Тема: строителство, строителен контрол

Светът не се движи от проекти, а от амбиции. "Моят бряг" беше проект за намирането на хора с добри идеи за бъдещето на българското Черноморие и амбиции за сбъдването им. Не можете да направите читави проекти, ако не знаете какви цели преследвате. Започнахме в шест района. В два заинтересуваните не поискаха да участват: "Имаме си връзки със София, не ни трябва "интегрирано" планиране." В останалите обобщихме идеите във визия как да се оползотвори потенциалът на крайбрежието и личните планове да се подкрепят, а не да се бият един с друг. И също така не вредят на природата. За Добрич направихме препоръки за регионална устройствена схема според принципите за интегрираното планиране. Министерството на регионалното развитие се съгласи да финансира тази схема. Община Бургас не хареса идеята за допълнено планиране. Пилотния проект за Варна спряхме - общината нямаше интерес да споделя амбициите си с когото и да било: "Всичко, което се отнася до Варна, е в устройствения план, просто чакайте одобрението му."

Когато е налице дългосрочна визия, интегрираното планиране не е сложно, а съобразените с нея проекти лесно получават подкрепа. Това е така, защото за разлика от традиционното планиране интегрираното анализира взаимозависимостите и търси активното включване на хората, които ще бъдат засегнати. Ако всички - и хората, и бизнесът, знаят какви са дългосрочните планове на правителството, рисковете са по-малко.

Политическа воля и способност

Въпреки 15-те години помощ в предприсъединителния процес често имаме впечатлението, че дългосрочното планиране продължава да е напълно нова концепция за България. Повечето политици скачат от един спешен случай на друг и не показват интерес към дългосрочни идеи - нито на държавно, нито на местно ниво. Това беше проблем за проекта ни, но за самите институции е още по-голям проблем: изискването за участие на заинтересуваните страни е ключът и за достъп до европейските структурни фондове. Нежеланието да се използва интегрирано планиране ще доведе до по-малко оползотворени възможности, както и до ограничен достъп до европейските фондове.

Скъсани връзки

Политиците не се опират на експертите. Това е крайно непродуктивно, понеже политическите идеи не се привеждат в ефективни политики (за което са нужни експерти), а информацията за реалните проблеми и техните решения (за което експертите са наети) не стига до политическото ниво. Един от участниците в заключителния ни семинар нарече това "скъсаната връзка". Видях как на експерти от едни министерства често не им е позволено да обсъждат проблеми с експерти от други министерства. Това води до множество отделни стратегии и разнобой между тях, до много грешки, глупости и демотивирани служители. И резултатът е отново пропуснати възможности.

(Не)Заинтересуваните страни

"Не много енергични институции" се отнася не само до правителствените структури. Туристическите организации са силно разделени и употребяват времето си за караници. Видяхме, че много от тях не поемат отговорност за комуналните услуги и общественото пространство около техните хотели, курорти и голф игрища. Планирането на пет голф игрища в Добричко, където и без това има недостиг на вода, и допускането на мисълта, че някой друг ще гарантира водоснабдяването, е безотговорно и действа срещу благоденствието на района. Природозащитните неправителствени организации са като цяло малки и раздробени и биха могли да имат много по-ефективна роля в правенето на политики, ако са способни не само да се противопоставят, но и да обединят своите ресурси за постигането на цели. Хора, внимавайте: разделяй и владей е много стара практика.

Иска се повече демократично законодателство

Законът за устройство на територията повелява публични обсъждания на устройствените планове, но властите, поръчали плана, не са задължени да отговорят на различните коментари. Това не е публично обсъждане нито според закона, нито според европейските изисквания за отговорността на публичните власти. Не са наред и процедурите за независимите експертни съвети. Те се назначават от същите власти, които са поръчали устройствения план. Такива съвети не са независими по дефиниция и се надявам политиците и парламентът също да го видят.

Сега накъде?

Докато туристическите асоциации се борят помежду си, правителството скача от един спешен проблем на друг, неправителствените организации трудно смогват да привлекат масова подкрепа, холандци и ирландци застрояват курортите по морето, а кметът на Москва идва с посланието, че руският бизнес възнамерява да купи СПА центровете, срокът на проекта "Моят бряг" приключи. Но както казах в началото, светът не се движи от проекти. Интегрираното развитие е мъчно изискване, но не е само на ЕС и неговите структурни фондове. То е от съществено значение за развитието на икономиката в нашия глобализиран свят. Аз оставам в България, защото харесвам страната. И ще продължа да работя с многото хора, които срещнах - с истински амбиции и хъс да се трудят по решенията, а не по проблемите. България е твърде хубаво място, за да бъде оставена за (голф) игрище на неколцина души.

*Рене Бустен е управляващ директор на холандско-българската консултантска компания TAOFES (The Art Of Finding Environmental Solutions) с повече от десетгодишен опит в България. Наскоро приключи работата си по двегодишния проект "Моят бряг", финансиран от холандското правителство, за изготвяне на визия и план за интегрирано управление на българското Черноморие.

Стадион "Раковски" е впечатляваща развалина в центъра на София

Преди 20 години беше много популярен изразът, че щом се вдига шум около някоя първа копка, гарантирано там нищо няма да се построи. През 1988 г. по този почин беше направена първа копка на многофункционална спортна зала на територията на комплекс "Раковски". Табелата от това знаменателно събитие стоеше на видно място допреди 10 години.

Днес стадион "Раковски" е поредното запуснато от липсата на свежи инвестиции спортно петно. Но за разлика от много други себеподобни спортни комплекси се намира на пъпа на София и модернизирането му е обект на мечтите и желанията на почти всеки, който някога се е докосвал до игрищата и залите там.

Вземаме си стадиона и го правим ултрамодерно съоръжение, заяви публично наскоро собственикът на "Левски" Тодор Батков. Той упорито преследва дългогодишната си мечта един ден да стане стопанин на стадион "Раковски", апетитното парче земя в един от най-скъпите столични квартали "Иван Вазов" и дори обяви инвестиционни намерения за 100 млн. лв.

Около стадион "Раковски" отдавна се оформя пъстра мозайка от интереси, тъй като собствеността е поделена между Столична общината и МВР, ползва се от спортни и футболни клубове и е достъпен за граждани.

Комплексът не трябва да се превръща в база за футбол, а да е отворен за хората да спортуват по всяко време, е позицията на кмета на район "Триадица" Евтим Евтимов.

Съоръжението e много важно за МВР, обясняват от ведомството, но нищо не правят за модернизирането му. Наскоро в ролята си на ползвател председателят на СК "Левски" Стоян Хранов извади грандомански за икономическите условия в момента проект от 1988 г., като предлага въпросът да бъде решен на базата на публично-частно партньорство. Парадоксалното е, че въпреки инвестиционните интереси "Раковски" успява да съхрани архаичния си вид, ревностно пазен и от жителите на квартала за техните социални нужди.

Мераците на Батков

Открай време шефът на сините Тодор Батков се опитва да върне стадиона в частния си клуб, като доскоро твърдеше как исторически принадлежал на "Левски" по схема на компенсация за отнетата му преди повече от 50 години спортна база на територията на Националния стадион "Васил Левски". В миналото този терен е принадлежал на футболен клуб "Спартак", който през 1969 г. се влива в ДФС "Левски - Спартак".

В момента сините използват базата за подготовка на някои от юношеските си отбори. От клуба обясниха, че в края на месеца ще изпратят свой проект до Столичната община, МВР и ДАМС. Идеята е на мястото на стадион "Раковски" да се построят футболен стадион с капацитет 25 000 места, тренировъчни игрища с изкуствена настилка и многофункционална спорта зала с капацитет между 6000 и 8000 места.

Батков, който в началото на годината обяви, че иска да получи съоръжението под наем според последните промени в Закона за физическото възпитание и спорт за 20 години с възможност за удължаване с още 10 .

Малко преди това обаче на общото събрание на ПФК "Левски" в края на миналата година той обяви, че се отказва от стадион "Раковски", разказва за "Дневник" Стоян Хранов: "Тогава му предложих съвместно със спортния клуб, МВР и общината да търсим начини, по които да привличаме инвеститори."

Хранов дори има план как да стане това. Спортният клуб вече извади мащабен проект за изграждане на зали и съоръжения върху въпросния терен, правен от арх. Иван Станишев през 1988 г. Той дори е изпратил писма до президента на страната Георги Първанов, кмета на София Бойко Борисов и други заинтересувани инстанции с предложения за реконструкция и модернизация на базата под формата на публично-частно партньорство. Предлагат се проект за зала с капацитет 8000 места, стадион за 20 000 души, подземен паркинг, хотелска част на 7 етажа и 500 легла, тренировъчен СПА център, търговски и бизнес център.

Кметът на район "Триадица" Евтим Евтимов иска да запази стадиона общодостъпен. "Според мен "Раковски" да не трябва да е само за футбол, а за всички останали спортове и да е отворен събота и неделя за хората. Не Батков да го вземе или който и да било частен инвеститор, а да го направим всички заедно с община, МВР и останалите ползватели, за което ще ни трябват около 20-30 млн. лв. Имаше запитване от Столичната община и вече сме обявили нашето становище, като кметът Бойко Борисов каза, че иска "Раковски" да се развива по предложения от нас начин."

Смесена собственост

Процедура за концесия не е обявявана, но всичко е възможно, смята Евтим Евтимов. "Трябва точно да се установи собствеността. Земята е на общината, сградите са на МВР. След това, ако се вземе решение, може да се обяви концесия. "По документи стадион "Раковски" е публично- държавна собственост, изграден върху общински терен от 90 декара в район "Триадица" с АДС №5077 от 1964 г.

В момента комплексът е предоставен за управление и ползване на "Центъра за бойна подготовка и спорт" - звено към МВР, и Спортната асоциация на МВР. На "Раковски" са разположени стадион, седем игрища за тенис, помощни игрища за футбол, зали за волейбол, баскетбол и лека атлетика. На практика се стопанисва без инвестиции.

Терените не се използват ефективно. Във време, в което частният бизнес печели от изграждане на игрища за минифутбол и покрива тенис кортове с балони, гарантиращи целогодишна експлоатация, на "Раковски" асфалтът на площадките се пука, а седем корта пустеят зазимени за 6 месеца.

Въпреки това "Раковски" е най-масово използваният стадион в България и има силно изразени социални функции, казва за "Дневник" Люсиен Велчев, генерален секретар на Спортната асоциация на МВР. "През зимата на ден минават 800 спортуващи, а през лятото броят им стига до 2000 души, и то без да плащат такси", коментира той.

Социалният стадион

Към този обект "Раковски" има много силна гражданска чувствителност. Преди четири години, когато бившият вицепремиер Николай Василев имаше намерение да го продаде на унгарската компания "Тригранит дивелопмънт корпорейшън" за офис център с инвестиция от 300 млн. евро, кварталните кафенета за нула време се превърнаха в база на граждански комитети за защита на стадиона. Събраха се 5000 подписа и хората сами внесоха исканията си в Народното събрание.

И сега нещата не са по-различни. "През лятото, когато вдигахме оградата на футболното игрище жителите от квартала изпратиха пет телевизии по сигнал, че заграждаме терен, за да строим нещо", разказва Велчев.

Според него е възможно базата да се модернизира с инвестиция в рамките на 2 млн. лв. за две години и така да се повиши качеството на услугата.

"За концесия с голям инвеститор, който ще запази спортната част, просто не съм оптимист. Защо й е на една инвестиционна група да вложи 30 млн. евро, като не може да си ги върне заради социалния статут на комплекса. На "Раковски" има достатъчно празни площи, които при едно умно проектиране биха могли поне да върнат инвестицията", допълва Велчев.

Експерти предупреждават, че едно публично-частно партньорство би застрашило условията за развитие на спорта, защото тази форма предполага капитализация и съответно ликвидация на спорта. Пресен пример е приватизацията на зала "Универсиада".

Други съветват този обект да се разглежда като инфраструктура и да кандидатства за финансиране по европейската програма за регионално развитие, като МВР и общината застанат като институции с публичната собственост. Резултатът до момента е много интереси, нищо работа!


20.02.2009 г., с. І
Жилищните кредити са поскъпнали с 31% за една година
От Валентина Илиева

Жилищните кредити у нас за една година са поскъпнали с 31%, показват данни за лихвените проценти по заеми на БНБ. С толкова се е увеличила лихвата по този тип заеми, отпускани в левове. При тях е и най-голямото повишение в сравнение с потребителските и фирмените заеми, а също и по валута - левове и евро. През декември 2007 г. ефективната годишна лихва по жилищен кредит средно за пазара е била 7.85% за левови заеми. Една година по-късно тя е 10.23%. Лихвата по този тип кредити в евро се е увеличила с 14.4%. В края на миналата година е била 8.59%, а за декември 2007 г. е 7.51 на сто.

Ипотечните заеми бяха тези, които имаха най-бурен растеж през последните няколко години. В надпреварата за пазарни дялове в този сегмент през 2006 г. се стига до пускане на оферти на пазара с нулеви нива на лихвата за първата година или за първите шест месеца от срока на заема като промоция. Покачването на лихвите започна от есента на 2007 г. и продължава и сега. През миналия месец банките отбелязаха поредната вълна в повишаването на лихвите и затягането на условията за отпускане на заеми, които вече са на нивата си отпреди кредитния бум. Нарастващите лихви по кредитите за крайните клиенти са резултат от покачването на цената, която българските банки плащат за привлечения от чужбина ресурс, доколкото има достъп до такъв на международните пазари. Липсата на доверие все още кара банките да отдават пари помежду си на по-висока цена независимо от ниските лихви, обявявани от централните банки. Към цената се прибавя рискова премия за съответната страна, която заплащат банките. Високата цена на ресурса навън оскъпиха и парите, привличани от местния пазар като депозити - ефективната годишна лихва по срочни депозити през декември мина 8%. Така крайният резултат е скъпи заеми за клиентите на банките.

На второ място по поскъпване през изминалата година са фирмените кредити в левове - с 28%. Ефективната годишна лихва средно за пазара се е увеличила от 9.16% за декември 2007 г. до 11.18% за миналия декември. При заемите в евро за корпоративни клиенти обаче покачването е само с 3% за цяла година. Потребителските левови кредити за същия период поскъпват с 22%, а тези в евро - с 28 на сто. При тях покачването на лихвата е съответно от 10.21 на 12.41% за левовите и от 8.60% на 11.03% за евро.

Нов конфликт назрява между "Газпром" и украинската "Нафтогаз" едва месец след края на поредната газова война между двете компании, отбелязва РИА "Новости". Според агенцията причината за кризата е породена от невъзможността на "Нафтогаз" да си плаща за газовите доставки. В официално разпространено в четвъртък съобщение "Нафтогаз" предупреждава, че плащанията за доставките на руско синьо гориво могат да спрат заради невъзможността компанията да си събере дълговете от украинските тецове, възлизащи на 4.567 млрд гривни (около 600 млн. долари). Столичното "Киевенерго" дължи около 140 млн. долара. Украинските медии дори съобщиха, че през последните дни в редица големи украински градове като Днепропетровск, Донецк, Луганск, Херсон, Ивано-Франковск и Крим "Нафтогаз" рязко е намалила подаването на газ към тецовете и големите промишлени предприятия заради натрупаните от тях задължения.

Междувременно в четвъртък стана известно, че на фона на поредната енергийна криза за Европа, породена отново от споровете между Киев и Москва, Европейската комисия е решила да ореже с 50 млн. евро до 200 млн. финансирането на алтернативния на руските доставки газопровод "Набуко". Енергийните министри на ЕС се събраха за първи път от газовата криза, за да обсъдят енергийната сигурност на Стария континент.


20.02.2009 г., с. І
"Електрабел" се отказа от АЕЦ "Белене"
До края на февруари стратегическият инвеститор RWE ще обяви дали ще привлече друга компания
От Светлана Ненова, Драгомир Иванов

"Атомстройекспорт" плаши със забавяне на АЕЦ "Белене"

Френската държавна корпорация "Газ дьо Франс Суец" (GDF Suez) реши да се оттегли от участие в строежа на българската АЕЦ "Белене" и да се фокусира върху собствените си ядрени проекти, съобщи говорител на компанията, цитиран от Ройтерс ."Електрабел", белгийското поделение на GDF Suez, преговаряше с германската Ер Ве Е (RWE) за поемане на част от нейния 49% дял в проекта, оценяван общо на около 4 милиарда евро. Компанията беше класирана на второ място в конкурса на Националната електрическа компания(НЕК) за избор на стратегически инвеститор.

"Решихме да не участваме в този проект. Подредихме стратегическите си приоритети сред други проекти, по които работим", казва говорителят на GDF Suez. Компанията се бори за дял от ядрения ренесанс на Франция, както и за участие в централи във Великобритания, Румъния и Абу Даби.

Говорител на RWE потвърди пред Ройтерс, че не са постигнали споразумение с французите, но че за германците проектът продължава по план. Пред агенция "Блумбърг" представител на германското дружество коментира, че французите не са се отказали заради технически трудности или проблеми със сигурността. Той допълва, че компанията продължава да търси партньор за предложените 24.5% от АЕЦ "Белене". "Ние ще продължим по план вече започналите развойни дейности по проекта на базата на споразумението с НЕК от 19 декември. RWE e отворена за участие на други партньори в нашия дял от 49% от проектното дружество", каза за "Дневник" говорител на RWE. Мажоритарният дял от 51% се държи от българската държавна компания НЕК, която беше поставила до 15 февруари срок на германската компания да отговори дали ще се включи в проекта.

"Няма официална информация, че "Електрабел" няма да участват в проекта, коментираха от НЕК. До края на февруари българското дружество очаква германската компания да отговори дали ще привлече друг партньор на мястото на "Електрабел". Намеренията на ръководството на НЕК са до края на март да бъде създадена проектната компания, защото вече има закъснение по проекта.

За момента не е ясно как ще бъде осигурено финансирането за новата атомна централа, защото RWE ще се включи след финансовото му приключване най-рано в средата на 2010 г.

Източници, запознати със събитията около АЕЦ "Белене", споделят пред Ройтерс, че глобалната финансова криза е направила изключително трудно набирането на средства и поради това е вероятно централата да заработи по-късно от първоначално планираните 2013-2014 г. През декември от RWE казаха, че кризата наистина отправя предизвикателства пред набирането на средства за този проект, но че все пак остават оптимисти, че банките ще финансират "Белене".

Министерството на културата се нуждае от три автобуса и четири товарни автомобила, показва справка в регистъра за обществените поръчки. Ведомството е обявило открит конкурс за доставката на превозните средства с прогнозна стойност 692 хил. лв. Срокът за изпълнение на поръчката е 90 дни от датата на подписване на договора. Компаниите могат да подадат документи за участие в конкурса до 16 март.

Процедурата е разделена на два самостоятелни лота. Дружествата трябва да докажат финансовото си състояние, като приложат баланса си за изминалите две финансови години, както изпълнените подобни поръчки през периода. Компаниите може да са производители или оторизирани вносители на превозните средства. Гаранцията за участие в процедурата възлиза на 6920 лв. Задължително условие е дружествата да имат сервизна база на територията на страната. Освен това транспортните средства трябва да отговарят на стандарта за обработени газове Евро 4.

При избора на доставчик най-голяма тежест ще има цената на автомобилите, следвана от отстъпките, които компаниите могат да предложат. Като предимство ще се счита предоставеното допълнително оборудване към автомобилите, което не е заложено в конкурсната документация. Допълнителна информация за конкурса може да бъде получена от сайта на Агенцията за обществените поръчки.

Освен превозни средства културното министерство се нуждае от компания, която да проектира и извърши ремонта на драматичния театър в Пловдив "Н. О. Масалитинов". Прогнозната стойност на поръчката е 3.5 млн. лв., а срокът на изпълнението й е две години. Компаниите, които искат да участват в поръчката, могат да подадат документите си най-късно до 6 март.

Задължително условие е дружествата да са вписани в професионалния регистър на камарата на строителите, както и да имат оборот за последните три години най-малко 25 млн. лв. общо.

Фотограф: Красимир Юскеселиев

на общинска собственост в Русе през 2009 г. се предвижда продажбата на обекти, за които започна подготовката за това през миналата година. „Изкуство - ДВ“ ЕООД и „Хляб ихлебни изделия“ ЕООД са предприятията, които собственикът иска да продаде. Интерес за закупуването им обаче все още няма. Предвижда се да бъдат приватизирани през тази година два супермаркета и кафе-аперитив. На фона на разрастващата се икономическа криза проблемна се явява приватизацията на търговските дружества и особено на предприятието за тръбна мебел „Изкуство - ДВ“ ЕООД. При него е налице сложен вещноправен режим на активите на дружеството, отчитат от общината. Специалисти прогнозират, че няма да има интерес и към купуването на общинския хлебозавод. Преди дни собственици на местни фурни се оплакаха от инвазия на големи заводи от съседни области, които се стремят да ги изтласкат от пазара в Русе и областта. Освен това в града има два частни хлебозавода, единият от които в момента налага много ниски цени на продукцията си, за да заеме своя пазарна ниша.