* ОУПO – Общ устройствен план на общината
Дейностите по ОУП в зона “Яденица” не засягат приоритетни природни местообитания. Само 2 от неприоритетните природни местообитания са засегнати в много ниска степен.
5.1.2 Фауна
Оценката на фаунистичното разнообразие се базира на сравнителния анализ на съществуващото биологично разнообразие на територията на ОУП и предвидените цели на опазване в защитените зони.
Съобразно данните на техническата документация и в резултат на проведените срещи и проучвания на литературни източници е констатирано следното:
ОУП се реализира на територия частично попадаща на 2 защитени зони за опазване на природните местообитания, където има наличие на 39 природни местообитания – обект на опазване в ЗЗ “Родопи Западни” BG 0001030 и 16 природни местообитания в защитена зона “Яденица” – BG 0001386.
Приоритетните бозайници представени на табл. 10 в зоната са 18 вида. От тях 12 вида са прилепите. Реализирането и експлоатацията на предложението няма да повлияе пряко или косвено, отрицателно на местообитанията за денуване (пещери и хралупати дървета), на ловната им територия и популациите им в ЗЗ.
Таблица 12. Консервационно значима фауна, включена в предмета и целите за опазване от Приложение II към Директива 92/43/EEC
Код
|
Видове
|
ЗБР/
прил
№
|
Червена книга НРБ
|
Бернска конвенция
прил. №
|
Бонска
конвенция
прил. №
|
CITES
прил. №
|
Директива 92/43/ЕЕС
прил. №
|
IUCN
световно защитени видове
|
1302
|
Подковонос на Мехели
Rhynolophus mehelyi
|
№2;3+
|
+ уязвим
|
+Рез.6
|
+
|
|
№2 +
|
+
|
1303 A
|
малък подковонос
Rhynolophus hipposiderus
|
№2;3+
|
+ слабо засегнат
|
+Рез.6
|
+
|
|
№2;4+
|
+
|
1304 C
|
голям подковонос
Rhynolophus ferrumeequinum
|
№2;3+
|
+почти застрашен
|
+Рез.6
|
+
|
|
№2;4+
|
+
|
1308
|
Широкоух прилеп Barbastella barbastellus
|
№2;3 +
|
+ уязвим
|
+
|
+
|
|
|
+
|
1305
|
Южен подковонос
Rhynolophus euryale
|
№2;3+
|
+ уязвим
|
+Рез.6
|
+
|
|
№2;4+
|
+
|
1324
|
Голям нощник
Myotis myotis
|
№2;3+
|
+почти застрашен
|
+Рез.6
|
+
|
|
№2;4+
|
+
|
1306
|
Средиземноморски подковонос
Rhynolophus blasii
|
№2;3 +
|
+ уязвим
|
+Рез.6
|
+
|
|
|
|
1307
|
Остроух нощник
Myotis blithi
|
№2;3+
|
+почти застрашен
|
+
|
+
|
|
№2; 4 +
|
+
|
1321
|
Трицветен нощник
Myotis emarginatus
|
№2;3+
|
+уязвим
|
+Рез.6
|
+
|
|
№2;4+
|
|
1323
|
Дългоух нощник
Myotis bechsteini
|
№2;3+
|
+ уязвим
|
+
|
|
|
№2;4 +
|
|
1316
|
Дългопръст нощник
Myotis capaccinii
|
№2;3 +
|
+ уязвим
|
+Рез.6
|
+
|
|
|
|
1310
|
Дългокрил прилеп
Minioptrus
schreibersii
|
№2;3+
|
+ уязвим
|
№2+
|
+
|
|
№2;4+
|
+ уязвим
|
1335
|
Лалугер
Spermophilus citellus
|
№2 +
|
+ уязвим
|
+Рез.6
|
|
|
|
|
2617
|
Мишевиден сънливец
Myomimus roachi
|
№2+
|
+ уязвим
|
|
|
|
|
|
2635
|
Пъстър пор
Vormela peregusna
|
№2; 3+
|
+ уязвим
|
|
|
|
|
|
1355
|
Видра
Lutra lutra
|
№2;3+
|
+ уязвим
|
№2 +Рез.6
|
|
№1 +
|
№2;4 +
|
+
|
1352
|
Вълк
Canis lupus
|
№2;4+
|
+
|
№2 +
Рез.6
|
|
№2 +
|
№4 +
|
|
1354
|
Кафява мечка
Ursus arctos
|
№2;3+
|
+
|
№2+
Рез.6
|
|
№2 +
|
№2;4 +
|
|
1371
|
Дива коза
Rupicapra rupicapra
|
№ 3+
|
|
|
|
|
|
|
1171
|
Гребенест тритон
Triturus cristatus karelinii
|
№2;3+
|
+
|
|
|
|
№4+
|
+
|
1219
|
Шипобедрена костенурка
Testudo graeca
|
№2;3+
|
|
№2 +
Рез.6
|
|
+
|
№2;
|
+
|
1217
|
Шипоопашата костенурка
Testudo hermanni
|
№2;3+
|
|
№2 +
Рез.6
|
|
+
|
№2;
|
+
|
1220
|
Обикновена блатна костенурка
Emys orbicularis
|
№2;3+
|
|
|
|
|
|
|
1193
|
Жълтокоремна бумка
Bombina variegata
|
№2;3+
|
|
№2 +
Рез.6
|
|
|
|
|
1084
|
Осмодерма
Osmoderma eremita
|
№2
|
|
|
|
|
|
+
|
1087
|
Алпийска розалиа Rosalia alpina
|
№2
|
+
|
|
|
|
№2
|
+
|
1088
|
Голям (обикновен) сечко
Cerambyx cerdo
|
№2
|
|
|
|
|
№2
|
+
|
1089
|
Буков сечко (Morimus funereus)
|
№2
|
|
|
|
|
№2
|
+
|
1083
|
Бръмбър рогач Lucanus cervus
|
№2
|
|
+
|
|
|
№2
|
|
1032
|
Бисерна мида
Unio crassus
|
№2
|
|
|
|
|
№2
|
+
|
1093
|
Ручеен рак
Austropotamobius torrentium
|
№2
|
|
|
|
|
|
+
|
4053
|
Обикновен паракалоптенус
Paracaloptenus caloptenoides
|
№2
|
|
|
|
|
|
|
4052
|
Одонтоподизма
Odontopodisma rubripes
|
№2
|
|
|
|
|
|
+
|
4046
|
Кордулегастер
Cordulegaster heros
|
№2
|
|
|
|
|
|
|
4032
|
Dioszeghyana schmidtii
|
№2
|
|
|
|
|
|
|
1074
|
Торбогнездница
Eriogaster catax
|
№2
|
|
|
|
|
|
|
1065
|
Еуфидриас
Euphydryas aurinia
|
№2
|
|
|
|
|
|
|
1078
|
Callimorpha quadripunctaria
|
№2
|
|
+
|
|
|
№2
|
+
|
4042
|
Полиоматус
Polyommatus eroides
|
№2
|
|
|
|
|
|
|
1137
|
Маришка мряна
Barbus plebejus
|
№2
|
|
|
|
|
|
+застрашен
|
1134
|
Европейска горчивка
Rhodeus sericeus amarus
|
№2
|
|
|
|
|
|
|
BG 0001030 “Родопи Западни” от Натура 2000 е със значимост за прилепите в България, защото в нея попадат убежища, ловни коридори и миграционни пътища.
1302 Rhynolophus mehelyi Подковонос на Мехели. Видът е изцяло свързан с пещерите като убежища. Заплахи за вида се главно пещерен туризъм. Не се засяга от ОУП.
1303 Rhynolophus hipposiderus Малък подковонос. Повсеместно разпространен, но най-често обитава карстови райони. Ловува в широколистни и смесени гори, храсталаци, край обрасли с растителност реки. Отрицателни въздействия имат унищожаването и фрагментацията на естествените широколистни горски природни местообитания. Не се засяга от ОУП.
1304 Rhynolophus ferrumeequinum Голям подковонос. Този вид е включен в списъка на IUCN (2004) с категория „почти застрашен”. Със същата категория е предложен за включване и в новата Червена книга на България. Видът е колониален и свързан изключително с подземни убежища и потенциално застрашен от антропогенно въздействие. Отрицателно въздействие оказват нарушаване на ловните местообитания и летателни коридори. Не се засяга от ОУП.
1308 Barbastella barbastellus Широкоух прилеп. Обитава карстови и влажни горски райони, предимно над 500 м н.в. Територията му на Балканския полуостров представлява реликтна част от европейския му ареал. Заплахите се слабо известни. Като се има предвид ниската му популационна плътност и ниския размножителен потенциал, може да се предположи, че е уязвим от изсичане на стари хралупести дървета и общо намаляване на площите на стари гори. Не се засяга от ОУП.
1306 Rhynolophus blasii Средиземноморски подковонос. Разпространението му е свързано с топлите южни части на страната с изразено средиземноморско климатично влияние. Обитава карстови райони в равнинните и хълмисти части. Зимуващи колонии са известни само от няколко пещери в Източни Родопи. Доказано е негативното влияние на застрояването, доколкото видът избягва урбанизираните местообитания. Не се засяга от ОУП.
1305 Rhynolophus euryale Южен подковонос. Обитава гористи равнинни и карстови райони. Тясно е свързан с естествени и изкуствени подземни кухини. Отрицателно действащи фактори са преобразуване на местообитания, в частност унищожаването и фрагментацията на естествените широколистни гори. Не се засяга от ОУП.
1324 Myotis myotis Голям нощник. В България е обикновен и често срещащ вид. Типичен обитател на карстови райони. Избягва урбанизирани територии. Не се засяга от ОУП
1307 Myotis blithi Остроух нощник. Видът се придържа към райони с пресечен релеф – хълмове, скални ландшафти, пещери. Отрицателен фактор се явява пещерния туризъм. Не се засяга от ОУП.
1321 Myotis emarginatus Трицветен нощник. Характерен обитател на нископланинските карстови райони. Според Pandurska (2000) в ЗЗ се намира едно от най-големите и многочислени находища. Чувствителен към промени в местообитанията. ОУП не ги засяга.
1323 Myotis bechsteini Дългоух нощник. Характерен обитател на стари широколистни и смесени гори, където е с относителни висока численост. Отрицателно действащи фактори са отсичане на стари хралупести дървета. Дървесната растителност е представена предимно от иглолистни насаждения и няма стари гори с хралупати дървета, които биха могли да бъдат местообитания на този животински вид. Не се засяга от ОУП.
1316 Myotis capaccinii Дългопръст нощник. Разпространен на територията на цялата страна, без най-високите планински райони. Отрицателно действащите фактори са безпокойство и промяна на местообитанията, т.е. подземните убежища. Не се засяга от ОУП.
1310 Minioptrus schreibersii Дългокрил прилеп. Рядко се среща в планински райони. Типичен обитател на карста в цялата страна. Отрицателно действащ фактор е пещерния туризъм. Не се засяга от ОУП.
1355 Lutra lutra Видрата. Видрата е включена в Световния червен списък на IUCN (Международния съюз за защита на природата), в конвенцията за опазване на европейската дива флора и фауна и природните местообитания (Бернска конвенция) и в конвенцията за международната търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна (CITES). В българското законодателство видът е защитен от Закона за биологичното разнообразие. В Червената книга на Република България е включен в категорията “застрашен от изчезване”. В Европа се среща във почти всички страни, но е рядка, застрашена и защитена повсеместно. Oсновни местообитания, в които се среща са реки с постоянен воден дебит, езера (включително соленоводни), потоци, заливни гори, оризища, канали, океански брегове, пещери, фиорди и др. У нас видът е разпространен в предпланините и ниските планини до 1000 – 1200 м.н.в. Най-плътните популации на вида за цяла Европа са установени в Странджа и Източните Родопи. ОУП не застрашава местообитанието и популацията.
1371 Rupicapra rupicapra balcanica Дивата коза. Включена е в ЗБР – Приложение 2 и 4; обитава стръмни, скалисти терени в планините. В защитена зона “Западни Родопи” дивата коза обитава резерват "Купена". ОУП не застрашава местообитанието и популацията.
2635 Vormela peregusna Пъстрият пор е рядък хищник. На територията на България, ареалът му бързо намалява. Той е нощно активно животно. Живее поединично и обитава открити и сухи терени, като обитава степи, полупустини и пустини. Загубата на местообитания и бракониерството, са причина днес вида или негови следи да се наблюдават изключително рядко.. Както всички порови – невестулки, златки, белки, той е преследван от човека заради щетите, които нанася на стопаните. В повечето случаи, обаче те са пренебрежимо малки и не оправдават убиването му. На територията засегната от ОУП практически липсва.
1335 Spermophilus citellus Лалугерът нямат местообитание в територията на ОУП и не са били наблюдавани там. Реализирането и последващата експлоатация на ОУП не застрашава местообитанието и популацията.
1352 Canis lupus Европейският вълк е с обширна ловна територия. Популацията му има особено висока плътност най-често в широколистни и по-рядко в иглолистни гори, както и в хълмистите, пустеещи планински райони в Западните Родопи. Той рядко е регистриран в района на ОУП. Според Серафимов и др. (2008) на територията на ДЛС „Широка поляна“, „Родопи“, „Ракитово“ са установени 2 възрастни и 2 – 3 малки индивида. Според авторите за периода 2004 – 2007 г. е установено присъствието на 2 – 5 вълка, но само като преминаващи. Според ловните надзиратели в района на ДЛС „Борово“, „Беглика“, „Ракитово“, „Чепино“, „Родопи“ и „Широка поляна“ през пролетта на 2004 г са обикаляли две глутници от по 4 индивида. 07.11.2006 г. са засечени следи на 9 вълка, които са преминали ДЛС „Родопи“. Друга глутница от 5 индивида, преминала в посока на ДЛС „Ракитово“.
Вълкът, като хищник е принуден постоянно да обикаля своя индивидуален или семеен участък. Размерът на територията му зависи от гъстотата на жертвите. Авторите отбелязват постоянното му присъствие на територията от Батак до Велинград и Доспат.
Към отрицателните фактори, влияещи върху популацията може да се отбележат горските сечи и намаляване на дивеча и пашуващи селскостопански животни. Най-важен отрицателен фактор е човешкият. Възможно е отделни животни да преминават, но тъй като числеността му в района не е много висока, то ОУП като цяло няма да повлияе отрицателно на популацията на вида и неговите местообитания няма да бъдат засегнати.
1354 Ursus arctos Кафява мечка. Основни местообитания на мечката са старите широколистни гори в средните и високи горски пояси. Временни местообитания може да бъдат високопланински открити терени около или над горната граница на гората, като за временни убежища могат да използват храстови формации и обрасли скалисти долове.
Достарыңызбен бөлісу: |