Като пред светостта като пред майката

98
кръста е жестока.
Обадих се на кера Вангелия по телефона на Рупите. Имаше си град-
ски телефон, милата. Градски телефон номер 20-50, Петрич. Тя ми каза, 
още утре да ида при Нея, преди обед в единайсет часа. Не знае, за кой и 
за какво става въпрос, изобщо.
Казано - сторено.
Точно в уречения час, бехме на Рупите. Гледам я, отдалече, как 
седи на пейчицата, пред къщурката й и ме чека. Като ме усети, стана и 
излезе, разперена да ме посрещне, божем, орлица лети:
- Айде, Пеше, мило тъпанче, моя песен и обич. Дойди да си те
гушна - и ме прегърна, като Майката на майките.
Божеей, каква пухкава нежност беше, тази моя, кера Вангелия. 
Като бебенце. Нежно, нежно, гукащо бебенце. Чак се разплаках.
- Айдее де, недей плачеш, Пеше. Всичко ке се оправи. Влизай и
ти, Круме. Ти си Крум Цветков, нали. Хайде, хайде, Пешето не ми е казал,
как се казваш. Други ми го казват. Другии, Крумее, от най-високото, да 
знаеш. Чу.
Влизайте, де. Круме, ние с тебе, кажи речи сме си набори, нали - в 
стаичката и масичка, стол и леглото й. - Ти Круме, седни тука, до мене, а 
ти Пеше, от другата страна. Не бойте се, сам сами сме. Даже, жената, дето 
ми помага, Витка, я пратих да върши нещо. Много е важно, да сме сами 
днес, с вас двамата и аз.
Бай Крум, гледаше с явно богоговеене, към Нея, но Тя го сепна:
- Болката в кръста ти, Круме, е от предните ти животи, от преди, 
преди Христа още. Ако си съгласен, ке те върна назад, назад в тех, за да 
видиме, какво се е случило, та точно на тази твоя възраст, се появява тази 
болка. Ако си съгласен, да започваме. Съгласен ли си, да се върнеш в оня 
ти живот, Круме...
- Съгласен съм, Ванге - почти прошепна Крум...
И се почна, това, което ни бех сънувал, ни бех видел, нито ке го
вида повече. Приказка, над всичките ми фантазии. Като в некаква Сила 
съм и не мога да помръдна.
Крум, като да потрепна ли потрепна, като райско пиле и се отпусна 
на стола, божем, духът му отлете, кой знае къде. Очите му се изцъклиха, 
като на риба и се превърна на шепнещ труп ли, мумия ли, не знам. Не 
бех виждал такова нещо. Кера Вангелия, леко го побутна и некакъв пра-
древен дух, започна да говори, като из диафрагмата на Крум. От сплита на 
паметта ни. Един дух, с лицето на Крум, но с маската на смъртта. А, кера

99
Вангелия, некак го наставляваше ли наставляваше:
- Върни се още назад, много преди Христа. Айде, тръгвай. А така... 
Още, още по-назад... Кажи ми, къде си сега...
- Сега съм в скута, на една много красива жена, която язди гиздава 
камила, през пустинята. Аз съм бебе, тя е майка ми.
- Да, това е майка ти. Върви по-нататък. Кажи, какво става сега...
- Като от пясъците, изникват бедуини и нападат кервана ни. Нека-
къв мъж, каза на майка ми да побегнем и показва накъде точно. Камилата 
подскочи, по негова заповед, като да литна. Този мъж ни спаси.
- Тва е баща ти, Круме. Хайде сега, порасни бързо, бързо. Бегай 
напред - стене ли стене, кера Вангелия. А Крум й вика:
- Вече сме в големия град и аз се уча. Ето, вече съм учен.
- Дай още по-напред. Спри. Къде си сега - му вика тя.
- Сега съм Главният библиотекар, на Александрийската библиотека 
и пазител на хиляди, хиляди свитъци и най-ценните книги, написани на 
специален златоткан папирус, подшити с тънки, сухи биволски жили, меж-
ду дървени обложки, също обшити, с най-фина биволска кожа, с релефни 
изображения върху нея.
- Дай, още малко напред, ама мнооого бавно. Чу. Спри се. Къде 
си.
- В библиотеката съм и виждам, как, от поне пет страни, нахълтат 
араби в нея и кладят ли кладят съчки и ги заливат със смоли. Изведнъж, 
библиотеката лумна едновременно от всички страни. Целата е в пламъци. 
Взех най-ценната Книга на мъртвите, за живите и побегнах да я спася-
вам. Отвсекъде падат горящи греди и какви ли не неща. Некаква огромна 
греда, се стовари върху мене и ме затисна. Закрил съм с тялото си Кни-
гата, но не мога да мръдна. Горя. Арабите ме изтеглят и ме влачат извън 
пламъците. Измъкнаха от под мене книгата и избягаха. Страхотна болка. 
Гръбнакът ми е строшен. Смлян е. Ужасно боли. Умрех.
- Спри се тук. Айде, сега, искам пак да видиш, че си мъртъв и бол-
ката е отлетела, некъде другаде. Айде, сега, започни бавно, мнооого бав-
но да се връщаш, в сегашния си живот. Вече, нищо не те боли, да знаеш. 
Чу. Нищо не те боли. Чу. Не бързай, де. Полека-лека. Още малко и си в 
този живот. Започни да дишаш дълбооко и си върни зрението. Нищо не се 
е случило. Нищо не знаеш. Нищо не помниш. Ти си жив и здрав и нищо не 
ге боли. Чу. Нищо не те боли. Готово. Добре дошъл при мене и Пешето. 
Оппаляаа...
Бай Крум, като да се събуди от лека дремка и вика:

100
- Прощавай, Ванге, позадремал съм, като че ли за миг. Но, какво
става, моля ти се. Болката ми я няма. Изчезнала е. Ама, наистина не ме
боли. Ти си вълшебница, Ванге. Боже, Боже, какво чудо на чудесата. Е,
вервал съм, вервал, ама тва не съм го вервал. Дори не разбрах, как ме
излекува. Къде ли не бех, Господи. Какво е станало...
А Тя:
- Кротко, Круме, нищо не е станало. Просто, дремката те е излеку
вала. Айде, още много живот те чека. Чу.
Да знаеш, Пеше, живеем на Земята, не по-малко от дванайсет хиля-
ди години и нагоре, а после отиваме на други планети, в други галактики, 
за да се ограмотяваме. Ела, леля, ела да си те гушна - и ме гушна, та на 
ушето ми прошепна - никога, ама никога, да не му казваш, какво си чул 
и видел. Заклевам те...
Айде, де, де сипи по малко анасонлийка с мента и ми попей, чедо, 
че ме заболя главата, синче. И да знаеш, пари при пари отиват, но, Раз-
ум само при Разум, Пеше. Бъди разумен, сине, Богов, майкин-татков. Ай, 
наздраве.
И затропа по масата, а аз запех, та не спрех. Умирах от радост, че 
спаси Крум Цветков. Бех щастлив. Бех безкрайно щастлив, че я имаше на 
този бел свет. Сега съм безкрайно щастлив, защото знам, че я има и в 
другия свет. Еех, кера Вангелио.

жүктеу/скачать 5.28 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: