Програма асоки на проекта Калимера Културни приложения: Местни институции като посредници

• 
  атрактивен туризъм и вътрешно инвестиране. Културните улеснения значително подпомагат икономиката на региона чрез стимулиране на туризма и атрактивни вътрешни инвестиции. Музеите, библиотеките и архивите могат да рекламират региона по света. Хората навсякъде по света могат да получат достъп до местната информация и нейните създатели, а така също да отворят света към виртуалния туризъм. Европейският съюз ревностно поддържа разнообразното културно наследство. Изследване върху местната история помага да се създаде чувство за общност и местни проекти за дигитализация, които помагат на хората да дигитализират техните собствени материали или материали от музеи, архиви и библиотеки в нови комбинации, създаващи виртуален туризъм около сградите или градовете или базиран върху родове или теми, допълващи едно вълнуващо измерение;
  
• 
  предлагайки информационни услуги. Икономическото развитие реализира успешна индустрия, бизнес и търговия, а бизнесът изисква информация и знание. Информационните услуги и управлението на знанието са сърцевината на обслужването от музеи, библиотеки и архиви. Техният персонал са умели ръководители, класификатори, пазачи, преводачи и разпространители на съдържание. ИКТ променят показателно тези услуги, изразите на съдържанието и методите на разпространение. Сега може да се предостави достъп до информация от целия свят със значителна скорост и чрез усъвършенствани канали за разпространение.
  

Музеите, библиотеките и архивите сами по себе си са част от "културната индустрия", която има два - количествен и качествен, ефекти върху социалните и икономическите условия на общностите. Социалните ефекти са разгледани в насоките върху Социално приобщаване и Културна идентичност и сближаване. Икономическите ефекти могат да бъдат измерени чрез количественото въздействие върху местните институции в сферата на културното наследство в периодите на работа и работна креативност, възстановяването на областите и устойчивостта, вътрешните инвестиции и културния туризъм, така също подкрепата на местния бизнес и индустрия [5].

Туризмът стана главен генератор на икономическа дейност и индустрия, традиционно наемаща на работа много хора. Културният туризъм може да бъде определен като посещение от външни хора на места, забележителни с история, художественост, наука, стил на живот или забележително наследство на мястото. Европейските градове от програмата Култура, сега програма Европейски столици на културата [6], дават на европейските градове идеална възможност да отпразнуват своите културни постижения. Обявените за градове на културата придобиват съществени икономически и социални ползи.

Пазарът за родовия туризъм също расте, подклаждан от интереса към семейната история. Родовете играят централна роля в развитието на този пазар, впечатлявайки посетители от целия свят чрез уеб сайтовете си и чрез допълване на опита с вълнението от виждането на оригинални документи, карти и др. Библиотеките споделят културния и родов туризъм чрез техните колекции от местни студии, които съдържат уникални материали за мястото. Обществената информация на библиотечните сайтове може да бъде безценна за туристите, подготвящи се за посещение и самостоятелно уреждащи пътуванията и престоя си.

Туризмът е един от пътищата, по които институциите в сферата на културното наследство могат да получат атрактивни вътрешни инвестиции. Местните хора, използващи музеи, библиотеки или архиви, често ще комбинират посещението сис пазаруване, банкиране и използване на други услуги. Чуждите за това място хора търсят създаден бизнес в района и индивидуално решават да се преместят на това място, бидейки впечатлени от наличието на добри местни удобства, включващи културни и развлекателни улеснения - магазини, училища, жилища и индустрия на услугите. Възможностите за работа също ще бъдат фактор в привличащия вниманието доходен бизнес, както и обучаващите организации - музеи, библиотеки и архиви, и възможностите за повишаване на уменията. (Виж насоките на Учене.)

Социалното и икономическо развитие зависи от икономическата дейност, социалното сближаване и добре информираното гражданство, което знае своите отговорности и права. Достъпът до отлични източници на информация дава възможности на личността, помагайки и да повиши качеството си на живот. Музеите, библиотеките и архивите са хранилища на информационни ресурси. Повечето от тях крайно подходящи за дигитализация, правейки търсенето в огромни по количество данни по-лесно и по-бързо (виж насоките върху Откриване и извличане на ресурси). Типовете информационни ресурси, полезни в подкрепата на социалното и икономическо развитие, включват:

• 
  обществена информация – относно местните организации, правителство и услуги от всякакъв вид. В момента обща подобна информация е представена на библиотечните уеб сайтове. (Виж насоките върху e-Правителство);
  
• 
  културна информация – относно местни събития, места за посещение, свободно време, спортни срещи и др. Това също е общодостъпно на уеб сайтовете, както и във формата на диплянки и плакати. (Виж насоките на Културна идентичност и сближаване);
  
• 
  бизнес информация - обезпечаването на бизнес информация е един важен начин, по който институциите могат да съдействат на местните фирми. Въпреки че разрастването на много бизнеси силно разчита на он-лайн източници на информация, те могат да се ползват от професионалните услуги, осигурявани в частност от библиотеките. Обученият персонал може да се справи с проблемите на неумелото търсене и информационното претоварване, да подбере релевантна, надеждна, прецизна и актуализирана информация. Този тип информация би могъл да се повиши в дигитална форма и описан в базови уеб сайтове или CD-ROM. Той включва:
  

• 
  адресни книги на компании: национални и международни;
  
• 
  отчети на компании;
  
• 
  колекции от статистически, национални и международни, публикации на официални и други органи;
  
• 
  техническа информация, включваща стандарти и регулации;
  
• 
  информация за патенти, производства и търговия;
  
• 
  информация, свързана с кредити на компании - местни и национални;
  
• 
  национални и чужди вестници;
  
• 
  местни вестници и официални вестници на търговски и бизнес субекти;
  
• 
  информация за тези, които започват нов бизнес, като търговски имена, имена на компании, стипендии, регистрации и др.;
  
• 
  информация за експорт и импорт, включително и митническите тарифи;
  
• 
  местна пазарна информация;
  
• 
  доклади за пазарни изследвания;
  
• 
  местна информация относно трудови борси, налични умения, налични земя и сгради и т.н.;
  
• 
  европейската и по-широка международна информация ползва местния бизнес в търговията с други страни;
  
• 
  националната информация относно правителствени отдели, търговски камари, професионални организации, търговски асоциации, местни правителствени организации, които могат да бъдат полезни на бизнеса;
  
• 
  информация, касаеща бизнеса: местни събития, местни доброволчески групи, политически организации и организирани групи за упражняване на натиск, административни органи, политически представители, търговски съюзи, агенции за наемане на работа, туристическа информация, транспортна информация, информация за местното управление, местния бизнес;
  

• 
  законодателна информация:
  

• 
  национални закони и регулации, приложими в цялата страна и приложими само в местен район;
  
• 
  местни разпоредби;
  
• 
  европейски директиви и регулации;
  
• 
  международно право: регулации за околната среда, декларации за човешките права, законодателството, свързано с конкуренцията и др.;
  
• 
  адвокати и адвокатура, местни и национални;
  
• 
  съдебната система, местна и национална;
  
• 
  полицейско обслужване, обслужване на затвора, обслужване на условно освободените, обслужване на престъпни вредители;
  
• 
  местни услуги за правни съвети: гражданско бюро за съвети;
  
• 
  социални помощи и права;
  
• 
  данъчно право;
  
• 
  трудово право, здравно и осигурително право, общо търговско право, и т.н.
  

Технологията увеличава поредицата от услуги, които музеите, библиотеките и архивите могат да предложат на публиката, бизнес общността и посетителите. Като центрове на знанието и информацията, те съдействат на формалното и неформалното обучение, помагат на хората да развиват стила си на живот и интересите през свободното си време, защитават и разпространяват местната култура и наследство. Специфичните услуги, които подпомагат икономическото и социалното развитие и възстановяването на региона, биха могли да включват:

• 
  специализирани изследвания, литературни търсения, генеалогични изследвания, изследвания върху историята на изграждането на общността и др.;
  
• 
  бизнес услуги като търсене на технически стандарти, патенти и регулации, кредитни чекове на компании, ЕО тенденции, задълбочени доклади на предишната история на подбрани компании и създаването на адресни списъци за пазарни цели;
  
• 
  възможности за изследвания и иновации;
  
• 
  персонализирани услуги, пригодени към нуждите на отделни индивиди, групи, организации и фирми (виж насоките на Персонализация);
  
• 
  улеснения за местни фирми, групи и индивиди да дигитализират местните материали във връзка със съгласуването на стандартите, и също допълващи местното културно наследство;
  
• 
  обучение в ползването на технологиите, в намирането и оценяването на информацията;
  
• 
  създаването, стопанисването и управлението на уеб сайтове за местни фирми и групи в общността;
  
• 
  компютри, не само Интернет търсещи, но също работещи с офисен софтуер, така че хората да могат да пишат писма, отчети, домашни, да произвеждат публични материали, да правят изчисления, да подготвят презентации и дизайн на уебстраници и др.;
  
• 
  компютри за особено ползване като уеб сайтове, посветени на особени обекти или с достъп до абонаментни бази от данни;
  
• 
  специални области от дейности за групи, училища, образователни класове за възрастни и т.н.;
  
• 
  специфични насърчения за местни артисти, фотографи, скулптори, бродирачи, изящни изкуства и др., така че тяхната работа да получи популярност;
  
• 
  улеснения за изпълнителско изкуство, например, местни драматични и музикални групи могат да поставят пиеси и да изпълняват музика, която да се заема от драматични групи, оркестри и хорове;
  
• 
  подпомагане с информация на публични и пазарни компании като например, музеите биха могли да предоставят примери на стари машини или архивът може да има фотографии на фасадите на стари магазини или фабрики;
  
• 
  специални области, посветени, например на здравна информация или предприемаческа информация. Тази област би могла да се снабди с персонал за рекламното време чрез персонал от друга организация; например, персонал от местния отдел за предприемачество би могъл да е налице в предприемаческата секция на библиотеката за да предложи съвет и проведе интервюта или персонал от местния колеж би могъл да обърне внимание върху курсовете. Предприемаческата секция може да бъде свързана с обучаващите центрове;
  
• 
  отпращане към услуги от други специалисти като бюро за съвет, търговска камара, местни отдели на властта.
  

Управлението на знанието е процес чрез който организациите генерират ценност за тяхното интелектуално и базирано на знание предимство, което се пада в две категории: ясно формулирана (недвусмислена, всичко, което може да бъде документирано) и безмълвна (знанието, съдържащо се в човешките нужди). Умелият и опитен персонал сам по себе си е ценно предимство за институцията в сферата на наследството. Колкото и да е, те могат да осигуряват услуги за управлението на знанието за други организации и бизнеси, помагайки им да оганизират и направят по-добро ползването на техните базирани на знание предимства.

В повечето страни публичните библиотеки и архиви обикновено предлагат базово ниво от безплатни услуги. Някои институции, обаче, специално музеите, биха могли да въведат такса, например за вход, може би по-висока такса за специални изложби и т.н.

Технологиите революцинизират пътя за достъп на хората до услугите. Сега хората очакват услугите да им бъдат достъпни винаги и навсякъде, където имат нужда. Има необходимост комуникациите с потребителите да бъдат чрез разнообразни методи (e-mail, центрове за контакти, чат-линии, видеоконференции, широколентов Интернет, сателити или широки мрежи за разпространение, подвижни възможности, киоски, дигитална и интерактивна ТВ, както и традиционните посещения, телефонни обаждания и факс), за да посрещнат нуждите на всички потребители. Интегрираните системи сега могат да направят повече отколкото традиционните домашни приложения. Чрез ресурс, откриващ и водещ до методи на достъп, те могат да осигурят връзка. Примерите за методи на разпространение включват:

• 
  центрове за контакти - запитванията могат да се получат по различни канали - от уеб сайт, по е-mail, по телефон или факс или персонално - и да се разисква с най-подходящите членове на персонала, което прави ефикасно ползването на специализиран персонал и позволява на друг персонал да сподели и спечели умения и опитност. Запитванията могат да бъдат предадени, използвайки управляващ запитванията софтуер, който следи развитието на всяко едно запитване. Важно е, когато една институция е отворена дълго време. Тъй като софтуерът за управление също дава ценна информация за ползата и може да наблюдава ефекта от каквато и да е спомагателна дейност и позволява гласност за публиката, която може би не използва пълно системата. Центровете за телефонни обаждания често са организирани от местните власти на широка основа и библиотеката в частност е добре поставена да поеме водачеството в бързото им разпространяване;
  
• 
  тип услуга "Попитай библиотекаря" - сега я има на разположение в много страни, а и международна като тип. Библиотеките чрез мрежа за сътрудничество осигуряват обслужването, обикновено на ротационна основа. Въпросите се поставят в страница на запитванията, която автоматично се насочва към един от участващите библиотекари-справочкари, които ги получават като е-mail съобщение. Библиотекарят отговаря чрез e-mail на запитването колкото е възможно по-скоро. Обслужването на запитвания, споделено през няколко страни и времеви зони, е особено полезно за по-малките институции, тъй като дава възможност да се даде услуга в час, включващ времето, когато местната институция е затворена, а и те дават достъп до вещината на други институции. Този тип на споделена услуга би могъл да бъде ползван от музеите и архивите, но може би не е приложим, където запитването клони към специализирана институция;
  
• 
  "Персонален разговор" като тип услуга - те използват технологията на чат линиите, което позволява запитванията да се отправят към член на персонала в реално време. Подобно на типа услуга “Пoпитай библиотекаря” те могат да се споделят през страни и времеви зони с подобни ползи за малки институции;
  
• 
  съвместно сърфиране технологиите - те правят възможно персоналът да подпомогне търсенето в бази от данни или в Интернет;
  
• 
  портали, които интегрират достъп до поредица от различни източници и ги представят като тематични пътища;
  
• 
  уеб сайтове – повечето от институциите сега имат уеб сайт и могат да бъдат ползвани да доставят много услуги и др.
  

• 
  виртуална екскурзия из институцията;
  
• 
  картини от изложбите и информация за тях;
  
• 
  достъп до каталози (с улеснения за поместване на искания, подновяване на заемания и др.);
  
• 
  достъп до бази от данни като обществени бази от данни;
  
• 
  възможността да се видят, прочетат или слушат дигитални материали от всякакъв тип;
  
• 
  връзки до други релевантни уеб сайтове;
  
• 
  FAQ /Факти и въпроси/ услуги;
  
• 
  бюлетин с новини за предстоящи събития;
  
• 
  страници за контакт или “задай въпрос”.
  

Умелият и опитен персонал сам по себе си е ценно предимство на институциите в сферата на наследството. Работата за високачествено информационно обслужване в институциите е комплексна и изисква значителна вещина. Тази вещина изисква комбинация от опитност и способност. Вещината, която този персонал изгражда през курса на тяхната работа е ценен ресурс за обслужването като цяло.

Настоящето на институциите в сферата на културата в общността може да съдейства за възстановяването на регионите по много други начини, такива като:

• 
  директно наемане на персонал;
  
• 
  индиректно наемане чрез искане на стоки и услуги, и за персонала като личности, и за институциите;
  
• 
  годишен доход от такси, данъци и търговски дейности (магазини към музея, архивни публикации, кафе в сградата, изследвания на специалисти, продажба на книги и т.н.) когато са реинвестирани в институцията;
  
• 
  годишен приход от е-търговия, която привлича доходи от потенциална глобална аудитория (он-лайн продажби на билети за изложби, абонамент за членство, стоки и услуги);
  
• 
  подпомагане от рента и лихвен процент;
  
• 
  създаване на пазар за широколентова комуникация, а също и за оборудване за ИКТ и асоциирани услуги;
  
• 
  създаване на работа – директно, но също и чрез осигуряване на възможности за научаване на нови умения.
  

Социалната и икономическа устойчивост зависи от работата. Информационното общество поставя нови и винаги променящи се изисквания за умения и обучение. Работниците трябва да бъдат адаптивни и с възможност да учат и отново да учат през трудовия си стаж. Музеите, библиотеките и архивите са важни доставчици за сектора учене през целия живот, осигурявайки стимулация да се учи на всяко ниво (виж насоките на Учене). Те се нуждаят от сътрудничество и форми на партньорство с индустрията и образованието и обучаващи организации, които да развиват уменията, необходими на местната икономика. Със специфична релевантност към икономическото развитие те могат да осигурят например:

• 
  достъп до компютри за свързани с работата цели като търсене на вакантни места, писане на СV и документи за кандидатстване;
  
• 
  достъп до компютри за образователни цели като обучение в компютърни умения или подобряване на базовите умения, които могат да доведат до намиране на работа или на по-добра работа;
  
• 
  виртуална учебна среда;
  
• 
  достъп до материали, необходими за обучение;
  
• 
  достъп до образователна или свързана с работата информация, като курсове в колежи и др., кариери, квалификации, възможности за работа и т.н.
  

Музеите, библиотеките и архивите са част от “културната индустрия”, създадена от индустрията на творчеството и знанието, базирана на интелектуалната собственост, която сега обхваща повече от половината от всички наети на работа в развитите страни. Бидейки част от тази индустрия, те са в добри позиции да си съдействат и да се кооперират с нея. Телевизионната медия, например, сега признава, че програмите за историята и наследството привличат вниманието на широка публика и музеите, библиотеките и архивите могат да спечелят от това двойно: работейки с програмните продуценти и привличайки вниманието при посещения след програмите. За подкрепа на икономическото развитие те могат също да направят връзки с туристическата и пътническата индустрия, както и с местната развлекателня индустрия.

Хората, включени в други организации и бизнеси, няма да знаят непременно поредицата от услуги, които местните институции могат да доставят, така че пазарът ще бъде необходим. В тази връзка институцията може би е нужно да бъде особено проактивна. Би трябвало да се осигури максимално ползване на технологията, за да се достигне толкова широка публика, колкото е възможно. Пазарните методи могат да включват:

• 
  добре онагледен и достъпен уеб сайт. Тъй като могат да бъдат видени навсякъде по света, потенциалът за пропагандиране на услугата и региона е необятен. Приобщаването към страниците за контакт дава възможност на потребителите да поддържат връзка за услугата директно;
  
• 
  бюлетини;
  
• 
  поща - "примамка" към потенциални потребители на услугата;
  
• 
  подготовката и разпространението на брошури и диплянки;
  
• 
  посещения на местни компании, училища, колежи,обществени групи и др. за да се установи със сигурност, че те разбират услугата;
  
• 
  говорене пред групи от местни хора и пред организации;
  
• 
  постигане на по-голям обхват дейности за персонала с по-високи умения, такива като обучение, отдалечено от сградата, например в бизнес помещения, в колежи, в обществени центрове, в селски райони и др.; участие в местни фестивали и карнавали, организирани събития и изложби в общността и т.н.;
  
• 
  активно участие на персонала и директорите на музеи, библиотеки и архиви в публични дебати, форуми като вестници, ТВ и радио програми.