Социални услуги, налични на територията на община Балчик

На територията на община Балчик специализирани институции за деца няма, което от своя страна е предпоставка за улеснение процеса на деинституционализация.

Общината разполага със „Сезонен дом за стари хора” в реконструкция, намиращ се в гр. Балчик, в.з „Сборно място”, върху терен публична общинска собственост .

Социални услуги в общността

Общината пряко управлява и кандидатства за социални проекти и услуги, предоставяни в семейна среда или в среда близка до семейната. По своя смисъл услугите представляват алтернатива на настаняването на деца и възрастни в институция.

Най-развита услуга в общността за възрастни хора е Домашният социален патронаж, който би могъл да разшири дейността си и в малките населени места. Търсенето на възможности за допълнително финансиране би намалило броя на хората, които се отказват от ползване н а услугата, поради невъзможност за заплащане на такса.

В община Балчик услугите за деца и лица с увреждания се свеждат до програмите за домашен помощник, личен и социален асистент, които не могат да обхванат всички нуждаещи.

В община Балчик социалните услуги в по-голямата си част са насочени към възрастните хора, което води до изолация и дискриминация на другите рискови групи, децата и лицата с увреждане, както и на техните близки.

Средата за лицата с увреждане е трудно достъпна, изградени рампи за инвалиди има само в едно училище (ОУ “Антим І”), от общо осем в цялата община и административната сграда на общинска администрация Балчик. Като един от основните проблеми на тази рискова група е недостъпната среда в лечебните заведения.

Препоръки, очертани в Общинска стратегия за развитието на социалните услуги

в Община Балчик: За да бъде ефективна социалната политика на община Балчик, би следвало да се изгради мрежа от социални услуги, която да обхваща и малките населени места.

Ползвателите на социална подкрепа са носители на различни проблеми, които са решавани в секторите: здравеопазване,

образование, жилищна политика, заетост, от което следва като необходимо изграждането на

механизми на междусекторно партньорство между институциите за използване на техните ресурси в подкрепа на семействата при преодоляване на бедността и социалната изолация.

Приоритетно да бъде развитието на мерки за превенция и услуги за подкрепа на семействата с деца в риск, поради бедност, безработица, лоши битови условия на семействата. Работа на ниво детска градина и училище като превантивна мярка.

Като основна цел е подобряване качеството на живот на хората с увреждания, самотно живеещите и старите хора чрез създаване на условия за ефективно упражняване на правото им на независимост, включително и чрез упражняване правото на труд и намаляване на риска от зависимост от институционален тип грижи. Подобряване качеството на живот на семействата, в които има деца с трайни увреждания, зависими от постоянни грижи, чрез предоставяне на алтернативен избор за активно участие в реалния пазар на труда.

Националните и оперативни програми за услугите “Домашен помощник”, “Социален асистент” и “Личен асистент” отговарят на всички тези потребности, но поради ограничения си капацитет не обхващат всички нуждаещи, големият интервал между приключване на една програма и стартиране на следваща оставя потребителите на услугата в изключително затруднено положение.

В стратегията са дефинирани също и конкретни препоръки за развитието на услугите за деца и семейства с деца в риск, за пълнолетни лица и хора с увреждания, за стари хора, за наркозависими.

Изградени са Сезонен дом за стари хора и хора с увреждания, Център за настаняване от семеен тип (ЦНСТ) в гр. Балчик с капацитет 14 деца, асансьор към сградата на помощно училище „П. Самодумов“ с. Кранево, помещение към училището е преустроено във фитнес зала.

Община Балчик е партньор по проекти „Подкрепа за достоен живот“ с бенефициент АСП (ОПРЧР, 2010-2011, 86 161 лева за общината) и „И аз имам семейство” (ОПРЧР, схема за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG 051PO001-5.2.11 „Приеми ме”).

През периода 2008-2010 г. Община Балчик ежегодно кандидатства по НП „ОСПОЗ” – наемат се безработни хора на социално подпомагане, като на лицата се осигурява временна заетост за придобиване на трудови навици и стаж и извеждане на пазара на труда. По НП „Помощ за пенсиониране” се осигурява заетост на безработни лица, на които не им достигат 5 точки за формиране на сбора от осигурителен стаж и възраст, даващ право на пенсия по чл.68, ал. 1 -3 от КСО.

Община Балчик се включва в изпълнението на национални програми на МТПС:

Осигуряване на заетост и интеграция на безработни лица, обект на месечно социално подпомагане, чрез разкриване на работни места в общополезни дейности, свързани с поддържане на общински терени и площадки.

Предоставяне възможност за старт на кариерата на младежи до 29 г. с висше образование в общинска администрация Балчик, отдел „Евроинтеграция и международно сътрудничество”.Община Балчик също така е партньор на Агенция по заетостта по Проект „Нов избор – развитие и реализация” и участва в схема BG051PO001-1.1.03 „Развитие” по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“.

Общината е разработила и приела Общинска програма за етническите и демографски

въпроси за 2010 – 2015 г. в община Балчик.

Ежегодно се организират дни със свободен прием за прегледи на деца от ромски произход и женска консултация.

Разработени са проекти за изграждане на канализация в кв. „Младост“, с. Оброчище и кв. „Изток“ в гр. Балчик – предстои изпълнението им по ОПОС. Асфалтирани са всички улици в ромската част на кв. „Васил Левски“, гр. Балчик.

Изпълняват се проекти, насочени към образователна и социална интеграция на учениците от етническите малцинства в Община Балчик.

6. 
   Образование
   

Към 31.12.2010г. на територията на община Балчик функционира една детска ясла с места за 25 деца.

През учебната 2010/2011 са работили общо 14 детски градини, в които са заети 71 детски учители и са посещавани от 811 деца. Детските градини на територията на община Балчик са разположени както следва: в гр. Балчик работят 2 ЦДГ (ЦДГ №1 „Здравец“ и ЦДГ №3 „Чайка“) и ОДЗ № 2 „Знаме на мира“, в с. Църква ЦДГ „Звънче“, в с. Безводица ЦДГ „Пролет“, в с. Стражица ЦДГ „Радост“, в с. Соколово ЦДГ „Звездица“, в с. Сенокос ЦДГ „Мир“, в с. Кранево ЦДГ „Веселите делфинчета“, в с. Дропла ЦДГ „Добруджанче“, в с. Оброчище ЦДГ „Първи юни“, ЦДГ в с. Гурково, с. Пряспа и с. Ляхово.

В сравнение с учебната 2004/2005г. (с 726 включени деца) се наблюдава нарастване на броя деца, които посещават детските градини в общината.

В гр. Балчик от 1995г. функционира Общински детски комплекс.

Училищно образование (по данни на НСИ за 2010г.)

В община Балчик функционират 8 учебни институции, от които 6 общообразователни

училища (СОУ „Христо Смирненски“ в с. Оброчище, СОУ „Христо Ботев“ в гр. Балчик, ОУ „Г.С.Раковски“ в с. Сенокос, ОУ „В. Левски“ в с. Соколово, ОУ „Антим І“ в гр. Балчик, ОУ „Св.Св. Кирил и Методий“ в гр. Балчик), 1 специално училище ( ПУИ „Акад. Т. Самодумов“ в с. Кранево) и 1 професионална гимназия (ПГ за КОС „Алеко Константинов“ в гр. Балчик).

За децата от населените места без училища е осигурен специализиран транспорт.

През учебната 2010/2011 година в училищата са учили общо 1965 ученици, от които 1626 в общообразователните училища, 77 в специалното училище и 262 в професионалната гимназия.

През учебната 2004/2005 година са работили 12 училища, от които 9 общински и 3 държавни, в които са се обучавали общо 2439 ученика. Видно е, че 4 училищата са закрити. Наблюдава се трайна негативна тенденция към намаляване броя на учениците.

- Увеличаващ се брой на учениците, които напускат училище, без да завършат средно

образование и на нередовно посещаващите училище;

- Малка обхващаемост на децата в детски градини;

- Недостатъчни възможности за професионално обучение, квалификация и

преквалификация на работната сила;

- Проблем с интеграцията на ромските деца.

- Сградният фонд и оборудването са в сравнително добро състояние и осигуряват нормален учебен процес. Това не изключва необходимостта от обновяване и модернизация. В периода 2005 -2010г. по изпълнение на няколко проекта е направен основен ремонт на ЦДГ „Първи юни” в с. Оброчище, детска градина „Балик”, ОДЗ №2 „Знаме на мира“ и ОУ „Антим І” в гр. Балчик.

По проект „Глобални библиотеки – България“ на Министерство на културата на шест

библиотеки е предоставено оборудване: НЧ “Паисий Хилендарски-1870“ град Балчик, НЧ “Просвета-1900” село Соколово, НЧ “Просвета-1901” село Оброчище, НЧ “Бачо Киро-1939” село Кранево, НЧ “Васил Левски-1959” град Балчик, НЧ „Свобода-1897” село Гурково

Част от насоките за подобряване и развитие на образователната система на общината, очертани в ОПР 2005-2013 са актуални и към днешна дата:

- поддържане на сградния фонд и обновяване на материално -техническата база;

- преструктуриране и оптимизация на мрежата от училища и детски градини;

- повишаване квалификацията на педагогическите и управленски кадри;

- изграждане на компютърни кабинети и достъпен интернет във всички училища;

- интегриране в образователния процес учениците от ромски произход;

- работа по международни, национални и регионални проекти;

- създаване на възможности за непрекъснато обучение през целия живот;

- разкриване на нови професии и профили.

7. 
   Култура
   

Читалища има в селата Стражица, Гурково, Дропла, Змеево, Сенокос, Соколово, Оброчище и незавършен културен дом в Кранево без зрителна зала. Тези читалища разполагат с общо 2180 места, които осигуряват задоволеност 96,9 места на 1000 души, която е малко по-ниска от средната за страната. Преобладаващата част от селските читалища се нуждаят от ремонт, библиотеките им са с остарял книжен фонд. В някои от читалищата по селата има сформирани групи за автентичен фолклор. В селата Безводица, Дъбрава, Царичино читалищата не функционират. Многообразна дейност развиват само читалищата в града.

Основната част от културния живот на общината е концентрирана в града. Към двете читалища има създадени хорови, театрални и танцови състави, детски школи, фолклорни вокални и инструментални състави. Град Балчик разполага с Градски исторически музей, Етнографски музей, Възрожденски комплекс, Художествена галерия и др.

Богатата колекция на Историческия музей проследява хронологически историята на Балчик от възникването му през VІ в. пр. Хр. до освобождението на града от румънската окупация през 1940 г. В обновените зали на балчишкия музей са представени всички артефакти, открити в храма на Кибела, както и най-ранният прабългарски некропол, а периодът на 12-14 век е отразен с графитокерамика.

Етнографският музей се помещава в красива реставрирана къща на балчишки търговец житар и съхранява уюта на селски и градски тип гостни стаи от края на ХІХ в. На два етажа, чрез автентични предмети, са показани: занаятите - коларство, ковачество, дърводелство, бъчварство; поминъка и бита на балчиклии (работни и празнични костюми, рибарски мрежи, стан и жетварски инструменти, накити) и др.

Сред обектите, съхраняващи и представящи културни и художествени материални ценности, е и Художествената галерия. Тя има над 40-годишна история. Разположена е в сграда, строена в началото на миналия век. Фондът на галерията включва творби на живописта, склуптурата и графиката от началото на ХХ век до наши дни. Освен постоянна експозиция, галерия та е място за провеждане на рецитали и концерти и център на международни пленери и фестивали .

Възрожденският комплекс включва Взаимно училище и църквата „Св. Никола”. В училищната сграда е представен интериор на класна и учителска стаи от средата на ХIХ век. Интересни са оригиналните образци на хладно и огнестрелно оръжие и други експонати от Възраждането. Патрон на храма „Св. Никола” е покровителят на моряците и рибарите. Църквата е строена в средата на ХIХ век, вътрешната й уредба е дело на тревненски майстори. В нея е подредена постоянна изложба „Възрожденски икони от Добруджанския край”.

Построен е през ХVI в. Дервишки манастир (Текето) се намира в с. Оброчище на пътя за

Албена. Почита се като светилище както от мюсюлмани, така и от християни. Къзълбашите вярвали, че там е погребан светецът Ак Язълъ баба, а християните - Св. Атанас.

Понастоящем местните традиции и занаяти, както и български фолклор, се представят пред широка публика в Етнографски комплекс „Соколово”. Комплексът функционира от 1997 г.

Културният календар на общината се отличава с богатство и разнообразие. Практикуват се и фестивални форми за представяне и популяризиране на културното наследство и съвременната култура. Част от проявите са се утвърдили като традиционни. Между тях са Фестивал за религиозна музика „Св. Атанас” в Оброчище с международно участие, Фестивал на българските вина „Дионисополис”, Дворцов фестивал на цветята, Международния фестивал „Славянски венец” в Кранево, Международния детски конкурс за сценично изкуство „Усмивките на морето”,Международен детски фестивал на изкуствата „Трикси”, Международен фестивал за късометражно кино, Медиен фестивал в Албена, Дни на класиката в Балчик и др. Местните събори са други форми за популяризиране на местните традиции, предизвикващи туристически интерес.

На 17 септември 2012г. гр. Балчик е удостоен с наградата „Фестивален град на Балканите“. Призът се дава от Балканския алианс на хотелиерските асоциации и е за богатия културен афиш на Община Балчик.

Находките от храма на Кибела са реставрирани и консервирани по проект - на стойност 49 хил. долара, осигурени от фондация „Америка за България” и Американския научен център в София. В рамките на проекта е направен и ремонт на трите музейни зали, където са поставени климатици и ново осветление.

В рамките на проект, финансиран по програма „Красива България“ е извършен ремонт на покрива и фасадата и е благоустроено пространството около Художествената галерия в гр. Балчик.

Изводи:

Обектите, в които се съхраняват и експонират движимите културни ценности, както и

различните форми на представяне на местното нематериално наследство, от своя страна обогатяват потенциала на общинската територия за предоставяне на комплексен пакет туристически атракции.

Културният календар на града е изпълнен с множество прояви с местно, национално и

международно значение. Като цяло, културният живот на общината е ориентиран към гостите и туристите в активния сезон. Инфраструктурата в културната зона е недостатъчна и морално остаряла.

8. 
   Младежка дейност и спорт
   

По информация от Техническо задание за изработване на ОУП на община Балчик и

аналитична част:

Открити спортни обекти

В Балчик има два стадиона с открити лекоатлетически писти в стария град и в кв. „Левски“, тенис корт на мястото на бивше баскетболно игрище. Не е завършено строителството на два открити плувни басейна (50 и 25 метрови). Затревени стадиони за футбол в посредствено състояние има в селата Дропла, Соколово, Сенокос, Стражица, Гурково и Змеево. Открити спортни площадки има и към всички училища в града и селата.

Към конезавода в Стражица има хиподрум.

Като цяло откритата спортна база, с изключение в известна степен училищната е не само

недостатъчна по площ (около 3,5 кв.м на човек от населението), но и недобре поддържана.

Покрити спортни обекти

Общо общината разполага с 10 салона за спортни игри. Общата им площ осигурява ниска задоволеност - 0,14 кв.м. на човек, което е около 59 % от средното за страната.

В град Балчик се използват трите физкултурни салони към училищата. В строеж е спортна зала в кв. „Левски“. В селата на общината покрити спортни обекти почти не са изградени. Тази функция се изпълнява от физкултурните салони към основните училища в Гурково, Дропла, Сенокос, Стражица и средното училище в Оброчище.

Представителният спортен комплекс на к.к. „Албена“ съдържа всичко необходимо за професионално и любителско практикуване на широк диапазон летни спортове. Той включва 8 футболни игрища, 17 тенис корта (4 закрити), 25 басейна с минерална вода (4 закрити), 9 игрища за плажен волейбол, конна база, многофункционална спортна зала, боулинг зала и др.

Ежегодно в бюджета на община Балчик се залагат средства за издръжка на футболните, баскетболните и лекоатлетическите клубове, както и за провеждане на общински състезания между ученическите спортни клубове.

По информация от Общинския план за развитие 2005-2013:

Спортната база на общината е с два ясно разграничени стандарта и профила.

Представителният спортен комплекс на к.к. „Албена” съдържа всичко необходимо за професионално и любителско практикуване на широк диапазон летни спортове. Яхтеното пристанище на Балчик е добра база за водни спортове и атракции. Двата голф комплекса са от съществено значение.

Останалите спортни обекти са предимно затревени стадиони за футбол в посредствено състояние. Като цяло, възможностите (и стремежите) за спортуване на местното население са ограничени до тези, предоставени от морето.
Изводи

В обобщение може да се посочи, че преобладаващата част от поддържаните съвременни спортни съоръжения обслужват сравнително ограничен контингент, основно туристи (летовници), и не осигуряват условия за масов спорт на местното население.

