Трансфузионна хематология
жүктеу/скачать 0.54 Mb.
|
|
5.2. попълва трансфузионен лист за преливане на кръв и кръвни съставки (приложение № 16 от Наредба № 29 от 2004 г.); 5.3. следи серумът на болния, взет преди кръвопреливането, и сакът с останалото количество кръвен продукт в него да се съхраняват при температура 4 - 8 °С в продължение на 24 h за диагностика на евентуална следкръвопреливна реакция. 6. При настъпили нежелани реакции и усложнения по време на кръвопреливане лекарят: 6.1. прекратява незабавно преливането на кръвния продукт; 6.2. взема специфични мерки за овладяване на реакцията или усложнението съобразно неговия вид; 6.3. изпраща сака с кръвния продукт за микробиологично изследване; 6.4. изпраща проби кръв, взети от реципиента преди и след преливането на кръвния продукт, както и проба от кръвния продукт от сака за имунохематологично изследване; 6.5. когато пробите не могат да се изпратят веднага за изследване, се съхраняват до 72 h при температура между 4 - 8 °С; 6.6. нанася настъпилите реакции и усложнения в Трансфузионен лист за преливане на кръв и кръвни съставки (приложение № 16 от Наредба № 29 от 2004 г.); 6.7. съобщава незабавно чрез приложение № 18 от Наредба № 29 от 2004 г. на: 6.7.1. лечебното заведение, от което е получена кръвта и/или кръвната съставка; 6.7.2. комисиите за контрол върху качеството, безопасността и рационалната употреба на кръвта и кръвните съставки. 7. Индикации за клинично приложение на кръв и кръвни съставки Трансфузионната терапия се осъществява с кръв и кръвни съставки според естеството на заболяването, което трябва да се лекува, и много рядко с цяла кръв. 7.1. Клинично приложение на цяла кръв 7.1.1. Индикации (показания) 7.1.1.1. масивна външна хеморагия с хиповолемия при тежка травма или операция; 7.1.1.2. екссангвинотрансфузия. 7.1.2. Контраиндикации (противопоказания) 7.1.2.1. всички заболявания, които може да се третират с кръвни компоненти; 7.1.2.2. нормоволемични анемични състояния; 7.1.2.3. алоимунизация спрямо левкоцитни или тромбоцитни антигени; 7.1.2.4. алоимунизация спрямо някои плазмени протеини. 7.2. Клинично приложение на еритроцитни концентрати Еритроцитни концентрати се прилагат за подобряване на транспорта на кислород от белите дробове до тъканите и на въглероден двуокис от тъканите до белите дробове. 7.2.1. Стандартни еритроцитни концентрати 7.2.1.1. Индикации 7.2.1.1.1. остър кръвоизлив при лица с нормални кръвни показатели; 7.2.1.1.2. хронично анемично състояние; 7.2.1.1.3. оперативна интервенция при лице с хронично анемично състояние. 7.2.1.2. Контраиндикации 7.2.1.2.1. хронично анемично състояние, подлежащо на лекарствено лечение (железни препарати, витамин В12, фолиева киселина, еритропоетин); 7.2.1.2.2. алоимунизация към левкоцитни или тромбоцитни антигени и фебрилни нехемолитични реакции; 7.2.1.2.3. имунизация към плазмени протеини и наличност на тежки алергични реакции; 7.2.1.2.4. имунокомпрометирани пациенти и такива, подлежащи на трансплантация на органи, тъкани или клетки; 7.2.1.2.5. пароксизмална нощна хемоглобинурия. 7.2.2. Еритроцитни концентрати с отстранена левкоцитна пелена. Чрез тази процедура се отстраняват по-голямата част от левкоцитите и тромбоцитите от еритроцитния концентрат. 7.2.2.1. Индикации 7.2.2.1.1. същите както при стандартните еритроцитни концентрати; 7.2.2.1.2. при пациенти с фебрилни нехемолитични реакции. 7.2.2.2. Контраиндикации - същите както при стандартните еритроцитни концентрати 7.2.3. Обезлевкоцитени еритроцитни концентрати. Чрез ползването на обезлевкоцитяващи филтри се отстраняват практически почти изцяло левкоцитите от еритроцитния концентрат. 7.2.3.1. Индикации 7.2.3.1.1. същите както при стандартните еритроцитни концентрати; 7.2.3.1.2. при пациенти, при които трябва да се избягва алоимунизация спрямо HLA-антигени (например хронични реципиенти на еритроцитни концентрати, като болни с таласемия, апластична анемия, левкемия, имунокомпрометирани пациенти, както и такива, подлежащи на трансплантация на стволови хемопоетични клетки); 7.2.3.1.3. при пациенти с доказана алоимунизация спрямо HLA-антигени и с фебрилни нехемолитични реакции; 7.2.3.1.4. при пациенти, при които трябва да се прилагат еритроцитни концентрати с отрицателни резултати за цитомегаловирус. 7.2.3.2. Контраиндикации - същите както при стандартните еритроцитни концентрати. 7.2.4. Еритроцитни концентрати с адитивен (допълнителен) разтвор. Чрез добавяне на допълнителен кръвоконсервиращ разтвор се намалява съдържанието на плазма в еритроцитния концентрат. 7.2.4.1. Индикации - същите както при стандартните еритроцитни концентрати. 7.2.4.2. Контраиндикации - същите както при стандартните еритроцитни концентрати. 7.2.5. Промити еритроцитни концентрати. С промивните процедури се отстраняват плазмените протеини и голяма част от левкоцитите. 7.2.5.1. Индикации 7.2.5.1.1. при пациенти с доказани антитела спрямо плазмени протеини най-вече срещу имуноглобулини от клас А (IgA) и тежки алергични реакции; 7.2.5.1.2. пароксизмална нощна хемоглобинурия (отстраняване на комплемента); 7.2.5.1.3. еритроцитни концентрати от кръвна група 0 при интраутеринни трансфузии. 7.2.5.2. Контраиндикации - същите както при стандартните еритроцитни концентрати. 7.2.6. Замразени еритроцитни концентрати. Чрез замразяване еритроцитните концентрати могат да се съхраняват в продължение на над 10 години. 7.2.6.1. Индикации - прилагат се за корекция на анемични състояния при: 7.2.6.1.1. лица с редки кръвни групи; 7.2.6.1.2. лица с алоимунизация спрямо множество еритроцитни антигени; 7.2.6.1.3. при липса на СМV-отрицателни еритроцитни концентрати или съвместими обезлевкоцитени еритроцитни концентрати. Замразени еритроцитни концентрати, съхранявани най-малко 6 месеца, може да се използват за имунизация спрямо еритроцитни антигени след повторно тестуване на донора за трансмисивни инфекции и доказани отрицателни резултати. 7.2.6.2. Контраиндикации - както при стандартните еритроцитни концентрати 7.2.7. Облъчени еритроцитни концентрати Чрез облъчването на еритроцитните концентрати се премахва възможността за прихващане (engraftment) на Т-лимфоцитите при имунокомпрометирани пациенти. 7.2.7.1. Индикации 7.2.7.1.1. трансплантация на стволови хемопоетични клетки; 7.2.7.1.2. синдром на тежък имунен дефицит; 7.2.7.1.3. пациенти с имуносупресивна терапия (левкемии, лимфоми, карциноми); 7.2.7.1.4. интраутеринни трансфузии; 7.2.7.1.5. недоносени новородени деца; 7.2.7.1.6. трансфузии от близки родственици. 7.2.7.2. Контраиндикации - както при стандартните еритроцитни концентрати. 7.3. Критерии за приложение и дозировка на еритроцитните концентрати 7.3.1. Праговите концентрации на хемоглобина, които налагат преливане на еритроцитни концентрати, са: 7.3.1.1. при млади здрави лица - 60 - 70 g/l 7.3.1.2. при млади лица с други неусложнени заболявания (например диабет) - 70 - 80 g/l 7.3.1.3. при възрастни здрави лица (над 65 г.) - 90 g/l 7.3.1.4. при пациенти със сърдечни заболявания, с повишена кислородна консумация (например септицемия) - 100 g/l 7.3.2. Дозировка 7.3.2.1. при остри кръвоизливи - съобразно степента на кръвоизлива; 7.3.2.2. при хронично анемично състояние - според степента на анемията и клиничните прояви, най-често по 1 Е еритроцитен концентрат дневно. 7.3.3. Подбор на еритроцитните концентрати 7.3.3.1. еритроцитните концентрати се подбират по кръвната група на реципиента съобразно АВО и Rh-антигенните системи; 7.3.3.2. при специални случаи (таласемии, хронични реципиенти, подлежащи на трансплантация на стволови хемопоетични клетки) еритроцитните концентрати може да се подбират по фенотип и по други еритроцитни антигенни системи. 7.4. Оценка на резултатите от приложението на еритроцитните концентрати 7.4.1. подобряване на белезите на анемичния синдром; 7.4.2. повишение на концентрацията на хемоглобина. 8. Клинично приложение на тромбоцитни концентрати Тромбоцитни концентрати се прилагат при нарушения на хемостазата поради намален брой на тромбоцитите или нарушения на техните функции. Прилагат се както за лечение, така и за профилактика на кръвоизливи. Тромбоцитни концентрати се прилагат за лечение на кръвоизливи при пациенти с тежка тромбоцитопения (под 10 - 20 x 109/l) или при нарушения на тромбоцитните функции и нормален брой на тромбоцитите. Тромбоцитни концентрати се прилагат за профилактика на кръвоизливи при пациенти с тежки тромбоцитопении или нарушени тромбоцитни функции и оперативни интервенции или инвазивни процедури или при краткотрайни тежки хипопродуктивни тромбоцитопении (под 5 - 10 x 109/l) (левкемии, трансплантация на клетки, тъкани и органи). 8.1. Стандартни тромбоцитни концентрати 8.1.1. Индикации 8.1.1.1. тромбоцитопении поради нарушена продукция на тромбоцитите; 8.1.1.2. тромбоцитопении при хиперспленизъм; 8.1.1.3. тромбоцитопении при синдром на дисеминирана интравазална коагулация; 8.1.1.4. тромбоцитопении при масивни трансфузии и кардиопулмонален байпас; 8.1.1.5. неонатална алоимунна пурпура (от съвместим донор или от майката); 8.1.1.6. автоимунна тромбоцитопенична пурпура (при животозаплашващи кръвоизливи); 8.1.1.7. заболявания с нарушения на тромбоцитните функции. 8.1.2. Контраиндикации 8.1.2.1. тромботично тромбоцитопенична пурпура; 8.1.2.2. следтрансфузионна пурпура; 8.1.2.3. хепарин-индуцирана тромбоцитопения. 8.2. Тромбоцитни концентрати, получени чрез аферезна техника (от единичен дарител) 8.2.1. Индикации 8.2.1.1. тромбоцитопенични състояния при алоимунизирани пациенти; 8.2.1.2. тромбоцитопении при пациенти с имунен дефицит. 8.3. Олъчени тромбоцитни концентрати 8.3.1. Индикации 8.3.1.1. тромбоцитопении при болни с компрометиран имунитет; 8.3.1.2. при трансплантация на стволови хемопоетични клетки; 8.3.1.3. при пациенти с миелоаблативна терапия; 8.3.1.4. новородени с масивни трансфузии; 8.3.1.5. недоносени новородени деца; 8.3.1.6. при родствени донори. 8.4. Промити тромбоцитни концентрати 8.4.1. Индикации - при пациенти с доказани антитела спрямо плазмени протеини (анти IgA-антитела при болни с дефицит на IgA-имуноглобулини). 8.5. Обезлевкоцитени тромбоцитни концентрати 8.5.1. Индикации 8.5.1.1. при пациенти с фебрилни нехемолитични реакции; 8.5.1.2. за предпазване от алоимунизация при пациенти, подлежащи на трансплантация на органи и клетки, или хронични реципиенти на кръвни продукти. 8.6. Замразени тромбоцитни концентрати 8.6.1. Индикации 8.6.1.1. приложение на съвместими по HLA и HPA тромбоцитни концентрати, когато липсва съвместим донор за получаване на пресни тромбоцитни концентрати; 8.6.1.2. автоложни тромбоцитни концентрати. 8.7. Дозировка на тромбоцитните концентрати 8.7.1. За лечение на кръвоизливи - по 1 единица тромбоцитен концентрат на всеки 5 - 10 kg телесна маса според вида на тромбоцитопенията и тежестта на кръвоизлива. 8.7.2. За профилактика на кръвоизливи - по 1 единица тромбоцитен концентрат на 10 kg телесна маса през ден. 8.7.3. Ориентировъчни показатели: 8.7.3.1. Профилактично приложение 8.7.3.1.1. прагов брой(*) на тромбоцитите - под 10 x 109/l 8.7.3.1.2. прицелен брой (**) на тромбоцитите - над 25 x 109/l 8.7.3.1.3. прицелен брой на тромбоцитите при операции - над 50 - 80 x 109/l 8.7.3.1.4. количество прелети тромбоцити - над 4 x 1011 8.7.3.2.Терапевтично приложение 8.7.3.2.1. прагов брой на тромбоцитите - индивидуален 8.7.3.2.2. прицелен брой на тромбоцитите - над 40 x 109/l 8.7.3.2.3. количество прелети тромбоцити - над 6 x 1011 Забележка. (*) прагов брой - брой на тромбоцитите на реципиента, при който се налага прилагане на тромбоцитни концентрати. (**) прицелен брой - брой на тромбоцитите, който трябва да се постигне в циркулацията на реципиента след прилагане на тромбоцитни концентрати. 8.8. Подбор на тромбоцитните концентрати 8.8.1. При пациенти без алоимунизация към HLA или HPA-антигени 8.8.1.1. подбират се съвместими по АВО-антигенна система тромбоцитни концентрати; 8.8.1.2. избягва се приложение на тромбоцитни концентрати, получени от Rh-положителни донори на Rh-отрицателни реципиенти, особено на деца и жени във фертилна възраст! 8.8.2. При пациенти с алоимунизация към HLA- антигени 8.8.2.1. подбират се максимално съвместими по HLA и АВО тромбоцитни концентрати, най-добре от един дарител, получени чрез афереза; 8.8.2.2. при липса на съвместими по HLA и АВО тромбоцитни концентрати може да се прилагат такива, които не са съвместими по АВО; 8.8.2.3. при доказана специфичност на антителата по HLA или HPA антигенни системи се подбират съвместими по съответните антигени тромбоцитни концентрати. 8.8.3. При неонатална алоимунна пурпура се прилагат тромбоцитни концентрати, получени от майката, като се отстранява плазмата и се добавя плазма от кръвна група АВ или подходящ електролитен разтвор 8.9. Оценка на резултатите от приложението на тромбоцитни концентрати 8.9.1. при тромбоцитопении 8.9.1.1. по клинични белези; 8.9.1.2. по коригираното повишение на броя на тромбоцитите
жүктеу/скачать 0.54 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||