Максим Мизов завършва философия с профил социология в су „Климент Ох


КОНСЕРВАТИВНО-СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА ВИЗИЯ



Pdf көрінісі
бет8/81
Дата08.04.2023
өлшемі2.13 Mb.
#471904
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   81
Мизов, М. Що е консервативен социализъм и има ли той почва у нас. Първо елект. изд. С., 2023

КОНСЕРВАТИВНО-СОЦИАЛИСТИЧЕСКАТА ВИЗИЯ 
НА ЛОРЕНЦ ФОН ЩАЙН 
Идейната панорама на консервативният социализъм, изобретена от вид-
ния пруски аристократ се базира на иконографията на една привлекатена, ста-
билна, просперираща и могъща държава, която е и с гарантирано историческо 
настояще и светло бъдеще. В неговата визия забележемо и съвсем преднаме-
рено, а и инструментално се избягва фаворизацията на безграничния етатизъм. 
Заедно с това обаче, тя се обявява не само формално, на думи, но и с конкретни 
реформистки мерки и управленски - твърди и сурови, или меки и гъвкави - управ-
ленски действия срещу прекомерния егалитаризъм, класовите съперничества, 
вражди и баталии, бюрократичния волунтаризъм и всичко, което (по някакъв по-
вод, или начин) може да „взриви“ обществото, да „наелектириза“ атмосферата в 
публичния и частния живот на хората, а и да разклати устоите на държавността. 
Затова този особен модус на социализма фатално се нуждае от амбивалентни 
употреби на конформизма. Той, от една страна, публично заклеймява и дори 
санкционира конформизма на безразличието и пасивността на гражданите, или 
поданиците на държавата. Но - от друга страна, - той всячески се опитва да на-
ложи солиден и траен конформизъм към установените, но и изгодни за неговите 
бенефициенти обществени реалности, нрави, или порядки. В този ракурс той е 
органично свързан с особен тип дисциплиниране на хората, което не бива да е 
само временно, преходно, мекушаво, лесно изменчиво или податливо на натиск, 
а да е - точно обратното, - исторически дълготрайно, солидно, безкомпромисно 
и нестигащо до крайности, които могат да провокират, или раздразнят хората. Не 
случайно времето, но и обществото на Германия под управлението на Бисмарк 
неразривно се съпровождат и от прословутия му етикет като железен канцлер
Очевадната, а и натрапчиво демонстрираната ценностна алергия на Ло-
ренц фон Щайн към революцията не е нещо съвършенно ново, или непознато в 
политическата теория. В този аспект той се придържа много тясно до отдавна, 
но и добре познатите в науката постулати на Е. Бърк и Ж. де Местр за револю-
циите, които биват описани и обяснени като възможно най-големите трагедии, 
които могат да се случат или станат, да ощетят държавата, социума и народа.
8
8
Виж подр.: Бёрк, Э. О революции во Франции. М., Overseas Publications Interchange Ltd London 1992; 
Местр, Ж. де Рассуждения о Франции. М., РОССПЭН, 1997.. 


22 
В дълбините на съзнанието на конструкторите, адвокатите и бенефициен-
тите на необходимостта и разнообразните ползи от консервативния социализъм 
неизменно витаят и редица други - явни, или прикрити - властови щения. Те са 
обвързани с дискретно, но радикално преформатиране на особено популярния в 
онова смутно историческо време, а и обществено битие либерализъм, най-вече 
на сакралната му парадигма за трансформиране на държавата в „нощен пазач“ 
на обществените порядки и класовите статуси. За разлика от тази либерална ви-
зия, адресирана преди всичко към телеологията и комерсиализма на пазара, кон-
сервативният социализъм неистово жадува да създаде и утвърди такава систе-
ма, при която държавата трябва да стане „нощен пазач“, който, обаче, да гаран-
тира нормално, безконфликтно съжителство на класите, изпреварващо недопус-
кане, или дори своевременно париране на евентуални остри противоречия, ко-
лизии и борби между тях, а и нормално, и проспериращо развитие на социума. 
Подобно властово инспирирано и контролирано дисциплиниране на съз-
нанието и битието на хората непременно изисква, а и мащабно се възползва от 
целево конструираните и публично легитимирани наративи за произхода, същ-
ността, особеностите и функционалните мисии на консервативно-социалистиче-
ското визионерство и практическо въплъщение в разни сфери на практиката. За-
едно с това обаче, то се нуждае и от разнообразни властови прийоми, технологии 
и механизми, които да ограничават, неутрализират, потушават и наказват дема-
гогско-популистките нагласи и дискурси, които - моментно, ситуативно и конюнк-
турно, или исторически дълготрайно - заплашват и подкопават статуса на господ-
стващите елити, позволявайки, обаче, на изгодните за тях популизъм и демаго-
гия да се разпространяват и натрапват системно в мисленето и поведението на 
хората без да прилагат към тях репресивни инструментариуми, каквито ползват 
срещу съмнителните, подозрителните, опасните за порядъка в държавата „еле-
менти“. Затова не е изненадващ и фактът, че в смутните 20-те години на ХХ век 
тези особености на консервативния социализъм магнетично привличат внима-
нието и публичната ангажираност на опасни политически сили, като фашизмът и 
нацизмът, за които историческата памет, традициите, митовете, дисциплината, 
редът и йерархиите в държавата и обществото имат съдбоносно значение. Гер-
манският нацизъм „огледално“ възпроизвежда тези доста странни, но и, заедно 
с това, много опасни амалгами на националното и социалното. Затова безскру-
пулно и агресивно пробиващата си път към върховете, институциите на властта 


