Прогнозите за запазване и подобряване на качеството на атмосферния въздух

Разширяването и реконструкцията на тролейбусната мрежа в град Бургас, обновлението на автобусния парк и изграждането на обходен маршрут за тежкотоварни автомобили ще намали съществено емитирането на вредни вещества, прах и сажди, съдържащи се в отработените ауспухни газове.

Преасфалтирането на улиците, засилване на контрола върху строителните фирми за недопускане на безразборно замърсяване на районите около строежите, почистване и планомерно измиване на уличните платна са също съществен фактор за подобряване на КАВ.

1.3.2. Шумово замърсяване

Поддържането на високи нива на шумовото замърсяване е дългогодишен проблем за Бургас. През последните 10 години измерванията за шум показват постоянна тенденция за превишаване на допустимите норми. Това се отнася както за централните градски части и промишлените зони, така и за районите за обществен и индивидуален отдих и зоните със здравни и учебни заведения. Основната причина за наднорменото звуково налягане е свързана с високата интензивност на градското автомобилно движение, недоброто техническо състояние на значителна част от личните автомобили и автобусите от обществения транспорт, тесните, двустранно застроени улици в централните части на града, наднормен шум от някои заведения за обществено хранене и развлечения, липсата на звукопоглъщащи прегради.

Националната стратегия относно ограничаване или унищожаване вредното въздействие на шума в околната среда с цел подобряване качеството на живот на населението трябва да бъде обединена около изграждане на действаща национална система за управление на акустичното състояние на ОС и създаване на механизми за координиране на дейностите на всички институции, имащи отношение към проблемите с шумовото замърсяване в околната среда.

Шумът в околната среда, причинен от транспортните, индустриалните и ремонтните дейности, е един от главните екологични проблеми в урбанизираните райони и е източник на нарастващите възражения на населението. Недостатъците в градоустройствените и в транспортно-комуникационните планове, както и несъобразената с околната среда организация на движение, са фактори които допълнително утежняват акустичния климат в населените места. Анализът на съвременната акустична картина показва, че най-голямо въздействие на шумовия фактор се наблюдава в големите градове на страната с население над 100 000 жители.

Идентифицирането на районите с висока шумова експозиция позволява воденето на борба с шумовото замърсяване. Пътищата за това са два – първо, елиминиране на източника на шум напр. обособяване на пешеходни зони, обходни пътни отсечки и др., и на второ място ако не е възможно премахването на източника се търсят начини за намаляване нивата на шума по пътя на тяхното разпространение чрез различни типове шумозащитни съоръжения.

Във функционално отношение мониторинговата дейност в страната обхваща контрола на транспортния шум, промишлен шум и шум от търговски и подобни на тях дейности.

Транспортен шум

През 1990 г. е изградена контролна мрежа от пунктове в системата на МЗ – ХЕИ. Основните задачи са насочени към мониторинг на транспортния шум в населените места. Изготвяне на оценки, анализи и прогнози за шумовото замърсяване с цел ограничаване или премахване на вредното въздействие на шума върху околната среда и подобряване качеството на живот на населението е следващата цел преследвана от мрежата за мониторинг.

От извършените контролни измервания на шумовото натоварване от производствената дейност през 2005 г. не са установени превишения над допустимите норми през деня съгласно “Хигиенни норми 0-64 за пределно допустимите нива на шума в жилищни и обществени сгради и жилищни райони” в горепосочените обекти. Досега не са правени нощни измервания на звуково налягане. За 2006 год. са предвидени и нощни измервания на шума.

През 2005 г., измерванията на комуналния шум от РИОКОЗ –Бургас са извършени през летния сезон по утвърдена от МЗ методика на 42 пункта в град Бургас. Последните са оформени в 3 групи:

• 
  пунктове по главни и събирателни улици
  
• 
  пунктове с локални източници на шум
  
• 
  пунктове в жилищни зони с минимално звуково въздействие
  

• 
  Втората група пунктове са разположени до локалните източници на шум. Най-високото ниво на звуково налягане тук е 75 дБ/А/, измерено на бул.
  
• 
  " Проф.Якимов" - нач.спирка на авт.12.
  
• 
  В зоните с минимално звуково въздействие най-високите нива на шум са измерени на ул.”Цар Симеон” – ул..”Булаир” – 74 дБ/А/. Нивото на звуковото налягане там е сравнително високо поради близостта до главни артерии и тесни улици.
  

На територията на област Бургас се намира едно от най-големите летища в страната ни. Авиационният шум е основен дразнител за обитателите на жилищни райони, разположени в непосредствена близост до летищата. За територията на Община Бургас това е кв. Сарафово и северните части на ж.к ”Славейков” и ж.к ”Изгрев”. Авиационният шум се разпространява на по-големи територии и не може да бъде локализиран.

По отношение на акустичния анализ за състоянието на промишлените обекти източници на шум най-често срещаните проблеми при оценката на въздействието на тези обекти върху околната среда са грешки в градоустройственото планиране. За голяма част от промишлените предприятия, в границите на хигиенно-защитната им зона попадат обекти с повишени изисквания за шумозащита - жилищни сгради, здравни или учебни заведения и др. Дори при доказано негативно акустично въздействие върху околната среда от страна на промишления обект в българското законодателство не е точно регламентирано чия е отговорността за акустична защита на потърпевшите.

Сериозен проблем е и шумът от търговски и др. подобни обекти, намиращи се в жилищни сгради или в непосредствена близост до тях. След 1998 г. при преценка влиянието на т.нар. малки обекти върху околната среда, съгласно изискванията на Наредба N 1 на МОСВ от 04/12/1997 г., Комисията към Община Бургас поставя ограничително условие: разработване и изпълнение на проекти за обезшумяване и задължителни замервания за шум при пуска на обекта в експлоатация. Тук е необходимо да се отбележи фактът, че различни и многобройни са институциите, извършващи контрол и оценка при наблюдаване на шума в населените места. Не добре дефинираните административни отговорности са довели до неясноти по отношение компетенциите на институциите, най – вече между РИОСВ, ХЕИ и общината.

Община Бургас не подценява проблема с шума и осъзнава, че това е един силно депресиращ населението фактор предвид общата акустична характеристика в Бургас.

Причините за високите шумови нива трябва да се търсят в интензивното движение на МПС, неправилното разположение на дълги жилищни блокове успоредно на едни от най – натоварените улици в града, неподходящо вътрешно архитектурно планиране на сградите, липсата на допълнителни екраниращи съоръжения и не на последно място плътната застроеност на отделните парцели.

Към момента няма ясно дефинирана общинска политика за връзката между акустичното състояние на населените места и мерките за намаляване или отстраняване на шумовото замърсяване.

Поради постоянното въздействие върху физиологията на човешкия организъм, обуславящо промени в неговото физическо и психическо здраве, шумът като фактор на обкръжаващата ни среда придобива все по-голяма актуалност.

За определяне на нивото и характера на шумовия режим на дадена улица и/или район в града от съществено значение е както броят на превозните средства, преминаващи за единица време, така и техния състав. По улиците на град Бургас и региона се движат голям брой стари и амортизирани МПС.

Нарастването на броя на моторните превозни средства /МПС/, лошата пътна настилка, масовото строителство по Черноморието, нарастващият брой на локалните източници на шум, особено увеселителните заведения, ще доведе до повишаване на нивата на шум, както в големия град Бургас, така и в малките населени места на община Бургас. Транзитно преминаващият поток на автомобили по пътя София – Бургас и Бургас - Варна води до значително и, на места, опасно шумово натоварване в прилежащите им зони от съответните населени места. Предстои въвеждане на автомагистрала “Тракия” в експлоатация, което ще отклони голяма част от транзитния автомобилен трафик извън населените места. Това от своя страна ще доведе до намаляване на нивата на шум в тези населени места.

През последните 10 години на територията на Община Бургас не се наблюдава съществено изменение на радиоактивен фон, който е в границите на естествения (от 0.1 до 0.2 микро Сиверти на час). Не са наблюдавани и съществени изменения на радиоактивността на атмосферните отлагания и валежите.

С привеждането на българското законодателство в областта на управление на отпадъците в съответствие с изискванията на Европейския съюз, разходите за организиране на дейностите по събиране и третиране на отпадъците от населените места нарастнаха многократно. В изпълнение на тези изисквания е необходимо дейностите по управление на отпадъците да бъдат поставени на качествено ново ниво, свързано с подобряване на системата за събиране и транспортиране на отпадъците, изграждане на съвременни съоръжения за обезвреждане на отпадъците и реконструкция на съществуващите, с оглед привеждането им в съответствие с новите изисквания.

Изпълнението на тези изисквания е свързано със значително увеличаване на разходите за организиране на дейностите по събиране и третиране на отпадъците от населените места в общините.

Развитието на Община Бургас като крупен промишлен, търговски, транспортен, туристически и административен център обуславя в основна степен значителните количества и видово разнообразие на формиращите се на територията отпадъци.

Отпадъците не само повърхностно замърсяват околната среда, ограничават използваемостта на земята, създават хигиенни проблеми и дразнят естетическите възприятия на хората. В резултат на протичащите в периода на натрупването им физични, химични и биологични процеси, те се превръщат в многофакторен замърсител на околната среда, оказващ силно негативно въздействие върху повърхностните и подземни води, въздуха и почвите, с което създават сериозен здравен риск за населението. От друга страна отпадъците са ценен енергиен и суровинен източник и тяхното минимизиране и повторна употреба води до съхранение на природни ресурси.

Ето защо управлението им е сложен и многообхватен процес, изискващ интегрираност на подходите, внедряване на нови технологии, създаване на подходяща икономическа среда и нормативна база, и не на последно място висока обществена отговорност.

Предвид характера на проблема и в съответствие с изискванията на чл.26 от Закона за опазване на околната среда и водите и чл.28 от Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда бе разработена “Общинска програма за управление на отпадъците 1998 – 2008 г.

Програмата съдържа детайлен анализ и оценка на съществуващото състояние, на базата на които и при спазване на принципите на устойчивото развитие, са изведени основните приоритети в политиката на местната власт и е разработен съответния План за действие.

“Общинската програма за управление на отпадъците 1998 – 2008 г.” е приета на заседание на Общински съвет Бургас на 30.10.1998 г. и утвърдена с Протокол № 1 от 18.11.1998 г. на Експертния съвет на РИОСВ Бургас и трябва да се счита като неразделна част от настоящия Отчет. В тази връзка по-долу е дадена актуализация на информацията по отношение на количества и състав на отпадъците.

Количество

В “Програма за управление на отпадъците на Община Бургас 1998 – 2008 г.” е отразена наличната информация относно депонираните на общинските депа количества отпадъци до 1997г. включително. Трябва да отбележим, че за периода от време до 1998 г. вкл. количествата отпадъци са изчислявани на база брой курсове на сметоизвозващите автомобили, обем на извозваните съдове, степен на запълненост и относително тегло на отпадъка. Този начин на отчитане на количествата естествено внася висок процент грешка, независимо от положените усилия за максимална прецизност при обработка на първоначалните данни.

Решаването на този проблем Община Бургас постигна ,чрез цялостна реконструкция и модернизация на входящия контрол на депо “Братово”, средствата за което в размер на 20 х.лв. бяха осигурени по линия на българо-холандския проект “Зеления Бургас”.

С влизането в експлоатация на електронната везна на депо “Братово” от началото на 1999 г. се отчитат абсолютно точно не само постъпващите количества, но и източника от който са генерирани, превозвача, вида на отпадъка и времето на постъпване. Изградената на тази основа “база данни” и непрекъснатото й актуализиране дава възможност за максимална коректност в определянето на цялостната стратегия, конкретните цели и задачи на Община Бургас по отношение управлението на отпадъците.

Данните в таблицата и на графиката показват, че в периода 1999 – 2005 г. се регистрира нарастване на количеството на битовите отпадъци и относително запазване на количеството на производствените отпадъци.

Генерирането на твърди битови отпадъци от населението и промишлеността ежегодно нараства. Така например, ако през 1999 г. са генериране общо 62 х. тона ТБО, през 2005 г. тяхното количество достига 82 х.тона (нарастване с 32%). Очаква се тази тенденция да се запази и през следващите години. Причините за непрекъснато растящия обем на ТБО са много, но основните са свързани с нарастващия дял на различни видове опаковки за еднократна употреба и липсата на система за разделно събиране на отпадъците и частичното им рециклиране.

Основен показател при дефиниране количеството на битовите отпадъци е нормата на натрупване , показваща количеството отпадък което се генерира от един човек за една година.

В таблицата долу е посочена нормата на натрупване за Община Бургас в периода 1999-2001г. изчислена по данни за количествата отпадъци от електронната везна на депо “Братово”.

Таблица 1.3.9. Норма на битовите отпадъци по години

Година	Норма на натрупване на битови отпадъци за гр. Бургас
	кг/ж.год.
1999	228
2000	248
2001	252
2002	263
2003	274
2004	245

Сравнение на тези данни с нереално високата нормата на натрупване отчетена в Националната програма по управление на отпадъците от 500 кг/ж.год и съответно поставената цел за намаление на битовите отпадъци до 350 кг./ж.год., отново потвърждава факта ,че наличието на коректни базови данни е в основата на коректното планиране на управлението на битовите отпадъци.

Морфологичният (механичен) състав е основен физичен показател на ТБО и представлява съдържанието на частиците, които ги съставят (хартии, метали, стъкло, хранителни отпадъци и др.), изразено в процент от общото им тегло. Морфологичният състав на ТБО се изменя с течение на времето. Той зависи от функционалния тип на населеното място, стандарта на живот, развитие на дейностите в сферата на търговията, услугите и общественото хранене, сезона, начина на отопление, системата на сметосъбиране и сметоизвозване и др. Това е показател, който основно влияе върху избора на метод за обезвреждането и оползотворяването на отпадъците.

В тази връзка в периода 1998 – 1999 г. на територията на депо “Братово” бе проведено двусезонно изследване на морфологичния състав, резултатите от което са отразени в таблицата 1.3.10 . В случая е изследван състава на общите битови отпадъци извозени на депото.
Таблица 1.3.10.Морфологичен състав на отпадъците

Морфологичен състав	% мас.
цв.метали	0,6
ч.метали	1,3
гума	1,2
текстил	3,5
дърво	1,1
керамика	3,7
Стъкло	8,2
хартия	15,3
пластмаси	17,6
кухненски	13,9
опасни	0,4
други	33,2

Констатираното сравнително високо съдържание на хартия – 15.3%, пластмаси – 17.6% и стъкло – 8.2%, дава сериозно основание за разработване и въвеждане на система за разделно събиране на тези компоненти от състава на битовите отпадъци.

Основно перо в разходите по третиране на битовите отпадъци естествено са дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване, извършвани от фирма “Бургас РЕБ Екосервиз “ по настоящем “Бургас Шеле Екосервиз” ,а от 2006 Титан АД. В същото време трябва да отбележим, че независимо от инфлацията за три годишния период, цените на услугите извършвани от “Бургас Шеле Екосервиз“ ООД не са променяни от 1999 г.

Финансовите средства за обезпечаване на дейностите по третиране на битовите отпадъци и поддържане на чистотата в основна степен се осигуряват от постъпленията по таксата за битови отпадъци.

Конкретните размери на таксата за всеки от предвидените по ЗМДТ случаи се определят с решение на общинския съвет на база одобрена план-сметка, включваща присъщите разходи.

Съществуващото състояние на системата за събиране и депониране на ТБО принуждава общината ежегодно да увеличава средствата за поддържане на чистота (през 2000 г. те са били 7.18 лв./жител и достигат 19.47 лв./жител за 2005 г.) без това да води до коренна промяна.

Ежегодно Общински съвет Бургас приема такса “битови отпадъци” както следва:

А. За жилищни и вилни имоти на граждани, както и за жилищни имоти на предприятия, когато таксата се определя пропорционално върху данъчната оценка на имота.

Б. За жилищни и вилни имоти на граждани, както и за жилищни имоти на предприятия, когато таксата се определя съобразно вида и броя на използваните съдове плюс %о върху данъчната оценка на имота, за който е подадена декларацията.

В. За нежилищни имоти, намиращи се в границите на районите, включени в системата на организирано поддържане на чистотата.

Г. За нежилищни имоти, намиращи се в границите на районите, включени в системата на организирано поддържане на чистотата, когато таксата се определя съобразно вида и броя на използваните съдове плюс %о върху данъчната оценка на имота, за който е подадена декларацията

Поради нередовното разплащане на извършената работа, дружествата са в невъзможност да обезпечат ритмичността на дейностите по поддържане на чистотата, което от своя страна занижи качеството на извършваните от тях услуги на територията на община Бургас.

Обезвреждането на различните видове отпадъци, генерирани на територията на Община Бургас, се осъществява главно чрез депониране. Основната част от твърдите битови отпадъци и част от производствените отпадъци на Община Бургас, Община Средец и Община Камено се депонират в сметище Братово. То е изградено през 1976 г.

Трябва да се очаква, че през следващите няколко години капацитетът му ще бъде изчерпан. В плана за управление на дейностите по отпадъците е предвидено да се изгради нов регионален център за депониране на ТБО, отговарящ на европейските стандарти.

От 2003 г. е в ход проучване на потенциален бъдещ ИСПА проект “Регионално управление на отпадъците – Бургас”, включващ общините Бургас, Айтос, Карнобат, Камено, Несебър, Поморие, Руен, Средец и Сунгурларе. Съгласно предложението за посочените общини ще се изгради едно регионално депо в района на с. Братово, община Бургас.

Сметището край село Маринка е се ползва от 1986 г. В него се депонират смесени отпадъци:

• 
  битови отпадъци от разположените наблизо села Маринка, Твърдица, Крайморие и Присад,
  
• 
  строителни отпадъци,
  
• 
  производствени отпадъци,
  
• 
  отпадъци от улично метене,
  
• 
  утайки от ГПСОВ и др.
  

Депото край село Маринка не отговаря на изискванията на Закона за управление на отпадъците. Предвижда се след изграждането на новото регионално депо сметището в с. Маринка да се зарие и терена да се рекултивира.

Сметището за производствени отпадъци на “Лукойл Нефтохим Бургас” АД се намира в близост до квартал Долно Езерово върху мочурливи площи край Бургаското езеро. То е в експлоатация от 1965 г. и не отговаря на изискванията на Закона за управление на отпадъците. От 1993 г. теренът на сметището е ограничен до 34 дка. Изпълнява се проект за етапна рекултивация на сметището и система за следене на влиянието на отпадъците върху качеството на подпочвените води и водите на Бургаското езеро. Количествата на депонираните в това сметище отпадъци са силно намалени. Проектът на “Лукойл Нефтохим Бургас” АД за изграждане на ново сметище за промишлени отпадъци не беше одобрен от Общинския съвет на Бургас и за сега не се реализира.

От 1989 г. на територията на Бургас действа и депо за строителни отпадъци. То е разположено между крайбрежния път, преминаващ северно от Бургаското езеро и Северна промишлена зона. Там не се допуска депонирането на други видове отпадъци и след засипване и уплътняване общината усвоява нови терени за промишлена и складова дейност. Годишно в това депо се депонират около 120 х.т. строителни отпадъци и земни маси.

На територията на Община Бургас не са изградени депа за опасни и производствени отпадъци /ПрО/. Ограничени количества и видове опасни и производствени отпадъци от фирми се депонират на депото за ТБО. За община Бургас това са: утайки от ПСОВ, онечистен шлайф прах от “Кроношпан България”АД, обеззаразени медицински отпадъци, обеззаразени битови корабни отпадъци.

На депото за ТБО се депонират опасни отпадъци от населението - изгорели луминисцентни лампи, батерии, опаковки от вредни вещества и др., поради липсата на организирано разделно събиране. Извършва се ръчна сепарация на отпадъците и значително количество рециклируеми отпадъци се събират и предават за по- нататъшно третиране.

На територията на община Бургас действат и няколко инсталации за обезвреждане на отпадъци чрез изгаряне.

Хранителните и хартиените отпадъци, генерирани от пътническите полети до и от летище Бургас се изгарят в специализирана пещ без пречиствателни съоръжения. Тя е в експлоатация от 1983 г. Годишно в тази пещ се изгарят над 100 тона отпадъци с тенденция към нарастване на количествата. Съоръжението не отговаря на нормативните изисквания и не е оборудвано с необходимите пречиствателни съоръжения, ето защо РИОСВ-Бургас е поставил ограничения за вида на изгаряния отпадък и изисквания, които фирмата да спазва.

Във връзка с непрекъснато увеличаващия се самолетен трафик, следва да бъде изградено ново по-моделно съоръжение.

От 1991 г. на територията на складова база Лозово е в експлоатация пещ за изгаряне на ТБО отпадъци, генерирани от екипажите на корабите. Годишно в тази пещ се изгарят 15-20 х.т. отпадъци.

Две пещи за изгаряне на промишлени отпадъци функционират и на територията на “Лукойл Нефтохим Бургас” АД. Те са предназначени за унищожаване на утайки от пречиствателни съоръжения и други твърди промишлени отпадъци, в това число и полимерни. Те допринасят за значително намаляване на общото количество промишлени отпадъци, които се депонират в депа. В полученото от дружеството Комплексно Разрешително е разрешено изгарянето на отпадъци и от други фирми, но до настоящия момент такива не са третирани.

Физико-химично обезвреждане

На такъв вид обезвреждане са подложени отпадъци от винопроизводството /“Черноморско злато“АД, “Винком“АД- Бургас/, битови отпадъци от кораби /“Океан Шипинг“ООД и “Пристанище Бургас“ЕАД/, медицински отпадъци /всички болнични заведения, медицински центрове и лаборатории/, сантинни води /Инсталация за пречистване на сантинни води в “Пристанище Бургас”ЕАД./

Община Бургас има разработена и приета “Програма за управление на отпадъците” със срок на действие до 2008 г.

