Като пред светостта като пред майката

129
- Я думаю, зсли се обе
диним - значи с Нея - ще спа
сим човечеството и света от
катастрофа.
А, бе, мехур, ама като го 
слушаш, да се шашнеш чак. Кера 
Вангелия, като да се сепна 
нещо и пак пита:
- Колко жени са тука.
- Много.
- Айде, излизайте. Айде, 
туфти-пуфти. Как са се насъбра-
ли тука. Турлюмте, турлюмте...
Айде, вънка всички - изрина ги като гюбре и току започна да реди:
- Арноо, този човек, уж има дарба. Уж познава болести и за всичко
- и брои ли брои така, на пръстите си и дууумм:
- А, за времето... А, за времето кажи. Кажи времето, за идното, а
- и сочи ли сочи така, с ръката и бумка ли бумка:
- Де, говори за цар Ирод... Айде де...
Митето нещо се намеси и така му се сопна, че чак подскочи:
- Спри се, Мите. Ай, ай да не се нервираме сега...
А Гробовой й се дуе ли дуе, та вика:
- Я думаю, сега няма такива сили, способни да унищожат хората.
Нито цар Ирод, нито който и да е, могат да дойдат да унищожат хората.
Кера Вангелия, изведнъж така го чумоса с десната ръка:
- И-иих... Да ти жалям акъло... - и го стрелка ли стрелка, та чак го
анатемосва некак.
А, наглецът, си продължава да пита и да се налага. Опитва се да 
диктува на руски, без преводач:
- Я хочу, аз искам да знам, оттвойта гледна точка на зрението, доля
Ванга, трябва ли да бъда... Да стана държавник, за да спася хората.
Брееий, каква му била болката на този, сети ли се. Луд за връзване. 
Виде ли.
Кера Вангелия помъълча, помълча така, па тихо, тихо рече:
- Слаб е... Слаб е... Слаб е... - и клати ли клати глава, и току вдигна 
левата ръка, като за богослов, и вика:
- Аааа... Отвори Библията, тринайста глава... Какво пише. Отвори 
Библията - и се загръща ли загръща с одеалото.

130
Рентгена си продължава:
- Да не позволя хората да умират. Да не позволя...
Тя изобщо не го слуша и му казва:
- Ти всичко правиш и ке правиш. Само се моли, да не дойде цар 
Ирод - и го стрелка ли стрелка, като да го чука, така по челото с десната 
си длан, ама направо между очите му.
- Разбирам ти опасенията, - вика навляка нахален Гробовой - но 
мене ме интересува, ще може ли да направя така, че хората да не уми-
рат.
Кера Вангелия отсече:
- Не може... - и сочи ли сочи с левата си ръка към небето и, тро-
пайки по масата, продължи - Всички са земни... Всички са земни... - и 
чатка ли чатка по масата - Ти днес, аз утре, той вдругиден... Друг, друг... 
Ее... Ее, кажи да не умират, ама със живота си, нали... Всички са се роди-
ли със живота си, нали... Всички са се родили със живота си. Родени са 
със живота си. Тва е - и сочейки го с левия показалец:
- Той много знае, много има да лекува. Много прави, ама не може. 
Ама, не можеее...
И, като в транс, започна да стене:
- Аааа... Аааа... Никой не може да спаси...
А този нахален мошеник Григорий, продължава ли продължава да 
я тормози:
- А какво ще кажеш за тия, които са умрели. Да ги възстановя ли,
както е казал Исус. Това може ли да се направи.
Кера Вангелия го пита:
- Кога... Кога... Кога...
- В двехилядната година - вика Григорий.
Тя повдигна ръка в учудване и рече:
- Ехее... В двехилядната година... Дали ке възкръснат, дали ние ке 
идем при Него, две неща има... - и пак, като в транс - Нее... Неее... А... 
А... А, а, а... А... - тръсна глава и се вторачи така, опулено и пита:
- Къде е татко му на този. Питай сега. Питай го, къде е баща му - и 
го стрелка с левата ръка - защо не знам...
- Моят баща почина осемдесет и трета година - отговори „чудото".
- Защо е починал... - бълнува ли бълнува кера Вангелия - Защо е 
починал, а.
- Заболя от бронхит на белите дробове.
- Нее... Нее... Той е умрел от тази... От другата болест...

131
И, най-самонадеяно, Гробовой я пита:
- Целта ми е да го възкреся. Ще го възкреся. Да го възкреся, доля
Ванга.
И стана това, което стана. Кера Вангелия чак подскочи и вика:
- Умрел да го върне...
И изпадна в транс. Започна да плеска с ръце, ама така, нали знаеш, 
задгробното. Пляаас... Пляаас... Пляаас... Дууумм... Дууумм... И вика ли 
вика:
- Господи - пляаас... Господи - пляаас... Господи - пляаас...
- мори... - Вика ли вика на преводачката и продължава - Всички сме
земни... Кажи му. Всички сме земни, кажи му. Всички сме земни.
И яко тропа по масата:
- Като дойде ден, да каже Христос да дойде втори път на Земята,
да види, кой е жив, кой е умрел... Той само може. Ама, нема да дойде Той
тука...
И пак:
- Аааа... Ааа... - вие ли вие, стене ли стене, като на умрело така,
нали.
Гробовой, ни срам, ни сурат, продължава да се прави на всеможещ, 
та вика:
- Трябва да разбера, как да избавя хората от болестите. И към какво
ни е призовал Христос...
А кера Вангелия, като от транса й ли, като от преизподнята ли или 
отнекъде другаде, пита:
- Ами прераждането... Да се прероди от човека-майка. И сега така,
може да е умрел и пак да се прероди. Може да е умрел... Душата не уми
ра. Може да се прероди и пак да живее. А така, като си отиде човек, да
стане, нема да стане. Всички сме земни. Тва не е толку просто, нали.
И разпери ръката си, към него, като да го чумосва, дамгосвайки го 
некак:
- Нее... Тва не е толку просто. И, какво толку ми викат: руснако ке 
дойде, руснако ке дойде... Гледай да не дойде цар Ирод. Тва ми кажи. - А 
фукльото Гробовой не спира да се инати.
- Нет, нет, няма да дойдит. Аз искам да обединя всички религии до 
двехилядната година.
- Какво, какво. Какво каза - пита кера Вангелия - ами скоро е
двехилядната година... Скоро са... Скоро...
Е, тоя вече ме изнервя. Такъв простак, редко се среща.

132
- Я думаю до две хиляди и десета година, трябва да решим въпроса
за безконфликтен живот на Земята. Трябва да направим нещо, далю Ван-
га... Вие сте символ на човек, виждащ всичко, и трябва да помагаш.
Генералисимуса нарежда - кера Вангелия си мълчи, като да го 
нема. Разпери ръце и прогърме:
- А, ако дойде... Ако дойде войни... Ако ни затепат... Айде, де. Кат 
ке ни затепат, а...
- Няма. Трябва да го направят хората - не се предава всезнайкото-
рентген.
- Е, прават ли го. Прават ли го хората. Прават ли Доброто... - пита 
ли пита, кера Вангелия.
- Ну, я далю Ванга, занимаюс, например, да лекувам хората от рак, 
четвърти стадий. Лекувам рак четвърти стадий. Рак лекувам. Показвам им, 
как се прави и хочу да им го предам.
Изведнъж, кера Вангелия, като че с гръм удари и го пита ли пита:
- Раак... Рак. Рак ли лекуваш, бре.
- Комисия снима, след мойто лечение - ежи й се ежльото. - Правя 
и диагнози на самолети, за да няма катастрофи. Способен съм на тези 
неща и искам да го предам. Искам хората духовно да се спасят.
И, кера Вангелия не изтърпе, та изрева:
- Аа-к-ка... Аа-к-ка... Аа-к-ка... Значи нее войнатаа. Ние требва да 
се молим на небето, да не я допускат. А тук, народа не може да слуша. 
Народа не слуша. Бият се. Крадат се. Колят се. Всичко правят.
- Я молюс Бога, ама мога да спася хората. Искам много дълго да 
живеят.
- Може да искат да живеят, ама е определено, колко да си жив - му 
вика кера Вангелия и показва ли показва към небето. - Всички сме зем-
ни. Айде де. Всички сме земни. Ако дойде Христос втори път на Земята, 
тогава ке каже: Станете мъртви, едни за възкресение, едни за ада.
И завивайки се с одеалото, започна пак да стене:
- Неее, не-не-не, не... Неее, не-не-не. Нема да го бъде... Неее...
- и сочи ли сочи към гьонсурата Гробовой - Нее-не-не... Ааах... Ааах...
- и ревна:
- Всички да излезнат. Всички.
Всички избегаха ужасени. Остана само Митко, преводачката и ду-
ховният перверзник Григорий. Е, и оператора, и аз. Тогава преводачката 
каза:
- Лельо Ванге, той би искал да знае, какъв е бил в предишните си

133
животи, по индуистката теория. Какъв е бил, а. Кера Вангелия на мига:
- Бил е хамалин. Бил е хамалин. Работил е. И, прероден е. Родил се 
е. Дааа... Прераждането... Сега, второ прераждане за него нема да има... 
И започна да ръкоплеска:
- Стига с тия цветни снимки. Щрака-щрука. Щрака-щрука... Ааа... - и
ги изгони. И тия, дето се беха скрили уж, де. Вече беха насаме с Григорий 
Гробовой.
А отвън: народ, народ, народ... Ама пълно с народ. Мноого мъка 
има, да знаеш. А Тя вика ли вика:
- Друг, друг, друг да влезе. Аман, ве. Всички журналисти, ве. Тия са
се събрали двайсе души с него. А ти, да не отиваш да се фукаш в чужбина,
чу. Да си стоиш в Русия. Чак след два-трийсе години, ако нещо постигнеш,
ходи, където искаш. Сега не.
-Ну,я...
И Тя ревна, ама така, с онова адовото ехо, нали знаеш:
- Ай сега, ай да не се ядосваме сега, де. Нека влезе некой, който
наистина иска услуга. Да видим, аджеба, за какво идва. Да му покажам, на
тоя тука, руснако, де, как се гледа - и тропа ли тропа по масата ядосана.
И влезна един скромен, скромен, невероятно притеснен млад мъж, 
с едно опърпано якенце и дънкови панталонки и, подава ли подава, зави-
та в бела хартийка, захарта:
- Имам дете, бабо Ванге. Болно ми е...
Да се разревеш, ей. Такава мъка, не като тоя измислен вундеркинд-
измамник. Кера Вангелия, още ядосана, вика ли вика:
- Дай, дай, дай, дай... Тоо шекер, кой ти го даде.
- То спа на него, бабо Ванге - и хлипа ли хлипа, така.
- Откъде го взе.
- От София.
Тя разви хартийката, пипна захарта и вика:
- Големо дете...
- Не, мънинко е, бабо Ванге, на две години е.
- Е па, големо е, изгледано е. Може да ходи. Ходи. Главичката така, 
държи на една страна. Извъртена му е... Ръчичката. Главата. Има разсей-
ки... Ето ги. Ето ги. Ето ги... Ето и ръката. Ето и крачетата. Ай, и жлезите. А, 
жлезите, Божееий. Къде живееш ти.
- В Люлин.
- Докторите, какво казаха...

134
- Докторите и те казаха рак със разсейки.
- Детето е родено така. Родено е. Аий... Къде ти е първото детенце, 
бре.
Григорий Гробовой, чак ке паднеше от пейката, като да го нема. 
Беше го забравила напълно.
- Къде ти е първото детенце.
- Първото почина, бабо Ванге. Почина, лельо Ванге - чисто се 
сбърка човека.
- Ето го и второто до негоо... И второто не е добре. Ти, от тука ке 
го дигнеш детето и ке идеш в ИСУЛ. ИСУЛ каквото каже. Ке броиш двайсе 
дена и пак ке ми се обадиш. Детето ти е болно. Имаш дете - немаш дете... 
Да знайш. На ти шекеро. След двайсе дена пак ке дойдеш...
И, ни в клин-ни в ръкав, дървеният философ Грабавой ли, Гробовой 
ли, изпиука:
- Ну, далю Ванга, надо да се спаси. Требва да умеем да мислим за
това. Да предотвратиме тежките случаи.
А Тя му вика:
- Как да мислиме. Как да предотвратиме. Е, как ке е, като дойде.
Като се е родило детето така. С тва се е родило. Главичката му е така,
всичко му излезнало навънка. От главата, от малкият мозък. Жлезите,
всички излезнали оттука. Тука не е кухината - и се завърте на вседоктора
скапан, къде е и какво е - тука не е кухината, та да го оперират...
Таткото стои, като вдървен и не смее да мръдне... А всезнайкото 
плямпа ли плямпа:
- Далю Ванга, може да се сложи жълт кантарион на темето за пет
дни и да се излекува.
И, кера Вангелия, като се изправи, като се развика, та и глухият цар 
да я чуе:
- Ке умре. Разбери. Жълт кантарион... Не е за жълт кантарион. И 
на бащата вика:
- Айде, дете, бегай в ИСУЛ. Само в ИСУЛ.
А на фукльото фуклив, дърдоркото-рентген му вика:
- Я гледане. Я така се гледа, чу. Виде, нали.
И да видиш. Такъв нахалник не си видел. Нали си е „рентген", като 
започна да й показва некакви си там рентгенови снимки, как бил изле-
кувал некоя си Мариян Рубенкова от Грузия, от рак четвърта степен на 
белите дробове и вика:
- Значи лечението на рак е възможно, далю Ванга.

135
Кера Вангелия като да се трансира в транс и започна да вие, сте-
нейки:
- Неее... Не-не-не-не... Не си ти... Не е лекувано от тебе. Тва е от 
Силата. Ето. Той, като поверва и ке каже: има Бог - и сочи ли сочи, към 
небето - а тия всички, които са се събрали тука, да седнеме, да молим 
Бога, да дойде. Да е мир. Да нема кавга. Само Русия дръж. Русия дръж ти. 
Там ке стоиш. Там да стоиш.
- Спосибо, дольо Ванга - вика рентгенчето, та чак хленчи ли хлен-
чи, така.
А, кера Вангелия, изправяйки се в цел ръст, му вика:
- Ааа... Спосибо, я. Тук се скъсаха да врякат: руснако ке дойде. Та
така руснако, та онака руснако. Е, какво руснако. Ти не си руснак. Ти си
измамник...
И чука ли чука по масата. И, като се вторачи в него, като да го из-
пие, така, със слепите си очи, му вика:
- Ти каза кантарион, така ли... Кантариона се дава за кръвно, бре,
- и плеска ли плеска с ръцете - а тука не е кръвно, а те такъв така рак е.
Рак, колкото двата ми юмрука - и му ги тика ли тика, в носа му чак.
Изправи се и изкрещя:
- Ай, тия двете отвънка, дето щракат - и размаха ръце, така забаве-
но, плескайки провлачено, и вика ли вика:
- Само щракат. Щрак-щрак. Щрак-щрак. Ама, докато човек не по-
страда, нищо не може да разбере... - И се унесе пак, стенейки ли стеней-
ки: Аааа... Аааа... Оооо...
И седна. Тогава преводачката заизважда от чантата си.
- Лельо Ванге, тази свещ е от Божи гроб - и й подава една шарена 
свещ.
- Ке я запалим - вика кера Вангелия.
- Тази вода пък, е от източника на Мария.
- Ке я запалиме. Ке я изпръскаме.
- Ето и цветето от...
Но, кера Вангелия се развика:
- Айде, отивайте си. Айде, отивайте си. Аййдеее, отииивааийтеее
сии... - и ги изгони - Мааарршш...
Гробовой, като да се беше залепил за пейката и едва-едва се из-
рина навън, вдървен от ужас. Беха шашардисани. Дойдеха, като раслани
- отидоха си като насрани. Лекувал бил той... Нека си лекува, но не и пред
Нея. Тя при никой не отива. Всички при Нея идват. И питат ли питат, колко

136
са велики. Ако не ги изгони, са щастливи, дори да им каже, че са нищо. А, 
ве, нали ти казвам: да не си й на мушката.
Така, преди това ли, след него ли, не си спомням, от телевизионно-
то предаване „Наблюдател" Тома Томов и Дмитрий Иванов снимаха филм 
за Нея и денонощно беха на Рупите. Аз лично не се познавам с тия кул-
туртрегери, ама откак Дмитрий беше казал на Премиера Иван Костов, че 
разликата между тех двамата, т.е. между Дмитрий и бат Ваньо, е само 
десетина вагона книги в полза на Дмитрий, страшно го уважавах. Сигурно 
беха забелезали, че влизам и излизам при кера Вангелия и как си се 
разчичерикваме в смех и песни. Та един път, като на пътен знак ли, като 
случаен минувач ли, подигравайки се, ми подвикват:
- Питай я, ще има ли война.
Аз влезнах при Нея и като пълен наивник й викам:
- Кера Вангелио, тия отвънка, искат да те питам, дали ке има война, 
ама се притесняват некак, нали.
- Еми то си е война, бре, леля. Война си е, синче. Я, яйцата станаха 
трийсет и шест стотинки, нали. Да не ти казвам за другото, Пеше. Чу. Къ-
къ-къ-къ... - смее си се жената.
- Стига, де. Де, свести се малко сега, ааа...
- Не бой се, синче. Нема страшно. Нема да има война, Пеше, чу. 
Нема да има Трета световна война. Чу. Да знаеш. Да знаят, чу. Ама, ако 
продължаваме така, природата сама ке ни изхвърли, като експеримент, да 
знаеш, синче. Чу. Защото човекът, като човек-човещина засега си е само 
един експеримент, леля, нищо друго, Пеше. Природата не търпи всезнай-
ковците, чу.
- Чух, чух, кера Вангелио - и радостен изхвръкнах навън, да им го 
кажа, ама журналистите ги немаше. Всичко беха подслушали...
Ама, какво да права, нали кера Вангелия го е казала, та ви го каз-
вам: нема да има Трета световна война. Тва е.

жүктеу/скачать 5.28 Mb.

Достарыңызбен бөлісу: