това беше през 1996-1997 г

С известна болка може би трябва да кажа, че сякаш наблюдаваме нещо подобно сега, когато търговските банки (сега БНБ не участва в този процес, паричният съвет не й дава възможност за това) видимо са ангажирани в тази дейност и не могат да си позволят да променят финансирането. Това е неприятно, защото последствията не биха могли да бъдат добри.

Има още един момент, който искам да свържа с някои от съотношенията в платежния баланс. Наблюдаваме за 2008 г. чувствителен спад на чуждестранните инвестиции. Както показва статистиката на БНБ, общо за 2008-а преките чуждестранни инвестиции у нас са около 5,4 млрд. евро, докато предишната година са били 6,5 млрд. евро. Т.е. имаме спад от 16-17% за годината. И това, което е най-неприятното може би, е, че през последното тримесечие на м.г. е най-големият спад на чуждестранните инвестиции, който довежда до сериозен спад общо за годината. През четвъртото тримесечие на 2008-а преките чуждестранни инвестиции, постъпили в страната, са с 55% по-ниски, отколкото в същия период за 2007 г. Защо става така? Ако погледнем дохода, който се формира от преките чуждестранни инвестиции в България, виждаме много интересна картина като елемент от платежния баланс в страната. През 2008 г. доходът, който се е реализирал от тези инвестиции у нас, се оценява на около 2,1 млрд. евро - това е с 52% повече, отколкото дохода от преките чуждестранни инвестиции у нас през предходната 2007-а. Ако погледнем разликата спрямо 2005 г., виждаме, че през 2008-а реализираният доход от преки чуждестранни инвестиции е три пъти по-голям. Т.е. в рамките на три години доходът, който се реализира от преките чуждестранни инвестиции у нас, е нараснал три пъти. Това е много
висока динамика на доходите
което подсказва, че от тази гледна точка инвеститорите не са имали основание да съкращават инвестициите в нашата страна, след като имат такъв голям ръст на доходите. Отново е логичен въпросът: защо става така? Защо относително намалява реинвестираната печалба? През 2007-а директно реинвестираната печалба е била в рамките на 30%, другите са изнесени. Докато през 2008-а реинвестираната печалба спада на 25%. Защо инвеститорите не искат да инвестират у нас, след като имат такъв висок доход, къде на друго място ще намерят такава висока доходност? Няма такава динамика другаде. В това отношение нашата страна предоставя много добри възможности, благодарение на членството в ЕС.

Особен ръст на интереса на чуждестранните инвеститори и преливане на капитали се наблюдава непосредствено преди членството ни в ЕС през 2006 г. и след него в началото на 2007-а. Това беше естествено, защото чуждестранният инвеститор предполага, че след като сме членове на ЕС, единствената перспектива е в напредъка на страната в социално-икономическо отношение. Това е така, защото си имаме надзорници - комисията на ЕС и най-общо казано, Брюксел наблюдава какво става в страната и няма да допусне да се случи нещо катастрофално. Въпреки това към края на 2008 г. интересът на чуждестранния инвеститор рязко спада. Това трябва да го обясним единствено с поведението на правителството и правосъдната система, които не направиха всичко възможно, за да отговорим на изискванията на ЕС. По тази причина нашата страна бе оценявана по

Ползата от еврофинансирането съвсем не е само в парите, които ще получим оттам. Аналогично е положението и с парите от Международния валутен фонд. Работата е в това, че ангажиментът на ЕС в нашата страна е гаранция за чуждестранните инвеститори, че процесите тук ще се развиват добре. Нито един отделно взет чуждестранен инвеститор не притежава капацитета и възможностите да проследи и оцени какво става в нашата страна. Докато ЕС има тази възможност, както преди я имаше МВФ. Когато идват пари от ЕС, те теглят след себе си чуждестранния инвеститор. И обратно - когато ЕС изрази безпокойство за състоянието на процесите у нас и се отдръпне, това е сигурна гаранция за чуждестранния инвеститор, че нещата тук не вървят добре и най-добре е да си вземеш парите и да се отдръпнеш настрани. Има такъв професионален фолклор, който казва, че "най-бързо бягат уплашените пари".

