Петър караминчев” ад настоящият Проспект съдържа цялата информация за „Петър Караминчев”

4. Рискови фактори

Рискът представлява съвкупност от явления, които могат да доведат до разминавания между очакваните и действителните резултати от работата на „Петър Караминчев” АД.

Лицата, които ще инвестират в акциите на дружеството, би трябвало да вземат под внимание влиянието върху инвестицията на основните рискове, свързани с дейността на дружеството. Реализирането на тези рискове през периода на притежаване на ценните книжа би довело до намаляване на постъпленията за емитента. Корпоративните ценни книжа на емитента са изложени на определени рискове, които оказват допълнително въздействие върху резултатите от дейността му.

Рисковете могат да бъдат разделени по различни критерии в зависимост от техния характер, проявление, особености на дружеството, промени в капитала на емитента и възможността риска да бъде елиминиран или не. Практическо приложение в конкретния случай намира разделянето на рисковете в зависимост от възможността или невъзможността риска да бъде преодолян, респективно елиминиран. Този критерий разделя рисковете на систематични и несистематични.

• 
  Систематични рискове са тези, които зависят от общите колебания в икономиката като цяло. Инвеститорът не би могъл да влияе върху тях, но може да ги отчете и да се съобразява с тях.
  
• 
  Несистематични рискове – представляват частта от общия инвестиционен риск, които са специфични за самото дружество и отрасъла, в който то осъществява дейността си и може да бъде управляван.
  

Систематичните рискове са тези, които действат извън емитента и оказват ключово влияние върху дейността и състоянието му. Те са свързани със състоянието на макроикономическата среда, политическата стабилност и процеси, регионалното развитие и др. Основното ограничаване и влиянието на систематичните рискове е събирането и анализирането на текущата информация, както и използването на прогнози от независими източници за състоянието на системата като цяло.

В тази връзка емитента би следвало да реорганизира дейността си, съобразявайки се с влиянието на систематичните рискове и прогнозните разчети в страната, в която извършва предмета си на дейност.

Политически риск

Политическият риск отразява влиянието на политическите процеси в страната върху стопанския и инвестиционния процес като цяло и по–конкретно върху възвръщаемостта от инвестициите. Степента на политическия риск се определя с вероятността за промени в неблагоприятна посока на водената от правителството дългосрочна икономическа политика и като следствие от това – негативни промени в инвестиционния климат. Други фактори, които също влияят на този риск, са евентуалните законодателни промени и по–точно тези, които касаят стопанския и инвестиционния климат в страната.

Въпреки проведените непопулярни действия (ликвидиране на губещи предприятия, съкращения в бюджетния сектор и др.), свързани с провеждането на структурна реформа в страната, няма индикации за промяна в пазарната ориентация на провежданите от правителството икономически и законодателни реформи. В тази връзка промяна в степента на политическия риск може да настъпи след провеждането на следващите редовни парламентарни избори или след преждевременна оставка на правителството.

Постигнатата политическа стабилност след месец февруари 1997 г., както и въвеждането на валутен борд в страната също значително намалиха влиянието на политическия риск за България. Това със сигурност дава своето отражение върху всички стопански структури в страната. Напредналият процес на синхронизиране на националното законодателство с това на страните от Европейския съюз, присъединяването на страната ни към Европейския съюз след 01.01.2007 година действат също в посока минимизиране на политическия риск.

Проведените през 2005г. редовни парламентарни избори създадоха значителна политическа несигурност в страната. Негативният ефект от трудният и муден избор на ново правителство беше отчетен не само от всички институционални и стопански структури у нас, но и от всички водещи европейски и международни организации. Това както и последвалите колебливи действия на избраното правителство, съпътствани от постоянни политически скандали не съдействаха за подобряване на позициите на страната в процеса на присъединяване към Европейския съюз. Значителните законодателни промени след 01.01.2007 година във връзка с приемането на България като пълноправен член на Европейския съюз, създадоха през 2006 година известна нестабилност за бизнеса и оказаха силно влияние върху възможностите му да прогнозира бъдещото си икономическо развитие.

Макроикономически рискове

Увеличеният дял на износа и инвестициите в България през 2006г. поддържаше годишния растеж на БВП с над 6.00%, като очакванията за периода 2005-2008 година са инвестициите да растат с по–бързи темпове от растежа на БВП като делът им следва да достигне през 2008г. до 25.10% от БВП. Прогнозираната инфлация за същия период се очаква да се задържи на средно ниво от 3.5%-4.00%, въпреки отчетеното сравнително високо ниво на инфлация в края на 2006г. в размер на 6.50%. Въпреки че целта на правителството за 2007 година бе инфлацията да се понижи и в края на периода да е 3.1%, а средногодишната инфлация за 2007 година да е 4.4%, към 30.09.2007 с натрупване тя достигна 8,9%. През 2006г., както и през предходната 2005 година постъпиха значителни парични средства от предприсъединителни и структурни фондове на ЕС. Тенденцията за нарастване на търговския дефицит се запазва и след присъединяването на страната ни към ЕС. Нарасналото вътрешно потребление, активността на бизнеса и продължаващият приток на чуждестранни инвестиции правят външнотърговския дефицит по-малко рисков.

С предстоящото либерализиране на търговията в стокообмена с ЕС най-застрашена е продукцията на хранително-вкусовата индустрия, докато промишления сектор едва ли ще пострада.

Създаването на устойчиви и благоприятни условия за привличане на чужди инвестиции зависи от бързото провеждане на реформата в държавната администрация и облекчаването на регулаторните режими, тъй като основната бариера пред по-масовото навлизане на преките чужди инвестиции са тромавите, дълги и сложни процедури, големият обем изисквана документация, анализи, разрешителни и т.н., които отнемат много време и средства. Потенциалът на страната за привличане на преки чуждестранни инвестиции съвсем не е изчерпан – членство в ЕС, политическата и финансовата стабилност, хармонизираното законодателство и намаляващите данъци ще продължат да стимулират инвестиционната активност и през текущата 2007 година.

Бизнес климатът в страната се подобрява от началото на 2006 година. Най-обнадеждаващо е наблюдаваното напоследък бързо покачване на показателя за бизнес климата в промишлеността. Отчетено е и нарастване в натоварването на мощностите в  промишлеността – с 8 пункта, като такова изменение се наблюдава за първи път. Най-положителната промяна е снижаването през 2007 година на корпоративния данък от 15 на 10 на сто.

Голямата разлика на дефлатора с индекса на цените на производител на вътрешния пазар (8.2% спрямо януари-март на 2005 година) показва, че през 2006 година цените за износ са компенсирали нарастването на цените на вътрешния пазар. Българските производители са изнасяли някои важни продукти на химическата промишленост, на медицинските, прецизни и оптични апарати и инструменти и някои хранителни продукти на по-ниски цени, отколкото една година по-рано. В резултат, износът в тези отрасли е намалял и в реално изражение, като производителите са се ориентирали към вътрешния пазар и са увеличили вътрешните си продажби.

Валутният риск се свързва с възможността приходите на стопанските предприятия в страната да бъдат повлияни от промените на валутния курс на лева спрямо други валути. В страна със силно отворена икономика като България, нестабилността на местната валута е в състояние да инициира сравнително лесно обща икономическа нестабилност и обратно – стабилността на местната валута да се превърне в основа на общоикономическата стабилност.

Фиксирането на курса на лева към единната европейска валута - Евро при въвеждането на системата на паричен съвет в страната ограничава колебанията в курса на националната валута спрямо наложилите се чуждестранни валути като основни.

Дружеството оперира в Република България, но има взаимоотношения с чуждестранни доставчици, което предполага, че част от разчетите, приходите и разходите са деноминирани в чуждестранна валута. Това излага Дружеството на валутно-курсов риск, както и при получаването на заеми, деноминирани във валута, различна от отчетната. Експозициите се следят стриктно и се осигурява ефективно управление на валутно-курсовия риск.

Инфлационният риск се свързва с вероятността инфлацията в страната да повлияе на реалната възвръщаемост на инвестициите в стопанския сектор.

До въвеждането на валутния борд, инфлационният риск имаше осезаемо въздействие върху резултатите на стопанските единици, в т.ч. и върху тези на “Петър Караминчев” АД. След въвеждането на стабилизационната програма, валутния борд и фиксирането на курса на лева спрямо еврото, инфлацията в България значително намаля, което доведе до стабилизиране на макроикономическата обстановка като цяло.

Така сравнително ниската степен на инфлационен риск в страната след 1998 г. позволи на стопанските предприятия да генерират неинфлационни доходи от дейността си, както и значително улесни прогнозирането на краткосрочните и средносрочните бъдещи резултати.

Въпреки положителната картина, касаеща индекса на инфлацията в страната, трябва да се има предвид факта, че отвореността на българската икономиката и фиксирания курс BGN/EUR пораждат риск от внос на инфлация.

Лихвен риск

Лихвеният риск е свързан с възможността лихвените равнища, при които “Петър Караминчев” АД финансира своята дейност да се увеличат и като резултат на това нетните доходи на дружеството да намалеят. Лихвеният риск се включва в категорията на макроикономическите рискове, поради факта, че предпоставка за промяна в лихвените равнища е появата на нестабилност във финансовата система на страната като цяло.

Този риск може да се управлява посредством балансираното използване на различни източници на финансов ресурс (търговски заеми, вътрешнофирмена задлъжнялост, банкови кредити и др.) През последната финансова 2006 година Петър Караминчев АД оперира при изключително ниски нива на задлъжнялост, което е предпоставка за успешното управление и на този рисков фактор .

Несистематични (микроикономически рискове)

Това са рисковете, които представляват частта от общия инвестиционен риск, специфични за самата фирма и отрасъла. Несистематичните рискове могат да бъдат разделени на: секторен (отраслов) риск, касаещ несигурността в развитието на отрасъла като цяло, и общофирмен риск, произтичащ от спецификите на конкретното дружество.

Секторният риск се поражда от влиянието на технологичните промени в отрасъла върху доходите и паричните потоци в този отрасъл, агресивността на мениджмънта, силната конкуренция на външни и вътрешни производители и др.

“Петър Караминчев“ АД е една от водещите компании на българският пазар и един от основните производители и доставчици на изделия за промишлеността, строителството, селското стопанство и бита, произведени на база поливинилхлорид и порест полиуретан благодарение лоялността на персонала, производственото и търговско ноу-хау и качеството на продуктите. Това предопределя ниският секторен риск.

Фирмен риск

Фирменият риск е свързан с естеството на дейност на дружеството, като за всяко дружество е важно възвръщаемостта от инвестираните средства и ресурси да съответства на риска, свързан с тази инвестиция. Вероятността за тази възвръщаемост може да бъде отчетена чрез дисперсията и стандартното отклонение. Чрез тях се отчита разсейването на всички вариантни стойности на възвращаемостта от изчислената средно претеглена величина и се дава специфична оценка на количествените аспекти на риска.

където :

S² – дисперсия ;

Ri – възвращаемостта, свързана с i–състоянието;

R – средна стойност на възвръщаемостта за разглеждания период;

n – брой на вариантните стойности на възвръщаемостта.

където :

σ – стандартно отклонение ;

Ri – възвращаемостта, свързана с i–състоянието;

R – средна стойност на възвръщаемостта за разглеждания период;

n – брой на вариантите стойности на възвръщаемостта

Основният фирмен риск за “Петър Караминчев” АД е свързан с възможните изменения на търсенето и предлагането на продукцията на дружеството в резултат на промени в количеството произведена продукция, на предпочитанията на потребителите на този тип изделия или в резултат на конкуренцията на дружеството в отрасъла. В тази връзка фирменият риск може да окаже влияние върху ръста на продажбите на дружеството, както и върху промяната на рентабилността. За тази цел е необходимо да се анализират подробно главните фактори, които пораждат несигурност в ритмичното генериране на приходи от страна на дружеството. Тази несигурност може да бъде измерена чрез променливостта на получаваните приходи в течение на времето. Това означава, че колкото по–променливи и по–непостоянни са приходите на дадено дружество, толкова по–голяма е несигурността дружеството да реализира положителен финансов резултат, т.е. рискът за инвеститорите, респективно кредиторите ще бъде по–висок.

Фирменият риск обединява бизнес риска и финансовия риск.

Бизнес рискът се предопределя от самото естество на дейността на компанията. Този риск се дефинира като несигурността, свързана с получаването на приход, присъщ както за отрасъла, в който фирмата функционира, така и за начина на производството на стоките и услугите. Нормално е приходите на фирмата да варират в течение на времето като функция на промените в обема на продажбите и производствените разходи. Поради спецификата на произвежданата продукция от “Петър Караминчев” АД, търсенето е постоянно и ще остане без особени промени в бъдеще. Това позволява планиране на произвежданите количества, които при по-големи обеми на вътрешното потребление и износа ще се увеличават съобразно капацитетните възможности. Основните рискове за дружеството са свързани с изострянето на конкуренцията в отрасъла.

Финансовият риск представлява допълнителната несигурност по отношение на инвеститора за получаването на приходи в случаите, когато фирмата използва привлечени или заемни средства. Тази допълнителна финансова несигурност допълва бизнес риска. Ако фирмата, обект на анализа, не привлича капитал посредством заеми и/или дългови ценни книжа, единствената несигурност по отношение на нея ще бъде свързана с бизнес риска. Когато част от средствата, които фирмата използва при осъществяване на дейността си, са под формата на заеми, то плащанията за тези средства представляват фиксирано задължение.

Показателите за дела на капитала, получен чрез заеми показват каква част от общия капитал съставляват привлечените средства. Колкото по–голям е делът на дългосрочния дълг в сравнение със собствения капитал, толкова по–голяма ще бъде вероятността от провал при изплащането на фиксираните задължения.

Ефектът от използването на привлечени средства (дълг) от предприятието с оглед увеличаване на крайния нетен доход от общо въвлечените в дейността средства (собствен капитал и привлечени средства) се нарича финансов ливъридж. Ползата от използването на финансовия ливъридж се явява тогава, когато дружеството печели от влагането на привлечените средства повече, отколкото са разходите (лихвите) по тяхното привличане. Когато дадена фирма постига по–висока доходност от използването на привлечени средства в капиталовата си структура, отколкото са разходите по тях, ливъриджът е оправдан и би следвало да се разглежда в положителен аспект (с уговорката нивото на ливъридж да не дава драстично негативно отражение на други финансови показатели на компанията).

Приемливата или “нормалната” степен на финансовия риск зависи и от бизнес риска. Ако за фирмата съществува малък бизнес риск, то може да се очаква, че инвеститорите биха поели по–голям финансов риск и обратно.

Оперативни рискове

Основните оперативни рискове са свързани с:

- управление – дружеството се управлява от специалисти с доказани професионални качества

- разходи – дружеството работи по няколко програми за тяхното оптимизиране, свързани с разходите за администрация и управление и разходите за външни услуги.

- доставки – доставките са обезпечени с дългосрочни договори

- околна среда – производствената дейност на “Петър Караминчев” АД е екологично чиста и съобразена с изискванията на Министерството на околната среда и водите и европейските директиви.

Пазарната стойност на всяка една ценна книга се променя в посока увеличение или намаление, понякога много бързо и непредвидимо. Тези вариации, наричани "колебания на цените", могат да доведат до това дадена ценна книга да струва в определен момент по-малко, отколкото в предходен момент. Динамиката на цените е особено характерна за пазара на обикновени акции, чиито борсови котировки могат да бъдат предмет на големи и резки колебания в отговор на публично оповестената информация за финансовите резултати на дружеството, промени в законодателството или други съществени събития. Върху борсовата цена на акциите на “Петър Караминчев” АД ще оказват влияние и общите тенденции на пазара на ценни книжа, както и доходността, която се реализира при алтернативни инвестиции. Така например, евентуалното увеличение на пазарните лихвени проценти може да има за резултат потенциалните купувачи да изискват по-висок доход от акциите на емитента и това да има неблагоприятен ефект върху тяхната пазарна цена.

Ликвидността на една емисия зависи от това колко активно се търгува тя на вторичния пазар, което от своя страна зависи от нейния размер, преференциите на другите инвеститори, ако има такива, както и от степента на развитие на пазара, на който се търгува емисията.

Ликвидният риск произтича от липсата на активна търговия с акциите на дружеството. Поради това акционерите на “Петър Караминчев” АД могат да не успеят да продадат в желания момент всички или част от акциите си, или да са принудени да ги продадат на значително по-ниска цена, отколкото е тяхната справедлива стойност или последна борсова цена.

Валутен риск

Акциите на “Петър Караминчев” АД са деноминирани в български лева. Поради това за инвеститори, използващи друга валута като референтна, съществува риск от промяна на съотношението на българския лев спрямо тази валута. Българският лев е обвързан с еврото в съотношение 1 евро/1.95583 лева в условията на валутен борд. На практика, валутният риск за инвеститор, инвестирал във валута, различна от лева, се свежда до този на еврото спрямо тази валута, дотолкова доколкото системата на валутния борд в България е стабилна.

Акционерите на “Петър Караминчев” АД са изложени на инфлационен риск, а именно, риск от намаление на реалната стойност на акциите вследствие повишение на общото ценово равнище в страната. През последните години, в условията на валутен борд и рестриктивна фискална политика, инфлацията в страната бе поддържана на сравнително ниско равнище, като очакванията са тя да остане на същите ниски нива и през следващите години.

Няма гаранция за изплащане на годишен дивидент на акционерите на “Петър Караминчев” АД. Финансовият резултат зависи от комплекс от разнородни фактори, в т.ч. търсене на подобен род продукция, конкуренцията на пазара, нормативни промени и данъчно третиране на фирмите, умения и професионализъм на мениджърския екип и др.

Няма гаранция за изплащане на дивидент, но акционерите на дружеството могат да реализират доходност от капиталова печалба при продажба на притежаваните от тях акции.

Риск от разводняване на стойността на акциите

Съгласно параграф 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 2 от 17.09.2003 година за проспектите при публично предлагане на ценни книжа и за разкриването на информация от публичните дружества и другите емитенти на ценни книжа, „Разводняване на капитала (на стойността на акции) е намаляването на печалбата на обикновена акция и на балансовата й стойност в резултат на конвертиране в акции на издадени облигации и варанти или упражняване на издадени опции, както и в резултат на емитиране на обикновени акции на цена, по-ниска от балансовата стойност на акция”.

Съществува риск от разводняване на стойността на акциите в резултат на увеличаването на капитала на дружеството, което подробно е описано в т. 31 от Проспекта.