Стивън Кинг Подпалвачката

- Той е мъртъв - обади се едно гласче зад тях и Норма буквално извика, като се обърна и видя Чарли застанала на вратата, чиста сега и още по-бледа отпреди. Челото й грееше като лампа. Тя плуваше в една от памучните нощници на Норма. - Моят татко е мъртъв. Те го убиха и сега няма къде да отида. Моля ви, ще ми помогнете ли? Съжалявам. Вината не е моя. Аз им казах, че вината не е моя... казах им... но онази жена ме нарече вещица... тя каза... - Сълзите вече напираха, лееха се по бузите й и думите й преминаха в несвързани ридания.

- О, мила, ела тук - призова я Норма и Чарли изтича към нея.

7

Доктор Хофериц дойде на следващия ден и обяви, че Чарли е по-добре. Дойде два дни по-късно и обяви, че е много по-добре. Дойде в края на седмицата и обяви, че е съвсем добре.

Ърв поклати отрицателно глава.

8

Норма отиде сама на църква тази неделя сутрин, като казваше на хората, че Ърв е "пипнал някакъв вирус". Ърв си остана у дома с Чарли, която все още бе слаба, но можеше да се разхожда из къщата. Предния ден Норма й бе купила много дрехи - не в Хейстингс Глен, където такава покупка щеше да предизвика коментари, а в Олбъни.

- Не ти ли се иска да научиш? - започна тя. - Не ти ли се иска да научиш какво стана, след като взехме колата ти и си тръгнахме оттук?

Той вдигна поглед от парчето дърво, което дялкаше, и й се усмихна.

- Смятам, че ще го разкажеш, когато си готова, фъстъче.

Лицето й, бледо, сериозно и напрегнато, не се промени.

- Не се ли страхуваш от мен?

- Трябва ли?

- Не се ли страхуваш, че ще те изгоря?

- Не, фъстъче. Не ми се вярва да го направиш. Позволи ми да ти кажа нещо. Ти вече не си малко момиченце. Може да не си и голяма - някъде по средата си, - но си достатъчно голяма. Едно дете на твоята възраст - всяко дете - може да борави с кибрит и ако поиска да изгори къщата или нещо друго. Но малко деца го правят. За какво им е? За какво би го направила ти? На дете на твоята възраст може да му се повери нож или кибрит, ако е и наполовина толкова умно, колкото си ти. Така че - не. Не се страхувам.

При тези думи лицето на Чарли светна; по него се разля изражение на почти невероятно облекчение.

- Ще ти разкажа - реши тогава тя. - Ще ти разкажа всичко.

Чарли започна да говори и още говореше, когато един час по-късно се прибра Норма. Тя спря в антрето, заслушана, бавно си разкопча палтото и се съблече. Остави си чантата. А детският, някак възрастен глас на Чарли продължаваше да бръмчи, без да спира, и разказваше ли, разказваше - за всичко.

А когато свърши, и двамата разбраха точно какви са рисковете и колко огромни са станали те.

Зимата дойде, без да е взето никакво твърдо решение. Ърв и Норма започнаха отново да ходят на църква, като оставяха Чарли сама в къщата, с изрични напътствия да не вдига телефона, ако звъни, и да слиза в мазето, ако намине някой, докато тях ги няма. Думите на Хофериц "като папагал в клетка" преследваха Ърв. Той купи камара учебници - от Олбъни - и се зае сам да учи Чарли. Макар тя да беше схватлива, той не се справяше особено добре. Норма беше малко по-умела. Но понякога и двамата седяха край кухненската маса, наведени над учебник по история или география, и Норма вдигаше поглед към него с въпрос в очите... един въпрос, за който Ърв не успяваше да намери отговор.

Дойде Нова година; февруари; март. Рожденият ден на Чарли. Подаръци, купени от Олбъни. Като папагал в клетка. Но Чарли, изглежда нямаше нищо против и в някои отношения, разсъждаваше Ърв през нощите, в които не можеше да спи, може би това й е било най-необходимо, този период на бавно лечение, на преминаване през всеки ден с бавния му, зимен ритъм. Но какво ще стане по нататък? Той не знаеше.

Един ден в началото на април, след напоителни двудневни дъждове, проклетите подпалки бяха толкова влажни, че той не можеше да запали кухненската печка.

- Отдръпни се за секунда - помоли Чарли и той го стори автоматично, мислейки, че тя иска да надникне вътре. Усети как нещо мина покрай него през въздуха, нещо твърдо и горещо, и миг по-късно подпалките пламнаха.

Ърв се обърна към нея с широко отворени очи и видя Чарли да му връща погледа с някаква нервна, виновна надежда на лицето си.

- Аз ти помогнах, нали? - попита тя не съвсем уверено. - Всъщност това не е лошо, нали?

- Да - отвърна той. - Не е лошо, ако умееш да го контролираш, Чарли.

- Малките мога да ги контролирам.

- Само не го прави пред Норма, момиче. Ще си глътне езика.

Чарли леко се усмихна.

Ърв се поколеба и добави:

- Колкото до мен, всеки път, когато решиш да ми помогнеш и да ми спестиш ядовете с тия проклети подпалки, действай. Мен никога не ме е бивало в тази работа.

- Добре - съгласи се тя, вече по-усмихната. - И ще внимавам.

- Естествено. Убеден съм - отговори той и само за миг пак му се мярнаха онези мъже на верандата, които се удряха по главите, за да угасят пламтящите си коси.

Лечението на Чарли се ускори, но все още имаше лоши сънища и апетита й го нямаше никакъв. Тя беше по думите на Норма Мандърс, "злояда".

Понякога се събуждаше от тези кошмари с плашеща внезапност, не толкова излязла от съня, колкото изхвърлена от него като военен пилот от самолета си. Веднъж й се случи през една нощ от втората седмица на април: в единия миг спеше, а в следващия се намери съвършено будна в тясното си легло, с плувнало в пот тяло. За миг кошмарът се задържа, жив и ужасен (смолата вече свободно капеше от кленовете и Ърв я бе взел със себе си този следобед да подмени кошниците; в нейния сън кленовете отново сълзяха, а тя чу нещо отзад и се обърна, за да види как Джон Рейнбърд се промъква след тях от дърво на дърво, едва забележим; единственото му око блестеше зло, без никакво състрадание; в едната му ръка беше пистолетът, онзи, с който бе застрелял баща й, и той ги настигаше). А после всичко се стопи - слава Богу, не помнеше никой от лошите си сънища за дълго и вече рядко пищеше при събуждането си, карайки Ърв и Норма да се втурват уплашени в стаята й, за да видят какво става.

Чарли ги чу да говорят в кухнята. Тя намери пипнешком будилника в шкафчето си и го доближи до лицето си. Десет часът. Спала е само час и половина.

- ... ще правим? - попита Норма.

Не беше хубаво да подслушва, но как да се въздържи? А те говореха за нея; знаеше го.

- Не зная - отвърна Ърв.

- Мислил ли си нещо повече за вестника?

"Вестници - помисли си Чарли. - Татко искаше да говори пред вестниците. Татко казваше, че тогава всичко ще се оправи."

- За кой? - попита Ърв. - За хейстингския "Тръба" ли? Те могат да го напъхат между селскостопанската притурка и филмите през тази седмица в "Бижу".

- Такива бяха плановете на баща й.

- Норма. Бих могъл да я заведа в Ню Йорк. Бих могъл да я заведа в "Таймс". Но какво ще стане, ако четирима мъжаги извадят пистолети и започнат да стрелят още във фоайето?

Чарли сега беше цялата в слух. Стъпките на Норма пресякоха кухнята, капакът на чайника изтрака и думите й до голяма степен се изгубиха сред шума на течаща вода.

Ърв продължи:

- Да, страхувам се, че може да стане точно така. И ще ти кажа от какво се страхувам дори повече, въпреки цялата ми любов към нея. Тя може да вземе и да го пусне към тях. И ако излезе от контрол, както е станало там, където са я държали... В Ню Йорк живеят почти осем милиона души, Норма. Прекалено стар се чувствам, за да поема такъв риск.

Стъпките на Норма се запътиха обратно към масата и старият под на фермерската къща приятно поскърцваше под тях.

- Но, Ърв, изслушай ме сега - започна тя загрижено и бавно, сякаш дълго и внимателно бе обмисляла думите си. - Дори и малки вестници, дори и един малък седмичник като "Тръба" е свързан с асоциацията по телеграфа. В днешно време новините идват отвсякъде. Ето, само преди две години едно вестниче от Южна Калифорния спечели наградата "Пулицър" за някаква новина, а имаха тираж под хиляда и петстотин!

Той се засмя и Чарли неочаквано разбра, че е хванал ръката й през масата.

- Ти си правила проучвания, нали?

- Да, и нямаш никакво основание да ми се смееш, Ърв Мандърс! Работата е сериозна, много сериозна! Ние сме в капан! Докога ще я държим тук, докато някой я открие ли? Ето, днес следобед ти я заведе да събирате смола от дърветата...

- Норма, аз не ти се смея, а детето трябва да излиза от време на време...

- Мислиш, че аз не го знам ли? Не те спрях, нали? Точно там е въпросът! Едно растящо дете има нужда от чист въздух, от движение. Трябва са получава тези неща, ако искаш да има някакъв апетит, а тя е...

- Злояда, знам.

- Бледа и злояда, точно така. Затова и не те спрях. Радвах се, че я взимаш. Но, Ърв, ами ако Джони Гордън или Рей Паркс беше излязъл днес на разходка и просто случайно бе минал оттам да види какво правиш, както се случва понякога?

- Мила, но това не стана - само че в гласа на Ърв прозвуча безпокойство.

- Не стана този път! Нито миналия! Но Ърв, така не може да продължава вечно! Досега сме имали късмет, и ти го знаеш!

Стъпките й пак пресякоха кухнята и се чу шум от наливане на чай.

- Да - призна Ърв. - Знам. Но... благодаря, скъпа.

- Моля - отговори тя и пак седна. - И забрави "но"-тата. Ти знаеш, че е необходим само един човек, най-много двама, за да се разнесе мълвата. Ще се разчуе, Ърв, че крием тук малко момиченце. Не е важно какво ще си мислят за нея - какво ще стане, ако слухът стигне до тях!

В мрака на спалнята косъмчетата по ръцете на Чарли настръхнаха.

Ърл отговори бавно:

- Зная какво искаш да кажеш, Норма. Трябва да направим нещо и аз не съм престанал да го мисля. Малък вестник... ами той просто не е достатъчно сигурен. Знаеш, че трябва да решим задачата правилно, ако искаме да осигурим безопасност за това момиченце през целия му останал живот... А за да бъде в безопасност, много хора трябва да знаят, че съществува и какво може да прави... не е ли така? Много хора.

Норма Мандърс бъркаше чая си, без да спира, но не проговори.

Ърл продължи натиска.

- Длъжни сме да го направим както трябва заради нея, а също и заради нас. Защото може и нашият живот да е изложен на опасност. По мен вече стреляха веднъж. И го вярвам. Обичам я като родна дъщеря, а знам, че и ти, но трябва да бъдем реалисти, Норма. Тя може да стане причина да ни убият.

Чарли усети как лицето й пламва от срам... и от ужас. Не за нея самата, а за тях. Какво им беше докарала до главите!

- И не става дума само за нас и за нея. Спомняш ли си какво каза оня човек, Таркингтън? Досиетата, които ни показа? Става дума за брат ти, и за племеника ми Фред, и за Шели, и ...

- ... и за всички онези хора там, в Полша - допълни Норма.

- Е, за тях може само да е блъфирал. Моля се на Бога да е било така. Трудно ми е да повярвам, че човек може да падне толкова ниско.

Норма мрачно отсече:

- Те вече бяха паднали доста ниско.

- Във всеки случай ясно ни е, че ще стигнат колкото могат по-далече, мръсните гадове. Лавината ще тръгне. Всичко, което искам, Норма, е да не тръгне напразно. Ако ще предприемем някакъв ход, нека бъде добър. Не ми се иска да се отнесем до някой провинциален седмичник, а те да го подушат и да го смажат. Могат да го направят. Те могат да го направят.

- Но какво ни остава тогава?

- Точно това - тежко въздъхна Ърв - се мъча да открия. Вестник или списание, но такова, за което не биха се сетили. Трябва да е честно и да бъде за цялата нация. Но най-вече не бива да има никакви връзки с правителството или с правителствените служби.

- Искаш да кажеш - с Арсенала.

- Да. С Арсенала.

Ърв отпи от чая си. Чарли си легна в леглото, като се вслушваше с очакване.

"... може и нашият живот да е изложен на опасност... по мен вече стреляха веднъж... обичам я като родна дъщеря, а знам, че и ти, но трябва да бъдем реалисти, Норма... тя може да стане причина да ни убият."

(не моля ви аз)

(тя може да стане причина да ни убият, както стана причина да убият майка й)

(не моля ви недейте моля ви недейте казва това)

(както стана причина да убият баща й)

(моля ви спрете)

По извърнатото й лице се търкаляха сълзи, стичаха се в ушите й и мокреха калъфката на възглавницата.

- Добре, ще размислим още малко - реши Норма. - Има отговор, Ърв. Някъде.

- Да, надявам се да е така.

- А междувременно ни остава само да се надяваме никой да не знае, че тя е тук - гласът й неочаквано се въодушеви. - Ърв, може би ако намерим адвокат...

- Утре - спря я той. - Съсипан съм, Норма. И никой още не знае за нея.

Но някой знаеше и новината бе започнала да се разпространява.

10

Докъм края на шейсетте си години доктор Хофериц, заклет ерген, спеше с дългогодишната си икономка, Шърли Маккензи. Сексуалната част бавно беше отмряла; последният път, доколкото Хофериц можеше да си спомни, трябва да е било преди около четиринайсет години, и то като някакво изключение. Но двамата бяха останали близки; всъщност, със спирането на секса приятелството им се бе задълбочило и загубило онова настръхнало напрежение, което изглежда е в центъра на повечето сексуални връзки. Тяхното приятелство беше преминало в платонична разновидност, преобладаваща истински само сред много младите и много старите от противоположните полове.

Тайните, както Кап би могъл да обясни на Хофериц, са по-нестабилни дори от уран-235 и стабилността им намалява пропорционално на тяхното издаване. Шърли Маккензи пази тайната почти месец, преди да я разкаже на най-добрата си приятелка, Хортенз Баркли. Хортенз пази тайната около десет дни, преди да я разкаже на своята най-добра приятелка, Кристин Трегър. Кристин каза на съпруга си и на своите най-добри приятелки (и на трите) почти веднага.

Ето как се разпространяват слуховете в малките градчета; и до тази априлска вечер, в която Ърв и Норма разговаряха, голяма част от Хейстингс Глен знаеше, че са прибрали тайнствено момиченце. Любопитството растеше. Езиците се въртяха.

Накрая новината стигна до неподходящи уши. Последва обаждане по телефона с шифроващо устройство.

Агентите на Арсенала за втори път затвориха кръга около фермата Мандърс в последния ден на април; този път те дойдоха по утринните поля през пролетната мъгла, като някакви ужасни нашественици от планета X в ярките си, огнеустойчиви облекла. Прикриваше ги едно поделение от Националната гвардия, което не знаеше какво, по дяволите, прави или защо е изпратено срещу мирното малко градче Хейстнгс Глен в щата Ню Йорк.

Те намериха Ърв и Норма Мандърс седнали зашеметени в кухнята си, над една бележка. Ърв я бе открил тази сутрин, ставайки в пет часа, за да издои кравите. Тя се състоеше от един ред: "Мисля, че вече знам какво да правя. С обич, Чарли"

Тя отново бе избягала от Арсенала - но където и да се намираше, беше сама.

Единствената й утеха беше, че този път не се налагаше да пътува далеч на автостоп.

11

Библиотекарят беше млад мъж, двайсет и шест годишен, с брада и дълга коса. Пред бюрото му стоеше малко момиченце със зелена блузка и дънки. В едната си ръка държеше книжна кесия. То бе плачевно кльощаво и младият мъж се почуди с какво, по дяволите, са го хранили майка му и баща му... ако са го правили изобщо.

Когато тя свърши, библиотекарът обобщи, като вдигаше по един пръст на всяка от важните точки.

- Честно.

Тя кимна.

- Голямо... тоест национално.

Тя кимна отново.

- Да няма връзки с правителството.

За трети път кльощавото момиченце кимна.

- Ще имаш ли нещо против, ако попитам защо?

- Аз... - тя се поколеба - трябва да им кажа нещо.

Младият мъж се замисли за няколко мига, понечи да заговори, но вдигна показалец и отиде да се консултира с друг библиотекар. После се върна при момиченцето и изрече две думи.

- Можете ли да ми дадете някакъв адрес? - попита то.

Той намери адреса и грижливо го отпечата върху къс жълта хартия.

- Благодаря - рече момиченцето и се обърна да си върви.

- Хей - извика той, - кога за последен път си яло нещо, момиченце? Искаш ли няколко долара за обяд?

Тя се усмихна с една удивително приветлива и нежна усмивка. За миг младият библиотекар почти се влюби.

- Имам си пари - отвърна тя и наведе кесията така, че той да може да надникне.

Книжната кесия беше пълна с монети.

Преди да успее да добави нещо: да я попита например дали не е счупила своето прасенце-касичка, тя си бе отишла.

12

Малкото момиченце се качи в асансьора до шестнайсетия етаж на небостъргача. Някои от мъжете и жените, които се возеха с него, го изгледаха любопитно - само момиченце със зелена блузка и дънки, което държи смачкана книжна кесия в едната си ръка и позлатен от слънцето портокал в другата. Но те бяха нюйоркчани, а за Ню Йорк е характерно всеки да си гледа своята лична работа и да оставя другите да си гледат тяхната.

Чарли поспря отвън още за миг.

- Ето, правя го, тате - прошепна тя. - О, дано да го правя както трябва.

Чарли Макджий отвори едната от стъклените врати и влезе в редакцията на "Ролинг Стоун", където я бе изпратил библиотекарят.

Секретарката беше млада жена с ясни сиви очи. Тя мълчаливо гледа Чарли няколко секунди, възприемайки смачканата книжна кесия, портокала, крехкостта на самото момиченце; то бе слабо, почти до изтощение, но високо за възрастта си и лицето му излъчваше някакъв спокоен, хладен блясък. "Тя ще стане много красива" - помисли си секретарката.

- Какво мога да направя за теб, сестричке? - попита секретарката и се усмихна.

- Необходимо е да се видя с някой, който пише за вашето списание - заяви Чарли. Гласът й беше тих, но ясен и твърд. - Искам да разкажа една история. И да покажа нещо.

- Точно като "разказвам и показвам" в училище, а? - попита секретарката.

Чарли се усмихна. С усмивката, която бе очаровала библиотекаря.

- Да - каза тя. - Отдавна чакам този момент.

1 Столицата на щат Ню Йорк, която се намира на 230 км от град Ню Йорк. - Б. пр.

_ Бихевиоризмът е течение в психологията, което изследва поведението като механична съвкупност от реакции. - Б. пр.

_ Разузнавателно управление на отбраната. - Б. пр.

_ Национално управление за сигурност. - Б. пр.

_ Бейзболна лига, организирана с търговски цели, в която участват отбори на момчета от осем до дванайсет години. - Б. пр.

_ Силен наркотик, който предизвиква халюцинации. - Б. пр.

_ Жаргонни наименования на по-слаби разновидности на ЛСД. - Б. пр.

_ Телевизионен сериал за трима офицери от полицията. - Б. пр.

_ Комедиен актьор, водещ на телевизионната програма "Тазвечерното шоу". - Б. пр.

_ Проста хирургическа операция за стерилизиране на мъжа. - Б. пр.

_ Известен герой на американския писател Уошингтън Ървинг (1783 - 1859), който при едно от своите невероятни приключения се напил и се събудил след двайсет години. - Б. пр.

_ Корпус за квалификация на запасни офицери. - Б. пр.

_ Генерал от Втората световна война. - Б. пр.

_ Киноартист, изпълнител на каубойски роли. - Б. пр.

_ Различни от нормалното според моралните и социални стандарти. - Б. пр.

_ Известен американски журналист, водещ на едночасова програма по телевизията, с интервюта и дискусии на интересни за жени теми. - Б. пр.

_ Първият понеделник от септември. - Б. пр.

_ Курсове по рисуване, религиозно и трудово обучение за една или повече седмици през лятото, организирани от местната протестантска църква. - Б. пр.

_ Същата дума означава и съсипани. - Б. пр.

_ Заглавие на разказ от Ф. Р. Стоктън, използвано като символ за правене на фатален избор. - Б. пр.

_ Порнографско списание. - Б. пр.

_ Под специална закрила. - Б. пр.

_ Чело. - Б. пр.

_ Пила. - Б. пр.

_ Рейнбърд (дъждовна птица) е прозвище на многобройните видове, за които се смята, че с крясъците си предсказват идването на дъжда. - Б. пр.

_ Последният четвъртък от ноември. - Б. пр.

_ Лъвкрафт - писател фантаст, майстор на психологическия ужас. - Б. пр.

_ Пейот - мексикански кактус, от който се произвежда халюциогенният опиат мескални. - Б. пр.

_ Голям увеселителен парк. - Б. пр.

_ Всички изпълнители от състава "Кис" се гримират колкото могат по-ужасно. - Б. пр.

_ Кукли, които олицетворяват носещия дъжд дух Качина при индианците шошони. - Б. пр.

_ Североамериканска отровна змия. - Б. пр.

_ Зли духове в ирландската митология, чийто вой предвещава смърт в къщата. - Б. пр.

_ Земеделско сдружение. - Б. пр.