Изкуството на сънуването


ТРЕТАТА ВРАТА НА СЪНУВАНЕТО



бет9/15
Дата12.07.2016
өлшемі1.26 Mb.
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   15

8
ТРЕТАТА ВРАТА НА СЪНУВАНЕТО


Третата врата на сънуването се достига тогава, когато видиш насън някой, който спи, и се окаже, че ти самият си този някой — каза дон Хуан.

По онова време нивото на моята енергия беше така повишено, че веднага се залових с третата задача, макар че той не ми даде никаква по-нататъшна информация за нея. Щом започнах да се упражнявам, най-напред забе­лязах, че някакъв прилив на енергия незабавно пренаст­рои фокуса на сънното ми внимание. Сега то беше фо­кусирано върху задачата да се събудя насън и да се видя заспал; пътуването до царството на неорганичните същества вече не влизаше в заниманията ми.

Скоро след началото на упражненията наистина се видях заспал по време на един сън. Веднага съобщих на дон Хуан за това. Случката беше станала докато му гос­тувах.

— Всяка от вратите на сънуването е свързана с две фази — каза той. — Първата, както знаеш, е достигането на вратата, а втората — преминаването през нея. Чрез този сън ти си достигнал третата врата. Следващият етап е да се раздвижиш наоколо, щом се видиш как спиш.

— При третата врата на сънуването — продължи дон Хуан — човек започва съзнателно да смесва реалността на сънуването си с реалността на ежедневния свят. Това е упражнението, което магьосниците наричат "усъвър­шенстване на енергийното тяло". Сливането на двете ре­алности трябва да бъде толкова пълно, че за тази цел е нужно да си по-гъвкав от когато и да било. При третата врата се изисква да наблюдаваш всичко с голямо стара­ние и любопитство.

Оплаках се, че тези препоръки са прекалено загадъч­ни и нищо не ми говорят.

— Какво имаш предвид под голямо старание и любо­питство? — попитах аз.

— При тази врата човек често се разпилява в подроб­ности — отвърна той. — Да разглеждаш нещата старател­но и любопитно означава да устояваш на почти непрео­долимото изкушение да задълбаеш в разни подробности. Както вече казах, упражнението, което се дава на този етап, е предназначено да укрепи енергийното тяло. Съ­нувачите започват да оформят енергийното си тяло, като изпълняват упражненията за първата и втората врата. Ко­гато достигнат третата, то вече е готово да се появи, а още по-точно би било да кажем, че е готово да действа. За съжаление тогава то лесно може да бъде хипнотизира­но от подробностите.

— Какво означава това?

— Енергийното тяло е като дете, което през целия си живот е било държано затворено. В мига, в който бъде ос­вободено, то попива всичко, което му попадне — ама на­истина всичко. И най-незначителните и неуместни детай­ли могат, изцяло да го погълнат.

Последва неловко мълчание. Не знаех какво да кажа. Напълно разбирах думите на дон Хуан, но в дото­гавашния ми опит нямаше нищо, което да ми даде пред­става за точното им значение.

— За енергийното тяло и най-нелепата подробност се превръща в цял един свят — поясни той. — И за да нап­равляват това тяло, сънувачите трябва да полагат неимо­верни усилия. Зная, че указанието да наблюдаваш не­щата с любопитство и старание звучи тромаво, но няма по-добър начин да ти опиша какво е нужно да пра­виш. При третата врата сънувачите трябва да се опазят от почти неудържимия порив да се потопят във всичко; и за тази цел се налага да бъдат толкова любопитни, толко­ва жадни да проникнат навсякъде, че да не позволят на нито едно конкретно нещо да ги завладее.

Дон Хуан добави, че тези препоръки, които, както му било известно, звучали абсурдно за моя разум, били на­сочени директно към енергийното ми тяло. Той подчерта, че се налагало то да събере всичките си сили, за да може да действа.

— Нима енергийното ми тяло не е направило нищо до­сега? — попитах аз.

— Част от него действаше, иначе ти не би могъл да пъ­туваш до света на неорганичните същества — отвърна дон Хуан. — Но сега то трябва да бъде ангажирано изця­ло, за да изпълни упражнението за третата врата. Ето защо е необходимо да обуздаеш своята рационалност — така ще улесниш задачата на енергийното си тяло.

— Опасявам се, че си сбъркал адреса — казах аз. -След всички преживявания, които ти ми докара до гла­вата, у мен е останала твърде малко рационалност.

— По-добре не казвай нищо. При третата врата тъкмо рационалността е отговорна за упорството на нашите енергийни тела да задълбават в излишни подробности. Тогава трябва да имаме ирационална гъвкавост и осво­боденост, за да противодействаме на това упорство.

Твърдението на дон Хуан, че всяка от вратите на съ­нуването е препятствие, в този случай се оказа по-вярно от когато и да било. Упражнението за третата врата изиск­ваше повече усилия, отколкото бях положил за предишните две задачи, взети заедно. Дон Хуан упражняваше огромен натиск върху мен. Освен това, в живота ми се бе появило нещо ново: едно истинско чувство на страх. Дотогава бях изпитвал нормални, а понякога дори прека­лено силни страхове от едно или друго, но в целия ми опит нямаше нищо, което би могло да се сравни с упла­хата, породена от схватката ми с неорганичните същест­ва. Въпреки това тези наситени преживявания бяха извън обсега на обикновената ми памет. Можех да си ги спом­ня единствено в присъствието на дон Хуан.

Веднъж го попитах за този странен факт, когато двама­та с него бяхме в Националния музей за антропология и история в Мексико Сити. Въпросът ми беше предизви­кан от обстоятелството, че точно в този момент у мен се пробуди необичайната способност да си спомня всичко, което ми се беше случило през цялото време на познан­ството ми с дон Хуан. И това ме накара да се почувст­вам толкова свободен, лек и сърцат, че направо затанцу­вах наоколо.

— Просто става така, че присъствието на нагуала води до промяна на събирателната точка — каза дон Хуан.

Тогава той ме заведе в една от залите на музея, заявя­вайки, че въпросът ми бил напълно във връзка с онова , което се канел да ми каже.

— Намерението ми бе да ти обясня, че позицията на събирателната точка е като склад, в който магьосниците съхраняват сведенията си — започна той. — Направо се разтопих от удоволствие, когато твоето енергийно тяло до­лови намерението ми и ти сам ме запита за онова, което възнамерявах да ти кажа. Енергийното тяло има необх­ватни познания. Нека да ти покажа колко много знае то.

