Тема: строителство, строителен контрол

Министърът на труда Емилия Масларова съобщи, че през тази седмица "ра­ботещи от различни сфери са изпратили писма с иска­не за сливане на почивните дни."

Сред авторите на пис­мата са седем организации, между които сдружения от туристическата инду­стрия, Строителната ка­мара, федерацията на ра­ботещите в сферата на услугите, федерацията на пътническите и автобу­сните превози и търговия­та.

По този начин даваме шанс за развитието на отрасли, в които има напрежение, допълни Масла­рова.

Почивните дни 4 и 5 май ще се отработват на 16 и 30 май.


20.02.2009 г., с.
Парламентарна комисия проверява реституцията в Студентски град
Райко Байчев

временна парламентарна анкетна комисия ще раз­следва реституцията в Студентски град. Това ре­шиха вчера депутатите в парламента. Комисията ще работи два месеца и ще проверява актове и дей­ствия, с които е уредена собствеността и начина на ползване на имоти в квар­тала на студентите. Поли­тиците ще извършват и проверки на длъжностни ли­ца, издали разрешение за на­ем и ползване на помещения в района. Депутатите ре­шиха комисията да се съ­стои от 12 души на паритетен принцип - 6 от упра­вляващите партии и общо 6 от опозицията и незави­сими депутати. За предсе­дател беше избрана Диана Хитова от БСП.

На 16 януари парламен­тът гласува промени в За­кона за устройството на територията, с които забрани бъдеща реституция на имоти, когато се касае за учебни, здравни и културни обекти. Народното събра­ние реши промяната на предназначението на сгра­дите да става само със съ­гласието на съответния министър. При случаите, когато има издадено разре­шително за строителство пък бе предвидено да се на­лага 3-годишен моратори­ум.

До тези законодателни промени се стигна след трагичния инцидент на 5 декември, когато 21-годишният Стоян Балтов бе пре­бит до смърт пред диско­тека "Амнезия" в Сту­дентски град. Оказа се, че разрешителното за строи­телство на дискотеката е като за "преместваем обект, тип павилион". По­следваха студентски про­тести срещу правител­ството, с които бяха по­стигнати редица законода­телни промени.

Не му върви на новия ни ядрен проект и това е. Не можахме да намерим банка, която да го финансира, трудно избрахме и стратегическия партньор за цен­тралата, а сега и тази спън­ка. Като капак, набелязана­та програма и без това до­ста буксува и като че ли пропуска работните си гра­фици, макар НЕК да уверява, че всичко е по план. По съ­щия план обаче строител­ството на АЕЦ-а трябва­ше да е в разгара си през 2008 година. вместо това и през 2009-а все още очакваме трепетно то да започне.

Г-жо Диловска, след станалото вече обсъждане на енергийната стратегия може ли да очакваме някакви промени по нея?

Обсъждането на проекта за енергийна стратегия на Репу­блика България до 2020 г., което се проведе на 11 февруари, беше организирано от Националния комитет на България в Светов­ния енергиен съвет. Този форум не постави нито началото, ни­то края на дискусиите по про­екта. Те започнаха след публику­ването му на страницата на министерството в края на но­ември 2008 г.

Този процес ще продължи пара­лелно със започналата работа по екологична оценка на стра­тегията. Наличието на такава оценка е задължително изисква­не, за да може проектът да се внесе за приемане от Мини­стерския съвет. След приемане­то на промени в Закона за енер­гетиката през 2006 г. вече не се изисква последващо решение на Народното събрание. Екологичната оценка на проек­та на енергийна стратегия изисква време - работата ще приклЬчи не по-рано от м. ап­рил. Ще използваме времето до­тогава не само за продължава-щи обсъждания, но също така и за промени на проекта. Необхо­димостта от промени е двупо­сочна - заради новоприети реше­ния на европейско ниво, от една страна, и предвид полезните ко­ментари и становища, които получаваме от бизнеса, инсти­туциите и гражданите. Ако имаме одобрена екологична оценка до края на април, в рам­ките на месец след това може да бъде одобрена стратегията -тоест до края на май.

Какви проекти, свързани с възобновяемите енергийни източ­ници, ще бъдат записани в стра­тегията, след като от бизнеса се оплакаха, че проектите на възобновяеми източници на енер­гия не са разглеждани задълбоче­но в стратегията? Обикновено разговорите за стратегия се фокусират върху инвестиционни проекти, и то големи. Важно е да се знае, че стратегията е рамков доку­мент, определящ приоритети, национални цели и механизми за осъществяването им, а не е ин­вестиционен план. Планирането от страна на държавата и утвърждаването на списъци от проекти за нови мощности чрез подобни стратегически доку­менти остана в миналото. Дей­стващият законово приет раз­решителен механизъм дава сво­бода на инвеститорите да осъ­ществяват подобни енергийни

проекти. Доколкото обаче по­добни решения са свързани и с придружаващите ги техниче­ски, ресурсни и пазарни рискове, инвеститорът трябва да бъде готов да приеме и тях. Това е пазарната логика - свободният избор е придружен и с последва­щите рискове.

Инвеститорите във възобновяема енергия би трябвало да са доволни от стратегическата рамка до 2020 г. Защото един­ствените проекти, чиито ри­скове ще бъдат пренасочени от инвеститорите към потреби­телите, са тези, свързани с възобновяемата енергия. Това се осъществява по две линии - задължително изкупуване на цяло­то количество произведена електрическа енергия на значи­телно по-високи гарантирани предварително цени. Допълни­телно за производителите на електрическа енергия от ВЕИ е регламентирано и приоритетно присъединяване към мрежата. Идентифицираният значителен интерес към този бизнес е тест, че насърчителните схе­ми работят. Държавата има нелеката задача да балансира между насърчаването на разви­тието на ВЕИ (възобновяеми енергийни източници) и ръста на цените на електроенергията за потребителите. Цените на "чистата" енергия са в пъти по-високи от цените за българския бизнес и граждани. Това налага да се прилагат гъвкави механиз­ми и увеличаването на дела на възобновяемата енергия да бъде съобразено с въздействието им върху общото ниво но цените. Всички сме чувствителни, кога­то става въпрос за повишаване на цената на тока. Същевре­менно обаче бързото навлизане на "чиста" енергия не може да се случи в условията на сегашните цени.

Предвижданата реформа в Ев­ропейската схема за търговия с емисии от 2013 г. ще подпомо­гне директно финансирането на ВЕИ, енергийната ефектив­ност и новите енергийни тех­нологии. Това ще се осъществи чрез трансфер на финансови ре­сурси от инсталациите - "за­мърсители" към тези сфери. За целта е одобрен и специален ре­гламент на ниво ЕС за държавна помощ, който позволява до 100% финансиране от страна на държавата на подобни проекти.

Строителството на АЕЦ "Бе­лене" не се ли стимулира от дър­жавата, в това число и финансо­во, чрез отпуснатите държавни гаранции и кредити?

Проектът за АЕЦ "Белене" се осъществява от НЕК, която ще привлече и други инвестито­ри, за да осигури финансирането му. Същевременно ядрената енергия е източник на надеждно и беземисионно производство на електрическа енергия и от тази гледна точка тя е предмет на Енергийната стратегия. По­средством развитие на ядрена­та енергетика ще бъдат по­стигнати целите за по-нисковъглероден електроенергиен микс, стабилни цени и сигурно снабдя­ване. Така че проектът "Беле­не" е отчетен като подпома­гащ изпълнението на тези цели в дългосрочен план. Колкото до осъществената държавна фи­нансова подкрепа, това не е предмет на стратегията, а на вече взети решения въз основа на регламентите за допустима държавна помощ.

В стратегията е записано, че през 2018 г. у нас трябва да бъ­дат изградени газови централи, които да покриват непостоян­ните доставки на електроенер­гия от вятърните мощности. След като се очаква бум на енер­гията от вятъра още през 2012 г. какво ще покрива нейните мощности 6 години?

Стратегията не съдържа план за развитие на електроенергий­ната система, но предвижда по­следващото разработване на пакет от стратегически доку­менти, един от които е и този. Компетентен и отговорен за изготвянето му е електроенер­гийният системен" оператор. Така че предвижданията за въвеждане на нови мощности в стратегията са индикативни. Както вече посочих, решенията за инвестиции и осъществява­нето на един или друг проект за­висят от инвеститорския ин­терес. Доколкото газовите централи са подходящи за ком­пенсиране на нестабилния режим на работа на вятърните централи, смятам, че е възможно те да се появят и по-рано от 2018 г.

Кога могат да се изградят тези централи?

Зависи от гаранциите за до­ставки на природен газ. Ако са налице договори за газови до­ставки с надежден доставчик за достатъчни количества и при ясни цени, тогава строител­ството на такива централи ще започне по-рано. Тъй като дого­ворите за доставки на газ на на­ционално ниво вече изтичат, приоритетната задача е да се договорят необходимите коли­чества за страната по възможност най-бързо. Това ще от­страни основната пречка пред реализацията на проекти за га­зови централи. Като пример близо 1 млрд. куб. м газ годиш­но са необходими, за да работи една такава централа с два бло­ка по 300 мвт всеки. Това озна­чава необходимост от приблизително 25% допълнителни ко­личества спрямо потребление­то на газ в страната сега. Енер­гийните проекти са бавни и ри­скови. Единият риск е ресурсен, а другият - пазарен. Към момента предполагаме, че ще има пазар за газова енергия, но не знаем дали ще има до­статъчно ресурс за нейното производство. Така че приори­тет на държавата е да осигури вноса на природен газ в дългосро­чен план, което ще насочи инве­стиционната активност към строителство на подобни цен­трали.

Какво прави енергийното мини­стерство за полученото от ЕК второ предупредително писмо за регулирания пазар на електро­енергия? Можем ли да очакваме санкции?

Налице е второ мотивирано становище на Еврокомисията, което се отнася до заключения за неправилно прилагане от бъл­гарска страна на някои от изис­кванията, предвидени в Дирек­тивата за вътрешния пазар на електроенергия и в Регламент относно условията за достъп до мрежата за трансграничен обмен на електроенергия. Комисията дава срок на стра­ната ни в рамките на два месе­ца да отстрани тези нарушения и да информира своевременно за тяхното отстраняване. Ако от ЕК преценят, че проблеми­те са отстранени, процедура­та се прекратява. В противен случай се започва съдебно дело срещу страната ни. Сега ние сме в тези два месеца, в които трябва да отстраняваме неред­ностите.

В какво ни обвинява ЕК кон­кретно?

Съображенията на Европейска­та комисия се групират в две насоки. Посочва се необходи­мост от по-прозрачна процеду­ра при определяне общото ниво на квотите за производство на електроенергия, наложени на различни производители и недискриминационно третиране на тези производители. Също та­ка се приема, че приетите тръжни правила за разделяне и предоставяне на преносна спо­собност налагат известни огра­ничения на производителите на електроенергия за достъп до трансграничния капацитет. Предвид важността от подго­товка на изключително добре аргументирана позиция на Бъл­гария в отговор на мотивирано­то становище на ЕК в рамките на съвместен експертен екип ще бъдат анализирани възможните мерки и необходими бързи действия, за да се съобразим с посочените от ЕК правила.

4-етажната сграда в местността Алеко-Витошко лале бе дадена за безвъзмездно полз­ване на съюза от 1957 г. С вчерашното решение му бе предоставено безвъзмездното право на собственост.

С друго решение МС прехвърли на община Каварна безвъзмездно втория етаж от адми­нистративна сграда плюс изба и гараж. До­сега там е имало поме­щения на Национална­та агенция по приходи­те. Сега на площ от 316 кв. метра ще се нанесе част от администрация­та на общината.

В Шумен пък сграда на гимназията по механотехника ще се преуст­рои в детска градина. Площта й е 3688 кв. метра. Така ще се реши острият проблем с лип­сата на достатъчно мес­та в градините за деца­та в града, мотивират се от пресслужбата на кабинета.

- Г-н Гогов, да чакаме ли нова газова криза и кога?

- Ние все пак имаме една обеца на ухото, защото през януари "не­мислимото" все пак се случи. В този аспект трябва да сме подготвени подобно нещо да се случи отново. Не знам с какви данни разполагат хората, които твърдят, че такава криза е възможна след някой и друг месец или седмица. Ние прос­то трябва да сме нащрек.

- Готови ли сме да посрещ­нем поредно спиране на дос­тавките?

- Готови сме в степента, в която бяхме готови на 6 януари. Вече имаме опита оттогава и правим всичко възможно да можем да дос­тавяме газ по алтернативни пъти­ща в кратки срокове. Това значи да не разчитаме само на хранилището в Чирен и на акумулацията на газ в тръбите, а да можем да доставим гориво и от Гърция, и от Турция в много по-кратки срокове, отколкото това се случи през януари.

- За "Булгаргаз" кризата не е свършила, що се касае до загу­бите, които компанията понесе. На каква стойност се оценяват те по последни данни?

- Предпочитам да не отговарям 'на този въпрос, преди да имаме от­говор от трите фирми доставчици на природен газ - "Овергаз инк.", "Винтерсхал" и Тазпромекспорт" за това доколко посоченото в на­шите писма те считат за коректно и основателно и какво е тяхното виждане. В момента, в който събе­ра и трите отговора, с удоволствие ще дам информация.

- В началото на февруари съ­общихте, че преките загуби за "Булгаргаз" възлизат на 20 млн. долара, а пропуснатите ползи - на 80 млн. лв. Под или над тези цифри са загубите към момента?

- Под тези суми. Това се дължи на факта, че след края на кризата в средствата за масова информа­ция беше лансирана идеята, че има разногласия в украинското висше ръководство за това докол­ко легитимен договор е сключен в Москва. Тогава ние започнахме веднага за пръв път в историята на България да нагнетяваме приро­ден газ в Чирен. Тоест да вземаме по-големи количества, отколкото са заявките. Това автоматично на­мали недоставените по време на 14-те дни на кризата количества природен газ.

- Какви са очакванията ви за реакцията на доставчици по повод предявените от вас пре­тенции?

- Когато бяхме в Москва, и прези­дентът на Русия, и премиерът ясно заявиха по отношение на компен­сациите (те използваха думата компенсации, която не фигурира в договорите), ако страната има ня­какви претенции, би следвало да ги предяви към Украйна. Като ръко­водител на търговско дружество съм напълно наясно, че нашите контрагенти ще използват всички възможни законови лостове, за да докажат, че нямат вина в случило­то се. В този смисъл предполагам, че един от отговорите ще бъде: "причината да не можем да ви дос­тавим газ е форсмажорна".

- Ако ви отговорят така, каква ще е реакцията на "Булгаргаз"?

- Ще седнем, окончателно ще прегледаме какви са ни юридичес­ките лостове и възможности да убедим компетентните органи в правотата на нашата позиция, да преценим колко ще ни струва това откъм такси и заслужава ли си. Но при всички положения; ако стигнем до становище, че имаме пълното основание да разчитаме на доказуемостта на нашите претенции, ще прибегнем до всички предвиде­ни в договора законови лостове, за да ги докажем.

-Това означава ли, че ще заве­дете дело срещу доставчиците и предвидена ли е такава въз­можност?

- Предвидено е чрез съдебна ин­станция да потърсим правата си.

- От Москва дойде и друга но­вина - за това, че "Булгаргаз" се възприема като бъдещия дирек­тен партньор на " Газпром". Ня­кои обаче все още се съмняват, че това е така?

- На разговора между президен­та Първанов и руския премиер Вла­димир Путин нашият държавен глава ясно посочи, че компанията, която представлява интересите на българската държава в доставка­та на природен газ, се казва "Бул­гаргаз". Тогава Путин пряко му отговори, че те също не раз­глеждат "Овергаз инк." и "Винтерсхал" като компа­ниите, които защитават руския интерес. Ние имах­ме възможност да разго­варяме с висшето ръко­водство на "Газпром" в ли­цето на неговия изпълни­телен директор и малко

или много да пос­тавим въпро­сите, ко­ито нас ни въл­нуват, да чу­ем въп­росите, които вълнуват "Газп­ром" и да начертаем първите стъпки за това какво следва да из­вършим през настояващата годи­на, за да удовлетворим взаимните си интереси. Това за нас е индика­ция в положителна посока.

- Вече съобщихте, че се надя­вате през месец май да имате ди­ректен договор с дъщерната на "Газпром" компания Тазпромек­спорт" или поне да сте съгласу­вали текстовете по него. Текат ли вече някакви обсъждания с рус­ката компания?

-Желанието на "Булгаргаз" е то­ва да се случи до май. Ние сме го изразили пред "Газпром", но не сме получили твърд отговор, че това ще стане тогава. При всички поло­жения в съгласуваните стъпки, кои­то коментирахме с ръководството на "Газпром", срокът месец май бе­ше обсъждан. Нашето желание е дотогава най-малкото да има из-бистрени позиции на двете страни, така че, ако те съвпадат, да сме в състояние да подпишем съответ­ните договорености, а ако има раз­минаване - бързо да го решим. От тогава до сега единствената обмя­на на информация беше срещата на техническо ниво по проекта "Южен поток", която се проведе на 10 и 11 февруари. В момента под­готвяме нашето становище като предложение към "Газпромекс-порт", което се надявам в рамките на седмица-две да предоставим на нашите руски колеги за запознава­не и за тяхната експертна оценка.

- Ще има ли санкции за "Бул­гаргаз" при предсрочно прекра­тяване на сегашните 3 до­говора за доставки?

- Предсрочното прек­ратяване на договори­те ще стане само в слу­чай че се разберем за всички останали пара­метри. Имаме желание това да стане по взаим­но съгласие. Нормално е, след като толкова го­дини сме били парт­ньори "и е въз­можно да си партнира-ме в бъде­ще, да се прояви разбира­не. Ако не се полу­чи съгла­сие, ще се мис­ли как ние да изпъл­ним на­шите задължения по договорите до тяхно­то приключване.

- С мажоритарния собственик на трите доставчика ли ще води­те преговорите?

- От публичните регистри е вид­но, че "Газпром" има сериозен дял и в трите компании. В "Газпром екс­порт" то е 100%, в останалите две -"Винтерсхал" и "Овергаз инк." - по 50%. Оттам нататък всичко е въп­рос на преговори.

- Какво ще се опитате да про­мените с директния договор?

- Всичко, което е променено като пазарен механизъм в сферата на природния газ и което трябва да бъде актуализирано за тези 10 г. на действие на предходните догово­ри, ние ще се опитаме да убедим нашите партньори, че ще бъде вза­имноизгодно. Говорим за парамет­ри като сигурността на плащанията от наша страна, доброто изпълне­ние на договора от страна на дос­тавчика, каквато клауза сега няма. Също така за начина на отчитане на газа на входящите точки. Дру­гото, което ще се опитаме да пре-договорим ще е начинът, по който се ценообразува газът. Параметри­те на формулата доказаха, че тя работи.и то нормално, но базисните й данни са отчитали период от 1998 г. Оттогава до 2008 г. динами­ката на развитие на газовия пазар е огромна. Така че считаме, че има­ме основания за преразглеждане на тези базови параметри.

- Какви ще са ползите от един нов директен договор?

- Първо, ползите за "Булгаргаз" са свързани с това, че ще можем да контактуваме с "големите" в то­зи бизнес. "Газпром" и Тазпромекс­порт" са сред 100-те най-големи компании в света. Няма нищо лошо в това "Булгаргаз" чрез лостовете на своите собственици да се опита да сключи директен договор с тези компании. Това ще подобри и фи­нансовия поток на дружеството, защото сега ние плащаме на 3 дру­жества в 3 различни срокове, които винаги са авансови. Да не говорим, че единият от договорите ни за­дължава да заплатим авансово ог­ромен размер на ДДС, който не отива в митническата декларация, нито в държавния бюджет с еже­месечните декларации за ДДС.

- По кой от трите договора пла­щате тези суми за ДДС?

- По този, който е с дружество, регистрирано в България. Ние не сме против други дружества на па­зара, напротив - конкуренцията е полезна. Просто искаме да знаем, че контактуваме със собственик на газ и по същия начин ще контакту­ваме и с останалите потенциални региони, където има добив на газ -Египет, Азербайджан, Туркменистан, Иран. Ние желаем да създа­дем такъв имидж на нашата компа­ния, че никой да не може да каже, че тя е паразит. Второ, ще има пол­зи за потребителите - като се склю­чи директен договор, това значи подобрение на паричния поток на "Булгаргаз". Нормално е този пари­чен поток малко или много да оказ­ва влияние върху условията, които

ние ще предоставим на нашите клиенти в бъдещите ни договори след 2010 г.

- Потребителите се интересу­ват основно от цената.

- Цената е непредсказуема. Ако някой може днес да ми се разпи­ше каква ще е цената на петрола в следващите 10 г., и аз мога да се разпиша каква ще е цената на га­за, прилагайки условията на дого­ворите. При всички положения ще се стремим тази цена да бъде мак­симално добра. Благоприятното влияние на цената по-скоро ще се усети, след като "Булгаргаз" успее да договори газ от повече различ­ни източници. Тогава може да се направи цена, която да удовлет­ворява едновременно и нуждите на дружеството от развитие, и участниците на пазара. Както вече казах, формулата, по която се оп­ределя цената, е гаранция, но не само за "Булгаргаз", но и за потре­бителите. Защото при пазар, на който търсенето е огромно, най-лесното е да поддържаш висока цена, ако я няма формулата. И не "Газпром" намалява цените на Ев­ропа, а именно формулата.

- Казахте, че не искате да счи­тат "Булгаргаз" за компания па­разит, каквито твърдения има. Но има и други, че всъщност компанията е посредник на га­зовия пазар и в резултат на то­ва реализирате сериозни прихо­ди на гърба на потребителите.

Нямам нищо против думата "посредник". Но не мога да се съг­лася с твърдението, че "Булгар­газ" е паразит и че не създава принадена стойност. А видите ли, ос­таналите доставчици на природен газ на "Булгаргаз" са именно хора­та от звеното по веригата. Никой не може да ме убеди, че човек, който получава газа и го продава, като си слага само собствената полза - независимо дали тя е над­ценка, или търговска отстъпка, е по-добър от този, който го купува и го пренася до всички потребите­ли. Ако това беше истина, то тога­ва може да се говори, че "Булгар­газ" е паразит. Когато след около 20 дни покажем нашите финансо­ви резултати, ще стане пределно ясно, че ако го няма "Булгаргаз", Държавната комисия за енергий­но и водно регулиране не може да има каквато и да е роля и влияние върху цената на природния газ. Защото търговията с природен газ в българското законодателст­во не подлежи дори на регистра­ционен режим. Ние имаме про­дажна цена, по-ниска от тази, на която купуваме. Как може тогава да се твърди, че от продажбата на природен газ печели "Булгаргаз"? Още повече че компанията не е спечелила и 1 лев за сметка на потребителите.