23 
в държавата и обществото на тогавашна Германия партия на Хитлер се нарича 
и Национал-социалистическа! Малко преди него в Италия, в опитите си да на-
ложи фашистки тоталитаризъм, Бенито Мусолини неистово копнее не само да 
възкреси славата, величието и традициите на Римската империя, но дори и да 
възстанови и легитимира като официален език на Италия от ХХ век латинският. 
Лоренц фон щайн развива идеите си за необходимостта и полезността от 
консервативния социализъм в редица свои трудове, но най-ярко и категорично в 
капиталните си произведения „Социализмът и комунизмът в съвременна Фран-
ция“ (1842), „Социалистическото и комунистическото движение във френските 
революции“ (1846), тритомната „История на социалното движение във Франция 
от 1789 г. до наши дни“ (1850), „Система на науките за държавата“ (1852-1856), 
отчасти в „Учение за управлението“ (1865-1868), издадено в 7 части, в „Настояще 
и бъдеще на науката за държавата и правото в Германия“ - което също е в три 
тома (1880). В тях фон Щайн последователно и съобразно контекста на исто-
рическото време, особеностите на конкретно изследваното общество или съот-
ветно анализираната държава, а и съобразно спецификата на изследовател-
ските си цели солидно отстоява съкровенната си идейно-политическа визия - из-
граждане и утвърждаване на „надкласова монархия“, основана на консервативни 
ценности, непренебрегваща съдбоносната необходимост, роля и значение на 
социалните реформи, които са единствено способни да осигурят нормален жи-
вот на поданиците и историческо бъдеще на Втория райх.
9
Именно в практи-
ческата осъществимост на такава „надкласова монархия“, той съзира реални 
възможности за постигане на жадуваната от него социална хармония в държа-
вата и обществото, която (да) е символ, но и въплъщение на единомислие и 
сплотеност между техните членове, на липси на сериозни, а и трудно разрешими 
противоречия, социални напрежения, конфликти и класови борби, които 
неизбежно отслабват, подкопават и, накрая, разрушават напълно основи-те на 
9
Днес западни противници на В. Путин и неговия режим на управление на държавата и обществото 
дискретно и анонимно експлоатират критики срещу визията на фон Щайн, преднамерено и инструмен-
тално сравнявайки, даже отъждествявайки кредото на руския президент за възкресение и обществено-по-
лезна употреба на здравия, разумен консерватизъм, с визията на германския теоретик от преди точно един 
век. Бидейки непримирим и последователен докрай враг на марксизма и революционното насилие, днес 
фон Щайн и, по-точно, някои от идеите му биват перверзно експлоатирани, сравнявайки и неразличавай-
ки сталинския режим от путинския, като им налагат (без всякакви условности) клеймото на тоталитаризми. 
У нас, в България, прозападно ориентираните и комерсиално ангажираните политически и други елити, а 
и свързаните с тях социални слоеве, НПО-та и партийни организации папагалски повтарят тези клишета. 
И даже в унисон с постмодернистките лингвистични игри се опитват да се конкурират кой ще създаде по-
атрактивно инвективно название на руския президент, на стила му на мислене, действие и управление. 


24 
националното единство, обществената спойка и държавния суверенитет. А за по-
раждането или развихрянето на такава гибелна опасност главна роля играе соб-


Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   81




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет