Общински план за развитие на община Балчик за периода 2014-2020

Основен ресурс на морския ваканционен туризъм е крайбрежната плажна ивица с прилежащата морска акватория. В югозападната част на общината е разположен обширният

Краневско-Батовския плаж с неговия горист „тил”. На североизток и изток крайбрежната ивица се отличава с богато релефно разнообразие от ерозирали скални стени и „уютни” плажни тераси.

Общата площ на крайбрежната плажна ивица по кадастралната карта на общината е 457 279 кв.м. Не всички участъци от нея са подходящи или пригодени за „плажуване”. Охраняемите плажове са с обща площ 347894 кв. м.¹.

Охраняеми плажове: (по данни от община Балчик за 2012г.)

С наематели: Тузлата – „Лайт Хаус” ЕООД, Вили „Чайка” – „Би Ей Тур” ООД, Балчик Централен –„Тоталс” ЕООД, Нов плаж Балчик – „Балчик Плаза” ООД, Балчик-Двореца – ДКИ „КЦ Двореца”, Кранево-Централен – „Тоталс” ЕООД, Кранево-МДЛ – „Ефект 3” ООД.

На концесия: Моби Дик – ЕТ „Соня Христова”, Албена – „Албена” АД, Батовски – „Албена” АД, Кранево-север – „Макситур-Бряг на изгрева” ООД, Кранево-юг – КД „Палма 93 СД Вега 44 –Началников, Стоянов и сие” ООД.

Неохраняеми плажове: Фиш -фиш, Робинзон 2

Рекреационният капацитет на плажовете е общо около 31200 човека. Както е отбелязано и в ОПР, още през 1997 г. се констатира, че капацитетът им е изчерпан.

Новоизграденото брегозащитно съоръжение (дамба) между Балчик и к.к. „Албена” прекъсва непосредствения контакт между плажа и прилежащата акватория. Така в известна степен се компрометира рекреационния потенциал на тези участъци от плажната ивица.

В общината са обособени следните защитени обекти и територии по смисъла на Закона за защитените територии:

- поддържан резерват „Балтата”.

- част от природния парк „Златни пясъци”;

- защитена местност „Долината на дроплите”;
- защитена местност „Находище на обикновен божур”;

Поддържаният резерват с международно значение „Балтата” има площ от 204,7 ха, а буферната му зона е 163,4 ха. Обявен е за защитен обект през 1961 г. с цел опазване на естествена лонгозна гора с принадлежащата й флора и фауна. Намира се в землището на с. Оброчище. Резерватът е уникален в световен мащаб - 16 вида от растенията в него и буферната зона са с природозащитна стойност. В Червената книга са включени 7 вида, като три от тях са защитени, а останалите са редки видове. В резервата растат 116 лечебни растения, живеят 140 вида птици, от които 44 са включени в Червената книга.

Малка част от Природния парк „Златни пясъци” – (26,2 ха) попада в територията на общината, в землището на с. Кранево. Цялата му площ е 1320,7 ха. Паркът е обявен за защитена територия през 1943 г. с цел запазване на растителни и животински съобщества и характерни земни образувания и пейзажи, имащи висока научна и културна стойност.

• 
  Защитената местност „Долината на дроплите” с площ от 3 620,0 ха обхваща части от землищата на селата Дропла, Змеево и Кремена.
  
• 
  Защитената местност „Находище на обикновен божур” се намира в землището на с. Църква и заема площ от 46,3 ха.
  

- защитена зона „Балчик” (BG 0002061);

- част от защитена зона „Златни пясъци” (BG 0000118);

- част от защитена зона „Белите скали” (BG 0002097);

- част от защитена зона „Долината на река Батова” (BG 0000102);

- част от защитена зона „Комплекс Калиакра” (BG 0000573);

- част от защитена зона „Крайморска Добруджа” (BG 0000130).

- част от защитена зона „Батова” (BG 0002082);

- част от защитена зона „Комплекс Калиакра” (BG 0000573);

- част от защитена зона „Крайморска Добруджа” (BG 0000130).

2. 
   Население и демографска ситуация на Общината
   
   1. 
      Брой и гъстота на населението
      

Населението на община Балчик съставлява 10.76 % от населението на област Добрич. По брой на населението общината се нарежда на трето място сред общините в областта, след община Добрич-град и община Добрич-селска.

В пространствено отношение, логично на база демографската ситуация в общината, по-голямата част от населението е концентрирано в югоизточната част на общината, основно в общинският център гр. Балчик и с. Оброчище.

През последните години се наблюдава трайна тенденция към намаляване броя на населението на община Балчик, което е в съответствие с общите тенденции в демографското развитие на страната. Това се дължи както на отрицателния естествен, така и на отрицателния механичен прираст на населението. За целият период от 2004 до 2011 г. населението на територията на община Балчик показва непрекъсната тенденция на намаление, което се отнася както за градското, така и за селското население.

