Води 1.3.5.1. Повърхностни води

Община Бургас на изток граничи с Черно море и на територията й са разположени три големи езера - Бургаско, Атанасовско и Мандра, и протича част от р. Айтоска.

Водите на Черно море се считат за слабо солени в сравнение с водите на Световния океан. Използването на морето като рекреационен ресурс се определя от термичния му режим - температура на водата над 18С от юни до края на октомври.

Езерните води са в пряка и косвена връзка с морските води. Данните за езерата са дадени в Таблица 5.

Атанасовско езеро е лагунно езеро, най-северното от Бургаските езера. Разположено е в източната част на Бургаската низина.

Бургаското езеро Вая е крайморско езеро, разположено на запад от Бургас, най-голямото от Бургаските езера. Представлява лиман (удавена речна долина). Езерото приема водите на р. Айтоска и Домусбунар. Чрез канал е свързано с Черно море. Солеността на водите му е около 10.58‰ и е със значителни сезонни колебания. Водосборната зона възлиза на 1 050 km².

Мандренското езеро е лиман, най-южното от Бургаските езера. С Черно море е свързано чрез естествения канал Пода. Южно от устието си езерото се разширява и образува залива Узунгерен. В езерото се вливат реките Средецка, Русокастренска, Факийска и Изворска. Дъното е тинесто, с повече гниеща растителност към западния му край. Водата е сладка, без колебания на солеността.
Таблица1.3.11. Обобщени данни за Бургаските езера

N	Езеро	Повърхност	Воден обем	Дълбочина, m
		km2	млн. m3	средна	макс.
1	Атанасовско	16.9	4.3	0.25	0.9
2	Бургаско /Вая/	27.6	19	0.7	1
3	Мандренско	10	11	1.8	4

Река Айтоска е с обща дължина около 32 km. Влива се в езеро “Вая” и е най-големият приток на този крайбрежен водоем. Значително намаляване на водния дебит се наблюдава през летните месеци.

По отношение на показателите, характеризиращи екологичното състояние на водите - не се наблюдават отклонения от нормите.



Минерални води

Бургаските минерални бани са разположени на 15 km северозападно от Бургас. Тук е открит топъл минерален извор с дебит около 50 l/s и t=41С. Лечебната вода е азотна, силно алкална (рН 9.9), хлориднокарбонатна, съдържа флуор, стронций, арсен и др. йони. Използва се за лечение чрез пиене и къпане

Пълна оценка и анализ за качеството и източниците на замърсяване на повърхностните води са направени в “Доклад за състоянието на околната среда Бургаска област 2005 г.”.

Състоянието на повърхностните води – реки, езера и Бургаския залив /водоприемници II категория/ – е резултат от заустване на непречистени или частично пречистени отпадни /от промишлени предприятия/ и битово – фекални води. Проблем е състоянието на морската вода, предвид развитието на туризма и използването на плажовите ивици за рекреационни нужди. От жилищните райони и промишлените зони на Бургас отпадат около 1 900 l/s отпадни води, които след пречистване се отвеждат към ез. “Вая” и Бургаски залив. За замърсяването на морето допринасят също и отпадъчните води от населените места и курортните комплекси в района - Созопол, Крайморие, Поморие и др. Основен замърсител с глобално въздействие върху целия залив е съдържанието на нефтопродукти, като конфликтните точки се формират от въздействието на “Лукойл Нефтохим Бургас”, Пристанище Бургас и Нефтопристанището. Неравномерно над ПДК, без ясно изразена тенденция, е съдържанието на азот амониев в морските води, докато след 1997 г. не се регистрира замърсяване с фосфати над нормите. Друг негативен момент, оказващ влияние върху качеството на водите в залива бе липсата на брегова пречиствателна станция за баластни и сантинни води. Но изграждането й вече е факт благодарение реализацията на Българо – Холандския проект “Управление на отпадъците на Пристанище Бургас” - на 22/06/2000 г. бе откриването и пуска в експлоатация на инсталация за физико – химично преработване на замърсени с нефтопродукти води /сантинни води/ от корабите, обслужвани в пристанището. Тя е с капацитет 5 m³/h и инвестицията за изграждането й е в размер на 350 хил. $. От друга страна в Правилника на Пристанище Бургас ще се включат точки за безопасност и предотвратяване на замърсяването на морските води от корабния трафик.

Езерото Мандра е разположено частично на територията на Община Бургас и е основен източник за промишлени води (“Лукойл Нефтохим Бургас” АД се снабдява с промишлена вода от езерото Мандра чрез самостоятелен тръбопровод). Качеството на водите му може да се определи като добро. Влошаването на някои показатели е свързано главно с дъждовните периоди поради отмивания от бреговете и вливащите се реки. За кратки периоди са констатирани влошавания на някои от индикаторите за качество на водите като pH, фосфатни йони и нефтопродукти. За това допринася и заустването на непречистени отпадни води от комплекс Меден Рудник.

Качеството на водите на Бургаското езеро и вливащите се в него реки Айтоска и Чакърлийка може да се определи като задоволително. Независимо от това, при някои от контролираните индикатори се наблюдават периодични отклонения, превишаващи допустимите норми. Айтоска река, която преминава през територията на “Лукойл Нефтохим Бургас” АД, периодично се замърсява с нефтопродукти, които се вливат в езерото. През последните години тези случаи намаляват. В Бургаското езеро се изпускат и пречистените води от ГПСОВ.

Качеството на водите в Бургаския залив силно се влияе от годишните сезони и количествата на изпусканите в него пречистени и непречистени води. Основните показатели, характеризиращи органичното натоварване и биогенните условия се изменят в рамките на допустимите норми. По-динамично се променят показателите свързани с антропогенното натоварване. Обикновено през летния сезон района на Сарафово и Централния бургаски плаж и се повишава нивото на показателя азот нитратен. Концентрациите на биогенните елементи са близки до фоновите. При проведените анализи на съдържанието на желязо и манган се констатира наличието им, но в повечето случаи в концентрации, близки до нула.

През периода 2002-2005 г. е намалял броят на нефтените разливи, а през 2003 и 2004 г. такива не са били регистрирани. Повечето от постъпващите сигнали се отнасят за малки експлоатационни замърсявания с разлято гориво в границите 100-150 литра. Най-често фоновото замърсяване в акваторията на Бургаското пристанище се дължи на брегови източници – заустване на градската канализация през канал “Вая” и тръбите на 5А и 7-мо корабно място. Рискови райони са кейовете и акваториите в района на Корабостроителния и Кораборемонтния завод и нефтопристанището.

В общ план качеството на водата на езеро “Мандра” е добро, влошава се инцидентно при дъжд, в следствие отмивания по течението на вливащите се реки и бреговете на езерото.

След 1998 г. качеството на водите на езеро “Вая” се е подобрило значително – не са регистрирани наднормени замърсявания по контролираните показатели.
1.3.5.3. Подземни води

Подземните води – порови, пукнатинни и карстови от различните водоносни хоризонти могат да бъдат използвани директно за напояване, за промишлено и техническо водоснабдяване. Една значителна част от подземните води отговарят на изискванията на Наредба 9 за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели (ДВ бр. 30/2001 г.). Друга част, съдържащи амоний, нитрити, нитрати и хлориди са пригодни за питейно-битово водоснабдяване след хлориране или смесване с други чисти води.

Необходимостта от изясняване състоянието на подпочвените води на територията на Община Бургас и възможността за тяхното оползотворяване като допълнителни източници на водоснабдяване е една от задачите, на която Общината отдава важно значение.

Резултатите от направените до сега разработки показват обща тенденция към повсеместно замърсяване на водите, вследствие антропогенната дейност. В района на кв. Долно Езерово – Камено и около гр. Бургас водите в кватернерните отложения са най – силно засегнати. По тип, тези които не са засегнати от интрузията са ÍÑÎ₃, ÍÑÎ₃-Cl, ÍÑÎ₃-Cl-SO₄. Наблюдават се превишения на нитрати, сулфати, магнезий, амоняк. Замърсени са и водите в близост до Атанасовско езеро, засегнати от морската интрузия. Превишения има на сулфати, минерализация, хлор, магнезий. В отделни проби са открити нитрити. Съществена роля за увеличаване интрузията на солена морска вода могат да изиграят водочерпенията при отводняване на рудничните изработки.

Сравнително по – слабо засегнати са водите от по – дълбоките водоносни хоризонти /води в палеоген, горна креда/. В тези води са открити по – високи съдържания на Ca, Mg, CO₃, F, NH₄. По тип водите са ÍÑÎ₃-Ca, ÍÑÎ₃-Ca-Mg. Общата минерализация се изменя в широки граници – от 360 до 1 463 mg/l. По отношение на използване на водата за питейни нужди, голяма част от пробите не отговарят на БДС 2823/1983 г., но относно използването й за напояване се установява, че вероятността от заместване на Na и деструктурирането на почвите е много малка.

Във връзка с проблемите с водните ресурси в национален мащаб /за щастие Бургас не е заплашен остро от водна криза/ и необходимостта от адекватни действия за осигуряване на достатъчни количества вода за населението следва да се анализират възможностите за възстановяване на изградени водоизточници и тяхното консервиране с цел евентуално включване в мрежата за водоснабдяване.

В тази връзка интерес представляват извор “Баш Бунар” в Северна промишлена зона и изградените сондажи в местността “Герена” в землището на с. Изворище. Те са с дълбочина 110 m до 307 m, като достигат до подложката на сенонските андезити. По данни от анализи на водата от 1995 г. не отговарят на БДС за питейни нужди само по разтворен кислород, което при почистване на сондажите и продължително водочерпене би могло да бъде отстранено. Сондажите са на самоизлив с около 0.5 l/s. За сега тази вода не се оползотворява.

Пречистването на отпадните води на гр. Бургас се осъществява в ГПСОВ-Бургас. Приемник на пречистените отпадъчни води е Бургаското езеро. Към пречиствателната станция се насочват и отпадни води на много промишлени предприятия, след като са пречистени от индивидуалните пречиствателни съоръжения.

В момента се работи по реализация на проект за цялостно разширение на ПСОВ, включващ в схемата си на пречистване и възможности за елиминиране на биогенни елементи, и като цяло съвсем обновена и съвременна схема на пречистване. Проектът се реализира от Община Бургас с финансиране по програма ИСПА.

“Нефтохим” АД разполага със собствена пречиствателна станция. Преустановено е заустването на води от “Лукойл Нефтохим Бургас” АД към река Айтоска.

С най-добре изградена канализационна мрежа се характеризира град Бургас.

В процес на изграждане е канализационната мрежа на град Българово.

В Сарафово изградената канализационна мрежа е предназначена за събиране и отвеждане само на дъждовни води.

В някои от селата като Равнец, Ветрен и Меден рудник има частично изградени клонове на канализационната система.

В резултат на извършвания многогодишен контрол, от страна на РИОСВ, на работата на пречиствателните съоръжения и пречиствателни станции за отпадъчни води може да се заключи, че основните превишавани показатели са : неразтворени вещества, БПК_5, ХПК, общ азот/ азотните показатели/ и общ фосфор. За последните два показателя пречиствателните станции нямат техническа възможност за отделянето им от отпадъчните води. В разрешителните за заустване, съгласно българското екологично законодателство, са дадени срокове за достигане на нормите и привеждане на обектите в съответствие.

Основни замърсители на повърхностните води се явяват и населените места без изградени пречиствателни станции за отпадъчни води, от които директно непречистените води постъпват във водните обекти.

- “Бургаски корабостроителници” АД, заустват отпадъчните си води в Черно море, след локална очистка /емшерови кладенци/, не достигат по всички показатели емисионните норми, посочени в Разрешителното за заустване на отпадъчни води на Басейновата дирекция за Черноморски район с център гр.Варна. В началото на 2006г., след профилактика на локалното съоръжение и почистване на канализацията, бе отменена съществуващата имуществена санкция.

- “ДК-Домостроене” АД, отпадъчните води са разделени на два потока: промишлени и битово –фекални води, които след локална очистка се заустват в Черно море. /имат наложена минимална имуществена санкция/

- “Метални изделия” АД, дружеството има издадено комплексно разрешително, отпадъчните БФВ и производствени води, без необходимата очистка се заустват в Черно море, имат наложена месечна имуществена санкция, предстои включването на отпадъчните води в колектора по ул.”Индустриална”.

- “Кораборемонтен завод”АД, имат наложена имуществена санкция за заустване на непречистени БФВ в Черно море, предстои включването на отпадъчните води в градски колектор.

- “Славянка” АД, след локално пречиствателно съоръжение зауства отпадъчните си води в Черно море. /фирмата почти не е работила през 2005г./ Предстои включване на отпадъчните води в колектора по ул.”Индустриална”.

- “Черноморски риболов” АД, в края на 2005г. включи отпадъчните си води в градски колектор.

- “Пристанище-Бургас” ЕАД, отпадъчните води от източната част, с разширението на Пристанище –Бургас, изцяло ще се заустят в градски колектор, водите на терминал “Запад”се заустват в момента в Черно море /през 2005г. имат наложена месечна имуществена санкция, която в началото на 2006г.бе отменена/, проучва се възможността за включването им в градски колектор.

- “Лукойл Нефтохим Бургас” АД – нефтопристанище в парк “Росенец”, нормативно пречистени отпадъчни води се заустват във влажна зона /свързана с Черно море/, след локална очистка - секционна маслоуловителна шахта и три бр. утаителни полета.

Една от целите на Община Бургас е недопускане влошаване състоянието на повърхностните води чрез контрол от страна на РИОСВ на издаваните разрешителните за заустване на отпадъчни води, контрол на отпадъчните води на обекти с комплексни разрешителни, работата на пречиствателни съоръжения, утвърдени планове за намаляване на замърсяването с мероприятия и срокове за осъществянето им, даване на предписания за предприемане на необходими действия и контролиране на изпълнението им, налагане на имуществени санкции на нарушителите и намаляване броя на обектите, неспазващи изискванията за ефективно пречистване на отпадъчните води.

Докато водоснабдителната инфраструктура е относително добре развита, канализационната система и пречиствателните станции за отпадъчни води от населените места е развита значително по-слабо. В тази област е приета и се реализира Национална програма за приоритетно изграждане на градски пречиствателни станции за отпадъчни води.

С изключение на град Бургас, канализационната система в общината не отговаря на съвременните изисквания. Все още много фирми не са изградили локални пречиствателни станции и заустват водите си директно в Бургаското езеро, езерото Мандра или Бургаския залив. Проблеми с пречистването на битовите отпадни води имат бургаските квартали Крайморие, Сарафово и Меден Рудник.
1.3.6. Почви

В Община Бургас, до 2003 г., наблюдението и контрола на земи и почви за съдържание на тежки метали се провеждаше в 5 пункта от ЕНАС. След 2003 г., контролът за качеството на земите и почвите в единна координатна мрежа, от която на територията на Община Бургас са разположени две точки. Данните от последните пет години показват, че наднормено замърсяване с цинк, мед, хром, никел и олово няма. По тази причина някои от контролните анализи се извършват през една или две години.

Основните почвени видове, срещащи се на територията на Община Бургас са чернозем смолници, канелени горски и ливадни почви. Другите видове са слабо представени.

Като относителен дял от общата площ на обработваемата земя в общината (250 394 dka) те се разпределят както следва:

0. 
   чернозем смолници 46%
   
1. 
   канелени горски 29%
   
2. 
   ливадни 16%
   
3. 
   други 9%
   

Контролът на качеството на земите и почвите е част от националната автоматизирана система за екологичен мониторинг. До момента не съществува екологичен кадастър за земите и почвите, включително и в Община Бургас.

– Cd, Cr, Cu, Ni, Pb и Zn се контролира от РИОСВ.

До 2004г наблюдение и контрол за замърсяване на почвата с тежки метали се извършваше към НАСЕМ на 5 постоянни пунктове по източници на замърсяване: влияние на промишленост и на автотранспорт. Анализирайки резултатите на наблюдаваните индикатори Pb, Cu, Zn, Cd, Cr и As в посочените пунктове през годините е установено трайно задържане нивата им в граници под ПДК (Пределно допустима концентрация).

От 2004година, мониторинга на почвите се провежда по нова схема. За целта се изгради мониторинг I-во ниво- мрежа 16 на 16 кв.км. За община Бургас е позициониран пункт в землище на с.Маринка. Основни замърсители, които се наблюдават са олово, кадмий, цинк, мед и арсен. Анализите се извършват от Регионална лаборатория Бургас. Ежегодно се провежда почвено изпитване в две дълбочини: 0-20 см и 20-40 см. От извършения мониторинг през 2004г, оценка на замърсяването се направи въз основа на Наредба №3 за съдържание на вредни вещества в почвата (ДВ 36/79 и 54/97г.). Използван е коефициент на техногенност К_т (съотношение между измерено съдържание и съответно ПДК). Нивата на замърсяване в пункта са в граници К_т - 0,1 -0,3 за всички индикатори, освен оловото. За оловото се отчете - 0,8 от нормата. РИОСВ към настоящия момент не разполага с данни от проведените изпитвания за 2005г, които са в процес на обработка.

На територията на община Бургас има определен един пункт ТИ-09 в землище на кв.Долно Езерово, от НАСЕМ (Националната автоматизирана система за екологичен мониториг). Провежда се контрол на замърсяване с три групи органични съединения: органохлорни, полихлорирани бифенили и полиароматни въглеводороди. Пункта се намира на 500м югоизточно от «Лукойл Нефтохим Бургас» АД, в землище на кв.Долно Езерово, община Бургас.

Проведен е мониторинг и през 2005г, но все още почвените проби се обработват и не разполагаме с данни.

От ежегодно провеждания мониторинг на почвите се установява тендеция на трайно задържане нивата на наблюдаваните индикатори за тежки метали и органични замърсители , които са в граници много под границите на пределно допустимите норми . Не се очаква в близките години трайна промяна в състоянието на почвите.

През 2005г в региона на община Бургас е допуснато само едно замърсяване от дейността на “Лукойл Нефтохим Бургас”АД. От Директора на РИОСВ е наложена еднократна санкция в размер на 353 лева за замърсени с бензин 10 кв.м. земна повърхност и почва от дейността на фирмата в землището кв. Горно Езерово –Бургас. Терена е саниран.

Към настоящия момент на 2006г са допуснати два разлива при аварийни пропуски на продуктопроводи от дейността на “Лукойл Нефтохим Бургас” АД. Замърсени са с нефтопродукти обработваеми ниви на площ 350 кв.м. в землище на кв.Горно Езерово и 315 кв.м в землище на кв. Меден Рудник. Наложени са санкции. В момента се изпълняват програми за саниране и възстановяване на замърсените почви до нива на ПДК.

Отчитайки констатираните замърсявания от 2000 година до този момент и предприетите мерки от страна на “Лукойл Нефтохим Бургас” по засилване охраната на преминаващите трасета на продуктопроводите и включване в инвестиционнта програма на подмяна на отделни участъци от продуктопроводите се потвърждава тенденцията на намаляване на броя на допуснатите разливи и замърсявания на почвите

За предотвратяване замърсяването на земите с пестициди Община Бургас е предприела съответните действия - с активното сътрудничество на Междуведомствената експертна комисия, действаща от 1998 г. (състояща се от представители на МОСВ, Министерството на земеделието и горите, Министерството на здравеопазването, Министерство на вътрешните работи) бе разгледан и одобрен разработеният от Община Бургас проект за “Събиране, обезвреждане и безопасно съхраняване на негодните за употреба пестициди в контейнери “Б-Б куб” на територията на Община Бургас”, общо 145 m³. Подписан е договор N 5328/11.05.2006 г. с ПУДООС за финансиране на проекта. В момента този проект се изпълнява.

Всъщност липсващото звено към момента е разработването на локални програми за предотвратяване на възможността продукция от замърсени територии да се предлага на пазара. В това отношение имаме опит и апаратура и е необходимо отново да се възобнови дейността на Лабораторията за контрол съдържанието на нитрати в селскостопанската продукция, предлагана на кооперативните пазари.

Сериозен проблем е предпазването на бреговата ивица от морска ерозия и от тук и необходимостта от действия за спиране на свлачищните процеси.

Свлачищата и морската абразия се причисляват към групата “природни бедствия”. Тяхното проявяване застрашава сигурността на селищата, курортните комплекси, пътища, ж.п. линии, нанася непоправими щети на обработваемите земи. На територията на Община Бургас са регистрирани 3 бр. свлачища.

През 1998 год. е приета “Национална програма за укрепване на свлачищата по Черноморското крайбрежие 1999- 2003 год.”. Целта на програмата:

- Осигуряване на системни наблюдения, анализ и контрол на свлачищата и морските абразионни процеси;

- Изясняване проблемите и причините за ерозионните процеси;

- Райониране;

- Укрепителни мероприятия за преустановяване на процесите.

- Превантивни мерки за недопускане на нови процеси.

По Програмата одобрен за финансиране е проект “Град Бургас – “Казино” – Укрепване на свлачище”, задвижена е процедурата по реализация на работния проект, в момента продължават предвидените работи, след като бяха осигурени чрез Областна управа Бургас необходимите средства за изпълнението му.

В Община Бургас, до 2003 г., наблюдението и контрола на земи и почви за съдържание на тежки метали се провеждаше в 5 пункта от ЕНАС. След 2003 г., контролът за качеството на земите и почвите в единна координатна мрежа, от която на територията на Община Бургас са разположени две точки. Данните от последните пет години показват, че наднормено замърсяване с цинк, мед, хром, никел и олово няма. По тази причина някои от контролните анализи се извършват през една или две години.
1.3.7. Земни недра

На територията на общината има шест кариери за минно-добивна и преработваща дейност, с крайна цел получаване на строителни материали. Още няколко кариери са в процес на проучване преди експлоатация. През 2002 г. фирмите за добивна и преработвателна дейност изработиха и съгласуваха с РИОСВ Бургас Програма за привеждане на дейността на обектите в съответствие нормативната уредба по околната среда до 2006 г. Добивът на инертни материали непрекъснато расте:

през 2002 г. той е бил 731 х.м³,

през 2004 г. достига 1192 х.м³ ,

към 01.01.2006 г добива на строителни материали е 1348,28 хил. м³.

Расте и обема на технологичните отпадъци.

Натрупани отпадъци от добива и преработка през 2006 г.:

• 
  откривка (слой от естествено залесена почва или скала върху находището, който се иззема, за да се получи достъп до минералната суровина) – 129.458 х. м³;
  
• 
  от преработката на на минералната суровина (инертен отпадък, които се получава от трошенето на плътна скална маса) – 77, 724 х. м³.
  

• 
  Нарушени терени от добив на строителни материали – 98,48 ха.
  
• 
  Нарушени терени от депонирането на отпадъците от добива и преработката:
  

• 
  от добива (откривка) – 3.97 ха;
  
• 
  от преработката (инертен отпадък) – 4.2 ха
  

На територията на Бургаска община има едно действащо хвостохранилище ( Бърли бряг) с обща площ 7.5 ха, а натрупания отпадък в обем от 1266,7 х.м³.

Извод:

Засилва се тенденцията на промяна на земеделските земи за неземеделски цели на територията на община Бургас. Много голяма част високопродуктивните обработваеми земи се включват в строителните граници на населените места и се застрояват.

Почвите са компонент, върху който всяко бездействие за неспазване нормативните изисквания за опазване на води, въздух, отпадъци въздейства отрицателно върху тях и ги замърсява локално или дифузно от организирани и неорганизирани източници, включително и трансгранични въздействия.

Не се очаква в близките години трайна промяна в състоянието на почвите. От ежегодно провеждания мониторинг на почвите се установява тендеция на трайно задържане на нивата на наблюдаваните индикатори за тежки метали и органични замърсители, които са в граници много под границите на пределно допустимите норми От извършените анализи за вкисляване и засоляване на почвите не са установени стойности застрашаващи почвеното плодородие, освен засолените терени в землището на с. Рудник.

Очаква се през 2006 г. да се приеме нов Закон за опазване, устойчиво използване и възстановяване на почвите. С него ще се регламентира политиката, дейностите и отговорностите на правителство, регионални структури, местни органи на управление, собственици и ползватели на земи, имащи отношение с опазването или възстановяването на функциите на почвата на устойчива основа.

Разработване на Национална стратегия и План за действие за борба с опустиняването и деградацията на земите. Стратегията и Плана ще представляват документи с национално значение за борба с опустиняването и деградацията на земите. Изпълнението на проекта ще завърши през 2007 г.

Във връзка с опазване на земните недра основен проблем се явява незаконния добив на подземни богатства - пясъчни плочи, мраморизирани варовици и пясък ,въпреки че през 2005 г. е не е постъпил сигнал за незаконен добив. След влизането на Закона за подземните богатства техният добив трябва да става по реда и съответните процедурите, посочени в него.

На територията на Община Бургас почти изцяло е разположен най-големият комплекс от крайморски езера в България, включващ Поморийското езеро, Атанасовското езеро, Бургаското езеро и езерото Мандра с обща площ около 9500 ха. Според критериите на Рамсарската конвенция четирите Бургаски езера са от международна значимост.

В периода до 2004 г. регулярен орнитологичен мониторинг на Бургаските езера е провеждан в рамките на проекта “Бургаски влажни зони” на Българо-Швейцарската програма за опазване на биоразнообразието. Установено е, че числеността на водолюбивите птици достига 186000 екземпляра от 70 вида. Бургаските езера са с международно значение за 8 световно застрашени видове птици.

Поради завършването на проекта и липса на финансиране към момента тази дейност е прекратена. Прекратен е и периодичния орнитологичен мониторинг, който даваше много ценна информация за движението и миграцията на водолюбивите птици.

В РИОСВ - Бургас се води регионален регистър на екземпляри от видове, включени в приложенията на Конвенцията по международна търговия с застрашени видове от дивата флора и фауна (CITES) (ДВ, бр. 6/1992г.). Целта на тези регистрации е обявяване на законното придобиване от граждани и организации на редки и уязвими в международен мащаб видове растения и животни, които подлежат на регулирана търговия.
1.3.8.1. Защитени територии и чувствителни екосистеми