23
в държавата и обществото на тогавашна Германия партия на Хитлер се нарича
и Национал-социалистическа! Малко преди него в Италия, в опитите си да на-
ложи фашистки тоталитаризъм, Бенито Мусолини неистово копнее не само да
възкреси славата, величието и традициите на Римската империя, но дори и да
възстанови и легитимира като официален език на Италия от ХХ век латинският.
Лоренц фон щайн развива идеите си за необходимостта и полезността от
консервативния социализъм в редица свои трудове, но най-ярко и категорично в
капиталните си произведения „Социализмът и комунизмът в съвременна Фран-
ция“ (1842), „Социалистическото и комунистическото движение във френските
революции“ (1846), тритомната „История на социалното движение във Франция
от 1789 г. до наши дни“ (1850), „Система на науките за държавата“ (1852-1856),
отчасти в „Учение за управлението“ (1865-1868), издадено в 7 части, в „Настояще
и бъдеще на науката за държавата и правото в Германия“ - което също е в три
тома (1880). В тях фон Щайн последователно и
съобразно контекста на исто-
рическото време, особеностите на конкретно изследваното общество или съот-
ветно анализираната държава, а и съобразно спецификата на изследовател-
ските си цели солидно отстоява съкровенната си идейно-политическа визия - из-
граждане и утвърждаване на „
надкласова монархия“, основана на консервативни
ценности, непренебрегваща
съдбоносната необходимост, роля и значение на
социалните реформи, които са единствено способни да осигурят нормален жи-
вот на поданиците и историческо бъдеще на Втория райх.
9
Именно в практи-
ческата осъществимост на такава „надкласова монархия“,
той съзира реални
възможности за постигане на жадуваната от него
социална хармония в държа-
вата и обществото, която (да) е символ, но и въплъщение на единомислие и
сплотеност между техните членове, на липси на сериозни, а и трудно разрешими
противоречия,
социални напрежения, конфликти и класови борби, които
неизбежно отслабват, подкопават и, накрая, разрушават напълно основи-те на
9
Днес западни противници на В. Путин и неговия режим на управление на
държавата и обществото
дискретно и анонимно експлоатират критики срещу визията на фон Щайн, преднамерено и инструмен-
тално сравнявайки, даже отъждествявайки кредото на руския президент за възкресение и обществено-по-
лезна употреба на
здравия, разумен консерватизъм, с визията на германския теоретик от преди точно един
век. Бидейки непримирим и последователен докрай враг на марксизма и революционното насилие, днес
фон Щайн и, по-точно, някои от идеите му биват перверзно експлоатирани, сравнявайки и неразличавай-
ки сталинския режим от путинския, като им налагат (без всякакви условности) клеймото на тоталитаризми.
У нас, в България, прозападно ориентираните и комерсиално ангажираните политически и други елити, а
и свързаните с тях социални слоеве, НПО-та и партийни организации папагалски повтарят тези клишета.
И даже в унисон с постмодернистките лингвистични игри се опитват да се конкурират кой ще създаде по-
атрактивно инвективно название на руския президент, на стила му на мислене, действие и управление.