Общински план за развитие на община Балчик за периода 2014-2020

- Водозахранването в общината е от подземни води с помпи, поради което цената на водата е една от най-високите в страната. Състоянието на някои от съоръженията за водоподаване не е добро.

- Водозахранването е достатъчно (режим на водоползване се налага само поради аварии). Същевременно съществуват резервни мощности, неизползвани в момента.

- Водопроводната мрежа и съоръженията са стари и силно амортизирани, поради което загубите на вода са значителни. Загуби се предизвикват и от бавните свлачищни движения в района на град Балчик. Необходима е поетапна подмяна на амортизираната водопроводна мрежа с подходяща за свлачищни терени.

- Качеството на питейните води не е особено добро (има нитратно замърсяване, както и епизодични отклонения в микробиологичните показатели).

- Очертаващото се значително развитие на курортното дело в крайморската част (нови ваканционни селища и курортни комплекси) изискват допълнително водоподаване на качествена вода.

Изградена канализационна мрежа има само в курортните селища по крайбрежието – гр. Балчик, с.Кранево, к.к. Албена и с. Оброчище. Към този момент, общо за града е изградена 47 % от канализацията. Канализационната мрежа в Балчик е два вида - смесена и разделна (само в долната част на града). С канализационна мрежа е обхванато 37,8% от населението на Балчик.

На територията на община Балчик са обособени две агломерации – Балчик и Албена.

Изградена канализационна мрежа има само в курортните селища по крайбрежието – гр. Балчик, с.Кранево, с.Оброчище и к.к. Албена.

Към този момент, общо за Балчик е изградена 80 % от канализацията. На север от града е изградена нова пречиствателна станция за отпадъчни води (ПСОВ). Площадката на новата ПСОВ е между буни 211 и 212 върху усвоен терен от морето. Приемник на пречистените води се явява Черно море. ПСОВ-Балчик е предвидено да пречиства отпадъчните води, формирани изцяло в града, които имат чисто битов характер.

В к.к. Албена е изградеността на канализационна мрежа е 100%. Тя отвежда отпадъчните води от комплекса до ПСОВ "Албена" (западно от комплекса) с биологично пречистване и водно количество 116 л/с. В село Кранево степента на изграденост е около 80%, а легловата база е за 10 000 д. В с. Оброчище с канализационна мрежа са около 30% от сградите.

В останалите населени места на община Балчик няма изградена канализационна мрежа и пречистване на отпадъчните води. В повечето случаи се използват септични и попивни ями или отпадъчните води свободно се изпускат в деретата, което води до замърсяване на подземните води и провокира свлачищни процеси.

Най-належащо е доизграждането на канализационните мрежи в Балчик, Кранево и Оброчище, както и изграждане на нови канализационни мрежи и съоръжения за новите жилищни и вилни имоти по крайбрежието.

За изграждане на канализационни мрежи в останалите населени места в общината на по-късен етап ще се търсят средства от ОП „Околна среда” за осигуряване на пречистване на отпадъчните води от агломерации между 2000 и 10 000 е.ж. и по Програмата за развитие на селските райони

Изводи:

• 
  Канализационната мрежа на общината е с ниска степен на изграденост и използваемост (недовършена канализация в гр. Балчик и с. Кранево, стартирала в с.Оброчище, напълно изградена само в Албена). Изградената мрежа в свлачищните райони не е в добро състояние. Основна задача е реконструкцията и изграждането на главни колектори и обхващане за пречистване на отпадните води от всички части на град Балчик, вилните зони, село Кранево и бъдещите курортни зони около с. Рогачево;
  
• 
  Общината разполага само с една относително добре работеща ГПСОВ в Балчик , а за ПСОВ в к.к. Албена се подготвя проект за рехабилитация. И двете пречиствателни станции нямат изградено дълбоководно заустване.
  
• 
  Повечето промишлени предприятия нямат локални пречиствателни съоръжения и директно се заустват в градската канализация. Тези зауствания следва да се приведат в съответствие с нормативните изисквания. Намаленото производство допринася за намаляване на замърсяването на околната среда със специфични замърсители: тежки метали, масла и нефтопродукти;
  
• 
  Уязвимостта на водите от сарматския водоносен хоризонт от замърсяване изисква премахване на всички попивни ями в охранителните зони на водоизточниците от подземни води.
  

3. 
   Отпадъци
   

1. 
   Твърди битови отпадъци
   

Организирано събраните твърди битови отпадъци от населените места на територията на общината се депо­ни­рат, без предварително сепариране, на общинското депо в кв.Момчил, югозападно от гр. Бал­чик. Предвидено е през 2014 г. да бъдат изпълнени мерките за привеждане и поддържане на депото в съответствие с изискванията на Наредба № 8/2004 г., тъй като пона­сто­я­щем функционирането му е съпроводено с екологични рискове.

2. 
   Строителни отпадъци
   

Извозването на строителните отпадъци до общинското депо се извършва от строителните фирми след издаване на пропуск от общината.

3. 
   Нерегламентирани сметища
   

4. 
   Производствени отпадъци
   

Извозването на производствените отпадъци става със собствен превоз на фирмите, както и по договори със специализирана фирма за сметосъбиране.

5. 
   Опасни промишлени отпадъци
   

На територията на общината има площадка за ББ кубове за съхраняване на стари пестициди с изтекъл срок на годност в с. Гурково (реализирани са 5 ББ куба, ще се реализират още 7).

На територията на общината и областта няма депо за опасни отпадъци, поради което те би трябвало да продължават да се съхраняват при източника на генерирането им. На практика голяма част от тях вероятно се изхвърлят на депото край Балчик и на нерегламентираните селски сметища. Към масово разпространените опасни отпадъци се отнасят отпадъците, замърсени с нефтопродукти (основно от каломаслоуловителите и от промишлеността), старите акумулатори и батерии, живачните лампи, специфични производствени отпадъци и др.

Старите акумулаторите следва да се обезвреждат във фирми, лицензирани по ЗУО, а отработените масла да се събират от лицензирани по ЗУО фирми. Същото се отнася и за старите батерии, които масово се изхвърлят в битовите отпадъци. В Балчик са поставени 3 кошчета за стари батерии. Следва да се определи оператор, който да рециклира този вид опасни отпадъци. Определени са три законни площадки за разкомплектоване на стари автомобили и смяна на масла.

Частично е решен въпросът с третирането на живачните лампи – определени са 3 контейнера за лампи, разположени до магазини, които ги продават. Основните предприятия, които генерират такива лампи имат стаи, където да ги съхраняват. Изгорелите лампи от общинските обекти се събират в сградата на общината В случая цялостното решаване на проблема е свързано със забавяне и на национално ниво.

Проектна дейност

С финансиране по Оперативна програма „Околна среда“ се рехабилитират двете

пречиствателни станции, съществуващи на територията на Община Балчик, направени са прединвестиционни проучвания и идейни проекти за доизграждане на канализационната мрежа на с. Оброчище.

Предстои изграждане на Регионално сметище в с. Стожер, предвидено е закриване и рекултивация на битово сметище Балчик и изграждането на претоварна станция в кв.Момчил край Балчик. На основание ПМС № 209/20.08.2009 г., Община Балчик подаде Проект „Закриване и рекултивиране на сметище Община Балчик” на стойност 2 430 000 лв.

Изпълнен е проект Експониране на резерват „Балтата“ в Община Балчик.

Планирано е довършване на брегозащитно съоръжение „Дамба”.

Разработени и приети са следните програмни документи:

Общинска програма за управление на отпадъците община Балчик е актуализирана през 2008 г. с оглед синхронизиране с мерките за регионално управление и настъпилите промени в националното законодателство и включва:

- Оптимизиране на общинската система за събиране и транспортиране на битовите отпадъци;

- Въвеждане на система за разделно събиране на отпадъци от опаковки;

- Въвеждане на система за биоразградими отпадъци;

- Въвеждане на система за събиране на опасни отпадъци от домакинствата;

- Въвеждане на регионална схема за транспорт на отпадъците до регионалното депо;

- Закриване и следексплоатационен мониторинг на съществуващото общинско депо.

- Програма за управление на дейностите по отпадъците от градска пречиствателна станция за отпадъчни води 2009-2013 е изготвена съгласно изискванията на Закона за Управление на Отпадъците. Програмата обхваща отпадъците които ще бъдат генерирани на територията на новата пречиствателна станция – ПСОВ гр. Балчик във връзка с реализирането на финансовия меморандум ИСПА по проект „Интегрирано управление на водите на град Балчик“.

По своята същност ПСОВ решава екологични проблеми, свързани с опазване чистотата на Черно море. Това се осъществява чрез механично и биологично пречистване на отпадъчните води от гр. Балчик и прилежащите курортни зони.

Програмата разглежда процесите от образуването на отпадъци до тяхното крайно обезвреждане:

- Вид на отпадъците и тяхното образуване;

- Начин на събиране и използване на съдове;

- Предварителна обработка;

- Транспортиране и използване на техника;

Община Балчик е собственик на съоръженията и сградите, находящи се на площадката на ПСОВ. Програмата дава оценка за съществуващото състояние, образуване и третиране на отпадъците на самата пречиствателна станция, формулира проблемите и предлага решението им.

4. 
   Геоложки условия и еволюция на бреговата линия .
   

1. 
   Свлачища
   

От „Геозащита” ЕООД, Варна в приморската територия са локализирани следните свлачищни райони, локални свлачища и свлачищни обекти :

(1) Свлачищен район „Тузлата”

(2) Свлачищен район „Караманлии”

(3) Локално свлачище „Пречиствателна станция”

(4) Локално свлачище „Казино „Чайка”–ул. „Тимок”

(5) Локално свлачище „ул. „Ехо”

(6) Локално свлачище „ул. „Захари Зограф”

(7) Свлачищен клиф „църква „Св. Георги”–ул. „Д-р Вичев”

(8) Локално свлачище „ЕСПУ „Христо Ботев”- свлачищен клин „Автогарата”

(9) Свлачищен район „Балчик-пакети (тепета)”

(10) Локално свлачище „Нов плаж, Буни, Дамба”

(11) Дренажен тунел, пиезометри, кладенци и чешми

(12) Локално свлачище „Почивно дело”

(13) Свлачищен район „Хоризонт”

(14) Свлачищен район „Момчил”

(15) Свлачищен район „Фиш-Фиш”

(16) Локално свлачище „Албена”

(17) Брегови участък „Балчик”

Свлачищата в долината на р. Батова са с различно проявление в приморската й част и по средното й течение. В равнинната й приморска част те са слабо разпространени. Най-типични са свлачищата между селата Оброчище и Църква. Тук те имат предимно линейно-блоков облик. Групирани са на няколко нива, които се повишават от изток на запад. Най-високите свлачища в района на с. Оброчище с на кота 190 м. Втората по-ниска група свлачища е на височина 130-140 м. Третата редица свлачища по левия склон са на височина 110 м, а по десния – на 90-95 м. Ясно е изразено свлачищното стъпало на височина 30-40 м. Най-ниското свлачищно стъпало е на относителна височина 20-25 м.

В обобщен вид характеристиките на свлачищните райони и локалните свлачища показ¬ват, че въпреки ограничаване на деформациите на отделни невралгични зони и относителното стабилизиране на локални свлачища, като цяло дълбоките свлачищни процеси не са прекратени. По-конкретно изводите от проучванията, наблюденията и измерванията се свеждаат до следното:

- наблюдаваната в течение на 4-5 тодини тенденция на затихване на свлачищните процеси в локален и зонален мащаб се дължи основно на продължителен период на засушаване;

- в локалните свлачища и свлачищни клинове тенденцията на стабилизиране е обусло-вена изключително от проведените укрепителни мероприятия и преди всичко на водопонизителните системи от дрениращи сондажи;

- тенденция на затихване не е непременно свързана с окончателното стабилизиране на свлачищата, а е възможен и обратният процес на натрупване на енергия, която в определен момент да предизвика сериозно раздвижване.

2. 
   Еволюция на бреговата линия
   

Клифът и плажът са надводната част на бреговата зона и са най-тясно свързани с подводния брегови склон. На изток от Балчик клифът е с височина 2 до12 м, подложен на действието на щормовите вълни. Плажовете са с незначителна ширина и са чакълесто-валунно блокови. Клифът между Албена и Балчик е висок от 2 до 10 м и е много стръмен до отвесен. В тази част са оформени две пясъчно-плажови ивици – Овчаровски плаж и Фиш-фиш с шири¬на до 15 м и площи по около 3 600 кв.м. Долината на р. Батова формира широк нисък наносен бряг в южната част на крайбрежната ивица и обширна пясъчна ивица с дължина 5,3 км. Това е Ба¬тово-Краневската плажна ивица с ширина 50-60 м. и площ от 313 000 кв.м.

Подводният брегови склон е с ширина 800-900 м и дълбочина 12-13 м. Батовско-Краневският участък на бреговия подводен склон и типичен акумулативен участък с дребно¬зърнест пясък и малък наклон – 0,01.

5. 
   Почви
   
   1. 
      Видове почви на територията на общината
      

- слабоизлужените черноземни почви са песъчливо-глинести по механичен състав. Срещат се основно в северната част на общината. Мощността на хумусния пласт достига до 60 cm. Създават изключително благоприятни условия за високопродуктивно земеделие поради наличието на много добри въздушни, водни и топлинни характеристики;

- излужените черноземи са тежко песъчливо глинести с мощен хумусен пласт достигащ до 70 cm. Срещат се в териториите между слабоизлужените и силноизлужени черноземи;

- силноизлужените черноземи са средно хумусни, леко глинести с мощност на хумусния хоризонт до 80 cm. Характеризират се с по-ниска продуктивност от другите, поради лошите си физически качества и необходимостта от по-дълбочинна обработка;

- карбонатните черноземи се характеризират като почви със среднопесъчливо глинест механичен състав. Мощността на хумусния им слой е около 45-50 cm. Леки са за обработка и подходящи за всички видове селскостопански култури. Разпространени са основно североизточно;

- типичните и тежките черноземи и карасолуци се срещат по-рядко, основно на петна. Подходящи са за отглеждане по-скоро на зърнени култури;

- рендзините са ситуирани основно по крайбрежието и на отделни петна във вътрешността. Те са предимно тежко песъчливо глинести. Мощността на хумусният слой е минимална – около 20-40 cm. Най-подходящи са за пасища.

В долината на Батова река са разпространени плодородните алувиални и алувиално-ливадни почви, най-подходящи за отглеждане на зеленчукови и фуражни култури. Хумусно-карбонатните почви, развити по крайбрежието са с ниско естествено плодородие и са подходящи за отглеждане на лозя.

2. 
   Ерозирали почви
   

В откритите земеделски равнинни райони почвите са изложени на ветрова ерозия и водна ерозия при поливните земи. Затова е допринесло намаляване на горските площи и екстензивното полевъдство. Изграждането на защитни пояси, ограничаването на пашата на животни в тях, могат да спомогнат за ограничаване на ветровата ерозия.

3. 
   Преовлажнени почви
   

4. 
   Почви замърсени, деградирали или унищожени от стопански дейности и депониране на отпадъци
   

Към увреждащите почвите фактори трябва да се подчертае ветровата ерозия, улеснена от обезлесеността и откритостта на територията, силните северни и североизточни ветрове и равнинния платовиден релеф.

Отбелязан е и процес на засоляване на почвите в долината на р. Батова и депресионните части на свлачищните райони по крайбрежието.

Крайбрежната ивица се замърсява с битови отпадъци от туристическата дейност и с окислен нефт. Замърсяването с него е епизодично и се дължи на пренос от северното водно течение, аварии или незаконно изпускане на трюмни води от преминаващи кораби.

Терените, подложени на органично замърсяване от торищата и лагуните на животновъдните предприятия, са значително редуцирани през последните години. Няма данни за евентуално замърсени земи около складовете за препарати за растителна защита и за изкуствени торове. На територията на общината няма засолени земи.

Община Балчик разполага с едно депо за твърди битови отпадъци (по данни, подадени от община Балчик), находящо се в ПИ 02508.542.180 с площ 288,152 дка, като на депото са приети 177 76 тона отпадъци за 2011 г., от които 16 476 тона битови. Депото обслужва 21 села: Стражица, Кранево, Църква, Оброчище, Рогачево, Соколово, Царичино, Гурково, Сенокос, Ляхово, Бобовец, Безводица, Дъбрава, Храброво, Змеево, Тригорци, Брястово, Дропла, Преспа, Кремена, Карвуна.

С финансиране по Оперативна програма „Околна среда“ се рехабилитират двете пречиствателни станции, съществуващи на територията на Община Балчик, направени са прединвестиционни проучвания и идейни проекти за доизграждане на канализационната мрежа на с. Оброчище.

Предстои изграждане на Регионално сметище в с. Стожер, предвидено е закриване и рекултивация на битово сметище Балчик и изграждането на претоварна в м. Момчил край Балчик. На основание ПМС № 209/20.08.2009 г., Община Балчик подаде Проект „Закриване и рекултивиране на сметище Община Балчик” .

Разработени и приети са следните програмни документи:

Общинска програма за управление на отпадъците община Балчик е актуализирана през 2008 г. с оглед синхронизиране с мерките за регионално управление и настъпилите промени в националното законодателство и включва:

- Оптимизиране на общинската система за събиране и транспортиране на битовите отпадъци;

- Въвеждане на система за разделно събиране на отпадъци от опаковки;

- Въвеждане на система за биоразградими отпадъци;

- Въвеждане на система за събиране на опасни отпадъци от домакинствата;

- Въвеждане на регионална схема за транспорт на отпадъците до регионалното депо;

- Закриване и следексплоатационен мониторинг на съществуващото общинско депо.

Програма за управление на дейностите по отпадъците от градска пречиствателна станция за отпадъчни води 2009-2013 е изготвена съгласно изискванията на Закона за Управление на Отпадъците. Програмата обхваща отпадъците които ще бъдат генерирани на територията на новата пречиствателна станция – ПСОВ гр. Балчик във връзка с реализирането на финансовия меморандум ИСПА по проект „Интегрирано управление на водите на град Балчик“. По своята същност ПСОВ решава екологични проблеми, свързани с опазване чистотата на Черно море. Това се осъществява чрез механично и биологично пречистване на отпадъчните води от гр. Балчик и прилежащите курортни зони.Програмата разглежда процесите от образуването на отпадъци до тяхното крайно обезвреждане

- Вид на отпадъците и тяхното образуване;

- Начин на събиране и използване на съдове;

- Предварителна обработка;

- Транспортиране и използване на техника;

Община Балчик е собственик на съоръженията и сградите, находящи се на площадката на ПСОВ. Програмата дава оценка за съществуващото състояние, образуване и третиране на отпадъците на самата пречиствателна станция, формулира проблемите и предлага решението им

6. 
   
   жүктеу/скачать 5.95 Mb.
   
   Достарыңызбен бөлісу: