Като пред светостта като пред майката

92
на сестра й Люба. Сестрата на Ванга от мащехата й.
- Доде, нема никакви таксита. Нема, доде. Не мога да ти найда 
такси.
- Пак ке търсиш - й вика кера Вангелия - требва да ида да си вида 
кръщелника в гара Пирин. Дума съм му дала. Ако нема, ке идиш при кмета 
Катулата, да даде кола, иначе нема да има алпака от Кремиковци за Пе-
трич. Директора на Кремиковци ме моли, да приема жена му да й гледам. 
Ха-ха-ха... Ке й гледам. Чу.
Люба, отиде, къде отиде и се върна и казва:
- Доде, никой не намерих. Ни Катулов, ни такси. Отвън има един 
от Кюстендил. Три дена чека да го приемеш. Готов е да те откара до гара 
Пирин и да те върне.
- Дай ми го този тука, Любе. Дай да го вида, що за човек е.
И влезна един човечец. Но, като влезна, зад вратата беше седнал, 
огромният Валентин Караманчев, та се беше наклонил да се отвори и тя 
моментално се тресна от тежестта му. Този човечец, като виде толко на-
род вътре, залитна и се подпре на Вальо. В ръцете му вестника, с бучките 
захар, трепереше на поразия. Глътнал си беше езика. А, кера Вангелия:
- Какво си тръгнал по бани, бре. Ке се свариш в тия бани. В Кюс-
тендил има един единствен доктор с ей такива мустаци. И цървулите са 
му доктор. Той ке те излекува. Спирай с тия бани, чу. Чу ли. Ама ти, защо, 
толко се страхуваш от водата, а.
- Защото се давих - едва отрони, треперушкото.

93
- Във Волга ли се дави, бре - му вика Ванга. -Да.
- Е, що прави там.
- Бех на екскурзия.
- Аха. Ти какъв си сега бре, не си чиновник. В Енергото ли рабо-
тиш.
- Домакин съм в Енергото.
- Краде ли жица.
- Крадох.
- Колко деца сте.
- Двама братя сме.
- А това момченце, Георги, дето е умрело, не е ли дете на майка 
ги. Значи сте трима.
- Ооо, верно, верно, верно.
- Ти защо се караш толко с жена си, а. На единия ти син си напра-
вил къща, а на другия, дето си влюбен в жена му, не даваш и стотинка, да 
си купи кола, детето. И без тебе ке си купи. Ти го мразиш, заради жена му. 
Не те е срам. Ти си много лош човек. Нема да пътувам с тебе. Марш.
Ей, нарочно го направи, така показно, заради гостите. Заради 
маститите гости. А на Мицо му вика:
- Мицо, ти си дребно, краставо куче, което ме лае и преследва,
но ке си строшиш чейнето. Отсекъде ке те махнат, куче краставо... Ке те
изгонат.
И се започна, какъв ли не разговор. Всички й предлагат колите си, 
но тя отказва. Така мина този Първи май.
След време, Коста Кюлюмов, дойде при кера Вангелия, с молба да 
приеме Филип Батков, по онова време заместник- председател на КГБ на 
Съветския Съюз, по идеологическите въпроси. Кера Вангелия го прие, а 
нас всички, изгони навън. Останаха сами. Тя и генерала Филип Батков от 
КГБ. Не знам, какво са си говорили, но Батков излезе, като пиян. Не знае, 
кьде е, ей. Залитайки, залитайки, само рече:
- Айде, айде, Коста, да си вървим. Досвидание, Петя, спасибо... - и
залитайки, залитайки, се качи в колата с охраната му. Ходяком, на колене
дойде при Нея, а си ойде, като да беше видел Страшния съд, ей ...
Мале па, като дойде при Нея, големият съветски писател Леонид 
Неонов. Един сибиряк, такъв. Още от вратата, кера Вангелия му вика:
- Кой е този с мустаците. Висок, слаб, с мустаци... Максим... Мак
сим... Висок, слаб, с мустаци, който те е направил писател, бре. Признал

94
те е за писател. Показал те е на света.
- Максим Горки - изфъфли Леонов, пожълтел, като лимон, та чак 
косата му беше щръкнала, като от токов удар - той ме откри, той е всичко 
за мен. Той ме направи човек. Максим Горки, ме направи това, което 
съм.
- Максим Горки, я. А защо не го почиташ, а. Откакто е умрел, не 
си отишъл ни веднъж на гроба му. Голем грех, Леониде, да знаеш. Чу. Но 
е нищо пред това, че си забравил гроба на баща си. Как не те е срам - и 
го почна. Ама не е за разправяне. Немаш си представа пък, какви неща 
му каза за Съюза на писателите на Съветския съюз. Разпра ги, до най-до 
лните им интриги и борби за власт и миропомазване свисше, Партийно 
Там беше и писателят Любо Георгиев от Съюза на писателите в България 
Питай го, акъло ке ти излезе. Леонид Леонов, като излезе, не спре да се 
кръсти, не спираше да се кръсти и да вика „что такое, Госпади, Госпади..." 
Ходейки на колене, кръстеше се и умираше от страх. По-късно написа, че 
Ванга е най-светата, Светица.
Така и така съм почнал за Съюза на писателите, та да кажа за се-
гашния им шеф Петев. Пак, чрез Валентин Караманчев, Петев дойде при 
кера Вангелия. Капитан Николай Петев, имаше четири-пет брака. Обича 
сватбите, човека, нали. Та, бащата на една от жените му, беше в посол-
ството в Зимбабве ли, не знам, та искал да купи там земя и Петев да иде 
да направи печатница в Африка. Затова беше дошъл, да пита кера Ванге-
лия, дали да иде или не, а Тя му вика:
- А, бе, ти ли си тоя, дето издаваш книгите на племенницата ми за 
мене, без да ме питате.
- Аз съм - вика Петев.
- Защото тя ми казва, че нищо не й даваш и не й плащаш.
- Как да не й плащам, лельо Ванге. Плащам й.
- Кучка - вика кера Вангелия - кучка... Лъже ме и си мисли, ча 
не знам. Не ме е питала. Отсега нататък, ако речете да правите нещо, да 
знаеш, че требва да ме питаш, чу. Чу ли ме. Чуу. А, ако си луд, отивай в 
Африка. Не ти требва тази работа. Айде сега, сбогом. Чу.
Така Петев, не отиде в Африка.
Веднъж пък, Кицо, дойде със сестра си, жената на Валентин Ка-
раманчев, да питат кера Вангелия за некаква нейна колежка от четвърто 
управление на Държавна сигурност. Жената, която се занимавала с най-
строго секретните преписки и дела, от два дена била изчезнала и целото 
министерство на МВР са в пълна паника, защото тази жена знаела, почти

95
всичко най-най-секретно. Кера Вангелия само рече:
- Не бойте се, нема страшно. В Карлуково ке я търсите. Чу. Полуде.
Айде, там ке я намерите. А, чекай, чекай. На другата ти колежка, дето от
вара писмата, тази де, снахата на Георги Джагаров, жената на брат му 
що
е, да и кажете, че детенцето й е сгазено, защото се е хванало за капака
отзад на камиона, като искало да се качи в него, без да го забележи шо
фьора и, като дава назад, го смачква на место, без да знае, че има дете.
Следствието ке го разбере. Кажете й, да не се мъчи, защото детето й е в
рая. Чу - и припадна.
Винаги, видеше ли голема мъка или смърт припадаше, не знам 
защо.
Ее, не мога да забрава мъката, на една прекрасна руска майка, на 
която, по време на Московската олимпиада, й отвличат детенцето. Девет 
годишно момченце.
Тази жена, беше писала до всички инстанции на Съветския съюз. 
Писала и на Леонид Брежнев, и на Валентина Терешкова, космонавтката, 
тогава секретар на Комитета на жените на Съветския съюз, и до КГБ, и 
до
кой ли не.
Наместо, да й помогнат, те я подлагат два 
пъти на детектора на лъжата, да не би тя да си 
измисля нещата. А, бе, мръсотия до шия.
Тогава, Валентина Терешкова се сеща и 
предлага, да намерят човек, да я заведе при 
Ванга в България. Нали кера Вангелия, каквото 
и беше казала на Валентина Терешкова, всичко 
й се беше сбъднало. И на Титов, и на Биков, и на 
Леонов... На всички космонавти.
И, кой, кой, кой, сещат се и се спират на 
Тома Дремджиев, кадифеният глас на Българ-
ското национално радио от Москва. Намират го 
и го командироват, да заведе тази жена в Пе-
трич. Пък и Томчо си беше чистокръвен петричанин, нали.
И, навръх Нова година, по-точно на трийсет и първи декември 
осемдесета, срещу първи януари осемдесет и първа година, пристигат на 
Ру-пите.
Кера Вангелия, беше скапана от преумора и ми викаше, че адски я 
боли главата. Не приема никой. Викам й:
- Де, пусни само тази жена от Москва, кера, майка е.

96
А, Кера Вангелия, охка ли охка:
-Нека влезне, ама Томчо да превежда, да не сбъркаш нещо, Пеше. 
- Шашнах се. Аз не знаех, че Томчо е тук, а Тя ... Божей.
И да видиш, какво става, братче. Още с влизането, като се хвърли 
в краката на кера Вангелия, тази ми ти жена, ама ти си немаш представа, 
каква жена, бе. Немаш си представа, за какво става въпрос. Руска Дама, 
на дамите. С невероятна красота. Все едно, виждаш Василиса Прекрас-
ная, от руските приказки. А, от очите й струи интелигентност и пълен ин-
телект, въобще. Едни влажни, тъжни очи. Очи на майкината мъка. Жена, от 
много стар аристократичен род, ей, да знаеш.
Та, като се хвърли тази ми ти жена в краката на кера Вангелия, 
целува й краката и плаче ли плаче:
- Тьотя Ванга, тьотя Ванга, моля ти се леля Ванга - ама барем хиля
да пъти го повтори.
Кера Вангелия, целата настръхна и ми вика ли вика:
- Всичко ми мина, Пеше, тази жена, е безкрайно набожна. Света е.
Нека ми даде захарта си. Кажи й да стане, Томе. Нека седне.
И се почна:
- За момчето си дошла, нали. За Виталик, нали - ама никой дума не
е обелил пред кера Вангелия.
Беше грейнала в целата си аура и светеше:
- Детето е живо. Живо е. Живо и здраво е. Виталик, ке си дойде.
Знам го, къде е. Виждам едни зелени ливади и то тича по тех. Весел е.
Щастлив е.
И за миг млъкна, като да виде нещо, а Тома Дремджиев, само си 
държи пръста пред носа и дава знак на архитект Шолачкова, забравих й 
малкото име, да мълчи. Гробна тишина е. И изведнъж, кера Вангелия, като 
да се отприщи и заговори:
- Ти живееш на трети етаж, нали. В Москва, на трети етаж. Ето.
Качват се двама души. Звънят на вратата. Отваря им детето ти. Виталик им
отваря. Казват му, че ги праща татко му, да им даде, каквото е поръчал. И
детето ги пуска вътре. Взимат всичко. Обаче, твоя златен часовник, дето
е на бюфета отгоре, в чашата, не го намират. Казват на Виталик да тръгне
с тех, при баща му. Качиха го в една църна кола. И ги нема. Но ке върнат
детето. Виждам го с чанта на гърба, като че ли тръгва на училище. С чанта 
на гърба е. Виталик, ке си дойде. Виталик е нали. Виталик е, Виталик ...
И, тази жена, както си беше забрадена с черна забрадка, като за 
умрело, като я отвърза и я метна във въздуха и пак се хвърли в краката на

97
кера Вангелия, ревейки от радост:
- Ванга, Ванга, Ванга... - не знам, колко пъти й целуна краката и ръ
цете. Прегърна я, за сбогом и си тръгна, преливайки от майкино щастие.
След време, преди да умре, Томчо ми каза, че детето наистина се е 
върнало вкъщи. Стисна ми ръката и през сълзи, като за сбогом прошепна:
- Еех, Пеше, Пеше. Петричанина си е петричанин, особено, ако е с
душата си. Благодаря ти...
Кера Вангелия беше много, мноого над тези неща, ама преди всич-
ко беше Човек-Човещина. Ееех, кера, кера, кой не прие, на кой не по-
зна.

жүктеу/скачать 5.28 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: