Вярата и доверието в бога

Как се намеси Господ? Няма ослепителна светкавица, нито някакъв оглушителен гръм, който да срине залата. Не! Една тайнствена ръка се показва и започва да пише някакви загадъчни знаци по мазилката на стената. Царят вижда тази ръка. Виждат я и големците, и пияните жени, и наложниците на царя. След като надписът е завършен, ръката изчезва. Всички уста онемяват... Царят се взира в написаното. Отива по-близо до загадъчния надпис. Донасят му допълнително осветление. Опитва се да чете, но написаните думи са неразбираеми за Него.Неописуем страх и ужас сковават сърцето му.”Тогава изгледът на лицето на царя се измени, и мислите му го смущаваха, така щото ставите на кръста му се разхлабиха, и коленете му се удряха едно о друго.” /Даниил 5:6/

Царят не разбра текста. Защо тогава се уплаши? Защо се разтрепера като лист? Защо цялото му поведение изразява един невероятен ужас, обхванал го напълно? Защо? Нали не разбираше какво пише на стената? Защото съвестта му не беше чиста. Стихът казва: ”Мислите му го смущаваха”. А защо го смущават мислите му? Защото беше човек с нечиста съвест. Когато един човек е с нечиста съвест, всяка проява на божественото провидение го хвърля в страх и ужас, в тревога и паника.Валтасар се подигра с живия Бог,презря Го в сърцето си и реши пред всички свои гости да Го унижи. И сега инстиктивно разбираше, че това е съдбоносно послание на Бога до него. Обезумял от ужас, той започва да вика с вик на болка и на страх. “Царят извика с голям глас да въведат вражарите, халдейците и астролозите, на които вавилонски мъдреци царят проговаряйки рече: Който прочете това писание и ми яви значението му ще бъде облечен в багреница, златна огърлица ще се окачи около шията му и ще бъде един от тримата, които ще владеят царството. Влязоха, прочее, всичките царски мъдреци; но не можаха да прочетат написаното, нито да явят на царя значението му. Тогава цар Валтасар се смути много, изгледът на лицето му се измени,и големците му се смаяха.” /Даниил 5:7-9/

“Доведете ми веднага всички вавилонски мъдреци”-крещи неистово царят, изтрезнял само за миг от опиянението. Слуги и лакеи тичат бързо да събират мъдреците. Изминава като че ли цяла вечност, докато се появат в залата. А през това време цар и големци, жени и наложници, гледат като омагьосани загадъчните думи на стената, без да смеят да помръднат. И после идват мъдреците. Представям си как Валтасар с разрошени коси, забравил царското си достойнство тича към тях да ги посрещне. Сега те бяха неговата единствена надежда. Обещава им големи почести, слава и богатства, ако прочетат тайнствените думи на стената и му обяснят тяхното значение. Мъдреците се приближават, опитват се да четат, но безуспешно. Със скрит страх в сърцата те признават на царя, че са неспособни да изпълнят неговата заповед. Валтасар е напълно съкрушен.Той рухва напълно отчаян върху меките възглавници. Големците му са смаяни. Те никога не са виждали своя могъщ цар в такова окаяно състояние. Но не могат да му помогнат. Помощта идва от друго място. “От думите на царя и на големците му овдовялата царица влезе в къщата на пируването; и царицата проговаряйки рече: Царю, да си жив до века! Да те не смущават мислите ти, нито да се изменява лицето ти. Има човек в царството ти, в когото е духът на светите богове; и в дните на дядо ти ,в него се намериха светлина, разум и мъдрост като мъдростта на боговете; и дядо ти казвам, царю-го постави началник на врачовете, на вражарите, на халдейците и на астролозите, защото превъзходен дух и знание, разум на тълкуване сънища, изясняване на гатанки и разрешаване на недоумения се намираха в тоя Даниил, когото царят преименува Валтасасар. Сега нека се повика Даниил, и той ще покаже значението на написаното.”

Разбрала за тревогата на своя внук, в залата влиза “овдовялата царица”. Предполага се, че това е съпругата на Навуходоносор, прочутата Нитокрис. И тя предлага на своя внук да повика единствения човек в царството му, който може да прочете този тайнствен надпис и да разтълкува значението му. Това е възрастният, вече на около 85 год., пр.Даниил. С неохота Валтасар приема предложението на възрастната царица. Приема го поради единствената причина, че няма друг избор. Всъщност, той можеше да го повика и по-рано, заедно с другите мъдреци, но съвсем съзнателно не го направи. Даниил служеше на един Бог, когото той презираше. На такова отношение към Бога на евреите той е учен от баща си още от най-ранна възраст. Набонид е произлязъл от родословието на вавилонските свещенници и се е отличавал с пословична ревност за възстановяването на всички свещени места и забравени обряди. Валтасар следва със същата ревност примера на баща си. Той не желае да има нищо общо с евреите и с техния Бог. Но сега няма друг изход. Даниил е последната му надежда. Следва заповед за довеждането му пред царя.

“Тогава Даниил биде въведен пред царя. Царят проговаряйки рече на Даниила: Ти ли си оня Данаил, който си от пленените юдейци, които дядо ми царят доведе от Юдея? Чух за тебе, че духът на боговете бил в тебе, и че светлина, разум и превъзходна мъдрост се намирали в тебе. И сега бяха въведени пред мене мъдреците и вражарите, за да прочетат това писание и ми явят значението му; но не можаха да покажат значението на това нещо. Но аз чух за тебе, че си могъл да тълкуваш, и да разрешаваш недоумения; прочее ако можеш да прочетеш написаното и да ми явиш значението му, ще бъдеш облечен в багреница, златна огърлица ще се окачи около шията ти, и тище бъдеш един от тримата, които ще владеят царството.” /Даниил 5:13-16/

Познава ли царят кой е Даниил? Твърде добре! Знае ли откъде е ? Разбира се! Знае ли за неговите способности и каква роля е играл при царуването на дядо му Навуходоносор? Отлично знае... Но въпреки това не сметна за нужно да се възползва от мъдростта и познанията на Даниил, когато застана начело на държавата. Те вече не му бяха нужни, пък и той беше само един евреин. Но сега нуждата отново го тласка към него. Страхът, отчаянието и нуждата му са толкова големи, че той решава да надмине дядо си в обещанията и предлага трето царско място за пророка и много богатства, ако успее да прочете написаното и да го изтълкува.Това на съвременен език се нарича подкуп. Опитвайки се да купи Даниил, Валтасар си въобразява, че по този начин ще може да използва пророка и да го направлява според собствените си интереси. И още нещо. Това е начин /както вярва той/ да усмири Данииловия Бог, Когото е подиграл и оскърбил току-що, и да спечели благоволението Му. Даниил разбира подбудите на царя и категорично отхвърля предложението му.“Тогава в отговор Даниил рече пред царя: Подаръците ти нека останат за тебе, и дай на други наградите си;все пак аз ще прочета на царя написаното,и ще явя значението му.”

“Царю, нямам нужда от твоите дарове. Аз съм стар човек, не ми трябват похвали и награди. Дай ги на друг!” Даниил никога не беше служил за материални награди и отличия. Други много по-възвишени цели определяха и ръководеха живота му. Валтасар трябваше да разбере, че Даниил не може да бъде купен. “Ще прочета и ще кажа значението на тези думи и без награди.” И пророкът започва: “ Царю, Всевишният Бог даде на дядо ти Навуходоносора царство и величие, сила и чест; и поради величието, което му даде, всичките племена, народи и езици трепереха и се бояха пред него; когото искаше убиваше, и когото искаше опазваше жив, когото искаше възвеличаваше, и когото искаше унижаваше. Но когато се надигна сърцето му ,и духът му закоравя та да постъпва гордо, той беше свален от царския си престол, славата му се отне от него, и биде изгонен измежду човеците; сърцето му стана като на животните, и жилището му бе между живите осли; хранеха го с трева като говедата, и тялото му се мокреше от небесната роса ,догдето призна, че Всевишният Бог владее над царството на човеците, и когото иска поставя над него. А ти, негов внук Валтасаре, не си смирил сърцето си, макар и да знаеша всичко това, но си се надигнал против небесния Господ; и донесоха пред тебе съдовете на дома Му, с които пиехте вино ти и големците ти, жените и наложниците ти; и ти славослови сребърните, златните, медните, железните, дървените и каменните богове, които не виждат, нито чуват, нито разбират; а Бога, в Чиято ръка е дишането ти, и в Чиято власт са всичките твои пътища не си възвеличил. Затова от Него е била изпратена частта от ръката, и това писание се написа.”

Както и при Навуходоносор, Даниил не започва веднага с тълкуването.Той връща лентата назад. Припомня на Валтасар страшната участ, която сполетя дядо му Навуходоносор, когато се възгордя, забрави напълно Небесния Бог и реши да заеме Неговото място. И тогава трябваше да бъде смиряван по един много драматичен начин. Гледайки право в очите разтреперения от страх вавилонски владетел, Даниил му казва нещо, което той не желаеше да чуе: ”А ти, негов внук, Валтасаре, не си смирил сърцето си, макар и да знаеше всичко това” Думите му се забиват като стрели в сърцето на царя и променят цвета на лицето му. Точно това не желаеше да чува сега той. Точно от тази истина бягаше през целия си живот. Точно тази истина желаеше да заключи зад десет врати и там да я погребе завинаги. Това беше истината, която го дразнеше, защото го задължаваше към определени постъпки, които не му харесваха. И затова правеше всичко възможно да я изолира от живота си, да я забрави. Да, Валтасар знае, че израилевият Бог е истинският Бог и точно затова се стреми да Го унизи. Човек не се надига и не се стреми да унизи нещо, в което не вярва. Точно това познание прави нечестието му още по-тежко. Като тежки чукове се стоварват върху главата на Валтасар думите на еврейския пророк: “Въпреки че знаеше за живия Бог, въпреки че знаеше и за Неговата драстична намеса в живота на дядо ти Навуходоносор, когато той се самозабрави в гордостта си, ти негов внук Валтасаре, не си взе поука от всичко това. Не само че не си взе поука, но и надмина дядо си в отстъплението си от живия Бог. Реши да отдадеш цялото си внимание и почит на идолите, на златните и каменните си богове, които нито чуват нито виждат, а живия Бог, в чиято ръка е дишането ти не възвеличи. Нещо повече. Със своята безумна постъпка да се поругаеш с този Бог, като пиете ти и гостите ти от свещените Му съдове, ти премина всякаква граница. Затова сега този Бог, когото ти така дръзко похули, ти изпраща това послание.” Даниил е възмутен от постъпката на царя и това явно личи от гневната му реч, с която порицава и обвинява вавилонския владетел. Фактът, че не започва веднага с тълкуването на надписа, а отправя тези остри думи към Валтасар означава, че нечестието на царя и отношението му към живия Бог го вълнуват много повече, отколкото разгадаване тайната на надписа. Но ето че идва време и за самото послание:“И ето писанието, което се написа: М, не, М, не, Т, кел, Уфарсин. Ето значението на това нещо: М, не, Бог е преброил дните на твоето царство и го е свършил; Т, кел. Претеглен си на везните и си бил намерен недостатъчен. П, рес, Раздели се царството ти и се даде на мидяните и персите.”

Думите, които бяха изписани на стената означаваха мерки за тегло, с които са си служили продавачите на пазара. МЕНЕ /мина-600гр/, ТЕКЕЛ /сикъл-10 гр./, УФАРСИН /полумина-300гр./

Трябва да знаем, че по това време търговията е основно занятие на по-голямата част от населението на Вавилон. Дори самите царе, паралелно с висшите си админастративни дейности, редовно се занимавали и с търговия. Валтасар е бил известен като търговец на вълнени одежди. Затова Бог избира думи, които търговецът Валтасар може да разбере. Вестта е ясна-след като има указание за разпродажба на теглилките, това означава, че е настъпил и краят на неговата търговия.

Възможно е царят да не е разбрал напълно смисълът на изпратеното му послание. От една страна страхът е парализирал способността му да мисли правилно, а от друга съзнателното нежелание да приеме една такава вест са го направили глух и сляп. Затова сега ще бъде принуден да чуе обяснението на еврейския пророк, който ще предаде ясния смисъл на вестта. А тя е кратка и ясна: ”Бог е преброил дните на твоето царство, и го е свършил. Претеглен си на везните, и си бил намерен недостатъчен. Раздели се царството ти, и се даде на мидяните и персите.”

Три огнени думи стояха на стената в царската зала. И тези три огнени думи означаваха:

”ПРЕБРОЕН”,”ПРЕТЕГЛЕН”,”РАЗДЕЛЕН”.

Валтасар разбира, че е преминал границата, че царсвото му е в опасност и че краят е неизбежен. Текстът ни докладва, че въпреки ужасната вест, която Даниил му предаде, царят изпълнява обещанието си. “Тогава Валтасар заповяда, та облякоха Данаила в багреницата, окачиха златната огърлица около шията му, и прогласиха за него да бъде един от тримата, които да владеят царството.” /Даниил 5:29/

Любопитно е за нас да разберем защо сега Даниил се съгласява да приеме тези почести, след като преди категорично ги отказваше. Има едно единствено обяснение. Даниил не си е променил мнението, по-скоро той приема тези почести, защото при сегашното положение те вече нямат никаква стойност.

Следващите стихове предават и самото изпълнение на присъдата.“В същата нощ царят на халдейците биде убит. И мидянинът Дарий, който бе на около шесдесет и две години, взе царството.” /Даниил 5:30,31/

През това време Кир Велики е пуснал в ход своя гениален план. Научил за предстоящето празненство, той решава да се възползва от пониженото внимание на охраната на градските стени и да атакува града. През нощта на 12.10.538год. отбива водите на р.Ефрат, които потичат по предварително прокопания канал към дъното на пресъхналото езеро. Вавилонските войници, улисани в тържествата, не забелязват, че водите на реката бързо намаляват и по дъното вече може спокойно да се ходи. Когато това става възможно, Кир влиза по коритото на реката в града. Но дори и сега атаката му щеше да бъде обречена на гибел, ако и тук Господ не му беше помогнал. От двете страни на р.Ефрат е имало високи стени, снабдени с яки медни врати. Вратите са били медни, за да не ръждясват от водите на реката.Така че дори промъкнал се по някакъв начин по водата, човек не може да влезе в града. Но още преди 150 год.Бог беше казал чрез пр.Исая, че на необходимото време, Той ще помогне на Кир и тези врати ще бъдат отворени.

“Така казва Господ на помазаника Си, На Кира, когото Аз държа за дясната ръка, за да покоря народи пред него, и да разпаша кръста на царе,за да отворя вратите пред него. Та да не затворят портите: Аз ще ходя пред тебе и ще изравня неравните места; ще разбия медните врати и ще строша железните лостове.” /Исая 45:1,2/

И сега времето беше дошло. Когато Кир влиза зад крепостните стени, той намира медните врати от двете страни на реката отворени и неохранявани. Всичко в града пие и празнува. Кир се е снабдил и с маскарадни костюми, с които е облякъл своите войници, така че няма никаква видима разлика между войниците му и веселящите се вавилонци. Изненадващо той нахлува с войската си в царския дворец, убива Валтасар, а големците му пленява. На сутринта градът осъмва с новината, че е превзет от персите.

Така приключва историята на най-бляскавото царство в света. Тъжен и печален край. В онази последна нощ Валтасар и неговите големци изпълниха мярката на своята вина и вината на халдейското царство. Божията закриляща ръка завинаги се отдръпна от тях, оставяйки ги в ръцете на погубителя.

Много и важни поуки е записал Бог в Даниил 5 гл. Кои са те?

1/ Валтасар и неговите големци изпълниха мярката на своето беззаконие точно по времето на разюздано пируване. Пируването се оказа фатално и за предпотопния свят! Това беше фаталният грях на Содом и Гомор! Пируване и веселба ще напълни мярката на беззаконието и на този свят. Заявлението на Исус е категорично:“ И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия Син; ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ное влезе в ковчега, и дойде потопът и ги погуби всички. Така също, както стана в Лотовите дни; ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и градяха, а в деня, когато Лот излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето и ги погубиха всички-подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви.”

/Лука 17:26-30/

Хората не загиват, защото пируват, а защото пируването ги ограбва от човешкото-стават недостатъчни. Поведението на Валтасар наистина беше поведение на един недостатъчен човек. Той живееше в смъртната сянка на гибелта, а се чувстваше напълно сигурен. Вместо зорко да пази града, той пирува! Вместо да е буден и трезвен, той се опива! Вместо да помни проявите на живия Бог в живота на дядо му Навуходоносор, той си спомня за свещените съдове, задигнати от ерусалимския храм! Вместо да си вземе поуки и да се стресне, той реши да се подиграе с Този, в Чийто ръце беше живота му. Всички пируващи в царската зала също много добре знаеха кой е този Бог, Чийто свещени съдове се оскверняваха. Но с размътени от алкохола глави и те дързостно застанаха на страната на Валтасар.Това се оказа гибелно за тях и за цялата нация.

Защо стават недостатъчни пируващите? Защото пируването е извратено задоволяване на плътта, което свежда човека до най-ниско ниво, нивото на животните. И когато човек напълно се обезслави и загуби човешкия си образ, когато стане носител и проводник само на зло-Бог се намесва.

“А делата на плътта са явни; те са: блудство, нечистота, сладострастие, идолопоклонство,

Религиозната писателка Е.Вайт описва този грях по следния начин:

“Този основен грях-удоволетворяването на неестествения апетит, възбуди страстите на хората преди потопа и доведе до всеобща поквара, докато накрая насилията и престъпленията им достигнаха до небето и Бог с потоп изми земята от нейната морална нечистота.”

“Разюздаността в яденето и пиенето, покваряват ума, развращават сърцето и подчиняват благородните качества на душата на животинските страсти.” /Из кн.”Диета и храна”/

Валтасаровци днес има на всяка крачка. Бих могъл да кажа, че целият свят днес е един голям Валтасар-почти липсват ценности и идеали. В техническо отношение стигнахме далеч /така беше и в древния Вавилон/, но в морала се сринахме тотално /пак като Вавилон/. Колко много общи неща има между нас и древния Вавилон! Ядене, пиене, веселби-това са удоволствията и целите на модерния човек. Но те със сигурност ни водят към онази фатална нощ, когато Бог ще изрече присъдата над този свят: ПРЕБРОЕН, ПРЕТЕГЛЕН, РАЗДЕЛЕН!”

В тази драматична случка има важна поука и за всички християни, които не се провиняват в пирувания, но за сметка на това вършат други не по-малко лоши неща. Безумието на Валтасар се състоеше в това, че въпреки отличното познаване на живия Бог и Неговата воля, дръзко реши да върви против Него. А ние? Знаем ли кой е Бог? Да. Познаваме ли Неговата воля? Отлично я познаваме. А как живеем? Не ставаме ли често Валтасаровци, когато съвсем съзнателно вървим против нея?! И понеже нищо не се случва, често дръзко продължаваме напред. Но една ръка записва и до днес:

“Но на нечестивия казва Бог: Що правиш ти та разгласяваш Моите повеления, и разказваш завета Ми с устата си. Тъй като сам ти мразиш поука, и хвърляш зад себе си Моите думи? Ако видиш крадец, тичаш с него и с прелюбодейците участвуваш. Предаваш устата си на зло и езикът ти устройва коварство. Като седиш, говориш против брата си; разсяваш клетвата против сина на майка си. Понеже си сторил това и Аз премълчах, ти си помислил, че съм съвсем подобен на тебе. Но Аз ще те изоблича, и ще изредя всичко това пред очите ти.” /Псалм 50:16-21/

Ако ти и аз престъпваме съзнателно Божия закон, говорим един срещу друг /някои смятат, че това изобщо не е грях/, тогава не е задължително да очакваме гръмове, светкавици и земетресения в нашия живот... Не! Някой ден или нощ една тайнствена ръка може да изпише и нашата присъда:

”ПРЕБРОЕН , ПРЕТЕГЛЕН, РАЗДЕЛЕН”

Дано за никого от нас не се изрече тази присъда!

Изучаването на историческото изпълнение на библейските пророчества е от изключителна важност за нас, тъй като това е най-сигурното доказателство за техния божествен произход. В цялата Вселена няма друг освен Бог, който може да прави предсказания за бъдещи събития, за стотици и хиляди години напред и след това да ги реализира съвършено. В изследването на кн.Даниил ние ще се убеждаваме непрекъснато в тази истина. Това пък от своя страна ще укрепи и засили вярата ни в живия Бог. Искрената, дълбоката и интилигентната вяра ще промени напълно живота ни и ще го направи пълноценен и щастлив. Така променен и облагороден, човек е готов за вечността-неговата крайна цел.

В кн.Даниил 5 гл. е описано превземането на Вавилон. Как точно исторически се изпълни това бе разгледано в предходната тема. За нас това щеше да бъде само едно историческо събитие и нищо повече, ако обаче появата, възходът и падането на Вавилон не беше съвсем точно предсказано стотици години по-рано! Това излиза извън рамките на обикновено историческо събитие. За всеки разумен човек това означава-Бог контролира нещата и осъществява Своя план. Да си припомним думите на младия еврейски роб Даниил,които той каза на цар Навуходоносор близо 70 год.преди падането на Вавилонското царство: “Царю, ти си цар на царете, на когото небесният Бог даде царство и сила, могъщество и слава, и където и да живеят човеците, горските зверове и небесните птици,Той ги е дал в твоята ръка, и те е поставил господар над всички тях. Ти си оная златна глава. И ПОДИР ТЕБЕ ЩЕ СЕ ИЗДИГНЕ ДРУГО ЦАРСТВО...” /Даниил 2:37-3/

За цар Навуходоносор това бе вест, която той не желаеше да приеме и многократно я отхвърляше. Дори се опита да покаже на всички свои поданици, че еврейският пророк и неговият Бог са в грешка, и че неговото царство ще просъществува вечно. Но в края на своя живот призна истината: “ ...и разумът ми се възвърна като благослових Всевишния и похвалих и прославих Онзи, Който живее до века, понеже владичеството Му е вечно владичество, и царството Му из род в род.” /Даниил 4:34 /

Навуходоносор разбра най-после, че царството му няма да бъде вечно, ще бъде заменено от друго, но това няма да стане по време на неговото владичество. Мярката на беззаконието Вавилон изпълни при цар Валтасар и тогава Бог се намеси. Вавилонското царство падна и бе сменено от царството на Мидия и Персия. Това бе и първото изпълнение на пророчеството от Даниил 2гл.

Падането на Вавилон е от съществено звачение и е ключ към разгадаване и разбиране цялостната вест на книгите Даниил и Откровение. Вавилонският цар беше поробител на Божия народ, а Вавилон беше мястото, където този народ беше закаран в плен.Така Вавилон може да се разглежда като място на скръб, страдание и бедствия за последователите на истинския Бог, а падането му-като избавление за тях. Тази постановка е от изключително значение за правилното тълкуване на вестта от кн.Откровение, която касае участта на Божия народ, който ще живее в края на земната история. Затова трябва да я запомним много добре и да я държим непрекъснато в ума си при изследването на настоящата тема.

Библията ни говори за Вавилон, влагайки в това име двояко значение.

1/ Старозаветен, буквален град Вавилон, построен през 2230 год.пр.Хр.от Нимрод. От значение за нашето изследване е да проучим как този град е получил името си? В самото име е закодирана ценна информация, която ще ни трябва по-късно. Да прочетем това в Библията.

“А по цялата земя се употребяваше един език и един говор. И като потегляха човеците към изток, намериха поле в Сенаарската земя, гдето се и заселиха. И рекоха си един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал. Ирекоха: Елате, да си съградим град, даже кула, чийто връх да стига да небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя. А Господ слезе да види града и кулата, които градяха човеците. И рече Господ: Ето, едни люде са, и всички говорят един език, и това е, което са почнали да правят; и не ще може вече да им се забрани, какво да било нещо, що биха намислили да направят. Елате да слезем, и там да разбъркаме езика им, тъй щото едни други да не разбират езика си. Така Господ ги разпръсна от там по лицето на цялата земя, а те престанаха да градят града. За това се наименува Вавилон /бъркотия/, защото там Господ разбърка езика на цялата земя; и от там Господ ги разпръсна по лицето на цялата земя.”