Сценарий за всяко вероятно въздействие в рамките на научните предпоставки за съществуването на такова въздействие
жүктеу/скачать 13.68 Mb.
|
Риби 1137 Barbus plebejus Маришка мряна. Живее в долните течения на реките. Застрашена е от свръх улов. Таблица 15. Други значими животински видове, свързани с природозащитата за които територията на Инвестиционното предложение е потенциално местообитание
5.2. Описание и анализ на въздействието на ОУП върху целостта на защитените зони с оглед на тяхната структура, функции и природозащитни цели както по време на реализацията, така и при експлоатацията на инвестиционното предложение. 5.2.1. Оценка на инвестиционните намерения 5.2.1.1.Новостроящ се път с. Аврамово - Св. Петка – с. Абланица. Обектът е извън мрежата НАТУРА 2000, но е включен в оценката. Разполага се по трасето на стар черен път функциониращ и сега от с. Аврамово на юг към с. Абланица. Приблизителна ширина заедно със сервитутна ивица и придружаващи съоръжения – 20 м Приблизителна дължина - 5200 м (5.2 км) Работни пътища – съвпадат със трасето Пътят пресича горски природни местообитания от следния тип: Смърчови гори (9410), Бял борови гори (91СА) и различни преходи между тях. Площ заета от обекта – 104000 м2 (104 дка) Засегната площ от природни местообитанията в проценти – 0.0008 % спрямо двете природни местообитания. Не са известни популации от приоритетни растителни видове. Не са известни основни популации от категорията “Други значими растителни видове”. В района е установена милионна популация (по открити места) от пролетен минзухар (Crocus veluchensis), които е Балкански ендемит. В края на юни-юли могат да се Установят фрагменти от популациите на Родопската теменуга (Viola rhodopeia) – Родопски ендемит. И двата вида са много широко разпространени в Родопите. Не е изключено фрагмент от популацията на Стефчова тлъстига (Sedum stefco) (известен от района) да попадне в горното трасе. Въздействието на пътя с. Аврамово - Св. Петка – с. Абланица не се оценява по отношение въздействието върху предмета и целите на ЗЗ, тъй като е извън мрежата НАТУРА 2000. Алтернативи: Възможните алтернативни трасета ще попаднат в територии от защитени зони от Натура 2000, при което ще се окаже по-силно отрицателно въздействие върху природните местообитания. 5.2.1.2. Реконструкция на 12 км главен водопровод “Чукура – ПСПВ Велинград”. Обектът се разполага по трасе южно от пещерата Лепеница на север-североизток край с. Грашево, като югоизточно от вр. Студиня се осъществява връзка с Бистришката деривация и се създават условия за необходимия воден напор към Велинград. Изкопните работи по реконструкцията, които са разположени на територията на ЗЗ “Родопи Западни” възлизат на 4000 м (4 км). Останалата част не попада в територия от NATURA 2000. Ширина на изкопа: 1м Височина на изкопа: 1 м Дължина на изкопа: 12000 м (12 км) Вероятен обем изкопана земна маса: 12000 м3 Остатъчна земна маса след зариване: около 300 м3 Обектът пресича основни горски природни местообитания от следния тип: Бял борови гори (91СА), Богати на видове картълови съобщества върху силикатен терен (6230), Ацидофилни гори от смърч в алпийския пояс (9410). Цялата площ заета от обекта – 12000 м2 (12 дка). В NATURA 2000 – 4000 м2 (4 дка). Общо засегната площ от природни местообитания в проценти – 0.0008 % спрямо трите природни местообитания; само в NATURA 2000: 0.0003%. Не са известни популации от приоритетни растителни видове. В района е известна милионна популация (по открити места) от пролетен минзухар (Crocus veluchensis), които е Балкански ендемит, Румелийска звъника (Hypericum rumeliacum), зеленоцветен напръстник (Digitalis viridiflora).
Обектът се разполага по трасе от местността Бялата вода на северозапад към с. Драгиново и заема територия от мрежата НАТУРА 2000 в централната част на южната периферия от зона “Яденица” в близост до с. Драгиново. Ширина на изкопа – 1м Височина на изкопа – 1 м Дължина на изкопа - 4000 м (4 км) Вероятен обем изкопана земна маса – 4000 м3 Остатъчна земна маса след зариване – около 100 м3 Площ заета от обекта: 4000 м2 (4 дка) Обектът пресича основни природни местообитания: Обикновен бук (Luzulo fagetum) (9110); Гори от мизийски бук (91WO) и значителни селскостопански площи. Засегната площ от природни местообитания в проценти – 0.24% спрямо двете природни местообитания. Не са известни популации от приоритетни растителни видове. От категорията “Други значими растителни видове” е разпространена Мизийската камбанка (Campanula moesiaca). В района е известна милионна популация (по открити места) от пролетен минзухар (Crocus veluchensis), които е Балкански ендемит. Изкопът за допълнително водоснабдяване на с. Драгиново е съвместим с предметите и целите на ЗЗ “Яденица” поради малката площ, като се засягат природни местообитания от букови гори. Алтернативи: При всяко друго алтернативно решение дължината на трасето ще се увеличи приблизително два пъти и ще бъде необходимо припомпване на водата. При тази алтернатива ще бъдат изсечени допълнително букови дървета. Алтернативата е неприемлива. 5.2.1.4. Водоем от 1000 м3 разположен в кв. Крушата в гр. Сърница. Посоченият водоем се захранва от 2 основни посоки и групи водоизточници – от югоизток (местността Хановете) на 2 км от м. Сърница и от северозапад (м. Скарата) на 3 км от гр. Сърница. Системата е действаща. Водоемът попада изцяло в защитена територия “Родопи Западни” от мрежата НАТУРА 2000. Водната маса се събира от 45 каптажа, формиращи 5 групи съобразно теренното си разположение: Група “Бърдуче” – 4 каптажа Група “Сърница североизток” – 10 каптажа Група “Сърница север” – 10 каптажа Група “Сърница юг” – 12 каптажа Група “Южна зона за отдих” – 9 каптажа
Независимо от благоприятната обща климатична характеристика на района каптирането на водите е довело до известно засушаване на естествените местообитания по склонове на язовир “Доспат”. Площ заемана от обекта – 20 000 м2 (20 дка) Засегната площ от природни местообитания в проценти – 0.07% спрямо природното местообитание. Процентът се изчислява, като % от общата територия, 27190 дка = 1% от общата територията на 33 Родопи Западни - от Планинските сенокосни ливади в защитената зона “Родопи Западни”. Не са известни популации от приоритетни растителни видове. Известни са популации от категорията “Други значими растителни видове” Рьомерово плюскавиче; (Silene romeri); Румелийска жълтуга (Genista rumelica), Родопски омайник (Geum rhodopeum) и др. В района е известна милионна популация (по открити места) от пролетен минзухар (Crocus veluchensis), които е Балкански ендемит. Забележка: Източник на вода №32, извор “Чибуците”, не се намира в Защитената територия “Тъжник”. Оценката за състоянието на растителното разнообразие е необходимо да бъде направена на място през вегетационния сезон. Популацията от Spirea salicifolia (Върболистен тъжник) не се засяга. Изграждането на водоема е съвместимо с предметите и целите на ЗЗ “Родопи-Западни” защото не засяга приоритетни природни местообитания – Планински сенокосни ливади. Алтернативи: При всяко друго алтернативно решение за изграждане на водоема ще наложи изместването на 21 от довеждащите водопроводи от каптажите Сърница – юг –12 каптажа и от Южна зона за отдих – 9 каптажа и ще се наложи изсичане на смърчови дървета. Алтернативата е неприемлива. 5.2.1.5. Допълнително водоснабдяване местността “Скарата - Бърдуче –гр. Сърница” Заедно с каптажите от местността “Петелско дере” и “местността Сърнишко дере” този водопровод е включен в системата за набиране на води за главния 1000 м3 водоем. Разположен е основно естествено приоритетно природно местообитание “Планински сенокосни ливади (6520)”. Техническите параметри са взети под внимание при изчисляване от процента от територии, които обекта заема от природното местообитание при оценката на водоема от 1000 м3 в гр. Сърница. Изграждането на водопровода за допълнително водоснабдяване на местността “Скарата - Бърдуче –гр. Сърница” е съвместимо с предметите и целите на ЗЗ “Родопи-Западни” То засяга в незначителна степен приоритетно природно местообитание – Планински сенокосни ливади (6520), като въздействието е оценено при изграждане на водоема от 1000 м3. Алтернативи: При всяко друго алтернативно решение за изграждане на водопровода ще наложи преминаване през приоритетно природно местообитание – планински сенокосни ливади, като освен при удължено трасе се изсекат смърчови дървета. Алтернативата е неприемлива. 5.2.1.6. Градска пречиствателна станция за отпадни води на Велинград – в землището на с. Драгиново Обектът се разполага в землището на с. Драгиново на север от селото в квартал Водениците. Обектът се разполага близо до брега на р. Яденица, в близост до следните природни местообитания: Алувиални гори с Almus glutinosa и Fraxinus excelsior (91EO); Крайречни галерии от Salix alba; Popilus alba (92AO). Засегната площ от природни местообитания няма. Обектът се разполага в ЗЗ от НАТУРА 2000 “Яденица”.
Определеният терен е разположен върху земеделски площи, извън естествени местообитания. Данни за друга необходима площ и за инфраструктурни елементи не са известни.
Приоритетни видове: няма Други важни видове: Ostrya carpinifolia (воден габър), Pistatia terebinthus (кукуч), Syringa vulgaris (люляк). Видовете са извън мястото на инвестиционните намерения.
Според проектното предложение се предвижда електропроводът да премине, като просека в посока север - юг от с. Грашево, през територията на ДГС Чехльово към вилна зона Кара-тепе. По-нататъшната част на трасето не е отбелязано в представените ни картни материали. Трасето на електропровода се разполага в ЗЗ от НАТУРА 2000 “Родопи-Западни”. Ширина на просеката - 5+5 м (10 м теоретично) Височината на дървостоя по трасето е средно около 25 м. При това обстоятелство, за да не се засягат електропровода при падане на дървета ширината на просеката е необходимо да се планира на минимум 50 м. Дължина на просеката – 11 км по въздушна линия. Поради изключително насечения терен тази основна дължина ще нарасне минимум със 100 %, което практически прави реалната дължина около 22-25 км. Това трасе пресича основно природни местообитания - “Рило-Родопски и Старопланински бял борови гори” (91СА) и Тревни съобщества с къртъл богати на видове (6230). Като се вземат предвид горните обстоятелства е видно, че площта, която би заела просеката в природни местообитания е около 1250 дка. Засегната площ на природни местообитания в % - 0.165 %. Забележка: При плътност на насаждението 98% запаса от дървесна маса е около 600 м3 на ха. При това положение ще бъдат унищожени 75000 м3 първокласни гори „Рило-Родопски и Старопланински бялборови гори„ и „Богати на видове Картълови съобщества върху силикатен терен в планините„ без аналог в Европейската флора. Ще бъдат унищожени популации от около 50 вида висши растения, както и местообитанията на птици, дребни бозайници, едри бозайници, влечуги и множество насекомни видове др. Ще се създадат предпоставки за развитие на ерозия, ще предизвика съществена фрагментация проникване на инвазивни видове, масово развитие на горски вредители, като ръждивата борова листна оса (Neodiprion sertifer), което още повече ще влоши екологическата обстановка. Изграждането на електропровода по даденото в ОУП трасе не е съвместимо с предметите и целите на ЗЗ “Родопи Западни” защото засяга от приоритетни природни местообитания и популации на растителни и животински видове. Алтернативи: - Необходимо е да се търси алтернативно трасе. Възможни решения са свързани с ползуването на вече съществуващи противопожарни просеки; с отклоняването през района на с. Медни поляни и близко до него; с развиване на електрическата мрежа в сервитута на съществуващия път Велинград – Сърница. - При взимане на окончателното решение отново ще бъде преценена неговата съвместимост и въздействие върху благоприятното състояние на природната среда. Необходимо е да се отбележи, че стойността 0.165 % засегната площ от природни местообитания в този случай е няколко пъти по-висока от стойностите получени при оценката на останалите обекти от ОУП. Този факт насочва още веднъж към търсене на алтернативно решение. Прокарването на електропровода може да стане, като се използват сервитутните ивици край пътищата или трасетата на противопожарните просеки. Таблица 16. Заемани територии от инвестиционни намерения в природни местообитание в %
Оценката на степента на въздействие на инвестиционните предложения за реализиране на Общия устройствен план на община Велинград и възможни алтернативни решения върху защитените зони се базира на влиянието върху всеки от критериите за Благоприятен природозащитен статус – популация в зоната, площ на местообитанията в зоната (където има специфични по-малки по площ, но важни местообитания се отчитат отделно), качество на местообитанията (структурни и функционални параметри), бъдещи перспективи (други важни параметри). Отделно се отчитат и други структурни и функционални параметри, като общата функционална роля на зоната за свързаността на мрежата – биокоридорна функция, географска свързаност. Характеристиката на всеки един от типовете въздействия е разгледан в т. 5.а. За определяне степента на въздействието е използвана 10-степенна скала на оценката, която позволява да се отчетат различните параметри на значимостта на едно въздействие, спрямо стандартните показатели за оценка на степента на въздействие (таблица 15).
Възприети са следните четири степени на въздействие в зависимост от балните оценки: 0 - няма въздействие от 1 до 3 – слабо въздействие, което може да бъде избегнато без прилагане на специални мерки освен спазване на най-добрите практики при строеж и експлоатация; от 4 до 6 – средно по степен въздействие, което е необходимо да се отчете в комбинация с други фактори и да се препоръчат мерки за намаляване или премахване от 7 до 10 – значително въздействие, което е необходимо да бъде премахнато чрез избор на алтернативи или прилагане на смекчаващи и компенсаторни мерки; Оценката на степента на въздействие на инвестиционното предложение за общ устройствен план на община Велинград е свързано с целостта на Защитени зони „Яденица”, с код BG 0001386 “Родопи Западни” с код BG 0001030 с оглед опазване на нейната структура, функции и природозащитни цели, е представена в таблица 16. Таблица 18. Степен на въздействие на предложението върху местообитанията и растителните видове
Коментар: От приложената таблица се вижда, че само електропровода за гр. Сърница носи сериозен отрицателен ефект върху местообитанията и респективно видовете. Останалите обекти са напълно съвместими и във висока степен не нарушават околната среда. По време на строителството По време на строителството може да се очаква обезпокояване на видове птици и дребни бозайници, предимно гризачи и насекомоядни, не представляващи предмет на опазване в защитената зона, както и на такива в съседни терени. Това ще се дължи на шума от строителната техника, но ще бъде с кратковременен ефект. След озеленяване на обектите с предимно местна растителност, в последствие се очаква заселване на по-голям брой синантропни и толерантни към човешко присъствие растителни и животински видове, характерни за населени места и паркове. Няма да бъде нарушен благоприятния природозащитен статус на местообитанията или видовете, предмет на опазване в зоната;
- По време на експлоатация се запазва степента на косвената повлияност върху ЗЗ от периода на строителството и може да се оцени като незначителна върху нейната цялост и структура. - Косвеното засягането на природни местообитания от зоната е на ниво в периода на строителство. - От представителите на животинския и растителен свят в ЗЗ не се посочват обекти за опазване на видово ниво – предлагам- От представителите на животинския и растителен свят в ЗЗ в близост до трасето на обходния път не са установени местообитания на целеви видове. - Фауната от земноводни и влечуги около трасето на пътя се оценява като бедна. 6. Предложения за смекчаващи мерки, предвидени за предотвратяване, намаляване и възможно отстраняване на неблагоприятните въздействия от осъществяване на ОУП върху защитените зони и определяне на степента им на въздействие върху предмета на опазване на защитените зони в резултат на прилагането на предложените смекчаващи мерки. Прогресивната урбанизация, повишената консумация на вода и енергия, търсене на нови рекреационни зони, разрастването на пътната и електропреносна мрежа от всички категории, са фактори с доказано отрицателно действие върху качествата на околната среда. Съществуват, обаче, подходи, чието щадящо отношение към природните дадености може да допринесе съществено за тяхното опазване. По долу ще бъдат отбелязани няколко подхода от тази категория, определени от спецификата на дейностите в ОУП и характера на зоните, както следва:
* рекултивиране на работните пътища с местни видове * да не се ползуват тежки машини * евентуално опазване на вековни дървета * строителните работи да се извършат извън размножителният сезон (април-юни), за да се избегне безпокойство на видовете. * като мярка за дефрагментация на местообитания на животински видове (дребни бозайници и влечуги) и предотвратяване на смъртност на животни от пътни инциденти да се предвиди изграждането на малки подлези. За да се насочат животните да минават през подлеза е необходимо около тях да се запази достатъчно растителност, стари пънове или купчина камъни. Около подлеза да се обособи 50 м буферна зона без достъп на хора. * при намиране преди започване и по време на строителството на сухоземни костенурки, таралежи, змии и други животински видове, те да бъдат пренесени и освободени на безопасно разстояние от обекта. * да се предвидят и маркират местата за временно депониране на материали от изкопните дейности, чимове и храстова растителност. * да не се третират с химически вещества тревната покривка и пътищата. * да не се допуска изхвърлянето на битови и хранителни отпадъци, които могат да доведат до отравяне на почвите и представители на растителния и животинския свят. * да се проведе подробна разяснителна кампания сред участниците в строителните и експлоатационни дейности за целите и предмета на защитените зони с оглед предотвратяване на щети върху растителния и животински свят в района. * да не се допускат разливи на горива и смазочни материали от строителните машини. 6.1.2. Реконструкция на главен водопровод “Чукура - Велинград” * запазване нагорния почвен слой * запазване на вековни дървета * почистване на строителните отпадъци и земя от изкопа * рекултивиране на трасето с местна растителност * строителните работи да се извършат извън размножителният сезон (април-юни), за да се избегне безпокойство на видовете. * при намиране преди започване и по време на строителството на сухоземни костенурки, таралежи, змии и други животински видове, те да бъдат пренесени и освободени на безопасно разстояние от обекта.
* картиране и следене състоянието на водоизточниците * осигуряване 30% екологичен обем от води за засегнатите местообитания за да се подържа водния режим на ощетените местообитания * почистване на трасето от строителни отпадъци * озеленяване на територията около водоема с местни растителни видове, кореспондиращи на хабитатната специфика * при намиране преди започване и по време на строителството на сухоземни костенурки, таралежи, змии и други животински видове, те да бъдат пренесени и освободени на безопасно разстояние от обекта. * да се предвидят и маркират местата за временно депониране на материали от изкопните дейности, чимове и храстова растителност. * д а не се допуска изхвърлянето на битови и хранителни отпадъци, които могат да доведат до отравяне на почвите и представители на растителния и животинския свят. * да се проведе подробна разяснителна кампания сред участниците в строителните и експлоатационни дейности за целите и предмета на защитените зони с оглед предотвратяване на щети върху растителния и животински свят в района.
* изграждане на сектори за биологично пречистване на водите * почистване на района от строителни отпадъци и земя от изкопите *озеленяване на територията на станцията с местни растителни видове, кореспондиращи на хабитатната специфика * строителните работи да се извършат извън размножителният сезон (април-юни), за да се избегне безпокойство на видовете. * при намиране преди започване и по време на строителството на сухоземни костенурки, таралежи, змии и други животински видове, те да бъдат пренесени и освободени на безопасно разстояние от обекта. 6.1.5. Допълнително водоснабдяване “Драгиново” * запазване на горния почвен слой * запазване на вековни дървета * почистване на района от строителни отпадъци и земя от изкопите * рекултивация на терена с местни растителни видове, кореспондиращи на хабитатната специфика * строителните работи да се извършат извън размножителният сезон (април-юни), за да се избегне безпокойство на видовете. * при намиране преди започване и по време на строителството на сухоземни костенурки, таралежи, змии и други животински видове, те да бъдат пренесени и освободени на безопасно разстояние от обекта.
* да не се ползуват тежки машини * да се рекултивират работните площи с местни тревни видове * да се складират подходящо и изнасят своевременно изсечения дървен материал * да не се разрушават мравуняците * да се запазват (при възможност) вековните дървета * строителните работи да се извършат извън размножителният сезон (април-юни), за да се избегне безпокойство на видовете. * да се направи точно маркиране на маршрутите за подходите към трасето, за да се предотврати допълнителното унищожение на растителност. * при намиране преди започване и по време на строителството на сухоземни костенурки, таралежи, змии и други животински видове, те да бъдат пренесени и освободени на безопасно разстояние от обекта. * да не се третира с химически вещества тревната покривка по трасето. * да не се допуска изхвърлянето на битови и хранителни отпадъци, които могат да доведат до отравяне на почвите и представители на растителния и животинския свят. * да се проведе подробна разяснителна кампания сред участниците в строителните и експлоатационни дейности за целите и предмета на защитените зони с оглед предотвратяване на щети върху растителния и животински свят в района. * да не се допускат разливи на горива и смазочни материали от строителните машини.
При “нулевата алтернатива“, без реализиране на инвестиционното предложение, по отношение на растителността и типовете местообитания, могат да се прогнозират два варианта на естествено развитие. При оптимистичния вариант, сукцесионните изменения се развиват към формиране на устойчиви растителни съобщества и стабилно състояние на екосистемите в далечно бъдеще и при липса на антропогенно въздействие. При песимистичния вариант се прогнозира деградация на местообитания, съчетани с деградация на растителността и дестабилизация на екосистемите. От това следва, че инвестиционното предложение е възможно да допринесе за песимистичния прогнозен вариант и да има негативно въздействие върху защитената зона.
Обходното трасе на гр. Велинград което частично минава по съществуващия в момента общински път (ІІІ-843) – с. Абланица и по новопроектирано трасе се включва в общинския път (ІІ-84-Аврамово)-с. Кондови е най-доброто решение и не е нужно да се търси друго.
Канализация
Изграждане на нови трафопостове ТП 20/0,4 кV ще са необходими в близките до Велинград села, където се предвижда “изнасяне” на обитаването от града и развитие на вилен отдих. В района на гр. Сърница също се предвижда сериозно разрастване на териториите за отдих, което ще наложи изграждане на нови ТП. Броят и мощностите на ТП ще бъдат в зависимост от параметрите на застрояването.За качествено ел. захранване на зоните за отдих е необходимо да се изградят нови отклонения от ЕЛ 20 кV за присъединяване на нови и съществуващи ТП. Развитието на нова мрежа СН с изграждане на нови ТП 20/0,4 кV и присъединяването им към съществуващи или нови изводи 20 кV е предмет на проучвания в следващ етап. Тъй като местоположението им не е локализирано, то алтернативни предложения не могат да бъдат представени На територията на общината при благоприятно природо-географски условия и дадености, са формирани три групи населени места: първа – “източна”; втора – “южна” и трета – “западна”. В източната група спадат: Велинград и Драгиново. В землищата на тези населени места се предлага:
В южната група спадат: гр. Сърница и м. ”Бърдуче, м. Крушата, м. Орлино, с. Медени поляни, м. Горелци, с. Побит камък, в.з. Каратепе, ДГС селище, ДГС, Чехльово. В землищата на тези населени места се предлага: обособяване на земеделски територии с допустима промяна на предназначение (м. Бърдуче, м. Крушата, м. Орлино) – гр. Сърница. Такава допустима промяна се предлага и в другите населени места в южните територии. В тези терени устройствените режими и параметрите на застрояване ще достигат до тези за вилен отдих, според Наредба № 7 на МРРБ. В третата група спадат голяма част от населените места, разположени в западната територия на Общината. Селищата са с устройствена жилищна зона (Жм), с малка височина на застрояване. Предлагат се земеделски територии с допустима промяна на предназначението, с устройствен режим за вилен отдих. В община Велинград всички ново-предложени територии за промяна на предназначението, се обособяват за краткотраен вилен отдих. Вилните зони (в селищата) ще се изграждат практически извън естествените местообитания, върху селско стопански земи или вече са изградени и функционират от години. Общата площ, която ще бъде засегната при построяването на трасето на високоволтовия електропровод за Сърница е 1250 дка и представлява 0.045% от общата територия на Защитена зона “Родопи Западни”. Предвижда се подобряване на пътната и водоснабдителната мрежи. Доставката на материалите и монтажната дейност ще се извършват по стандартни начини, с предвидена рекултивация и щадящо отношение към почвения слой. По време на експлоатацията не се предвиждат дейности нарушаващи природната среда. В настоящият ОУП се предвиждат само 220 дка земеделски земи с ниско качество – 9-та и 10-та категория с бал до 20 по бонитетната оценка, които ще променят предназначението си в землищата на гр. Велинград и с. Драгиново. Тази площ представлява 0.165% от общата площ предвидена за промяна на предназначението на земята. Тази промяна няма друго алтернативно решение.
Обекти ОУП Велинград и алтернативни растения
жүктеу/скачать 13.68 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|