Общински план за развитие на община Балчик за периода 2014-2020

Предвид водещата курортно-туристическа функция на общината, освен защитените територии (поддържания резерват „Балтата” в землището на Оброчище и частта от природния парк „Златни пясъци” в землището на Кранево), горите в еднокилометровата полоса покрай морския бряг са определени в лесоустройствените планове за „зелена зона”. Лошите атмосферни и почвени условия по стръмната крайбрежна ивица не позволяват развитие на пълноценни гори , въпреки усилията за

залесяване.

Населените места и другите урбанизирани територии съставляват общо 36731,2 дка или 7 % от площта на общината. От тях:

- населени места - 19400 дка (52,8 %);

- поземлени имоти с производствено-складово предназначение – 5040 дка (13,7 %);

- вилни зони – 2700 дка (7,4 %);

- гробищни и др. извънселищни паркове, обекти на КИН и др. – 1270 дка (3,5 %).

- курорти и другите образувания с курортно-рекреационни функции, смесени с обитаване – ок. 22,6%.

В границите на общината нараства делът на урбанизираните територии за сметка на земеделски земи и гори. Делът на урбанизираните територии е нараснал с 2,4 пункта спрямо този през 1996 г. и с 2 пункта спрямо 2005 г., основно за сметка на земеделски, както и на някои горски територии.

Във вътрешността, по откритите части на платото, преобладаващата част от текущите процедури по промяна на предназначение на земеделски земи е за изграждане на ветрогенератори.

5. 
   Изводи
   

Крайбрежната част е разнообразна по релеф и динамика на природните процеси, което е определяло и динамиката в усвояването, заселването и развитието на разнообразни функции и дейности от древността до съвремието. Степента на антропогенно присъствие в средата е висока и дори рискова, по която причина устойчивостта на тази територия е твърде крехка.

В контраст с крайбрежната част е селскостопанската Добруджанска равнина, в която богатите почвени ресурси и специфичният климат са фактор за развитието на земеделието и земеделския начин на живот в големите по площ добруджански села. Еднообразният характер на производство и бит върху голяма площ с малко население я определят като периферна и изостанала, но в същото време съхраняват нейния традиционен простор и мащабност и я превръщат в сериозен екологичен ресурс за устойчиво развитие на крайбрежието и страната.

Обобщеният списък от природни и антропогенни фактори, поставящи условия към териториалното развитие на общината, включва още:

- наличие на ценни, в т.ч. законово защитени обекти на природното и културно -историческото наследство;

- наличието на крупни находища на полезни изкопаеми;

- преминаването през територията на пътна инфраструктура, осигуряваща транспортни връзки с международно значение; наличие на инфраструктура на водния и на въздушния транспорт;

- засилената инвестиционна активност за изграждане на инфраструктура на енергопроизводството от алтернативни източници – ветрогенератори, вкл. косвеното им въздействие върху земеползването, опазването на околната среда и на местообитанията;

- близостта на мощния фокус на урбанизация – гр. Варна и произтичащите от това ежедневни и периодични миграционни процеси (трудови и културно -битови пътувания) предопределят известни „агломерационни” характеристики на устройственото развитие в надобщински (регионален) териториален обхват.

От горните обобщени характеристики на природните условия на общинската територия и осъщественото върху тях през годините и вековете човешко въздействие се налагат два съществени момента при планирането на регионалното развитие:

- внимателно и щадящо отношение към природата и при използването на природните ресурси, за да могат да възстановяват своето равновесие. Това важи в еднаква степен за по -нататъшното строително усвояване на територията, за нуждите на развитието на промишлените добивни (манган и въглища, а може би и газ) и преработващи дейности и за туризма и услугите;

- търсене на устойчивост и баланс в развитието на общината и съхраняването на природното равновесие, които да се градят върху обмена и функционалното взаимодействие между двете зони при запазване на спецификата на всяка от тях.

2. 
   Състояние на местната икономика
   

1. 
   Селско стопанство
   

На таблица 14 е представена детайлизирана справка за територията на община Балчик.

