Общински план за развитие на община Балчик за периода 2014-2020

Летището в Балчик е формирано като гражданско през 1935г., когато Южна Добруджа е била в пределите на кралство Румъния. През 1941г. летището става военно и се е използвало от българска и от германска страна. След 1944г. се използва от съветски бойни части и след това до септември 2011 г. е военно.

През 2006г. е сключен договор между „Албена“ АД и военното министерство, и аеропортът в Балчик се е използвал и за граждански полети, но военните са имали приоритет и полетите на Албена са се изпълнявали само тогава, когато не са затруднявали дейността на военно -въздушните сили.

След решение на Министерски съвет и с протокол, подписан на 21 септември 2011 г., летището е прехвърлено от Министерството на отбраната на Министерство на транспорта. Превръщането на военното летище в Балчик в гражданско е възложено на държавната компания „Летище София“, която ще трябва да го управлява и поддържа, до отдаването му на концесия.

В момента тече процес на сертифициране на летателната площадка. Летището ще се ползва от малки самолети, които са частни. Освен тях ще кацат и излизат самолети, които са за организирани екскурзии на посетители на българското Черноморие - туристи от Албена и Златни пясъци.

2. 
   Водоснабдителна и канализационни системи
   

извори и сондажни кладенци. Водоснабдяването на населените места и курортните комплекси се осъществява от водоснабдителни групи „Балчик“, „Оброчище“, „Дропла“ и множество местни водоизточници.

В гр. Балчик съществуват 88 броя водоснабдителни системи. Количеството използвана вода за питейни нужди за гр.Балчик е 238 152 куб.м/ у (по данни, предоставени от община Балчик).

Самостоятелно водоснабдяване имат селата Кранево, Оброчище и Църква. Някои села като Гурково и Тригорци се водоснабдяват чрез отклонение от магистралния водопровод от Шабленските сондажи към Добрич, пресичащ общи на Балчик от изток на запад.

Всички населени места в община Балчик са водоснабдени, няма населени места с режим във водоснабдяването, но относителният дял на полезно използваната от общата подадена вода непрекъснато намалява, поради лошото състояние на водопроводната мрежа, което е причина за чести аварии и големи загуби на вода. Подмяната на водопроводите е основният проблем за водоснабдяването на населените места.

Дължина на изградената канализация общо е 84 км. за гр. Балчик, 10,3 км. за с. Кранево, 2 ,5 км за с. Оброчище и 15,5 км за к.к. „Албена”. Населението включено към канализационната мрежа е 13742 броя жители за гр.Балчик, 800 – за с. Кранево, 400 – за с. Оброчище и 13500 туристи – за к.к. „Албена” (по данни, предоставени от община Балчик).

Като цяло населените места в общината имат ниска степен на изграждане на канализационната мрежа.

В община Балчик функционират 2 броя пречиствателни станции – ПСОВ Албена и ПСОВ Балчик, като ПСОВ Албена се реконструира 2010-2012 г и обслужва с. Кранево, с. Оброчище и к.к. „Албена”. Съществуват 19 броя модулни локални пречиствателни съоръжения и ПСОВ.

От 2005 до настоящия момент община Балчик активно работи по проекти, насочени към доизграждане и модернизиране на техническата инфраструктура и по -конкретно:

- рехабилитация и разширяване на водопроводната мрежа;

- изграждане на нова пречиствателна станция;

- изграждане на канализация и реконструкция/рехабилитация на водопроводи;

- изграждане на трети утаител и дълбоководно заустване на ПСОВ-Балчик в Черно море,

Рехабилитация на ПСОВ Албена;

- укрепване свлачище „Сборно място”;

- защита на морския бряг на гр. Балчик от абразия и ерозия, брегозащитно съоръжение

дамба Албена-Балчик.

- Намаляване на несъбраната и непречистена отпадна вода;

- Намаляване на течовете от тръбопроводите и септичните ями;

- Намаляване на инфилтрацията и екс-филтрацията от канализационната мрежа;

- Намаляване на високите нива на пропускане от водоснабдителната мрежа;

- Премахване от употреба на азбесто-циментови тръбопроводи за водоснабдителната мрежа.

В плана са представени основните източници на питейна вода за община Балчик и рисковете за тяхното замърсяване, съществуващите водоснабдителна система, канализационна система, система за дренаж на подпочвени води, система за дъждовна вода и пречиствателна станция за отпадни води в Балчик. Планът включва също и Програма за възстановяване на водоснабдителна система с програмни цели и перспективи, Подробен проект на съществуваща канализационна система и нейното удължаване, както и възможни източници на финансиране.

3. 
   Електроснабдителна инфраструктура
   

Населените места се захранват от 20 броя изводи 20 кв от подстанциите, като електроразпределителната мрежа е добре развита, с изградени 230 бр трансформаторни постове с общо 109 000 КВА инсталирана трансформаторна мощност.

Като цяло, електроенергийната мрежа е оразмерявана за товари, по -големи от сегашните и има възможности за допълнително натоварване, поне що се отнася до „тила“ на общината, но по крайбрежието интензивното ново строителство налага разширяването й. Необходимо е изграждане на нови трансформаторни постове (мачтов тип) за вилните зони „Белите скали“, „Сборно място“, „Изгрев“, „Момчил“ и селата Кранево и Рогачево (със съответните въздушни и кабелни електропроводи СН и НН). Разширяването на мрежата налага и изграждането на възлови станции -в.с. „Кранево 2“ и в.с. „Рогачево“. Освен това, е необходима и поетапна реконструкция на мрежата НН за отделните квартали на Балчик и вилните зони, а също и за селата Кранево и Рогачево.

Във връзка с повишения инвестиционен интерес за изграждане на вятърни енергийни паркове и необходимостта от присъединяването им към електропреносната мрежа ще се наложи реконструкция на съществуващите и изграждане на нови съоръжения на електропреносната мрежа, за които следва да се осигурят трасета и сервитутни зони.

„Консорциум Варна проенерджи“ ООД е в процес на инвестиране на 7 млн.лв. за изграждане на присъединителен и разпределителен газопровод в Балчик и мрежата до Генерал Тошево. Проектът за газификация на Община Балчик започва на 23 юли 2007 г., когато варненското дружество получава лицензи за дейностите по разпределение и обществено снабдяване с природен газ за срок от 35 години от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. В рамките на година са проектирани газоразпределителната мрежа на Балчик и присъединителният газопровод до мрежата на „Булгартрансгаз“ ЕАД от Балчик до Генерал Тошево. Дължината на трасето е 42км. Вече е изграден присъединителният газопровод до Балчик. Така е дадена възможност за присъединяване към мрежата на индустриалния сектор в града, част от общинските сгради и частично в комуналния и битовия сектор. Срокът за газификация на Община Балчик е 7 години.
Проектна дейност

На територията на община Балчик са изпълнени проекти, насочени към повишаване енергийната ефективност на образователната инфраструктура на територията на община Балчик и към подобряване на енергийните характеристики на външните ограждащи конструкции и ефективността на топлоснабдяването на МБАЛ Балчик ЕООД и ОУ „Антим 1“, гр. Балчик.

Община Балчик участва в проект „Пилотен модел на изграждане и финансиране на слънчево улично осветление в Черноморските общини”.

Община Балчик е разработила и приела План за енергийна ефективност на община Балчик 2010-2013 и Програма за енергийна ефективност за 2010-2011 г.

Общинският план за енергийна ефективност е важна стъпка в енергийната политика на Община Балчик. Една интелигентна, устойчива енергийна политика е съвкупност от политиката за опазване на околната среда, икономическата, иновационната и социалната политика. Целите на общинския план за енергийна ефективност (ЕЕ) са интегрирани в общия контекст на държавната политика за ефективно и сигурно енергопроизводство и енергоспестяване и Енергийната стратегия на Република България.

Политиката за енергийната ефективност на община Балчик е насочена основно към:

- Намаляване на топлинните загуби в сградите с подобряване на енергийните им

характеристики чрез саниране (пълно или частично);

- Ефективно използване на енергийните ресурси за отопление чрез отоплителни системи с

висока ефективност, включващи и възможности за регулиране на потреблението и

поддържане на стабилни нормативни параметри на микросредата в отопляваните обекти;

- Замяна на горива с ниска крайна ефективност с такива с по -висока (газификация);

- Изграждане на системи за оползотворяване на Възобновяеми Енергийни Източници

(ВЕИ);

енергоспестяване в общинския сектор;

- Намаляване емисиите на парниковите газове;

- Модернизиране на осветлението в общинските обекти без да се намалява нивото на

осветеност и качеството на осветлението (чрез използване на компактни луминесцентни

лампи, автоматични системи за контрол, управление, ниво на осветеност);

- Подобряване на енергийната ефективност при уличното осветление.

Бариери за реализиране на проекти по ЕЕ в община Балчик:

- Липса на стимули за рационално енергопотребление;

- Амортизиран общински сграден фонд;

- Затруднен достъп на инвестиции за ЕЕ;

- Несъответствие между поставените цели и действия на общинските администрации по

обективни и субективни причини.

В плана за ЕЕ на община Балчик е направен Анализ на възможностите за устойчиво

използване на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ). Представен е потенциалът на общината – възможности за използване на биомаса, водна енергия, вятърна енергия, геотермална енергия, слънчева енергия.

Изготвянето на общински програми и изпълнение на проекти за повишаване на енергийната ефективност и за използване на ВЕИ е един от приоритетите на кохезионната политика на Европейския съюз за периода до 2013 г.

Чрез устойчиви енергийни проекти и стратегии за тяхното изпълнение екологичните предизвикателства като качеството на въздуха, изменението на климата и управлението на ресурсите, се превръщат във възможности за регионално развитие посредством превръщането на градовете и регионите в по-атрактивни места за инвестиране и работа, повишаването на конкурентните регионални преимущества и износа на регионални иновации в областта на околната среда.

При положение, че на градовете и урбанизираните райони се падат 75% от цялото потребление на енергия в Европа, местните власти трябва да играят водеща роля в разумното използване на енергията. Чрез намаляване на потреблението на енергия, общините намаляват разходите си за енергия, като спестените средства могат да бъдат инвестирани в други дейности, също така подобряват качеството на въздуха, стимулират местното развитие чрез използване на местни ресурси, а самите общини могат да бъдат признати за градове новатори.

4. 
   Газоснабдителна мрежа
   

5. 
   Комуникационна инфраструктура
   

Община Балчик се обслужва от една цифрова АТЦ „Сименс“, монтирана в к.к. „Албена“, с изнесени абонатни стъпала (RSU) в с. Кранево и гр. Балчик и от пет броя крайни аналогови А ТЦ в селата с общ капацитет 10 000 номера.

Всички крайни централи са включени към цифрова АМТЦ - Варна, чрез която имат входяща и изходяща връзка с националната съобщителна мрежа. Чрез възлова АМТЦ - Балчик се осъществява връзка със селищата в Добричка област. Изградената кабелна мрежа в общината и монтираният капацитет в централите дават възможност да се удовлетворят почти 100 % от исканията за телефонни постове, като телефонната плътност достига 38 тел. п./100д. Въпреки това, съществуват определени териториални диспропорции – в селата Оброчище, Преспа, Безводица, телефонната плътност е около два пъти по-ниска, а в селата Бобовец, Ляхово и Храброво не е развита телефонна мрежа. В същото време, в селата Рогачево и Царичино телефонната плътност е около два пъти по-висока, а в Кранево достига до 73 тел.п./100д. За град Балчик плътността е 48 тел.п./100д.

Модернизирането на съобщителната инфраструктура в общината напредва бързо, като степента на цифровизация достига 85,6%. Инсталираният цифров капацитет позволява откриване на цифрови номера за бизнеса и населението с разширяване набора от услуги: монтиране на ISDN телефонен пост; интернет -връзка по комутируема и некомутируема телефонна линия; цифрови и аналогови селищни и междуселищни наети телефонни линии и др.

Всички селища от община Балчик имат покритие от мрежата на мобилните оператори.

Изводи

Въпреки, че изградеността на съобщителната инфраструктура е добра, свързана основно с изпреварващото съоръжаване на крайбрежните курортни селища, телефонната мрежа в някои населени места не е развита и за по-голяма част от населението се предлага само традиционната гласова телефония. Модерни съобщителни услуги се предлагат главно в общинския център, курорта Албена и Кранево.

5. 
   Екологично състояние и рискове
   

Като цяло екологичната обстановка в общината се оценява като добра. Тя се наблюдава и контролира по компоненти и фактори на околната среда от РИОСВ и РИОКОС Варна в съответствие с нормативните изисквания. Добрата екологична обстановка е обусловена от една страна от липсата на мащабни източници на замърсяващи емисии, а от друга – от благоприятния ветрови режим и залесеността на значителна част от крайбрежната територия. Едновременно с това най-атрактивните крайбрежни зони са подложени на активна свлачищна дейност. Ефективното управление на отпадъците е един от откритите проблеми на околната среда в общината.

Общото добро състояние на околната среда на територията на общината е основание да се планират превантивни мерки за нейното опазване. Мерки с такъв характер са:

- недопускане на непрекъсната урбанизация и разрастване на урбанизираните територии нито по протежение на морския бряг, нито за сметка на ценни земеделски земи;

- изключване на възможността за замърсяване над допустимото на морската акватория и подземните води с непречистени отпадъчни води;

- осигуряване и подходящо устройване на буферни зони около защитените територии;

- териториална организация на озеленените площи (естествени и култивирани) с оглед

изпълнение на изолационни и защитни функции;

- приоритетно развитие и използване на възобновяеми енергийни източници.

1. 
   Атмосферен въздух
   

Общината се отличава с нисък потенциал на замърсяване на атмосферния въздух. На

територията й липсват източници и условия за създаване на трайна зона на замърсен атмосферен въздух. Автотранспортът, особено през активния туристически сезон, изхвърля в атмосферата главно въглеводороди, азотни и серни окиси и оловни аерозоли. Разрастването на автомобилните потоци, остаряването и износването на голяма част от моторните превоз ни средства, представляват неблагоприятна перспектива за влошаване на екологическите характеристики на въздуха в прилежащите на пътните артерии райони. Друг източник на замърсяване на атмосферния въздух е битовия сектор в населените места, който през отоплителния период отделя в атмосферата прах, серен двуокис, сажди.

Поради липса на големи източници на атмосферно замърсяване, на територията на общината не е установено систематично измерване на концентрациите на основните вредности в атмосферния въздух. Наблюдения се извършват само чрез мобилни станции за емисионен контрол на РИОСВ -Варна.

С положително влияние за ефективното разсейване на замърсителите на територията на общината са относително високите средни скорости и постоянни посоки на местните ветрове, близостта на Черно море, предимно равнинният характер на територията, както и ниският процент тихо време (около 15%).

Отрицателно върху способността на въздушния басейн да се самопречиства влияе големият брой дни с мъгли. Слънчевото греене и радиация са способни да засилят вредния ефект от веществата, емитирани с изгорелите автомобилни газове.

Направеният анализ показва, че за община Балчик проблемите със състоянието на атмосферния въздух са относително незначителни. Вредните емисии са доста по-ниски от средните за страната. На територията й не са разположени крупни промишлени замърсители, а високата ветровитост и благоприятният релеф спомагат за бързото и ефективно разсейване на вредните вещества. Основни източници на замърсяване са автомобилният транспорт и отоплението на битовия сектор. Проблем са и прашните бури, характерно явление за района.

2. 
   Водни ресурси
   

1. 
   Подземни води
   

Подземните води в района на обекта се отнасят към Варненския артезиански басейн. В района са оформени няколко водоносни хоризонта (от долу нагоре):

- Малм-валанжски водоносен хоризонт;

- Еоценски водоносен хоризонт (долноеоценски напорен водоносен хоризонт и води в средноеоценските мергели и в горноеоценските мергели и варовици);

- Миоценски водоносен комплекс с два водоносни хоризонта: чокрак-карагански напорен водоносен хоризонт и сарматски безнапорен водоносен хоризонт;

- Води в кватернерните делувиални и алувиални наслаги.

В платовидната част на района е развит погребан карст на няколко нива, свързан със сарматските седименти.

В основните водоносни хоризонти на подрайона, според характера на вместващите скали и типа на празнините в различните части, подземните води се определят като: карстово-порови, пукнатинно-порово-карстови, порови, пластови.

Според минерализацията си те са най-често пресни и слабо минерализирани. По температура са в границите на изискванията на стандарта за питейни води /изключение прави малм-валанжинският хоризонт с Т0С=30-450С/. Подземните води в кватернерните отложения и в сарматския водоносен хоризонт са най-често безнапорни, а в малм-валанжинския - напорни.

Замърсяване на подземните води

Химизацията на селското стопанство и попивните ями за битовофекални води са основните причини за замърсяване на плитките подземните води. Неконтролираното азотно торене през 80-те и началото на 90-те години на ХХ век, неефективно действащите пречиствателни съоръжения за отпадъчни води от животновъдните ферми, неизградената канализация за отпадъчни битови води, липсата на ПСОВ, допринасят за замърсяване на подземните води използвани за питейни нужди с нитрати.

Мониторингови пунктове на подземните води функционират в гр. Балчик, при с. Батово и с. Македонка. Честотата на пробонабиране е два пъти годишно. Резултатите се сравняват с препоръчителните показатели за опазване на подземните води от замърсяване (екологичен праг ЕП и праг на замърсяване ПЗ от приложение №3 към Наредба №1 за проучване, ползване и опазване на подземните води, както и с допустимите норми по Наредба №9 за качеството на водата, предназначена за питейно-битови цели.

Изводи:

• Районът на общината е беден на повърхностни водни ресурси на сушата (с изключение на река Батова), но за сметка на това граничи с Черно море.

• В близко бъдеще няма опасност от изтощаване на водите от подземните водоносни хоризонти (особено от малм-валанжския).

• Подземните водни ресурси от сарматския водоносен хоризонт са уязвими за повърхностно замърсяване.

• Качеството на морските води е задоволително по отношение на използването им за къпане. Основните източници на замърсяване са непречистени отпадъчни води и замърсени води от подземния отток.

• Районът е обявен за “чувствителна зона”, което изисква допълнително пречистване на отпадните води (денитрификация и дефосфатизация).

2. 
   Повърхностни води
   

3. 
   Питейни води
   

Питейната вода в община Балчик се добива от споменатите два водоносни хоризонта чрез каптирани извори и сондажни кладенци. Водоснабдяването на населените места и курортните комплекси се осъществява от водоснабдителни групи "Балчик", "Оброчище", "Дропла" и множество местни водоизточници. Максималното възможно водоподаване за град Балчик е 138 l/s (от сондаж към ПС Балчик 1 – 40 l/s, от каптаж “Добруджанка” към ПС Балчик 1 и ПС Балчик 2 – 18 п l/s, от каптаж “Акбунар” – 33 l/s, от каптаж “Рачев” – 23 l/s и допълнително от ПС “Царичино” – 24 l/s). Самостоятелно водоснабдяване имат селата Кранево, Оброчище и Църква. Някои села като Гурково и Тригорци се водоснабдяват чрез отклонение от магистралния водопровод от Шабленските сондажи към Добрич, пресичащ община Балчик от изток на запад. Населените места се водоснабдяват от помпените станции /ПС/ Балчик 1 и 2, Царичино, Дропла, Кранево, Рогачево, Оброчище, Църква, Гурково, Дъбрава и ПС Албена (за к.к.Албена). По-голямата част от населените места и к.к.Албена имат селищни водоеми с достатъчен обем, но за град Балчик е необходимо завършването на водоема при ПС Царичино, който да служи като денонощен изравнител. Водоснабдителна помпена станция “Албена” включва сондажен кладенец Р-13х и 6 броя сондажи от еоценския водоносен хоризонт. Станцията функционира от 1972 г. Водата от сондажите е минерална според Закона за водите. Според информация от БДЧР-Варна в района Кранево-Албена се експлоатират 7 дълбоки сондажа: С-1х, Р-58х, Р149х, Р-13х, Р-12х, Вн-45 и Вн-35.

Съществува възможност за добив на 25 l/s вода от противосвлачищната хоризонтална дренажна галерия (след направата на всички вертикални сондажи от противофилтрационната завеса водното количество ще достигне около 50 l/s. Тази вода обаче може да не отговаря на изискванията за качество на питейните води. Заедно с други съществуващи, но неизползвани в момента водоизточници, общото водно количество за град Балчик нараства до 181 l/s (15638 m3/d).

Всички населени места в община Балчик са водоснабдени, няма населени места с режим във водоснабдяването, но относителният дял на полезно използваната от общата подадена вода непрекъснато намалява, поради лошото състояние на водопроводната мрежа.

Съществуващата водопреносна мрежа на територията на общината е изградена предимно от етернитови тръби и е много остаряла и силно амортизирана. Дължината й е 283 km, като около 70% от нея е с азбестоциментови тръби. Вътрешната мрежа е 202 km, като азбестоциментовите тръби са над 80 % от общата дължина. Водоснабдителната мрежа е изграждана основно в периода 1953-1960 г. и гумените уплътнители на свръзките на тръбите са крайно износени, което е причина за чести аварии и големи загуби на вода. Основна причина за множеството течове са бавните пълзящи движения на свлачищните склонове. По-нататъшна експлоатация на водопроводната мрежа в това състояние води до все по-големи физически загуби от течове и отстраняване на възникнали аварии. Тези неоправдано високи разходи по поддържане на мрежата значително повишават цената на водата от една страна, а от друга – често се налага въвеждането на ограничителни режими (спиране на водоподаването), което оказва негативно въздействие върху изграждането на положителен имидж на Община Балчик, като туристическа дестинация. Освен това при недостиг на питейна вода и налагане на периодичен режим на водоползване се налага хиперхлориране на водата, за да се гарантират микробиологичните й показатели. Подмяната на водопроводната мрежа ще доведе до намаляване на здравния риск, намаляване на водните загуби, намаляване на разходите за електричество и хлориране, намаляване на свлачищния риск и намаляване на отпадните води следствие на инфилтрацията в канализационната мрежа.

Количестквото подавана вода се изменя през годините. Загубите са около 65% или 5,38 m3/h/km (средно загубите по водопреносната мрежа за страната са 62,9%). Според европейските разбирания приемливи са загуби от порядъка на 0,4 m3/h/km. Загубите се дължат на течове от водопроводната мрежа и водоемите, на кражби и неотчитане на вода, нерегламентирани включвания и др. За съотношението на различните видове загуби няма репрезентативни данни. Констатирано е високо ниво на неотчетената вода – 75-81%. Счита се, че намаляване на количеството “произведена” вода ще доведе до значително намаляване на разходите за електричество и хлориране. Подмяната на водопроводите е основният проблем за водоснабдяването на населените места.

Следва да се отбележи, че липсва представителен баланс на водопотреблението, на база на който да се определи степента на задоволеност на населените места с питейна вода, но по принцип в количествен аспект потенциалът на обхванатите водоизточници е достатъчен да покрие водопотребителните нужди през близките години. Например наличните водни ресурси за град Балчик са два пъти повече от подаваните водни количества през периодите на върхово потребление през лятото. Проблеми с количеството на водата могат да настъпят при очертаващото се интензивно застрояване на крайбрежната зона с ваканционни и курортни селища. През последните години се наблюдава масово преотреждане на земеделски земи в имоти за жилищно или друго строителство, което изисква изграждане на съответната водоснабдителна и канализационна инфраструктура, тъй като до тях няма никаква. В този случай е недостатъчен и капацитетът на съществуващите водоснабдителни съоръжения.

Важен проблем е и замърсяването на подземните води от сарматския водоносен хоризонт. Източници на това замърсяване са липсата на канализация и пречиствателни станции за отпадни води, отговарящи на съвременните изисквания (използване на попивни ями в селата и прилежащите на град Балчик вилни зони), наличието на множество неизолирани сметища, интензивното торене и химизацията на селското стопанство и животновъдсвото (тези фактори са с по-малка тежест вече, поради стагнацията в този сектор).

Контролът върху качеството на питейната вода РЗИ - Добрич извършва, като периодично прави пробонабиране от помпените станции, собствените водоизточници и консуматорите (КП, разположени в жилищните зони на града). Пробите се изследват по физико-химични (цвят, мирис, вкус, мътност, pH, окисляемост, амоняк, нитрити, нитрати, хлориди) и микробиологични показатели (общ брой микроорганизми и коли форми).