Дон Хуан ми нареди да вляза в пълен вътрешен по­кой. Той ми напомни, че поради предизвиканата от него­вото присъствие промяна на събирателната ми точка, аз вече се намирах в особено състояние на съзнанието.

После ме увери, че благодарение на пълния вътрешен покой скулптурите в залата щели да ме накарат да видя и чуя невъобразими неща. Той добави, очевидно за да засили объркването ми, че някои от археологическите експонати в тази зала имали способността сами да при­чиняват промяна на събирателната точка, и че постига­нето на състояние на пълно мълчание щяло да ми позволи действително да стана свидетел на сцени, свързани с жи­вота на хората, които са изработили тези предмети.

Тогава дон Хуан ме поведе на най-странната музейна обиколка, която някога бях предприемал. Докато вър­вяхме из помещението, той ми описваше и разясняваше изумителни подробности за всеки от големите експонати. Според него, всяко от тези произведения представлява­ше документ, умишлено оставен от хората, живели в древността — документ, който дон Хуан, като магьосник, разчиташе пред мен така, както някой би чел книга.

— Всеки от събраните тук предмети е предназначен да предизвика промяна на събирателната точка — про­дължи той. — Съсредоточи погледа си върху някой от тях, накарай разума си да замлъкне и сам открий може ли това да се получи и при теб, или пък не.

— А по какво ще позная, че събирателната ми точка е променила позицията си?

— Ако това стане, ще видиш и почувстваш неща, кои­то са извън нормалния обсег на възможностите ти.

Трудно бих могъл да обясня онова, което чух и видях, докато се взирах в скулптурите. Преди бях наблюдавал всички тези предмети с очите на антрополог, като винаги се бях съобразявал с тълкуванията на учените, работещи в тази област. Техните описания на функциите на пред­метите — описания, които изхождаха от познанието на съвременния човек за света, сега за пръв път ми се сто­риха крайно предубедени, да не кажа направо нелепи. Онова, което дон Хуан ми разказа за тези експонати и което аз самият видях и чух, докато ги гледах втренчено, нямаше нищо общо с прочетеното от мен дотогава.

Притеснението ми беше толкова голямо, че се почув­ствах длъжен да се извиня на дон Хуан, задето, както си мислех, бях така склонен да се поддавам на внушения. Той не ми се смя, нито пък се пошегува с мен. Само ми обясни търпеливо, че магьосниците са способни да оста­вят точни сведения за своите открития в позицията на съ­бирателната точка. Той каза, че когато искаме да стиг­нем до същината на някое писмено сведение, ние тряб­ва да използваме чувството си за съпричастност и въоб­ражението си, за да проникнем отвъд страниците и да обхванем самото преживяване. Но тъй като в света на магьосниците няма писмени архиви, в позицията на съ­бирателната точка биват оставяни цялостни сведения за неща, които човек може не да прочете, а лично да изжи­вее.

За да поясни твърдението си, дон Хуан ми даде за пример магьосническите уроци за второто внимание. Той изтъкна, че те се преподават тогава, когато събира­телната точка на ученика се намира в положение, раз­лично от обичайното. По този начин урокът се записва тъкмо в нейната позиция. За да го възстанови в паметта си, ученикът трябва да върне събирателната си точка в същата позиция, която е заемала при преподаването на урока. Дох Хуан завърши обяснението си, като повтори онова, което ми беше казвал и по-рано — че възстановя­ването на всички положения, в които събирателната точ­ка е била по време на отделните уроци, е постижение от изключителна величина.

В течение на почти цяла година дон Хуан не ме попита нищо във връзка с третата ми задача, докато един ден, доста ненадейно, поиска да му опиша най-подробно развоя на моите упражнения по сънуване.

Най-напред му споменах за една загадъчна цикличност. В продължение на месеци имах сънища, в които стоях и наблюдавах как самият аз спя в леглото си. Странното в случая беше системността, с която ми се присънваше това — точно на всеки четири дни, съвсем като по часовник. В промеждутъчните три дни сънуване­то ми протичаше по обичайния си начин: разглеждах всеки възможен елемент на моите сънища, после ги сме­нях, а понякога, тласкан от пагубно любопитство, се отп­равях след проникващата чужда енергия — скаутите, ма­кар че това ме караше да се чувствам ужасно виновен. Струваше ми се, че склонността към тези пътешествия е като някаква тайна наркомания. Реалността на света, в който попадах, ме привличаше непреодолимо.

Дълбоко в себе си смятах, че някак си съм освобо­ден от пълната отговорност за тези действия, защото са­мият дон Хуан ми беше дал идеята да попитам сънния пратеник за начина, по който да освободя синия скаут, задържан сред нас. Дон Хуан всъщност искаше да каже, че трябва да повдигна въпроса по време на ежедневни­те си занимания, но аз реших, че ме съветва да разпитам пратеника, когато се намирам в неговия свят. В действи­телност исках да разбера от него дали беше вярно, че неорганичните същества ми бяха поставили капан. Пра­теникът не само потвърди всичко, което дон Хуан ми беше казал по този въпрос, но и ми даде наставления какво да направя заедно с Карол Тигз, за да освободя скаута.

— Системността на твоите сънища донякъде отговаря на очакванията ми — отбеляза дон Хуан, след като изслу­ша как протичаха упражненията ми.

— Защо говориш така, дон Хуан?

— Заради взаимоотношенията ти с неорганичните съ­щества.

— Отдавна съм приключил с тях — излъгах аз, като се надявах, че той няма да се задържи на тази тема.

— Казваш това само заради мен, нали? Не е необхо­димо да се криеш; зная как стоят нещата. Повярвай ми, щом веднъж си се хванал на хорото им, няма как да се пуснеш. Те винаги ще те преследват. Или пък, което е още по-лошо, ти винаги ще ги преследваш.

Дон Хуан ме погледна втренчено; явно съм имал мно­го виновен вид, защото той прихна да се смее.

— Една такава системност може да се обясни само с това, че неорганичните същества отново се опитват да ти угаждат — каза той след малко, вече със сериозен тон.

Побързах да сменя темата с думите, че друга дос­тойна за отбелязване подробност от моите упражнения беше собствената ми реакция, когато се наблюдавах как лежа и спя дълбоко. Тази гледка неизменно ме стряскаше толкова, че или замръзвах на едно място, докато сънят се сменяше, или се събуждах от силната уплаха, крещейки с цяло гърло. Бях стигнал дотам, че се боях да заспя в дните, в които знаех, че това ще ми се присъни.