Въпросът е защо парите се страхуват да стоят в България, след като има такава висока доходност? Видимо доходността не е единственият мотив за инвеститорите да идват тук. Очевидно има и редица други елементи. И всичките тези неща са свързани с
отношенията ни с Европейския съюз
Колкото до това на какво се дължи ръстът на БВП за 2008 г., НСИ отчита висок ръст на аграрния сектор в последното тримесечие на 2008-а - над 20 на сто. Но според мен би било неточно и неадекватно обяснението, че на това се дължи ръстът на БВП. Не знам какво точно е нараснало в аграрния сектор, но дори и да има такъв ръст в него, той по принцип има слабо участие в БВП - под 4 на сто. Дори и да е нараснал с 20%, това не би могло да доведе до съществена промяна в самия БВП. Има друг въпрос, който заслужава внимание - това са т.нар. корективи - косвените данъци върху продажбите (основно ДДС и акцизи). Според данните брутната добавена стойност за последното тримесечие на 2008-а расте с 2,9%, докато БВП расте с 3,6%. Тази разлика се обяснява с прираста на корективите, на косвените данъци. Ако погледнем информацията, през 2007 г. имаме общо около 9,9 млрд. лв. от ДДС и акцизи, а през 2008 г. тази сума нараства на 11,5 млрд. лв. Това означава повече от 16% прираст на косвено начислените данъци, които увеличават и БВП като цяло. А това идва да покаже, че всъщност при нашата недобре организирана финансова и данъчна администрация събирането на косвени данъци става прекалено важно перо. Не би следвало да бъде така в една развита икономика. Косвените данъци имат предимства, но имат и недостатъци, когато се набляга прекалено на тях. Те са в това, че всички потребители плащат - и този, който получава 200 лв. месечно, и този със заплата 2000 лв., един и същ ДДС върху хляба, което не е съвсем справедливо. Но то е удобно за данъчната администрация, защото тези данъци са най-лесно събираемите.
* Авторът е ръководител секция "Макроикономически анализи и прогнози" в Икономическия институт на БАН
Снимка на четири колони – Видимо е, че независимо от кризата строителният бизнес у нас все още разполага със средства


18.02.2009 г., с. 4
Вандалски набези спряха

строежа на жп спирка "Вардар" в столичния кв. "Гевгелийски", оплакаха се от национална компания "Железопътна инфраструктура". Работниците на обекта се страхували от саморазправа. Срещу строежа на спирката протестират жителите на квартала, които смятат, че така ще се увеличи престъпността в района им.

Общежитията в Студентския град може да бъдат обособени в миникампуси с контролиран достъп. Идеята лансира вчера главният архитект на София арх. Петър Диков на поредната дискусия за бъдещето на Студентския град, която този път беше организирана от независимите депутатки Мария Капон и Елеонора Николова. Според арх. Диков 3-4 блока в академичното градче могат да се обединяват в малки кампуси и така ще се върне първоначалната идея на Студентски град. Ректорът на УНСС и председател на Съвета на ректорите проф. Борислав Борисов предложи тези кампуси да имат общо управление и правила.

Според шефа на СДВР Николай Янчев пропускателният режим в общежитията и дискотеките е основен проблем при опазването на сигурността в градчето. Намаляването на престъпността в Студентския град е за сметка на увеличаването й в други квартали, констатира комисарят. По предварителни изчисления за система за видеонаблюдение в академичния град са необходими 3 млн. лв.

Главният архитект на София призова държавата да започне отчуждаване на терените на висшите училища, които са били реституирани, и да отдели средства за това. Това е единственият начин да се възстанови държавната собственост. Според сметките на общината става въпрос за над 80 декара, а само за отчуждаването на реституираните терени около Спортната академия ще са нужни около 200 млн. лв. на сегашните цени. Шефът на дирекцията за държавна собственост в МОН Димитър Маргаритов уточни, че в промените в закона за устройството на територията се предвижда да се въведе мораториум за реституирани образователни и здравни имоти, за които има съдебно решение и промяната е отразена в устройствения план на общината. На свой ред Диков обеща, че новият устройствен план на Студентския град ще защити максимално интересите на 7-те висши училища. От Сдружението за развитие и обществен контрол в студентските общежития и столове обаче са притеснени, че проектът на нов план предвижда плътно застрояване с жилищни райони.

Янков твърди, че ако все пак реши да спре процедурите, се очакват съдебни искове срещу пътната агенция от страна на засегнатите. В търговете участваха българските компании "Холдинг Пътища", "Трейс", "Главболгарстрой" и чуждите "Алпине Бау", "Щрабаг", "Актор", "Догуш иншаат" и "Онур". Мотивът на ЕК да иска отмяната е, че сред условията имало дискриминационни спрямо чуждите фирми.

"Ако в агенцията не се подчинят, това ще е престъпление. Няма какво да мисли", коментира пред "Сега" председателят на парламентарната комисия по транспорта Йордан Мирчев. Янков се похвали, че след одита на ЕК в пътното ведомство е получил похвално писмо, което вероятно ще ускори размразяването на 110 млн. евро по програма ИСПА. Имало само една забележка - че декларациите за конфликт на интереси на ръководството на агенцията се съхраняват в Министерския съвет, а не във ведомството.
Портретна снимка на една колона - Янко Янков (вдясно)


18.02.2009 г., с. 10
ИНТЕРВЮ
Няма да има сделка за "Булгартабак” до изборите
Когато свободните пари в света намаляват драматично, започва истинското подреждане на държавите по качествена бизнес среда. А България не е много високо в тази класация, казва съпредседателят на ЦИР Александър Божков
Юлиана Бончева

Александър Божков
Александър Божков е съпредседател на Центъра за икономическо развитие. През 1992-1993 г. оглавява Агенцията за приватизация. Депутат от 37-ото НС. Вицепремиер и министър на промишлеността в правителството на ОДС до 1999 г. Главен преговарящ на България с ЕС през 2000 г.
- Г-н Божков, кога според вас България ще влезе в час "по дисциплината" усвояване на европейските фондове? И ентусиазмът на министър Плугчиева не помогна много, вече се говори за създаване на специална агенция?

- Наскоро ми гостуваха испанци, дошли да проучат възможностите за прилагане у нас на техния опит в усвояването на европейските фондове. Наистина има какво да научим от тях, те вече знаят как да усвояват ефективно европейски пари, без да им връщат проектите, без да се опитват да мамят чиновниците от Европейската комисия, без да им спират финансирането.

У нас екипи от министерствата и агенциите управляват еврофондовете. През държавната администрация трябва да минат хиляди проекти. А тя няма опит, страх я е, непрекъснато я обвиняват в корупция и некадърност. В Испания бързо разбрали, че чиновниците нямат нито капацитета, нито мотивацията да вършат това огромно количество работа, и затова я разделили - държавната администрация се занимава само с определяне на политиката и чистото администриране на процеса, а самата работа по проектите е предоставена на специализирани фирми - срещу адекватно заплащане на труда им. Основните дейности - провеждане на търгове, одобрение на проекти, мониторинг, проверки, одити - всичко се възлага на консорциум от частни фирми, които носят финансова отговорност за всеки проект. Тези фирми имат интерес бързо да движат процедурите, защото вземат комисиони за всеки успешно приключен проект.

- А за чия сметка са комисионите?

- Те са включени в самото еврофинансиране. Такива разходи могат да бъдат предвидени като техническа помощ, за административен капацитет.

- И как би изглеждал испанският опит, пренесен у нас?

- По същия начин - фирми преглеждат проектите, правят проверки на място, помагат на кандидатстващите да оправят грешките и пропуските, бдят да няма измами. И имат интерес проектите да приключват бързо и успешно, защото иначе няма да си получат хонорарите. Испанските ми гости бяха изумени, че у нас има толкова много върнати проекти, хванати с нарушения. При тях назначили по всички оперативни програми външни одитори, които проверявали всички проекти по методите на Европейската комисия. И преди да бъде одобрен за финансиране проектът, одиторът трябва да е казал - да, проектът е добър, няма братовчедски или други недопустими връзки, няма фалшиви оферти, няма употребявани машини, може да се изплатят парите. А ако ОЛАФ хване нередности в проекта, ако се окаже, че някой е уредил леля си или брат си, изложилата се фирма плаща убийствени неустойки и изчезва моментално от пазара.

- А у нас чиновниците, които се занимават с еврофондовете, получават двойни заплати, но ако се "издънят", не губят нищо...

През очертаващата се трудна година на второ място след европейските пари по важност е създаването на изключително атрактивна среда, за да можем да задържим поне част от инвеститорите. Досегашните рекордни обеми от чуждестранни инвестиции идваха не защото България беше най-прекрасното място на земята, а защото по света имаше твърде много свободни пари. Но сега, когато парите намаляват драматично, започва истинското подреждане на държавите по качествена бизнес среда. А България не е много високо в класацията.

- Говорите за превръщане на България в "изключително атрактивна" за инвеститорите страна? Но нали вече използвахме най-силните магнити - по ниски подоходни данъци сме европейски шампиони?

- Обаче като цяло по конкурентоспособност сме някъде между Мароко и Сирия. Има много неща за подобряване - спазване на договорите, по-бързо връщане на ДДС, бързо издаване на лицензи, на ОВОС-и, екоминистерството да започне да издава комплексни разрешителни, фирми чакат по 1-2-3 години. Да не говорим колко има да се подобрява правораздаването.

Ниските данъци не са достатъчни, важно е инвеститорът да е сигурен, че като дойде с парите си, ще получи бърза и компетентна намеса на държавата. Това са неща, които отдавна се знаят, а не се правят. Правителството всяка година обещава, че ще намалява административната тежест за фирмите, но това не се случва.

- Правителството обяви, че ще компенсира спада на инвестициите и ще бори кризата с едни 5.6 млрд. лева, заделени в бюджета за инфраструктура?

- Тези милиарди са за инвестиции в някакви проекти, за които не знаем кои са, какви са, колко от тях могат да се изпълняват през 2009 г. и каква част от тази пари ще отидат в избрани фирми, които няма да могат ги усвоят тази година и няма да осигурят растеж на икономиката тази година.

- Защо мислите, че няма да могат?

- Много просто. Вижте колко пари са похарчени за инфраструктура през 2008 г. и ако сумата, предвидена за 2009 г., е значително по-голяма, а няма промени нито на правилата, нито на играчите, ясно е, че тя няма да бъде усвоена. Лесно е да се пишат програми и мерки, трудно е да се изпълняват.

- Вече си имаме нова държавна компания - "Индустриални зони". Това също е антикризисна мярка...

- Това са хумористични нотки. Сигурен съм, че половината от предвидените 100 млн. лева ще бъдат похарчени за експертизи, консултанти, пътувания в чужбина, за обмяна на опит, за разглеждане на технологични паркове в сърцето на САЩ например, и накрая на годината няма да имаме нито една зона.

Държавата би могла да бъде много важен играч в създаването на индустриални паркове - да отрежда терени, да издава бързо необходимите документи. Но държавата да купува земя, да строи пътища, да прокарва ток, вода, интернет, да построи всичко и след това да каже на инвеститорите, ето похарчихме 100 милиона (не знам за колко зони биха стигнали) - елате и си направете фабриката, ми се струва доста наивно. Такава държавна компания би трябвало да има единствено управленски и координиращи функции, а общините и инвеститорите да поемат основната финансова тежест - общините чрез терените си, фирмите с парите си.

- Корнелия Нинова, бивш зам.-министър на икономиката, сегашен говорител на БСП и член на борда на "Булгартабак холдинг", се зарече, че до юли холдингът ще бъде приватизиран?

- Не сте ли забелязали, че приватизацията на БТХ започва винаги преди избори и никога не завършва. И Николай Василев щеше да го приватизира, и Лидия Шулева, и Румен Овчаров. Да, сега е по-различна ситуацията, защото остана малко за продаване - цигарените фабрики в София и Благоевград.

- И самият холдинг, който държи цигарените марки и немалко апетитни имоти...

- Въпросът е дали сега има сериозни инвеститори, или кандидатите са някакви местни цигарени бизнесмени, които се надяват на сделка срещу спонсорство в предизборната кампания. Все пак не вярвам да се стигне дотам, пък и няма капацитет за такава сделка.

- Дотук самият холдинг продаваше фабрики, а сега Агенцията за приватизация ще подготви процедурата?

- Да, но знаете ли колко фирми е продала АП за цялата минала година - точно 5, ако не броим дребните сделки за разни миноритарни пакети.

- А как си обяснявате новата страст на българското правителство - голфа?

- Скептично съм настроен към това държавата да се занимава с разработването на 30 голф комплекса, и то точно около най-престижните морски и планински курорти. Винаги зад такива глобални проекти търсете конкретен интерес. Едва ли искат наистина да направят 30 игрища. По-скоро утре може да се окаже, че някъде край Сливен има някаква земя, която е на братовчеда на Асен Гагаузов примерно, където трябва да се построи голф комплекс с държавни пари. Не мислете глобално. И те не мислят. Къде са магистралите, по които ще се стига до тези голф игрища? Кога ще бъдат построени летищата, на които ще кацат частните самолети на богатите играчи? Къде са фермите за биоземеделие, които ще доставят салати без нитрати? Стратегията на Гагаузов не отговаря на нито един от тези въпроси.

През четвъртото тримесечие на 2008 година нарастването на заплатата в бюджетните организации и фондовете, управлявани от държавата спрямо четвъртото тримесечие на 2007 година е 30,9 % или до 657 лв., сочат данните на националната статистика. В същото време нарастването на доходите в бизнес сектора - търговски дружества, предприятия и организации с приходи от стопанска дейност е почти наполовина 18,2 % - 527 лв. Спрямо последното тримесечие на 2008 година заплатите в бюджетните организации и фондове, управлявани от държавата, нарастват с 11,5 %, а в бизнес сектора - едва с 3,3 на сто.

Наетите лица по трудово и служебно правоотношение в края на декември 2008 година намаляват с 2,4 % спрямо края на септември 2008 година и достигат до 2,44 млн. броя. По-съществено намаление се отчита в икономическите дейности „Строителство“ - 7,2 %, „Хотели и ресторанти“ - 13,8 % и „Селско, ловно, горско и рибно стопанство“ 12,3 %, което се дължи предимно на сезонни фактори, уточняват от НСИ.

Увеличение на наетите лица на трудов договор се наблюдава в икономическите дейности „Финансово посредничество“, „Държавно управление, задължително обществено осигуряване“ и „Здравеопазване и социални дейности“.

В структурата на наетите лица по икономически дейности най-голям е делът на наетите лица по трудов договор в преработващата промишленост“ - 25 % и търговията, ремонта на автомобили, лични вещи и стоки за домакинството - 18 %.


18.02.2009 г., с. 2
Имущество за 23 млн.лева иска Кушлев
Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, внесе мотивирано искане за налагане на обезпечителни мерки срещу Елизабет Елена Вон Мессинг. Тя е родена в гр. Ленинград, притежава финландски паспорт и е с настоящ адрес - гр. София.

Общата пазарна стойност на предложеното за обезпечение имущество към настоящия момент е в размер на 23 827 288 лв., съобщават от комисията. Срещу Вон Мессинг е повдигнато обвинение от Софийска градска прокуратура за извършване на престъпления - изпиране на пари.

Съдът се произнесе с Определение в полза на иска на комисията и допусна поисканите обезпечения, във връзка с осъществяването правата на държавата, по бъдещо искане за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност.

На Елизабет Вон Мессинг й е наложена възбрана върху апартамент в гр. София. Запорирани са и дружествени дялове от капитала на „ОПТИМА КА„ЕООД“, както и всичките й банкови сметки. Запор е наложен и на всички банкови сметки на юридическото лице - с едноличен собственик и представлявано от Елизабет Елена Вон Мессинг.

Ден по-рано ЕК е изпратила в НАПИ писмо с предварителните резултати от одита, който главната дирекция е извършила в пътното ведомство в края на януари. Проверката целеше Еврокомисията да се увери, че след преструктурирането системите за контрол и управление на риска в НАПИ работят, както и че има ефективна система за предотвратяване конфликта на интереси.

Като цяло изводите на одитната мисия са положителни, каза Янков. Това обаче не означава на сто процента, че замразените 114 млн. евро по програма ИСПА ще бъдат размразени, защото това преди всичко е политическо решение, обясни Янков.

Проверката в НАПИ има много малко общо с това решение, но все пак ни дава надежда за положителен изход от ситуацията, каза още той. ЕК ще се произнесе дали ще възстанови парите по ИСПА за магистрала „Люлин“ през март.