Програма асоки на проекта Калимера Културни приложения: Местни институции като посредници

• 
  как да се подберат клиентите;
  
• 
  как да се определят и диференцират предлаганите им продукти;
  
• 
  как да се привлекат и запазят клиенти;
  
• 
  как да се отиде на пазара (рекламна и дистрибуторска стратегия);
  
• 
  как да се дефинират целите за изпълнение;
  
• 
  как да се очертаят ресурсите;
  
• 
  как се извлича полза.
  

Такъв модел може да бъде адаптиран за ползване от музей, библиотека или архив. Вариантите на всички тези елементи са приложими за всички типове работен модел, но всеки бизнес модел има специфичен фокус. Когато се развива бизнес модел, главният проблем за обсъждане включва:

• 
  кой е потребителят, т.е. обществото, културният сектор, образователният сектор, правителственият сектор, комерсиални организации; (важно в CRM модела);
  
• 
  продуктите, които ще бъдат предлагани т.е. услуги, стоки за продажба; (важно в модела за финансиране и финансови възможности);
  
• 
  маркетинг на услугата; (важно в CRM и финансовия модели);
  
• 
  дефиниция на целите на изпълнение; (важно във всички модели);
  

• 
  финансови ресурси, т.е. доходи от обществени субсидии, стипендии и др.п.; (важни за модела на финансиране и финансови възможности);
  
• 
  други ресурси като сгради, оборудване, персонал; (важно за външни източници, доставчик на приложна услуга /ASP/, SLA и работа в мрежа модели);
  
• 
  стойност; (важно за външни източници, доставчик на приложна услуга /ASP/, SLA и работа в мрежа модели);
  
• 
  типове произведени доходи, за да покрият цената (важни за модела на финансиране и финансови възможности);
  

Все повече институтите в сферата на културното наследство са под натиск да реализират някаква финансова възвръщаемост на инвестициите в дигитализацията. Това е нещо, за което повечето музеи, библиотеки и архиви не са свикнали да мислят. Традиционно те виждат ресурсите като предимство да бъдат предоставяни безплатно за доброто на обществото. Много музеи и повечето архиви и библиотеки са зависими от постоянното финансиране и в някои страни може би се изисква законодателството да се погрижи сериозно за “основните” безплатни услуги.

Маркетингът е съществен за привличане на вниманието на потребителите и може да взема много форми:

• 
  финансиране на уеб сайта чрез продаване на рекламни плакати и др.п.;
  

• 
  рекламиране на уеб сайт във вестници и списания;
  
• 
  презентации по радиото и телевизията;
  

• 
  привличане на вниманието на търговските панаири и събития в общността;
  
• 
  вземайки участие в национални и международни промоции като седмици на националните архиви;
  
• 
  публикувайки брошури;
  
• 
  чрез информационно насочване при туристите.
  

• 
  за обществото:
  

• 
  искайки “същностни/основни” услуги;
  

• 
  искайки копия,фотографии и др.п.;
  
• 
  продажба на съдържание он-лайн (т.е. чрез позволяване на потребителите да преглеждат каталога и да търсят сбити изображения и искане на цена за сваляне на пълен текст или широко изображение );
  
• 
  продажба на продукти (подаръци, картитички и т.н.) он-лайн, пряко в подаръчния магазин и/или чрез търговски канали и туристически агенции и др.п. Ако е възможно, създаване на търговска марка и развитие на уникални продукти, свързани с ресурсите на институцията;
  
• 
  продавайки закуски;
  
• 
  развитие и маркетинг на дигитални продукти, такива като CD-ROMs, видео, ДВД, аудио. Това може да бъде направено чрез партньорство с търговски компании или използвайки спонсорство;
  

• 
  за образователния сиктор:
  

• 
  лицензирайки он-лайн употребатана дигитални ресурси и плащайки за тяхното ползване;
  
• 
  специални дигитални ресурси за употреба като курсови материали;
  
• 
  развивайки базирани на абонамент информационни услуги и виртуална среда;
  
• 
  продавайки или лицензирайки правата за ползване на съдържание в “обучаващите обекти” (виж насоките на Учене);
  
• 
  предлагайки обучение вкъщи, extra mural or online – таксите биха могли да бъдат плащани частично, ако предложеното е приложимо;
  
• 
  “продавайки” образователни екскурзии и посещения.
  

• 
  за културния сектор:
  
  • 
    произвеждайки и продавайки копия от художествени творби;
    
  • 
    “продавайки” информация, съдържание (като видео и аудио ленти) и услуги (като експерти за подпомагане в програмите) за предаване в медийни организации за ползване в програмите (това е също форма на реклама);
    

• 
  за търговския сектор:
  

• 
  “продавайки” ценност, в допълнение към бизнес информационното обслужване на фирмите;
  
• 
  “продавайки” обучителни курсове, съответни на нуждите на местните фирми.
  

За увеличаване на основното финансиране, културните организации трябва да обмислят лобиране и застъпничество на национално и местно ниво; въздействие върху общественото мнение и формиране на групи от приятели; кандидатстване за финансиране; външни източници или общи услуги, разпространявани с други организации или с частния сектор; произведени доходи или плащания за услуги.

• 
  с други културни институции за съвместно финансиране. Консорциумът би могъл да даде по-добра позиция на проекта и да впечатли финансиращия орган;
  
• 
  с издателите, създателите на предавания и други културни организации, провеждащи пазарни изследвания, да стимулират интереса в специфични теми, предмети на обсъждане, и пазар на продукти и услуги.
  

