КИРИЛ БОРИСРВ СВЕТЛАНА БАТАЛОВА

собственост.

Информацията е потвър­дена и от източници от НАП и МВР. Замерването с ком­промати между двамата ва­ди на бял свят далавери с ДДС, които не могат повече да бъдат прикривани.

Засега единствената жертва е шефката на НАП Мария Мургина, още повече че информацията е стигнала до Брюксел, твърди депутат.

Скандалът между кумците Гер­гов и Арабаджиев избухва през лятото на миналата година, ко­гато започва приватизацията на печелившата фабрика „Пловдив БТ". Гергов е отрязан. Не успява и Ветко Арабаджиев. Победите­лят е „Сигма консултант". Двама­та олигарси предлагат по-висока цена, но печели „Сигма"

Тръгва мълвата, че сделката е компенсация за ударения бизнес на винпрома покрай ареста на бившия зам.-шеф на НСБОП Иван Иванов-Рилски. Той беше разследван, че е снасял информа­ция за предстоящи проверки на алкохолните производители. На­месиха и името на „Пещера".

Единият от собствениците на спечелилата скъпоценната ци­гарена фабрика „Пловдив БТ" - „Сигма консултинг", е бивш съ­дружник на Гергов. Ветко Араба­джиев заподозира, че кумът играе зад гърба му, твърдят запознати с бизнеса му.

Интригата между двамата голе­ми Гергов и Арабаджиев се задъл­бочава.

Двамата са имали спорове и преди, припомнят запознати. Още през 2007 г. Арабаджиев и други туристически босове напус­кат браншовата организация на Гергов.

От доста време в Пловдив са забелязали, че двамата са в не­прекъсната надпревара кой ще придобие повече обекти. Гергов е с мощни позиции в БСП, личен приятел е на президента Георги Първанов. Преди няколко дни стана заместник на транспорт­ния министър Петър Мутафчи­ев в Областния съвет на БСП в Пловдив. Ще отговаря за полити­ческата дейност. Това е третият партиен пост за Гергов, след като

през ноември миналата година стана заместник-председател на Общинското ръководство на БСП в Пловдив, а малко по-късно и член на Националния съвет на партията.

Ветко Арабаджиев не отстъпва по блясък и връзки

На рождените му дни обикнове­но се изсипва цяло съзвездие, в ко­ето блестят бизнесменът Людмил Стойков, депутатката Мария Капон, евродепутатът Слави Бинев, апелативният прокурор Росен Димов, дежурните по светски из­яви семейство Баневи. Говори се, че се е преориентирал към „Ата­ка" след силното им присъствие в Общинския съвет в Пловдив.

Разправиите между двама­та имат и чисто битова страна, твърдят близки до тях. Гергов и Арабаджиев освен бизнесмени са и почитатели на аристократични­те коне. Легенди се разказват как всеки гледа да надмине другия в селекцията на чистокръвни поро­ди.

Напрежението се изостря допълнително покрай предсто­ящата приватизация на пловдив­ските поликлиники. Общината решава да ги пусне на пазара всички до една. Гергов отдавна има интерес към т. нар. ДКЦ. Ветко също е мераклия за нова

Още една щипка сол сипва в ра­ната Пловдивската община, която приема нова наредба за външната реклама. Тя минава в ръцете на една-единствена фирма.

„Ресорен зам.-кмет е Алексан­дър Константинов. Той е в борда на Пловдивския панаир" - казват запознати със ситуацията.

Точно аферата покрай покупка­та на Пловдивския панаир от Ге­орги Гергов е първият залп, кой­то изстрелват двамата депутати Яне Янев и Димитър Абаджиев. В началото на януари те раздухват за „пладнешка приватизация" на панаира.

Това се случва месец след като в парламента постъпва сигнал, че Ветко Арабаджиев се ползва с ча­дър от властта за афери с ДДС

Компроматът е анонимен, но мнозина подозират съгражданин на хотелиерския бос. Копие от сигнала е изпратено и до европей­ската служба за борба с измамите ОЛАФ. Така в рамките на един месец прокуратурата започва проверки срещу кумовете Гергов и Арабаджиев.

Ветко, който не си харесва рож­деното име Вълчо, е сред най-го­лемите строители на хотели по Черноморието и планинските ку­рорти.

В професионалните среди отдавна се говори, че по принцип чрез измами с ДДС строител­ството на новите хотели излиза на някои собственици без пари; Това става, като се връща ДДС в по-големи размери въз основа на фиктивни документи за стро­ителни материали и отстъпено право на строеж. Парите за фиктивното строителство, които дър­жавата връща на „инвеститора", се влагат в реално изграждани на хотели. Така те излизат без пари на собствениците.

Гергов има силни позиции в ДАНС, категорични са източници на „168 часа".

На мушката са инвестициите на Ветко Арабаджиев по морето. Мургина се оказва между чука и наковалнята.

От едната страна са политики­те, които лобират за определени фирми, от другата са олигарси като Гергов, Арабаджиев, Нико­лай Банев, Христо Ковачки, братя Диневи, все близки до тройната коалиция. От години се знае че далаверите с ДДС-то са част от партийното финансиране, така че всички предпочитат да мълчат, докато не се разразява войната между Гергов и Арабаджиев.

собственост.

Според Арабаджиев подобни изказвания и акции могат да на­вредят не само на доброто име на бизнеса, но и на имиджа на страната ни пред между­народните институции и потен­циални инвеститори. Относно приватизацията на „Булгартабак холдинг" от офиса отговарят, че сделката е предизвикала доста сериозен интерес и обществени реакции. Доколкото разбрах, на заседание на парламентар­ната икономическа комисия е било изразено становище, че консултантът не е избрал най-адекватния метод за привати­зация предвид обществения ин­терес и социална значимост на фабриката. Но сделката е не­уязвима от техническа гледна точка. След тази констатация на КфН оттеглихме възраже­нията си." Ветко Арабаджиев е категоричен, че няма никакви конфликти с бизнесмена Георги Гергов и нямат никакви допирни точки.

г' Георги Гергов не успя да от­говори на въпросите, изпратени от „168 часа", поради голямата си ангажираност. От неговия пресофис обясниха, че според данни на прокуратурата са правени ре­дица проверки в неговите фирми и не са открити нарушения. Това показва, че няма данъчен чадър над бизнесмена.


20-26.02.2009 г., с. 16-17
Евтини имоти купуват прокурори
Къща-палат обитава Роман Василев, заместникът на Борис Велчев с апартамент за жълти cтотинки
ОГРОМНИ апарта­менти и парцели на цени в пъти под па­зарните са купили през последните няколко го­дини столични прокуро­ри, установи проверка на „168 часа".

С имоти на изгодна цена са се уредили зам. главният прокурор Камен Ситнилски, заместник градският проку­рор Роман Василев и други техни колеги.

„Ако цените наистина са много по-ниски, зa мен това е подарък, който е узаконен чрез продажба на символична цена. Както е ясно, подобни „подаръци"

не се правят само заради черните ти очи. Не случайно в последните години се превърна в практика, когато хванат някой голям бан­дит, той да заявява: „Не искам адвокат, доведете ми прокурор", коментира депутатът от „Атака" Георги Димитров.

През лятото на 2007 г. Камен Ситнилски и жена му Донка си купуват апартамент от 97,6 кв. м и подземен гараж от 18,9 кв. м в суперлуксозен комплекс в столичния квартал „Хаджи Димитър". Цената на имота според нотари­алния му акт е 36 000 лв. Прос­тите сметки показват, че докато по това време апартаментите в района се продават за над 1000 евро за кв. метър, заместникът на Борис Велчев го придобива за около

188 евро на квадрат без в сметката да е включена цената на гаража. Жилището се състои от антре, кухня, дневна, спалня, детска стая, баня с тоа­летна, тоалетна и 3 тераси.

Изгодна сделка за парцел, вър­ху който е построена новата му къща, е направило и семейството на зам. градския прокурор Роман Василев. През лятото на 2005 г. съпругата на наблюдаващия повечето скандални дела проку­рор купува урегулиран поземлен имот с площ 615 кв. м в столич­ния квартал Малинова долина. Борислава Василева става соб­ственик на терена за сумата от 10 000 лв., което според брокери е няколко пъти под пазарната це­на по това време с Докато подобни имоти вървят по 20 евро за кв. ме­тър, прокурорската съпруга пла­ща малко над 8 евро за квадрат в престижния район

В началото на 2006 г. върху новопридобития терен започва бурно строителство. Избраната фирма вдига луксозна къща на две жилищни нива и частично подземно ниво с разгърната за­строена площ 255,9 кв. м, която е завършена окончателно през 2007 г. Новата къща на семейство Василеви се състои от два склада, дневна с трапезария и кухненски бокс, кабинет, санитарен възел, три спални, две бани и 3 тераси. Към постройката е предвиден и гараж, който да подслонява се­мейните автомобили.

Това не е първият луксозен имот на наблюдаващия прокурор по делото

срещу братя Маргини

През 2002 г. Роман и Борис­лава Василеви купуват двуетаж­на фамилна къща с разгърната застроена площ от 386,9 кв. м и поземления имот, върху който е

построена сградата с площ 500 кв. м, за 56 188 лв. Което прави 145 лв. на застроен квадратен метър - или малко над 74 евро. В цената не е включена стойността на парцела. Именно там преди 3 години нахлува маскиран мъж, заради който известно време зам. градският прокурор се движи с охрана.

Василеви продават къщата па­лат в края на 2008 г. , с което си докарват печалба от близо 1500 процента. За 6 години купеният според документите за 28 677 ев­ро е изтъргуван за 450 хил. евро.

Имот срещу компенсаторни

Сделка тип „кон за кокошка" е направил скандално известният прокурор Христо Манчев. Според нотариалния акт в края на 2001 г. обвинителят и съпругата му при­добиват от държавата огромно жилище от 160 кв. м в столичния квартал Овча купел. Цената, на която областният управител по това време Росен Владимиров го продава, е 68 300 лв. 34 200 лв. от тях са платени с компенсаторни записи.

През лятото на 2008 г. съпруга­та на Манчев Розалина Градинарова прави друга изгодна сделка. Срещу 142 640 лв. обвинителката става собственик на апартамент с площ 85 кв. м. в Красно село. Точно преди да се спука имотният балон и цените да тръгнат надолу, жи­лищата в реномирания столичен квартал минават 1200 евро за кв. метър. Въпреки това прокурор Градинарова плаща едва около 856 евро.

На прокурорското семейство явно му върви! Освен с апарта­менти на по-ниски цени, те са успели да се уредят и с кредит с преференциални условия. В края на 2007 година Розалина Градинарова получава кредит от 200 хил. лв., срещу които ипо­текира притежавания от нея апартамент на „Княз Борис I" от 65 кв. м. В договора й, с копие от който разполага „168" часа, е упоменато, че обвинителката ще изплаща задължението си към банката на лихвен процент, на­мален с 1,2 пункта спрямо стан­дартните условия за ипотечни кредити.

ТЕОДОР НАСКОВ ВЕРОНИКА ЛАЗАРОВА
Снимка на пет колони - ИЗГОДНО: Близо 1500 процен­та печалба си е докарал зам. градският прокурор Василев от продажбата на стария си имот.
Портретна снимка на една колона - Камен Ситнилски
Снимка на три колони - НА СМЕТКА: Заместникът на Бо­рис Велчев се сдобива с луксозен апартамент на ниска цена.
ИПОТЕКИ ЗА МИЛИОНИ
МИЛИОНИ левове кре­дити от банки са взели столичните прокурори, установи „168 часа".

Рекордьор е обвинителят от Върховна административ­на прокуратура Искренна Величкова, която има някол­ко задължения. През 2006 г. Величкова има договор за заем към физическо лице за 88 875 евро, или 177 305 лева. Година по-късно по Закона за задълженията и договорите обвинителката заема още 650 хил. лв. С взетите през тези две годи­ни пари тя и синът й Давид придобиват ателие от 53 кв. м, апартамент с гараж от 88 кв. м, друго жилище с площ 137 кв. м, къща с двор с разгърната застроена площ 308 кв. м и два декара лозя в- Шабла.

Ценитена повечето имоти според декларацията, която Величкова е подала в Смет­ната палата, са под пазарни­те стойности.

„Имотите са купувани на зелено, затова са и по­евтини. Преотстъпени са пожизнено на друг човек, който ги дава под наем и из­плаща кредитите", коменти­ра пред „168 часа" Искренна Величкова.

С ипотеки за стотици хи­ляди лева е задлъжнял и шефът на Международния отдел за правна помощ към Върховната касационна про­куратура Камен Михов. През март 2008 г. обвинителят и още две лица вземат банкови заеми на стойност 40 000 ев­ро и 200 000 лева срещу ипо­тека на апартамент. Михов има и друго задължение от предходната година. Тогава той и жена му Теодора ипоте­кират жилище срещу заем от 90 хил. евро.
ПЕСТЯТ ОТ ЗАПЛАТИ
ПОВЕЧЕТО от обвините­лите в столицата успяват да спестят от заплати или командировъчни, показ­ват декларациите им до Сметната палата за по­следните две години.

Рекордьор е представи­телят на Върховната каса­ционна прокуратура Антон Гергинов, който е декларирал банкови влогове от 50 301 евро и 5192 долара.

Колежката му от ВКС Ма­рияна Лилова е заделила от командировъчни 26 153 лв. В различни валути е скътала пари от заплати и прокурор Светла Гергинова. Тя е спес­тила около 50 хил. лв. Сред първенците спестовници са Тома Колов с няколко влога от 43 125 лв. и 5988 евро, за­делени от заплати.

Явор Бояджиев е успял да задели над 47 хил. лв.

Според декларацията в Сметната палата, зам. градският прокурор Роман

Василев разполага с налични парични средства в размер на 80 000 лв. от сделки с цен­ни книжа.

От продажба на ценни книжа и дивиденти 110 хил. е декларирал и Ангел Попколев.

Болният старец вече трета година безуспешно се жалва на държавните институции.

Въпреки несправедливости­те, дядо Вълчо Сталинчев има благородна идея - иска безвъз­мездно да отстъпи къщата си на сираци, за да живеят в нея, без да плащат наем.

Малкият апартамент №12 на тихата пловдивска улица „Петър Стоев" е като преддверие към земния ад: самотен, трудно подвижен старец бере душа в хола, докато нагли апаши необезпоко­явано влизат и отмъкват от дома му всичко ценно. На масата има кофичка недоядено кисело мляко, яйце и купчина лекарства. Мрач­ното място може да бъде възпри­ето и като метафора за начина, по който си отиват от този свят нашите баби и дядовци - онези, които трябваше да построят ко­мунизма, а сега завършват живо­та си в мизерия и забрава.

На петия етаж върху вратата на апартамента вляво е поставен некролог. Под скръбната вест върху листче от тетрадка е на­писано: „Влизай." Звънецът не работи. На почукването отговаря пресипнал старчески глас: „Да... тук съм." В хола върху леглото е

седнал възрастен мъж. Разглежда документи и стари фотографии. Ръката му се отпуска в неконтро­лируеми конвулсии. Когато ни вижда, старецът се разплаква: „Аз съм Въл­чо Сталинчев. Карам 83-та-та година. Предупредиха те, че ще ме убият, ако не си затварям устата...", с тези думи за­почва обърка­ния си разказ плачещият ста­рец. Казаното от него е толкова непонятно, че граничи с невъзможното. Сюжетът е поч­ти сюрреалистичен:

• тъмни си­луети на хора, които влизат в апартамента и мълчаливо отмък­ват покъщнината;

• анонимни обаждания по те­лефона и смъртни заплахи;

• общински чиновници, които изискват да им припише имот;

,• изчезнали нотариални акто­ве и неописуе­мо страдание между четири­те стени.

„Как съси­паха имота ми..."

На съседната улица „Дими­тър Талев" е бащиният имот на Вълчо Ста­линчев - малка е д н о е т а ж н а къща и дворно място от 360 квадратни ме­тра. През 2002 година негов братовчед от­стъпва съсед­ния терен на строителен инвеститор, който вдига там пететажна сграда. През 2006 година новата жилищна кооперация е завършена. Оказва се, че тя е изградена върху 36 ква­дратни метра от имота на възраст­ния инвалид. По неговите думи той не е получил и една стотинка за откраднатия имот. Докато вър­вят строителните работи, работ­ниците необезпокоявано влизат в къщата на стареца. Имотът му е превърнат в сметище. Избита е външната врата и няколко про­зореца. Откраднати са ламаринени плоскости, казан за ракия, инструменти и покъщнина. Трудно подвижният пенсионер не е в състояние да опази къщата си. Тя е наводнена от строителите малко преди да бъде завършена съсед­ната жилищна кооперация. Бутат и електрическия стълб, от който имотът му се захранва с ток. Ко­гато Вълчо Сталинчев тръгва да се жалва на инвеститора, той му отговаря: „Толкова много пари получи, не те"ли е срам?!" Самотният старец получава пенсия 170 лева

100 лева от тях отиват за лекар­ства. Квадратният метър незастроена площ в тази част на града се търгува цени между 150 и 200 евро. „За поразиите и от­краднатото” дворно място не съм взел и един лев" - твърди Въл­чо Сталинчев.

От две години инвалидът търси помощ от местната власт, полици­ята и президента, но държавните институции остават глухи за жал­бите му. Служителите на реда, ко­ито пристигнали да огледат имота му, свили рамене и си тръгнали: за толкова незначително по думи­те им престъпление не си струва­ло труда да търсят крадците.

Когато започнал строежът на съседната пететажна сграда, род­нините на Вълчо не притежавали нотариален акт. Помолили го да им услужи с неговия, който да­тирал от 1929 година. След това документът изчезнал. Когато пен­сионерът се опитал да потърси правата си, близките му отговори­ли: „Защо ти е този имот, всич­ките ти деца измряха..."

Чиновническа „загриженост"

„Роден съм в една плевня. Там нашите ме оставили сам и отишли да работят на полето. Съседът дядо Славчо ме съжалил и ме взел при себе си... Сега си отивам от този свят отново абсолютно сам", тъжно обобщава живота си самотникът.