Стивън Кинг Подпалвачката

Това му докара един нежен лакът в ребрата от жена му. Ърв обърна очи и Чарли се разсмя. Анди беше удивен от апетита си. Чарли се оригна и виновно покри уста.

Ърв й се усмихна.

- Отвън има повече място, отколкото вътре, фъстъче.

- Ако хапна още нещо, ще се пръсна! - възкликна Чарли. - Както казваше... хм, както казва мама.

Анди уморено се усмихна.

- Норма - изправи се Ърв, - защо не излезете с Боби да нахраните пиленцата?

- Нали трябва да разтребя кухнята.

- Аз ще я разтребя. Трябва да си поговорим с Франк.

- Искаш ли да нахраниш пиленцата, мила? - обърна се Норма към Чарли.

- С удоволствие - очите й блестяха.

- Е, хайде тогава. Имаш ли яке? Малко позахладня.

- Ъъ... - Чарли погледна към Анди.

- Облечи един от моите пуловери - предложи Норма. Двамата с Ърв отново се спогледаха. - Навий малко ръкавите и ще ти стане.

- Добре.

Норма взе старото и избеляло яке от антрето и протрит бял пуловер, в който Чарли се губеше дори с три-четири пъти навити ръкави.

- Кълват ли? - попита малко неспокойно Чарли.

- Само храната си, мила.

Те излязоха и затвориха вратата. Чарли продължаваше да бъбри. Анди погледна към Ърв Мандърс, който спокойно отвърна на погледа му.

- Ще пийнеш ли една бира, Франк?

- Не съм Франк. Предполагам, че се досещаш.

- Има такова нещо. Каква ти е фирмата?

- Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре за теб.

- Добре тогава. Ще ти викам Франк.

Отдалече се чу как Чарли изписка от възторг. Норма каза нещо и Чарли се съгласи.

- Няма да се откажа от една бира - реши Анди.

- Добре.

Ърв извади две "Ютика Клъб" от хладилника, отвори ги и остави едната за Анди на масата, а другата - до себе си на плота. От куката до мивката свали престилка и си я сложи. Престилката беше на червени и жълти шарки, с къдрички на подгъва, но въпреки всичко той не изглеждаше смешен в нея.

- Мога ли да ти помогна? - попита Анди.

- Не, аз знам къде стои всичко. Всъщност почти всичко. Тя променя местата на някои неща от седмица на седмица. Никоя жена не желае мъжът да се чувства напълно у дома си в нейната кухня. Обичат да им се помогне, но се чувстват по-добре, ако трябва да ги питаш къде да сложиш супника или къде стои препаратът за почистване на загоряло.

Анди си спомни своите собствени дни като помагач в кухнята на Вики, усмихна се и кимна.

- Не ме бива много да се бъркам в чужди работи - поде Ърв, докато пълнеше с вода мивката и добавяше прах. - Аз съм фермер и, както ти казах, жена ми държи малко магазинче за сувенири в края на нашата улица, до Олбънската магистрала. Скоро ще станат двайсет години, откак сме тук - той се извърна към Анди. - Но щом ви видях двамата на пътя, веднага ми стана ясно, че нещо не е наред. Възрастен мъж и малко момиченце са странна двойка за автостоп. Разбираш ме, нали?

Анди кимна и отпи от бирата си.

- Освен това ми се стори, че току-що сте излезли от "Слъмбърланд", а нямахте дори ръчен багаж. Затова реших да ви отмина. После спрях. Защото... защото има разлика между това да се бъркаш в чуждите работи и да се престориш на сляп пред нещо, което изглежда дяволски зле.

- Така ли изглеждаме? Дяволски зле?

- Така изглеждахте тогава. Не сега - Ърв старателно измиваше старите, разнородни съдове и ги трупаше върху сушилнята. - Сега вече не знам какво да мисля за вас. Първото, което ми мина през ума, беше, че сигурно вас търсят ченгетата.

Той забеляза как Анди изведнъж посърна и рязко остави кутията с бира.

- Значи съм познал - прошепна Ърв. - Надявах се, че не съм.

- какви ченгета? - дрезгаво попита Анди.

- Блокирали са всички главни пътища, свързани с Олбъни - отговори Ърв. - Ако бяхме изминали още десет километра по Шосе 40, щяхме да налетим право на една от тези блокади, точно на пресечката с Шосе 9.

- Добре, защо просто не продължи нататък? За тебе всичко щеше да приключи. Щеше да излезеш от играта.

Ърв, който бе стигнал до тенджерите, спря и затърси из шкафовете над мивката.

- Ето на! Не мога да намеря въпросния препарат за загоряло... А, тука бил... Защо просто не ви откарах при ченгетата ли? Да речем, че исках да задоволя собственото си естествено любопитство.

- Имаш някакви въпроси, така ли?

- Колкото искаш. Голям мъж и малко момиченце на автостоп. Нямат никакъв багаж и ченгетата ги преследват. Хрумна ми едно обяснение. Не е чак толкова невероятно. Бащата е искал да получи родителските права над своето фъстъче, но не са му ги дали. Затова го е отвлякъл.

- Звучи ми доста неправдоподобно.

- Случва се непрекъснато, Франк. Майката пък не се е зарадвала особено и се е оплакала в съда. Ето ти причина за блокадите по пътищата - така работят само при голям обир... или при отвличане на дете.

- Тя действително ми е дъщеря, но не майка й е пратила полицията след нас. Майка й е мъртва от една година.

- Мене вече беше взело да ме съмнява. И без набитото око на детектив можеш да забележиш, че двамата сте в най-мили отношения - явно не я водиш против волята й.

Анди мълчеше.

- Та да си дойдем на думата. Качих ви, защото си мислех, че малката може да има нужда от помощ. Не знам обаче в какво се забърквам. Ти нямаш вид на разбойник. И все пак двамата с дъщеря ти пътувате под фалшиви имена, разправяте ги едни плитки, плитки, та чак прозрачни, а и ти изглеждаш болен, Франк. Личи си, че едва се държиш на крака. Та това са ми въпросите. Ще бъде добре, ако ми отговориш на който и да е от тях.

- Пристигнахме в Олбъни от Ню Йорк и пътувахме на стоп до Хейстингс Глен рано тази сутрин. Неприятно ми е да чуя, че полицията е тук, но го очаквах. Мисля, че и Чарли го подозира.

Сбърка, че изтърва името на Чарли, но на този етап, изглежда, вече нямаше значение.

- За какво ви търсят, Франк?

Анди дълго мисли, а после срещна прямите сиви очи на Ърв.

- Ти дойде откъм градчето, нали? Забеляза ли някакви странни мъже там? Мъже от големия град. Докарани със строги официални костюми, които забравяш почти веднага, щом мъжете, облечени в тях, се скрият от погледа ти. Каращи нови коли, които сякаш се сливат с околността.

Беше ред на Ърв да се замисли.

- Имаше двама такива в селскостопанския. Говореха с Хелга. Тя е едната от касиерките. Май й показваха нещо.

- Вероятно снимката ни - поясни Анди. - Те са агенти на правителството. Работят съвместно с полицията, Ърв. По-точно полицията работи за тях. Ченгетата не знаят защо ни търсят.

- За коя правителствена агенция става дума? За ФБР ли?

- Не. За Арсенала.

- Какво? Това подразделение на ЦРУ? - Ърв имаше искрено невярващ вид.

- Те нямат нищо общо с ЦРУ. Арсенала е към Министерството за научно разузнаване. Преди около три години прочетох в една статия, че някакъв шегаджия им лепнал прякора "Арсенала" в началото на шейсетте, след излизането на научнофантастичен разказ, наречен "Арсеналът на Ищар". От Ван Воут, ако не се лъжа. Занимават се с наши научни проекти, които могат да имат настоящо или бъдещо приложение във връзка с националната сигурност. Тази дефиниция е от техния правилник, а за обществото са организация, която субсидира и контролира енергийните изследвания, най-вече на електромагнетизма и термоядрената енергия. Всъщност се занимават с много повече работи. Чарли и аз сме част от един експеримент, извършен много отдавна. Преди Чарли да се роди. Майка й също участваше. Тя бе убита. От Арсенала.

Ърв замълча, източи водата от мивката, избърса си ръцете, сетне се приближи и започна да бърше мушамата върху масата. Анди вдигна бирената си кутия.

- Засега няма да кажа, че не ти вярвам - въздъхна Ърв накрая. - Знаем какви работи са ставали тихомълком в тази държава, а после са излизали наяве - служители на ЦРУ, даващи на хора питиета, смесени с ЛСД, агент на ФБР обвинен, че е убивал хора по време на демонстрации за граждански права, пачки пари в книжни кесии... Затова не мога да кажа, че не ти вярвам. Просто още не си ме убедил.

- Имам чувството, че вече са загубили интерес към мен. Макар че преди им трябвах. Но сега са сменили мишената. Сега им е необходима Чарли.

- Нима правителството се е хванало да преследва една ученичка от първи или втори клас в защита на националната сигурност?!

- Чарли не е обикновена второкласничка. Двамата с майка й бяхме инжектирани с един наркотик под кодовото наименование "Серия шест". И до ден-днешен не зная какъв точно е бил. Най-вероятно някакъв изкуствен жлезист секрет, който е променил както моите, така и нейните хромозоми. Ние сме прехвърлили тези хромозоми на Чарли и те са се смесили по съвършено нов начин. Ако тя успее да ги предаде на своите деца, биха я нарекли мутант, предполагам. Ако по някаква причина не може или промяната я е направила стерилна, сигурно биха я нарекли мутация или хибрид. Във всеки случай те я искат. Искат да я изучават, да видят дали биха могли да проумеят на какво се дължи нейната необикновена способност. Нещо повече, мисля, че я искат и като експонат. Искат да я използват, за да активизират отново програмата със "Серия шест".

- Какво е това необикновено нещо, което тя може да прави? - попита Ърв.

През кухненския прозорец се виждаше как Норма и Чарли излизат от хамбара. Белият пуловер се въртеше и полюляваше около телцето на Чарли, а долният му край стигаше до прасците й. По бузите й беше избила червенина и тя говореше на Норма, която се усмихваше и кимаше.

Анди промълви;

- Може да пали.

- Е, това го мога и аз - Ърв пак седна и загледа Анди с подчертана предпазливост. Както се гледа човек, подозиран в лудост.

- Но тя го прави само с мисълта си. Техническото му наименование е пирокинеза. То е парапсихически талант като телепатията, телекинезата или предчувствията - между другото Чарли притежава по малко и от някои от тях, - но пирокинезата се среща много по-рядко... и е много по-опасна. Детето е ужасно изплашено, и то с основание. Не винаги може да се контролира. Би могло да изгори къщата, хамбара и двора, ако реши. Или би могло да ти запали лулата - усмихна се Анди уморено. - Само дето, докато ти пали лулата, може също да изгори къщата, хамбара и двора.

Ърв си допи бирата.

- Смятам, че трябва да повикаш полицията и да се предадеш, Франк. Ти имаш нужда от помощ.

- Предполагам, че звучи доста налудничаво, нали?

- Да - потвърди мрачно Ърв. - Звучи по-налудничаво от всичко, което съм чувал досега.

Той седеше като на тръни, готов всеки момент да скочи, и Анди си помисли: "Очаква да направя нещо смахнато при първа възможност."

- Вече е безсмислено - въздъхна Анди. - Те са по петите ни. Май полицията действително щеше да бъде по-доброто. Поне не загубваш самоличността си веднага щом сложи ръка върху теб.

Ърв понечи да отговори и вратата се отвори. Норма и Чарли влязоха. Лицето на момиченцето светеше, очите му блестяха.

- Тате! - извика Чарли. - Тате, аз храних...

Гласът й пресекна. Част от руменината по бузите й изчезна, погледът й се впи изпитателно в Ърв Мандърс, после в баща й и отново в Ърв. Удоволствието, изписано по лицето й, се стопи и на негово място се появи опустошително отчаяние. "Така изглеждаше и снощи - помисли си Анди. - Така изглеждаше и вчера, когато я измъкнах от училище. Тази история продължава ли, продължава, а къде е щастливият край за нея?"

- Ти си казал - пророни тя. - О, тате, защо си казал?

Норма пристъпи напред и покровителствено обгърна раменете на Чарли.

- Ърв, какво става тук?

- Не знам - отвърна Ърв. - Какво мислиш, че може да е казал, Боби?

- Това не е моето име - в очите й се бяха появили сълзи. - Вие знаете, че това не е моето име.

- Чарли - опита се да я успокои Анди, - мистър Мандърс знаеше, че нещо не е наред. Аз му казах истината, но той не ми повярва. Като се замислиш, ще разбереш защо.

- Нищо не разби... - изви гласче Чарли, но неочаквано млъкна. Кривна глава, сякаш се вслушваше, макар на другите да им се струваше, че няма в какво. И пред очите им руменината се дръпна от детското личице, както се излива от кана малиново вино.

- Какво има, мила? - попита Норма и хвърли разтревожен поглед към Ърв.

- Те идват, тате - прошепна Чарли, с кръгли от страх очи. - Те идват да ни хванат.

11

Срещнаха се на пресечката на Шосе 40 с неномерирания лош път, в който Ърв беше свил, обозначен на картите на Хейстингс Глен като Олд Бейлингс Роуд. Ал Стайнович най-после се присъедини към тях и поведе хората си бързо и решително. Бяха шестнайсет души в пет коли. Устремени в колона към фермата на Ърв Мандърс, те приличаха на бързо движеща се погребална процесия.

- Ще ги държим в неведение засега - нареди Ал. - Ако хванем бегълците, ще се разпоредим да вдигнат блокадите по пътищата. Ако не, ще затегнем кордона. Но между нас да си остане, не се ли справим с шестнайсет човека, няма да се справим изобщо, Норв.

Норвил усети лекия упрек и замълча. Знаеше, че най-добре би било да ги хванат без външна намеса, защото Андрю Макджий го очакваше нещастен случай, веднага щом го хванеха. Фатален случай. И ако наоколо не се мотаеха разни сини куртки, щеше да е много по-лесно.

Пред него и Ал блеснаха за миг стоповете на колата на О. Дж. и тя зави по един черен път. Другите го последваха.

12

- Нищо не разбирам - заяви Норма. - Боби... Чарли... опитай да се успокоиш.

- Какво?

Горещо. Прекалено горещо е тук.

Той погледна наляво. На стената между печката и мивката беше закачен стаен термометър, какъвто може да се купи по поръчка от каталог по пощата. В долния му край се хилеше пластмасово червено дяволче с вила, което бършеше потта от челото си. Под разцепените му копитца се мъдреше въпрос: "НЕ ТИ ЛИ Е ГОРЕЩО?"

Живакът в термометъра бавно се покачваше, един обвиняващ червен пръст.

- Да, точно това искат - нареждаше детето. - Да те убият, да те убият, както убиха мама, да бягаме, няма, няма да позволя това да се повтори, няма да позволя...

Гласът й се покачваше все по-нависоко. Покачваше се като живак в термометър.

- Чарли! Внимавай какво правиш!

Очите й леко е проясниха. Ърв и жена му застанаха един до друг.

- Ърв... какво...

Но Ърв, който забеляза погледа на Анди към термометъра, изведнъж повярва. Вътре вече беше горещо. Достатъчно горещо, за да се изпотиш. Живакът в термометъра беше стигнал до трийсет и три градуса.

- Господи Боже мой! - възкликна той дрезгаво. - Тя ли направи това, Франк?

Анди не му обърна внимание. Все още с ръце върху раменете на Чарли, той се взря в очите й.

- Чарли... смяташ ли, че е прекалено късно? Как ти се струва?

- Да. - По лицето на детето не бе останала капчица кръв. - Вече се качват по черния път. О, тате, страх ме е.

- Ти можеш да ги спреш, Чарли - прошепна бащата.

Тя погледна към него.

- Можеш - потвърди той.

- Но, тате... това е лошо. Зная, че е лошо. Може да ги убия.

- Да - съгласи се той. - Убиваш, за да не те убият. Може да се стигне дотам.

- Тогава не е ли лошо? - едва доловимо изрече тя.

- Лошо е - отсече Анди. - Не се самозалъгвай, че някога може да не е лошо. И не го прави, ако не можеш да го управляваш, Чарли. Дори и заради мен.

Те се гледаха, сключили погледи, Анди с уморени, кръвясали, изплашени очи, Чарли вторачена като хипнотизирана.

- Ако направя... нещо... пак ли ще ме обичаш?

Въпросът увисна помежду им, поклащайки се лениво.

- Чарли - увери я той. - Аз винаги ще те обичам. Каквото и да стане.

Ърв се приближи от прозореца към тях.

- Дължа ви едно голямо извинение. Цяла колона автомобили се изкачва по пътя. Ще се бия с вас, ако искате. Взех си пушката за елени.

Но той изглеждаше изплашен до смърт.

- Няма нужда от пушка - заяви Чарли, освободи се от ръцете на баща си и се запъти към задната врата. Сякаш допълнително смалено в плетения бял пуловер на Норма Мандърс, детето излезе навън.

След миг Анди се окопити и тръгна след дъщеря си. Стомахът му се беше вледенил, все едно бе изгълтал огромна порция сладолед на три хапки. Домакините останаха назад. Анди хвърли един последен поглед върху обърканото и изплашено лице на Ърв и в съзнанието му проблясна светкавична мисъл: "Друг път да знаеш да не качваш стопаджии!"

Двамата с Чарли стояха на верандата и гледаха как първата кола завива по дългата алея. Кокошките кудкудякаха и пляскаха с криле. В хамбара Шефи отново измуча командата си да дойде някой да я издои. Слабото октомврийско слънце огряваше залесените хребети и есеннокафявите поля на този малък градец в горната част на щата Ню Йорк. Бягаха от близо една година и Анди с учудване изпита странно чувство на облекчение заедно със слепия ужас. Той бе чувал, че при безизходица дори заекът понякога се обръща да посрещне лице в лице кучетата, възвърнал си някаква предишна, не толкова хрисима природа в мига, преди да бъде разкъсан на парчета.

Най-малкото бе прекрасно да не бягаш. Той стоеше до Чарли и слънчевата светлина се топеше върху русата й коса.

- О, татко - простена тя. - Краката ми треперят.

Той я прегърна през раменете и я притисна по-близо до себе си. Първата кола спря до дворната порта и двама мъже слязоха.

13

- Здравей, Анди - усмихна се Ал Стайнович. - Здравей, Чарли.

- Махайте се - изписка немощно Чарли в хладния ранен следобед.

- Голяма гоненица падна - подхвърли Ал на Анди и се обърна към Чарли: - Мила, недей...

- Махайте се! - кресна тя.

Ал вдигна рамене и обезоръжаващо се усмихна.

- Страхувам се, че не можем, мила. Изпълняваме заповеди. Няма да направим нищо лошо нито на теб, нито на татко ти.

- Лъжец такъв! Имаш заповед да го убиеш, зная!

Анди заговори и за негово учудване гласът му не трепна.

- Съветвам ви да послушате дъщеря ми. Сигурно ви е известно защо искат да я хванат. Разбрали сте за войника на летището.

О. Дж. и Норвил Бейтс се спогледаха с тревога.

- Елате в колата и всичко ще обсъдим - предложи Ал. - Честна дума, няма да стане нищо, освен...

- Знаем какво ще стане - прекъсна го Анди.

Мъжете от последните две-три коли бяха образували кордон и с привидно нехайни стъпки напредваха към верандата.

- Моля ви - вдигна очи Чарли към мъжа с удивително жълтото лице. - Не ме карайте да правя нищо.

- Няма смисъл, Чарли - спря я Анди.

Ърв Мандърс излезе на верандата.

- Нямате право да влизате тук - заяви той. - Веднага напуснете моята собственост.

Трима от агентите на Арсенала се бяха приближили до предните стъпала на верандата и се намираха на осем-девет метра вляво от Анди и дъщеря му. Чарли им хвърли предупредителен, отчаян поглед и те спряха - за момента.

- Ние сме правителствени агенти, сър - обясни Ал Стайнович учтиво. - Тези двамата трябва да бъдат разпитани, нищо повече.

- Все ми е едно, ако ще дори да са убили президента - изкрещя на пресекулки Ърв. - Покажете ми заповед за арест или се махайте, за Бога, от моята собственост.

- Ние нямаме нужда от заповед - каза Ал. Гласът му вече бе поръбен със стомана.

- Имате нужда, освен ако тази сутрин съм се събудил в Съветския съюз - извика Ърв. - Изчезвайте, и то бързо. Това е последната ми дума.

- Ърв, прибери се! - проплака Норма.

Анди долови появата на нещо странно във въздуха около Чарли, нещо подобно на електрически заряд. Космите по ръцете му внезапно започнаха да се изправят и да мърдат като водорасли в невидим прилив. Взря се в личицето на дъщеря си и забеляза странната промяна в израза й. "То идва - помисли си безпомощно. - То идва, Господи, идва!"

- Изчезвайте! - изкрещя той на Ал. - Не разбирате ли какво ще направи? Не можете ли да го усетите? Не ставайте глупак, човече!

- Моля ви - Ал се извърна към тримата мъже в другия край на верандата и недоловимо им кимна. После върна поглед към Анди. - Само да обсъдим...

- Внимавай, Франк! - викна Ърв Мандърс.

Тримата мъже в края на верандата се втурнаха неочаквано към тях, изваждайки оръжието си в движение.

- Стойте! Стойте! - дереше се единият. - Не мърдайте! Ръцете на...

Чарли се обърна към тях. И тутакси още шестима, между които Джон Мейо и Рей Ноулс, се хвърлиха с извадено оръжие към стъпалата на верандата.

Очите на Чарли леко се разшириха и Анди усети как нещо парливо, обгърнато от загрят въздух, мина покрай него.

Тримата мъже бяха изминали половината път, когато косите им пламнаха.

Прогърмя изстрел, оглушително силен, който откърти към двайсетсантиметрова треска от подпорния стълб на верандата. Норма Мандърс писна, а Анди се сви. Но Чарли сякаш не забеляза. Лицето й беше замечтано и замислено. Едва загатната усмивка, тип Мона Лиза, трептеше на устните й.

"Прави й удоволствие - помисли си Анди ужасен. - Затова ли толкова се страхува от него? Защо й е приятно?"

Чарли се обърна отново към Ал Стайнович. Тримата мъже, които бе изпратил да нападнат Анди и Чарли, бяха забравили дълга си към Бога, родината и Арсенала. Те се мъчеха да угасят пламъците върху главите си и стенеха. Задушливата миризма на горена коса изпълни околността.

Прозвуча нов изстрел. Един прозорец се разби.

- Не по детето! - извика Ал. - Не по детето!

Анди беше сграбчен грубо. Верандата закипя от суетящи се мъже. Издърпаха го в суматохата до перилата. После някой се опита да го повлече другаде. Чувстваше се като въже, теглено от два отбора в противоположни посоки.

- Пуснете го! - ревеше гръмогласно Ърв Мандърс. - Пуснете...

Гръмна друг пистолет и Норма отново запищя, зовейки непрестанно името на мъжа си.

Чарли погледна Ал Стайнович и изведнъж студеният, самоуверен израз изчезна от лицето му и то се разкриви от ужас. Жълтият му цвят се насити и стана направо кашкавален.

- Не, недей... - промълви той с почти разговорен тон. - Недей...

Невъзможно бе да се определи откъде тръгна огънят. Панталонът и спортното му сако лумнаха едновременно. Косата му щръкна като запален храст. Той отстъпи с писък, блъсна се в колата си и се завъртя към Норма Бейтс с протегнати напред ръце.

Анди отново почувства милувката на загретия, раздвижен въздух, сякаш покрай носа му прелетя с космическа скорост нажежен патрон.

Лицето на Ал Стайнович пламна.

За миг той замръзна в безгласен писък под прозрачната огнена обвивка, а после чертите му се сляха и потекоха като топяща се лой. Норвил рязко се дръпна от него. Ал Стайнович се превърна в горящо плашило. Препъвайки се, той затича слепешком по алеята, размахал ръце, а после рухна по очи до третата кола. Изобщо не личеше, че е човек: изглеждаше като горящ вързоп парцали.

Замръзнали по местата си, мъжете на верандата наблюдаваха втрещено неочакваната огнена сцена. И тримата с подпалените коси бяха успели да се изгасят. Безспорно щяха да изглеждат странно в бъдеще (колкото и кратко да беше то): късо подстриганите им според правилника прически се бяха превърнали в шапки от почернели, заплетени фъндъци пепел.

- Махайте се! - изграчи Анди дрезгаво. - Бързо се махайте. Тя не е вършила подобно нещо досега и не знам дали може да спре.

- Аз съм добре, тате - обади се Чарли спокойно, със странно безразличие. - Всичко е наред.