Събирането на отпадъци с цел последващо оползотворяване или обезвреждане на територията на Община Бургас се извършва от фирми, притежаващи Разрешение или Регистрационен документ за тази дейност, издадени от МОСВ, РИОСВ-Бургас или други РИОСВ. Събирането на опасните отпадъци с цел рециклиране и оползотворяване се свежда основно до изкупуване на оловно - кисели акумулатори, отработени масла, отпадъчни нефтопродукти, ИУМПС, флуоресцентни тръби и други отпадъци, съдържащи живак, а на производствените отпадъци – хартиени, полимерни, метални отпадъци, излезли от употреба гуми. РИОСВ-Бургас е издала изискващите се по ЗУО документи за събиране на отпадъци на 16 фирми.

В областта на рециклирането на отпадъците, значително по-добри резултати отчита промишлеността на общината. Така например, рециклирането на черни и цветни метали от промишлеността през 1999 г. е било 3800 тона, но през 2004 г. достига 15600 тона (ръст над 400%), а рециклирането на остатъчна пластмаса от 325 тона през 1999 г. достига 2350 тона през 2004 г. (ръст над 650%). Не се наблюдава ръст в рециклирането на отпадъчна хартия от промишлеността.

Като тенденция може да бъде прогнозирано намаляване на количествата на опасните отпадъци, в резултат на изпълнение на мерките, предвидени в съответните фирмени програми, свързани с предотвратяване на образуването и намаляване съдържанието на опасни вещества в отпадъците и направената прекласификация на отпадъците, извършена след приемането на горецитираната Наредба № 3.

Независимо, че общината има разработена програма за управление на отпадъците, все още не са рядкост силно замърсени с битови отпадъци терени и площи. Не е внедрена система за разделно събиране на отпадъците. По време на курортния сезон по крайбрежието се появяват нерегламентирани сметища. Междублоковите пространства в бургаските жилищни комплекси са силно замърсени. Няма изградена система за събиране, транспорт и обезвреждане на опасни отпадъци от населението и промишлеността.

През следващите години трябва се извършива и оптимизиране на съществуващите системи за събиране и транспортиране на битовите отпадъци. Тези системи трябва да осигуряват възможности за разширение и допълнително включване на територии и обекти. С интензивното изграждане на курортни и хотелски комплекси извън регулацията на населените места възникват проблеми с извозването на отпадъците. Не са редки случаите, когато собствениците на тези обекти сами или с коли под наем извозват отпадъците си в нарушение на ЗУО и са потенциални замърсители – отпадъците им не достигат до депата, независимо че за услугата е заплатено.

В изпълнение на изискванията произтичащи от нормативната база трявба да започне разделно събиране на битови отпадъци, включително отпадъци от опаковки.

В момента на някой депа като Братово се извършва извличане на рециклируеми компоненти от общия поток отпадъци, постъпил на депото. През 2007 г. минимум 10 000 души трябва да са обхванати от система за разделно събиране на отпадъци при мястото на образуване на отпадъка.

От потока битови отпадъци трябва да се изведат опасните отпадъци, генерирани от домакинствата. Трябва да се организира системи за разделно събиране на излезли от употреба луминисцентни и др. лампи, съдържащи живак, да се определят места и се поставят съдове за събиране на негодни за употреба батерии, да се определят места за смяна на отработени моторни масла и да се информира обществеността за това.

В изпълнение на националната програма за управление на дейностите по отпадъците ще продължи работата по проект “Изготвяне на мерки за управление на твърдите отпадъци в регион Бургас”.

Управлението на строителните отпадъци не е на добро ниво. Липсва ефективен контрол на издадените разрешителни и не се води добра отчетност от страна на общинска администрация.

През следващите години с реализиране на мерките от плановете за привеждане на депата в съответствие с нормативните документи действащите депа за строителни отпадъци ще отговарят на изискванията.

Поради липса на подходящи терени за изграждане на депа и при доказана ефективност, за обезвреждане на строителните отпадъци могат да се потърсят и алтернативни методи на депонирането – инсталации за рециклиране на тухлени, строителни и битумни смеси, бетонни и стоманобетонни отпадъци и др. п. с цел повторното им използване в строителството.