Трансфузионна хематология
жүктеу/скачать 0.54 Mb.
|
|
10.4. Дозировка 10.4.1. стандартна доза - 5 - 10 ml/kg телесна маса; 10.4.2. при тромботично-тромбоцитопенична пурпура - 30 ml/kg телесна маса (риск от хиперволемия!). 10.5. Оценка на резултатите от клиничното приложение на прясно замразената плазма 10.5.1. при коагулационни нарушения - клинични белези (овладяване на кръвоизливите) и определяне концентрацията на съответните коагулационни фактори в плазмата на реципиента; 10.5.2. при тромботично-тромбоцитопенична пурпура - нарастване броя на тромбоцитите, намаляване концентрацията на лактатдехидрогеназата. 11. Нежелани реакции и усложнения при приложение на кръвни продукти 11.1. хемолитични следкръвопреливни реакции 11.1.1. ранни хемолитични следкръвопреливни реакции Дължат се на интравазално и по-рядко на екстравазално разрушаване на еритроцитите при несъвместимо кръвопреливане най-често по АВО- антигенната система. 11.1.1.1. Клинични прояви: 11.1.1.1.1. повишение на температурата със или без втрисане; 11.1.1.1.2. болки в кръста и на мястото на кръвопреливането; 11.1.1.1.3. стягане в гръдния кош; 11.1.1.1.4. главоболие, гадене, повръщане, диария; 11.1.1.1.5. шок с хипотензия; 11.1.1.1.6. остра бъбречна недостатъчност; 11.1.1.1.7. ДИК-синдром; 11.1.1.1.8. хемоглобинемия, хемоглобинурия. 11.1.1.2. Терапевтично поведение: 11.1.1.2.1. преустановяване на кръвопреливането; 11.1.1.2.2. вземане проби кръв от реципиента за доказване на хемолизата и за имунохематологична диагностика; 11.1.1.2.3. включване на солеви инфузионни разтвори; 11.1.1.2.4. противошокова терапия; 11.1.1.2.5. корекция на хемостазата; 11.1.1.2.6. обменно кръвопреливане. 11.2. Нехемолитични следкръвопреливни реакции: 11.2.1. анафилактични следтрансфузионни реакции. Причиняват се от наличността на анти IgA антитела при лица с вроден дефицит на имуноглобулини от клас IgA. 11.2.1.1. Клинични прояви: гадене, повръщане, коремни спазми, диария, транзиторна хипертенсия, последвана от хипотенсия, втрисане без повишение на температурата, зачервяване на кожата, шоково състояние. 11.2.1.2. Диагноза: доказване на дефицит на IgA и на наличност на специфични анти IgA антитела. 11.2.1.3. Терапевтично поведение: 11.2.1.3.1. преустановяване на преливането на кръвния продукт; 11.2.1.3.2. приложение на епинефрин; 11.2.1.3.3. противошокови мерки. 11.2.2. Алергични следтрансфузионни реакции. Причиняват се от наличност на антитела към преливането на някакъв алерген. 11.2.2.1. Клинични прояви: уртикария, сърбеж, безпокойство, гадене, диспнея, хипотенсия, едем на глотиса. 11.2.2.2. Терапевтично поведение: 11.2.2.2.1. при леки случаи приложение на антихистаминни препарати; 11.2.2.2.2. при тежки случаи мерки както при анафилактичните реакции - епинефрин, противошокови мерки. 11.2.3. Фебрилни нехемолитични реакции Причиняват се от наличност на антилевкоцитни антитела в реципиента и наличност на съответни антигени в преливания кръвен продукт. 11.2.3.1.Клинични прояви: повишение на температурата със или без втрисане и без данни за хемолиза, в по-тежките случаи главоболие, гадене, повръщане, тахикардия. 11.2.3.2.Терапевтично поведение: 11.2.3.2.1. прекъсване на кръвопреливането; 11.2.3.2.2. антипиретици. 11.3. Хиперволемия Причинява се от преливане на големи обеми кръвни продукти с голяма скорост. 11.3.1.Клинични прояви: прояви на конгестивна сърдечна недостатъчност. 11.3.2.Терапевтично поведение: 11.3.3. прекъсване на приложението на кръвния продукт; 11.3.4. терапия на сърдечната недостатъчност. 11.4. Цитратна интоксикация и електролитен дисбаланс. Причиняват се от преливане на големи обеми кръвни продукти. 11.4.1. Клинични прояви: хипокалцемия, хиперкалиемия, метаболитна ацидоза. 11.4.2. Терапевтично поведение: калциев хлорид, корекция на хиперкалиемията и корекция на ацидозата. 11.5. Преливане на бактериално замърсени кръвни продукти Малки количества бактерии, попаднали в кръвните продукти, могат да се развият и размножат. 11.5.1. Клинични прояви: повишена температура, втрисане, гадене и повръщане, диспнея, хипотенсия до шоково състояние, ДИК синдром, остра бъбречна недостатъчност. 11.5.2. Терапевтично поведение: 11.5.2.1. прекъсване на приложението на кръвния продукт; 11.5.2.2. противошокова терапия; 11.5.2.3. венозно приложение на широкоспектърни антибиотици; 11.5.2.4. терапия на ДИК синдрома. 12. Алтернативи на трансфузионната терапия с кръвни съставки 12.1. Автоложни хемотрансфузии. 12.2. Медикаментозно лечение: когато има възможност за медикаментозно повлияване на болестния процес, то се предпочита пред трансфузионната терапия с кръв или кръвни съставки. 12.2.1. Алтернативи на терапия с еритроцитни концентрати: 12.2.1.1. фармакологично повлияване на анемията - лекарства, съдържащи желязо, В12, фолиева киселина или еритропоетин; 12.2.1.2. овладяване на кръвоизливи - с хирургически методи или хемостазни медикаменти. 12.2.2. Алтернативи на терапия с тромбоцитни концентрати - лекарства за повлияване на хемостазата. 12.2.3. Алтернативи на терапия с гранулоцитни концентрати: 12.2.3.1. растежни фактори; 12.2.3.2. антибиотици. 12.2.4. Алтернативи на терапия с плазма: 12.2.4.1. плазмени продукти; 12.2.4.2. хемостазни медикаменти. 13. Терапевтична хемафереза Терапевтичната хемафереза е метод, чрез който се отстранява от циркулацията определен кръвен компонент (клетъчен или плазмен), който е причина за съответното заболяване. Отстраняването на клетки се означава като цитафереза, а отстраняването на плазма - плазмафереза. 13.1. Терапевтична цитафереза: 13.1.1. терапевтична левкоцитофереза (левкафереза) Индикации: 13.1.1.1. левкемия с хиперлевкоцитен синдром; 13.1.1.2. ревматоиден артрит. 13.1.2. Терапевтична тромбоцитофереза 13.1.2.1. Тромбоцитемия с изразена клинична симптоматика. 13.1.3. Терапевтична еритроцитофереза: 13.1.3.1. сърповидноклетъчна анемия с клинична симптоматика; 13.1.3.2. малария с хиперпаразитемия. 13.2. Терапевтична плазмафереза: 13.2.1. автоимунни заболявания - отстраняване на автоложни антитела; 13.2.2. хематологични заболявания; 13.2.3. метаболитни заболявания; 13.2.4. неврологични заболявания; 13.2.5. бъбречни заболявания. Терапевтичната хемафереза се извършва с помощта на клетъчни сепаратори, като процедурата е различна според вида на апарата и кръвния компонент, който трябва да се отдели. Раздел V Трансфузионен надзор 1. Определение Трансфузионният надзор е система за наблюдение, която се основава на: 1.1. постоянно и стандартизирано събиране на данни и анализ на информацията; 1.2. мониторинг на нежеланите реакции и инциденти, свързани с всяка стъпка на цялостния процес от вземането на кръв до преливането, включително грешки при преливането на кръвни съставки; 1.3. събиране на информация за заболеваемостта и разпространението на маркери на инфекциозни заболявания сред донорите на кръв; 1.4. информация за общия брой реципиенти и прелети кръвни съставки; 1.5. контрол по осигуряване на качеството и безопасността на кръвта и кръвните съставки. 2. Цел на трансфузионния надзор Крайната цел на трансфузионния надзор е да осигури безопасни кръв и кръвни съставки и да предотврати повтарянето на нежеланите реакции и инциденти в трансфузионния процес. 3. Транфузионният надзор включва: 3.1. поддържане на регистри по чл. 36 ЗККК в съответствие с Наредба № 29 от 2004 г.); 3.2. установяване и докладване на нежелани реакции и инциденти по време на кръвовземане, изследване, преработване, съхранение и експедиция на кръвта и кръвните съставки; 3.3. установяване и докладване на нежелани реакции и инциденти при кръвопреливания; 3.4. всички мерки, свързани с качествения контрол на всички нива от трансфузионния процес; 3.5. профилактични мерки, като постоянно събиране и анализ на данни от всички звена на трансфузионната верига; 3.6. събиране на данни, свързани с подбора на донорите, като честота и причини за отлагане на донори; 3.7. събиране на епидемиологични данни за донорите с потвърдени положителни резултати от скрининг за инфекциозни маркери; 3.8. система за бдителност за бързо и сигурно предаване на точни и правилни данни на компетентния национален орган в случаите на доказани или вероятни проблеми; 3.9. корективни мерки, отнасящи се до карантиниране или връщане на дефектни материали или продукти, процедури за обратно проследяване на процесите (look-back процедури); 3.10. обучение на персонала от всички звена на трансфузионната верига и обмен на информация. 4. Проследяване на кръвните съставки 4.1. Проследяването на кръвните съставки се гарантира от възможността за проследяване на всяка отделна единица кръв или получената от нея кръвна съставка от донора до крайното й предназначение, без значение дали това е реципиент, производител на лекарства от плазма или място за унищожаване, и от крайното предназначение до донора. 4.2. Лечебните заведения, извършващи дейности по ЗККК, осигуряват проследяването на кръвта и кръвните съставки чрез точни процедури на идентификация, водене на документация и подходяща процедура на етикетиране и докладват на компетентния орган за сериозни нежелани реакции и/или сериозни инциденти. 4.3. (изм. - ДВ, бр. 37 от 2007 г.) ЦТХ и ОТХ към областните МБАЛ трябва да предприемат мерки, които да позволяват проследяване на кръвните съставки до тяхното местоназначение и етап на преработване. 4.4. ЦТХ и ОТХ към областните МБАЛ трябва да поддържат система за уникална идентификация за всеки донор, за всяка единица взета кръв и всяка приготвена кръвна съставка независимо от предназначението им, както и на обектите, на които е доставена дадена кръвна съставка. 4.5. Лечебните заведения, извършващи дейности по ЗККК трябва да имат система за регистрация на всяка получена единица кръв или кръвна съставка, без значение дали е преработена в лечебното заведение или не, за регистрация на крайната дестинация на получената единица кръв, независимо дали е прелята, унищожена или върната на предоставилите ги ЦТХ и ОТХ към областните МБАЛ. 4.6. ЦТХ и ОТХ към областните МБАЛ трябва да имат уникална идентификационна система, която позволява да се направи връзка между тях и всяка взета от тях единица кръв, както и всяка приготвена от ЦТХ кръвна съставка. 4.7. ЦТХ и ОТХ към областните МБАЛ трябва да имат за случаите, в които предоставят единици кръв или кръвни съставки за кръвопреливане, процедура за проверка, удостоверяваща дали всяка експедирана единица е прелята на реципиента, за когото е предназначена, или в случай, че не е прелята, да проверят каква е съдбата й. 4.8. Проследяването трябва да дава информация за общия брой на: 4.8.1. пациентите, получили кръв или кръвни съставки; 4.8.2. използваните единици кръв или кръвни съставки; 4.8.3. донорите, от които са получени прелетите кръв и кръвни съставки. 5. Видове нежелани реакции при пациенти: 5.1. непосредствени реакции, възникнали по време и непосредствено след кръвопреливане, като хемолиза, нехемолитични фебрилни трансфузионни реакции, обрив, еритем, уртикария, анафилактичен шок, бактериално контаминиране, свързано с преливането остро увреждане на белия дроб и др.; 5.2. забавени нежелани реакции след кръвопреливане, като хемолиза, остър GvHD, следкръвопреливна пурпура, увеличение на ALT, хемохроматоза и др.; 5.3. алоимунизация срещу еритроцитни, HLA или тромбоцитни антигени; 5.4. всички неизвестни по-рано нежелани реакции и инциденти, свързани с преливането на кръвни съставки; 5.5. сериозните нежелани реакции включват: 5.5.1. имунна хемолиза, дължаща се на АВО несъвместимост; 5.5.2. имунна хемолиза, дължаща се на други алоантитела; 5.5.3. неимунна хемолиза; 5.5.4. бактериална инфекция, предадена чрез кръвопреливане; 5.5.5. анафилаксия/свръхчувствителност; 5.5.6. свързано с кръвопреливането остро увреждане на белия дроб; 5.5.7. вирусна инфекция, предадена чрез кръвопреливане (НВV); 5.5.8. вирусна инфекция, предадена чрез кръвопреливане (НСV); 5.5.9. вирусна инфекция, предадена чрез кръвопреливане (НIV-1/2); 5.5.10. друга вирусна инфекция, предадена чрез кръвопреливане; 5.5.11. паразитна инфекция, предадена чрез кръвопреливане (Малария); 5.5.12. друга паразитна инфекция, предадена чрез кръвопреливане (посочете); 5.5.13. посттрансфузионна пурпура; 5.5.14. GvHD. 6. Нива на отнасяне на сериозните нежелани реакции
жүктеу/скачать 0.54 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
| ||||||||||||||||||||||||||||||