Насоките за възстановяване и развитие на спорта в общината, очертани в ОПР 2005-2013 са актуални и към днешна дата:

- Целогодишно използване на базата в к.к. „Албена” от спортни отбори;

- Провеждане на повече спортни състезания с международно участие и стремеж за

превръщането им в ежегодни турнири;

- Модернизация на спортните бази;

- Осигуряване на достъп на хора с увреждания до спортните бази;

- Работа по проекти, организиране на акции за спонсориране и съпътстващи инвестиции в спортни съоръжения

4. 
   Инфраструктурно развитие, свързаност и достъпност на територията
   
   1. 
      Транспортна инфраструктура
      
      1. 
         Пътна и улична мрежа (+ велосипедни алеи, паркиране, обществен транспорт, организация на движението)
         

Външните връзки на общината се осигуряват от пътищата от републиканската пътна мрежа.

Първокласният път І-9 (Е 87) е основният обслужващ път за общината. Той обслужва

крайбрежното направление: Румъния (Дуранкулак) – Балчик – Варна – Бургас – Малко Търново –Турция. Разположен е периферно в южната част на общината, успоредно на бреговата линия, и обслужва главно туристическите потоци по крайбрежието и преките връзки с регионалния център Варна. Пътят е в сравнително добро състояние.

Второкласната пътна мрежа е представена от:

- ІІ -27 Балчик – Соколово – Сенокос – Добрич – Нови пазар, а оттам и връзка с автомагистрала „Хемус” и първокласния път І-2 Русе – Варна. Този път осъществява връзките на общината с вътрешността на страната в северозападна и западна посока.

- ІІ -71 Оброчище – Батово – Стефаново – Добрич – Силистра.

Двата второкласни пътя осъществяват пътните връзки за сухоземно прехвърляне на товари от пристанищата Русе и Силистра към пристанище Балчик и обратно.

Третокласният път ІІІ-902 Оброчище - Кичево – к.к. „Св.св. Константин и Елена“ – Варна преминава успоредно на първокласния път І-9 и успешно се използва за поемане на товарното и транзитното движение, особено в летните месеци. Прекатегоризираният път ІІІ -9002 Царичино –Дропла – Генерал Тошево обслужва северозападната част от общината.

Общата дължина на републиканската пътна мрежа в община Балчик е 91,4 км, като по-голямата част от нея е в добро състояние. Заедно с добрата пространствена организация и гъстота (174,6 км / 1000 км²) изводът е, че изградеността на републиканската пътна мрежа в общината е добра.

Общинската пътна мрежа включва 108 км бивши четвъртокласни пътища и 28 км местна

пътна мрежа, обслужваща главно вилните зони. Гъстотата на общинската път на мрежа за общината е по-висока от средната за областта и страната. От общо 22 населени места, 15 се обслужват от общински пътища, изградени предимно с асфалтова настилка.

Като цяло, пътната мрежа в общината е добре развита и в относително добро състояние.

Пътищата от високи класове не са изчерпили пропускателната си способност, като пътищата от трети клас са с резерв от пропускателна способност. Достъпността до областния център, както и до регионалния център Варна е добра, особено от крайбрежната част на общината, която се обслужва от първокласния път.

В изпълнение на редица проекти се извършва рехабилитация и благоустрояване на общински пътища и улици в гр. Балчик

2. 
   Водно-транспортна инфраструктура
   

Пристанище Балчик е част от пристанищен комплекс Варна. Изградено е и функционира от 1969 г. Нарежда се на трето място по големина сред пристанищата по Черноморското ни крайбрежие. Разполага със 165 м кейове, оборудвани с два 5 -тонни портални крана. Пристанището може да приема до 2 малки кораба (5000-6000 т.). За обработване на товарите се използват около 2000 кв.м. открити складови площи, граничен контролно -пропускателен пункт и вътрешен път.

Товарите от и за пристанището се превозват с автомобилен транспорт. Профилирано е само като товарно, осъществява се само износ.

Пътническото движение по море се обслужва от морска гара Балчик. Извършва се с хидробуси до к.к. „Златни пясъци“ и к.к. „Св.св. Константин и Елена“ до Варна, откъдето се осъществява връзката с Южното Черноморие. Основният пътнико -поток е туристически и е намалял чувствително.

От 1983 г. в град Балчик е изградено яхтено-рибарско пристанище с капацитет за 70 яхти.

Пристанището е собственост на община Балчик и се стопанисва от нея.

3. 
   
   жүктеу/скачать 5.95 Mb.
   
   Достарыңызбен бөлісу: