Като пред светостта като пред майката

124
кера Вангелио.
- Ааа, така ли... Значи Бела неделя е. Е, днес, Пеше, на осемдесет 
и осем години умре баба Слава Севрюкова, от София. Тя е родена в Стара 
Загора, но живе в София. Незабележима, тихо и скромно. Съвсем неза-
бележимо.
Цели девет години е по-голема от мене, синче, и е на двадесет и 
шесто ниво Богово, да знаеш. Чу.
Сега вече идва и моят ред. Само аз останах, нали. Защото ние сме 
трите пратенички на извънземието, от извънвремието на това съвремие. 
Нема начин Слава да не дойде при мене, като мъртва. Ке дойде да си по-
говориме, така, задгробно, леля. Ние сме си трите пратенички, да знаеш. 
Чу. Преподобна Стойна, св. Слава и аз, леля ти Ванга, Пеше. Аз и Стойна 
сме слепи, а Слава беше зряща. Стойна даже, чедо, хич и не виде видело-
то, горката, но беше най-мощната от трите. Стойна умира и аз ослепевам. 
Завърте си ме извънвремието, Пеше, и хич не си ме пуска... Във вихруш-
ката съм си още, сине. Все още си търся очите, леля... Очите, които ми ги 
откраднаха фурните, мило.
Слава беше изпратена, да опише електронните и другите еле-
менти на микрочастиците. Тя не изпадаше в транс, но виждаше всичко, 

125
до най-малките подробности. Проникваше във всички нива на вселените. 
Беше изпратена свисше, да обясни на човеците, какво е космичността, 
ама кой да я чуе, Пеше. Чу. И тя, като мене, проста, с четвърто 
отделение, ама знаеше всичко. Всичко, чедо, за целия свет, докъдето е. 
Този, доктора, доц. Лозанов, искаше да ни изследва, нали, ама много му 
ниска камбана-рийката, бре леля. Тва са и повечето учени, да знаеш. 
Запъртъци. Нищо не знаят, ама ни изследват. И, каквото им кажеме, те го 
обявяват за техно научно откритие. Фукльовци.
Леля ти Слава, Пеше, без да изпада в никакъв транс, наблюдаваше 
абсолютната хармония на микросветовете, прониквайки във всички нива 
на вселените изобщо. Тя разкри на хората, че космосите са изградени от 
вихри, псиони, космична влага, космична сол и прана. Тя, Пеше, извън-
земната скромност, Слава Севрюкова. Никой друг. Тя каза на доц. Лозен-
ски, че масата на фундаменталната частица псиона, е близка до масата на 
електрона. Той си го присвои. Недоносче. Тя, само тя доказа, че електро-
на не е елементарна частица в съвременната физика. Има мноого други, 
други частици-частички. Чу. Слава описа геометрията на атома и атомното 
ядро. Геометрията на кристалната решетка на простото вещество и какво 
ли не, и какво ли не.
Тя каза, че овалната форма, е основната за атома. Тя, Пеше, никой 
друг. Чу.
Тва, което доц. Лозенски пише, всичкото е на Слава или мое. Нейни 
са всички големи открития напоследък. Казваше ги, като на шега, ей така, 
на един дъх, да знаеш. Тя е изобретателят на това съвремие, Пеше. Тя 
беше Прозрението, чу. Да го кажеш. Чу.
Беше безпогрешната диагностичка, кажи-речи за всички болести. 
Лелееий, колко народ излекува, ако знаеш. Тя, даже, от разстояние про-
никваше в тялото на болния точно на мига и го връщаше от смъртта. Колко 
народ върна, лелееий. Колко народ отърва от смъртта, да знаеш, думи 
немам, Пеше. Аз така не мога. Истина е. Не мога като нея. Тя си беше 
единственият биоенерготерапевт, както се казва сега модерно, хе-хе-хе-
хе... Тя виждаше със силата на мисълта бре, Пеше. Тва е вълна на клетките 
на мозъка, да знаеш, и е извън нас. Не е у нас, чу. Чу. Нема нищо общо с 
известните физични полета, които уж са открити от учените тук, нали.
Знаеш, че съществуват космични канали, които могат да ни казват 
всичко, над възможностите на човека, леля. Знаеш ли, бре. Е, сега вече го 
знаеш, нали. Слава влизаше в контакт с висшите същества, от тези канали 
на Хармонията, Пеше. Можеше да извика образите, на който и както си

126
иска На всички На Кеплер, на Нютон, на Леонардо да Винчи, на Стради-
вариус, на Микеланджело, на Шекспир и на кой ли не. Безпогрешно ги 
описваше, с всичките му там подробности. Чу.
Тя описа царица Дидона, и Филий, и Клеопатра, и Цезар, и кой ли 
не, и кой ли не. Тя и никой друг. Тва, Пеше, е великият дар на Светлата 
душа. Чу. Тва е дар от Силата. Требва да си по-тих и от тишината, за да го 
получиш, чу. Чу.
Добре, но хората искат да са видни, ха-ха-ха... Какво не прави сла-
вата, а Пеше. На Слава Севрюкова, сине, й бе дадено да види в картини, 
целото Свещено писание. Да ни каже, че зад тези символи, които ги виж-
даше само тя, е скрита огромната духовна мъдрост на всекосмичността. 
На Дълбината. Без да ги видиш, Пеше, не можеш да се придвижиш в по-
горната духовна висота, да знаеш. Чу.
Слава беше пратена, да каже на хората, какво е Мъдростта. Людето 
не я разбраха, сине. Самовлюбени невежи. Ке се досетат некога, какво 
беше св. Слава, ама късно. Отиде си. Всичко, което е изрекла, което е на-
рисувала или начертала, ке се 
сбъдне, да знаеш. Тва ти го 
казвам аз, леля ти Ванга. 
Нейното е истината, а не 
измишльотините на лъжеуче-
ните. На образованите, бре, 
Пеше, хе-хе-хе. Тука им беха 
откритията: при Слава и при 
мене, да знаеш. Така е, Пеше, 
като сме живи, ни плюят, като 
умреме ни търсят. И аз, до некоя 
и друга година, преди края на 
този век, ке си замина, мило. 
Свършва ми мандата, както се 
казва, нали. Хе-хе-хе... Свърш-
вааа. Отивам за нов, леля. Чу.
Вечността не е тук, Пеше. 
Не е тук, леля. Далеко е. Много да-
леко. Дано я стигнеш, бре, песно 
моя. Мноого е хубаво, да знаеш.
Айде сега да идеме да яде-
ме, каквото дал Господ, че си ог-
ладнехме, нали. Пък и требва да 
разлееме малко винце, за Бог да

127
прости. Да раздадеме нещо за сбогом на св. Слава. Пък и да попеем на 
горката й бела душа, на милата. Айде ставай. Че кой знае, къде я изпра-
тиха сега.
Нали знаеш, че има много, много, мноого планети, напълно еднак-
ви със Земята, които са населени с много напреднали, разумни същества. 
Дали приличат или не на нас, един Господ знае, ама там ни изпращат, 
да се учим, да създаваме Живец и Разум, Пеше. Защото, всеки от нас е 
микрочастица от света и всички сме едно. Едно цяло сме, чедо, мило, не-
зависимо, че всеки е неповторим по свой си начин, синче. Аз съм си аз, 
ти си си ти и тва си е. Тва е безкраят, Пеше. Раждане, умиране, преражда-
не. На вълни, на вълни. Една развълнувана люлка-гроб на преражданията 
ни. Върхът й е Фалосът - в ниското, Геята. Матката. Майката, сине, майка-
та. Всеки потоп - нов брег. Цвет-семена е Същността, да знаеш.
Живеца е вечен. Чу. Нема мъртви предмети, чу. Одушевени-неоду-
шевени, всичко е живо. Живи атоми-вселени. Галактики на безкрайността. 
Всеки със своята си форма и пространство. Безбрежие. От брег до брег, 
движението никога не спира. Всеки миг е мигове. Плазма на плазмите.
Магмата е чиста вода, Пеше. Магмата е вода, да знаеш. Плазма, 
чу.
Ееех, малееий, тази Слава. Дано синът й да запази написаното от 
нея. Дано не го ограбят, момчето. Защото тя много, много неща написа и 
остави. Томове, томове. Съсипа се от работа, горката. Сила. Неземна Сила 
беше св. Слава, чедо. Да знаеш и да го кажеш. Чу.
И ме завлече да ядеме, що дал Господ-Бог. Всекидневие. Нейното 
всекидневие. Всекидневно си ме трескаше ли трескаше с некаква гърмя-
ща гръмотевица по главата и навсекъде. Вече не знам, кой съм, що съм, 
ама съм си с кера Вангелия. Непрекъснато я чувам, как ми вика:
- Ти нали знаеш, че си от Андромеда, Пеше. Мноого е красива Ан-
дромеда, сине. Бъди горд.
Така, чрез кера Вангелия, бех и със св. Стойна, и със св. Слава. 
По некакъв Богов начин бех и с трите пророчици на мойто си време, от 
минало и идно. И слава Богу, че мога чрез всичката ми песен, която ми е 
дадена,да проплача:
Благодаря Ти, кера Вангелио.
Благодаря Ти, св. Стойне.
Благодаря Ти, св. Слава.
Тва не се забравя, поне тук, на Земята. Сбогом, безсмъртие, мило, 
безсмъртно и на добър час...

128

жүктеу/скачать 5.28 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: