Програма асоки на проекта Калимера Културни приложения: Местни институции като посредници

Бързото развитие на ИКТ (Информационните и комуникационни технологии) ще отварят достъпа към колекции и информация по нови и по-атрактивни начини. Нужно е музеите, библиотеките и архивите да извлекат полза от тези тенденции, да окуражат за ползването й нова публика, а не да я привличат към традиционните тенденции.

Музеите, библиотеките и архивите трябва да бъдат проактивни в осигуряването на тяхното разпознаване като точки за достъп до знание, информация и обучение, като умели входове, водачи и навигатори в дигиталната среда. Те ще се нуждаят от развитие на виртуалната учебна среда за повишаване на влиянието й в сектора на образование през целия живот.
Новите дигитални он-лайн услуги вече са завзели традиционната медия с тяхната интерактивност, глобално проникване, достъпност, независима от местоположението и възможности за публикуване на самите себе си. Музеите, библиотеките и архивите ще трябва да тласнат напред съдържанието на своите хранилища, за да захранят тази нова среда, която ще стимулира туризма и е-туризма, ще вдъхновява за творчество, ще създава работа и благополучие.

Сега се очаква услугите да бъдат достъпни денонощно, все повече да бъдат доставяни по мрежата на институции, които могат да се обръщат за умения и ресурси на културни институции по цялото земно кълбо от академичния, специализирания и изследователския сектори, а така също и от публичния сектор (виж насоките на Коопериране и партньорство).

Туризмът характеризира в голяма степен икономическото развитие. Пропагандирането, разпространяването и производството на културна информация ще нараства по значимост, доколкото туризмът продължава да расте като отрасъл. Музеите, библиотеките и архивите ще се нуждаят да ползват технологии като GIS (Geographic Information Systems) за повишаване полезността на техните сайтове за културен туризъм и използването на подвижни технологии.

Музеите, библиотеките и архивите ще доставят услуги, ползвайки разнообразни канали за разпространение, включващи мрежи, подвижни разпространители, киоски и дигитална телевизия.
Все повече музеи, библиотеки и архиви ще е нужно да доставят услуги и да комуникират с потребители чрез разнообразни разпространяващи системи като широколентов Интернет, безжични комуникации, e-mail, разговори от типа чат-рум, видео-конферентни и телефонни центрове. Отдалеченият достъп чрез подвижно разпространение, персонални компютри и т.н., може би е добре да стане стандарт на живот за хората, които непрестанно изискват информация в движение.

БИБЛИОГРАФИЯ Обратно към обхват
[1] Cultural heritage as a factor in economic development

http://europa.eu.int/comm/culture/activities/cultural_heritage_dev_en.htm
[2] Towards a Knowledge-based Europe

http://europa.eu.int/comm/publications/booklets/move/36/en.pdf
[3] eEurope 2005 Action Plan

http://europa.eu.int/information_society/eeurope/2005/all_about/action_plan/index_en.htm
[4] Bridging the 'digital divide': EU policies. Nov. 2004.

http://www.euractiv.com/Article?tcmuri=tcm:29-132315-16&type=LinksDossier
[5] South West Museums, Libraries and Archives Council: Making a difference: the impact of museums, libraries and archives in the South West, May 2004; and The economic contribution of museums, libraries and archives in the South West, April 2004. http://www.swmlac.org.uk
[6] European Capitals of Culture

http://europa.eu.int/comm/culture/eac/other_actions/cap_europ/cap_eu_en.html
[7] Berube, Linda: Digital Reference Overview. Networked Services Policy Task Group, February 2003. http://www.ukoln.ac.uk/public/nsptg/virtual/

ВРЪЗКИ Обратно към обхват
Хърватия
Zadar City Library website

Съвместен портал за обществена информация. "Горещите" проблеми са отразени чрез форуми и гласувания. Динамичен приложен уеб, опитващ се да даде възможност на местните обществени библиотеки да осъвременяват сайта, ползвайки проста уеб-форма и основни умения по компютърна графика. Използван е безплатен и отворен софтуерен източник PHP и MySQL.

Нова съвместна справочна услуга предложена от 15 публични библиотеки от Хърватия. Планирано е включването на допълнителни библиотеки, плюс музеи и архиви. http://jagor.srce.hr/pitajte-knjiznicare

Електронна информационна услуга, подготвена от публичната библиотека (http://www.knihkm.cz) в сътрудничество с ЮНЕСКО клуба. UNESCO. http://unesco-ic.cz

Уеб сайт на Регионалната библиотека в Karvina; съдържа специално информация за безработни хора.

Информационен портал на Регионалната библиотека, предоставящ информационна услуга за бизнеса. http://www.karvina.info

Он-лайн справочна дигитална услуга, където професионални библиотекари имат за цел да отговорят на въпроси по всякакви теми за 72 часа. Също осигуряват он-лайн чат услуга всяка сряда и събота следобяд. http://www.guichetdusavoir.org/GdS/

The Zentral- und Landesbibliothek Berlin е първата немскоезична библиотека, която ползва QuestionPoint (http://www.questionpoint.org/) за виртуални справки. Потребителят може да избере между различни езици и въпроси, на които не може да му се отговори на местно ниво. Те се препращат към една международна мрежа от библиотекари. Приложението, което се предоставя от сървъра на OCLC в САЩ, осигурява едно административно средство за ползване на e-mail за справки и чат-справки, понятни и за потребителя, и за библиотекаря. Нещо повече, всяка библиотека има възможността да създава консорциум, което съответства на подсилването на обединението между самите библиотеки.

Седем библиотеки осигуряват свободен публичен достъп до Интернет. http://www.ltn.lv/~rcb

Съвместен проект, включващ един архив, един музей и една библиотека. Обслужването се фокусира върху училището като главна потребителска група. Въпросите и отговорите се пазят в база от данни в уеб и могат да се използват неколкократно. http://www.sporjeveven.sffarkiv.no

Уеб-базирана справочна услуга, при която читателите задават въпроси и получават отговори по e-mail. Всички въпроси и отговори са съхранени в търсеща база от данни. Има също SMS справочна услуга и коопериране с Bibliotekvakten, справочна услуга чат-рум, даваща възможност на хората за избор на различни методи на контакт.

“Ask a Librarian” - Project of "Octavian Goga" Cluj County Library

Иновационна информационна услуга за Румъния, която публичните библиотеки разпространяват директно чрез уеб сайт. http://www.bjc.ro/referinta
Electronic Reference Service/Internet (REI) - Service of “V.A. Urechia” Galati County Library

Чрез тази справочна услуга потребителите имат достъп до каталозите, до Интернет, до приложни програми и електронни справочни документи, независимо от формата. Те също могат да бъдат подпомагани и направлявани от справочния библиотекар.

The Oryol Regional Public Library разви този проект, който изгради първата универсална информационна и комуникационна мрежа в Ориолския регион чрез осъвременяване на компютърната технология на работните места (чрез компании) и в местата за пребиваване (чрез местни офиси и централните библиотеки). Информационни услуги ще бъдат осигурени за всеки работник, ангажиран в селскостопанския сектор, чрез коопериране между the Central Scientific Agricultural Library (CSAL) и the Oryol Regional Public Library. http://www.valley.ru/~book/new_page_6.htm

Централната градска библиотека за деца в Saint Petersburg създаде този проект, за да осигури безплатен достъп до правна информация за деца, родители и учители, чрез правни бази от данни, управлявани от правни компании ''Codex'', ''Garant'', ''Consultant+'', специализирани библиотечни хранилища, образователни правни програми и специализирани Интернет ресурси. http://www.pushkinlib.spb.ru/russian/Law.htm

Министерството на културата на Руската Федерация разви и изпълни тази програма с цел да създаде мултифункционални и балансирани системи от информация и правни услуги за населението. 230 руски библиотеки се включиха в този проект. http://www.rflr.ru/projects/pcpi.htm

ORS е ръководена и развита по време на третата фаза на проекта (2004-2005) в партньорство между Институтът за информационни услуги и 6 библиотеки, ползващи QuestionPoint софтуер. То ще разпространи една подчертано информационна услуга, водейки до непрекъснат достъп до библиотеките и информационните професионалисти в Словения чрез чат и e-mail технология.

(Website under construction; available via the Slovene virtual library in 2005)
Обединеното кралство
Answers Now

Answers Now е една интерактивна, он-лайн информационна услуга, осигурявана от партньорството на услуги на публични библиотеки в Somerset (UK), Brisbane (Australia), Christchurch (New Zealand) и Richland (South Carolina, USA). Обучени библиотекари са в готовност да отговорят бързо на справочни запитвания 24 часа на ден, 7 дни в седмицата.

Част от Birmingham Central Library’s Business Insight, този портал беше оценен от вестник “Гардиън” в неговите Тор 10 бизнес информационни сайтове за 2003 г. http://www.bestforbusiness.com/

(За по-подробно описание на предоставяното обслужване, виж Getting down to business by Catherine Prosser in CILIP’s Update, Nov. 2003.

http://www.cilip.org.uk/publications/updatemagazine/archive/archive2003/november/update0311c.htm ).
Discovery Centres

Откривателски центрове, които се развиват в Хемпшиър (Hampshire). Първият такъв трябва да бъде отворен тази година. Ще носят съвременно библиотечно обслужване, съчетано с образователни възможности и оборудване, включващи местни исторически зони, музеи, художествени галерии, безплатен Интернет достъп, кафета и детски ясли -- всичко под един покрив. Общинският съвет, в партньорство с обществени групи, също ще разпространява услуги, такива като съвети относно кариерата, подпомагане на местния бизнес, възможности за образование на възрастните, информационни и местни спортни групи и достъп до курсове за основни умения. Центровете ще бъдат приятелски отворени към младите хора, които ще ползват зоната за развлечение и учебния район. Технологията ще играе голяма роля в създаването на достъпна услуга. Там, където мястото е ограничено, се предвижда предоставянето на някои физически улеснения; виртуален достъп ще бъде осигурен чрез компютри.

Услуга по запитване в реално време, ръководена и развита през проектната фаза(Nov. 2004 – Nov. 2006) от партньори от Източна Англия, в партньорство с OCLC Pica, включващо QuestionPoint софтуера. То ще разпространи една подчертано информационна услуга, давайки непрекъснат достъп до библиотеките и информационните професионалисти в Англия чрез чат и e-mail технология. Има връзки до подобни услуги в други страни за осигуряване на глобално и многоезично обслужване.

The RDN е съвместна за около 70 образователни и изследователски организации, включващи Националния исторически музей, Британската библиотека, Финският институт за проучване на горските фондове и Националната медицинска библиотека на Германия. Това е вход към Интернет ресурси, осигурени чрез 8 портала: Artifact, EEVL, Gesource, Sosig, Biome, Altis, Humbul и PSIgate. http://www.rdn.ac.uk/

ОБХВАТ

• 
  да се изясни каква е целта на институцията;
  
• 
  да бъдат ясни бъдещите насоки;
  
• 
  да се поеме повече контрол върху процеса, а не просто да се реагира на събитията;
  
• 
  да се внушава доверие сред лицата-посредници;
  
• 
  да се оценяват постиженията;
  
• 
  да се подбират ресурси с потенциал за бъдещо развитие;
  
• 
  да се осигури правилното изпълнение на правителствения план;
  
• 
  да се осигурят външни възможности, съответстващи на целите на организацията.
  

Стратегията представлява план, съставен от основните цели, политики и действия на организация или група от организации. Стратегическият план обяснява каква е организацията, какво прави, защо го прави, подготвя целите за бъдещото развитие и начините за тяхното постигане. Целта на изготвянето на стратегически план е да осигури правителствени органи, местна власт, персонал, потребители, изобщо всички имащи отношение структури, с коректна информация относно организацията и нейните цели и възможности. Един добър стратегически план трябва да създава впечатлението, че е реализирано най-пълноценното ползване на ресурсите, и че то е фокусирано върху ключовите приоритети. Показателите за измерване на ефективността и отчетите за развитието на плана би следвало също да бъдат включени.

• 
  организационната мисия, визия и ценности;
  
• 
  настоящия статус на организацията - нейните ресурси (материали, персонал, оборудване, технология, инфраструктура и др.); какви услуги предлага; резултати от направено изследване (преценка на изпълнението, потребителски консултации); техните силни и слаби страни (SWOT анализ);
  
• 
  описание на разликата между статуса на организацията в момента и желаният от нея статус в бъдеще във връзка с нейната мисия и визия;
  
• 
  какви са стратегическите цели и по-дългосрочните намерения, които са необходими, за да се работи в посока на мисията, т.е., да се стесни разстоянието между настоящия статус, от една страна, и мисията и визията, от друга (един пример за архивите може би е да направи повече за достъпността на колекциите чрез каталогизация и дигитализация);
  
• 
  проблемите на профила и имиджа на организацията - включват описание на обслужващата сфера (етнически състав, възрастов профил и т.н.), географско описание (селски, градски райони), социално-икономически анализи на района, местни или национални правителствени обективности с въздействие върху тях, липса на ресурси и т.н.)
  
• 
  политиките и стратегиите, които ще са нужни за достигане на целите, вземайки предвид проблемите. Това са краткосрочните цели, които би трябвало да бъдат специфични, измерими, достъпни, реалистични и ограничени във времето. (Например – да се дигитализира Втората световна война от хартиеното копие до 31 декември; да се представи годишна програма от най-малко пет изложби);
  
• 
  планиране на действие (кой какво ще направи и кога);
  
• 
  разпределение на стойности и бюджети;
  
• 
  изпълнение на цели и как те ще бъдат измерени.
  

Всеки план би трябвало да бъде добре документиран, така че всички включени лица да бъдат ясно информирани за целите, ролите и отговорностите, времевите разписания и крайните срокове, стойностите и т.н. Следният списък на проверка дава индикация за вида на документа, който би трябвало да се състави във връзка със стратегическия план:

• 
  въведение – изложение за мисията и визията, настоящ статус и т.н.
  
• 
  изложение на дългосрочни цели;
  
• 
  проблеми за профила на организацията;
  
• 
  кратко-/средносрочни цели;
  
• 
  план за действие;
  
• 
  финансов план;
  
• 
  план за персонала;
  
• 
  изпълнение на целите;
  
• 
  това е част от ролята на стратегическия план, преглед на плана и прогреса за предишната година;
  
• 
  нов среднодълъг план за действие и цели;
  
• 
  дългосрочен план за действие и цели.
  

Пресичащият се стратегически план за подобряване на културните удобства в град, регион или страна или даже континент, би могъл да се приеме като културна стратегия. Някои страни като Великобритания окуражават местните власти да съставят местни културни стратегии. В съставянето на тези стратегии те могат да постигнат партньорства с обслужване и удобства извън директния публичен сектор, такива като местни спортни съоръжения, театри, галерии, сайтове за наследството и др. Съществуването на една ясна и добре документирана стратегия ще фокусира вниманието върху значението на културата, например:

• 
  насочването на вниманието към културните нужди, исканията и аспирациите на общността;
  
• 
  давайки на културната дейност по-висок статус в местното правителство;
  
• 
  рекламирайки сектора за публиката;
  
• 
  окуражавайки обучението през целия живот;
  
• 
  осигурявайки справедливост и индивидуален равнопоставен достъп до културните дейности;
  
• 
  довеждайки услугите, ресурсите и нуждите на сектора до вниманието на местните бизнеси и демонстрирайки приноса на културните дейности в създаването на икономическото и социално благополучие;
  
• 
  представяйки сектора на доброволните организации и окуражавайки доброволците в културните обществени събития;
  
• 
  окуражавайки партньорството и кооперирането между културните услуги;
  
• 
  изяснявайки приоритетите сред всички услуги с цел помиряване на конкуриращите се искания;
  
• 
  помагайки за привличането на вниманието на външни фондове.
  

Местната културна стратегия трябва да се стреми да:

• 
  да адресира културните нужди, искания и стремежи на обществото. Това трябва да включва консултации с широк кръг организации и местни хора: и потребители, и тези, които не ползват услугите;
  
• 
  осигурява на справедлив достъп за всички;
  
• 
  да развива междуотраслов и между агенциите достъп, въвличащ обществените организации, частния сектор, доброволски групи и др.;
  
• 
  да се вземат предвид централни и регионални правителствени планове за социално приобщаване, за обучение през целия живот, икономическо развитие, обществено здравеопазване, устойчивост на околната среда и др.;
  
• 
  да се вземе предвид по-широката географска общност и потенциалното въздействие върху туризма и т.н.
  

Културната стратегия е вид стратегически план (виж Стратегическо планиране по-горе). Документът трябва да вземе формата на план за действие, съдържащ:

• 
  приоритети за ресурси и действие;
  
• 
  определени последствия;
  
• 
  предварително планиране;
  
• 
  механизъм за изпълнение;
  
• 
  механизъм за наблюдение и преглед.
  

За пример за културна стратегия, виж Eurocities strategic objectives [2]. За информация относно културните стратегии с няколко примери виж Policies for Culture: participative policy-making in south-east Europe [3]. Уеб сайтът на The Interarts Foundation съдържа информация върху културните стратегии на много европейски градове и региони [4].

Първата стъпка в какъвто и да е проект е да се направи план. Процесът сам по себе си ще предизвика въпроси (проблеми и рискове), които иначе може би не са промислени. Оценката на риска трябва винаги да се прилага. В много опростена форма, планът би трябвало да отговори на следните въпроси:

• 
  Какво? Нужно е планът ясно да дефинира целите. Например, ако това е проект за дигитализиране на колекция, целите биха могли да включват:
  

• 
  причините за дигитализацията - да се опазят оригиналите, да се направят ресурсите достъпни за по-широка аудитория по Интернет;
  
• 
  какво да бъде дигитализирано. Обсъжданията ще включват дали колекциите са единствени (ако не са, те би могло да са дигитализирани вече от някой друг), дали могат да бъдат получени правата за копиране, каква е целевата аудитория на дигитализираните ресурси (полезно да се разбере, ако ползването ще оправдае дигитализацията).
  

• 
  Кой? Какви умения и знания ще бъдат необходими? Възможностите включват:
  

• 
  Ползва се съществуващият персонал, може би с допълнително обучение;
  
• 
  Подсилва се специализираният персонал, може би чрез краткосрочни договори;
  
• 
  Отказват се всички -или част- от проектите.
  

• 
  Къде? Това включва проверяването дали достатъчно място и/или оборудване са достъпни на сайта. Ако това е дигитализационен проект, обмислянето може да включва колко дълго е възможно “крехките” документи да бъдат местени, дали са необходими специални характеристики на средата, дали процесът ще наруши нормалното обслужване.
  
• 
  Кога? Има два аспекта:
  

• 
  Има ли период, когато проектът би могъл да се осъществи с минимум нарушаване на обслужването?;
  
• 
  Колко дълго време ще отнеме проекта до завършването си? Детайлизираната работна последователност или времевият график с “крайъгълния камък” и крайният срок ще бъдат необходими.
  

• 
  Как? Това ще зависи от проекта. Например, ако проектът е за създаването на обществена програма, включваща деца в продукция на видео, или е за преместване съдържанието на музея в нова сграда, методите ще бъдат твърде различни от онези, включени в дигитализационния проект, но ще бъдат поставени на същите принципи.
  

Има, разбира се, много проблеми, които ще е нужно да бъдат обмислени и включени в плана; финанси, протичане на работния процес, оборудване, очаквана производителност и резултати, оценката, включваща и докладващите на арбитри. Веднаж завършен, планът трябва да бъде разглеждан като динамичен документ. Той трябва да бъде прегледан по отношение на регулиращата база и, може би, ще се нуждае от осъвременяване с напредъка на проекта.

Начало:

• 
  Кратък проект
  
• 
  Бизнес статус (стойности и ползи)
  
• 
  Инициативните документи на проекта
  
• 
  Оценка на риска и евентуален план
  
• 
  Роли и отговорности
  
• 
  Анализ на арбитрите/посредниците
  

• 
  Проектен план (това е главният документ, съдържащ детайли за цели, роли и отговорности, последователност на работата, времеви график, крайъгълния камък и др.п., както са описани по-горе);
  
• 
  Статус-доклад
  
• 
  Протоколи от срещите
  
• 
  Доклад за контрол на риска
  
• 
  Доклад за контрола върху проблемите
  
• 
  Контрол на промяната - стойности, въздействие и др.п., ако е необходимо
  

• 
  Доклад след проекта (постигнати цели, посрещнати цели, времеви график, стойности, научени уроци и др.).
  

Един пример за управленски метод на структуриране на проект е PRINCE (Projects in Controlled Environments), стандарт на Британското правителство за управление на проект в ИТ, въпреки че оригиналното оформяне на проект за ИТ би могло да бъде приложено към широка гама проекти, обхващайки основните елементи на проектния план, процесите и техниката. Най-късната версия е PRINCE2 [5].

Бизнес планът обикновено включва какво се изисква, когато се прави опит да се спечели финансиране. Той е много подобен на стратегическия план, но може би трябва да бъде представен в специфична форма пред спонсориращото тяло [9].