— Все още не си готов за истинско сливане на реал­ността на сънуването си и на ежедневната си реалност -заключи дон Хуан. — Трябва да направиш по-задълбочен преглед на живота си.

— Но аз вече съм направил целия преглед, на който бях способен — възразих аз. — Години наред съм се зани­мавал с това. Няма какво повече да си спомня за моя живот.

— Трябва да има още много други неща — каза той непреклонно, — в противен случай ти не би се будил с викове.

Мисълта за един повторен преглед не ми се понрави. Бях го осъществил веднъж, и то, според собственото ми убеждение, толкова добре, че не намирах за нужно отно­во да се занимавам с този въпрос.

— Прегледът на нашия живот продължава безкрайно, колкото и добре да сме го направили вече — заяви дон Хуан. — Обикновените хора не могат да проявяват воля в сънищата си, защото никога не извършват такъв прег­лед и вследствие на това животът им е претъпкан с обре­менителни емоции — спомени, надежди, страхове и про­чие, и прочие. Магьосниците, за разлика от тях, са срав­нително освободени от разни тягостни, обвързващи чувс­тва, понеже постъпват другояче. А ако се натъкнат на ня­каква спънка, както сега се е получило при теб, единст­веният извод е, че в живота им все още има нещо, което не е напълно изяснено.

— Твърде сложно е отново да се заемам с тази задача, дон Хуан. Навярно има нещо друго, което бих могъл да направя вместо това.

— Не можеш да направиш нищо освен прегледа; той и сънуването вървят ръка за ръка. Като се разтоварваме от живота си, ние ставаме все по-леки.

На времето дон Хуан ми беше дал много подробни и ясни указания за този преглед. Той се изразяваше в след­ното: да преживееш повторно живота си, като си спом­ниш абсолютно всички събития от него, дори и най-дребните случки. Според дон Хуан това беше най-важ­ният фактор за преразпределянето и пренастройването на енергията при сънувачите. Както твърдеше той, "при прегледа се освобождава енергия, която дотогава е била затворена в нас, а без тази отприщена енергия сънуването е невъзможно."

Преди години дон Хуан ме беше посъветвал да нап­равя списък на всички хора, които съм срещнал през живота си, като започна от настоящия момент. Той ми помогна да внеса система в списъка си, като го разделя на различни области на дейност, които включваха напри­мер работите, с които съм се залавял, училищата, посе­щавани от мен. После ме накара да тръгна от първия чо­век в моя списък и да стигна до последния, без ни наймалко да се отклонявам, преживявайки отново всичките си взаимоотношения с тях.

Както ми беше обяснил дон Хуан, прегледът на даде­но събитие изисква съзнанието най-напред да подреди всички елементи, които имат отношение към тази задача. Това подреждане означава да възстановим събитието, частица по частица, като отначало си припомним физи­ческите детайли на обстановката, след това преминем към човека, с когото сме контактували, и най-накрая обърнем поглед към себе си и изследваме чувствата, ко­ито сме изпитали.

Дон Хуан ме беше научил, че прегледът трябва да се съчетава с естествено, ритмично дишане, при което чо­век издишва продължително, като движи главата си вни­мателно и бавно от дясно на ляво, а после вдишва про­дължително, движейки я от ляво на дясно. Той наричаше това обръщане на главата от една страна на друга "раз­духване на събитието". Съзнанието разглежда дадено съ­битие отначало докрай, докато тялото раздухва като с ветрило всичко, върху което съзнанието се съсредоточа­ва.

Дон Хуан казваше, че древните магьосници, открива­телите на този преглед, се отнасяли към дишането като към магическо, животворно действие и съответно го из­ползвали като магическо средство; издишването им слу­жело, за да изхвърлят чуждата енергия, останала у тях по време на контактите и взаимодействията, които подлага­ли на преглед, докато при вдишването поемали обратно енергията, която самите те били отделили при тези взаи­модействия.

Поради университетското си образование аз най-нап­ред реших, че извършването на такъв преглед означава да анализирам собствения си живот. Дон Хуан обаче настояваше, че това действие е по-сложно от интелектуа­лен психоанализ. Според неговото определение, то представляваше магьосническа тактика, предназначена да предизвиква неголеми, но системни премествания на съ­бирателната точка. Той казваше, че изследването на от­минали постъпки и чувства кара събирателната точка да се движи насам-натам между сегашното си положение и положението, заемано от нея по време на събитието, с чийто преглед се занимаваме.

Както твърдеше дон Хуан, логическото обяснение на основанията за такъв преглед се криело в убежде­нието на древните магьосници, че във вселената има една невъобразима всепоглъщаща сила, която вдъхва живот на организмите, като им дава на заем съзнание. Тя ги заставя и да умират, за да извлече обратно също­то това съзнание, което организмите са разширили чрез целия си жизнен опит. Древните магьосници разсъжда­вали по следния начин: те вярвали, че щом тази сила се стреми към нашия жизнен опит, извънредно важно е да я задоволим с точното му копие — жизнения преглед. След като получи онова, което търси, всепоглъщащата сила освобождава магьосниците; тогава те могат на воля да развиват възприемателната си способност и чрез нея да достигнат до най-далечните предели на пространството и времето.

Когато се залових отново да правя преглед, в занима­нията ми по сънуване настъпи едно спонтанно прекъсва­не. Попитах дон Хуан каква е причината за тази непред­видена спънка.

— Сънуването изисква цялата ни налична енергия -отвърна той. — Не е възможно да го упражняваме, ако в живота ни има нещо, което сериозно ни ангажира.

— И преди съм бил сериозно ангажиран — възразих аз, — но това никога не е пречило на заниманията ми.

— Значи всеки път, когато си мислел, че си ангажиран, ти си бил само егоистично загрижен — рече дон Хуан със смях. — За магьосниците ангажираността е състояние, при което човек използва всичките си енергийни източни­ци. Твоите източници сега за пръв път са изцяло заети. По-рано, даже по времето на предишния си жизнен преглед, ти никога не си бил така погълнат от каквото и да било.

Тогава дон Хуан ми даде нов образец, по който да правя прегледа си. Според този образец аз трябваше да подредя цяла мозайка от събития, спирайки се, привид­но безразборно, на различни случки от моя живот.

— Но това ще бъде пълна бъркотия — протестирах аз.

