Биография "Виждаш ли светлина, докато заспиваш?" попитал Шри Рамакришна, когато срещнал Нарендра за първи път. "

“Виждаш ли светлина, докато заспиваш?” - попитал Шри Рамакришна, когато срещнал Нарендра за първи път. “Да, виждам. Не е ли така с всеки?” Гласът на момчето бил изпълнен с почуда.

Скоро след като се срещнали, Шри Рамакришна задал на Нарендра този въпрос; неговият отговор му дал възможност да затвърди своето дълбоко интуитивно прозрение за миналото, характера и съдбата на този забележителен младеж, който по-късно щял да стане Свами Вивекананда. В по-късните си години самият Вивекананда описва тази своя свръхестествена способност: “От най-ранните си дни, които мога да си спомня, аз виждах една удивителна точка от светлина между веждите си веднага щом затворех очи за сън и винаги с голямо внимание наблюдавах нейните разнообразни изменения. Тази светлина често променяше цвета си и ставаше все по-голяма и по-голяма, докато достигнеше размера на топка; накрая тя се пръсваше и покриваше цялото ми тяло от главата до петите с бяла течна светлина.

“В момента в който това се случеше, аз изгубвах съзнание за света и заспивах. Вярвах, че това е начинът, по който всеки заспива. После, когато пораснах и започнах да практикувам медитация, тази точка от светлина се появяваше пред мен веднага щом затворех очи и аз се концентрирах върху нея.”

Шри Рамакришна имал видение преди Нарендра да се роди:

“Един ден открих, че умът ми се рее високо в самадхи и се носи по някакъв сияен път. Докато той се издигаше все по-високо и по-високо, виждах от двете си страни идеалните форми на много богове и богини. След това умът ми достигна крайните предели на този регион, където една сияйна преграда разделяше сферата на относителното съществуване и тази на Абсолюта. Преминавайки през нея, той достигна трансценденталното царство, където не можеше да се види никакво материално същество¹. Но в следващия миг видях седем внушаващи благоговение мъдреци, седнали в самадхи. Хрумна ми, че те трябва да са надминали не само хората в своето познание и святост, в своята отреченост и любов - но също така и боговете. Изгубен във възхищение, аз размишлявах върху тяхното величие, когато видях как една част от сияйното недиференцирано пространство на този регион се кондензира във формата на едно божествено дете. То отиде при един от мъдреците, нежно обгърна врата му със своите прекрасни малки ръце, и обръщайки се към него с мил глас, се опита да го изтръгне от състоянието на самадхи. Това вълшебно докосване събуди мъдреца от неговото свръхсъзнателно състояние и той погледна с полуотворени очи чудното дете. С голяма радост то му каза: ‘Слизам долу. Ти също трябва да дойдеш с мен’. Той остана мълчалив, но неговия мек и нежен поглед изрази съгласието му. Веднага щом видях Нареднра, аз разпознах този мъдрец.”

По-късно Шри Рамакришна споделя факта, че това дете не е никой друг освен самия той.

Свами Вивекананда е роден в Калкута, на 12 януари 1863г., в 6:49ч. сутринта, понеделник и на него е било дадено името Нарендранатх Датта. Бхуванешвари Деви, майката на Нарендра преди това била практикувала аскетизъм и се молела на Вирешвар Шива от Варанаси да й даде син. Тя била щастлива, че Господ е отговорил на молитвата й. Бхуванешвари Деви била дълбоко религиозна и отглеждала своите деца според древните духовни традиции на Индия. Тя учела Нарендра: “Остани чист през целия си живот; пази честта си и никога не потъпквай честта на другите. Бъди много спокоен, но когато е необходимо направи сърцето си твърдо.” Неговият баща, Вишванатх Датта, бил адвокат във Върховния Съд на Калкута. Той бил безкрайно щедър и имал прогресивни възгледи по социалните и религиозните въпроси, дължащи се може би на Западното образование, което той бил получил.

Отгледан и възпитан в Калкута от деветнадесети век, още от ранна възраст Нарендра бил запознат с принципите на Западното мислене, които учели, че човек не трябва да приема нищо без доказателство. Въпреки че бил блестящ ученик, с големи познания в историята, философията, литературата и съвременната Западна мисъл, той твърдо отстоявал своето убеждение: Не вярвай на нещо, само защото си го прочел в някоя книга. Не вярвай на нещо, просто защото някой друг го е казал. Открий истината за себе си. Това е реализацията.

Шри Рамакришна казал за него: “Нарендра е велика душа, съвършена в медитацията. Той разсича воалите на Майа на парчета с меча на познанието. Загадъчната Майа никога не може да получи контрол върху него.”

Веднъж когато Нарендра медитирал с приятелите си, се появила кобра. Другите момчета с уплашили; те се развикали, за да го предупредят и избягали. Но Нарендра останал неподвижен. След като постояла малко, кобрата пропълзяла отдалечавайки се. По-късно той казал на родителите си: “Въобще не разбрах за змията, нито за нещо друго. Чувствах неописуема радост.”

На петнадесет години Нарендра изпитал духовен екстаз. Той пътувал със своето семейство към Райпур в Централна Индия и част от пътуването трябвало да бъде направено в биволска каруца. В този ден въздухът бил свеж и чист, дърветата и увивните растения били покрити с цветове, а в гората пеели птици в красиво оперение. Каруцата стигнала до тяхна клисура, а високите върхове издигащи от двете й страни, почти се докосвали едни с други. Погледът на Нарендра попаднал върху един гигантски естествен пчелен кошер в цепнатината на една огромна скала. Вероятно кошерът бил там от много дълго време. Изведнъж неговият ум се изпълнил със страхопочитание и благоговение пред Божественото Провидение и той изгубил съзнание за външния свят. Това бил може би първият път, в който неговото мощно въображение му помогнало да се изкачи до царството на свръхсетивното.

Веднъж, в дните когато бил ученик, Нарендра имал видение:

“Докато ходех на училище, една нощ медитирах зад затворените врати в стаята си и достигнах до дълбока концентрация на ума. Колко дълго бях медитирал по този начин, не мога да кажа. Изведнъж от южната стена на стаята излезе една сияйна фигура, която пристъпи и застана пред мен. Това беше фигурата на саннясин (монах), който беше потопен в покой, той беше с обръсната глава и носеше тояжка в едната си ръка и камандалу (съд за вода) в другата. Той се взираше в мен известно време и изглеждаше така, сякаш ще ми каже нещо. Аз също се взирах в него в мълчалива почуда. Но изведнъж ме обхвана някакъв страх. Отворих вратата и избягах от стаята. После ми хрумна, че е глупаво да бягам така; може би той щеше да ми каже нещо. Но никога повече не съм виждал тази фигура. Мисля, че този когото видях беше Бог Буда.”

Уилям Хейсти, директорът на Института на Общото Събрание (днес Шотландския Църковен Колеж) отбелязал: “Нарендранатх е истински гений. Пътувал съм нашир и надлъж, но никога не съм срещал младеж с неговите таланти и способности, дори в германските университети, сред студентите по философия.” Д-р Браджендра Натх Сийл, състудент на Нарендра, който по-късно става водещ индийски философ, пише: “Безспорно един талантлив младеж, общителен, свободен и оригинален в поведението си, сладкогласен певец, душата на всяка компания, винаги блестящ събеседник, понякога остър и саркастичен, пронизващ с мълнии на духовито остроумие представленията и маскарадите на света, винаги осмиващ, но в същото време криещ най-нежното сърце под одеждите на цинизма; силно вдъхновен бохем, но притежаващ онова, което липсва на бохемите, желязна воля; донякъде властен и безапелационен, говорещ с нотки на авторитет и при всичко това притежаващ една странна сила на погледа, която може да държи неговите слушатели запленени.”

Нарендра бил всестранно развита личност: той бил музикант, дебатьор, спортист, филантроп, идеален йогин, мистик, аскет, работник и философ. Той бил олицетворение на енергията. По-късно казал на един от своите английски последователи: “В детството си наблюдавах от мен да излиза една неизчерпаема сила, която сякаш заливаше цялото ми тяло. Ставах неспокоен и не можех да седя мирно. Затова никога не ме свърташе на едно място... Сякаш вътрешностите ми вибрираха, правеха ме неспокоен и ме караха да направя нещо.”

Ромен Ролан, известният френски писател и биограф на Свами Вивекананда, пише: “Той бил висок (около 175 см), тежал 77 кг., бил с широки, изправени рамене и гръден кош, бил як, със здраво телосложение и мускулести ръце, тренирани във всякакви спортове. Бил мургав, с широко лице и чело, със силна челюст и с прекрасни очи - големи, тъмни и доста изпъкнали, с тежки клепачи, чиято форма напомняла за класическото сравнение с листо от лотосов цвят. Нищо не убягвало от неговия магически поглед, способен еднакво да обгърне човек с неустоимо очарование, да блести от духовитост, ирония или доброта, да се изгуби в екстаз или да се гмурне властно до самото дъно на съзнанието и да сразява със своя гняв. Но неговата най-характерна чета била царствеността. Той е бил роден крал и никой никога не се приближавал до него, независимо дали в Индия или Америка, без да отдаде почит на неговото величие.”

В своето ревностно желание да реализира истината, младият Нарендра практикувал медитация; той изучавал различни религиозни и философски системи на Изтока и Запада; срещал се с различни религиозни лидери, но нито едно от тези неща не било от полза. Дори станал член на Брахмо Самадж, социално-религиозна организация и попитал нейния лидер, Девендранатх Тагор, “Господине, виждал ли сте Бог?” Девендранатх се притеснил и отговорил: “Моето момче, ти имаш очите на йогин. Трябва да практикуваш медитация.”

Духовната борба на Нарендра продължила. Той за първи път чул за Шри Рамакришна по време на един литературен урок, докато слушал Директора Хейсти, който изнасял лекция върху “Екскурзията” на Уърдсуърд и природния мистицизъм на поета. Хейсти казал на своите ученици, че такова преживяване е възможно чрез чистота и концентрация, но в съвремието то е станало изключително рядко. “Знам само за един човек,” добавил той, “който е реализирал това блажено състояние и това е Рамакришна от Дакшинешвар. Ще разберете това по-добре, ако посетите този светец.”