Инициативен комитет за написване на книгата

Тих, скромен, дисциплиниран боец е редник Кирил Червенски. Той е член на колектива от летешкия стол, който се бори за завоюване званието “Бригада за комунистически труд” в чест на юбилейната годишнина. Ентусиазмът и трудолюбието на хората, с които работи, са му повлияли да бъде честен, взискателен и бдителен воин.

Преди няколко дни той застъпи часови на самолетите. Нощта преваляше, когато редник Червенски забеляза непознато лице да излиза от нивите и да се движи към самолетите. Съобразителният воин определи къде трябва да заеме място. Прикривайки се зад машините, той внимателно проследи нарушителя, който прекосяваше шосето. После изчаква минута, две, три... и...

– Стой! Горе ръцете! – настойчиво извиква Червенски.

Нарушителят не посмял да помръдне и стоял с вдигнати ръце, докато пристигне смяната на поста с дежурния по караулите. След това го арестуваха, взеха му вещите и документите и го предадоха на органите за разследване.

За бдително носене на караулната служба редник Червенски бе награден от командването с 10 дни домашен отпуск.

Няколко навъсени облачета забулиха слънцето и над летището омарата престана да трепти, прогонена от свежия полъх на вятъра. Тогава тревожният вой на сирената разкъса тишината и веднага около командния пункт се образува цяла върволица от коли. Към тях от всички части на летището, от градчето тичаха хора. Задачата – авиотехническото поделение да осигури бойната дейност от полево летище – трябваше да бъде изпълнена бързо.

Ешелонът е на път. Отминават като на филмова лента златните жита покрай шосето. Внезапно един самолет от голяма височина се спуска като стрела надолу. Сигнал “въздушна опасност” и колоната се разтегля. Колите увеличават дистанциите помежду си и скоростта на движение. Атакуващият самолет заразява местността и отлита. По заповед колоната спира за малко. Всички поставят противогазите. А слънцето вече се е освободило от облачното було и жари безмилостно. Шофьорите с поставени противогази успешно управляват автомобилите, докато се измъкнат от заразения участък.

Колоната пристигна на заповяданото полево летище цялостно, без изоставане и предпоставки за аварии. Техническите и свързочните средства се разставиха. Установена бе радиовръзка с основното летище. Личният състав от комендатурата на поделението беше готов да осигури летателно-бойната дейност на самолетите.

Съревнованието за отлични отделения, взводове и екипажи в поделението, в което служи офицерът Чернев, получи висок размах в дните пред 20-годишнината на Девети септември. Освен по бойната и политическата подготовка съревнование се води и за образцови обекти в хигиенно и битово отношение, за икономии на имущество и материали.

На специално събрание бяха обсъдени редица инициативи по подобряване хигиенните и битовите условия на бойците в поделението. Офицерът Николов и старшина Христов от вещевата служба направиха хубаво предложение – от наличното бракувано облекло в складовете да се направят нови меки дюшеци. Група ентусиазирани комсомолци веднага се заеха с осъществяването на това предложение. Те цяла седмица изрязваха копчетата от старите дрехи, разпаряха ги, нарязваха ги и ги изпираха. След това в близкия град ги развлачиха и от получения дреб напълниха 66 дюшека.

Почти всички бойци бяха снабдени с меки дюшеци, а за народното стопанство бяха спестени около 370 лева.

От двете страни на асфалтирания път след контролно-пропускателния пункт ни срещат новопосадени от нас дръвчета. А по-нататък гарнизонът представлява китна градина. Пред всяко подразделение и служба алеите с цветя са добре оформени. С особен вкус са очертани те пред щаба, лечебницата, охранителната и автомобилната рота, пред системата ОСП и ЗОС.

Бойците на офицерите Петров, Труфев и Сертев са посадили дори и зеленчуци.

Ами столовите? С много любов и естетическо чувство са подредени и те. На всяка маса – вещи и прибори за културно хранене. Тук се поддържа изрядна чистота. След напрегнатите занятия на човек е приятно да се нахрани с апетитно сготвените ястия от старшините Кочев и Златев, от бай Кръстьо, Недялка и Кольо.

Неотдавна бе построена модерна чешма пред войнишката столова. Макетът на кремълския дворец отпред е дело на ефрейтор Манчев. Той е направен от различно оцветени плочки, чакъл и сгурия. Погледите ни се спират на макета, върху който четем: “Под благотворното слънце на нерушимата българо-съветска дружба – на упорита работа през юбилейната годишнина!”

Военнослужещите от гарнизона изпълняват повелята на този лозунг, като претворяват в дела своите обещания. Преди известно време съставът на комендатурата се изнесе на полево летище. Свързочниците поддържаха безотказна радиовръзка с постоянното летище. Бе отлично осигурена летателно бойната дейност на частта.

В един слънчев есенен ден в нашите редици се вля свежа, жизнерадостна струя. Бодра смяна дойде, за да смени тия, които с истинско патриотично вдъхновение отдадоха своите сили за отбрана на родината. А младежите, които след няколко часа ще станат бойци, са шумни и весели. Те идват от обширните кооперативни блокове, от скелите и строежите, от заводите и фабриките, от училищната скамейка, окичени с цветя, скътали в сърцата си свидна родителска заръка – да служат всеотдайно на Отечеството.

Младите бойци бяха топло посрещнати и сърдечно приветствани от представител на командването и партийното бюро на поделението. След това всички се премениха с новите войнишки униформи. Старшина Ангелов и отдельонните командири младши сержантите Петков, Бойцев и Горанов им помогнаха да се стъкмят хубаво, по устава. И те вече почти не се различаваха от старите бойци.

Още на другия ден започнаха първите занятия под ръководството на командирите Тодоров, Кръстанов и Иванов. Младите воини старателно изпълняват всяка тяхна команда и уверено правят първите стъпки в обучението и възпитанието, в изучаването на уставите и задълженията.

В поделението на офицера Чернев бе организирано първото по рода си комплексно показано практическо занятие – защита от оръжия за масово поражение. Бяха направени четири центъра, всеки обозначен с табелки, с подбрани средства от всякакъв вид на въоръжение в нашето поделение. С отделните екипажи, разчети и войници се състояха тренировки по ликвидиране последствията от ядрено и химическо нападение.

На занятието присъства целият личен състав. Офицерът Димитров запозна военнослужещите с предназначението, устройството и практическото използване на личния противохимически пакет, по извършване на санитарна обработка на боеца и оръжието, заразени с бойни и отровни вещества. След това офицерът Тодоров разясни бойните свойства на оръжията за масово поразяване, начините за защита от тях и тактико-техническите данни на средствата за дегазация, дезактивация и дезинфекция. Дългогодишният опит на офицера Тодоров като специалист по подготовката на личния състав по ПАЗ и ПХЗ даде своя принос. Добре подготвените разчети по реда на площадките показаха как в действителност се извършва контрол на заразеността и реда за дегазация, дезактивация и дезинфекция на автотракторната и самолетообслужващата техника, свързочните средства, оръжието, боеприпасите, продоволствието и хранителните продукти. С голям интерес всички наблюдаваха как се действа със средствата АРС 12-Д, приборите от АДДК, РДП, АДК, КМДК и подръчни материали.

Слънцето безмилостно жареше, но разчетите устояха продължително време с противогази, защитни ръкавици, чорапи и престилки. Занятието завърши. Офицерът Ковачев направи разбор и изтъкна поуката от него. Овладяването на ПАЗ и ПХЗ е важно условие за сигурна самоотбрана и по-висока боеспособност на поделението, гарантира сигурно използване на бойната техника. Той изказа благодарност на офицерите Димитров и Тодоров и на командирите Янакиев, Петров, Труфев и Банчев за това, че са оказали съдействие по материалното осигуряване и обзавеждане на площадките. Те много допринесоха за по-качественото преминаване на показното занятие. Сега химическото поделение повиши своето умение да се защищава от средствата за масово поразяване и вече знае как да организира такива занятия.

Всяко начало е трудно. Трудно беше и на редник Никола Йорданов, когато за първи път дойде в склада за ГСМ. Работеше плахо, неуверено, стеснително. Липсваше му опит и това го сковаваше. Но изпълнявайки съветите на старшините Пилчев и Нанев, боецът скоро превъзмогна трудностите. Възприемаше усърдно добрия опит и навици. Стана не само пръв помощник, а и достоен заместник на двамата старшини. Това особено пролича от следните два случая.

Един ден в склада пристигна керосинозаправчик. Преди да го напълни, редник Йорданов установява, че не е изправен. А остава само половин час до застъпване на дежурните машини в бойно дежурство. Какво да стори? Веднага настоява да бъде изпратен друг керосинозаправчик. Зарежда го и въпреки крайно недостатъчното време, успява да го подготви за самолетите.

Празник. Йорданов спортува на физкултурната площадка. Изведнъж забелязва, че дежурните машини излитат. Значи ще имат нужда от склада за ГСМ – премисля бързо боецът и без ничие нареждане хуква към работното си място. Нали щатните гесеемчици този ден са в почивка...

В склада Йорданов се обажда по телефона на дежурната стоянка и пита какво е нужно да прави.

– Отворете шахтата! – предават веднага заповедта.

Боецът действа незабавно. Отива в станцията за централно зареждане. Пристигналата авиоцистерна напълва с керосин и тя се отправя към пистата. След малко излитат и другите самолети по бойно повикване. Не след дълго се налага да излетят и третите машини, встъпили в бойна готовност.

Така редник Никола Йорданов сам извършва за съвсем кратко време манипулации, за които е нужен по-голям брой обслужващ персонал.

Трудолюбието, съзнанието и инициативността на боеца от склада за ГСМ бяха високо оценени от командването. Той бе награден с домашен отпуск.

Старши сержант И. Георгиев, наш кореспондент

Дружба за пример

Истинското другарство изисква и да бъдеш искрен и честен. Делата ти да бъдат в помощ на другарите, когато овладяват бойната техника, да отклоняват от неправилни пътища, да поощряват в трудните моменти на казармения живот. Радетели на такава именно дружба са старшините Тончев и Даскалов.

Още от първите месеци като свръхсрочнослужещи те спечелиха уважението на старослужещите с добрите взаимоотношения и желание да изучат СЕС. На занятията бяха редовни и често пожелаваха да приемат от някои другари, които предаваха морзовите сигнали с по-голяма скорост. И командуването беше доволно от скромността и упоритостта на двамата другари. Преди да дойдат в радиовзвода, те не са се познавали, а сега станаха неразделни. Може би им помогна службата, която изискваше да бъдат примерни воини, добри специалисти.

Двамата старшини понякога влизаха в радиозалата и дълго се застояваха пред схемите, таблата и макетите. Неусетно съревнованието за овладяване на специалността и безпроизшествено бойно дежурство в командния пункт влезе в тяхното всекидневие. Скоро упоритият им труд се увенча с успех. На изпита двамата покриха нормите за втори клас. Но тренировките продължиха. В часовете по специална подготовка посменно помагаха на бойците от целия взвод да приемат и предават безгрешно, да станат всички до един класни специалисти. Скоростта 90 – 100 знака в минута започна да се вижда не така далечна и непостижима.

Старшините Тончев и Даскалов добре се грижеха и за поверената им материална част. Тя бе винаги в постоянна бойна готовност. За това никой от поделението не се учуди, когато двамата се утвърдиха като постоянни отличници по бойната и политическата подготовка, а след туй се наредиха и в редиците на първокласните радиотелеграфисти.

Сержант И. Георгиев

Съревнование на сцената

В чест на двадесетата годишнина на социалистическата революция в поделението, в което служи офицерът Чернев, се състоя преглед на художествената самодейност.

За разлика от миналите години, сега в нея участвуват повече военнослужещи, колективите имат по-богат репертоар и по-добра подготовка.

На сцената се разгоря истинско съревнование. Фестивалът се превърна в тържествен празник на музиката, на песента и хумора. Хубаво пееха свързочниците и автомобилистите, но още по-хубаво пееха бойците от подразделението на офицера Труфев с ръководител редник Марков. Редник Стефанов изпълни закачлива народна песен и хумористичен разказ. С притаен дъх бе слушано изпълнението на цигулка на ефрейтор Димов.

Присъстващите с голям интерес гледаха пиесата “Неуловимата”, представена от драмсъстава при свързочното подразделение. А накрая, когато танцьорите от подразделението на офицера Петров започнаха да играят китни български хора, кое ли сърце можеше да издържи, да бъде равнодушно. Станали на крака, зрителите изпратиха с дълги ръкопляскания и с възторжени викове сърцатите изпълнители.

Старши сержант И. Георгиев

Господари на небето

Отличници по бойната и политическа подготовка са и офицерите Захариев, Белчев, Тонев, Желев и др. Някои от тях вече са навършили необходимия стаж за пенсия, но... никой не е казал “Стига толкова!”. Старшините Тончев, Даскалов, Тонев са радиотелеграфисти, първи клас. Те са истински майстори в своята специалност. При застъпване на бойно дежурство дават непрекъснато действаща радиосвръзка за правилното и точно протичане на полетите. Гордост за поделението са и бойците: младшият сержант Бойдев и Иванов, които имат над 300 безпроизшествени наряда, редник Пеев – над 150 наряда и други.

Не един път в тъмните нощи в района на летището врагът е вдигал ръце пред бдителното око на бойците, които изпълняват отлично своя наряд. Нощта преваляше, когато редник Червенски забелязва непознато лице да излиза от нивите и се движи към самолетите. Съобразителният войн веднага определя къде трябва да заеме място. Прикривайки се зад машините, той внимателно проследил нарушителя. Изчакал минута, две и... “Стой! Горе ръцете!” – настойчиво извикал Червенски. Нарушителят не посмял да мръдне и стоял с вдигнати ръце, докато пристигнала смяната по поста с дежурния по караулите.
За да бъде мирно и чисто...

Нощта на полетите встъпва в своите права. Тя иска от летците голямо внимание, умение и много знания. Защото не е все едно да летиш в светлия ден и през тъмната нощ. Но когато притежаваш най-главното за летеца – любовта към авиацията и родината – тогава не е трудно да летиш и нощем. Та нали за усъвършенстването на умението за нощни полети са отделени тези часове, в които останалите хора почиват.

Край стоянките на сребристите самолети се появяват забързаните фигури на техници и летци. Авиоцистерните бързат от един самолет към друг, за да влеят в моторите силата на горивото, което носят.

Изведнъж силен рев се понася в нощта и първият самолет бавно завива по бетоновата пътечка. Той пълзи по осветената с лампи пътека и отива към широката писта за излитане. Ето той се засилва и след миг само малката светлина на самолета сочи неговия път към висините. Това е летецът Кючуков, летец втори клас и секретар на комсомолската организация в поделението. Обича много да лети. Отличник е по бойната и политическа подготовка. Характеристиката е прекалено кратка. Но за ония, които летят със скоростта на звука, тя означава много. Защото в нея са скрити и любовта към любимата професия на военен летец, и умението на младия човек да работи с другарите си в комсомолската организация, и стремежът да повишава знанията си.

Впрочем тази характеристика не се отнася само до офицера Кючуков. От разговора с помощник-командира по политическата част Иванов разбрах, че повечето от летците тук са като него – обичат авиацията, добри комсомолци са и повишават знанията си... И всички имат едно ценно качество – младостта, която им помага още повече. Чудно ли е тогава, че помощник-командирът с такава гордост разказва за момчетата.

В стартовия команден пункт сега е тихо, но оттук преди малко всички летци получиха разрешение да излетят, а скоро първите, които изпълняват задачите си, ще получат разрешение да кацнат.

Ръководителят на полетите офицер Данчев по всяко време е готов да приеме сигналите на летците, да им даде съвет или нова заповед. А на планшета дежурният планшетист и дежурният щурман следят пътя на всеки самолет. Всеки момент те могат да кажат къде се намират техните другари. Да не забравим още един човек, който стои незабележим край своите уреди. Това е дежурният метеоролог офицерът Коев. Той следи също за успешните полети. Защото по уредите знае винаги какво става там, горе, във въздуха, където са самолетите.

– Разрешавам кацането! – прозвучава внезапно гласът на ръководителя на полетите.

В този миг синкавата светлина на прожекторите освети пистата, от тъмното небе сякаш изплуваха сребристи птици, направиха завои и плавно се приземиха.

На стоянката отново кипи оживление. Самолетите се готвят пак за път. Така ще бъде през цялата нощ. Затова на командния пункт има хора, които не летят, но без които е невъзможен всеки полет.

Какво по-хубаво може да има за летците, които и тази нощ добиват нови знания, нови сили, за да могат винаги – и денем, и нощем – да бранят родното небе, да го пазят винаги мирно и чисто, за да е спокоен трудът в Тракийската низина.

Старши сержант И. Георгиев

Цели и мечти

Преди да постъпи в казармата, той бил ученик. Редовно ходел на занятия, старателно се готвел и успешно преминавал. Но освен това силно го привличала техниката. Посещавал местния радиоклуб и аероклуба в родния си град.

– Завърших образованието си – говори той, – но чувствувах, че не съм получил зрелостно свидетелство, нужно за живота. Такова щеше да ми даде второто училище, школата за мъжество, родната казарма...

Става дума за редник Петър Кулев, за отличника на поделението, за секретаря на комсомолското дружество, за един от връстниците на свободата. Говорихме много. Накрая го запитах за личното му обещание и за обещанието на дружеството, посветени на юбилейната годишнина.

– Моята цел е да изуча свързочната техника. Да покрия нормите за класен радиотелеграфист и да стана пълноценен радиомеханик. Като секретар да бъда за пример във всяко отношение. А целта на колектива е да запази първото място в социалистическото съревнование, всички да станат класни специалисти, да осигуряваме безотказна връзка и да можем да се заменяме взаимно по работните места в приемния център... – беше краткият отговор на Кулев.

– А вашите мечти, вашите далечни цели?

– Най-голямата и съкровена моя мечта след казармата е да постъпя във физическия факултет на Държавния университет. Имам и други мечти и планове. Животът, който се откри пред нашето поколение, няма крайни хоризонти...

Старши сержант И. Георгиев, наш кореспондент

Господари на небето

На 16 октомври родната авиация ще чества своя боен празник. Родила се в бурите на Деветосептемврийското въстание и с неоценимата помощ на съветските военновъздушни сили, българската авиация израсна като верен бранител на въздушните простори. На своя 20-годишен юбилей тя се явява сплотена под знамето на Българската комунистическа партия и верен защитник на нейните велики идеи.

В изпълнение решенията на историческия Осми конгрес на партията за укрепване на отбранителната мощ на страната, под непрестанните грижи на ЦК на БКП се води борба за висока летателно-бойна подготовка. Българските летци усвоиха прекрасния съветски реактивен самолет, преодоляха “непревземаемата” звукова бариера, овладяха бойните действия със самолета при всички видове условия – денем и нощем, в прости и сложни метеорологични условия. Това е род войска на смелите, на младите, на мъжествените и дръзновените. Всекидневието на летеца е изпълнено с много труд и напрежение. То изисква желязна воля и истински героизъм за изпълнение на плана по летателно-бойната дейност.

С големи успехи посрещат Деня на българската авиация и летците от нашето поделение. За техните дела искам да разкажа.

Поделението на офицера Жулев извърши наистина големи дела, прояви истински героизъм в мирни дни. В разгорялото се съревнование екипажи, звена и ескадрили, летци и командири, щурмани и авиотехници самоотвержено се бориха за изпълнение на поставените задачи, за повишаване на класната специалност, за спечелване званието за комунистически труд, за получаване паспорта на комсомолското дръзновение.

В чест на Деня на българските военно-въздушни войски нашето поделение отчита, че летателният план е изпълнен 118 на сто, с емблемата за най-високо отличие в българската авиация – военен пилот първи клас и втори клас – са окичени всички летци, а поделението заслужено стана класно поделение и се нареди на първо място в системата на ПВО и ВВС.

Нашата гордост

Офицерът Наплатарски, командир на ескадрила-първенец и първенец летец, владее отлично авиационната техника, умело се справя с най-трудните задачи. Казват, че за него няма предели. Добър командир, умело учи подчинените си летци в овладяването на летателното майсторство. Офицерът Лафчиев много обича авиотехниката – упорит и грижлив стопанин. Той влага всичките си знания и опит за да бъде самолетът му винаги изправен и боеготов, да лети без произшествено. А такива като него са и останалите техници от 2 иае – Дик, Гьош, Стойчо Милев, Д. Йорданов...

Утрото настъпи с навъсени оловносиви облаци. Леденият вятър щипеше лицата. Специалистите от технико-експлоатационната част бързаха към хангара. Севернякът ги гонеше и те усилиха крачките си. Работният ден току-що започваше...

Още с влизането ми в хангара видях около един самолет двама техници, облечени в зелени работни костюми. Навсякъде е чисто, спретнато, подредено. От трите страни са работилниците на отделните групи, с красиво изписани табелки. Върху отсрещната стена вдясно чета:
Мотора, който пее горе,

е труд на моите ръце.

А тази песен на мотора,

е кръв от моето сърце.

(Вапцаров)

– Доскоро тук беше тревиста поляна. Проверката на самолетите се извършваше на открито. Но сега е друго. Построихме просторен хангар. Всяка група си има обзаведена работилница.

Офицерите Андреев и Арсов контролират оборудването на самолетите. Специалистите от ТЕЧ имат предвид значението на качественото обслужване и се отнасят съзнателно към подготовката на самолетите за полети. А това не е лека работа, защото от тях се изисква много знания, навици и напрегнат всекидневен труд. Народът е казал, че и малкото камъче може да преобърне колата... А тук недоглеждането и на най-малкия детайл може да доведе до неприятни последици.

Качеството на подготовката на самолетите непрестанно се повишава. Колективите водят борба и съкращават нормите за бойна готовност. Между отделните групи е организирано съревнование. Всеки военнослужещ тук има лично обещание. Миналогодишните показатели бяха изпълнени. Няма войник или сержант с по-нисък успех от “добър”. Около 58 на сто от състава са отличници. Планът за регламентните прегледи е преизпълнен. ТЕЧ завоюва не само първо място, но стана първенец в системата на ПВО и ВВС. Началникът и офицерът Генчев бе награден със златен часовник. Колективите на Андреев и Вишински завоюваха званието “Група за комунистически труд”.

Рационализаторското движение тук също намери широко поприще. Само за изтеклата година са направени над 15 рационализации. Най-голям успех са постигнали офицерите Вълков, Андреев, Арсов и Вишински. Първите двама заедно с инженера на частта Йорданов конструираха тележка за запускане на самолетите при полеви условия с голям икономически ефект.

В механичната група с началник офицерът Вълков е постигната пълна взаимозаменяемост. Старшините Василев, Гарванов и Филипов са и оксиженисти, стругари, шлосери и бояджии. Отлично работят, с любов към специалността си и старшините Златков, Бодаков, Шоманов, Борисов, Добрев и Костадинов, бойците Латев, Гочев, Тилев и др.

Тук животът тече в един ритъм – една цел!

Старши сержант И. Георгиев