— Нищо подобно — заяви дон Хуан — Ще се получи бъркотия само ако оставиш собствената си незначител­ност да избере събитията, на които да направиш прег­лед. Трябва да позволиш на духа да реши вместо теб. Изпълни се с покой и вникни в онези случки, които духът ще ти посочи.

Резултатите от този нов метод ме поразиха в много от­ношения. Останах истински впечатлен, когато установих, че щом успеех да накарам разума си да замлъкне, ня­каква привидно независима сила незабавно ме потапя­ше в най-подробен спомен за дадено събитие в живота ми. Ала още по-впечатляващ беше фактът, че картината, която се изграждаше постепенно, беше съвсем подре­дена. Онова, което според очакванията ми щеше да е пълен хаос, се оказа крайно ефикасен метод.

Попитах дон Хуан защо от самото начало не ме беше накарал да правя своя преглед по този начин. Той отвър­на, че човек по принцип може да използва два основни подхода, като първият от тях се нарича строгост и скова­ност, а вторият — подвижност.

Изобщо не подозирах колко различен ще бъде пов­торният ми преглед. Способността за концентрация, коя­то бях добил благодарение на упражненията си по съну­ване, ми позволи да изследвам живота си на такова за­дълбочено ниво, каквото никога не бих сметнал за постижимо. Цялостният преглед на всичко, което можех да си спомня за различните си преживявания, ми отне повече от година. Когато приключих, нямаше как да не се съгла­ся с дон Хуан: действително бях открил безброй обре­менителни емоции, които дотогава се бяха спотайвали в мен, скрити така надълбоко, че иначе никога не бих мо­гъл да ги достигна.

Вторият преглед ме накара да се почувствам по-ос­вободен. Още в същия ден, в който се върнах към уп­ражненията си по сънуване, сънувах, че виждам самия себе си заспал, а след това се обръщам, смело напус­кам стаята си и отивам на улицата, слизайки полека по стълбите.

Бях въодушевен от това постижение и разказах на дон Хуан за него. Останах безкрайно разочарован, когато той отказа да приеме този сън за част от заниманията ми по сънуване. Дон Хуан заяви, че аз не съм отишъл на ули­цата с енергийното си тяло, защото в противен случай съм щял да изпитам нещо по-различно от усещането, че слизам по стълби.

— А какво щях да изпитам, дон Хуан? — попитах аз с искрено любопитство.

— Трябва да си откриеш някакъв надежден критерий, с помощта на който да установяваш дали действително виждаш твоето собствено тяло, което спи в леглото ти -каза той, вместо да отговори на въпроса ми. — Запомни, че трябва да се намираш в конкретната си стая и да виждаш тялото си такова, каквото е. В случай, че нещата не стоят така, става дума за обикновен сън. Ако си в това положение, упражни контрол над този сън, като наблюда­ваш елементите му или го смени с друг.

Исках да разбера нещо повече за надеждния крите­рий, който дон Хуан беше споменал, но той ме пресече.

— Измисли си начин за потвърждаване на факта, че гледаш самия себе си — рече той.

— Няма ли да ми загатнеш какво бих могъл да използ­вам за критерий? — настоях аз.

— Разчитай на собствената си преценка. Времето, ко­ето ни е определено да прекараме заедно, вече изтича. Съвсем скоро ще се наложи да се справяш самостоя­телно.

След това дон Хуан смени темата, а аз останах с едно силно чувство за неадекватност. Не можех да проумея какво искаше той, или какво имаше предвид под надеж­ден критерий.

В следващия сън, в който се видях заспал, вместо да изляза от стаята и да тръгна надолу по стълбите, или пък да се събудя с викове, аз се задържах за дълго време като прикован на мястото, откъдето наблюдавах. Без да се от­чайвам или притеснявам, разгледах всички елементи на съня си. Тогава забелязах, че съм заспал, облечен с бяла тен иска, която беше разпорена на рамото. Опитах се да се приближа, за да видя по-добре скъсаното място, но не бях в състояние да се помръдна. Усещах някакъв то­вар, който като че ли беше част от моето същество; всъщност, самият аз се бях превърнал в тежест. Това веднага ме хвърли в ужасен смут, защото не знаех какво да предприема по-нататък. Помъчих се да сменя съня, но някаква необичайна сила ме принуждаваше да стоя и да се взирам в спящото си тяло.

Насред тези вълнения чух сънният пратеник да ми казва, че липсата на контрол над движенията ми ме е из­пълнила с уплаха, която може да ме принуди отново да направя преглед на живота си. Изобщо не се изненадах от гласа на пратеника, нито пък от думите му. Никога не бях изпадал в такава ясно осезаема и страшна неспо­собност да се движа. Въпреки това не се поддадох на ужаса си. Вникнах в него и установих, че този ужас не беше психологически, а представляваше някакво физи­ческо чувство на безпомощност, отчаяние и раздразнение. Фактът, че не можех да помръдна крайниците си, ме измъчваше неописуемо. Раздразнението ми се засили още повече, когато осъзнах, че това жестоко сковаване се дължеше на някаква външна причина. Усилията, които полагах, за да раздвижа ръцете или краката си, бяха тол­кова упорити и целенасочени, че по някое време забе­лязах как един от краката на тялото ми, което спеше на леглото, се е протегнал навън, сякаш риташе.

После съзнанието ми се вмъкна в моето спящо, от­пуснато тяло и аз се събудих така рязко, че ми трябваше повече от половин час, за да се успокоя. Сърцето ми би­еше на пресекулки, целият зъзнех и усещах неудържими спазми в някои от мускулите на краката си. Бях претър­пял такава огромна загуба на телесна топлина, че се нуждаех от няколко одеяла и грейки, за да повдигна тем­пературата си.

Естествено, побързах да се отправя към Мексико, за да попитам дон Хуан какво да предприема относно чув­ството за пълна неподвижност, и да му кажа, че несъмне­но съм видял самия себе си, защото действително бях облечен със скъсана тениска, когато сънувах това. Отго­ре на всичко ненормалното спадане на температурата ми ме беше уплашило до смърт. Дон Хуан нямаше же­лание да разисква проблемите ми. Не успях да изкопча от него нищо друго освен една хаплива забележка.

— Обичаш да правиш драми — каза той без заобикал­ки. — Разбира се, че наистина си видял самия себе си по време на сън. А затрудненията ти са възникнали поради това, че си се почувствал нервен, понеже енергийното ти тяло никога до този момент не е било отделяно цялостно по съзнателен начин. Ако пак се получи така, че да се разтревожиш и да ти стане студено, хвани се за оная ра­бота. Това ще възстанови телесната ти топлина само за миг и без никакво суетене.

Останах донякъде обиден от вулгарността на тези думи. Оказа се обаче, че съветът на дон Хуан дава доб­ри резултати. Следващия път, когато изпитах уплаха, ус­пях за няколко минути да се успокоя и да възвърна нор­малното си състояние с помощта на посочения от него метод. По този начин открих, че щом потисках раздраз­нението си и не се притеснявах, поне не ме обземаше паника. Самообладанието не ми помагаше да се раздви­жа, но определено ми носеше едно дълбоко чувство на ведрост и покой.

След като в продължение на месеци напразно се опитвах да вървя с енергийното си тяло, отново се обър­нах към дон Хуан, този път не толкова за съвет, колкото поради желанието ми да се призная за победен. Бях се сблъскал с непреодолима бариера и знаех с абсолютна сигурност, че съм се провалил.

— Сънувачите трябва да имат богато въображение -каза дон Хуан, ухилен злорадо. — А твоят случай не е та­къв. Не те предупредих, че се налага да използваш въоб­ражението си, за да раздвижиш енергийното си тяло, за­щото исках да разбера дали ще можеш сам да наме­риш отговора на загадката. Ти не успя да се справиш, а и твоите приятели не ти помогнаха.

На времето аз се бях отбранявал ожесточено всеки път, щом дон Хуан ме обвинеше в липса на фантазия. По-рано смятах, че имам въображение, но вследствие на общуването си с такъв учител като него разбрах, и то от личен опит, че това не е така. И тъй като сега нямах на­мерение да ангажирам енергията си в безплодна само­защита, направо го попитах:

— За каква загадка говориш, дон Хуан?

— Загадката е, че раздвижването на енергийното тяло изглежда невъзможно, а всъщност е много лесно. Ти се опитваш да го движиш така, сякаш се намираш в ежед­невния свят. Понеже изразходваме толкова много вре­ме и усилия, докато се научим да ходим, ние смятаме, че и нашите сънувани тела също трябва да вървят. А това убеждение се основава единствено на факта, че хо­денето заема такова важно място в съзнанието ни.

Бях смаян от това така просто разрешение на въп­роса. Веднага осъзнах, че дон Хуан има право. Затруд­ненията ми отново произтичаха от погрешно тълкуване. Той ми беше казал, че щом достигна третата врата на сънуването, трябва да се раздвижа наоколо, а за мен това раздвижване означаваше ходене. Заявих, че раз­бирам идеята на дон Хуан, която току-що ми беше из­ложил.

— Тази идея не е моя — рязко отвърна той. — Това е магьосническа идея. Магьосниците казват, че при трета­та врата цялото енергийно тяло може да се движи така, както самата енергия — бързо и директно. Твоето енер­гийно тяло знае точно как да се движи — също като в све­та на неорганичните същества.

— Това всъщност ми напомня за другия спорен въп­рос — замислено добави дон Хуан след малко. — Защо неорганичните ти приятели не ти помогнаха?

— Защо ги наричаш мои приятели, дон Хуан?

— Те са като класическия тип приятели, които не са особено внимателни и любезни с нас, но не са и чак тол­кова лоши; приятелите, които само чакат да обърнем гръб, за да ни забият ножа.

Напълно разбрах какво искаше да каже и бях сто процента съгласен с него.

— Какво ме кара да ходя при тях? Да не би да имам самоубийствени наклонности? — попитах аз, по-скоро ре­торично.

— Нищо подобно — отвърна той. — Единственото, което имаш, е пълното съмнение във факта, че тогава едва не загина. Понеже не изпитваше физически страдания, ти не можа да се убедиш, че си се намирал в смъртна опасност.

Твърдението му беше съвсем основателно, само дето аз наистина вярвах, че след схватката ми с неорганични­те същества в живота ми се е вселил някакъв дълбок, не­познат дотогава страх. Дон Хуан ме слушаше мълчаливо, докато му описвах положението, в което бях изпаднал. Не можех нито да пренебрегна, нито пък да обясня за­доволително своя подтик да пътувам до света на неорга­ничните същества въпреки всичко, което знаех за този свят.

— Сигурно съм луд — казах аз. — Това, което правя, няма никакъв смисъл.

— Напротив, има. Неорганичните същества все още те държат като риба на въдица — рече дон Хуан. — От време на време ти подхвърлят безполезна стръв, за да не те изпуснат. Такава стръв например е обстоятелството, че са нагласили появата на сънищата ти точно на всеки четири дни, без никакво отклонение. Само че не те нау­чиха как да движиш енергийното си тяло.

— А според теб защо не го направиха?

— Защото, щом енергийното ти тяло се научи да се движи само, ти ще бъдеш изцяло извън техния обсег. Беше прибързано от моя страна да смятам, че вече си се отървал от тях. Все още не си напълно свободен, а само до известна степен. Неорганичните същества про­дължават да се домогват до твоето съзнание.

Полазиха ме тръпки. Дон Хуан беше сложил пръст в раната ми.

— Кажи ми какво да правя, дон Хуан, и ще го направя — заявих аз.

— Бъди безупречен. Безброй пъти съм ти го казвал. Да бъдеш безупречен, означава да заложиш живота си, за да подкрепиш решенията си, а после да извършиш мно­го повече, отколкото е по силите ти, за да ги осъществиш. Когато не взимаш никакви решения, ти просто си игра­еш с живота си, както ти попадне.

Тук дон Хуан приключи разговора, като настоя да по­мисля сериозно над думите му.

Още при първия случай, който ми се удаде, подло­жих на проверка неговата идея за начина, по който да раздвижа енергийното си тяло. Щом се видях заспал, вместо да се мъча да вървя към леглото си, просто поже­лах да се приближа към него. Мигновено се озовах толко­ва близо до спящото си тяло, че почти го докосвах. Разг­ледах лицето си. Можех да видя всяка пора на кожата си. Не бих казал, че видяното ми допадна. Гледката на собственото ми тяло се открояваше с прекалено големи подробности, за да доставя някаква естетическа насла­да. После в стаята нахлу нещо като вятър, което обърка всичко и напълно заличи гледката.

Впоследствие, по време на други сънища, изцяло се уверих, че енергийното тяло може да се движи единстве­но като са плъзга или рее. Обсъдих това с дон Хуан. Той изглеждаше необикновено доволен от постижението ми, което истински ме изненада. Бях свикнал с хладните му реакции по отношение на всичко, което извършвах при упражненията си по сънуване.

— Твоето енергийно тяло е добило навика да се движи само когато нещо го тегли — каза той. — Неорганичните същества го бяха теглили наляво и надясно, а до този мо­мент ти самият не бе успял да го помръднеш по своя воля. На пръв поглед не си постигнал нещо кой знае как­во, но мога да те уверя, че аз вече сериозно се замислях дали да не прекратя заниманията ти по сънуване. По едно време смятах, че няма да се научиш да се движиш без чужда помощ.

— Мислел си да прекратиш заниманията ми, защото

съм муден ли?

— Ти не си муден. На магьосниците им трябва цяла вечност, за да се научат да движат енергийното си тяло. Канех се да сложа край на упражненията ти, понеже нямам повече време за това. Има и други неща, по-неот­ложни от сънуването, за които можеш да използваш енергията си.

— Сега, когато вече зная как да движа енергийното си тяло сам, какво друго да направя, дон Хуан?

— Продължавай да го движиш. — Това постижение е разкрило една нова област пред теб, една област за уди­вителни изследвания.

Той отново ме подкани да си намеря някакво средст­во, което да доказва достоверността на сънищата ми; това изискване сега не ми се стори толкова странно, кол­кото първия път, когато го бях чул.

— Както знаеш, истинската задача, която човек тряб­ва да изпълни при втората врата на сънуването, е да бъде пренесен от скаут — обясни дон Хуан. — Това е много сериозна работа, но оформянето и раздвижването на енергийното тяло е нещо още по-сериозно. Ето защо е необходимо да проверяваш, по някакъв свой начин, дали действително се виждаш заспал или просто съну­ваш, че се виждаш заспал. От успешното изпълнение на тази задача зависят удивителните изследвания, които ти предстоят.

След като доста се чудих и маях, най-сетне реших, че съм открил нужното средство. Скъсаната тениска, която бях видял, ми подсказа какво би могло да ми служи като надежден критерий. Тръгнах от предположението, че ако наистина се наблюдавам, докато спя, ще забележа дали нося същото спално облекло, с което съм си легнал — об­лекло, което бях решил да променям напълно на всеки четири дни. Бях сигурен, че няма да ми бъде трудно да си спомня насън с какво съм бил облечен, когато съм си легнал; дисциплината, която бях придобил благодарение на упражненията си по сънуване, ме караше да мисля, че съм способен да отбелязвам подобни неща в съзнани­ето си и да се сещам за тях в сънищата си.

Постарах се с всички сили да следвам този критерий, но резултатите не излязоха така плодотворни, както очак­вах. Липсваше ми необходимия контрол над сънното ми внимание и не успявах да си спомня спалното си облек­ло във всичките му подробности. Въпреки това в случая несъмнено действаше някакъв друг фактор, защото ви­наги ми се удаваше да разбера дали сънищата ми са обикновени, или не. Тези, които не бяха просто обикно­вени сънища, се отличаваха с това, че тялото ми лежеше заспало в леглото, докато съзнанието ми го наблюдаваше.

Една забележителна особеност на тези сънища беше моята стая. Тя никога не изглеждаше такава, както е в ежедневието, а представляваше огромна празна зала, в единия край на която се намираше леглото ми. За да се приближа до тялото си, трябваше да прелитам значител­но разстояние. В мига, в който се озовавах там, някаква подобна на вятър сила ме заставяше да кръжа над него като колибри. Понякога стаята изчезваше, стопяваше се постепенно, докато накрая оставаха само тялото ми и леглото. Друг път ми се случваше напълно да изгубя во­лята си. Тогава сънното ми внимание като че ли започва­ше да действа независимо от мен. То или биваше изцяло погълнато от първия попаднал му елемент от стаята, или изглеждаше неспособно да реши какво да предприеме. В тези случаи аз получавах усещането, че се рея безпо­мощно, прехвърляйки се от един елемент на друг.

Гласът на сънния пратеник веднъж ми обясни, че всички елементи на сънищата, които не бяха просто обикновени сънища, в действителност представляват енергийни образувания, различни от тези на нормалния ни свят. Пратеникът изтъкна, че стените, например, са течни. Той ме подкани да се гмурна в една от тях.

Без да се двоумя, аз се гмурнах в една стена така, ся­каш тя беше някакво голямо езеро. Не почувствах мате­рията й, която напомняше вода; не получих и физическо усещане за потапяне във водна маса. Онова, което изпи­тах, беше по-скоро като мисъл за гмуркане, придружена от визуална представа за преминаване през някаква теч­ност. Аз се спусках презглава в нещо, което се разтваря­ше като вода пред мен, докато се носех надолу.

Усещането за спускане с главата напред беше толко­ва реално, че започнах да се чудя колко ли дълго продъл­жава това, на каква дълбочина съм стигнал и колко съм се отдалечил. От моя гледна точка аз прекарах цяла веч­ност там. Видях облаци и огромни скалоподобни късове материя, увиснали в нещо, което приличаше на вода. Имаше и някакви искрящи предмети с геометрична форма, напомнящи кристали, както и разни петна от най-наситените основни цветове, които някога бях виждал. Имаше области, изпълнени с ярка светлина, а също и та­кива, в които цареше непрогледен мрак. Всичко това преминаваше покрай мен, бавно или пък с голяма бър­зина. Мина ми през ума, че съзерцавам космоса. В мига, — в който си помислих това, собствената ми скорост се увеличи толкова, че всичко се замъгли и аз изведнъж се намерих в стаята си, буден, забил нос в една от стените й.

Някакъв таен страх ме накара да разкажа на дон Хуан за преживяването си. Той ме изслуша с голямо вни­мание.

— На този етап трябва да вземеш драстични мерки -рече той. — Сънният пратеник няма право да се намесва в заниманията ти по сънуване. Или по-скоро ти не бива в никакъв случай да му позволяваш това.

— Как мога да му попреча?

— Трябва да изпълниш един обикновен, но труден ход. Следващия път, когато сънуваш, изрази високо желание­то си да се лишиш от сънния пратеник.

— Значи ли това, дон Хуан, че никога вече няма да го чуя?

— Разбира се. Завинаги ще се отървеш от него.

— Но нима е разумно да се отърва завинаги?

— На този етап е изключително разумно.

С тези думи дон Хуан ме изправи пред една мъчител­на дилема. Не желаех да сложа край на взаимоотноше­нията си с пратеника, а същевременно ми се искаше да последвам съвета на дон Хуан. Той забеляза колебание­то ми.

— Зная, че е много трудно — съгласи се той, — но не го ли направиш, неорганичните същества вечно ще имат връзка с теб. Ако искаш да избегнеш това, хич недей да чакаш, ами направи каквото ти казах.

При следващото ми сънуване, докато се приготвях да изпълня поръката на дон Хуан, гласът на пратеника ме из­превари. Той каза: "Ако се въздържиш да изречеш жела­нието си, ще ти обещая никога да не се меся в занима­нията ти по сънуване и да ти говоря само когато ми зада­ваш преки въпроси."

Веднага приех предложението му; откровено бях на мнение, че това е добра спогодба. Дори изпитвах облек­чение, че нещата са се развили по този начин. Затова пък се страхувах, че дон Хуан ще остане разочарован.

— Това се казва сполучлив ход — отбеляза той със смях, когато разбра за станалото. — Ти си бил искрен; на­истина си имал намерение да изразиш гласно желанието си. Да бъдеш искрен е всичко, което се изискваше от теб. По принцип не беше необходимо да отстраняваш пратеника. Ти имаше нужда просто да го заставиш да ти предложи вариант, който да е удобен за теб. Сигурен съм, че той вече няма да ти се меси.

Дон Хуан се оказа прав. Продължих заниманията си по сънуване без никакво вмешателство от страна на пратеника. Забележителната последица от това беше по­явата на сънища, в които стаята ми изглеждаше така, както в ежедневието, само че с една разлика: в тези сънища тя винаги беше толкова наклонена и разкривена, че приличаше на огромна кубистична картина; нормал­ните прави ъгли на стените, тавана и пода бяха заместени от остри и тъпи ъгли. В тази несъразмерна стая самият наклон, образуван от тях, беше средство, което служе­ше да изтъкне по-ясно някой безсмислен, излишен, но реален детайл: например, разни жилки на паркета, по­тъмнели от времето участъци от стените, петна по тавана или зацапани отпечатъци от пръсти по края на вратата.

В тези сънища аз неминуемо се изгубвах в океана на подробностите, подчертани от наклона. Детайлите в моя­та стая бяха толкова изобилни и ме привличаха така сил­но, че бивах принуден да се потапям в тях незабавно.

При първа възможност отидох при дон Хуан, за да се посъветвам с него във връзка с това положение на неща­та.

— Не мога да преодолея стаята си — казах аз, след като вече му бях описал подробно как се развиваха за­ниманията ми по сънуване.

— Какво те кара да мислиш, че трябва да я преодоле­еш? — попита той с широка усмивка.

— Чувствам, че трябва да се движа извън моята стая, дон Хуан.

— Но ти се движиш извън нея. Може би е нужно да си зададеш въпроса дали не си се оплел пак в тълкуванията си. Според теб какво означава движението в този слу­чай?

Казах му, че сънят, в който бях излязъл от стаята си и отишъл на улицата, така ме преследваше, че изпитвах истинска необходимост отново да направя това.

— Но ти правиш по-значителни неща — възрази дон Хуан. — Ти пътуваш до невероятни области. Какво друго ти трябва?

Опитах се да му обясня, че някакъв физически им­пулс ме подтикваше да се измъкна от капана на детайлите. Тревожех се най-вече от неспособността си да се ос­вобождавам от елементите, които завладяваха внимание­то ми. За мен наличието на поне мъничко воля беше от основно значение.

Думите ми бяха последвани от много дълго мълчание. Очаквах да разбера още нещо за капана на детайлите. В края на краищата дон Хуан сам ме беше предупредил за неговите опасности.

— Добре се справяш — каза той най-сетне. — На съну­вачите им трябва страшно много време, за да усъвър­шенстват енергийните си тела. В случая всичко зависи от това усъвършенстване.

Дон Хуан ми обясни, че моето енергийно тяло бива принудено да изследва различните подробности и да за­тъва така безнадеждно в тях тъкмо поради своята неопит­ност и недоразвитост. Той каза, че магьосниците цял жи­вот укрепват енергийното си тяло, като го оставят да по­пие всичко възможно.

— Докато не се сдобие със зрялост и завършеност, енергийното тяло е погълнато от себе си — продължи дон Хуан. — То не може да се избави от непреодолимия им­пулс да се потапя във всичко. Но ако човек вземе това под внимание, той би могъл да помогне на енергийното си тяло, вместо да се бори с него, както правиш ти сега.

— Как да му помогна, дон Хуан?

— Като направляваш поведението му, или, иначе каза­но, като се прикриваш.

Той обясни, че тъй като всичко, свързано с енергий­ното тяло, зависи от съответната позиция на събирателна­та точка, а сънуването не е нищо друго освен средството за преместването й, то тогава прикриването е способът за задържането й в идеалното положение — в дадения случай положението, в което енергийното тяло може да укрепне и от което в крайна сметка може да излезе ная­ве.

Както каза дон Хуан, в мига, в който енергийното тяло е в състояние да се движи само, магьосниците приемат, че най-благоприятното положение на събирателната точ­ка вече е достигнато. Следващият ход е прикриването, тоест — фиксирането й в тази позиция, за да се доусъвър­шенства енергийното тяло. Дон Хуан заяви, че процеду­рата е от лесна по-лесна. Човек просто се стреми към прикриването.

Това твърдение беше последвано от мълчание и пог­леди, изпълнени с очакване. Аз очаквах да чуя още нещо, а той очакваше да съм разбрал казаното до мо­мента. Аз обаче не го бях разбрал.

— Остави енергийното си тяло да се стреми да достиг­не най-благоприятната позиция на сънуване — разясни той. — После го остави да се стреми да остане там — ето това представлява прикриването.

Дон Хуан замълча за малко и ме подкани с поглед да вникна в думите му.

— Цялата тайна се крие в намерението, но ти вече знаеш това — продължи той. — Чрез него магьосниците разместват събирателните си точки и пак чрез него ги фиксират. А намерението не се усвоява с някакви тех­нически похвати. То се постига с практика.

На този етап просто нямаше как да не се потопя в ня­коя от моите безумни представи относно магьоснически­те ми достойнства. Бях обзет от безгранична увереност, че нещо ще ми посочи правилния начин, по който да фиксирам събирателната си точка на идеалното й място чрез намерението. В миналото бях осъществявал какви ли не успешни ходове, без изобщо да зная как. Самият дон Хуан често се беше чудил на способностите или на късмета ми, и аз бях сигурен, че и в този случай ще стане така. Оказа се, че дълбоко съм се заблуждавал. Каквото и да правех и колкото и да чаках, въобще не ми се уда­ваше да фиксирам събирателната си точка на което и да е място, камо ли пък на идеалното.

След като в продължение на месеци се старах усърд­но, но безуспешно, накрая се предадох.

— Наистина вярвах, че мога да се справя — казах аз на дон Хуан още в мига, в който влязох в къщата му. -Боя се, че този път, повече от когато и да било, се проя­вих като егоцентричен маниак.

— Не е съвсем така — усмихна се той. — В случая ти просто пак си се оплел в едно от обичайните си погреш­ни тълкувания на понятията. Най-напред искаш да наме­риш идеалното място, както би намерил изгубените клю­чове от колата си. После пък искаш да завържеш съби­рателната точка, както би завързал обувките си. Идеал­ното място и фиксирането на събирателната точка са ме­тафори. Те нямат нищо общо с думите, които използва­ме, за да ги опишем.

После той ме помоли да му разкажа за най-новия развой на заниманията ми по сънуване. Първото, което споменах, беше обстоятелството, че моята склонност да се потапям в детайлите бе отслабнала забележимо. Ка­зах, че понеже в сънищата си се движех непрекъснато, подтикван от някакъв импулс, навярно самото движение беше онова, което винаги успяваше да ме възпре, преди да потъна в някоя наблюдавана от мен подробност. Това, че бивах възпиран по такъв начин, ми даваше възмож­ност да изследвам свойството на детайлите да поглъщат вниманието. Така стигнах до заключението, че неодуше­вената материя в действителност притежава приковава­ща сила, която виждах като лъч матова светлина — имен­но този лъч задържаше вниманието ми. Например много често се случваше някой дребен знак — петно на стената или дървесна жилка в паркета на стаята ми — да изпрати сноп светлина, който ме приковаваше на място; от мига, в който сънното ми внимание се съсредоточаваше върху тази светлина, целият сън започваше да се върти около същия този дребен знак. Виждах го увеличен до косми­чески размери. Тази гледка продължаваше до момента на събуждането, при което обикновено установявах, че съм притиснал нос до стената или до паркета. Според собствените ми наблюдения, първо, даденият детайл беше реален, и второ, аз като че ли го бях разглеждал в заспало състояние.

Дон Хуан се усмихна и каза:

— Всички тези неща се случват с теб, защото енергий­ното ти тяло бе оформено още в мига, в който се раздви­жи само. Аз не ти казах това направо, но ти го загатнах. Исках да разбера дали си способен да го установиш без чужда помощ, което ти, естествено, успя да направиш.

Нямах никаква представа за какво говореше дон Хуан. Той ме изгледа по обичайния си начин. Пронизва­щият му поглед премина по тялото ми.

— Какво именно съм установил без чужда помощ, дон Хуан? — бях принуден да попитам аз.

— Това, че енергийното ти тяло се е оформило — от­върна той.

— Нищо подобно не съм установявал, уверявам те.

— Напротив. Всичко започна преди известно време, когато ти най-напред не успяваше да намериш крите­рий, за да проверяваш реалността на сънищата си, а после нещо се зае да действа вместо теб и да те осведо­мява дали сънищата ти са обикновени, или не. Това нещо беше твоето енергийно тяло. Сега си отчаян, заде­то не си могъл да откриеш идеалното място, където да фиксираш събирателната си точка. Аз пък ти казвам, че си го открил. Доказателство за това е, че енергийното ти тяло, движейки се, е намалило натрапчивата си склон­ност да затъва в детайлите.

Бях направо слисан. Дори не можех да задам някой от моите не особено блестящи въпроси.

— Следващото, което ти предстои, е едно от най-ценните неща за магьосниците — продължи дон Хуан. — Ще се упражняваш да виждаш енергията по време на съну­ване. Ти се справи с упражнението за третата врата на сънуването, като раздвижи сам енергийното си тяло. А сега ще осъществиш истинската задача: виждането на енергията със същото това тяло. Всъщност ти си я виждал и преди, и то много пъти. Но това всеки път е ставало по една щастлива случайност. Сега ще започнеш да го пра­виш съзнателно.

— Сънувачите си имат едно правило, което се основа­ва на опита — добави той. — Ако енергийното им тяло е за­вършено, те виждат енергията винаги, щом се взрат в някой обект от ежедневния свят. Ако в сънищата си ви­дят енергията на даден елемент, те разбират, че си имат работа с истински свят, колкото и изопачен да изглежда той за сънното им внимание. А ако не могат да видят енергията, това означава, че се намират в обикновен сън, а не в реален свят.

— Какво представлява един реален свят, дон Хуан?

— Това е свят, който произвежда енергия, за разлика от илюзорния свят на проекции, където, подобно на по­вечето от сънищата ни, нищо не притежава енергийно въздействие.

Тогава дон Хуан ми даде едно ново определение за сънуването: процес, чрез който сънувачите изолират ус­ловия на сънуване, при които могат да намерят елемен­ти, произвеждащи енергия. Той навярно забеляза обърк­ването ми, защото се разсмя и ми даде и друго, още по-заплетено определение: сънуването е процесът, чрез който ние се стремим да намерим подходящи позиции на събирателната точка, които ще ни позволят да възпри­емаме елементи, произвеждащи енергия, по време на съноподобни състояния.

Дон Хуан обясни, че енергийното тяло е способно да възприема енергия, доста по-различна от тази на собствения ни свят, какъвто е случаят с елементите от царст­вото на неорганичните същества, които енергийното тяло възприема като „кипяща" енергия. Той добави, че в на­шия свят нищо не кипи; тук всичко трепти.

— От сега нататък — каза той — целта на твоето сънува­не ще бъде да определяш дали това, върху което съсре­доточаваш сънното си внимание, е елемент, произвеж­дащ енергия, дали е обикновена илюзорна проекция или някаква чужда енергия.

Дон Хуан призна, че се е надявал аз сам да достигна до идеята за виждане на енергията като критерий за про­верка на това, дали наблюдавам истинското си тяло по време на сън, или пък не. Той доста се смя на моя фал­шив метод да си слагам специално спално облекло на всеки четири дни. После каза, че съм знаел на пръсти ця­лата необходима информация, за да си направя извод за истинската задача, свързана с третата врата, и съответно да открия правилния критерий, но системата ми за ин­терпретиране ме е принудила да търся разни хитроумни разрешения на въпроса, лишени от простотата и непос­редствеността на магьосничеството.




Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   15




©dereksiz.org 2020
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет