Политика на преструктуриране на българските

Посредством прилаганата след 1989 г. у нас неолибе-рална евроатлантическа политика са приватизирани и разграбени и стотиците модерни хранително-вкусови пред-приятия.

Такава съдба сполетя и редица консервни комбинати, включително тези в гр. Стамболийски и гр. Пазарджик, които осигуряваха поминък на стотици хиляди производители на суровини и консерви.

Днес повечето хранително-вкусови предприятия (за преработка на мляко, месо, зеленчуци, плодове, слънчоглед, зърно, тютюн и др.) са с амортизирани сгради, морално и физическо остаряло оборудване. Техните собственици и управители не могат да поемат инициативата за интегриране на фермите (както това се прави в западноевропейските държави) и за формиране на кооперативи или обединения за производство и преработка на селскостопански продукти.

Новопостроените у нас мандри, кланици и месопреработвателни предприятия също избягват да се кооперират с животновъдни ферми или да организират собствено производство на животински суровини. Много от техните собственици по икономически съображения разпродават своите крави и кравеферми на индивидуални стопани. Така се отървават от тази носеща загуби дейност (главно поради постоянното поскъпване на фуражите, обедняването на повечето от българските граждани и свиването на вътрешното потребление на хранителни продукти). Обикновено притежателите на малки (2–3 крави) фамилни кравеферми продават част от млякото си (другата част остават за изхранване на своето семейство) на безценица на млекопреработвателни предприятия. През 2009 г. само 15–20 (от над 200 броя) български млекопреработвателни предприятия използват мляко, което отговаря на европейските стан-дарти.

Нестандартно мляко се обработва и в близо 70 пред-приятия, които са оборудвани с по една тегхнологична ли-ния. С нестандартно мляко работят близо 60 % от мандрите на наша територия. Директивата е тези мандри да бъдат закрити, ако не бъдат преоборудвани с нова техника и не достиг-нат европейските стандарти за качество.

През следващото десетилетие развитието на българ-ските млекопреработвателни предприятия до голяма степен ще се определя от прилаганите механизми на ОАП на Европейския съюз.

Основните от тях са:

• изпълнение на европейското законодателство за безопасност на храните;

• вместване в силно регулираните от Евросъюза и подлежащи на парични санкции млечни производствени квоти;

• поддържане на изкупните цени на млякото чрез интервениране на млечния пазар;

• мерки за стимулиране на консумацията на млечни продукти.

По всяка вероятност с въвеждането на европейските изисквания за производство на качествено мляко и млечни продукти много от действащите у нас кравеферми и млекопре-работвателни предприятия ще бъдат закрити. Следователно има реална опасност от по-нататъшно свиване на българ-ския млекопреработвателен сектор⁹.

Сравнително по-пъстра е картината в групата на бъл-гарските месопреработвателни предприятия. Прилагането на ОАП на ЕС вероятно ще способства за разширяване на производството и износа на наше овче и птиче месо. То обаче може да стане и фактор, задържащ развитието на местното говедовъдство и свиневъдство (съответно и на производ-ството на говеждо и свинско месо). Това се очаква при положение, че повечето от сега съществуващите у нас около 360 месопреработвателни предприятия не успеят да изпълнят европейските норми и стандарти за хигиена, качество и етикетиране на продуктите.

Засега централните органи на Европейския съюз са издали само на няколко десетки наши месопреработвателни предприятия лицензи за износ на месо и месни продукти на западноевропейските пазари. В Полша близо 1000 месопре-работвателни предприятия отговарят на съвременните изиск-вания и критерии за качеството и са получили разрешение да доставят своите продукти на пазарите на страните – членки на Европейския съюз.

След присъединяването на България към Европейския съюз много наши месопреработвателни предприятия търпят загуби от прекомерния внос на замразено говеждо месо. Количеството на този внос (предимно от страни извън Евросъюза – Бразилия и Аржентина) възлиза на около 70 % от потреблението на говеждо месо в нашата страна. Досега замразеното говеждо месо, доставяно от страни извън Европейския съюз, се обмитяваше с ниски мита. При приравняването на нашите с по-високите европейски митничес-ки тарифи внасянето от Латинска Америка в страната ни говеждо месо чувствително се оскъпява.

Произвежданото у нас месо сигурно ще поскъпва и при изпълнение на европейските изисквания за идентифи-кация и регистрация на едрия рогат добитък, а също и за етикетиране на продуктите от говеждо месо. Съгласно с европейската система за задължително етикетиране, търгов-ците би трябвало да посочват на етикета информация за произхода на животното (къде е родено, угоявано и заклано). Може да се очаква поскъпване на месото и в резултат на задължителното окачествяване на кланични трупове. Тази кла-сификация би трябвало да се извършва в кланиците.

Трудно ще бъде да се намерят ниши и на европейски-те пазари на българското свинско месо, а дори и като месни изделия, за чието изготвяне безмитно се доставя свинско месо от страни – членки на ЕС. Проблемите на българските месопреработватели възникват главно от ниската производи-телност на труда в месопреработвателните предприятия и високата себестойност (дължаща се и на повишаващи се цени на фуражите) на произвежданото у нас свинско месо.

При прилагането на ОАП на Европейския съюз у нас се откриват по-големи възможности за развитие на българ-ското овцевъдство и за увеличаване износа на овче месо. Основание за това е обстоятелството, че все още е голямо търсенето на тези продукти на пазарите на европейските държави. Особено голямо е търсенето на овче месо, отгова-рящо на определени стандарти за качество (например месото, добито от ненавършили една година агнета, чиито кланично тегло е около 12 килограма).

Използваните механизми на ОАП на ЕС вероятно ще затвърдят пазарните позиции, завоювани от българските птицевъди и производители на птиче месо. Още повече, че през 2006 г. цената на едро (1,60 евро/кг) на произвежданото у нас птиче месо е била с 10–15 евроцента по-ниска от тази в останалите страни – членки на ЕС. Сигурните европейски пазари предполагат по-нататъшно увеличаване на българ-ското производство на птиче месо. Пазарната конкуренция ще заставя нашите производители на този продукт да покриват стандартите за асортимент, качество и опаковки.

Направеният анализ на развитието на българските земеделски стопанства при прилагането на ОАП на Евро-пейския съюз води до следните по-важни изводи:

• преките фермерски плащания оказват слабо влияние върху развитието на българските зеленчукови и овощарски стопанства, тъй като и в двете групи ферми стопаните разполагат с маломерни поземлени площи (само в земеделските кооперации се отглеждат зеленчуци на площи до 100 дка);

• формираната дуалистична организационна и производствена структура на земеделските стопанства у нас би могла да се усъвършенства главно чрез оказване на всестранна (включително финансова) помощ на българската държава;

•
48. Аграрна политика

след присъединяването на България към Европейс-кия съюз става все по-належащо у нас да се формират жиз-неспособни и конкурентоспособни земеделски стопанства, включително като се изграждат национални и международни снабдителни, обслужващи, преработващи и пласментни кооперативи на българските фермери;

• има възможности за развитие на българското овце-въдство и за увеличаване на износа на българско овче месо на европейските пазари;

• засега икономическото и технологичното състояние на повечето български хранително-вкусови предприятия не позволява на собствениците им да поемат инициативи за интегриране на фермери и за формиране на земеделски кооперативи от западноевропейски тип;

• държавата трябва да осигурява бюджетни и европейс-ки финансови ресурси за ускореното развитие на българските хранително-вкусови предприятия и за увеличаване на тех-ния износ на стоки на общия пазар на ЕС.

След това повечето български селяни (бивши членове на ТКЗС) доброволно се сдружават и за няколко години учредяват около 5000 земеделски производствени кооперации. През последното десетилетие броят на тези кооперации намалява близо пет пъти.

48. Аграрна политика

Главна причина за това е въвеждането (1997 г.) у нас на режим на колониален валутен борд. С този акт е отнето правото на Българската народна банка (БНБ) да извършва кредитни и инвестиционни операции, а българската държава да прилага самостоятелна парична политика. При паричните рестрикции, които този борд налага на българската държава (българският лев е вързан за еврото), непрекъснато се влошава икономическата среда за водене на модерно земеделие и се ограничават селскостопанските субсидии. Родните производители не могат да внедряват съвременни високопроизводителни машини и интензивни технологии и да доставят на общия пазар на страните – членки на ЕС, конкурентоспособни стоки. На този пазар те са поставени в неравностойно положение спрямо западноевропейските фермери, които получават неколкократно повече субсидии от европейските аграрни фондове и от националните бюджети, включително чрез т.нар. скрито субсидиране (държавата заплаща част от цената на закупените от фермера машини, предоставя безплатни услуги и т.н.).

Откакто е въведен валутният борд у нас, държавата вегетира, главно като продава на чужденци държавни банки, предприятия, имоти и земеделски земи. Чуждестранни банкови институции са изкупили на безценица почти всички големи български банки. На чуждестранни транснационални компании са продадени и повечето наши големи заводи. „Чуждестранните инвеститори” следват политика на геноцид на българското население (чрез криене на данъци, плащане на крайно ниски работни заплати на българските наемни работници и лишаването им от осигуровки, убийствена експлоатация на човешкия труд).

При това положение повечето млади жители на българските села емигрират в САЩ, Англия и други метрополии и преживяват като гледачи на стари хора, нелегални строители, сезонни работници в земеделието. Селските райони се обезлюдяват, земята се обработва от пенсионери или арендатори, а част от нея се оставя да пустее.

След въведения (с методическата помощ на американския професор Стив Ханке) режим на валутен борд у нас има ежегоден спад на селскостопанското производство. За няколко години то достига крайно ниско равнище на развитие, на базата на което са водени и преговорите за приемане на България в ЕС. С това равнище се оправдават договорените (за периода 2007–2013 г.) с Евросъюза мизерни квоти за производство на основни селскостопански продукти в на-шата страна. В зависимост от квотните количества пък се оп-ределят сравнително малките размери на предоставяните на местните земеделски производители европейски субсидии.

В трудните икономически условия за водене на земеделие у нас се увеличава размерът на стопанисваната земя под аренда. Понастоящем арендуваните площи в страната възлизат на над 24 млн. дка, или около 80 % от българската обработвана земя. В този размер са включени и земеделските земи, които се отдават под наем за една година. В страната функционират няколко хиляди едри арендни стопанства, разполагащи с по десетки хиляди декари обработваема земя. Срещу нейното ползване се заплаща символична рента в раз-мер средно 3–5 евро на декар.

В останалите у нас земеделски производствени кооперации земята на член-кооператорите се обработва под своеобразна форма на аренда. Обикновено земевладелците я пре-доставят (с договор до пет години) на председателя на кооперацията за стопанисване под наем.

След извършените ликвидации на ТКЗС и АПК, на разделяне и преразпределяне на земята на българска територия са създадени няколко групи земеделски стопанства.

В официалната статистика са групирани по следния начин:

• търговски дружества;

• еднолични търговци;

• стопанства на физически лица;

• кооперации;

• сдружения.

Така сложилата се земеделска организационно-стопан-ска структура е нестабилна и конюнктурна. Много от стопанствата разполагат със земи за временно ползване. Техните ръководители се стремят да увеличават размера на стопанисваните земи, преди всичко за да могат да получават повече субсидии на декар използвана поземлена площ.

В режим на колониален валутен борд у нас чужденци изкупуват значителна част от българската хранително-вкусова индустрия. През последното десетилетие „чуждестранни инвеститори” са придобили (срещу обезценени и без златно покритие долари) собствеността върху голям брой от намиращите се на наша територия предприятия за производство на спирт, пиво, вино, безалкохолни напитки и минерални води, а също и за хляб и сладкарски, шоколадови и захарни изделия. За изкупуването на тези печеливши производства и подотрасли на българската хранително-вкусова промишленост са платени едва около 700 млн. долара.

През периода 2001–2006 г. чрез предпресъединителната програма САПАРД в нашата хранително-вкусова промишленост са инвестирани над 400 млн. лева. По линия на програмата (мярка „Подобряване на преработването и маркетинга на селскостопанските и рибни продукти”) са модернизирани и построени над 200 месопреработвателни, консервни и други предприятия. Тези и други хранително-вкусови предприятия са оборудвани с подобрени технологии, отговарящи на европейските стандарти за хигиена, безопасност и качест-во на храните, здравословни и безопасни условия на труд и опазване на околната среда.

Не е изключено и въпросните предприятия да станат собственост на чужденци. Изграждането и обновлението им е извършено предимно чрез теглене на високолихвени заеми от разположените на българска територия филиали на чуждестранни банки. Едва след завършването на отделните обек-ти техните собственици тръгват по мъките за получаване на обещаните от ЕС субсидии. Обикновено тези субсидии стигат за изплащане главно на лихвите, натрупани през неколкогодишното изпълнение на проекта.

След избухването (2008 г.) на глобалната капиталистическа криза последва намаляване на потреблението и търсенето на храни на европейския пазар, а също и повишаване на лихвите по банковите кредити в нашата страна. Много от собствениците на модернизираните месопреработвателни, млекопреработвателни, консервни и маслодобивни предприятия сигурно ще бъдат принудени да ги продадат на „чуждестранни инвеститори”, тъй като не могат да изплащат главницата по взетите банкови кредити. Към тази мярка могат да пристъпят и поради упадъка на родното земеделие, което не е в състояние да осигурява достатъчно суровини (месо, мляко, зеленчуци и плодове) за преработка във въпросните предприятия. През последните години в тях се работи с вносни суровини (от съседни и отвъдокеански страни), вследствие на което се оскъпява производството и се влошава качеството на преработваните хранителни продукти и се увеличава дефицитът по външнотърговското салдо на страната.

Дефицитът на суровини у нас едва ли ще бъде преодолян, ако се използват само предоставяните европейски (от ЕС) и национални субсидии за директни плащания на единица площ. Тези плащания допринасят за увеличаване доходите предимно на едрите зърнопроизводители (които отглеждат върху големи площи почти напълно механизирани зърнени култури и слънчоглед), но почти не влияят върху печалбите на капиталоемките и трудоемките производства –животновъдство, зеленчукопроизводство, овощарство, лозар-ство, тютюнопроизводство.

През 2010 г. регистрираните български земеделски производители са получили субсидии в размер на 24 лв. на дка максимално гарантирана площ (от тях 16 лв. са отпуснати по линия на ЕС, а 8 лв. – от републиканския бюджет). Общата сума на тези преки субсидии у нас е около 760 млн. лева, в т.ч. над 200 млн. лв. са национални доплащания.

Прави впечатление, че преките плащания на единица използвана земеделска площ стават главен инструмент на Общата аграрна политика (ОАП) на страните – членки на ЕС, след неговото разширяване на Изток. Преди това най-широко използван неин инструмент са изкупните цени на определени селскостопански продукти (включително месо, мляко, плодове и зеленчуци). Чрез изкупните цени фермерите получават бюджетни субсидии за произведени количества от посочените продукти и фактически се стимулира развитието на тяхното производство. Разпростирането на тази политика в България, Унгария, Румъния и други страни – нови членки на Евросъюза, би способствало за увеличаване на производството и износа на въпросните продукти на общия европейски пазар. Този пазар отдавна е преситен с животински продукти, плодове и зеленчуци, произвеждани предимно във Франция, Италия, Испания, Холандия, Гърция и други страни – стари членки на междудържавната общност. За защита на интересите на тези страни и на техните специализирани животновъдни, зеленчукопроизводителни, овощарски и т.н. ферми след източното разширение на ЕС в центъра на неговата ОАП са поставени преките фермерски плащания на единица използвана земеделска площ. Така земеделските производители на страните – нови членки на Евросъюза, се задължават да произвеждат предимно зърно за осигуряване хляба на местното население и за експорт от местни и чуждестранни търговски компании.

Политиката на преки фермерски плащания на единица площ води до намаляване на производството на животински продукти, плодове и зеленчуци в нашата страна. Нейното прилагане у нас е в ущърб на интересите на трудещите се и на цялото българско общество.

Прилагането на ОАП в страната ни води и до максимално ограничаване на българското производство на тютюн. Тази политика не включва държавни плащания на тютюнопроизводителите за произведени количества тютюнева суровина. В режим на валутен борд нашата държава трудно може да предоставя субсидии за подпомагане на родните тютюнопроизводители. Субсидирането им е необходимо за запазване на българското производство на ориенталски тютюни и за тяхното задържане в необлагодетелстваните планински и полупланински райони. Посредством държавно субсидиране на нашите тютюнопроизводители ще се допринася и за увеличаване на износа на български тютюни на международните пазари и за осигуряване на валутни приходи¹.

С оглед на това е необходимо да се отнеме правото на американски и други чуждестранни компании да изкупуват субсидирани от българските данъкоплатци тютюни и да ги изпращат за производство на свои цигарени фабрики, разположени извън границите на българската държава. По този начин лъвските печалби от българското тютюнопроизводст-во се присвояват от чужденци, а изнурените местни тютюнопроизводители тънат в мизерия и нищета (вековната практика показва, че високи печалби се получават не от продажби на сурови и символично субсидирани тютюни, а от цигари и други тютюневи изделия).

В
46. Аграрна политика

49. Аграрна политика

условията на режим на валутен борд българската държава не оказва необходимата финансова и административна помощ за формиране на сдружения и кооперативи на земеделските производители. Разчита се главно на субсидии, отпускани по тази мярка от ЕС. Главно поради това в нашата страна все още няма създадени голям брой кооперативни групи и кооперативи на производителите на мляко, месо, плодове, зеленчуци и тютюн. Досега у нас са учредени и признати само няколко овощарски фермерски групи, които разполагат с ограничени финансови ресурси и не могат да реализират произвежданите плодове на вътрешни и международни пазари. Повечето овощарски и зеленчукопро-изводствени стопанства продължават да работят без предварително сключени краткосрочни и дългосрочни договори за пласмент на произвежданите плодове и зеленчуци. Те нямат свои земеделски търговски групи и кооперативи за съхранение, първична преработка и пласмент на тези бързоразвалящи се продукти и често се принуждават да ги продават на спекуланти по цени под тяхната себестойност.

Групите и кооперативите на земеделските производители могат успешно да функционират, обединени в национални кооперативни съюзи. Това показва и натрупаният през последното десетилетие опит в страните от Централна и Източна Европа. Например в Полша и Румъния се признава, че много от формираните фермерски пазарни групи не функционирали успешно и се разпадали главно поради липса на общ „лидер” (в смисъл на интегриращ по хоризонтала и вертикала кооператив и национален кооперативен съюз). Поотделно тези групи не са в състояние да набират нужния капитал за приемане, съхранение, обработка и реализация на фермерските продукти на местни и международни пазари и трудно могат да се конкурират с мощните транснационални и многонационални компании.

При сегашната икономическа ситуация в нашата страна е целесъобразно държавните органи да оказват финансова и методична помощ за формиране на фермерски групи и за обединяването им в търговски кооперативи и съюзи. Такива кооперативи и съюзи могат да бъдат създадени предимно с участието на дребни и средни ферми от подот-раслите млекопроизводство, зеленчукопроизводство, овощар-ство, лозарство и тютюнопроизводство. В кооперативи и съюзи могат да бъдат привличани и собственици на малки стопанства за отглеждане на енергийни култури (рапица, слънчоглед, царевица и т.н.).

Държавата би трябвало да оказва финансова и методическа помощ на стотиците земеделски производствени кооперации за изграждане на техни снабдителни, изкупвателни, преработвателни и експортни кооперативи. Това е естественият път към формиране на земеделски кооперативи и съюзи на отраслов и териториален принцип в страната.

Земеделските производствени кооперации, които обе-диняват дребни и средни земевладелци, не би следвало да се преобразуват в акционерни дружества и компании (както това е направено в други бивши социалистически страни от Централна и Източна Европа). Такова решение може да доведе до тяхната ликвидация. По-скоро в тях би следвало да се възстановяват и укрепват колективните форми на управление и стопанисване на земята. Същевременно трябва да се предприемат мерки за създаване на собствени търговски кооперативи, които им връщат част от печалбите, получавани след преработката и пласмента на кооперативната продукция.

Засега е трудно да бъдат учредени земеделски кооперативи и съюзи на големи еднолични и акционерни ферми, където повечето земеделски земи са взети под аренда и се отглеждат зърнени култури, слънчоглед, мляко, говеда, свине и птици. Обикновено такива ферми си партнират с местни и чуждестранни снабдителни и търговски компании. Повечето от тях са създали десетки браншови нестопански асоциации и фондации (на млекопроизводители, млекопреработ-ватели, зърнопроизводители и т.н.), които се използват пре-димно за пряко или косвено сдобиване с държавна власт и участие в разпределението и ползването на национални и европейски парични ресурси. С оглед на това енергията на членовете на тези асоциации с идеална цел се хаби в провеждане на стихийни и с неизпълними (при режима на колониален валутен борд и в рамките на обществената система) лозунги като този за предоставяне на повече държавни парични добавки към изкупните цени на млякото.

Повечето лидери на браншови асоциации, арендатори и собственици на големи местни и чуждестранни преработвателни и търговски компании са явни противници на идеята за създаване на класически земеделски кооперативи в българската държава. Докато техни представители заемат ключови позиции в държавната власт (парламентарна комисия по земеделие, министерство на земеделието и т.н.), едва ли ще бъде позволено на държавата да финансира и стимулира създаването на земеделски снабдителни и търговски кооперативи и кооперативни съюзи.

При това положение е нужно да се води борба за промяна на сегашното политическо и социално-икономическо статукво. Българската аграрна политика трябва да бъде насочена към едновременно и паралелно развитие на нестопански асоциации и търговски компании на едрите фермерски стопанства и на класически земеделски кооперативи, обединяващи предимно дребни и средни собственици на земя и ферми.

След въвеждането (1997 г.) на валутния борд в българската държава се създават законови и икономически предпос-тавки за облагодетелстване предимно на местни и чуждестранни търговски посредници и прекупвачи, които брутално ограбват българските земеделски производители. Тази политика води към пълна разруха на българското земеделие. Доказателство за това е и фактът, че след 2006 г. нашата страна ежегодно има отрицателно салдо във външната търговия с пресни и преработени селскостопански стоки. Може би това обстоятелство е безпрецедентно в многовековната история на българската държава.

Ето защо у нас би трябвало да се скъса с политиката, насочена към удовлетворяване само на интересите на големите арендатори и собственици на местни и чуждестранни компании за търговия със зърно и други селскостопански стоки. Държавата трябва да оказва щедра финансова и административна помощ на земеделските производители, които създават свои кредитни, производствени, обслужващи, изкуп-вателни, преработвателни и експортни кооперативи.