Безплатни и отворени източници на софтуер Обратно към обхват

През последните години информационните технологии станаха успешен бизнес модел, който би могъл да разреши проблемите, свързани с недостига на умения в областта на ИТ, hardware и software инфраструктура и финансовите инвестиции. Външните източници се съдържат в разпределението на функциите, свръзани с набавяне и опериране на ИТ инфраструктура и приемане на организацията отвън като отговорност на един вътрешен доставчик. В действителност, на поддържан вътрешен специализиран технически персонал културните организации могат да възложат развитието и изпълнението на основните ИТ услуги, такива като развитието на уеб сайт за комерсиална ИТ компания, ползваща техните технически знания и вещина. Външните източници като институционални дейности, които имат подкрепяща роля за институциите, съхраняващи паметта, им помага да се концентрират върху техните същностни функции за грижа към колекциите, и предоставяне информация и културни услуги за техните потребители. Като външни източници те няма да включват нает личен състав и вътрешни управленски проекти. Те също могат да бъдат един стойностно-резултатен път, привличащ проекти в областта на информационните технологии и дейности, минимизиращ първоначалните инвестиции и крайната цена. По-малките институции трябва да обсъждат, формирайки партньорство с други организации, външните източници в два или повече подобни проекти на една и съща компания, което трябва да води към намаляване на стойността (виж насоките на Коопериране и партньорство).

Свързаният Доставчик на приложна услуга (ASP) модел е базиран върху външни източници на ИТ функции, придружен от управление и разпространяване на услуги, основани на софтуера и решения, предлагащи споделен достъп до софтуер и компютърна инфраструктура на обслужване. Едно от многото неустоими предимства на ползването на Доставчици на приложна услуга е, че те могат да предлагат услуги без цени за преобразуващите отдели. В частност, чрез ползването на the ASP модел, местните музеи, библиотеки и архиви не се фокусират да разпространяват комплексни преобразования в ИТсистеми, работа, за която повечето от тях нямат вещината и ресурсите. Потенциалната област за приложение са данните за комплектуване - хранилище, манипулация и разпространяване.

Например, използвайки доставка на приложна услуга / ASP/ модел:

• 
  местният архив би могъл да разпредели работата за дигитализацията на тези колекции към външна организация, такава като дигитализационен център; архивът би трябвало да плати равна такса за дигитализирана единица, докато дигитализиращият център би имал отговорността за съхраняването на специализираната дигитална imaging инфраструктура, снабдяваща с дигитални материали архивите и по възможност пазеща запазени копия на дигитални заместители с цел дълготрайното им опазване;
  
• 
  музеят би могъл да ползва услугите на ASP за управление и изпълнение на услуги, определени от членството му; музеят би искал да плати равна такса, свързана с размера на техния пощенски списък плюс допълнителна такса за всяка пощенска или друга комуникация (физичиска или електронна) до техните приятели, докато доставчикът на приложна услуга /ASP/ би искал да разпространява бързо информационните системи, мрежови връзки и пощенски логистични възможности за услугата.
  

Свързаните външни източници и Application Service Provider/доставчика на заявено обслужване, като модели действат по договор за обслужване. От момента, в който организациите в сферата на културното наследство няма да имат директен контрол върху създаването и извършването на доставка на услуги, ще е крайно необходимо тези услуги да са гарантирани като време и качество. Така, тези модели са типично регулирани от Service Level Agreements (SLAs), специализирани в минимума от стандарти, изисквани от организациите в сферата на културното наследство и обезпечаващи финансови и други глоби, ако тези стандарти не задоволяват изискванията.

Докато в комерсиалния сектор външните източници и Application Service Providers са типично комерсиални компании, в сферата на културното наследство те могат да вземат алтернативни форми. Всъщност, дигиталните технологии могат да подкрепят и даже да форсират ефективното коопериране между културните организации. Например, работещите в мрежа или в консорциум могат да поемат отговорност за функции, които ще постигнат обща цел за всички участващи организации, но които не биха били изпълними като задължение само на една културна организация.

Мрежовият модел може би разсейва опасенията, че организациите в сферата на културното наследство могат да приемат злоупотребата с Правото на интелектуалната собственост, тъй като същите започват да стават достъпни в дигитална среда. Активи като писмени работи и дигитални заместители на творческите работници стават достъпни през електронните мрежи. Важно е не само това неразрешено ползване да се контролира чрез технологиите като дигиталния воден знак, но също и целият жизнен цикъл на използваните ресурси да се ръководи от системите за управление на дигитални права (виж насоките на Сигурност и Законодателни и правни проблеми).

Елемент на модела за базовия бизнес е как да се печелят и задържат потребители. Доставянето на услуга до крайния потребител, и настояща, и бъдеща, е главната цел на институциите от сферата на културното наследство и причината за управлението на информационните активи. Всъщност, изграждането, задържането и развитието на връзките с обществото, базирани на полезността, е съществен аспект на образователната и културна мисия на тези организации. Разнообразието от системи за управление на потребителските връзки, които типично се ползват в комерсиалните пазарни и подкрепящи потребителя системи, са ценни за комуникациите между организациите в сферата на културното наследство и техните приятели, посетителите и читателите.