Тема 13. Клинични прояви и форми на лява сърдечна недостатъчност. Лечение.
1. Определение – клиничен синдром, при който сърцето, поради нарушение на своята С/Д ф-я, не може да изпомпва достатъчно количество кръв; при ЛСН се засяга ЛС и протича с тежък задух;
2. Етиология – ИБС, ОМИ, послеродова кардиомиопатия, хипертонична криза, ритъмно-проводни нарушения, болести на клапите/аортата (аортна стеноза, аортна недостатъчност, ендокардит, аортна дисекация) и др.;
3. Патогенеза – неспособност на ЛК да изпомпва кръв ↑ДН ↑Р в ЛП;
4. Клиника – ортопнея (задух при легнало п-е), пароксизмална нощна диспнея (кардиална астма), кардиогенен БД оток; лесна умора, никтурия, симпатикотония, бледа и студена кожа, изпотяване, акроцианоза;
1) остра ЛСН
* макроскопски – ↑БД, тежки, силно кръвонапълнени, с тъмночервен цвят; п-стта е влажна, с изтичане на течност;
* микроскопски – силно дилатирани БД капиляри, изпълнени с Er; алвеолите са изпълнени с пенеста розова еозинова течност; по-силно изразени в задно-долните сегменти;
2) хронична ЛСН
* макроскопски – БД са тежки, плътна консистенция, червено-кафяв цвят, хроничен венозен застой (кафява индурация);
* микроскопски – фиброза на междуалвеоларните септи, хемосидероза, фиброза и хиалиноза на стените на малките съдове;
5. Диагноза – ЕКГ, Rogr на сърце и БД, кръвногазов анализ, лаборатория, ехоКГ, коронарография;
6. Лечение – профилактиране (↓телесно тегло, отказ от пушене, ограничаване на солта, О2 лечение), симптоматично (диуретици, инотропни медикаменти и вазодилататори);
Тема 14. Клинични прояви и форми на дясна сърдечна недостатъчност. Лечение.
1. Определение – невъзможност на ДК да изтласква венозна кръв от големия кръг към БД;
2. Етиология – най-често вторично след хронична ЛСН, като част от тотална СН; по-рядко самостоятелно; развитие на БД сърце (cor pulmonale), при хронични БДБ, съдови заболявания на БД, кифосколиоза;
3. Патогенеза – хипертрофия и тоногенна дилатация на ДК, ↑Р в малкия кръг; при самостоятелна ДСН, дължаща се на БД заболявания, най-напред се наблюдава спазъм на БД артериоли, по-късно хиперплазия на медията им и хиалинизация; възниква прекапилярна БД хипертония; миогенна дилатация на десните сърдечни кухини се съпровожда от ↑ на централното венозно Р и задържане на кръвта във венозната част на големия кръг; обща венозна (пасивна) хиперемия; значителна част от кръвта се депонира в ЧД и слезката и по-малко в бъбреците и другите органи; това временно облекчава работата на дясната ½ на сърцето; пасивен венозен застой в кожата на крайниците, върха на носа, устните води до цианоза; ↑хидростатичното Р, ↑пропускливост на увредените от хипоксията съдови стени, задръжката на Na и Н2О отоци и изливи в телесните кухини;
4. Клиника
1) Остра ДСН – най-често при масивна БД тромбоемболия;
* макроскопски – силно кръвонапълване главно на ЧД, слезката и бъбреците; те са леко уголемени, синьо-виолетово-червени, с опънати капсули; срезната им п-т е тъмночервена и изтича обилно кръв;
* микроскопски – централните ЧД вени и вливащите се в тях синусоиди са силно дилатирани и изпълнени с Er, което се дължи на липсата на клапен апарат в хепаталната вена, който да възпрепятства ретроградното ↑Р и връщането на кръвта в нейните притоци; при тежка остра ДСН – руптура на синусоиди в централната част на делчето, с централна хеморагична некроза на хепатоцити (тъмночервени хлътнали центрове на делчетата; прилича на мускатов ЧД при хроничен венозен застой);
2) Хронична ДСН – хронична венозна хиперемия във вътрешните органи (с изключение на БД); застойни отоци в подкожната тъкан; трансудат в серозните кухини;
5. Лечение – ↓телесно тегло, отказ от пушене, ограничаване на солта; О2, диуретици, инотропни медикаменти и вазодилататори;
Достарыңызбен бөлісу: |