II-3. Анализ на ситуацията в сектор „Рибарство”

II-3. Анализ на ситуацията в сектор „Рибарство”

1. 
   Водни площиⁱⁱ
   
   1. 
      В Рибарската област „Високи Западни Родопи: Батак – Девин - Доспат” общо водните площи са 4792 ха (общо площта на РО е 153 417 ха или 3.12% от общата територия са водни площи) цялостната площ на екосистемите на вътрешните води, влажните зони, реките и потоците се оценява както следва:
      
      1. 
         Община Батак – 3327 ха (съответно 3007 & 320)
         
      2. 
         Община Доспат – 956 ха (съответно 829 & 127)
         
      3. 
         Община Девин - 509 ха (съответно 230 & 279)
         
   2. 
      РО се характеризира с висока концентрация на язовири (10 язовира, някои от които са сред най-големите в България) с подходящи условия за развитие на аквакултурата и изграждане на обекти за производство на риба и реки с подходящи речни корита и русла за изграждане на басейнови рибовъдни стопанства, както и за развитие на любителски риболов.
      
   3. 
      Общата водна площ използвана за отглеждане на риба от осемте стопанства 8.834 h ха
      
2. 
   Рибовъдни стопанства
   
   1. 
      Няма чисто риболовни дейности в РО (преди е имало на язовир „Батак”)
      
   2. 
      Производството на аквакултури е традиционно развито – първите рибовъдни пъстървови стопанства са създадени през 70-те & 80-те години, а към 2010 г. има интерес и стъпки към създаване на нови стопанства на територията на РО
      
   3. 
      Отглеждат се предимно студенолюбивите видове и основно дъгова пъстърва, но се отглеждат и малки количества балканска пъстърва, сивен, както и други видове риба
      
   4. 
      в момента РО е лидер в производството на пъстърва в страната, което от своя страна е почти половината от производството на аквакултури в страната
      
3. 
   Към декември 2010 г. в РО оперират 10 фирми (8 извършват дейност, а в две са в процес на подготовка за стартиране)ⁱⁱⁱ
   
4. 
   Две фирми отглеждат пъстърва в сладководни садкови стопанства в яз. „Доспат”& и в яз. „Въча” – първото е най-голямото сладководно садково стопанство на Балканския полуостров (трето садково стопанство в яз. „Въча” е в процес на изграждане)
   
   1. 
      Производство на зарибителен материал в рибовъдните стопанства се извършва основно на:
      
      1. 
         дъгова пъстърва - повечето ферми сами произведат необходимия им зарибителен материал и
         
      2. 
         балканска пъстърва - в 2 ферми (производството на зарибителен материал от „Сокол – НСЛР” на язовир „Тошков чарк” (Батак) е единствено в системата на НСЛР – България и се използва за зарибяване в цялата система на НСЛР – България, а производството на зарибителен материал в „ДЛС Извора” в „Настан” (Девин) е единствено в системата на Националното управление на горите и се използва за зарибяване в цялата система на НУГ в България)
         
   2. 
      2 преработвателни предприятия на произведена и внесена риба и рибни продукти оперират на територията на РО
      
   3. 
      Заети (мъже и жени) в сектора - Рибарският сектор осигурява заетост за над 200 работни места като в производството почти всички са мъже, а в преработката преобладават жените (относително същото е състоянието в страна) - няма официална статистика
      
   4. 
      Годишен доход в сектора за 2010 г. - Средната годишна работна заплата в рибарския сектор е около 3000€/човек (няма официална статистика)
      
   5. 
      Производството/преработка по вид
      
      1. 
         Общо през 2010 г. е произведена около 1000 тона риба годишно (по официални данни за 2010 г.), но по неофициални количеството е между 1500 и 2000 тона
         
      2. 
         В сравнение с предишни периоди има значително намаляване на производството (по неофициални данни в сравнение с 2010 г. през 80-те години само в язовир „Доспат” е имало по-голям обем на производството отколкото в цялата РО – около 2000-2500 тона годишно срещу 1000-1500 тона днес)
         
   6. 
      Продажбата на риба на ниво области към 20.12.2010 г.:
      

Сектор Вид риба	Към 20.12.2010 г.
	Пазарджик	Смолян
TRS - Речна (балканска) пъстърва	1 395 т	1 795 т
TRR - Дъгова пъстърва	23 488 т	1 410,10 т

За сравнение стойността на продукцията от пъстърва в цялата страна през 2005 г.е на стойност около 3.5 млн.€, а в сектора тогава са ангажирани около 250 човека. Към 2010 г. само в РО стойността на продукцията^iv надхърля тази за 2005 г., а броят на заетите е сравним.

Сектор Вид риба	2005		2006		2007		2008		2009
	Пазарджик	Смолян	Пазарджик	Смолян	Пазарджик	Смолян	Пазарджик	Смолян	Пазарджик	Смолян
TRS - Речна (балканска) пъстърва	0,17	2,75	2,26	11,92	3,18	3,81	1,817	4,974	21,685	4,38
TRR - Дъгова пъстърва	33,575	388,961	32	940,614	64,65	935,994	43,348	1317,514	22,976	1457,36
SVF – Сивен	0,48		-	-	0,3		0,37		1,547
FCP - Шаран	72,5		43,5	4,3	5	21,3		23,35	2,2	39,06
BIC - Пъстър толстолоб	18,6		9,9		40,3				0,3
FCG – Бял амур	14,1		6,45		3,2
SOM – Сом	2,33		1,82	2	0,2	3,216		6,5
HUH – Моруна									0,03
APG – Руска есетра									0,022	0,69
Езерна сьомга								0,32		0,66

• 
  В последните години има разширяване на производството, но и специализирането му основно в производство на дъгова пъстърва и диверсифициране на преработката, но свързано с внос на рибни продукти
  
• 
  Необходимо е да се подобри производство и/или маркетинг на нови продукти, въвеждане на нови технологии или развитие на иновационни производствени методи.
  
• 
  Развитието на сектор „Рибарство” е свързано основно с дейността на Салвелинус - Рея-Фиш КД & Рея-Фиш ООД, и увеличаване на относителния дял на производството на Салвелинус - Рея-Фиш КД в общия обем на производството, както и с дейността на П.А.Л. БГ
  
• 
  Почти всички от собствениците на рибните стопанства за външни за РО, както и са със седалище извън нея
  
• 
  Има интерес за стартиране на производство на аквакултури от нова група заинтересовани страни, но изцяло „външни за територията”
  
• 
  Развитието на Сектор „Рибарство” се определя основно от интересите на фирмите, които оперират в него
  
• 
  Оценката на Сектор „Рибарство” е обективно затруднена, защото липсва надеждна публична информация за реалните данни от продажбите, преработката и продажбите на риба и рибни продукти.
  
• 
  Необходимо е да се търси определяне на общия интерес за развитие на РО между различните сектори в територията
  
• 
  Развитието на сектор „Рибарство” трябва да се насочи към добавяне на стойност чрез диверсификация на преработката и маркетинга (основно в развитие и общо промотиране на производството в рамките на РО)
  
• 
  Последното предполага развитие на взаимоотношенията между стопанствата в РО и търсене на възможности за хоризонтално взаимодействие помежду им
  
• 
  Сектор „Рибарство” е имал съществено по-значимо място в местната икономика (осигурявайки по-голям дял в местния БВП) и има значително по-голям потенциал за подпомагане на икономическото развитие на РО (осигуряване на по-висока степен на заетост, по-високи доходи и възможности за диверсифициране на икономическата дейност, свързани с развитието на сектора)
  

• 
  Еднообразие в предлаганите рибни продукти в РО - основно американска замразена пъстърва, приготвяна в ограничен вид ястия
  
• 
  Необходимо е да се търсят възможности за разширяване на вида на предлаганата и консумирана риба в РО и особено промотирането на рибите от семейство пъстървови и специално на балканската пъстърва
  
• 
  Последното може да се развие чрез подобряването на условията за директни продажби в РО (напирмер чрез организиране на места за първа продажба)
  
• 
  Трябва да се проучи консумацията на риба от любителски риболов (уловена легално или не) и да се включи към данните за обща консумация на риба.
  
• 
  По-голямата част от продукцията се изнася от РО и дори от страната и независимо от мястото, което заема сектора в развитието на РО, това допринася твърде малко за добавяне на стойност към местната икономика и в частност туризъм.
  

Според анализите, правени за целите на планирането на НСПРСР & ОПРСР развитието на любителският риболов в РО е в тясна връзка с развитието на сектора „Рибарство и аквакултури” поради някои специфични характеристики (местни традиции и навици, както и някои от правата на рибарите).

Любителският риболов е традиционен и популярен в РО благодарение на новосъздадените изкуствени водоеми през втората половина на XX в. Язовирите са били зарибявани с различни видове риба от естествената ихтиофауна, а също и нови видове, въведени чрез изкуствено зарибяване. Всичките функциониращи язовира в РО се използват активно за любителски риболов.

Пак според анализите, правени за целите на планирането на НСПРСР & ОПРСР общият разрешен улов на риба от рибари любители през 2005 г. достига приблизително 6 000 тона годишно и заедно с количеството на нелегалния улов, количеството от любителски риболов е близко до данните за общата консумация на рибни продукти в страната, които идват от различни законни източници – улов, производство на аквакултури и внос.

Тези оценки за страната със сигурност се отнасят и за РО. Риболовният туризъм в нея е особено популярен. РО е утвърдена национална дестинация с имидж на „Царството на пъстървите”. Тук се намират емблематични за риболова български реки - Буйновска, Триградска, Широколъшка, Лясковска и Въча. Река Въча, обединява притоците на останалите реки в района на Девин и е с голям целогодишен дебит и вирове - убежища на рекордни екземпляри.

Спортният риболов в РО е доста популярен:

• 
  Каньонът на Девинска река представлява една от най-добре запазените екосистеми в българските планини и обявен за защитена местност, а във водите му се среща балканската пъстърва.
  
• 
  В Девин се провеждат кръгове на Световно първенство по риболов на пъстърва, а в местността „Тешел” се провеждат и кръговете от републиканския ни шампионат по улов на пъстърва
  

• 
  На река Въча се е провеждало Световно първенство по риболов на блесна
  
• 
  На яз. "Батак" се провежда през февруари състезание "Баташка сеч" по подледен риболов (риболов на дупка в дебел лед)
  
• 
  Световният рекорд за балканска пъстърва е български и е поставен на язовир "Малък Беглик". Най-голямата риба от този вид за всички времена е хваната през 1980 година и е била с тегло 11.1 кг. и дължина 97 сантиметра. Рибата е призната за световен рекорд по време на Световно ловно изложение в Пловдив.
  

• 
  може да се лови риба от множеството плаващи къщи и хотели,
  
• 
  може да се наеме лодка и се използват рапали (изкуствени рибки) с цел риболов на сом
  
• 
  може да се наеме риболовен гид (например за търсене на местоположенията на сомовете).
  

Като цяло в РО има ясно обособени два сезона за риболовен туризъм - зимен (свързан със зимен риболов) и летен (основно свързан с бивакуване, т.е. нерегламентирано къмпингуване около многобройните язовири особено характерни за територията на община Батак) сезон. Официална статистика на посещенията няма и е трудно да се определи точния брой на посещенията. Експертните оценки варират както за продължителността на сезоните, така и по отношение на броят на посетителите, но се предполага, че има около 300 000 еднодневни посещения годишно^v.

Към момента, обаче, все още няма изградена инфраструктура, която да отговори на подобен риболовен натиск. Въпреки направените през последните години подобрения и изградените съоръжения, като цяло все още липсват тоалетни, обезопасени огнища, обозначени площадки за разпъване на палатки, механизъм за събиране и извозване на отпадъците, както и готовност от къмпингуващите да преминат към културно и отговорно поведение¹⁶.

Към момента таксуването на къмпингуващите е неадекватно. Според проучване „действащата в момента наредба, стойността на разполагане на т.нар. временен обект е 60 стотинки дневно за 10 м². През 2009 г. като такса в община Батак са събрани общо 1452 лева, а към 31.07.2010 г. 173 лева (основните такси се събират през август във връзка с провеждането на „Беглика Фест”). Къмпингуващите край язовира се възползват от природните ресурси на региона на неоправдано ниска цена, което деформира реалната икономическа стойност на РО и демотивира хората да я опазват.