Таблицата разкрива, че най-голям дял от територията на общината заемат земеделските земи – 384938,7 дка или 73,6%. Това по своята същност се явява ключова предпоставка за развитието на аграрния сектор. Развитието на балансиран аграрен сектор, интегриран с хранително-вкусовата индустрия и туризма е и сред приоритетите на община Балчик.

През 2009 г. се наблюдава спад в площта на земеделските земи спрямо 2003 г., когато те са били 405028 дка и са съставлявали над 77% от териториите на община Балчик. Вероятна причина за това е преобразуването статута на част от земеделските земи с оглед нуждите на туризма. Въпреки това дела на земеделските земи в община Балчик през 2009г. е значително по -висок спрямо средния за страната дял (58,7%).¹⁸

На таблица 27 е представена структурата на земеделските земи на община Балчик през 2009г. Значителна част (94% или 361208,5 дка) от тези територии са заети от ниви. Дела на останалите територии - ливади, пасища, мери (4%) и трайни насаждения (2%) - е значително по-малък.

През 2009 г. площта на плодородните ниви в община Балчик (361208,5 дка) е намаляла спрямо 2003г. (373601 дка), но техният относителен дял в структурата на земеделските земи се е увеличил с около 1% (от 93% през 2003г. на 94% през 2009г.).¹⁹

По-голямата част от обработваемите земи са заети от пшеница, слънчоглед и царевица, следвани от бобовите култури. Добивите от овощни видове, лозя и зеленчуци са значително редуцирани. Добивите на растителната продукция са със сравнително високо качество. Преобладават кооперациите, следват арендаторите и минимална част от стопанските субекти, които обработват земеделските земи са частни стопани.

Основните причини за недостатъчното развитие на растениевъдството са високата себестойност на продукцията и съответно ниската доходност, както и загубените възможности за напояване.

Основните направления на животновъдството, които се развиват в общината са говедовъдство, овцевъдство и свиневъдство. По -рядко се отглеждат зайци, кози, птици, пчели и т.н.

Животновъдството е слабо, техническата съоръженост е ниска; характеризира се с неефективност и разпокъсаност. Ограничение за развитието му се явява невъзможността за спазване на хигиенните стандарти, въведени в Европейския съюз.

Не се използват в достатъчна степен и даровете на морето (риболов,миди и т.н.) ²⁰.

Може да се обобщи, че растениевъдството в общината не е достатъчно разнообразно, а капацитетът на животновъдството не се използва в задоволителна степен.

2. 
   Индустрия
   

3. 
   Туризъм
   

Рекреационният капацитет на плажовете е 31200 човека.¹⁰

Значителни финансови средства се отделят за развитието на туризма. Едни от най -сериозните проблеми, които възпрепятстват туристическото развитие са свлачищните процеси, както и изразената сезонност. ¹¹

Таблица 17 показва броят видове средства за настаняване в община Балчик. През 2008г. общината разполага с 308 средства за настаняване. За същата година този брой е намалял с над 50% спрямо стойността от п реди четири години – през 2004г., когато общината е разполагала със 750 средства за настаняване. За следващия четиригодишен период се наблюдава сравнително по -слабо намаление в този брой (от 308 до 301 средства за настаняване). Значителният спад в общия брой средства за настаняване през 2008 спрямо 2004г. се дължи главно на намаляването на броя на самостоятелните стаи (от 600 на 143 стаи).

Делът на самостоятелните стаи в общия брой средства за настаняване в община Балчик е по -голям в сравнение с останалите видове средства за настаняване и през трите разглеждани години –2004г., 2008г. и 2012г., но докато този дял през 2004г. е 80%, то през 2012г. вече по -малко от половината средства за настаняване или 44% са самостоятелни стаи. Сравнително голям е и броят на хотелите в община Балчик през 2012г. – 75 хотела, което представлява около една четвърт от всички средства за настаняване в общината (25%). Следват къщите (12%) и семейните хотели (11%).

Таблица 18 разкрива броя стаи в средствата за подслон в община Балчик. През 2012г. броят на стаите в средствата за подслон е 11 856, като се отчита спад спрямо 2008г. (когато стаите са били 12110). За този четиригодишен период се е увеличил броят на стаите в къщите и семейните хотели, а в останалите видове средства за подслон той е намалял или се е запазил.

През 2012г. с най -голям брой стаи разполагат хотелите – 9789 стаи или 82% от стаите в средствата за подслон в общината.

Дела на стаите в останалите видове средства за подслон е незначителен.

Таблица 19 и фигура 15 дават информация за леглата в средствата за настаняване в община Балчик, т.е. разкриват с какъв капацитет за приемане на туристи разполага общината.

През 2008г. легловият капацитет на община Балчик е намалял от 27222 легла на 24921 легла или с около 8% спрямо 2004г. До 2012 г. общата тенденция на спад в броя на леглата продължава, като те намаляват от 24921 легла през 2008г. на 23854 легла през 2012г., макар и темпът на намаление да е по-нисък –4%. През 2012г. с най-голям капацитет в община Балчик разполагат хотелите – 19491 легла, което представлява 82% от общия капацитет на общината.

На второ място след хотелите по брой легла се нареждат семейните хотели, макар и със значително по-малък дял – 4%. Наблюдава се значителен спад в капацитета на самостоятелните стаи – докато през 2004г. те са били 4660, то през 2012г. техният брой е вече 868 стаи, което представлява намаление с около 81%.

Може да се обобщи, че въпреки че хотелите в община Балчик заемат едва около една четвърт от всички средства за настаняване, те осигуряват около четири пети от общия леглови капацитет на общината, което се определя от характерните особености на видовете средства за настаняване.

На таблица 20 е представено териториалното разпределение на настанителната база на община Балчик. С най-голям капацитет разполага курортен комплекс „Албена“ (13926 легла или 58% от легловия капацитет на общината), на второ място се нарежда Кранево (с 5806 легла или 24% от общия леглови капацитет на общината), а на трето място Балчик (с 3965 легла или 17% от общия капацитет). Броят на леглата в останалите селища е незначителен, като те предлагат общо 157 легла.

Във времеви аспект, въпреки туристическото развитие легловият капацитет на община Балчик намалява. Спрямо предходните периоди – 2004 и 2008г. се отчита спад на легловия капацитет на Кранево и на Албена. Капацитетът на Балчик през 2008г. е намалял в сравнение 2004г., но през 2012г. се е увеличил в сравнение с 2008г., въпреки че остава по-малък в сравнение с този през 2004г.

По показателя брой обекти през 2012 г. на първо място се нарежда Балчик със 125 обекта, следван от Кранево със 122 обекта – на второ място, и на трето място е Албена с 38 обекта. Изводът е, че въпреки че обектите в Албена са по-малко на брой отколкото в Балчик и в Кранево, те разполагат със значително по-голям леглови капацитет. Това се дължи на факта, че основна част от обектите в Албена са големи и средни хотели, докато в Балчик и Кранево за нуждите на туризма се използва и част от жилищния фонд на гражданите или преустроени и разширени обекти.

Различието в развитието на Балчик, Кранево и „Албена“ се определя както от техния ресурсен потенциал, така и от тяхното устройство и статут – докато „Албена“ е курортен комплекс, който функционира изцяло за нуждите на туризма, то Балчик и Кранево са селища, в които пребивават и местни жители и се извършва и стопанска дейност, насочена към нуждите на местното население.

Може да се заключи, че въпреки че през последните години капацитетът на настанителната база намалява, община Балчик разполага с достатъчно като количество средства за настаняване.

На фигура 16 и таблица 21 са представени броят туристически посещения и реализирани нощувки в община Балчик през последните няколко години. За периода от 2003 до 2007 г. се наблюдава спад в броя на туристическите посещения в общината, а през следващия период от 2008 до 2011г. се отчита растеж, като през последната 2011г. броят туристи вече надвишава този, отчетен през 2003г. Броят на реализираните нощувки намалява от 2003 до 2010г., но през последната 2011г. бележи рязък растеж и надвишава стойността за първата 2003 година от разглеждания период. Този растеж вероятно се дължи както на факта, че световната криза и нестабилната политическа обстановка в някои държави стимулира туристите да търсят нови дестинации, така и на ефективността на предприетите мерки и програми за икономическо развитие и на насоката на инвестиционните вложения в община Балчик. През разглеждания период 2003-2011 средната продължителност на престоя на туристите в община Балчик се запазва сравнително постоянна – около 6-7 нощувки.

За да могат да се направят по-точни изводи следва да се разгледат и данните за 2012г. За първата половина на 2012г. (до 30.06. включително) 72710 туриста са посетили община Балчик, докато за първото полугодие на предходната 2011г. техният брой е бил 73447 туристи. Същевременно броят на реализираните нощувки в община Балчик за първата половина на 2012г. е бил 428562, докато за същия период от предходната година стойността му е била 435403 нощувки. Следва, че и по двата показателя (реализирани нощувки и пренощували лица) общината отчита спад с около 1%, което вероятно се дължи на националната и на световната криза. Средната продължителност на престоя на туристите и за двата разглеждани периода е 5,9 нощувки^.12

На таблица 22 е представено териториалното разпределение на броя туристи и реализираните нощувки в община Балчик през 2011г. Най-голям брой туристи общо, както и българи и чужденци в частност, са посетили к.к. „Албена“ – около три четвърти от общия брой туристи на общината. Най-голям брой нощувки от посетители общо, както и от българи и от чужденци в частност, отново са реализирани в к.к. „Албена“ (отново около три четвърти от общия брой нощувки в общината).

На таблица 23 е представена сравнителна справка за броя посетители и реализираните нощувки за 2011 и предходната 2010г., както и за средната продължителност на престоя на туристите. По-голямата част от посетителите на община Балчик са чужденци. През 2011г. 67% от посещенията и още по-голям дял – около 77% от нощувките, са реализирани от чужденци. Наблюдава се слаб растеж спрямо предходната 2010г., в абсолютни цифри и като относителен дял, когато 65% от посещенията и 76% от реализираните нощувки в общината са били осъществени от чужденци. Чужденците осъществяват и по-продължителен престой (средно 7,3 нощувки през 2011г.) в сравнение с българите (средно 4,4 нощувки през 2011г.). Този факт е благоприятен, тъй като се счита, че чужденците отделят повече парични средства при своите пътувания в сравнение с българите. Таблица 23 разкрива, че през 2011г. се е увеличил както броят на туристите общо и на българите и чужденците в частност, така и броят на реализираните нощувки от посетители общо, от българи и от чужденци спрямо предходната 2010г. в община Балчик. Броят чужденци и реализираните от тях нощувки нарастват с по-голям темп (съответно с 45% и 59%) в сравнение съответно с броя и реализираните нощувки от българи (съответно с 38% и 55%). Малък ръст се отчита и в продължителността на престоя на туристите в общината, като по-значителен е той при чужденците отколкото при българите.

По-долу е представен профилът на пренощувалите лица в община Балчик през 2011г. по отношение на демографски (националност, пол, възраст) критерии и характеристики, свързани с пътуването (организатор и продължителност на престоя).Както беше посочено по-горе през 2011г. в община Балчик 67% или около две трети от пренощувалите лица са чужденци, а останалите 33% или около една трета са българи. От чужденците преобладават румънците (21% от пренощувалите лица в общината), следват руснаците (14%), германците (9%), поляците (4%), украинците (3%), норвежците (3%) и т.н.

Реализираните нощувки от чужденци са малко повече от три четвърти от общия брой реализирани нощувки в общината (77%), като останалите около една четвърт нощувки са реализирани от българи (23%). Най-голям брой нощувки са реализирали руснаците (22% от общия брой нощувки, реализирани в общината), следват румънците (15%), германците (13%), поляците (5%), украинците (3%), норвежците (3%) и т.н.13

Въпреки че румънците посетили община Балчик са повече от руснаците, нощувките, реализирани от руснаци са по-голям брой в сравнение с тези, реализирани от румънци. Това показва, че руснаците обикновено престояват по-дълго време в общината в сравнение с румънците.

Значителна е средната продължителност на престоя на туристите от Русия (10,1 нощувки), Германия (8,9 нощувки) и Украйна (8,3 нощувки). През 2011г. в община Балчик се отчита слаб превес на жените туристи.

Пренощувалите жени в общината са около 52% от общия брой туристи, а пренощувалите мъже са около 48%. Съответно около 54% от нощувките в общината са реализирани от жени и около 46% - от мъже.

В общината преобладават посетителите на възраст между 12 и 65 години (71%), реализирали съответно около три четвърти (75%) от общия брой нощувки. Децата на възраст до 12 години представляват 21% от общия брой посетители на общината и съответно реализираните от тях нощувки са 18% от общия брой реализирани нощувки. Най-малък е дела на пренощувалите лица над 65 години (8%), реализирали съответно 7% от общия брой нощувки в община Балчик.

В община Балчик преобладава средносрочния туризъм, като 76% от общия брой пренощували лица са извършели 4 или повече последователни нощувки и съответно останалите 24% (или около една четвърт) са осъществили от 1 до 3 нощувки.

По-голямата част от посетителите на община Балчик са използвали посредничеството на туроператор, за да направят резервация (около три четвърти или 75% от общия брой посетители).

Останалите (около 25%) са извършели резервация самостоятелно, с помощта на приятели и роднини и т.н. или са отседнали без предварителна резервация.¹⁴

Въпреки че през 2011г. пълняемостта на базата на общината е около два пъти по-голяма от средната пълняемост за България - 18% и за област Добрич - 20%, тя все още е сравнително ниска.

През 2011г. пълняемостта на базата на община Балчик е достигнала по-малко от половината от своя потенциал или около 41%, като това вероятно се дължи на сезонността, характерна за преобладаващия вид туризъм на територията на общината – летен морски ваканционен туризъм.

Най-висока, над средната за общината пълняемост се отчита в к.к. Албена – 53%, следва Кранево с едва 25% и Балчик с 22%; в другите селища пълняемостта е под 1%.¹⁵

Платената туристическа такса в община Балчик за 2011г. е 706636 лв., от които по-голямата част – около 77% - са платени за чужденци, а останалите 23% - за българи. От общата сума на платената туристическа такса около 81,4% е събрана в к.к. Албена, значително по-малък дял –11,63% - в Кранево, 6,91% - в Балчик и 0,01% - в други селища. През предходната 2010г. събраният туристически данък е бил 778990,90 лв. Въпреки растежа на броя на реализираните нощувки и пренощувалите лица в общината през 2011г. спрямо 2010г., за същия период наблюдаваме спад с около 9% на събрания туристически данък.¹⁶

Таблица 24 показва териториалното разпределение на броя на туристите и на реализираните нощувки в община Балчик за първата половина на 2012г. (1.01-30.06.2012г.). Таблицата разкрива, че отново най-голям дял пренощували лица общо (80%), пренощували българи (73%) и пренощували чужденци (82%) в частност, както и най-голям дял реализирани нощувки общо (80%) и реализирани нощувки от българи (78%) и от чужденци (80%) в частност са отчетени в к.к. Албена. В останалите селища и населени места е отчетен значително по-малък дял реализирани нощувки и пренощували лица от общия им брой в общината.

През първата половина на 2012г. се наблюдава малък спад в общия брой туристи (около 1%) и общия брой реализирани нощувки (около 2%) спрямо първата половина на 2011г. Значително по-голям е спадът в броя на пренощувалите лица (2%) и реализираните нощувки от българи (14%) спрямо същите показатели за чужденците, като при реализираните нощувки от чужденци дори се наблюдава лек растеж (с около 1%). Продължителността на престоя на туристите общо не се е изменила, докато при средната продължителност на престоя на българите се наблюдава слаб спад през първата половина на 2012г. спрямо първата половина на 2011г. По-неблагоприятните стойности на разглежданите показатели при българите в сравнение с тези при чужденците вероятно се явяват в резултат на икономическата криза в страната.

Сумата на събрания туристически данък в община Балчик през първата половина на 2012г. е 174078,30 лв., като по-голямата част от тях – 85,11% - са събрани в к.к. Албена, значително по-малка част – 9,24% - в Кранево и 5,66% - в Балчик. През първата половина на предходната 2011г. са събрани 164497,80 лв. туристически данък в общината. Следователно, през първата половина на 2012г. се отчита растеж на събрания туристически данък на община Балчик спрямо предходния период – първата половина на 2011г. с около 6%. ¹⁷

Разнообразяване на туристическия продуктОсновната инфраструктура на туристическото обслужване включва легловата база за наемане, която е съсредоточена основно в к.к. „Албена”, с. Кранево, гр. Балчик и вилните зони, както и в землищата на селата Оброчище, Рогачево и Гурково. Заведенията за хранене и развлечения са друг основен елемент на развитата в общината инфраструктура за обслужване на туризмаДруги елементи на туристическата инфраструктура с потенциал за обогатяване на туристическия пакет и целогодишно обслужване, са:

- Добре развитата инфраструктура на туристическото обслужване на к.к. „Албена” и в частност – базите за настаняване и хранене, предоставят благоприятни възможности за стимулиране на делови, конгресен и фестивален туризъм;

- Спортната база в к.к. „Албена” е предпоставка за развитие и на спортен туризъм. Базата включва 8 футболни игрища, 17 тенис корта (4 закрити), 25 басейна с минерална вода (4 закрити), 9 игрища за плажен волейбол, модерна конна база, модерна многофункционална спортна зала, в която могат едновременно да се упражняват 11 спорта, боулинг зала и др.;

- Принос в тази посока има и все по-разширяващата се база за голф. Изградени са две голф- игрища „шампионатен тип” (с 18 дупки) върху платото североизточно от града, в м. „Табията”. Окомплектовани са с бази за настаняване и други съоръжения за спорт и отдих :

– тенис-кортове, футболни игрища, басейни, СПА-центрове, фитнес-зали, и пр.;

- Яхтеното пристанище на Балчик с капацитет 70 яхти е база за развитие на водни спортове

и атракции. От морската гара на Балчик чрез хидробуси се осъществяват връзки с к.к. „Златни пясъци“ и к.к. „Св. Св. Константин и Елена“ край Варна, като основният пътнико-поток е туристически.

- Към транспортната инфраструктура, осигуряваща допълнителна атрактивност за развитие на туризма, може да се причисли и бившето военно летище, за което се предвиждат и граждански функции – обслужване на полети с развлекателен характер;

- Условия за развитие на лечебен туризъм има в калолечебния и морски курорт „Балчишка Тузла”. Курортът е с потенциал за възстановяване и ново развитие с обогатени функции.

Важно условие, отнасящо се за бъдещата ревитализация на територията, е максималното

опазване на заварената естествена среда;

- Защитените територии (поддържан резерват „Балтата”, частта от Природен парк „Златни пясъци”), лесопарковете, курортните гори и зоните с разнообразен релеф във вътрешността са места за практикуване на еко- и фото-туризъм. Тези дадености правят територията привлекателна и за развитие на конен (конна база - в с. Стражица, в к.к. Албена), вело-туризъм и др. Така, освен познавателната си стойност, те са ресурс и на активния отдих;

- Минералните води са другата привлекателна за туризма природна даденост. Възможността за обогатяване на основния туристически продукт с балнеолечение и профилактика е добре оползотворена само в к.к. „Албена”;

- Ловният туризъм е друга форма с известно самостоятелно развитие. Условия за него предлага Държавна дивечовъдна станция Балчик, която охранява общо 132 хил.хектара горски и поземлен фонд в границите на шест общини, от които общо 8 хил.хектара държавни ловни райони;

- Богатото културно-историческо наследство на общината провокира развитието на културно-познавателен туризъм. Тук следва да се добави и Етнографски комплекс “Соколово”, където се представят местните традиции и занаяти, както и български фолклор;

- Културният календар на общината се отличава с богатство и разнообразие. Част от проявите са се утвърдили като традиционни. Местните събори са други форми за популяризиране на местните традиции, предизвикващи туристически интерес;

- Традиционният бит и поминък на населението от селата Оброчище, Соколово, Рогачево, Безводица, Гурково и др. представляват потенциал за развитие и на селски туризъм;

- Информационни туристически центрове функционират в Балчик, к.к. „Албена” и Кранево;

4. 
   
   жүктеу/скачать 5.95 Mb.
   
   Достарыңызбен бөлісу: