Тема: строителство, строителен контрол

от интериора също е съхранен. След смъртта на цар Борис III Велизар Багаров е осъден на смърт от Народния съд.

Курортният град в момента е в незавидно състояние, но има голям потенциал, обяснява Бранимир Ботев, председател на Съвета за икономическо развитие и инвестиции в Карлово. През 2006 г. между България и Австрия е подписан меморандум, в който е отредено специално място на града. Скоро в царския град ще дойде делегация от 30

австрийски инвеститори. Какво ще видят чужденците в Баня? Единственото преимущество за момента е минералната вода, която блика от 10 извора. В града има плаж и три минерални басейна. Общинският спортен комплекс „Плувен басейн"работи от 7 до 18 ч. Басейнът е с размери 12,5 х 25 метра и срещу 2 лева може да се плува цял ден. Иначе само за душ се плаща 1,50 лв. Комплексът се използва за целогодишна възстановителна дейност на спортни клубове, но в хотелската част има и нощувки на свободен прием. Цената е 12 лева на легло на нощ, а апартамент с вана струва 26,40 лева.

В градчето има множество семейни хотели и къщи за гости, в които преспиването е от 20 до 50 лева, а за децата цената е наполовина.

Най-уникалните съоръжения са закритите басейни - построени са ди-ректнр върху изворите. Тези Естествени джакузита cap местния балнеосанатощиум, който приема пациенти с медицинско направление по програмите на НОИ. Една водна терапия струва 2 лева. Сред най-желаните процедури са подводните масажи и минералните вани с ароматни соли. Цените им са от 3 до 20 лева.

Тризвездният хотел „Стряма" също приема гости по програмата на НОИ за рехабилитация на осигурени лица.



20.02.2009 г., с. 10
Австрийски инвеститори изграждат Царска баня
Близо до Хисаря, на около 20-ина километра, се намира град Баня. Селището е получило прозвището Царска Баня, защото вълшебните му води са изцерили артрита на цар Борис III. Преди това монархът дълго време се лекувал в европейските курорти Ба-ден-Баден и Карлови Вари, но без ефект. По препоръка на немски и австрийски лекари през 1927 г. Борис дошъл да си прави бани в малкото селце и получил значително облекчение. Велизар Багаров, който бил сред най-близките приятели а царя от региона, го убедил да си купи къща. Багаров купува ниви от селяните и построява така наречената Царска резиденция. Сградата е запазена в автентичния й вид, голяма част

от интериора също е съхранен. След смъртта на цар Борис III Велизар Багаров е осъден на смърт от Народния съд.

Курортният град в момента е в незавидно състояние, но има голям потенциал, обяснява Бранимир Ботев, председател на Съвета за икономическо развитие и инвестиции в Карлово. През 2006 г. между България и Австрия е подписан меморандум, в който е отредено специално място на града. Скоро в царския град ще дойде делегация от 30

австрийски инвеститори. Какво ще видят чужденците в Баня? Единственото преимущество за момента е минералната вода, която блика от 10 извора. В града има плаж и три минерални басейна. Общинският спортен комплекс „Плувен басейн"работи от 7 до 18 ч. Басейнът е с размери 12,5 х 25 метра и срещу 2 лева може да се плува цял ден. Иначе само за душ се плаща 1,50 лв. Комплексът се използва за целогодишна възстановителна дейност на спортни клубове, но в хотелската част има и нощувки на свободен прием. Цената е 12 лева на легло на нощ, а апартамент с вана струва 26,40 лева.

В градчето има множество семейни хотели и къщи за гости, в които преспиването е от 20 до 50 лева, а за децата цената е наполовина.

Най-уникалните съоръжения са закритите басейни - построени са ди-ректнр върху изворите. Тези Естествени джакузита cap местния балнеосанатощиум, който приема пациенти с медицинско направление по програмите на НОИ. Една водна терапия струва 2 лева. Сред най-желаните процедури са подводните масажи и минералните вани с ароматни соли. Цените им са от 3 до 20 лева.

Тризвездният хотел „Стряма" също приема гости по програмата на НОИ за рехабилитация на осигурени лица.


20.02.2009 г., с. 8
12 нови хотела пускат евтино с карта от НОИ
Плащат ни по 5 лв. дневно за храна и по 17,50 за нощувка
ЛИЛЯНА ФИЛИПОВА

В 12 нови частни хотела можем да почиваме евтино тази година по програмата за рехабилитация и отдих, съобщи д-р Румяна Павло­ва от Националния осигу­рителен институт. Сред тях са "Самоков" в Боровец, балнеохотел "Поморие" в Поморие, "Орхидея" във Велинград Базите, където работещите могат да възстановят здравето си, са 63 Одобрени са 18 санато­риума на "Профилактика, рехабилитация и отдих", 12 специализирани болници за рехабилитация и базите в Поморие, Банкя и Хисар на Военномедицинска акаде­мия.

Държавата поема по-го­ляма част от цената заради поскъпването - по 5 лв. на ден за храна и по 17,50 за нощувка. Останалото все­ки си доплаща сам. Както и досега, човек има право на 5 диагностични и лечебни процедури на ден, включи­телно прегледите и из­следванията.

Достъп до санаториуми­те имат осигурени за общо заболяване, майчинство и трудова злополука за предходните 6 месеца В това време влизат и плате­ните и неплатените отпу­ски за гледане на дете, за бременност, за временна неработоспособност, не­платеният годишен отпуск до 30 дни отпуск Из­искването за внесени или дължими осигуровки не важи за хората с уврежда­ния в резултат на трудова злополука и професио­нална болест

За почивката е нужно направление от лекува­щия лекар Трябва да е из­дадено 30 дни предвари­телно За първи път обаче тази година то ще бъде за­верявано от лекарите на НОИ с цел по-голям кон­трол, каза д-р Павлова.

Желаещите могат да правят резервации от днес

Строежът на хотел край Приморско, на който в сря­да загина работник, е спрян, съобщи шефът на строи­телния контрол в Бургас Милен Ненчев Той уточни, че строежът е законен, но има сериозни пропуски в доку­ментацията Назначена е експертиза, която ще устано­вява причините за трагичния инцидент.

Както "24 часа" писа, 33-годишният Атанас Атанасов от добричкото с Чернооково бе затрупан от огромна маса бетон и желязо Инцидентът станал, докато бри­гадата изливала плочата на втория етаж на хотела Със счупен лумбален прешлен в болницата е настанен Върбан Петров от Варна, колегата му Марин Костади­нов е със спукан таз

Според Петров причината е, че тубите, задържащи бетона, са се скъсали "Нека разследващите проверят откъде за купени тези туби На обекта има камери, всичко е запечатано Нека полицията си свърши рабо­тата както трябва", каза братът на загиналия

Работникът оставил съпруга и 2-годишно дете.


20.02.2009 г., с. 9
„Кауфланд" гради комплекс за 5,5 млн. евро в Горна Оряховица

на мястото на бившия дом на армията. Магазинът ще бъде готов в края на юли.

• Роден на 27 януари 1949 г в Клисура

• Доктор по икономика от Московския икономикостатистически инсти­тут Има специализация по теория на управление­то в Москва и по менидж­мънт във Великобрита­ния.

• От 1994 до 2007 г е народен представител

• 2005-2007 г бе пред­седател на парламентар­ната комисия по бюджет и финанси.

• От юли 2007 г е ми­нистър на икономиката и енергетиката.

- Министър Димитров, преди ден бизнесът преду­преди, че газовата криза мо­же да се повтори. Възможно ли е и какво ще правим, ако се случи?

- Газовата криза не въз­никна в резултат на реше­ние на България и ако има нова, причината отново мо­же да е във взаимоотноше­нията между Украйна и Ру­сия Това, което правим, е да сме в постоянна готовност за реакция. Кризисният щаб действа, при необходимост топлофикациите имат орга­низация за незабавно пре­минаване към мазут. Запа­сите в Чирен са достатъчни за поддържане на хранили­щето в оптимален режим, след като бяха възстанове­ни количествата. Анализът на потребностите на пред­приятията се актуализира, за да се направи постоянен график, ако ситуацията се повтори

- Това означава ли, че и вие имате информация, че Украйна не изпълнява за­дълженията си към Русия?

- Не става въпрос за по­втаряне на кризата в край­ния вид, в който беше. В ня­кои финансови среди се тревожат дали ще има навременни плащания

и дали няма пак да се породи напрежение между Украй­на и Русия. Засега няма по-тревожна ситуация, но пра­вим необходимото, за да не сме неподготвени.

- Значи стоим в постоянна готовност за криза.

- Днес заминавам за Брюксел (сряда-бел ред ), където отново ще обсъжда­ме газовите проекти. Под­готвя се мое посещение в Турция, за да продължим разговорите за превръщане на газовата връзка в реверсивна. От "Булгаргаз" ра­ботят и с колегите си от Гър­ция, ако има намаляване на доставките, да получаваме газ оттам. Гарантирането на мащабни алтернативи като "Южен поток" и "Набуко" изисква дългосрочна работа, която започна мно­го преди кризата. Трябва време, но целта е в бъдеще никога вече да не се окажем в тази ситуация.

- Кога бизнесът ще полу­чи обезщетенията си и има ли отговор на писмата на "Булгаргаз" до трите до­ставчика?

- Засега няма отговор. В писмата са посочени коли­чествените измерения като загуби на "Булгаргаз" Юридическият екип на ми­нистерството работи, но ще трябва да ползваме и външни консултанти за поставя­не на исканията на база на Енергийната харта.

Ще предявим претенции към държавата транзитьор,но очевидно ще има такива и от пострадалите българ­ски компании към достав­чиците на газ. Вече са ми донесени черновите на пис­мата, но въпросът е делика­тен и не бива да обясняваме кой, какво и как. Работи се сериозно, тъй като Бълга­рия беше ощетена неспра­ведливо и не можем да за­бравим това, което ни беше сторено.

- По време на кризата имаше позиция, че ще изча­каме действия на ЕС.

- Действията на страните от ЕС ще бъдат координи­рани. Това не поставя Бъл­гария в пасивна ситуация да стои ида чака големия ЕС да ни реши проблема. Казусът е сложен, международно­правен и не можем да кажем предварително каква е ве­роятността да има позити­вен резултат за бизнеса, но правим всичко възможно да е такъв.

- Готово ли е писмото до ЕК за пускане на 3-и и 4-и блок на АЕЦ "Козлодуй",

или въпросът вече не стои на дневен ред?

- Разбира се, че стои. Още повече че има решение на парламента

В чернови вид писмото е готово отдавна.

Намерението на прави­телството е да има серия от предварителни неформални разговори с представители на ЕК, преди всичко с коми­саря по енергетика, за да мо­же процесът да върви като добронамерен диалог. Же­ланието ни е да получим по­зитивен отговор. Важно е да е ясна позицията ни - претър­пяхме около 500 млн. лв. за­губи заради кризата, нямаме друг ресурс, който да вклю­чим, за да можем в някаква степен да я компенсираме. Разбира се, ЕС има и други финансови способи за под­крепа. Може да реши нещо друго, но не е добре да водим диалога ултимативно.

- Възможно ли е изграж­дането на 7-и и 8-и блок в Козлодуй да измести като приоритетност проекта за АЕЦ "Белене"?

- Не трябва да търсим кон­куренция между двата проекта. В "Белене" е анга­жирано държавно участие. Докато, ако има кандидати за 7-и и 8-и блок, то схемата ще е обратната - основно ча­стно участие

- Казахте вече преди вре­ме, че има такива.

- Има сериозен частен ин­терес. Ако той е в посока за поемане на финансирането и рисковете от реализация­та, проектът ще се реализи­ра. АЕЦ може да участва с апортна вноска, например с преносната мрежа, която е нейна.

- Европейски, американ­ски, какви са компаниите?

- Те са сериозни. Не става въпрос за инвеститора в АЕЦ "Белене"

- А нейното изграждане кога ще стартира?

- Възникнаха някои казу­си. Разбирането ни е, че тър­гът е спечелен с цени, които могат да се индексират с ин­флацията в ЕС. На "Атомстройекспорт" е, че записът "инфлационните индекси според "Евростат" може да предполага индексите на всяка от държавите. Настоя­ват да е българският, което означава значително оскъпяване и ние не можем да се съгласим.

- Очаквате ли рецесия през първото тримесечие?

- Кризата е в България. Слава богу, не е във финансовия сектор, защото всички си спомняме ужаса от 1996-1997 г С интерес слушам ня­кои изказвания на опозиция­та. Очакванията, че светов­ната криза ще се преодолее с национални мерки, са нереа­листични. Парадоксът е, че авторите на дитирамбите на пазарната икономика сега настояват за шокова намеса на държавата. Един от регу­латорите на пазара се казва криза Тази не носи само не­гативи - цените на енергоресурсите паднаха. Мерките на правителството са локални и трябва да се концентрират там, където виждаме шансо­ве.

- Къде са те?

- За щастие или не, развих­ме туризъм за бедни хора и сега обеднелите европейци могат да дойдат у нас Това означава, че трябва да хвър­лим повече пари в реклама­та. Пример е и строител­ството Сегментът се сменя-незадоволено търсене на офиси Появява се външен инвеститорски интерес към детски ясли, градини, хосписи, в социалната сфера.

- Ще развием ли протек­ционизъм?

- Не харесвам тази дума, антипазарна е, но трябва да е ясно какво искаме да ка­чим в Ноевия ковчег по време на криза. Безспорно - енергетиката. Трябва да продължим развитието на информационните техно­логии, където няма спад. Другото направление е ту­ризмът. Ниша, която дър­жавата също би могла да подпомогне, са биотехно­логиите и земеделието.

Както и да се свива търсенето, хората не се хранят по-малко

При криза в цял свят се инвестира повече и в инфра­структура. Възможности има и в транспорта. При нас сега е по-изгодно за инве­ститорите и трябва да при­влечем такива, които при други условия не биха до­шли.

- Споменахте чувствата ни за 1997 г. С какви ще изле­зем от тази криза?

- Ще бъде в пъти по-лека като възприятие. Ясно е, че ще тръгнем нагоре, когато го направят и нашите партньори.

- Тлее ли напрежение в областната организация на БСП във Варна и какво очаквате от пленума утре?

- Има конкуренция, което е нормално БСП е известна с конкурентния натиск в партията. Правителството и централната власт напра­виха много за региона. През 2004 г. от бюджета Варна е получавала 40 млн., а сега 86 млн. Нямам безпокойство и за личните ми ангажименти. Сред тях бе изграждането на водопровода "Камчийски пясъци", автомагистра­ла " Черно море". Осигурих­ме финансиране от японска­та банка, но се реши с него да се изгради интермодален терминал. Проектът е ак­туален, до края на годината трябва да се избере консул­тант, за да бъде обявен търг за концесия.

Дорогие товарищи, имам добри новини. Последното, което измислиха в България, за да спасяват летния сезон, е да започнат да ухажват по-активно руските туристи, които се смятат за платежоспособни. Та всъщност големите хотелиери и туроператори в България предлагат държавата ни да поеме изцяло или поне отчасти разходите за визи на руснаците, а има и идея да се лобира за по-ниски цени на самолетните билети между двете държави. Хайде, стягайте куфарите. И да знаете, че ако тези идеи се приемат, първото голямо напиване е за ваше здраве. И за ваша сметка... Шегувам се, ама то май ще спестите точно колкото за един купон, а даже не съм сигурна дали ще ви стигнат...

Нали визите ви бяха към 30 EUR? Даже и една нощувка в повече няма да можете да си платите, ама поне ще пием по едно за сметка на държавата. Ама да видим какво ще се случи. Те, от бранша, настояват за подобни отстъпки и обясняват, че така сме щели да бъдем по-конкурентни на Турция, Гърция и Кипър примерно.

Честно казано, далеч по-правдоподобно звучи коментарът на един колега, че от туристическия бранш май искат всичко да е за сметка на държавата, а пък уж големите инвеститори да не влагат дори и левче. Голям майтап, нали? Затова не знам дали ще се приеме в крайна сметка, ама определено ще паднат големи обсъждания.

Вече се появиха и коментари от сорта, че не е редно обикновеният български данъкоплатец да плаща визите на руските туристи. Защото кой се вълнува от макроикономически обяснения, че добрият летен сезон щял да дръпне икономиката, като раздвижи търговията, недвижимите имоти и какво ли още не, когато имаш чувството, че ти бъркат в джоба. Някой беше изчислил, че държавата трябва да задели около 8 млн. EUR, за да покрие всички разходи за руски визи. Обясняваха ми, че всъщност българите не трябва да се плашат от тази сума, защото няма да я платят те.

Просто Министерството на външните работи щяло да се откаже от приходите си от визи. Ама нали и неговият бюджет е част от държавния, а за него пък допринасят и моите данъци, и тези на приятелите и на познатите ми... Всъщност май ако ви намалят цените на визите или пък ви ги дават безплатно, като дойдете тук, не вие ще черпите, ами аз. Абе, я аз да взема да ви дойда на гости...

Борсовата сесия в четвъртък предложи единствено разочарование за индексите. Широкият BG40 регистрира най-голямо понижение от 2.30% до 84.82 базисни точки. Измерителят е паднал с близо 6% от началото на седмицата.

Денят не беше позитивен и за Sofix, който се сви с 0.97% до 262.18 точки. Общо 7 от сините чипове натежаха върху стойността на индекса.
Секторният BGREIT беше натикан в червена територия след 0.35% понижение до 40.04 пункта, а равнопретегленият BGTR30 разшири загубите си от сряда с 0.48% спад до 189.40 точки.

Сесията протече при изключително ниска активност и дневният оборот беше едва 908 хил. лв.

Пазарната капитализация се плъзна с 82 млн. лв. надолу до 9.167 млрд. лв. Обеми от 50 хил. акции бяха атракция по време на търговията и прехвърлените 251 050 лота на Фонд за недвижими имоти България имаха почти митичен вид. Сделките свалиха цената на книжата с 2.24% до 79 ст.

Втори по ликвидност беше Зърнени храни България с 54 764 изтъргувани акции. Цената им нарасна с 0.21% до 49 ст. Песимизмът обаче не достигна редиците на Свилоза и компанията качи стойността на лотовете си с 84.52% до 60 ст.

Освен двуцифрени печалби имаше и двуцифрени загуби. Балкан АД без колебание отсече 36.59% от цената на книжата си до 1.62 лв. Обект на покупко-продажба станаха 213 лота на компанията. Негативната тенденция, която от доста време властва над търговията, донася понижение до цени под 1 лв.

Написаното не е препоръка за покупка или продажба на акции.

Господин Бъчваров, как се отрази кризата в строителството на пазара на строителни материали?

- Политиката ни е да продаваме на всеки - от големите компании до отделния майстор. Голямото потребление беше отчасти под-

държано от един строителен балон, който се спука.

Това означава, че крайният купувач вече е различен от този преди години. Тогава се купуваха квадратни метри и хората рядко се интересуваха как и с какви материали е построено. Тези купувачи вече изчезнаха и идват по-взискателни, които търсят качество на оптимална цена. Това ни радва, защото съвпада с нашата политика. Очаквам да задържим обемите на продажби от миналата година, като ще се стремим да завоюваме нови пазарни позиции.

Имате предвид разрастване в страната или на външни пазари?

- В страната. Наскоро излезе социологическо проучване за познаваемостта на Baumit в различните държави, където работи. В България сме с едни от най-високите резултати, което означава, че марката вече сама продава.

Какъв е делът ви на пазара на строителни материали?

- Лидери сме на пазарите за топлоизолационни системи, за мазилки и сухи строителни смеси. Стремим се към лидерство и при лепилата за керамични покрития, но тях не сме ги продавали под марка Baumit, а под Мурексин. Тя е по-слабо позната и от тази година сменяме бранда.

Имате малък износ за Македония. Ориентирате ли се към други балкански пазари?

- Продуктите, които предлагаме, са ефективни на 150-200 км заради транспортните разходи. Въпрос на решение на концерна е накъде да се разраства. Той има фабрики в Истанбул, друга се строи в Букурещ, има и в северната част на Румъния. На практика Европа е разделена на кръгове от по 200-300 км, в центъра на които се разполага съответното производство.

Фабриката ви е в Елин Пелин, край София. Това означава ли например, че източната част на България остава непокрита?

- Бяхме планирали да започнем втори завод в Югоизточна България, но го отложихме. Имаме проекти, проучвахме и пазара, но засега отлагаме тези планове.

Очаква се сериозен спад при сградното строителство. Ще се преориентирате ли към други сегменти на пазара?

- Не, оставаме ориентирани към сградното строителство, но това не означава непременно ново строителство. Все повече на дневен ред излизат технологиите за пестене на енергия и санирането. В моменти на криза това е стабилна област за развитие, защото има държавни помощи, а голяма част от финансирането идва по грантови схеми.

В редица европейски страни като Австрия и Чехия то е приоритет, но за съжаление у нас още не е на дневен ред. Парите ги има, програмите за финансиране съществуват, но вече 4 години не се приема Закон за етажната собственост, който може да даде тласък на санирането.

Няма юридическо лице етажна собственост и ние като продавачи на строителни материали и топлоизолационни системи няма с кого да преговаряме. В резултат на това вижте на какво приличат панелните блокове у нас - на пчелни пити. И за това не са виновни хората.

Санирането ще има социален ефект заради спестяването на енергия, но ще подпомогне и строителния бранш. Все пак това са милиони квадратни метри и ако тази вълна на саниране наистина тръгне, капацитетът на производителите на строителни материали като нас няма да стигне.

На колко се изчислява обемът на този пазар?

- Тези 700 000 апартамента, които се нуждаят от саниране в страната, имат поне 40-50 млн. кв. м фасади. Трудът плюс материалите в зависимост от качеството ще струват около 50 лв. на кв. м без ДДС. Това прави пазар за 2-2.5 млрд. лв. Дори 1% от това саниране да започне, ще е добре за бранша.

Какъв е делът на санирането в момента?

- Нищожен в сравнение с новото строителство. Не повече от 5-10%.

Влияят ли вече климатичните промени върху строителството?

- Определено. Наскоро слушах лекция на анализатори от Дойче банк, които прогнозираха кои индустрии ще просперират в условията на глобалното затопляне. Това са индустриите, които се занимават с алтернативни източници на енергия, енергоспестяващи технологии, саниране.

В момента в цяла Австрия тече саниране на стари сгради, изолирани преди 10-15 години с 5 сантиметра стиропор. Сега тази изолация се маха и се сменя с 10-15 сантиметра.

Значи изолациите, които масово се лепят у нас, са недостатъчни?

- Абсолютно недостатъчни. Дебелината постепенно расте и вече е към 6 см. Това е по стандартите за изолация на сградите от 1999 г., които вече са стари и изключително занижени. В развитите страни като Австрия и Германия стандартът е поне 10-12 сантиметра.