Програма асоки на проекта Калимера Културни приложения: Местни институции като посредници

Дигиталната култура винаги е стимулирала наемането на работна ръка и все повече ще допринася за намаляването на безработицата в бъдеще, предвид повишаващите се изисквания за творчески разработки и съдържателност в широкия културен сектор, включващ TV, издателствата и музикалната индустрия, музеите, библиотеките и архивите. Културната индустрия като цяло се характеризира с висок процент автори на свободна практика и с нетипични малки фирми, които не съответстват на стандартните в миналото модели на професии на пълно работно време. Има също немалко доброволци, особено в музеите. Следователно, трудно е да се изрази количествено размера на работната сила. Изследването Оползотворяване и развиване на професионалния потенциал в епохата на дигитализация в сектор култура [4] прогнозира растеж в мултимедийната и софтуерна индустрия, от 12 милиона през 2001-ва година до 22 милиона през 2011 година. Това изследване предвиди повишеното търсене на специалисти в професионалните области, касаещи информационните технологии и творческите проекти—дизайн на уеб сайтове, реклама, издателска дейност, медии, образование, развлекателна индустрия – факт, благоприятен за професионалистите с многостранно приложими професионални умения.

В някои страни, сектор музеи, библиотеки архиви изпитва остра нужда от квалифициран персонал с лидерски качества и опит. Трябва да се търсят пътища за привличане на талантливи професионалисти в този сектор чрез създаване на насърчаващи възможности за развитие и обучение на работното място. Пример в това отношение е Програмата Clore Leadership в Обединеното кралство (виж Връзки).

Съвместен проект на Съюза на библиотечните и информационни работници (СБИР) и Катедрата по Библиотечно-информационни науки в Софийския университет. Спонсориран и подпомогнат от Института "Отворено общество", Регионална библиотечна програма, Будапеща и Фондация "Отворено общество", София. http://www.lib.bg/Cntr-for%20cont.ed.htm

Доброволни дейности в Чешката република. http://www.dobrovolnik.cz

Много музеи се осланят на доброволци. Това е пример на музей, който е поддържан изключително на дороволческа основа от членове на the Danish Tramway Historical Society. http://www.sporvejsmuseet.dk/

Практическо обучение за музеен персонал, свързан с въвеждането на акредитационна схема за музеите. http://www.heritagecouncil.ie/publications/museums3/training.html

Това дистанционно средсто за обучение по Интернет помага библиотечния персонал (и други професионалисти) да добият и развият способности в предлагането на нови иновационни услуги за потребителите. http://www.bibweb.pl

Руският институт за културни изследвания (Руският музей, секция Енциклопедия) (http://www.evarussia.ru/eva2001/catalog_eng/prod_121.html) и Руската мрежа по културно наследство (http://www.rchn.org.ru/defengl.htm) откри този съвместен информационен проект, свързвайки материали, технологии и потребители на “Музеите на Русия” Интернет портал (http://www.museum.ru). Съдържанието е редовно допълвано от музейни експерти и практици. Целта на проекта е да трансформира Интернет във високостепенно работещо средство за музейни специалисти.

Базирана на Рябинския музей запазена база данни (http://rmuseum.orbis.spb.ru), това е консултационен център за практическо обучение на музейни работници върху ефективни методи за създаване и ползване на музейни информационни системи.

Словашки портал по библиотекознание и теория и практика на информационните науки - проект на Словашката библиотечна асоциация. http://www.infolib.sk

BIBSAM организирани семинари и конференции за библиотечния персонал, за да се издаде най-важното от текущ интерес за библиотечния персонал и да се повиши нивото на компетентност. Твърде често лекторите и говорителите са от други държави. http://www.kb.se/BIBSAM/english/courseconf/first.htm

Съдържа полезна информация и връзки към архивни сайтове, адресни списъци, организации и др.п. за архивисти и документални ръководни работници или интересуващи се от това, Турция.

Инициатива на the Clore Duffield Foundation, която цели да подпомогне обучението и развитието на ново поколение от лидери в културния сектор. http://www.cloreleadership.org/

Правителствена инициатива, която убеждава работодателите, профсъюзите и професионалните органи да се насочат към проблеми като намаляване на пропуските в професионалните умения и повишаване продуктивността на изпълнението. Има няколко SSCs, но две от особено релевантните са Creative and Cultural Skills Sector Council (за изкуството, музеи и галерии, наследство, занаяти и дизайн http://www.cciskills.org.uk/) и the Lifelong Learning Skills Sector Council (за базирано на общността учене и развитие, по-високо образование, библиотечни и нформационни услуги, базирано на работа учене http://www.ssda.org.uk/ssda/Default.aspx?page=1203).

Публикува “Get it Right from the Start: volunteer policies – the key to diverse volunteer involvement” , покриваща възстановяване, практическо обучение, разнообразие, здраве и съхраняване, и др. http://www.volunteering.org.uk/centre/docs/Policies%20Booklet.pdf

Обхват

Европейският Съюз няма юридически основания за участие в дейността на музеи, библиотеки или архиви; отношения между ЕС и тези институции се създават само при установена връзка с политически инициативи, за които ЕС има юридически правомощия. Примерите включват:

• 
  E-Европа;
  
• 
  заетост;
  
• 
  култура;
  
• 
  изследователска дейност;
  
• 
  международно сътрудничество;
  
• 
  търговия ( авторски права);
  
• 
  социално развитие;
  
• 
  структурно развитие.
  

• 
  правителство, чиято политика включва набиране на сведения относно изпълнението, както е във Великобритания (вижте Връзки) и в САЩ;
  
• 
  политици и предприемачи, които искат да знаят дали услугите им са ефективни и обслужват целите им;
  
• 
  администратори на услуги, които искат максимално да използват предоставените им ресурси за удовлетворението на потребителите им;
  
• 
  обществото - потребители и поддръжници, които искат да са сигурни, че ще получават услугите в момента, когато имат нужда от тях;
  
• 
  поддръжниците на обществените библиотеки, музеи и архиви;
  
• 
  изследователи, действащи от името на някоя от тези групи или самостоятелно.
  

Темата може да бъде разгледана на три нива: местно, национално/регионално и международно.

Ключовите въпроси, водещи програмата за оценка на изпълнението в международен план, са:

• 
  За какво служат музеите/публичните библиотеки/ архивите?
  
• 
  Кой контролира програмата? Национален, регионален, или местен въпрос е това? 
  
• 
  Трябва ли сферата на обслужване на музеите/обществените библиотеки/архивите да бъде широка, обхващаща цялата общност, или е по-подходящо тя да се ограничи върху определена пазарна ниша, за да се демонстрира стойността и влиянието на тези институции върху специфични клиентски групи?
  
• 
  Модерното технологично развитие внася темите на Интернет и електронната информация, и свързва програмата за културното наследство с теми като е-правителство, социално приобщаване, свобода на информацията, заетост, образование и икономическо благоденствие.
  
• 
  Програмата за модернизация изправя архивите (в по-голяма степен, отколкото библиотеките и музеите) пред проблема с “родените дигитални” материали и задоволяването очакванията на потребителите за достъп до материали от разстояние чрез Интернет
  

• 
  Какво означава добро обслужване и колко трябва да струва то?
  
• 
  Ако сега доброто обществено обслужване е различно от предишната концепция за добро обслужване, то има нужда от нови музеи. Развитието на Интернет-базирани услуги прави това невъзможно.
  
• 
  При наличието на растящо съревнование за обществени фондове, музеите, библиотеките и архивите се нуждаят от сериозни мотиви, за да получат своя дял. Понякога аргументът е чисто политически; понякога той е рационален и базиран на доказателства - когато индикаторите за изпълнение са в съответствие. Те трябва да предоставят език за рационална дискусия.
  

Статистики за обществени библиотеки Обратно към обхват

Статистиките са особено ценни за подобряване на професионалните стандарти и за получаване на финансова помощ. Повечето обществени библиотеки в Европа имат добри статистики (вижте Връзки), но въпросите за трите сектора включват:

• 
  навременност (те често са публикувани “късно”);
  
• 
  цялостност;
  
• 
  международна стандартизация (може би не спазват международните стандартни дефиниции);
  
• 
  представяне и достъп (може да са недостатъчно представени и трудни за намиране);
  
• 
  готовност за изпълнение на цел (може да не обхващат теми, нужни на предприемачите – електронните услуги са текущ въпрос).
  

Разработки, отнасящи се до статистики за обществените библиотеки, има в изобилие; съществуват и основни данни за сравнение. Не може да се каже същото за местните музеи и архиви. Основният проблем тук е неуспешният опит да се стигне до консенсус относно такава международна класификация на музеите, която да бъде приемлива за всички. Това означава, че информацията, която вече е събрана, не може да се използва за международни сравнения. Дори основната дефиниция на ICOM за музеите в момента се преразглежда [1].

• 
  Видът на колекцията: предложението цели да опрости класификацията на UNESCO, чрез намаляване на подразделите от девет на три. Причината за този избор е, че музейните колекции обикновено са политематични. Разграничаване според една тема не изглежда необходимо за европейско сравнение, въпреки че може да е от интерес за националните статистики. Също така трябва да се спомене, че музеите за модерно изкуство са класифицирани в подраздел “Музеи за изкуство, археология и история”.
  
• 
  А
  

  дминистративен статус: предложението е да са разграничат обществени от частни музеи. Обществените музеи са разделени на “национални музеи, ръководени или притежавани от държавата и други обществени музеи, ръководени или притежавани от местни власти (провинция, регион, общност).”

  
  

Има малко данни за работа на международно ниво върху статистиките за архивите. В този сектор проблемите са сходни с тези на музейния сектор. ЮНЕСКО проведе проучване на архивните статистики през 1988 г. и след неколкогодишно експериментиране започна през 1984 г. с употребата на статистически модел, разработен с помощта на Международния съвет върху архивите. Не съществува международен стандарт за архивни статистики, затова въпросникът на ЮНЕСКО е най-близкият до изискванията стандарт.

