възрастни, старци — епидемията не щади никого. Единственият начин да се оцелее е да се избегне
заразяването.“
Засягащ първо дробовете, великденският вирус бързо преодолява съпротивата на тялото, като атакува
дихателната и храносмилателната система. Сред ранните симптоми на болестта са дезориентация, висока
температура, главоболие, кашлица и повръщане. С напредването ѝ жертвите получават масивни вътрешни
кръвоизливи, които обикновено водят до смърт в рамките на 36 часа, макар да се съобщава за случаи, в
които пациентите издъхват за по-малко от два часа. В редки случаи жертвите на заболяването проявяват
симптомите на трансформация, типични за северноамериканския щам, включително повишена
агресивност, но досега не е известно някое от засегнатите лица да е оцеляло след 36-те часа.
„Тези симптоми се наблюдават в малък процент от случаите“, каза Дюплеси пред журналисти. „На
този етап не знаем защо при тези лица заболяването протича по различен начин.“
Представители на Световната здравна
организация предполагат, че вирусът е бил пренесен от
Северна Америка чрез кораб или самолет въпреки международната карантина, наложена от ООН през
месец юни преди две години. Според други хипотези патогенът произхожда от птици и има връзка с
масовото измиране на няколко вида мигриращи пойни птици в южната част на планината Урал малко
преди избухването на епидемията.
„Разглеждаме подробно всички възможности“, заяви Дюплеси.
Според една теория епидемията е дело на терористи. В отговор на непрестанните спекулации в
пресата генералният секретар на Интерпол Хавиер Кабрера, бивш директор на Вътрешна сигурност и член
на американското правителство в изгнание в Лондон, каза пред журналисти: „До този момент нито една
групировка не е поела отговорност, но разследването продължава“. Кабрера добави, че няма доказателства
която и да било терористична
групировка или държава, подкрепяща терористични групировки, да
разполага с ресурси за създаване на подобен вирус.
„Въпреки многобройните предизвикателства продължаваме да координираме дейността си с
полицейските органи и разузнавателните агенции по целия свят — каза Кабрера. — Изправени сме пред
глобална криза, която налага глобална реакция. Ако открием достоверни доказателства, че епидемията е
предизвикана от хора, уверявам ви извършителите ще бъдат изправени пред правосъдието.“
Военно положение е въведено почти по целия свят, стотици градове са обхванати от метежи и се
съобщава за ожесточени сражения в Рио де Жанейро, Истанбул, Атина, Копенхаген, Прага, Йоханесбург,
Банкок и много други. В отговор на вълната от насилие на извънредна среща в
Хага от ООН призоваха
страните по целия свят да се въздържат от използването на оръжия за масово поразяване.
„В момента човечеството не бива да се обръща срещу себе си — каза генералният секретар на ООН
Ан Юн-дей в официално съобщение до медиите. — Човечността ни трябва да е пътеводната ни светлина в
тези мрачни дни.“
Прекъсванията на тока из цяла Европа допълнително усложняват опитите за овладяване на
положението и всяват още по-голям хаос. Във вторник вечерта в тъмнина потъна район, простиращ се от
Дания на север до Южна Франция и Северна Италия на юг. За спирания на електричество се съобщава и
из цяла Азия, Япония и Западна Австралия.
Наземните и мобилни комуникационни мрежи също са засегнати, което откъсна много градове и села
от външния свят. В Москва спирания на водата и бурните ветрове предизвикаха опустошителни пожари,
които изпепелиха голяма част от града и убиха хиляди хора.
По думите на очевидец: „Целият град е разрушен. Москва вече не съществува“.
Съобщава се и за все повече масови самоубийства и така наречените „култове към смъртта“. В
понеделник сутринта в Цюрих полицейски служители след подаден сигнал за подозрителна миризма
откриха склад с над 2500 трупа, включително деца и бебета. Според полицията групата е използвала
смъртоносен коктейл от мощния барбитурат секобарбитал, смесен с плодово мляко на прах. Макар
повечето от жертвите очевидно да са взели наркотика доброволно, някои от телата са били с вързани крака
и ръце.
В изявление пред медиите директорът на полицията в Цюрих Франц Шац определи гледката като
„неописуем ужас“.
„Не мога да си представя какво отчаяние са изпитвали тези хора, за да сложат край не само на своя
живот, но и на живота на децата си“, сподели Шац.
По целия свят огромни маси от хора се стичат в храмовете в търсене на
утеха по време на тази
безпрецедентна криза. В Мека, свещеният за исляма град, милиони продължават да прииждат въпреки
недостига на храна и вода. В Рим папа Корнелий II, за когото многобройни очевидци твърдят, че изглежда
болен, се обърна към вярващите във вторник вечерта от балкона на папския дворец и ги призова „да се
уповават на всемогъщия и милостив Бог“.
Под звъна на камбаните из целия град папата каза: „Ако Божията воля е това да са последните дни на
човечеството, нека се изправим пред небесния си баща с мир и спокойствие в сърцата. Не се поддавайте
на отчаяние, защото Бог е любящ и в милостивите му ръце чедата му намират покой от началото на
времето, и така ще бъде навеки“.
С нарастващия брой на жертвите здравните власти се опасяват, че непогребаните тела ще ускорят
разпространението на заразата.
Тъй като не успяват да смогват, властите в много европейски градове
копаят масови гробове. На други места погребват мъртвите в морето, като извозват труповете с товарни
влакове до най-близките пристанища.
Въпреки рисковете много от опечалените взимат нещата в свои ръце и използват всяко свободно късче
земя, за да погребат близките си. В прочутия Болонски лес в Париж, един от градовете с най-богата
история в Европа, сега има хиляди гробове. Същата гледка може да се види и в градове по целия свят.
„Това беше последното, което успях да направя за семейството си“, споделя 36-годишният Жерар
Бонер, застанал пред пресния гроб на съпругата и малкия си син, които починали в рамките на шест часа.
След безплодни опити да уведоми властите Бонер, който сподели, че е висш служител в Световната банка,
помолил съседи да му помогнат да премести
телата и да изкопае гроб, на който след това поставил
семейни снимки и любимата играчка на сина си — плюшен папагал.
„Остава ми само да се моля скоро да отида при тях — каза Бонер. — Какво друго ни остава, освен да
чакаме смъртта?“
На Майкъл му трябваше момент да осъзнае, че е стигнал до края на статията. Тялото му беше изтръпнало,
чувстваше го почти безтегловно. Той вдигна очи от вестника и огледа спалнята, сякаш търсеше някой, който да му
каже, че греши, че всичко това е лъжа. Но наоколо нямаше никого, само трупове и масивният, скърцащ интериор на
Достарыңызбен бөлісу: