Максим Мизов завършва философия с профил социология в су „Климент Ох
жүктеу/скачать 2.13 Mb. Pdf көрінісі
|
| циализъм, дребно-буржоазния социализъм, немският, или т. нар. „истински со-
циализъм“, както и отделно на консервативния, или буржоазния социализъм 3 , и, най-накрая, тези на критично-утопическия социализъм, или комунизъм 4 . Там класиците дешифрират истинската цел и дискретната мисия на целенасочената, а и натрапчива популяризация на консервативния социализъм - перфидните намерения и опити на буржоазията временно да прикрие, или да приглуши ос- трите проблеми, тежките недъзи, иманентните слабости и хроничните пороци на буржоазното общество, а и на антихуманната му държава, като чрез конюнктурно отвличане на вниманието и социалните енергии на експлоатираните класи успее да осигури историческо продължаване на функционирането на това (реално не- демократично, но и твърде осезаемо античовешко по своите последици) обще- ство. Като Архимедов лост за трансформиране на одиозното буржоазно обще- ство в нещо по-приемливо, а и дори атрактивно за значими социални маси, Маркс и Енгелс визират „захласа“ на теоретиците и практиците на консервативния со- циализъм по някои дребни реформи в отделни сфери на държавния и обществе- ния живот, на мощно развитие, а и публично непрестанно рекламиране на фи- лантропски институции и мероприятия, или на всевъзможни социални организа- ции от типа на въздържателни дружества, обществени сдружения за защита на животните, или даже на ентусиазирани радетели и привърженици на отделни дребни реформи. Интимната цел на подобни начинания и преднамерени идеоло- гически бъркотии, а и на ангажиращите се с тях публично организационни струк- тури е колкото може повече, а и по-дълготрайно да се отстранят гибелните за буржоазията възможности от подготовка и извършване на революционни дейст- вия, всевъзможни бунтове, метежи, граждански размирици, остри конфликти, провокации срещу държавните институции, порядки и обществени нрави, гаран- тиращи възпроизводството на статуквото и съхранението на богатствата, а и статуса на експлоататорските класи. Затова и адептите на консервативния со- циализъм залагат „ва банк“ на всички начини, средства, властови техники, спеку- лации и манипулации на общественото съзнание и масовата психика, чрез които могат да отклонят вниманието и да ограничат, или даже да елиминират възмож- 3 Пак там, с. 453-454. 4 Пак там, с. 455-457. 13 ностите основателните недоволства от несправедливостите и неравенствата в буржоазното общество, както и в неговата държава да се „излеят“ в насилствени актове, подкопаващи, или даже тотално взривяващи устоите, ценностите и нор- мите на обществото. Ето защо Маркс и Енгелс съвсем директно, без всякакви условности или заобикалки, подчертават, че истинската цел на консервативния социализъм е да гарантира историческото настояще и бъдеще на буржоазията, но без ролята и опасното значение (за нейните властови и други статуси, ре- сурси) на пролетарската класа. Освен това двамата класици отбелязват, че реа- лизацията, популяризацията и натрапването в обществото на визията за консер- вативния социализъм (непременно) трябва да се съпровождат от фикцията, или, по-точно, илюзията, че буржоазното общество, изградено по модела на този вид социализъм, е възможно най-доброто, а и безалтернативно. Такова визионер- ство неизбежно поражда алюзии за специфичен, но и инструментален трансфер на идеите на Лайбниц за най-добрия от всички възможни светове, които Бог е сътворил, като в дадения случай в ролята на божеството трябва да встъпва и да се разбира Буржоазията. А в този контекст не бива да забравяме и други ем- блематични идеи на К. Маркс, като онези за ролята и значението на Парите, символ и въплъщение на Собствеността, а и които се превръщат е най-всемо- гъщото божество в общество, което е пленник или заложник на тяхната изкуси- телна, но и гибелна власт. Освен това на умишлено манипулирания или солидно заблудения пролетариат трябва да се предложи такава атрактивна историческа визия, която мащабно и дълготрайно да му охлади, или даже отнеме желанията, стремежите, усилията и опитите самостоятелно, но и радикално да промени све- та, обществото и държавата в интерес и съзвучие със собствените му класови ценности, норми, принципи, или идеали, а, вместо тях, безропотно, смирено и дисциплинирано да поеме пътя на своето историческо подвижничество към и визията за Новия Йерусалим, като по този перверзен начин отново си остане в същото това (гнило, развратно и порочно, безчовечно) общество без обаче да притежава и да се основава на своите прозрения, критики, недоволства и борби против съществуващия ред в това общество, а и в рамките на неговата държава. В този контекст много ясно се вижда, а и лесно се разбира, че класиците насочват вниманието и размишленията на читателите на знаменития Комунис- тически манифест към съдбовната необходимост от умишленото констриуране, рекламиране и насаждане в обществото на митове, обслужващи визията за пот- 14 ребността, но и изгодата от общество, което да е напълно изградено върху ос- новата на идеите, ценностите и принципите на консервативния социализъм. Другият (кардинално важен) аспект от теоретическото разобличение на мистериите на този вид социализъм е органично свързан с известно редукцио- нистко описание и тълкувание на крайно необходимите, а и полезни социални реформи, които могат/трябва да създадат и исторически гарантират възпроиз- водството на обществото и държавата, основани върху ценностите и принципите на консервативния социализъм. По този начин пролетариатът следва да се от- каже напълно, а и завинаги от увлеченията и опитите си чрез революционни действия да изменя реалностите, нравите и порядките в социума, а да заложи единствено на реформизма, еволюционната политика на различни трансфор- мации на обществото и държавата, които се свеждат най-вече до привидно, или известно „заглаждане на острите ръбове“ и крайности в публичния живот, или преди всичко до някои реформи в материалната сфера, в икономическите отно- шения и зависимости, без обаче те да засягат, или напълно премахват екс- плоататорската и антихуманна природа на буржоазната класа и на изгодните за нея общество и държавност. Затова реформирането на производствените отно- шения не бива да заплашва или унищожава битуващата, но и, още по-точно, господстващата система, формирала и безопасно възпроизвеждаща определен тип обществени отношения и зависимости между капитала и трудовата сила на експлоатираните класи. Но, за да се постигне тази заветна цел, обаче, на бур- жоазията й е потребна особено перфидна и реално гибелна за трудовите маси, политическа вербалика, която да превърне фикциите за най-доброто общество в поредна атрактивна историческа демагогска и популистка реторика, която не води до съществени трансформации, или радикални промени в обществото и държавата. Ето защо, както се и забелязва, класиците насочват специално вни- манието към фаталната нужда от и ценност на такъв политическия език, на по- литическа/политизирана семантика и лексика, които с изумителна бързина и ле- кота да спекулират с и да манипулират общественото съзнание и масовата пси- хика, като преди всичко ограничават, или даже унищожават напълно битуващите в тях опасни (класови и революционни) елементи. В този аспект последната фра- за от тази част на Манифеста на Комунистическата партия е съвсем ясна и ка- тегорична: Социализмът на буржоазията се крие в твъдението, че буржоата е и трябва да бъде буржоа, макар и в интерес (уж) на работническата класа. 15 Истинските корени на центристко-консервативното визионерство, криста- лизиращо в различни теоретически концепции и политически доктрини за кон- сервативния социализъм, обаче, не е спотаено единствено в пластовете на ис- торическото време на западноевропейските общества от ⅪⅩ век. Те могат да се открият и преди него - в дебрите, или в реалностите на бунтовния ⅩⅤⅡⅠ век. Освен това проблематиката за този специфичен тип социализъм притежава не само особеностите си в пределите на западно-европейската политическа мисъл, но така също и своите интригуващи, а и доста по-различни от тях измерения, изображения и тълкувания в други части на Стария континент. Това особено много се отнася за Русия, в която историята и съвременните параметри на въп- росната проблематика имат особено богата, но и твърде интересна история и книжнина, датиращи както от края на ХХ, така и от ХХ век, а също и твърде интересни нейни модификация в първите десетилетия на ХХ век, които са доста по-различни от тези на западно-европейския контекст. Тъкмо затова се налага много внимател, задълбочено, многостранно и комплексно теоретически да се анализират и пределно ясно и разбираемо да се обяснят на съвременните бъл- гари - особено на тези, притежаващи и отстояващи лява идейна ориентация и политическа активност, - какви са нашите, а и руските своеобразия в областта на деликатната, а за някои даже и взривоопасната материя за този вид социализъм. Без подобна сериозна и многопосочна научно-теоретическа интерпрета- ция темата за консервативния социализъм може да се окаже изглеждаща не са- мо като напълно случайна, но и, заедно с това, да потъне в известна летаргия, която, обаче, няма да е вечна, а при други - подобни, или сходни - обществено- исторически обстоятелства, реалности, нрави и порядки отново да възкръсне и да се превърне в специфичен повод и фокус на разпалени политически дискусии, или преднамерено и инструментално политизирани междупартийни, медийни и други полемики, които още повече могат да затруднят или объркат българската общественост и особено тази част от нея, която е тясно свързана с левите идеи и реакции в условията на едно трудно и смутно историческо време, а и в тези на едно дълготрайно намиращо се в различни типове кризи гражданско общество. Тъкмо заради тази опасна възможност деликатната и сложна проблематика за генезиса, същността, особеностите, функционалните ориентации и ангажименти на консервативния социализъм трябва да бъдат много сериозно и комплексно проучени и обяснени, за да не попаднат левите формации в гибелни капани. |