• 
  те представят информация за законите, касаещи архивите;
  
• 
  те посочват дали националите архиви съблюдават работата на местните архиви;
  
• 
  Ogawa [4] предлага подход към въпроса по архивирането на “родените дигитални” и дигитализираните стари материали;
  
• 
  И двата въпросника могат да бъдат разглеждани като пилотни за бъдеща работа в областта.
  

Методите за оценка на изпълнението концентрират статистически данни в съдържателни индикатори за самото изпълнение – терминът “индикатор” е за предпочитане, тъй като той предполага необходимостта от оценка за интерпретирането на резултатите. Същевременно, за да бъдат полезни, индикаторите трябва да бъдат значими и да са насочени точно към целите на услугите. Ако се използват за сравнението на една услуга с друга, трябва да се осигури възможност и база за сравнения. Най-после, усилието, вложено в събирането на базата данни за измерване на изпълнението, трябва да бъде пропорционално на очакваните ползи от подобреното вземане на решения.

Използването на по-сложни подходи (за библиотеките) е налице в доста проекти, предимно фокусиращи върху академичните библиотеки. Програмата Telematics Programme EQUINOX Project [8] на Европейския Съюз бе създадена с цел да обхване целия библиотечен сектор. В Съединените Щати основната работа бе поета от McClure и Bertot. [9]

Стандартни схеми за оценяване (метрични и за процеси) Обратно към обхват

Оценяването по стандартни схеми (Benchmarking) в основата си означава сравнение с цел подобрение. Видовете стандартно оценяване (benchmarking) включват:

• 
  метрични (статистически сравнения, използващи съществуващи публикувани статистики или цифри, събрани специално за целта);
  
• 
  процесни (в които услуги изследват как други подобни услуги постигат резултатите си).
  

Има примери за benchmarking за обществени библиотеки на национално ниво във Великобритания и Германия (виж Връзки). И двата модела лесно могат да бъдат приложени в други страни.

Методи за измерване на стойност и влияние Обратно към обхват

Измерването на стойност и влияние е особено сложно. Проблемът най-добре може да бъде разгледан като континуум от възможни критерии:

Влагане > Процес > Продукция > Резултат > Влияние.

• 
  Вложенията включват всички ресурси, които организацията използва, за да произведе каквато и да е услуга или продукт, който иска да продаде (използвайки “продаде” в широк смисъл). Те включват финансиране, изграждане, суров материал, машини, персонал и все по-широко приеманата като важно вложение информация. Измерването в повечето случаи се състои от броене, въпреки че все по-често вниманието се измества към измерване на качеството. Все пак, не може да е сигурно, че институция, която разполага с повече ресурси, е непременно по-добра.
  
• 
  Процесите са това, което е сътворено от вложенията, за да се създаде нещо ново. Когато измерваме процесите, обикновено целим да разберем доколко добре работят. Така, библиотеката може да измери времето, нужно за обработването на нови книги, като начин да разбере дали процесът на правене на продуктите бързодостъпни работи толкова добре, колкото трябва.
  
• 
  Продукцията са нещата, които организацията произвежда. Примери за това са ‘издания на книги’, ‘отговори на справки’, ‘посещения на изложба’ и ‘места, заети от читатели’. Много често измерването се състои от преброяване на продукцията. Въпреки това, качеството на предлагането ще бъде също толкова важно, колкото и количеството.
  
• 
  Резултатите са видът междинни резултати от употребата на продукцията. Броят на наетите и прочетени книги би бил пример за резултат от издаването на книги.
  
• 
  Влиянието е ефектът на резултатите върху средата – отново, използвайки този термин в широк аспект, включващ хората и обществото като цяло, – и обикновено е дълготраен. Пример: увеличаването на грамотността в резултат на четенето на библиотечни книги.
  
• 
  Основният проблем при измерването на влиянието е, че много и различни фактори оказват въздействие, така че изолирането само на един фактор (като например приносът на библиотеките) е много трудно. Обикновено най-добрият изход е да се попитат потребителите за мнение и/или да се наблюдава тяхното поведение.
  

Моделът за оценка, базирана на резултатите в библиотеки и музеи, е създаден от IMLS (Институт за музейни и библиотечни услуги): Перспективи за оценка на библиотеки и музеи, базирана на резултати. [12].

Най-малко два наръчника са достъпни по Интернет:

• 
  Насърчаване на образоването за всички е британски наръчник, насочен към образователни резултати. [13]. Той е създаден с цел да опише как трябва да изглежда един достъпен за всички музей, архив или библиотека, стимулиращ и насърчаващ образоването. Той ви позволява да установите какво точно научават хората, ползващи услугите ви, да прецените до каква степен постигате добри резултати в насърчаването на образоваемостта и как подобрявате това, което правите.
  

• 
  Наръчник за резултатите [14] е американски наръчник за обществени библиотеки (също така включващ методи, които биха могли да се прилагат в музеи и архиви), който позволява самите услуги да включват оценка, базирана на резултатите.
  

• 
  VITAL: Стойността и Въздействието на достъпа до интернет технологии в библиотеки [15]
  поставя въпроса ‘Какви са стойността и въдействието на услугите, базирани на интернет технологиите, за потребителите в обществените библиотеки?’ Основната цел на проекта бе не само набирането на данни относно възможните отговори, но и разработването на трансферируеми методологии, които библиотеките да използват за оценката на стойносста и влиянието на услугите си. Заключителният доклад и наръчник на проекта са достъпни на уеб сайта.
  
  
  

• 
  Продължителност II: Наръчник за влиянието на създаването на библиотечна мрежа за среда, ръководена от потребителя [16] е наръчник за продължителни методологии за проучване, който цели да допринесе за разбирането на нуждите и поведението на потребителя, със специален фокус върху обществените библиотеки и Британската Обществена мрежа. Набляга се на качествените подходи, допринасящи за разясняването на количествените данни, които са по-лесно достъпни.
  

Въпросниците са средство за проучване на пазара с голяма потенциална стойност за обществените услуги. Те са потенциално свързани със сравнително големи разходи, както и със специфични умения за подбор на въпроси, селекция на модели и обработване на данни, които могат да се окажат предизвикателство за малките организации. Ползването на стандартизирани въпросници намалява разходите и увеличава стойността.

Стандарти Обратно към обхват

• 
  ISO 2789:2003 Информация и документация – Международни статистики за библиотеките. Включва информация как да се преброят библиотеките, библиотекарите, книгите, касетите, дисковете и т.н., за да може тези данни да се включат в статистики за състоянието на библиотеките; 
  
• 
  ISO 11620:1998 Информация и документация – Индикатори за изпълнението на библиотеките. Група от 29 индикатори, групирани в следните сфери: a) удовлетворение на потребителите; b) обществени услуги; c) технически услуги.
  

Употребата на лицензирани електронни информационни ресурси ще продължи да се разширява и в някои случаи ще остане единственото или доминиращо средство за достъп до съдържание. Електронната среда, както вече показа World Wide Web, предоставя възможноси за подобряване на измерването на употребата на тези ресурси. 

Предоставени са множество средства за анализ на уеб употребата. Типичен пример за това е Аналог. [21]. Сайтът също така предлага он-лайн ръководства. Препоръчва се тези, които възнамеряват да използват статистики от уеб сървъри и други подобни, да се запознаят с някои от нещата, свързани с интерпретацията на такъв тип данни. Стойността на Web статистиките от James Robertson, 28 август 2001 [22] и Защо Web статистиките са несъдържателни. [23]

Проектът COUNTER (Преброяване на он-лайн употребата на мрежови електронни ресурси) е международна инициатива, работеща върху разработването на работен код, проектиран в услуга на библиотекари, издатели и посредници, тъй като улеснява записването и обмяната на он-лайн статистики за ползването [24].

Нови статистически мерки и други средства за оценка на електронните услуги Обратно към обхват

• 
  Разработване на национални модели за събиране на данни за статистики и мерки за оценка на представянето на мрежата от обществени библиотеки [25]. Това изследване (2000-01) се отнася до начините за създаване и прилагане на национални системи за събиране на данни, анализ и доклад за статистики и мерки за оценка на изпълнението, които са точни и докладват данните навреме. То е изградено въз основа на предишна работа (вижте следващата точка), която представя основната група от мрежови статистики и мерки за оценка на изпълнението за обществените библиотеки (вижте по-долу). Директорите на проекта са J.C. Bertot and C.R. McClure.
  
• 
  Развиване на статистиките и мерките за оценка на представянето на мрежата от национални библиотеки [26]. Това изследване разработи основната група от национални статистики и мерки за оценка на представянето, които библиотеки, изследователи и политици, могат да използват за описанието на употребата на Интернет и Web базирани услуги в библиотеките и библиотечната мрежа из цялата страна.
  

Проектът е-метрика [27] има за цел да изследва възможността за събиране на данни относно употребата на електронни ресурси.

Възможно е библиотеките да се сравняват с други подобни на тях библиотеки, използвайки Средството за сравняване на сходни обществени библиотеки /Public Library Peer Comparison Tool/ [29] или версията за академичните библиотеки. [30].

• 
  за да има максимално въздействие, стандартите трябва да бъдат разбрани и прилагани на национално ниво;
  
• 
  разходите, свързани с набирането на данни и техният анализ, са по-големи отколкото някои услуги смятат, че могат да си позволят;
  
• 
  темите се смятат за “трудни” и не са широко разбираеми;
  
• 
  доброто практикуване се придвижва бавно и е трудно за наваксване (между страни и между сектори и области);
  
• 
  измерването на дейността в среда, изградена от мрежи, е особено трудно, но все пак ще бъде особено ключово за бъдещата употреба на статистики и мерки за представянето;
  
• 
  структурите за справянето с тези въпроси може би са слаби на национално ниво. На международно ниво те са особено слаби.
  

На много места има малко яснота относно най-добрите практики в областта. Европейските усилия в проучванията са коренно различни и често не траят дълго (например инициативата на Европейския Съюз EQUINOX за разработването на мерски за представянето на електронните библиотеки бе финансирано само две години; за разлика от това, САЩ финансира дълготрайни изследвания). За да може нещата наистина да се променят, ще бъде необходимо не само по-добре да се рекламират най-добрите практики, но и да се разработят инструменти и методологии, които да могат да се прилагат в международен мащаб на доброволни начала. 

Les archives nationals et fédérales: systèmes, problèmes et perspectives by Paula Carucci in Proceedings of the 26^th International Conference of the Round Table on Archives, Madrid 1989. Published by the International Council on Archives, Rome 1991. Pages 25-95. (not on the web).

McClure, Charles R. and Bertot, John C.: Developing National Data Collection Models for Public Library Network Statistics and Performance Measures. 2001.

Developing National Library Network Statistics & Performance Measures http://www.albany.edu/~imlsstat/

[10] The American Association of Museums. Peer review.

http://www.aam-us.org/programs/peer_reviewer/index.cfm.
[11] The (UK) South Eastern Museums Service. Benchmarking Support. http://www.museums.bedfordshire.gov.uk/bestvalue/benchmark/info3.html
[12] IMLS (Institute of Museum and Library Services): Perspectives on Outcome Based Evaluation for Libraries and Museums.

http://www.imls.gov/pubs/pdf/pubobe.pdf
[13] Inspiring Learning for All

http://www.inspiringlearningforall.gov.uk/default.aspx?flash=true
[14] The Outcomes Toolkit

http://ibec.ischool.washington.edu/ibecCat.aspx?subCat=Outcome%20Toolkit&cat=Tools%20and%20Resources
[15] VITAL: The Value and Impact of IT Access in Libraries
http://www.mmu.ac.uk/h-ss/cerlim/projects/vital.htm
[16] LONGITUDE II: Library Networking Impact Toolkit for a User-Driven Environment http://www.cerlim.ac.uk/projects/longitude/index.php
[17] PLUS (Public Library User Surveys)

http://www.ipf.co.uk/plus/eplus/default.htm
[18] The 2002 PSQG (Public Services Quality Group) survey of visitors to UK archives is available on the web both through PLUS (http://www.ipf.co.uk/plus/psqg/default.htm) and through the National Archives site (http://www.nationalarchives.gov.uk/archives/psqg/survey.htm).
[19] Eurostat has inserted questions relevant to the cultural heritage sector in to the Eurobarometer survey, including questions on museum and library use.

http://europa.eu.int/comm/public_opinion/standard_en.htm
[20] Quality - Statistics and performance evaluation: Standards/projects http://www.iso.org/iso/en/CatalogueListPage.CatalogueList?COMMID=1792&scopelist=ALL
[21] Analog. http://www.analog.cx/
[22] Robertson, James: The Value of Web Statistics. 28 August 2001. http://www.steptwo.com.au/papers/webstats/index.html
[23] “Why Web statistics are (worse than) meaningless”.

http://www.goldmark.org/netrants/webstats/
[24] COUNTER (Counting Online Usage of networked Electronic Resources) http://www.projectcounter.org/
[25] McClure, Charles R. and Bertot, John C.: Developing National Data Collection Models for Public Library Network Statistics and Performance Measures. 2001.

http://www.ii.fsu.edu/getAbstract.cfm?pageID=9&abstractID=3&projectID=8

[26] Developing National Library Network Statistics & Performance Measures http://www.albany.edu/~imlsstat/

[27] The E-metrics project http://www.arl.org/stats/newmeas/emetrics/
[28] Urban Libraries Council (USA) http://www.urbanlibraries.org/index.html
[29] National Center for Education Statistics (NCES). Library Statistics Program. Compare public libraries.

http://www.nces.ed.gov/surveys/libraries/publicpeer/
[30] National Center for Education Statistics (NCES). Library Statistics Program. Compare academic libraries.

http://www.nces.ed.gov/surveys/libraries/academic.asp.

БИБЛИОГРАФИЯ Обратно към обхват

(Тази секция съдържа творби, които не са специално отбелязани в текста.)

Moore, N. Measuring the Performance of Public Libraries: a Draft Manual. Paris, General Information Programme and UNISIST, UNESCO, January 1989. (Това е препоръчителна обширна работа; нейният език е разбираем и ясен.)

Ward, Suzanne; Sumsion, John; Fuegi, David; Bloor, Ian. Library Performance Indicators and Library Management Tools. Luxembourg, European Commission DG-XIII-E3, 1995. (Финален доклад на PROLIB проект, другояче познат като "The Toolbox Study". "Ground clearing" изследването цели:

(1) да проучи състоянието на измерването на изпълнението в Европа,

(2) да препоръча приоритети за бъдещото развитие и

(3) да направи "кутия със инструменти" за измерването на изпълнението и индикатори, приложими и важни за всички типове библиотеки в Европа.

Van House, Nancy A; Lynch, Mary Jo; McClure, Charles R; Zweizig, Douglas L; Rodger, Eleanor Jo. Output Measures for Public Libraries: A Manual of Standardized Procedures. Second edition. Chicago, America Library Association, 1987. (Класически текст, който обслужва въвеждането на пробни измервания на производителността на библиотечното ръководство, разпространено по света.) 

Van House, Nancy A; Weil, Beth T; McClure, Charles R. Measuring Academic Library Performance: A Practical Approach. Chicago, American Library Association, 1990. (Следващ ръководството за публичните библиотеки една година по-късно, това е също класически текст, който обслужва въвеждането на пробни измервания на производителността на библиотечното ръководство, разпространено по света.) 

• 
  достъпен езиково и през уеб сайт;
  
• 
  създаден и използван (немалка пилотна скала).
  

В същото време ние включихме:

• 
  някои проекти, за които решихме, че имат силен потенциал, за да въздействат;
  
• 
  материали на езици, различни от английския, ако услугата/дейността има значителен потенциал.
  

Ние подчертахме европейския материал, но включихме и друг важен материал, независимо от произхода му. Например, Joe Ryan’s библиотечна статистика site http://web.syr.edu/~jryan/infopro/stats.html е американски материал, но е отличен за библиотечна статистическа информация и измерване. Той включва връзки, обширна библиография и източници в академични, музейни и училищни библиотечни статистики, както и много връзки към европейски библиотечни статистически източници.

За преглед на проблемите напоследък в областта на международната културна статистика, включваща библиография, виж: Madden, Christopher: Making Cross-country Comparisons of Cultural Statistics: Problems and Solutions. June 2004. http://www.ifacca.org/files/1Background.pdf

Статистически индикатори за художествената политика: Discussion Paper (July 2004) идентифицира текущата работа и глобалните ресурси върху културните индикатори, използва голям брой аналитични и координирани издания и прави предложения за бъдещи решения. http://www.ifacca.org/FILES/StatisticalIndicatorsArtsPolicy.pdf
International statistical surveys of national archives include:

• 
  Позиции и ресурси: международен факт, проучван в национални/федерални дейности от Chiyoko Ogawa (доклад на Кръглата маса по проблемите на архивите в Марсилия (CITRA) 13-16 ноември 2002)
  

• 
  Les archives nationals et fédérales: systèmes, problèmes et perspectives by Paula Carucci in Proceedings of the 26^th International Conference of the Round Table on Archives, Madrid 1989. Публикувана от Международния съвет на архивите, Рим 1991. С. 25-95. (не е на уеб сайт).
  

Културната и комуникационна програма на Института по статистика на ЮНЕСКО е текущ преглед; временно прекратена; всички данни за колекциите са висящи в резултат на този процес. Те очакват качването на нови данни за колекциите скоро.

Исторически официални статистики върху архивите не са запазени. От 2004 архивите са включени в проект EUROSTAT “Finances in Culture”, гарантиран от Czech Statistical Office. Вътрешната статистика може да се получи от годишните доклади на отделните архиви, документите на които се пазят от Отдел “Архиви”, и от резултатите на общата инвентаризация, извършена 2001-2003. http://www.mvcr.cz

Този сайт прави достъпни (осъвременени, безплатни, без регистрация) резюмета на националната публична библиотечна статистика. Сайтът е представен на английски. Модел за всички. http://www.bs.dk/index.ihtml

Естония е въвела библиотечна статистика от 1970, но the LibEcon проект осигури нови насоки за развитие и стандартизация; улеснението за сравнение с други европейски бе особено полезно. http://www.nlib.ee/inglise/lib/libstat.html

Анализът се публикува всяка година.

Развитието на помощни дейности, такива като статистически benchmarking, демонстрира едно нарастващо разбиране за доходите като по-ценни от статистическите архиви. Пълен работещ прототип на финансово моделиращо / benchmarking / средство бе развит за отделните библиотеки в Естония, който може да бъде адаптиран за ползване в други страни. http://www.libecon.org/millenniumstudy/default.asp

Бази данни на три езика (фински, шведски и английски), поддържана от министерството на образованието. http://tilastot.kirjastot.fi/

Музейна статистика - Националната комисия по антиките съставя годишна статистика на професионално поддържаните музеи с пълно работно време на персонала.

През 1999, Фондацията е създадена за публичните библиотеки като benchmarking проява. Тя скоро ще бъде разширена, за да включи и научните библиотеки. http://www.bix-bibliotheksindex.de/

Benchmarking (метрични и процесни). http://www.stiftung.bertelsmann.de/

Това е широка национална схема за измерване на изпълнението за всички типове немски библиотеки. Тази статистичека схема е относително стара и критикувана като неефективна и остаряла, но няма друга широко национално приета. http://www.bibliotheksstatistik.de/

Статистически данни, свързани с полските архиви са достъпни на http://www.archiwa.gov.pl/?CIDA=152

Националната библиотека във Варшава подготвя публикация, Public Libraries in Figures, достъпна он-лайн на http://www.bn.org.pl/BPL_2002/BPL_2002_cover_eng.htm
Испания

Estadística de bibliotecas públicas españolas

На уеб сайта на the Subdirectorate General на Library Co-ordination е the Estadística de bibliotecas públicas españolas, обща компилация, осигуряваща данни, събирани от the Autonomous Regions, базирани на прости въпросници, следващи стандарта ISO 2789 "Information and documentation - International library statistics". Други статистически източници са националната библиотечна статистика, която се съставя всеки две години от Националния институт по статистика (INE), в тяхната Estadísticas de bibliotecas. http://www.mcu.es/bibliotecas/jsp/marcosAncho.jsp?id=40

Статистиката за музеите и колекциите в Испания са съставени от Статистически отдел към Министерството на културата. В допълнение има Директория на испанските музеи и колекции в мрежа, която предлага статистика, отнасяща се до 2000 година.

Архивната статистика се събира от the Archive Information and Documentation Centre (CIDA), отдел, принадлежащ към Главния поддиректорат на Държавните архиви от Министерството на културата и се публикува от the Instituto Nacional de Estadística (National Statistics Institute).

The Bertelsmann фондация в Испания е координираща и финансираща тази Библиотечна аналитична програма за библиотечно управление и измерване на изпълнение. Целта на проекта е да развие оценяваща методология за улесняване на решенията относно услугите. http://www.fundacionbertelsmann.es/pab/

Този сайт прави достъпно едно резюме за националната публична библиотечна статистика, съставена в "Las bibliotecas públicas en España, una realidad abierta". http://travesia.mcu.es/estadisticas1.asp

В Обединеното кралство правителството изисква местните власти, които поддържат публичните библиотеки, публичните държавни архиви и много музеи, да измерват тяхното изпълнение.

• 
  Best Value – всяка власт трябва да се насочва към посрещането на целите на индивидуалното обслужване, включително културните услуги. Целите включват броят посещения на публичната библиотека, количеството на потребителите на публичната библиотека, които намират търсената книга/информация, количеството на посещенията/ползването на музеите (ползването включва посещения на уеб сайтове и броя на децата, посетили музеите в организирани училищни групи), количеството на доволните потребители на културни услуги, включващи библиотеки, музеи и дейности в областта на изкуството и места за срещи и т.н. Чрез Best Value властите оценяват качеството, цената и изпълнението на техните услуги чрез ползване на предписаната методология, позната също като Четирите С-та /на английски всички тези думи започват със С/: Консултирайки се с потребителите на услуги и непотребителите, Сравнявайки изпълнението с други, осигуряващи същите или подобни услуги, Откривайки защо и как услугата е предоставена, и Конкурирайки се при оценяването на компетентността на услугата и средствата на доставка.
  
• 
  Comprehensive Performance Assessment (CPA) – Best Value търси индивидуални услуги, а CPA търси общото умение на властите за подобряване на дейността. Решението е взето от одиторската комисия за изпълнението на съвета и властта е оценена в една от петте категории: отлично, добро, средно, слабо или много лошо. http://www.audit-commission.gov.uk/
  

MLA's Accreditation Scheme, качена през ноември 2004, достигна до национално съгласие за стандартите за музеите в Обединеното кралство.

Културните тенденции са включени в задълбочен анализ на статистиката на културния сектор от 1989-а. Тя се фокусира върху ключовите тенденции в материалната култура, медия, изпълнителско изкуство и историческата среда, и покрива проблемите, които въздействат на сектора като цяло, такива като Интернет, бедността, достъпа до изкуствата и финансирането. Това списание съдържа обширна статия върху статуса на архивната статистика в Обединеното кралство. Други страни може би признават някои от описаните трудности. (Chris Pickford: Archives: a Statistical Overview в Cultural Trends no.48, 2002. pp.4-36.) (Он-лайн достъп се предоставя само по абонамент.)

 

Department for Culture, Media and Sport

Public Library Service Standards

http://www.culture.gov.uk/NR/rdonlyres/ew4ob736q3yuydouvxx4whrlypftajwunbi4c7bi64ah6rahyrpi5csbym23xwsqyuhlc3c4qdeyr3eqmeaccrjh6qd/PUBLICLIBRARYSERVICESTANDARDSFINAL1OCTOBER.pdf

Тези нови стандарти бяха издадени през октомври 2004, за да заместят стандартите, които се ползваха от 2001 (i.e. Comprehensive, Efficient and Modern Public Libraries – Standards and Assessment

Двата си струват четенето.

Benchmarking (метрични и процесни).

Описва какво е достъпно и обхваща музеи, архиви или библиотеки, които стимулират и подпомагат обучението. Позволява да разбереш какво научават хората, които ползват твоите услуги, оценява доколко постигаш добрата практика и подобрява представянето ти.

Изследване, предприето от Съвета по музеите, библиотеките и архивите, за pазвитие на схема за доказване резултатите и въздействието на ученето в музеите, архивите и библиотеките. http://www.mla.gov.uk/action/learnacc/lirp.asp

LISU издава компилации от статистическа информация относно библиотеките и за библиотекарите. LISU Годишна библиотечна статистика очертава тенденциите, анализ на публичната и академичната библиотеки на Обединеното кралство. Резюме на изданието за 2003 покриващо 1992-2002 е достъпно он-лайн. The LIST е годишен образец на библиотечната статистика на Обединеното кралство от всички сектори (публични, академични, специални, национални и училищни библиотеки) и е достъпна безплатно он-лайн за следните години: 1997 – 2004.

Прегледани са текущите тенденции в библиотечното развитие и свързаната литература и предлаганите индикатори за изпълнение за електронни, работещи в мрежа библиотеки. Една глава полезни резюмета на предишния текст и наръчници. Предимно академични, библиотечно базирани. http://www.ukoln.ac.uk/dlis/models/studies/

Тези матрици са резултат на обширен преглед на голямо количество ключови документи върху индикаторите за изпълнение за библиотеките. Прегледът беше възложен от the DECIDE проект и проведен от Джон Симсон.

Този проект свързва всичките публични библиотеки на Обединеното кралство с Интернет. Проектът беше управляван като партньорство между the New Opportunities Fund (NOF) and Resource: The Council for Museums, Archives and Libraries (now MLA). Уеб сайтът се ползва, за да се даде публичност на резултатите при ползване на примерите от изследването. Виж също The evaluation of public library online services: measuring impact [by] Peter Brophy, достъпна на уеб сайта: http://www.mla.gov.uk/action/pn/impact.asp

SEAX пази статистика на всички потребители в Essex Record Office. Той може да отличи потребителите от различни браншове и така позволява електронни поръчки от всички браншове и определяне местонахождението на документи, които не се държат в главния офис. Документите от всички посещения, направени от всеки член на обществото и ползването им може да върне поръчките и продуктите за който и да е ден, за да види какви документи са поръчвани. http://seax.essexcc.gov.uk/

• 
  PLUS (Public Library User Survey). http://www.ipf.co.uk/plus/
  
• 
  PLUS (archives) –най-късно публикуваните резултати (2002) за потребителско проучване на архивите на Обединеното кралство, покриващо 12000 национални отговори.
  

Ръководство за най-добрата практика: No. 1: Measuring Performance by Patricia Methven et al, 1993. ISBN 0 902886 45 2. Not available online – for details see

Обширно проучване на норми за музейни изисквания и количество посетители в Britain, предприети от MORI от името на MLA.

Финансирано от MLA, това е едно иновационно научно изследване и е първото, направено в голям мащаб изследване за концентриране върху изучаване на резултатите от училищните посещения в музеите в три региона на Англия, ползващи концепцията на the Generic Learning Outcomes.

Има много примери на американски сайтове, покриващи публичните библиотеки и други сектори.

Един интерактивен сайт, където можете да подберете променлива категория библиотеки, направени норми и индикатори и също да представите данните графично. Необработените данни могат да се даунлодват в ASCII формат. http://fisher.lib.virginia.edu/newarl/ 

(За описание виж статията Interactive Peer Group Comparisons through the Web http://www.arl.org/newsltr/197/peergroup.html.)
Institute of Museum and Library Services

Важен сайт с няколко релевантни проучвания и доклади.

Ръководство за статистически измервания на ползването на уеб-базирани индексирани, резюмирани и пълнотекстови ресурси (ноември 1998).

Библиотечна статистическа програма: публични библиотеки.

Статистика и проучвания. http://www.nclis.gov/statsurv/statsurv.html 

Позволява местни услуги да се включват практически в базирана на резултати оценка.

Авторското право е сложен въпрос и специфичните му особености ще варират в различните държави в Европа, както и сред различните категории трудове, защитени с авторски права и техните подкатегории. Има няколко въпроса, които трябва да се вземат предвид при използването на трудове, защитени с авторски права. Особено важно е библиотекарите, архивистите и музейните специалисти да се запознаят в детайли с непосредствено касаещите ги закони за авторските права, както и с тези, отнасящи се до специфичните трудове, с които се занимават. Последните са изложени в това упътване, заедно с някои въпроси, които да се вземат предвид при планирането на дигитализацията на колекциите, он-лайн, или като дигитални мрежи. Някои от темите, подчертани тук, могат да бъдат адаптирани, за да се включат в политиката за авторските права и в стратегическото планиране.

Авторското право (droit d’auteur), е изключително право на собственост, осигурено на създателите на материални творби на изкуството, въплъщаващи умствен труд, право, което служи за разрешаването или забраняването на копирането на определени тематични категории. Продължителността на това право обикновено обхваща фиксиран период от време (най-често периодът на съществуването им плюс определен брой години). Националните авторски права са базирани на принципи, заложени в международни договори и конвенции. Договорът, който съставлява основата на текущия международен закон за авторското право, е Бернската конвенция за Защита на литературните и художествени творби [1]. Бернската конвенция е преразглеждана няколко пъти след създаването ù, а съществуват и няколко други договора, покриващи различни творби. Други два договора бяха приети през 1996, въвеждайки защитата на авторското право в дигиталната ера, а именно СОИС (WIPO) (Световна организация за интелектуалната собственост) Договор за авторското право (СДАП) [2] и СОИС (WIPO) Договор за представянията и фонограмите (СДПФ) [3]. Освен подсилването на правата на изпълнителите и продуцентите, и нови права бяха добавени. В Договора за авторското право (СДАП) бе добавено ново Право на комуникиране с обществеността, наречено също Интернет право.