ТП - телесна повърхност
Минимални желателни стойности на коригираното повишение на тромбоцитите
- 1 h след преливане на тромбоцитните концентрати - над 5 - 7,5 x 109/l;
- 24 h след преливане на тромбоцитните концентрати - над 5 x 109/l;
8.9.2. при нарушения на тромбоцитните функции:
- по клинични белези;
- по корекция на удълженото време на кървене.
9. Клинично приложение на гранулоцитни концентрати
Гранулоцитните концентрати представляват суспенсия на гранулоцити в плазма, получени чрез афереза. Използва се възможността за фагоцитозата на микроорганизми и гъбички от гранулоцитите.
9.1. Индикации - ограничени
9.1.1. пациенти с тежка неутропения (под 0,5 x 109/l) с доказан сепсис и нереагиращи на адекватна антибиотична терапия и гранулоцитен колониистимулиращ фактор;
9.1.2. неонатален сепсис с релативна неутропения (под 3 x 109/l).
9.2. Контраиндикации - краткотрайни неутропенични състояния без инфекция или с инфекция, поддаваща се на антибиотична терапия
9.3. Подбор на дарителите за гранулоцитни концентрати
9.3.1. съвместимост с реципиента по антигенните системи АВО и Rh (поради примес на еритроцити);
9.3.2. при алоимунизирани реципиенти съвместимост по HLA-антигените;
9.3.3. при реципиенти с компрометиран имунитет се прилагат олъчени гранулоцитни концентрати;
9.3.4. при реципиенти, които са СМV-отрицателни, и при новородени деца е препоръчително гранулоцитните концентрати да са от СМV-отрицателни донори.
9.4. Дозировка на гранулоцитните концентрати
9.4.1. за възрастни пациенти - над 2 x 1010 гранулоцити на ден;
9.4.2. за новородени деца - по 0,1 x 1010/kg телесна маса на ден.
9.5. Оценка на резултатите от приложението на гранулоцитните концентрати - степен на повишение на броя на гранулоцитите в кръвта на реципиента.
10. Клинично приложение на плазма
От различните възможни видове плазма най-често за клинично приложение се прилага прясно замразена плазма.
10.1. Индикации
10.1.1. коагулопатии, за лечението на които няма плазмени препарати (дефицит на коагулационните фактори II, ХI, ХIII);
10.1.2. тромботично тромбоцитопенична пурпура;
10.1.3. синдром на дисеминирана интравазална коагулация;
10.1.4. масивни кръвопреливания и дилуционна коагулопатия;
10.1.5. тежки чернодробни заболявания с нарушени протеинсинтезиращи функции;
10.1.6. предозиране на антивитамин К-антикоагуланти;
10.1.7. дефицит на антитромбин III или плазминоген;
10.1.8. дефицит на С1 инхибитор;
10.1.9. екссангвинотрансфузии.
10.2. Контраиндикации
10.2.1. коагулопатии, за лечението на които има плазмени препарати;
10.2.2. обемно заместване;
10.2.3. парентерално хранене;
10.2.4. заместване на имуноглобулини;
10.2.5. при алоимунизация към плазмени протеини.
10.3. Подбор на прясно замразената плазма
10.3.1. тъй като плазмата съдържа естествените кръвногрупови антитела, се подбира съобразно кръвната група на реципиента;
10.3.2. при липса на изогрупова плазма се допуска и приложение на плазма от друга кръвна група, както е посочено на таблица № 1.
|
Таблица № 1
|
|
|
|
|
Приложение на прясно замразена плазма
|
|
|
|
Кръвна група на реципиента
|
Кръвна група на плазмата
|
|
|
А
|
А, АВ
|
В
|
В, АВ
|
0
|
0, А, В, АВ
|
АВ
|
АВ
|
|
|
Достарыңызбен бөлісу: |