За този период жителите на общината са намалели общо с 1937 души или с 8.74 %. Средногодишно населението на общината намалява с 1.09 %, което е един от основните лимитиращи фактори за бъдещото развитие на общината, които негативно ще се отразят най-вече върху работната сила и възпроизводствения потенциал на територията.

2. 
   Структура на населението на община Балчик
   

В общината живеят 10.95 % от мъжете в област Добрич и 10.57 % от жените. За разлика от останалите общини на територията на областта, в община Балчик се наблюдава до голяма степен изравняване по отношение на броя на мъжете и жените.

В съответствие с общите демографски тенденции, през периода 2004-2011 г. намалява броя както на мъжете, така и на жените, съответно с 8.5% и с 8.9%. По бързия темп на намаляване на жените се дължи на по-високия процент жени-висшисти, които след завършване на образованието си предпочитат да останат в града в който са завършили или да заминат в по-голям град с по-големи възможности за реализация. От друга страна безработицата при жените и възможностите за работа на територията на общината като цяло са по-малко. Характерно за общината е, че мъжете преобладават в селата, докато жените преобладават в общината като цяло.

Възрастовата структура на населението е определяща, както за количеството и качеството на човешките ресурси в общината, но също така за демографският и потенциал и не на последно място -за натовареността на социалната система на общината. Тя е с определящо значение и за естественото възпроизводство на населението. Като цяло възрастовата структура на населението в изследваните територии е от регресивен тип с изключение на селата Стражица и Тригорци. Наблюдаваната в тях картина се дължи главно на специфичната етническа структура на населението им.

Изменението във възрастовия състав на населението е от решаващо значение за формирането на трудоспособен контингент². В резултат на ниската раждаемост, населението в под трудоспособна възраст заема най-малък дял в изследваните територии.

Община Балчик се отличава с по-висок процент на население в трудоспособна възраст в сравнение със средния за страната и областта, като същевременно се наблюдава и по-нисък от средния процент на население в надтрудоспособна възраст.

Община Балчик се отличава по отношение на етническата структура от тази за страната и областта. В процентно отношение, българската етническа група е под средните стойности за страната и областта, докато турската и ромската етнически групи се отличават с по -висок процент.

На територията на общината съществуват населени места, в които преобладава ромската етническа група, което означава, че е необходимо да се обърне сериозно внимание на мерките за тяхното ефективно включване в обществените процеси, осигуряване на адекватен достъп до образование и др., чрез които да се създадат условия за ефективно решаването на социално-икономическите проблеми, породени от маргинализирането на тази етническа общност.

По отношение на образователната структура на населението, прави впечатление, че делът на хората с висше образование в общината е под средния за страната и област Добрич, като същото важи и за относителният дял на хората със средно образование. Същевременно е налице тенденция за увеличаване на относителният дял на населението с начално и незавършено образование, като на територията на общината има населени места, в които преобладаващото население с начално и незавършено образование, като същите се отличават с по-висок или преобладаващ дял на население от ромската етническа група.

Възпроизводството на населението на дадена територия се изразява чрез постоянното му възобновяване или чрез смяната на едни поколения с други. Количествената му страна обхваща естественото движение на населението. От своя страна, то се характеризира с раждаемостта и смъртността. До голяма степен раждаемостта зависи от броя на сключените бракове и броя на разводите. През последните години изселванията от общината доведоха до значително влошаване на демографските структури, а чрез тях и до проблеми в естественото възпроизводство на населението. Това личи от тенденциите в динамиката на основните демографски процеси – раждаемост и смъртност.

тенденциите характерни за страната и област Добрич.

От демографска гледна точка относително ниската раждаемостта (по отношение на естественото възпроизводство) в общината се дължи на понижената плодовитост на жените в родилна възраст и на намаляването на техния брой. Тоталният коефициент на плодовитост (среден брой деца, които една жена ражда през целия си детероден период) се движи около 1,1 – 1,4 деца през, което е ниска стойност за този показател, т.е. имаме стеснено възпроизводство на населението.

Проявяващият се в момента отрицателен ефект от намаляващия брой на жените в родилна възраст ще дава отражение върху възпроизводството на населението и през следващите десетилетия.

Причина за това са както негативните промени във възрастовата структура на жените на възраст 15-49 г., така и намаляващият абсолютен размер и относителен дял на момичета на възраст от 0 до 14 г., които ще участват във възпроизводството на населението през следващите десетилетия. Промяната се дължи на измененията в социално-икономическите условия, а от там и в ценностната система на жените - на преден план излизат такива ценности като завършване на образованието и осигуряване на работа.

Един от най–тревожните демографски проблеми в общината в момента е относително

високото ниво на смъртност – обща, преждевременна и детска. Основен фактор, обуславящ динамиката в общата смъртност е процесът на демографско остаряване, характерен като за страната и област Добрич, така и за община Балчик. Поради застаряването на населението и влошаването на здравното обслужване, през последните 20 години се отбелязва трайна тенденция към поддържане на относително високи стойности на смъртността в общината въпреки, че те са по-ниски от тези за областта и страната.

През последните години, отрицателните стойности на естествения прираст остават

относително високи и това води до намаляване на демографския потенциал на общината, а това ще играе ролята на ограничаващ фактор за бъдещото й социално-икономическо развитие.

Отрицателният естествен прираст в комбинация с остаряването на населението силно влошава възпроизводствените възможности, което се потвърждава от стойностите на основните демографски показатели. Подобряването на социално-икономическата ситуация в общината е една от възможностите за намаляване на отрицателните стойности на естествения прираст.

Показателите за механичния прираст на населението показват запазване на тенденцията за увеличаване на външните миграции, предизвикани от лошата икономическа обстановка и високия процент на безработица. Направленията на миграциите са - от селата към общинския и областния център (град Добрич) и към големите градове в района за планиране, столицата или чужбина.

Главните причини за емиграция на населението на община Балчик са възможностите за намиране на работа и по-доброто състояние на градската инфраструктура в приемащите градове.

Потенциалните емигранти в общината са на възраст 20-35 години, а 75% от потенциалните емигранти са със средно и висше образование, т.е. напускат млади и образовани хора, в които държавата е инвестирала и които се адаптират по-лесно към изискванията на пазарната икономика.

Емигрирането на млади и високо образовани хора има и ще има сериозни икономически и социални последици за бъдещото развитие на общината. Емиграцията оказва силен негативен ефект и върху възпроизводството на населението, тъй като чрез „износа” на жени в родилна възраст се понижава равнището на потенциалната бъдеща раждаемост, не само за следващите 10-15 г., но и за много по-дълъг период от време – 40-50 години. Мотивите за емиграция през последните години се свързват с осигуряване на трудова заетост, с по-високи доходи, по-висок жизнен стандарт на емигрантите и осигуряване на по-добра градска среда. Тази мотивация се допълва и от стремежа за образователна и професионална реализация.

При запазване на настоящата демографска тенденция, населението на община Балчик ще продължи на намалява. Очаква се до 2020 г., то да намалее с приблизително 600 души.

3. 
   Културно-историческо наследство
   

По информация от Техническо задание за изработване на ОУП на община Балчик и

аналитична част:

Недвижими паметници на културата в границите на населените места

Основната част от недвижимите обекти на културно-историческото наследство (КИН) със

статут, определен по реда на Закона за паметниците на културата и музеите, е концентрирана в

общинския център – гр. Балчик.

Според пространствената им структура и териториален обхват те са:

- групови паметници на културата – два комплекса: архитектурно-парков комплекс „Двореца”

(включващ 15 единични ПК) и комплекс на територията на бивша резиденция на ОК на БКП

(включващ 1 единичен ПК);

- единични паметници на културата – 109 бр. + 16 бр. в границите на комплексите + 3 бр. площни археологически обекти.

На територията на гр. Балчик е съхранено богато и многообразно недвижимо КИН. Съобразно

спецификата, значението и териториалното му разположение, обектите на КИН могат да се групират,

както следва:

– обекти на културата, храмове, търговското обслужване и пр. Важни акценти в градската среда представляват обществените чешми. Характерни структури с потенциал за адаптиране за подходящо

съвременно ползване са и маазите.

Археологическо наследство. То представлява важен дял от материалната памет на град Балчик

и, заедно с другите паметници от Античността и Средновековието на територията на общината – част от съсредоточието на значимо по научна и културна стойност археологическо наследство, с което се характеризира районът на северното Черноморие. През 2007 г. в града са разкрити останкиот храм на Кибела – най-добре запазеният елинистически храм в България и единственият храм на богинята-майка, известен до сега в източната част на Балканския полуостров. Концентрацията на археологическо наследство в и около общинския център включва и късноримското и средновековно селище в м. Джини баир (36 дка), както и могилата Мал тепе (антично селище) - и двете в близост до града, обявени за ПК от „местно значение”. В района на летището и в кв. +Левски” са проучени некрополи от периода VІІІ-ХІ в.

