НЯКОИ КЛЮЧОВИ ПОНЯТИЯ
Информация
Тази е като че ли водещата дума на нашето време. Сама по себе си информацията е прекрасно понятие, което обаче е обезценено от прекалена употреба. Среща се във всяка туристическа диплянка, на всеки плакат, във всяка административна сграда... и в устата на всеки от нас. Новините по радиото и по телевизията се наричат информации. Такива са наистина, но на много ниско ниво. Само понякога придобиват комуникативната функция на истински съобщения - политически, културни, музикални, художествени, философски, религиозни...
Да разгледаме едно търговско писмо, адресирано до утвърдено предприятие:
„Имаме честта да доведем до знанието ви някои нови предложения, които, убедени сме, ще допринесат за съживяването на предприятието ви. Молим да ни извините за смущенията, които ще внесем ъ равновесието на вашата
фирма, чиито хармонични елементи са залог за стабилност."
Ще видим колко важен е този пример за всички области - интелект, психика, междучовешки отношения, социална и политическа сфера...
- Да доведем до знанието ви = уведомяваме ви, внасяме информация в предприятието ви.
- Убедени сме — и как да не сме! Всяка нова информация, всяко ново съобщение, каквото и да е то, съживява дадена система чрез оздравителни смущения в установеното равновесие.
- Молим да ни извините = няма за какво, тъкмо обратното! Прекалено стабилната система, постигната от нищо несмущавана хармония, очевидно е обречена на застой и на ентропия (разпад на енергията).
-Хармонични елементи = определение за устойчивост и синоним на ключовата дума „еднородност" - едно доста опасно качество, както ще видим впоследствие.
Но да се върнем на информацията. Колкото и чудно да изглежда, информацията е единственият начин да забавим настъплението на смъртта. Очевидно е, че всичко, което възприемаме, всичко, което стига до нас, е информация: светлина, звук, музика, изкуство, личностни послания, думи на преподаватели, телефонни и радио-съоб-щения и т. н. Стотици хиляди съобщения ни изпраща и космосът - космически прах, елементарни частици, а дали не и онази информация, от която зависи интелектът ни? Нека кажем най-напред, че всички информации без изключение стигат до мозъка ни закодирани, във вид на честоти и на вибрации. Всичко, което идва от нашия свят и от космоса, е информация-съобщение. От предишните поколения и вероятно от някакво „другаде" сме получили биологична и психическа информация. Самите ние сме биологична и психическа информация, която обуславя съществуването ни и която предаваме на другите чрез
тялото си - каналът, по който преминават посланията ни. Следователно човешкото тяло и психика представляват една огромна маса от информация. Да си представим количеството информация, натрупана например от един учен, който се опитва да я предаде, както и каква част от нея ще изчезне с неговата смърт. Откъдето следната идея...
Още едно малко отклонение...
Макар да не е пряко свързана с нашата тема, ще приведа тук една „научнофантастична" (поне засега!) идея на Жак Бержие:
„Мисля, че учените ще успеят да получат копие на умиращо съзнание. Ще го запишат под формата на битова информация върху дискове или магнитни ленти. Та нали библиотеката на Конгреса се побира в кутия за обувки! Обаче някое природно бедствие или бомба биха могли да унищожат това съзнание повторно. Е, тогава да си представим нещо още по-фантастично. Биха могли например да превърнат записаната информация във вълнова система, след което да я впишат в структурата на пространството... (...) Така вграденото в космоса съзнание ще приема и предава светлинни и вълнови сигнали, ще се развива, ще се обогатява и това ще продължи вечно. Виждам го как общува с други абстрактни съзнания, пренесени в безкрая от напреднали галактични цивилизации."
Да се върнем към информацията
След като информацията не е нито материя, нито енергия, тя се нуждае от носител, за да бъде приемана и предавана: вълни, антени, приемателна апаратура... Нашето тяло е носител на информациите, давани ни от светлина-
та, звуците, думите; жица или вълна са носителите на телефонните съобщения и т. н.
Нашите смущения
За да имаме информация, съобщението трябва да бъде излъчено и прието. Когато предаваме съобщение по телефона, се явяват паразитни шумове (в резултат на прекъсвания в потока електрони, пренасящи електрическия ток), които смущават и частично, понякога дори напълно унищожават информацията. Така съобщението, макар и излъчено, бива прието само отчасти или изобщо не достига до получателя.
Същото важи и за нас. Всичко зависи от психическата ни „машина". От това дали е в добро състояние, дали жичките й не „дават на късо", дали някъде не се спотайват „паразити" (комплексите например), които ни пречат да уловим изпратените съобщения. Комплексите са нашият „шумов фон", те са в състояние напълно да заглушат съобщението и да ни доведат до състояние на вътрешна глухота.
Важно. Ние сме резервоари за информация. Ние акумулираме информация. Организмите ни напомнят апаратури със своите интегрални схеми, кабели, декодери, трансформатори; тези машинни елементи приемат, декодират, превеждат на нашия език безкрайната зашиф-рована информация, постъпваща в нас, както вече казахме, под формата на вибрации и на честоти.
Господ умря, Маркс умря, а и
аз не се чувствам много добре...
Уди Алън
Друга ключова дума, свързана с понятието интелигентност: еднородност.
Рано или късно тя води до израждане на енергията и смърт. Еднородността е нещо много опасно не само за интелекта, а за всички области. Да си припомним търговското писмо. Ставаше дума за предприятие (би могло да става дума за психика, интелект, междучовешки отношения, любов, общество и т. н.), в което цари именно еднородност, ще рече стабилност, обусловена от еднородния състав, примиряване на различните или противоположни тенденции, хармония между всички съставни части, равновесие.
Пълно съвършенство... На пръв поглед какво по-хубаво от една хармонична връзка, от напълно спокойна и уравновесена любов, от стабилен интелект, от общество, съставено от „сродни души", отучилище, в което всички ученици са на едно ниво, от правителство без търкания? Нещата „вървят" от само себе си, моторът работи безотказно, без сътресения, равномерно, нищо не може да наруши статуквото. Само че всъщност капанът е вече заложен и той носи смърт.
Що е еднородност? Това е, разбира се, вид уеднаквяване. Поради еднаквите си елементи еднородната система е напълно неутрализирана и остава в това състояние, ако не я захраним с нова енергия.
Нека бъдем наясно: където и да се настани, в каквато и да е система - индивидуална (ум, афективност, физика) или колективна (група, предприятие, общество), където и да действа, еднородността води до разграждане на енергията.
Топката и ние
Ако хвърлим във въздуха топка, тя се зарежда с потенциална енергия (= информация!), преди да падне отново на земята и да отскочи. Ударът в земята преобразува потенциалната енергия в топлинна. Топката подскача
многократно, всеки път по-ниско, защото топлината-енергия, получена при ударите, се разсейва и намалява. След като изразходи своята топлина-енергия, топката застива в състояние на равновесие (= еднородност!), като по този начин се обрича на разпад и на загниване, ако някакъв външен фактор не дойде да наруши стабилността й.
Виждаме на диаграмата, че топлината, породена от удара, клони към нула. А можем да си представим, че ако топлината не се разсее, топката ще подскача вечно.
Примерът с топката може да се приложи към всичко, което трябва да „отскача", за да избегне застоя, израждането и смъртта - психика, интелигентност, организъм, предприятие, общество, политическа система, приятелски връзки, любовни отношения, семейство...
Може да се отнесе към... всичко, каквото пожелаем, включително и към нас самите. Защото вече виждаме как нашата еднородност (прекалена стабилност, обез-движване, съвършено равновесие, уеднаквяване на разнородните ни съставки) би ни довела до енергетичен, психически и физически разпад. Такъв е за съжаление случаят с много хора, които са се „закотвили" в своята застояла от неупотреба интелигентност.
Така че от „състоянието на еднородност" може да ни извади само нестабилността, причинена от смущения вътре в нас или дошли отвън. Ясно е при това положение какво огромно значение има еволюцията на личност-
та, на психиката, на интелекта, тласкана от притока на информация (= енергия) от всякакъв характер. Тази информация предизвиква афективни бури, които предотвратяват разпада на енергията и обновяват действието, творчеството - самия живот.
Един пример: да си представим, че г-н Х заявява:
- От няколко месеца насам не съм получил никакви вести за нещо много важно за мен. Обезсърчен съм, чувствам се потиснат, отпуснал съм се, затворил съм се в себе си...
Г-н Х е застинал в очакване, тъга, апатия, самота, отхвърлил е връзките с другите, със света... Озовал се е в еднородна, устойчива, неподвижна система, тоест върви към собствената си гибел. До момента, в който очакваното писмо най-сетне пристигне. Тогава вече няма особено значение дали получената информация е положителна или отрицателна. Защото и в двата случая имаме смущение, което раздвижва г-н Х и го подтиква към действие. Преди това г-н Х е бил лишен от най-силното смущение, способно да наруши еднородността на повечето унили съществувания - надеждата (а надежда = информация).
Тук виждаме колко опасна е прекалената стабилност в живота, в работата, в защитната ни система, в знанията, отношенията с другите, семейството, приятелствата, възгледите. Този вид стабилност е най-сигурният начин да унищожим бързо или бавно собствената си енергия и собствения си живот. Казано другояче, необходимо е „раздвижване" - в положителен или в отрицателен смисъл.
Външните информации отскачат от повърхността на системата, без да проникват в нея. Нулев обмен на информация.
Информациите на "вредителите" пречат на системата да загине.
Външните информации проникват в системата и я задвижват. Налице е обмен на информация.
Тази схема може да се приложи към интелекта, афек-тивността, обществото, всякакви морални, философски, политически, социални, семейни и пр. системи... както и към любовта (виж тази глава).
„Вредителите"
Да избегнем еднородността означава да отхвърлим принудите, догмите, категорично формулираните закони. Понякога дори да се обявим срещу стабилността на обществото. И винаги и преди всичко да развиваме отношения със себеподобните си. Защото всяка система от мисли, от възгледи, всяка морална и образователна, философска и научна, религиозна и политическа система, чиито елементи се обездвижват и уеднаквяват, рано или късно деградира и загнива. Нужни са „смутители", които да проникнат в нея, да внесат „объркване" и да насърчат появата на нови творчески енергии.
В-затворените и еднородни системи, където индивидите са постигнали стабилност, подчинявайки се на определени норми, ролята на големите провокатори и на интелигентните „вредители" е от огромно значение. Очевидно е, че не трябва да смесваме обикновения гамен с интелигентния смутител на реда; стойността на смущението съответства на степента на интелигентност и на нивото на съзнание на смутителя.
Да си припомним някои образователни (или социални) системи, в които всички са принудени да се равняват по посредствените. Точно така се постига еднородност, стабилност, мнима хармония... ще рече, сигурно израждане. И единствено истинските смутители нарушават статуквото; аутсайдерите на интелекта и на духа внасят необходимите смущения.
Оттук можем да заключим, че за човешкото общество плуралистичните системи са най-подходящи, тъй като „безредиците", предизвикани от различните становища и от „вредителите", предотвратяват уеднаквяването и загниването. В този случай ролята на смутителите не е
революционна, а еволюционна. Както вече казах, това показва колко голямо е значението на интелигентните аутсайдери, които не позволяват на системата да придобие еднородност и да се изроди.
А в повечето обикновени съществувания надеждата, дори да е абстрактна и безлика,.си остава единственият смутител, способен да разчупи стабилната сивота и да съживи очакването на нещо по-добро.
ИНТЕЛИГЕНТНОСТ ВЪВ ВСИЧКО
... за всеки, които е само от този свят, човекът от друг свят е скандален...
Мишел Казнав
Интелигентност н интелект
Ако нещо у нас излъчва интелигентност, то несъмнено е затова, защото вселената е един голям интелект и една голяма мисъл, от която всеки от нас приема толкова, колкото му позволяват собствените „антени".
В зависимост от способността на нашите организми-машини да преобразуват „информациите" на космическия интелект ние „показваме" някакъв вид интелигентност също както радиото възпроизвежда звук с определено качество в зависимост от модела.
Така че всеки притежава своя истина, своя степен на интелигентност, собствени радари и фонови смущения. Но всички ние слушаме едно и също предаване.
Ако това е така, ако космическият интелект излъчва информация, можем да предположим, че в един прекра-
1
сен ден неговата енергия ще бъде уловена със средствата на някаква бъдеща свръхфизика. Ако този интелект е част от природата, той би трябвало да може да се измери така, както мерим интензитета и дължината на водородната вълна или на светлинните честоти. Загадката е пълна само защото не сме .открили ключ
към нея.
Заглушаването
Както предаването на мощна радиостанция стига до отдалечените от нея антени със значително отслабнал звук, така и ние едва-едва долавяме сигнала, излъчван от космическия интелект, още повече, че нашата човешка машина не разполага с ретранслатори.
А и ние сами го заглушаваме със собствените си „паразитни" шумове, произведени от комплексите ни, от умората, от несъзнаваните натрашшви мисли, от фан-тазмите... Всички тези фактори деформират информацията, и без това обедняла по пътя между Големия интелект и нашия свят. Към тях можем да причислим и „филтрите" на догми и обичаи, които още повече видоизменят първоначалния сигнал. Възпитанието също ни предава „заразена" информация.
Така, преминавайки по дългата верига от посредници, когато най-сетне стигне до нас, излъченото съобщение отдавна е загубило истинското си съдържание. Общуването ни с безкрайността е прекъснато.
И все пак човешкият мозък може да побере несметно количество информация. Машината му притежава огромен потенциал. Защо тогава сме толкова слабо интелигентни в сравнение с това, което бихме могли да бъдем, и защо сме неспособни да разтълкуваме и оползотворим прихващаните от нас сигнали?
Ние и другите
Откъде се е взело това прозрачно стъкло между нашата интелигентност и Интелекта, за който смътно се досещаме, без да можем да се възползваме от пълния му блясък? Не виждаме инфрачервените и ултравиолетовите лъчи, не чуваме ултразвука, слепи и глухи сме за хилядите вълни и магнитни лъчения, които са около нас във всеки миг от живота ни!
А каква ли е интелигентността на обитателите на други галактики, с милиони и милиарди години по-напреднали от нас? И нали е напълно възможно подобни висши интелекти да излъчват сигнали и послания, подобни на нашите?
Как го правят, с помощта на какви техники и методи? Едва ли можем да си представим. Също както ученият от XV век не би могъл и да сънува, че ако се бе родил няколко века по-късно, щеше да говори пред някакъв апарат, а на 5000 км оттам приятелят му да го вижда и чува почти на минутата.
В това отношение сме като някакви диваци, които не познават телевизията и дори не подозират, че вълните пренасят до селата и горите им милиони образи от света.
Един и същ ресторант за всички
Да повторим: ние сме организми-машини, които получават земна и космическа информация. На Земята информацията е еднаква за всички - също както радио-вълните пренасят Моцартовата музика до хората и животните, до растенията и минералите, без разлика... Всичко зависи от антените и от приемателите.
Ние не сме интелекти, ние сме неумели преводачи на Великия интелект. Но ресторантът на вселената предлага еднакво „меню" от информации за всички. Няма
ядене по избор. Животните и растенията на Земята се къпят в същата информация като нас, в същата светлина, в същите звуци, вълни, вибрации и лъчи, които и те превеждат за себе си доколкото могат.
Намират се в нашия ресторант и им се предлага нашето меню: „ястия" от светлина, звуци, вълни, лъчи (още повече, че няма никаква разлика между атомите на живата и на „неживата" материя). Ще рече, че хората, животните и растенията сядат на една и съща маса, сервират им се едни и същи храни-информации от един и същ оберкелнер. И всеки избира блюдото (информацията) в зависимост от структурата на своя организъм-машина. Например прилепът, кучето, делфинът ще си вземат ястие от ултразвуци, които витаят наоколо, но които нашият организъм не може да смели. Друго животно ще предпочете нещо от инфрачервената гама, за която също не сме пригодени. Растението ще се обърне към светлината, от която ще извлече органичните вещества, необходими за фотосинтезата му, и т. н. Но не трябва да забравяме, че прилепът, както и хората и растенията, също плува във вълните, разпространяващи музиката на Моцарт. Ще узнаем ли някога какво прави с тези вибрации?
Интелектът от друга гледна точка
Проявите на чувства и на „интелигентност" са присъщи на живите системи. От това логически следва, че всичко съществуващо - до атома и елементарната частица - притежава съобразена с функцията си интелигентност. Бих искал да цитирам написаното от Ремон Рюер в „Гносисът на Принстьн":
„Извънчовешкият интелект не е някаква низша психика. Питаме се с какви типографски мето-
ди, с какво биене на барабан да подчертаем достатъчно ясно, че гносеологичната теза, според която интелектът е универсално явление, трябва да се приема буквално и че тя се противопоставя на дълбоко погрешната идея, разпространена сред привържениците на панпсихизма, сред псевдоспиритуалисти и псевдогностици, за някаква непълноценна психика, която става все по-неопределена и постепенно изчезва, когато се отдалечим от човешкия интелект и слезем към низшите форми на живот. Няма никаква причина интелигентното съзнание на една инфузория, на едно растение, на една макромолекула да бъде смятано за по-низше, по-объркано от интелигентността на инженера, разрешил сложен технически проблем, или на писателя, преодолял трудностите в създаването на поредната си творба. Тъкмо обратното. Инфузорията и молекулата работят върху данните на собствените си молекулни или атомни структури, върху частите, намиращи се в собственото им зрително поле. „То" (зрителното поле в своята цялост) разпределя данните интелигентно по определени правила или според определени нужди. Докато инженерът често борави с неправилно поставен проблем и се ориентира слепешком, колебае се и тъпче на място в резултат на несъвършенството на мозъчните си схеми. Човешкото церебрално съзнание е само надстройка над първичното органично съзнание."
И по-нататък:
„ Човешкият интелект е много по-слабо продуктивен от първичния органичен интелект, особено когато действа в социалната област, за-
щото е подвластен на страсти и главно защото е дезинформиран, заблуден от опростенчес-ките модели, на базата на които разсъждава правилно, но тръгвайки от погрешни данни..."
Да си говорим ли с растенията?
След като проявите на чувства и на разум са присъщи на живите системи, не е толкова чудно, че растенията, цветята или дърветата, подобно на животните и на нас, хората, са способни да изпитват болка или радост, особено като се има предвид - ще повторя, - че светът е залят от едни и същи информации и приема едни и същи послания.
Също като нас, но съобразно с природата си, растенията са чувствителни към обичта, думите и музиката. В това отношение са правени опити и продължават да се правят. Растенията реагират положително (ускоряват растежа си) на „доброто отношение" и на нежните думи. И защо не, нали всички се храним в един ресторант! Така че нека възприемем следната гледна точка: ние сме едно с всичко съществуващо и приемаме и излъчваме едни и същи сигнали. Нека се убедим, че всички неща са в абсолютно взаимодействие, нека се отнасяме с почтителна съпричастност към всичко на този свят, защото всичко „седи" пред едно и също „меню". Някои първобитни общества, безкрайно по-близки от нас до същностната интелигентност на всяко нещо, се извиняват на дървото, което се налага да отсекат, за да се предпазят от студа, или на животното, което трябва да убият, за да се нахранят.
Нека си зададем и въпроса: не са ли тясно свързани интелигентност и любов? И не е ли вярно, че хората, надарени с най-висока интелигентност, са способни и на най-силна любов?
Tabula rasa
Ние сме организми, предназначени да обработват земната и космическата информация. Нашите тела са резервоари, в които се събират и съхраняват всякакви послания. Също както телескопите не притежават собствена светлина, а улавят звездната, така и телата ни приемат дошла от другаде информация, от която се ражда и специфичната ни интелигентност. Ние сме генетично предопределени да превеждаме тази информация чрез музика, слово, поезия, математика и т. н. В зависимост от индивидуалните ни способности можем да й дадем от най-баналното до най-възвишеното тълкуване, да я декодираме отгоре-отгоре или с най-голяма точност, да се проявим като необразовани или свръхнадарени разшиф-ровчици. философът Бергсон казваше, че няма Ното sapiens, а само Ното Faber - човекът на рационалното мислене и на грубото действие. Ако същият този човек бе успял да се издигне до интуицията, той щеше да придобие много по-всеобхватен поглед върху нещата и безкрайно повече интелигентност. Очевидно е, че един би-нокъл не може да се сравнява с радиотелескопа и неговата параболична антена с диаметър от 27 метра...
Свръхнадарени или недоразвити - в коя област?
Съществуват хиляди странни и необяснени случаи на надареност: хора, способни да изчисляват по-бързо от компютър - и истински идиоти в други области; Айн-щайновци, свръхнадарени за научна дейност - и пълни нули във всичко останало; деца, които като Моцарт на петгодишна възраст вече композират или говорят няколко езика. Някои загубват феноменалната си дарба с възрастта, други я запазват. Може би не един мързели-
вец е неосъществен гений, задушен от уеднаквяващото училище или семейство. Не е трудно да се угаси лумналото пламъче. А има и друг вид хора, свърхнадарени за живота и с всестранно развита интелигентност. Има де-ца-въглени, които по-късно се превръщат в ярки огньове. Те дълго тлеят, преди да заискрят и запламтят, преди да станат виртуози в някаква област. Свръхнадарени има във всичко.
А защо, питам аз, да няма и свръхнадарени за любов, за героизъм или за святост? Както и свърхнадарени за зло?
Съществуват неосъзнати гении, които гният из канцелариите, зад гишетата. Единици излизат от утьпканата пътека, повечето постепенно убиват душата си.
Много нещо е изписано за свръхнадарените, но определение на явлението все още не е дадено. В някои страни има училища за малки гении. По този повод в една статия се задаваше въпросът дали създаването на такъв вид училища не крие опасност от още по-голяма изолация на тези деца, от разширяване на бездната, която ги разделя от нормалните им връстници?
Да видим прочее кой е нормален. Децата, които наричаме свръхнадарени, или останалите? Дали не са първите? Нали именно те са способни по-пълно да осъществят заложбите си? Кой е нормален: Ното sapiens или Ното faber
Тъй или инак свръхнадарените автоматично будят подозрение у останалите и рискуват да бъдат отхвърлени от тях. И така ще бъде през целия им живот, независимо от това дали са посещавали специално училище, или не, ако, разбира се, не загубят дарбата си. Защото много често гениалността изчезва около трийсетте... Впрочем дори да не изчезне, дори цял живот да са „на върха", уважението, на което са обект, означава, че ги смятат за „различни" и всъщност ги отхвърлят, както тялото отхвърля чуждите клетки.
Питаме се в края на краищата дали истинската интелигентност не е разнородната интелигентност, тази, която не е ограничена до определена област. Да си интелигентен предполага преди всичко да се освободиш от онова, което ти пречи да се осъществиш напълно; да излезеш от всички затвори, да пренебрегнеш догми, табута, обичаи, мнения. Нека повторим: няма истинска интелигентност без пълно отваряне на ума, без неутолима любознателност. Не може да има интелигентност, която да почива върху веднаж завинаги изградени мнения. Инте-лигетнтият човек е събрал в себе си толкова разнообразни мнения, че не изпитва и най-малка потребност да се спира на едно-единствено, без значение какво е то. Ето защо всякакъв вид интегризъм - личен или обществен -силно стеснява полето на нашата интелигентност. А и тя работи добре само ако организмът-машина е прочистен от страховете-паразити - страха да се самооткриеш, страха да си задаваш въпроси и да задаваш въпроси на другите, страха да изгубиш семейната си сигурност, социалните, моралните и философските си ориентири; страха от „нещо друго", страха от пълната вътрешна освободеност. Защото интелигентност и афективен затвор, пък бил той и с най-лек „режим", са несъвместими понятия.
Да си припомним също, че еднородността също е смърт за всяка интелигентност, че са ни необходими „сму-тители", „провокатори", които не позволяват установя-вянето на носещо ни мнима сигурност равновесие. Няма голяма интелигентност без контакти на всички нива и от всякакъв вид. А за да ги осъществим, трябва първо да „обезпаразитим" душата си.
Достарыңызбен бөлісу: |