Очакването и

Животно или човек, чудовището присъства в колектив­ното несъзнавано на човешкия род. То е част от детски­те страхове и обикновено се появява под формата на фан-тазъм в резултат на различни травми. Да вземем най-простия пример - страха от тъмнината, населена с „по­тенциални чудовища" (след смъртта на някой близък например), страх, придружен от леки халюцинации, пре­дизвиквани от най-безобидни предмети. И да отбележим, че тези детски страхове доста често се появяват и в зряла възраст.

Чудовищата се спотайват във всяка човешка душа и обикновено представляват вътрешни сили, възприема­ни като опасни за живота или морала. Но чудовището има и своята положителна страна, тъй като може да се превърне в инструмент за вътрешно освобождение.

В символичен план чудовището трябва да бъде „опито­мено" с помощта на доброто, красотата, чистотата, сме-

лостта. Да припомням ли двата класически примера на Квазимодо и Кинг Конг, победени от любовта си към беззащитна и красива млада жена (темата за Красавица­та и Звяра)?

Същото се отнася и до кеча, при който имаме своеоб­разно противоборство между Доброто и Злото (чиста проба манихейство). Единият от борците се преобразява в зъл демон, а добродетелната публика подкрепя другия като символ на доброто. Подобна среща, проведена на разкалян терен или сред хлъзгави риби, би ни показала как много хора си представят - погрешно - човешкото несъзнавано.

Чудовището символизира също пазителя на входа; ге­роят трябва да го умилостиви или да го победи, преди да проникне в забранените места и да получи достъп до вътрешната свобода и до любовта.

Така се обяснява присъствието в множество митове (между които известната легенда за Тристан и Изолда) на дракона, който героят задължително трябва да надвие.

Чудовището е и пазител на съкровището. И в този слу­чай героят трябва да го победи, за да стигне до духовното и до съкровищата на душата. Да сразиш дракона, змия­та, крокодила, тигъра, грифона, човекоядеца означава да надмогнеш отрицателните си импулси, за да пречистиш Аза си, да го освободиш от страха. (Борбите с дракона присъстват в безброй народни обичаи. Те, естествено, вече са изпразнени от дълбокото си съдържание, а сим­волът е изместен от обикновената алегория.)

Някои чудовища обитават дълбоките води (крокоди­лите), от които изскачат със светкавична бързина; или изпълзяват от пещерите и от тъмните дупки (змията) -дълбоки води, тъмни дупки = несъзнавано. Чудовището може да погълне плячката си, която ще се прероди за нов живот (Йона и китът).

В някои поверия чудовището се свързва с началото на света (вече споменахме за крокодила, създател на пла-

нините и долините). Крокодил-божество, крокодил-пра-отец, свещени змии, чудовища, символи на слънцето...

Най-общо, казано чудовището символизира вътреш­ния хаос, могъщите и неконтролируеми сили, които същес­твуват у всеки от нас. Изваждането им на „бял свят" може да ги унищожи заедно с родените от тях несъзнавани фантазми. Осъзнаем ли вътрешните си чудовища, можем да се възродим и да получим достъп до нов свят.

Би било твърде самонадеяно да се опитваме да съставим списък на възможните фантазми. (Няма да е зле да пре-прочетете „Тълкуване на сънищата", предвид тясната връзка между съня и фантазма, още повече, че тук се стремя, доколкото е възможно, да не ги смесвам.) Без преувеличение можем да твърдим, че човешкият живот е безкраен низ от фантазми (съзнавани или не), извира­щи от усещанията и въображението ни. Всичко, което става вътре в нас, поражда фантазми, населени с хиляди мимолетни или трайни образи; от всяко усещане, чувст­во, идея бликат фантазми; всички наши спомени, разсъждения, желания, потребности, планове генерират фантазми. А какво друго, ако не фантазми са впечатле­нията ни от околния свят, които дължим на несъвърше­ните си сетива и разум (виж „Изумителните пътища на новата психология")? Да добавям ли към всичко това размислите, вътрешните монолози на изследователи, актьори, поети... или просто на обикновения човек, ко­гато „не мисли за нищо"? Нямат чет и хората, които „си говорят сами", наум или на глас. Техните фантазми са неизброими. Човек може да „си" говори за плановете, за работата, за страховете, за надеждите си. А дали фантаз-мите са нормални зависи, естествено, от качеството на породилите ги усещания и чувства. Така че фантазмите

наистина управляват живота ни и малко смирение би ни се отразило добре...

Да опишем един фантазъм означава да го изразим с думи и фрази. Също както при сънищата, и тук излагаме фан-тазмената ситуация „впоследствие", когато вече не из­питваме породилата я емоция. Подобно описание (което се превръща в най-обикновен превод или преразказ) из­кривява дълбокото усещане, характеризиращо фантазма. Това „предателство" неминуемо оказва влияние върху и без това трудното тълкуване. Тук психоанализата може значително да помогне, като превежда „между редове­те". Един пример:

- Често си представям как разкъсвам на парче­та девойката, която обичам, и как после поглъ­щам парчетата Ужасяващ фантазъм. Явява ми се отново и отново като лайтмотив на обсебва­щата и изключителна любов, която изпитвам. Ако тази девойка ме напусне, ще умра (28-го-дишен мъж)

„Ужасяващ" фантазъм? Съвсем не. Вероятно е само частица от любовния „канибализъм"... (За щастие хора­та рядко преминават към действие под влияние на фан­тазмите си.)

Този фантазъм може да се изтълкува на две нива: кла­сическо и по-„космическо".

Оставил съм с нормален шрифт важните думи, от кои­то става ясно, че мъжът проецира Майката (или своята

* Преводач, предател (ит.). - Б. пр.

майка?) върху любимата девойка. Да изведем основните моменти:

- разкъсвам на парчета: агресивен импулс, който води до:

- поглъщам парчетата: той желае да я „погълне", да я вкара цялата в себе си, да я притежава напълно; иска тя да стане част от него. Това е своеобразен любовен кани-бализъм, доста често изразяван словесно от майки и любовници: „Ще те изям... Ще те схрускам..."

У този млад мъж имаме вероятно потребност от пълно сливане с майката, породена от чувство за фрустрация или може би от изтласкан спомен за преждевременно отбиване...

- отново и отново: става дума за силна емоция, заела централно място в душата на мъжа, който несъмнено е преследван от изпитвани някога фрустрации и страхове, свързани с майка му (и впоследствие с другите жени);

- изключителна любов: все същото желание да притежа­ва изцяло, дори да унищожи любимата, за да засили чув­ството си, че съществува;

-ме напусне: това е - пренесен в зряла възраст - страхът на всички деца: да не бъдат изоставени от майка си, да не останат сами на света. При детето страх от изоставя­не може" да появи дори ако майката просто е излязла от стаята. А малко ли са съпрузите, които изпитват същото чувство, когато се приберат и намерят къщата празна? Или когато жена им е на среща с приятели? Детето чес­то преодолява страха си от изоставяне чрез смучене на палеца (вариант на майчината гръд, която му действа успокояващо) или чрез автоеротични игри. Смученето на палеца дава на детето фантазменото усещане, че май­ка му се е върнала и отново му принадлежи.

- ще умра: ако майка ми изчезне, ако остана съвсем сам, няма да мога да живея в този враждебен свят, в който съществувам само благодарение на нея...

Излишно е да повтаряме, че тези фантазми (както и всич­ки останали) не се появяват отникъде-. Те съществуват в психиката ни (и заедно с нея) във всеки миг от живота ни и много често - прекалено често - пораждат у нас чувство за всемогъщество. Всеки наш импулс, изразен чрез фантазъм, обикновено бива усетен (съзнавано или не) като осъществяващ се в действителност; защото всички познаваме силата на чувствата и на поривите. Въпросът е „нормалният" зрял човек да съумее да не прекрачва границата, разделяща емоцията и потребност­та от постъпката, която би могла да ги изрази.

Към горното тълкуване следва да добавим и потребност­та от „сливане", изпитвана в любовта; при този млад мъж става дума за желание да „се превърне в едно цяло" с оби­чаното същество (годеницата му, проекция на Майката); само така той би могъл да се върне към единството, из­губено още в началото на света (виж главата „Любовта").

Чувството за малоценност е толкова разпространено, че от него се раждат безброй фантазми. Невъзможно е да се спрем на всички, затова ще се задоволим с някои по-основни.

- Някой от любимите ми фантазми? Аз съм прочут художник. Представям си, че се намирам в елегантна приемна, всички ме ухажват и се

Истинският живот на този мъж е еднообразен и унил, доминиран от чувство за провал, което той компенсира във въображението си с гореописания фантазъм. Кой може да ни каже дали подобни „сценарии" не му пома­гат да живее и дали фантазмът не разкрива онова, което е можел, но не е успял да бъде?

Към тази група спада темата за Спасителя и за Непобе­димия герой.

- Представям си, че съм лекар в бедна област с развита престъпност, но местните хора ме оби­чат и ме пазят. Работя денонощно, лекувам хората. Благодарение на мен областта процъф­тява...

- Най-честият ми фантазъм? Аз съм герой от войната, известен с почтеното си отношение към неприятеля. Представям си, че попадам в плен и врагът учтиво ме поздравява, проявява уважение към мен и сляпо се доверява на думата ми. Бих могъл да направя цял филм от подобни фантазми!

- Трудно ми е да разказвам фантазмите си, толкова са неустойчиви. Спохождат ме главно вечер, след като си легна. Представям си, че съм герой във всички възможни варианти: най-често съм на бойното поле, предвождам войниците си в атака, спасявам бойните си другари, съвсем

сам вдигам във въздуха танкове, след това има военна церемония, на която ме награждават. Нужно ли е да споменавам, че цялото ми съще­ство взема дейно участие във всяка сцена?...

фантазми за бедност и нищета

Те са отрицателният продукт на чувството за малоцен­ност. Всички афективни ситуации - неуспехи, бедност, катастрофи, загуба на скъпи хора, самоубийствени пори­ви, принуди, унижения и т. н. - могат да породят такива фантазми.

- Представям си, че съм станал скитник, отхвърлен от всички...

- Представям си, че съм обеднял. В коледната вечер стоя пред един ресторант и гледам как хората вътре се тъпчат с храна...

- Бродя из улиците, хората ме сочат с пръст. Някакъв мъж се приближава и ми предлага по­кровителство, пари и положение. Най-сетне оце­няват качествата ми...

- Женен съм, имам две деца. Но непрекъснато предъвквам един и същи фантазъм в различни варианти. Представям си, че жена ми и децата са загинали при катастрофа. Получава се цял сценарий - погребение, завръщане в опустелия дом. Напускам всичко - дом, работа...

- Често се виждам изоставен от всички... (В дет­ството си този мъж непрекъснато се боял, че майка му ще го изостави. По-късно започнал да изпитва „страх да не изостави майка си", като се ожени например.)

- Обичам филмите на Чарли Чаплин. Нали се сещате? Там, където се отдалечава по пътя с

Те са много и понякога изразяват желание за мъст или шантаж.

- Често си представям, че се самоубивам, като най-много ме поразява болката, смайването и угризенията на близките ми, които не са били достатъчно внимателни към мен приживе. Това е един сладко-горчив фантазъм...

Нека отбележим, че всички видове фантазми могат да бъдат и несъзнавани. Човек мечтае „вътре в себе си", без да знае, че мечтае; фантазмите могат да повлияят на телесното му поведение, на начина му на изразяване, на търсенията и вдъхновенията, на плановете му. С други думи, целият му живот (физически и психически) може да бъде обусловен от несъзнавани фантазми.

фантазми за невидимост

Да ставаш невидим, когато ти се прииска, е много стара човешка мечта. Тя ни позволява да насочваме въобра­жението си към неща, които невинаги сме готови да при­знаем. Киното, телевизионните сериали доста са експло­атирали тази тема. Предлагам ви един най-обикновен фантазъм от този вид:

Желанието да си невидим е желание да извършиш невъзможното. В него откриваме темата за „героя" (Ар­сен Люпен - Спасителя), но и множество отрицателни тенденции, например комплекси, изтласквания. Невиди­мият може да се отдаде безнаказано на различни осъди­телни действия: воайорство, изнасилване, отмъщение. Станем ли невидими, нищо не ни пречи да се подиграем на Бащата-Полицай, да се изтръгнем от „майчиното" наблюдение и т. н.

Понятието „невидимост" предполага съществуването на някаква тайна. Притежанието на тайната поражда у нас усещане за могъщество, за власт, за самотно вели­чие. Дава ни увереност, че сме „различни" от другите, че стоим над тях. Към темата за невидимостта спада и же­ланието да правиш нещо скришом - да не те виждат, да не те наблюдават (кой да не те наблюдава?), да не даваш обяснение на никого и т. н. И ето го отново „героя" -принадлежиш към „друг" свят, неподвластен ца обичай­ните правила.

В многобройни фантазми хората се изживяват като тайни агенти, като влиятелни членове на някаква сек­та...

Ще цитирам още един фантазъм, в който е намесен Люпен.

Вместо мастурбиране

38-годишен мъж споделя, че е обсебен от образа на Ар­сен Люпен:

Някои асоциации на този мъж, свързани с Арсен Лю­пен:

- Тайна. Никой да не успее да те пипне. Подози­ран без никакво доказателство. Елегантност. Освободеност. Да си вършиш, работата сам и без много шум. На всички да покажеш среден пръст.

На кого всъщност „да покажеш среден пръст"? На полицията, тоест на бащата или на майката. И да си свършиш работата „сам и без много шум". Не напомня ли това за юношеското мастурбиране, за страха „да не те пипнат" и за удовлетворението, че никога не успяват? Колкото до показването на „средния пръст" - вулгарен жест на злорадство, тук положително става дума за фа-лически символ.

Мъжът добавя:

- А и неизменното усещане, че „съм ги прека­рал"!

- Представям си, че съм изчезнал, виждам пла­чещи хора, съсипани от мъка. (Потребност да бъде оплакван, съжалявай, неистова потребност да бъде признат.)

- Често си въбразявам как съм си сменил името и физиономията, как съм се преобразил напълно... (Като всеки фантазъм и този трябва да бъде тълкуван въз основа на цялата история на чове­ка. Става въпрос вероятно за разновидност на фантазма за невидимост.)

Да си представяш, че си сменяш името или физионо­мията, означава, че искаш да се завърнеш към аноним­ността, да изчезнеш безследно и да потърсиш абсолют­ното, да отхвърлиш привидното и да възстановиш един­ството на Аза си - това, естествено, в идеалния случай.

фантазмите за изчезване могат да свидетелстват и за чувство за вина - никой да не се занимава с теб, на нико­го да не даваш обяснения. В архивите си имам разкази за подобни фантазми - мечтателят си представя как тръгва с някакъв цирк, с цигани, скитници, без да остави никак­ви следи.

- Изпитвам истински ужас при мисълта, че ня­кое скъпо за мен същество може тайнствено да изчезне; представям си въображаемите му мъ­ки - как лежи някъде ранено, на някое пусто и непристъпно място, как крещи, но никой не го чува, как страда от глад, от жажда... с една дума, пълен ужас. После усещам, че самият аз пропа­дам в пукнатина или се изгубвам в планината; знам, че никой никога няма да разбере какво се е случило с мен... Този фантазъм е толкова силен, че едва успявам да го прекъсна...

Освен ужаса от изчезването на близко същество, този фантазъм несъмнено разкрива дълбок страх от живота и смъртта.

ЛЮБОВНИТЕ ФАНТАЗМИ

Налага ли се да припомняме, че те са практически без­брой? Съпътства ги цяла гама положителни или отрица­телни чувства (виж „Тълкуване на сънищата").

Кой влюбен не е правил това? Тези фантазми са съвсем обикновени, при тях любимото същество като че ли дей­ствително присъства.

- фантазмите ме завладяват, където и да се намирам. И почти винаги се въртят около же­ните и идеалната любов. А съм женен от пет­найсет години и имам щастлив брак. Най-чес­то си представям ласки, които нямат нищо • общо с обикновения секс. Няма нужда да ви каз­вам, че поддържам тези фантазми с почти ре­лигиозно чувство.,. (45-годишен мъж)

Това е фантазъм за безкрайна любов, за самоединение чрез сливане със своя женски полюс (виж по-нататък главата „Анима").

- Винаги става дума за жена. Търся я. Виждам се как я чакам на улицата, седнал в колата си. Или пък заставам пред дома й и чакам да се при­бере. Когато я видя, тръгвам към нея. Престру­вам се на учуден, след това на очарован....

И такива има - садистични, мазохистични, канибалски, породени от страх от отхвърляне, от мъка по отсъства­щия, от омраза, от безразличие, свързани с желание за мъст...

- Най-честият ми фантазъм? Опитвам се да се покажа безразличен към жената, която ме обича. Отлично си представям целия театър: тя страда, плаче, сама е в дома си; съсипана е напълно, а аз изпитвам някакво горчиво удовле­творение...

Страх от изоставяне? Вероятно, но на какво се дължи? Потребност да причини страдание, да убие „Майката"? Да изостави и да унищожи Майката, проецирана върху жената? И в този случай е необходимо да познаваме це­лия живот на мъжа. Но можем да сме сигурни, че от­някъде ще изплува сянката на една обичана и мразена майка.

- Често отвратен си въобразявам как дефеки-рам върху някаква жена. Образът само за миг преминава пред очите ми, прогонвам го, но той се завръща след десетина секунди...

Любов с обратен знак? Но все пак любов. В света на малкото дете екскрементите обикновено са „подарък", който то смята, че прави на майка си. Чрез тях изразява любовта си към нея. В определени моменти - при про­мяна в настроението, придружена от непредвидимо чув­ства на враждебност към майката или към родителската двойка - то несъзнателно желае да „елиминира" майка си. Тогава изпражненията се превръщат в средство да се разочарова, да се „унищожи" майката. Понякога детето упорито отказва да се изходи (за да не достави удоволст­вие на майка си, да я накара да страда, да й отмъсти). Ня­кои малки деца започват да плачат още при вида на гърне­то, което ще им помогне да изпълнят „задачата" си.

Ето как чрез фантазъм, директно произлязъл от не-съзнавани спомени, този мъж усеща изпражненията и като нещо добро, и като инструмент за унижение, за омър-сяване и за символично унищожение на Жената (= Май­ката). Но за да определим истинското му значение, е не­обходимо да изследваме детството му.

Някои отрицателни любовни фантазми са свързани със страх от остри предмети (игли, ножове и под.), от изна­силване и т. н.

- Всеки път, когато видя нож, за миг пред очи­те ми преминават кратки, но ясни картини: забивам ножа в тялото на... (жена ми, годени­цата ми, майка ми, детето ми...)

Да си кажем още веднъж, че за щастие подобни фан­тазми не тласкат човека към действие!

Стереотипно тълкуване?

Тълкуването, свързано с образа на Майката, е толкова разпространено, че имаме пълното право да проявим известен скептицизъм. Не става ли дума за обяснение,

превърнало в стереотип една непълна, макар и неизмен­но потвърждавана от наблюденията истина за отноше­нията между детето и майката?

Не е необходимо да се разпростираме върху „симбио­зата" между майката и малкото й дете. Книгите по пси­хология изобилстват от информация по въпроса. Можем все пак да се запитаме: съществуват ли други възможни тълкувания на фантазмите, свързани с „унищожаването на майката"? Най-вероятно. Но в крайна сметка всяка проява на любов (здрава или болезнена, положителна или отрицателна) говори за несъзнавана потребност от сли­ване с Другия, за завръщане към първичното единение.

- Често се виждам как приготвям магическо пи­тие, дори си представям, че съм свръхнадарен медиум, после фантазмът се променя: изобретил съм лъч и го насочвам към някаква снимка. Всич­ко това е предназначено да привлича жените; виж­дам ги във въображението си как идват към мен, движейки се като сомнамбули, като омагьосани...

Магията е действие, насочено срещу здравето, чувст­вата, собствеността на даден човек. Правят се магии и се развалят магии за хора, животни, къщи, предмети. Ня­кои вярват в магии за любов или омраза, извършени чрез някакъв предмет (статуетка, набодена с карфички, лю­бовни питиета, снимки и пр.). Магиите могат да се тълку­ват от всяка гледна точка - психологическа, психоанали­тична, психиатрична и т. н. При магиите за любов или омраза става дума за „операции", предполагащи наличи­ето на „резонанс", на връзка между визираното лице и използвания предмет. Ще цитирам един текст на Мари-ан Верньой:

„Във всички описания на магии фигурират предмети, които по нещо напомнят за преследваната цел. В Еги­пет например, още преди построяването на пирамидите жреците използвали восъчни статуетки, на които слеп­вали устните, преди да произнесат заклинанията си -целта била да се запушат устата на злодумците. (...) При правене на магия за стабилност на държавата се използвал скъпоценен камък, върху който имало гравира­ни четири стълба. Всеки народ притежава собствен и учудващо неизменен набор от предмети. (...) Във Фран­ция восъчната или дървената статуетка, както и рису­ваното изображение, присъстват в магиите от средно­вековието до наши дни."

Понастоящем - прогресът задължава - снимката се смята за „двойник" на лицето, обект на магия, филмите за „черна" магия ни показват ритуали, в които се използ­ват косми от главата, изрезки от нокти, кръв; все „апе­титни" подправки на тайнствени отвари, забърквани в сумрачни подземия.

Тези дейности предизвикват всякакви реакции - от сляпо доверие до пренебрежително свиване на рамене. Ще се смаете обаче от факта, че в нашия свят гъмжи от „магьосници", заклинатели, вещици и други „влъхви", които практикуват както в най-затънтените селца, така и в центъра на модерните градове.

Вярно е, че всеки човек - никой от нас не е застрахо­ван - може да се поддаде на древните страхове, на по­требността си да вярва в магически сили, в мистериозни ритуали, в заклинания, изпълзели от далечни епохи. Вяр­но е също, че уморените души лесно попадат в клопката на ирационалното, че един смътно проблясващ лунен лъч може да накара да повярват в поредното „чудо" хиляди хора, тласкани от образите на богове и демони, неизмен­но присъстващи в архаичното колективно несъзнавано. Надежда, алчност, любов, омраза - търгашите на човеш­ки души винаги ще са на ход...