Spiridonov и Mileva (непубл. данни) споменават за периода 1989-90, че Рило-Родопската популация на мечката възлиза на 210 индивида.
Според Dutsov и др. (2005) най-вероятно 150 – 200 екземпляра обитават на територията на Старопланинската верига и около 400-500 екземпляра в Рило-Родопския масив. По предварителни данни мечките се появяват в отделни горски участъци, където преди това не са били регистрирани. Не е ясно дали понастоящем популацията на мечката нараства или намалява.
В Западни Родопи видът обитава подходящи местообитания над 700 – 1200 м н.в. ЗЗ е най-голямата предложена защитена зона в България и едновременно с това ключова място за опазване на мечката. Активно влияещ отрицателен фактор е разрушаването на местообитанията и изолирането на микропопулациите. Според Генов и др. (2005) и ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ ЗА КАФЯВАТА МЕЧКА В БЪЛГАРИЯ (МОСВ 2008) в Родопите общо числеността на мечката е по-малко от 200 индивида. В Западни Родопи – защитени са до 18 възрастни индивида.
В BG0001030 Родопи – Западни покритието на ЗЗ за вида възлиза на 58.7 за популацията от възрастни индивиди, което е 20,1% местообитания с постоянно присъствие на мечки.
Експерти от РИОСВ-Пазарджик взели участие в пролетната таксация на кафявата мечката в Западни Родопи. Нощно преброяване е осъществено в района на Държавно дивечовъдно стопанство “Борово” в землището на община Батак и в района на Държавно дивечовъдно стопанство “Ракитово”.
Служители на Регионалното управление на горите, природозащитници и служители на екоинспекцията преброили 13 мечки на различна възраст.Според описанието им едрите екземпляри са били 5, по-малките - 3, екземплярите на възраст до 1 година – 4 , до 2 години – 1. На събраните косми и екскременти от животните ще се направи ДНК анализ, който ще допълни данните за броя на мечките и структурата на популацията им.
http://www.moew.government.bg/ns/bulletin.php?action=fullnew
Площите, които ще бъде засегнати от ОУП не са потенциално местообитание на мечката. Реализирането на ОУП не застрашава унищожаване на пригодни горски местообитания в ЗЗ. Строителни дейности, свързани с изграждането на инфраструктура може да предизвика единствено незначително безпокойство.
Земноводни и влечуги, включени в Приложение II на Дир. 92/43/EEC
Обикновена блатна костенурка и двата вида сухоземни костенурки са защитени по Бернската конвенция.
1220 Emys orbicularis Обикновена блатна костенурка – Видът е разпространен на територията на цялата страна, като достига до 1100 м надморска височина. В повечето области от ареала си, видът може да бъде открит в блатисти местности и разнородни бавно течащи води – устия на реки, дренажни канали, рибарници, блата, езерца, реки и малки потоци. Обикновената блатна костенурка е дневно активен хищник, хранещ се с насекоми, ракообразни, мекотели, червеи, риби и земноводни, които улавя главно под водата На територията на ОУП няма водоеми, в които да живеят и се размножават.
1217 Testudo hermanni Шипоопашата сухоземна костенурка най-често се среща в нископланински и хълмисти райони, обраснали с храсти и ниски разредени гори. Този вид е по тясно свързан с гората. Среща се от морското равнище до около 1400 1450 м.н.в. Изцяло дневен вид, храни се предимно с растителна храна (тревисти растения), окапали плодове, също така яде мекотели и други безгръбначни животни. Не се среща в района на ОУП – видът няма да бъде засегнат.
1217 Testudo graeca Шипобедрената сухоземна костенурка е разпространена от морското равнище до 1300 м. н. в. Предпочита открити пространства с тревиста растителност, през летните горещини често навлиза в храсти и гори, долове и дерета. Както предходния вид и този е дневно активен, хранителния спектър не се различава от този на предходния вид. Видът няма да бъде засегнат.
1193 Bombina variegata Жълтокоремна бумка Много от находищата са в планините от 800до 1400 м надморска височина. Обитава както застояли, така и течащи води. Жълтокоремната бумка се храни главно с насекоми и ларви на комари, основната част от които поглъща под водата. Зимата прекарва на сушата, скрита между камъни или под паднали листа. ОУП не застрашава местообитанието и популацията им в ЗЗ.
1171 Triturus karelinii Южен гребенест тритон. Видът е разпространен почти в цялата страна от морското равнище до 1350 – 1400 м. Обитава блата, наводнени изкопи и други застояли водоеми, като предпочита изобилстващите с подводна растителност. При пребиваването си на сушата се храни през нощта с червеи, насекоми, дребни мекотели и други. Видът е защитен и е включен в Бернската конвенция, ще бъде включен и в новата Червена книга на България.Реализирането и последващата експлоатация на ОУП не застрашава местообитанието и популацията им в ЗЗ.
Риби, включени в Приложение II на Дир. 92/43/EEC
Консервационно значимата рибна фауна, включена в предмета и целите за опазване в “Родопи Западни” с код BG 0001030 e представена от следните видове от Приложение II към Директива 92/43/EEC:
1137 Barbus plebejus Маришка мряна. Не се очаква да има значимо въздействие и върху популацията, която е локализирани в по-ниските речни участъци – т. нар. "шаранови води”. На територията на ОУП няма местообитание на двата приоритетни вида риби за ЗЗ:
1134 Rhodeus sericeus amarus Европейска горчивка. Среща се в долните и средни течения на повечето реки в България. Реализирането и последващата експлоатация на ОУП не застрашава местообитанието и популацията им в ЗЗ.
Изграждането на пречиствателните станция в с.Сърница, и изпускането на третираните води няма да окаже въздействие върху изброените видове.
Безгръбначни, включени в Приложение II на Дир. 92/43/EEC
1093 Austropotamobius torrentium Ручейният рак е постоянен обитател на влажните зони. Реализирането и последващата експлоатация на ОУП не застрашава местообитанието и популацията му в ЗЗ.
1032 Unio crassus Бисерна мида е постоянен обитател на влажните зони. Реализирането и последващата експлоатация на ОУП не застрашава местообитанието и популацията й в ЗЗ.
4053 Paracaloptenus caloptenoides Обикновен параканоптенус. Този скакалец не обитава високопланинските иглолистни и букови гори. Реализирането и експлоатацията на ОУП няма да застраши популацията на този вид в ЗЗ чрез пряко или косвено унищожаване на местообитанията му.
4052 Odontopodisma rubripes Одонтоподизма Този скакалец не обитава високопланинските иглолистни и букови гори. Реализирането и експлоатацията на ОУП няма да се застраши популацията на този вид в ЗЗ чрез пряко или косвено унищожаване на местообитанията му.
4046 Cordulegaster heros Кордулегастер. Видът е откриван по единични екземпляри от различни части на страната. Всички съобщения са от планински райони с надморска височина над 400 м. В района на ОУП няма местообитание на това водно конче и ларвите му. Реализирането и експлоатацията на ОУП няма да се застраши популацията на този вид в ЗЗ чрез пряко или косвено унищожаване на местообитанията му.
4032 Dioszeghyana schmidtii Тази пеперуда обитава зоната на дъбовите гори, каквито няма в района на ИП. Реализирането и експлоатацията на ОУП няма да се застраши популацията на този вид в ЗЗ чрез пряко или косвено унищожаване на местообитанията му.
1074 Eriogaster catax Торбогнездица. Районът на ОУП е потенциално местообитание на тази пеперуда предимно в южната и източна част, където има зони с широколистни храсталаци и дървета. Реализирането и експлоатацията на ОУП няма да доведе до унищожаването им и да застраши популацията на вида в ЗЗ.
1065 Euphydryas aurinia Еуфидриас. Много локален разпространен главно в планините, на надморска височина от морското равнище до 2000 м. Обитава тревисти ливади и поляни. Ливади в територията на ОУП няма, а поляните няма да бъдат унищожени с реализирането и експлоатацията на ОУП. Популацията на тази пеперуда няма да бъде застрашена в ЗЗ от предложението.
1078 Callimorpha quadripunctaria е средиземноморски елемент в лепидоптерната ни фауна. Среща в изолирани популации; в планините до 2100 м. Включен като уязвим в Червена книга на европейските дневни пеперуди. Пеперудата няма местообитание в района на ОУП. Реализирането и експлоатацията на ОУП няма да застраши популацията на този вид в ЗЗ чрез пряко или косвено унищожаване на местообитанията му.
4042 Polyommatus eroides Полиоматус е привързан към тучна тревна растителност и понася каменисти участъци в местообитанието си предимно във високите части на планините ни. Такива в територията на ОУП няма. Реализирането и експлоатацията на ОУП няма да се застраши популацията на този вид в ЗЗ чрез пряко или косвено унищожаване на местообитанията му.
1088 Cerambyx cerdo Обикновения сечко и ларвите му са предимно в дървесината на стари дъбови дървета. На територията на ОУП няма такива местообитания. Реализирането и последващата експлоатация на ОУП няма да застраши популацията на този вид в ЗЗ чрез пряко или косвено унищожаване на местообитанията му.
1083 Lucanus cervus Бръмбар рогач е най-големият наш бръмбар, обитател основно на стари дъбови гори. Популациите на тези бръмбари силно са намалели. Основни фактори за това са сравнително бавното му развитие и значителното ограничаване на жизнената му среда. Масовото отсичане и събиране на изгнилите дървета, в които се хранят ларвите, комбинирано с факта, че по-голямата част от живота си бръмбара прекарва в ларвен стадий са пагубни за вида. ОУП не включва в територията си такива местообитания. Реализирането и последващата експлоатация на ОУП няма да застраши популацията на този вид в ЗЗ чрез пряко или косвено унищожаване на местообитанията му.
1089 Morimus funereus Буков сечко. Той е обитател предимно на стари букови гори. Популацията на този вид в ЗЗ няма да се застраши чрез пряко или косвено унищожаване на местообитанията му.
1084 Osmoderma eremita Осмодерма. Този сапроксилофаген бръмбар изисква първични гори, предимно от дъб, в които има стари дървета с хралупи. Реализирането и последващата експлоатация на ОУП няма да застраши популацията на този вид в ЗЗ чрез пряко или косвено унищожаване на местообитанията му.
1087 Rosalia alpina Всеядно животно, среща се по широколистните дървета. Предпочита най-вече брези, но също и брястове, габъри липи, кестени. Живее предимно в стари букови гори на височина 500-1000 метра. Ларвите се развиват в стари букови дървета и изсичането им се счита за основна причина за упадъка в числеността на розалията в Европа.
Други значими животински видове в ЗЗ
Сред безгръбначните са посочени 34 значими вида за ЗЗ. Районът на ОУП е потенциално местообитания на 17 вида според наличните природни местообитания и надморската му височина (Таблица 1). Техните местообитания и популации нямат да бъдат повлияни от дейностите по общия устройствен план. Местообитания – шест вида бръмбари бегачи: Calosoma sycophanta, Carabus intricatus, Pterostichus vecors и трите вида от род Trechus се предполага, че няма да бъдат засегнати. Няма конкретни данни за числеността на тези бръмбари в ЗЗ и специални проучвания за въздействието върху популациите им от враговете им. Посочените видове са мобилни, лесно се придвижват по растителността, а движението им към и от околните територии няма да бъде затруднено. Очакваното въздействие върху популациите им е 0,066 % от местообитанието им в ЗЗ, може да се счита за незначително.
Посочени са два вида риби като значими в ЗЗ. Те нямат местообитание в територията на ОУП. Реализирането на ОУП няма да застраши местообитанията и популациите им в ЗЗ.
Последното важи и за постоянните обитатели на водоемите, каквито са Гръцка дългокрака жаба Rana graeca и Планинска жаба Rana temporaria. Останалите три значими за зоната вида жаби се срещат у нас предимно до към 1300 н.в. Територията на ОУП попада над зоната с подходящи местообитания. Реализирането и последващата експлоатация на ОУП няма да застраши популациите им в ЗЗ.
Двата значими вида бозайника за ЗЗ посещават територията на ОУП: Дивата котка Felis silvestris и Златката Martes martes. Тези два хищника са имат сравнително добре запазени местообитания на територията на защитената зона и реализирането на общия устройствен план няма да се отрази негативно на популациите им както чрез пряко или косвено унищожаване на местообитанията им.
Таблица 13. Други значими животински видове, свързани с природозащитата за които територията на Инвестиционното предложение е потенциално местообитание
Код
|
Видове
|
ЗБР/
прил. №
|
Червена книга НРБ
|
Бернска конвенция
прил. №
|
Бонска
конвенция
прил. №
|
CITES
прил. №
|
Директива 92/43/ЕЕС
прил. №
|
IUCN
световно защитени видове
|
|
Златка
Martes martes
|
№3+
|
застрашен
|
|
|
|
|
нисък риск
|
|
Дива котка
Felis silvestris
|
№3 +
|
|
№2 +
|
|
№2, +
|
№4,+
|
+
|
|
Земноводни и влечуги
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Голяма крастава жаба
Bufo bufo
|
|
|
+
|
|
|
|
|
|
Зелена крастава жаба
Bufo viridis
|
№3
|
|
№2
|
|
|
|
+
|
|
Планинска водна жаба
Rana temporaria
|
№2,4 +
|
|
№3 +
|
|
|
|
|
|
Горска дългокрака жаба
Rana dalmatina
|
№2 +
|
|
№2 +
|
|
|
|
|
|
Гръцка жаба
Rana graeca
|
№3 +
|
|
№3 +
|
|
|
|
|
рядък
|
Златист гъсеничар
Calosoma sycophanta
|
|
|
|
|
|
|
|
рядък
|
Ирисова апатура
Apatura iris
|
|
|
|
|
|
|
+ LR CORINE
|
|
Carabus intricatus
|
|
|
|
|
|
|
+
|
ендемит
|
Coenonympha rhodopensis
Родопско сатирче
|
|
|
|
|
|
|
+ LR CORINE
|
рядък
|
Duvalius bureschi
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Erebia medusa
|
№2
|
|
|
|
|
|
+ LR CORINE
|
|
Erebia oeme
|
|
|
|
|
|
|
V
|
|
Glaucopsyche alexis
|
№2
|
|
|
|
|
|
+ LR CORINE
|
|
Maculinea arion
|
№2
|
|
№2
|
|
|
|
+ CORINE
|
|
Limenitis populi
|
|
|
|
|
|
|
+ CORINE
|
|
Maculinea alcon
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Melitaea aurelia
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Melitaea trivia
|
|
|
|
|
|
|
+ CORINE
|
рядък
|
Molops rhodopensis
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Neptis rivularis
|
|
|
|
|
|
|
+ LR
|
|
Nevrorthus apatelios
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Niphargus bureschi
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Nymphalis xanthomelas
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Parnassius apollo
Червен аполон
|
№2
|
+
|
№2
|
|
|
|
CORINE
|
|
Parnassius mnemosyne Аполон черен, мнемозина
|
|
|
№2
|
|
|
|
+ LR
|
|
Pieris ergane
|
|
|
|
|
|
|
+ CORINE
|
|
Pseudophilotes vicrama
|
|
|
|
|
|
|
|
рядък
|
Pterostichus vecors
|
|
|
|
|
|
|
|
ендемит
|
Pyrgus cinarae
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Scolitantides orion
|
|
+уязвим
|
|
|
|
|
CORINE
|
|
Thymelicus acteon
|
|
|
|
|
|
|
|
рядък
|
Trechus rhodopeius
|
|
|
|
|
|
|
|
рядък
|
Trechus rubens
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Trechus szujeckii
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Troglodicus meridionale
|
|
|
|
|
|
|
|
ендемит
|
Trogolchyphantes drenskii
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Zerynthia polyxena
|
|
|
№2
|
|
|
|
CORINE
|
|
Речен кефал
Leuciscus cephalus
|
№3
|
|
|
|
|
|
|
|
Лешанка
Phoxinus phoxinus
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Речна пъстърва
Salmo trutta
|
|
|
|
|
|
|
|
рядък
|
Говедарка
Alburnoides bipunctatus
|
|
|
+
|
|
|
|
|
|
Уклей
Alburnus alburnus
|
|
|
+
|
|
|
|
|
|
Струмски гулеш
Barbatula bureshi
|
|
|
|
|
|
|
|
Достарыңызбен бөлісу: |