Програма за развитие на сектор „Рибарство" (опрср) Ос №4 „Устойчиво развитие на рибарските области" Мярка А. Финансова подкрепа за прилагане на местните интегрирани стратегии за развитие и покриване на оперативните


II-3. Анализ на ситуацията в сектор „Рибарство”



бет5/19
Дата07.07.2016
өлшемі2.37 Mb.
#183946
түріПрограма
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19

II-3. Анализ на ситуацията в сектор „Рибарство”



Профил на сектор „Рибарство и аквакултури”

  1. Водни площиii

    1. В Рибарската област „Високи Западни Родопи: Батак – Девин - Доспат” общо водните площи са 4792 ха (общо площта на РО е 153 417 ха или 3.12% от общата територия са водни площи) цялостната площ на екосистемите на вътрешните води, влажните зони, реките и потоците се оценява както следва:

      1. Община Батак – 3327 ха (съответно 3007 & 320)

      2. Община Доспат – 956 ха (съответно 829 & 127)

      3. Община Девин - 509 ха (съответно 230 & 279)

    2. РО се характеризира с висока концентрация на язовири (10 язовира, някои от които са сред най-големите в България) с подходящи условия за развитие на аквакултурата и изграждане на обекти за производство на риба и реки с подходящи речни корита и русла за изграждане на басейнови рибовъдни стопанства, както и за развитие на любителски риболов.

    3. Общата водна площ използвана за отглеждане на риба от осемте стопанства 8.834 h ха

  2. Рибовъдни стопанства

    1. Няма чисто риболовни дейности в РО (преди е имало на язовир „Батак”)

    2. Производството на аквакултури е традиционно развито – първите рибовъдни пъстървови стопанства са създадени през 70-те & 80-те години, а към 2010 г. има интерес и стъпки към създаване на нови стопанства на територията на РО

    3. Отглеждат се предимно студенолюбивите видове и основно дъгова пъстърва, но се отглеждат и малки количества балканска пъстърва, сивен, както и други видове риба

    4. в момента РО е лидер в производството на пъстърва в страната, което от своя страна е почти половината от производството на аквакултури в страната

  3. Към декември 2010 г. в РО оперират 10 фирми (8 извършват дейност, а в две са в процес на подготовка за стартиране)iii

  4. Две фирми отглеждат пъстърва в сладководни садкови стопанства в яз. „Доспат”& и в яз. „Въча” – първото е най-голямото сладководно садково стопанство на Балканския полуостров (трето садково стопанство в яз. „Въча” е в процес на изграждане)

    1. Производство на зарибителен материал в рибовъдните стопанства се извършва основно на:

      1. дъгова пъстърва - повечето ферми сами произведат необходимия им зарибителен материал и

      2. балканска пъстърва - в 2 ферми (производството на зарибителен материал от „Сокол – НСЛР” на язовир „Тошков чарк” (Батак) е единствено в системата на НСЛР – България и се използва за зарибяване в цялата система на НСЛР – България, а производството на зарибителен материал в „ДЛС Извора” в „Настан” (Девин) е единствено в системата на Националното управление на горите и се използва за зарибяване в цялата система на НУГ в България)

    2. 2 преработвателни предприятия на произведена и внесена риба и рибни продукти оперират на територията на РО

    3. Заети (мъже и жени) в сектора - Рибарският сектор осигурява заетост за над 200 работни места като в производството почти всички са мъже, а в преработката преобладават жените (относително същото е състоянието в страна) - няма официална статистика

    4. Годишен доход в сектора за 2010 г. - Средната годишна работна заплата в рибарския сектор е около 3000€/човек (няма официална статистика)

    5. Производството/преработка по вид

      1. Общо през 2010 г. е произведена около 1000 тона риба годишно (по официални данни за 2010 г.), но по неофициални количеството е между 1500 и 2000 тона

      2. В сравнение с предишни периоди има значително намаляване на производството (по неофициални данни в сравнение с 2010 г. през 80-те години само в язовир „Доспат” е имало по-голям обем на производството отколкото в цялата РО – около 2000-2500 тона годишно срещу 1000-1500 тона днес)

    6. Продажбата на риба на ниво области към 20.12.2010 г.:


Фиг. 15: Таблица с информация за продажба на риба на ниво области към 20.12.2010 г.

Сектор

Вид риба


Към 20.12.2010 г.

Пазарджик

Смолян

TRS - Речна (балканска) пъстърва

1 395 т

1 795 т

TRR - Дъгова пъстърва

23 488 т

1 410,10 т

За сравнение стойността на продукцията от пъстърва в цялата страна през 2005 г.е на стойност около 3.5 млн.€, а в сектора тогава са ангажирани около 250 човека. Към 2010 г. само в РО стойността на продукциятаiv надхърля тази за 2005 г., а броят на заетите е сравним.


За периода 2005-2009 г. са произведени следните видове и количества риба (т) на ниво области
Фиг. 16: Таблица с данни за производство на риба за периода 2005 – 2009 г. в тона

Сектор

Вид риба


2005

2006

2007

2008

2009

Пазарджик

Смолян

Пазарджик

Смолян

Пазарджик

Смолян

Пазарджик

Смолян

Пазарджик

Смолян

TRS - Речна (балканска) пъстърва

0,17

2,75

2,26

11,92

3,18

3,81

1,817

4,974

21,685

4,38

TRR - Дъгова пъстърва

33,575

388,961

32

940,614

64,65

935,994

43,348

1317,514

22,976

1457,36

SVF – Сивен

0,48




-

-

0,3




0,37




1,547




FCP - Шаран

72,5




43,5

4,3

5

21,3




23,35

2,2

39,06

BIC - Пъстър толстолоб

18,6




9,9




40,3










0,3




FCG – Бял амур

14,1




6,45




3,2
















SOM – Сом

2,33




1,82

2

0,2

3,216




6,5







HUH – Моруна

























0,03




APG – Руска есетра

























0,022

0,69

Езерна сьомга






















0,32




0,66


Тенденции в производство в сектор „Рибарство”:

  • В последните години има разширяване на производството, но и специализирането му основно в производство на дъгова пъстърва и диверсифициране на преработката, но свързано с внос на рибни продукти

  • Необходимо е да се подобри производство и/или маркетинг на нови продукти, въвеждане на нови технологии или развитие на иновационни производствени методи.

  • Развитието на сектор „Рибарство” е свързано основно с дейността на Салвелинус - Рея-Фиш КД & Рея-Фиш ООД, и увеличаване на относителния дял на производството на Салвелинус - Рея-Фиш КД в общия обем на производството, както и с дейността на П.А.Л. БГ

  • Почти всички от собствениците на рибните стопанства за външни за РО, както и са със седалище извън нея

  • Има интерес за стартиране на производство на аквакултури от нова група заинтересовани страни, но изцяло „външни за територията”

  • Развитието на Сектор „Рибарство” се определя основно от интересите на фирмите, които оперират в него

  • Оценката на Сектор „Рибарство” е обективно затруднена, защото липсва надеждна публична информация за реалните данни от продажбите, преработката и продажбите на риба и рибни продукти.

  • Необходимо е да се търси определяне на общия интерес за развитие на РО между различните сектори в територията

  • Развитието на сектор „Рибарство” трябва да се насочи към добавяне на стойност чрез диверсификация на преработката и маркетинга (основно в развитие и общо промотиране на производството в рамките на РО)

  • Последното предполага развитие на взаимоотношенията между стопанствата в РО и търсене на възможности за хоризонтално взаимодействие помежду им

  • Сектор „Рибарство” е имал съществено по-значимо място в местната икономика (осигурявайки по-голям дял в местния БВП) и има значително по-голям потенциал за подпомагане на икономическото развитие на РО (осигуряване на по-висока степен на заетост, по-високи доходи и възможности за диверсифициране на икономическата дейност, свързани с развитието на сектора)


Тенденции в консумирането на риба в РО:

  • Еднообразие в предлаганите рибни продукти в РО - основно американска замразена пъстърва, приготвяна в ограничен вид ястия

  • Необходимо е да се търсят възможности за разширяване на вида на предлаганата и консумирана риба в РО и особено промотирането на рибите от семейство пъстървови и специално на балканската пъстърва

  • Последното може да се развие чрез подобряването на условията за директни продажби в РО (напирмер чрез организиране на места за първа продажба)

  • Трябва да се проучи консумацията на риба от любителски риболов (уловена легално или не) и да се включи към данните за обща консумация на риба.

  • По-голямата част от продукцията се изнася от РО и дори от страната и независимо от мястото, което заема сектора в развитието на РО, това допринася твърде малко за добавяне на стойност към местната икономика и в частност туризъм.


Любителски риболов в РО

Според анализите, правени за целите на планирането на НСПРСР & ОПРСР развитието на любителският риболов в РО е в тясна връзка с развитието на сектора „Рибарство и аквакултури” поради някои специфични характеристики (местни традиции и навици, както и някои от правата на рибарите).

Любителският риболов е традиционен и популярен в РО благодарение на новосъздадените изкуствени водоеми през втората половина на XX в. Язовирите са били зарибявани с различни видове риба от естествената ихтиофауна, а също и нови видове, въведени чрез изкуствено зарибяване. Всичките функциониращи язовира в РО се използват активно за любителски риболов.

Пак според анализите, правени за целите на планирането на НСПРСР & ОПРСР общият разрешен улов на риба от рибари любители през 2005 г. достига приблизително 6 000 тона годишно и заедно с количеството на нелегалния улов, количеството от любителски риболов е близко до данните за общата консумация на рибни продукти в страната, които идват от различни законни източници – улов, производство на аквакултури и внос.

Тези оценки за страната със сигурност се отнасят и за РО. Риболовният туризъм в нея е особено популярен. РО е утвърдена национална дестинация с имидж на „Царството на пъстървите”. Тук се намират емблематични за риболова български реки - Буйновска, Триградска, Широколъшка, Лясковска и Въча. Река Въча, обединява притоците на останалите реки в района на Девин и е с голям целогодишен дебит и вирове - убежища на рекордни екземпляри.

Спортният риболов в РО е доста популярен:



  • Каньонът на Девинска река представлява една от най-добре запазените екосистеми в българските планини и обявен за защитена местност, а във водите му се среща балканската пъстърва.

  • В Девин се провеждат кръгове на Световно първенство по риболов на пъстърва, а в местността „Тешел” се провеждат и кръговете от републиканския ни шампионат по улов на пъстърва

  • На река Въча се е провеждало Световно първенство по риболов на блесна

  • На яз. "Батак" се провежда през февруари състезание "Баташка сеч" по подледен риболов (риболов на дупка в дебел лед)

  • Световният рекорд за балканска пъстърва е български и е поставен на язовир "Малък Беглик". Най-голямата риба от този вид за всички времена е хваната през 1980 година и е била с тегло 11.1 кг. и дължина 97 сантиметра. Рибата е призната за световен рекорд по време на Световно ловно изложение в Пловдив.

В язовирВъча” рибното разнообразие е значимо, стръмните насечени брегове са достъпни на малко места, но:

  • може да се лови риба от множеството плаващи къщи и хотели,

  • може да се наеме лодка и се използват рапали (изкуствени рибки) с цел риболов на сом

  • може да се наеме риболовен гид (например за търсене на местоположенията на сомовете).

Около язовир „Батак” - в курорта „Цигов чарк”, във ваканционно селище „Дъното” могат да се наемат рибарски лодки, (както и лодки за развлечения - кану и каяк, водни колела и моторна яхта), както и рибарски принадлежности. Във водите му се срещат костур, кефал, червеноперка, шаран, таранка, толстолоб.

Язовир Доспат предлага същите възможности. В него има костур, шаран, кефал, уклей, червеноперка и пъстърва.

Като цяло в РО има ясно обособени два сезона за риболовен туризъм - зимен (свързан със зимен риболов) и летен (основно свързан с бивакуване, т.е. нерегламентирано къмпингуване около многобройните язовири особено характерни за територията на община Батак) сезон. Официална статистика на посещенията няма и е трудно да се определи точния брой на посещенията. Експертните оценки варират както за продължителността на сезоните, така и по отношение на броят на посетителите, но се предполага, че има около 300 000 еднодневни посещения годишноv.

Към момента, обаче, все още няма изградена инфраструктура, която да отговори на подобен риболовен натиск. Въпреки направените през последните години подобрения и изградените съоръжения, като цяло все още липсват тоалетни, обезопасени огнища, обозначени площадки за разпъване на палатки, механизъм за събиране и извозване на отпадъците, както и готовност от къмпингуващите да преминат към културно и отговорно поведение16.

Към момента таксуването на къмпингуващите е неадекватно. Според проучване „действащата в момента наредба, стойността на разполагане на т.нар. временен обект е 60 стотинки дневно за 10 м2. През 2009 г. като такса в община Батак са събрани общо 1452 лева, а към 31.07.2010 г. 173 лева (основните такси се събират през август във връзка с провеждането на „Беглика Фест”). Къмпингуващите край язовира се възползват от природните ресурси на региона на неоправдано ниска цена, което деформира реалната икономическа стойност на РО и демотивира хората да я опазват.




Достарыңызбен бөлісу:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   19




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет