Максим Мизов завършва философия с профил социология в су „Климент Ох
жүктеу/скачать 2.13 Mb. Pdf көрінісі
|
| ствеността. Тя е, която в своята дихотомия - разделянето на имащи и лишени
от собственост, антагонистично противопоставя класите помежду им, превръща лостовете на управлението на държавата и обществото в „мишена“ на класови домогвания, безразсъдства и пагубни съперничества, на политически волунта- ризми и различни насилия, обричащи на смъртоносни рискове, или мрачни исто- рически перспективи културата, националната идентичност и държавния сувере- нитет. А, за да се избегнат такива фатални възможности или печални сценарии, е съдбовно необходимо да се постигне известно успокояване на обществото, формиране на различни предпоставки или благоприятни условия за социална хармонизация между отделните класи, постигане на известен консенсус между разположените на различни нива в йерархиите на обществото и на държавата общности, въвеждането на правов ред и обществена дисциплина, съобразяване с общовалидни ценностно-нормативни катехизиси, които не се базират на ко- нюнктурни, а единствено на исторически дълготрайни, практически доказали се, но и споделяни от всички поданици аксиални фундаменти, каквито могат да бъ- дат единствено някои консервативни ценности, имащи многовековни биографии. И, сигурно, може да се каже/пише, че бленуваната визия на фон Щайн за управ- лението на държавата и обществото в редица отношения се приближава, или покрива с класическото виждане на Аристотел - държавата и нейното полити- ческо управление да са посветени на стремежи, цели и начинания, чрез които общественото благо стои най-високо, а нейните членове не са лишени от сво- бода на волеизявление, нито от възможности за развитие и публично доказване на индивидуалността си. В тази лъчезарна визия, обаче, неизбежно проблясва и духът на Ж.-Ж. Русо с идеята му за единната, или общата воля, която е мотор, а и гарант на духовно благоденствие и материално благополучие, нормален, спо- коен и проспериращ ритъм и вектор на процесите в частния и публичния живот на хората. А бидейки в основата на потенциални или реални възможности и даже процеси на предизвикване и покачване на различни видове напрежения в обще- ството и държавата, собствеността и особено тази, която принадлежи на има- щите я класи, трябва да бъде по някакви начини и с определени средства кон- тролирана, ограничавана, за да се избегнат нежелани раздори, крамоли и борби в социума, които сериозно да дестабилизират, или да унищожат държавата. 25 Неистовият копнеж и несекващото желание на германския аристократ е да обедини и насочи в една посока енергиите на всички немци, представители на различни, противоречащи и даже враждуващи помежду си класи или слоеве. Но, за да се проумеят мистериите на тези енергии, е необходима такава научна тео- рия за управлението на държавата и обществото, която да бъде систематична. 10 Единствено такава научна теория е способна да проникне в и разбере истори- ческия произход и мътните потайности на ставащото, случващото се в държава- та, и преди всичко в специфичната им „оптика“ на корелацията „публично - част- но“. А синхронът между личното, класовото и общественото е практически не- възможен без наличието, но и мащабното влияние на даден аксиално-прескрип- тивен фундамент, който трябва да гарантира значителна стабилност и дълго- трайност в пространството на времето. Защото публичното и частното могат да се съприкосновят, обединят и действат задружно само в присъствието, но и с огромната стойност на ценностен катехизис, който е общовалидно споделян, обществено и държавно легитимен, но и, заедно с това, екзистенциално при- емлив и интимно ценен за жизнения свят на немеца. Именно тук се появява и ролята на държавата като главен арбитър на всичко, което може да стане, или става в рамките на обществения и държавния живот. Тя - държавата, - следва да генерира, контролира, направлява и управлява процесите в различните сфе- ри на обществения живот по начини, а и чрез разнообразни властови механизми, които много солидно и трайно да предпоставят, обуславят и гарантират пости- гането на желаната социална хармония, нормалната реализация на съответни компромиси, разбирателства и взаимодействия между класите, съсловията и пр. Не случайно Лоренц фон Щайн започва своето твърде дълго научно пътеше- ствие в необятните и недобре познатите територии на държавата с изречението: „Колкото по-напред се движи просвещението на нашето време, толкова по-ясно става положението, че за нас, в основите на делата на отминалата епоха на построяване на конституциите, са грижите за държавното устройство, и че цен- търът на тежестта на по-нататъшното развитие лежи в управлението“ 11 . А след тази прозрачна и безусловна теоретико-методологическа заявка, Л. фон Щайн допълва, че е съдбовно необходимо велико съединително звено между идеята 10 Штайн, Л. фон Учение об управление и право управления с сравнением литературы и законодательств Франции, Англии и Германии. СПб., изд. А.С. Гиероглифов, 1874, с. ⅠⅩ. 11 Штайн, Л. фон Учение об управление и право управления с сравнением....., с. 1. 26 за държавата и управлението въобще, което напълно да прониже и освети тео- рията и практиката на вътрешното управление, а най-вече понятието и съдър- жанието на изпълнителната власт 12 в държавата, защото тя е велик, но и са- мостоятелен организъм, чрез който основните положения за устройството на държавата преминават в статуса и ригоризма на управление; затова всяка жива жүктеу/скачать 2.13 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|