Архитектурно-строителни ПК са декларирани в селата Бобовец (2 бр. жилищни сгради), Дропла (една жилищна сграда), Змеево (1 бр. – църквата), Кранево (6 бр. жилищни сгради), Ляхово (2 бр., в т.ч. – джамията и една жилищна сграда), Оброчище (15 бр. жилищни сгради), Рогачево (9 бр. жилищни сгради), Соколово (3 бр., в т.ч. сградата на кметството, „Калевото” – стар кладенец и една

жилищна сграда), Храброво (3 бр. жилищни сгради), Църква (2 бр. жилищни сгради).

В границите на с. Дропла се намира антично селище – археологически ПК, обявен с „местно значение”. Църквата „Св. Димитър” в с. Гурково е обявена за архитектурно -строителен и художествен паметник на културата от „местно значение”. Църквата „Св. Богородица” в с. Оброчище е декларирана за архитектурно-строителен и художествен ПК.

Особено интересен ПК са останките от мюсюлмански манастир „Теке Акъязъл”, понастоящем в границите на с. Оброчище, в добре поддържана паркова среда. Паметникът включва две сгради –тюрбе (мавзолей) и имарет (магерница), между които е гробът на мюсюлманския светия Ак Язалъ баба. Заради изписванията с източни и барокови орнаменти, обектът е обяве н за художествен ПК от „местно значение” (1972 г.).

Недвижими паметници на културата извън населените места

На територията извън населените места са съхранени и поставени под законова защита основно археологически обекти. Освен вече посочените две селища в землището на гр. Балчик, архитектурно-строителни паметници от Античността и Средновековието от „местно значение” са разкрити и в следните землища:

- Кранево - късноантична крепост на брега на р. Краневска (обявен 1976 г.);

- Оброчище - късноантична крепост 1.5 км северно (обявен 1967 г.);

- Храброво – антично селище 5.5. км южно (обявен 1967 г.);

- Рогачево – античен некропол 1 км северно (обявен 1967 г.);

- Безводица – средновековен некропол (обявен 1967 г.);

- Надгробни могили съществуват в землищата на Змеево (2 бр.) и Соколово (6 бр.).

От 19 юли 2012г. община Балчик изпълнява двугодишен проект на тема „Подобряване на туристическите атракции и свързаните с тях инфраструктури на територията на Община Балчик“, финансиран по ОП „Регионално развитие“. Основна цел на проекта е консервирането, реставрирането, експонирането на недвижими културни ценности и разкриването на богатото културно-историческо наследство на региона от местно и национално значение. Паметниците на културата, с който кандидатства Община Балчик са:

Средновековна крепост, кв. „Хоризонт” – късно антична и средновековна крепост в гр. Балчик – недвижима културна ценност с категория „национално значение”. Консервирането и реставрирането на руините и околното пространство ще допринесат за развитието на алтернативния туризъм в Балчик, насочен главно към разкриването на богатото културно -историческо наследство на региона, както и ще даде възможност за опазване на руините – обявени за културна ценност с национално значение.

Обществена сграда „Мелницата” – недвижима културна ценност от „местно значение”, находяща се в гр. Балчик. Консервирането, реставрирането и превръщането на сградата в средищен информационен център за потенциалните посетители на града и околностите ще допринесе за развитието на алтернативния туризъм в Балчик, насочен главно към разкриването на богатото

Културното и историческо наследство представлява един от ценните ресурси на община Балчик, със значение както за социално-икономическото й развитие, така и като елемент на физическата среда.

Исторически формираните структури в централната част на гр. Балчик, в съчетание със специфичните природогеографски дадености, определят особеното очарование и идентичността на града като цяло.

Съобразно мащабите на отделните населени места, концентрацията на ПК в тях е сравнително ниска. Историческите структури (освен в самия гр. Балчик), сами по себе си нямат значението на съвременния урбанистични фактори. Независимо от това, те подлежат на опазване не само по смисъла на нормативните разпоредби, но и като носители на идентичността на общината, чието съхраняване е сред важните условия за оптимално развитие на общинската територия като туристическа дестинация с разнообразен и привлекателен ресурс.

Част от архитектурно-строителните паметници на културата са в незадоволително или лошо физическо състояние. Структурите са разрушени в значителна степен, основно поради неизпълнение на необходимите защитни и консервационни мероприятия, както и във връзка с ново строителство.

Значителен, но нереализиран в пълна степен е потенциалът на археологическото наследство, като обект на познавателен туризъм, както и като елемент на атрактивна среда за отдих. Степента на проученост и социализация на недвижимото археологическо наследство на общината понастоящем е неудовлетворителна.

Липсва необходимата инфраструктура за превръщането на паметниците в обекти на масово посещение – приемна и информационна инфраструктури, благоустрояване, условия за транспортен и пешеходен достъп и пр.

4. 
   
   жүктеу/скачать 5.95 Mb.
   
   Достарыңызбен бөлісу: