Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент Лорънс Шапиро

Според последните статистически изследвания коефициентът на интелигентност на съвременните деца е нараснал с над 20 точки в сравнение с началото на века, когато е бил оценен за пръв път. В същото време социалните и емоционалните умения на подрастващите натежават надолу. Достатъчно е да се споменат психичните проблеми, нарастването на насилието и употребата на наркотици.

Как можете да помогнете на децата си да се справят с предизвикателствата на съвременния живот? Необходимо е да възпитате у тях социални и емоционални умения, които се смятат за революция в детската психология.

Д-р Лорънс Шапиро ви дава практически достъпни съвети, за да научите децата си как:

• 
  Да се сприятеляват и поддържат приятелствата си
  
• 
  Да работят по групи
  
• 
  Да говорят и слушат ефикасно
  
• 
  Да се доказват
  
• 
  Да се противопоставят на грубияни.
  
• 
  Да се учат на съпричастност към другите.
  
• 
  Да разрешават проблеми.
  
• 
  Да се смеят над себе си.
  
• 
  Да мотивират себе си в трудни моменти.
  
• 
  Да посрещат трудностите с увереност.
  
• 
  Да изпитват приятни чувства от интимните отношения.
  
• 
  Да използват Компютъра, за да изявят емоционалните си умения.
  

В едно предградие в Детройт две момчета, които винаги се бият на игрището, сега седят на една маса в дъното на клас­ната стая и се споразумяват с техен съученик да разреши безпристрастно проблемите им. И трите деца са на седем години. В болница във Флорида десетгодишно момиче, ча­кащо за химиотерапия, се смее истерично, тъй като току-що е участвало в престрелка с водни пистолетчета с медицинс­ката сестра и лекаря стажант, облечен като извънземен кло­ун. В Лос Анджелис един баща играе с трите си деца на го­неница - игра, предписана от класния им ръководител. През двете седмици, през които играели общи игри, липсвали се­мейните кавги.

Тези деца са били ощастливени от това, което някои на­ричат революция в детската психология: възпитаването на емоционални и социални умения. Безпристрастното пос­редничество на някой съученик се прилага в много учили­ща в цялата страна и в резултат обажданията до родители, нерешените случаи и дори насилието намалели значително.

В детските отделения на болниците често могат да се ви­дят клоуни, които раздават възглавнички за замерване и гу­мени пиленца. Смехът не само помага на децата да преодо­леят стреса от престоя в болницата, но и стимулира имун­ната им система и ускорява оздравяването им. Целта на зад­ружните игри, в които всеки или печели, или губи, е да се изгради семейната сплотеност и да се намалят гневът и аг­ресивността у децата.

Предназначението на тази книга е да научи вашите деца на умения и игри, които да усъвършенстват техните способ­ности - или, както се изразяват психолозите, да придобият емоционална интелигентност или емоционален коефициент (ЕК). Въпреки че терминът емоционална интелигентност е сравнително нов, аз и други терапевти в цялата страна вече двайсет години предписваме тези дейности, за да помогнем на децата да разрешат проблемите си. Едва сега разбираме, че всички деца имат полза от изучаването на уменията на емоционалната интелигентност, а не само децата със специ­фични проблеми. Установихме, че да имаш висок емоциона­лен коефициент е толкова важно, колкото и да притежаваш висок коефициент на интелигентност. Всяко следващо про­учване потвърждаваше, че децата, владеещи умения на емо­ционалната интелигентност, са по-щастливи, по-уверени и отличници в училище. Освен това тези умения трябва да станат градивната сила за децата ни и да ги превърнат в от­говорни, грижовни и творчески личности.

ЗАЩО ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕПОДАВАТ ЕМОЦИОНАЛНИТЕ УМЕНИЯ

Скептиците се чудят защо трябва да се преподават емоции на децата. Те задават въпрос: - Емоциите не са ли нещо ес­тествено за децата? Отговорът е: - Не, вече не.

Много учени вярват, че човешките емоции първоначал­но са се развивали като оцеляващ механизъм. Страхът ни помага да се пазим от злото и ни подсказва да избягваме опасността. Гневът ни помага да преодоляваме бариерите, за да получим това, от което се нуждаем. Доставя ни ра­дост и щастие да бъдем в компанията на други хора. Кон­тактите с хора ни карат да се чувстваме защитени в една група, както и ни дават възможност да се съвкупляваме, за да осигурим оцеляването на човешкия род. Тъгата по загу­бата на важно за нас същество изпраща сигнали към него да се върне, а отчаянието може да помогне в привличането на друго същество, което ще замести този, когото сме загубили.

Ако тези емоции обаче са действали при първобитните ни предшественици, съвременният динамичен живот ни предоставя емоционални предизвикателства, които приро­дата не е очаквала. Например гневът все още има значение за емоционалния ни образ, но природата не е очаквала, че той може толкова лесно да бъде провокиран от задръства­нето на движението, докато гледаме телевизия или играем на видеоигри. Или пък еволюционното ни развитие не би могло да обясни защо едно десетгодишно дете може да на­мери оръжие и с лекота да застреля съученика си за нанесе­на обида.

Психиатърът от Сиатъл Майкъл Нордън ни отправя силно предизвикателство, карайки ни да признаем, че съв­ременният начин на живот се е оказал пагубен за емоциите ни и до известна степен е разстроил еволюционния им зами­съл. Той пише:

Повечето от нас вече не живеят в малки села от няколкостотин души както през каменната епоха, а в гъмжащи от хора градове. Натрупващият се стрес на съвременния живот е отприщил лавина от депресии, тревоги и безсъние и други не толкова изявени проб­леми като наднорменото тегло и рака. Повечето от нас се самолекуват, за да контролират емоциите си, като използват всичко - от кофеин до кокаин; в дейс­твителност почти няма незасегнати.

Емоционалните и социалните умения, разгледани в тази книга, може би ще ви помогнат да вземете инициативата при възпитанието на децата там, където природата е отказа­ла да действа. Ако трескавият и забързан живот предизвик­ва в децата ви раздразнителност и гняв, вие може да ги на­учите да разпознават и да контролират тези чувства.

Ако страхът от престъпления или честите смени на мес­тоживеенето е лишило децата от благото да живеят в откри­то и задружно общество, бихте могли да ги научите да създават и да поддържат връзки с близки приятели. Ако детето ви е разстроено от развод или повторен брак, ако е разтре­вожено от сблъсъка с нова ситуация или е самодоволно от работата си в училище, бихте могли да го научите на специ­фични умения с ЕК, за да му помогнете да се справя и да преодолява тези нормални проблеми на растежа.

Това, което може би е най-интересно при участието ви в емоционалното възпитание на децата, е, че вие буквално променяте химията на мозъка им или по-точно - научавате ги сами да контролират функциите на мозъка. Както ще раз­берем, емоциите не са абстрактни идеи, които психолозите ни помагат да наименуваме - по-скоро са твърде реални. Те приемат формата на специфични биохимични вещества, ко­ито произвежда мозъкът и на които след това тялото реаги­ра.

Повечето от нас не са склонни да мислят за емоциите ка­то за химични реакции, затова трябва само да помислите какво се случва, когато пиете алкохол или няколко чашки кафе. Може би не осъзнавате, но храната, която консумира­те, също взаимодейства по химичен път с емоциите ви. Хра­ни, от които се чувствате добре, например шоколад и сладо­лед, стимулират мозъка да освобождава серотонин и ендорфин — биохимични вещества, които мозъкът свързва с усе­щането за благополучие. Ето защо, когато сме потиснати, изпитваме желание за такава храна. Но не е необходимо да поглъщаме нещо, за да се произведат биохимични еквива­ленти на емоциите. Най-важната заслуга на тази книга е, че можете да научите вашите деца да променят биохимията на емоциите си, като им помагате да бъдат по-приспособими, да умеят да се владеят и да бъдат естествено щастливи.
НЕКА УСМИВКАТА БЪДЕ ВАШИЯТ ЩИТ

Серотонинът е само едно от химичните вещества, наречени невропредаватели, които конструират емоционалните ни реакции чрез предаване на емоционални послания от мозъ­ка до различни части на тялото. През последните десет го­дини на серотонина се отделя специално внимание, защото подпомага преодоляването на стреса и във вид на лекарст­вото прозак спомага за лечението на депресия, натрапчива мания за преследване и други психични смущения. Психиа­търът Майкъл Нордън доказва в книгата си Отвъд прозак, че можем да тренираме мозъка си да произвежда естестве­но серотонин чрез такива прости средства, като по-здравос­ловно хранене, повече физически упражнения и достатъчно сън.

Серотонинът е важен не само за емоционалния живот на едно дете — той влияе и на телесната температура, кръвното налягане, храносмилането и съня. Той помага на децата да се справят с всички видове стрес чрез предпазване на мозъка от свръх претоварване. Повишените нива на серотонин се свър­зват с намаляване на агресивността и импулсивността. И все пак серотонинът може да се отдели само с една усмивка. Ро­берт Зайонк и негови колеги посочват, че когато се усмихва­те, лицевите ви мускули се свиват, намалявайки притока на кръв към близките кръвоносни съдове. Това охлажда кръвта, която понижава температурата на мозъка, стимулирайки про­изводството на серотонин. Когато казваме на децата си „прос­то да се усмихват" и всичко ще изглежда прекрасно, ние сме абсолютно прави. Дребните неща могат да променят живота.

ТРИКОВЕ, УМЕНИЯ, НАВИЦИ И ИГРИ: РЕЦЕПТАТА ЗА ВИСОК ЕК

Новото разбиране за невроанатомия и еволюционна психо­логия представя много възможности на родителите да под­помогнат децата си да разгърнат висок ЕК. Надяваме се, че докато четете тези страници, ще откриете полезни идеи. Някои от идеите аз наричам трикове - елементарни начини с бърз ефект за промяна на поведението на децата. Например, когато работя с деца, склонни да се сбиват с другите, науча­вам ги на „техника на костенурката". Някога работех със седемгодишния Сам, за когото ми докладваха, че се сбива на игрището. Казах му, когато почувства желание да се бие, да си представи, че е костенурка, която се оттегля в черуп­ката си, да държи ръцете отстрани до тялото, да събере кра­ка и да наведе брадичката към гърдите, като бавно брои до десет и диша дълбоко при всяко число.

Тази техника е елементарна и забавна за децата, но тя е психологически трик. Докато ръцете на Сам са прибрани от­страни, той не може нито да удря, нито да рита. Докато брои до десет и диша дълбоко, той изпраща послания до мозъка да забави произвеждането на биохимични вещества, свързани с агресията (катеколамини), които биха увеличили възбудата и желанието да се бие. А навеждайки брадичката към гърди­те, той прекъсва зрителния контакт с предполагаемия про­тивник. След всичко това той загубва желание да се бие (не­възможно е да се бие с някого, когото не вижда).

Емоционалните умения изискват повече време за науча­ване и включват известна практика, но веднъж усвоени, те стават втора природа. Например разбирането на мимиките (изражения на лицето, жестове и пози) е умение, което се усвоява лесно. След като проучванията показват, че 90% от емоционалното общуване е без думи, това умение може да усъвършенства способността на детето да разбира чувства­та на другите и да реагира по подходящ начин.

Също така ще откриете предложения как да насочвате детето да усъвършенства навиците, които ще повишат емо­ционалната му интелигентност. Например способността на детето да се отпуска и да използва въображението си, за да се справи с болката и психологическия стрес, може да има голям положителен ефект през целия му живот. Тези техни­ки не само отвличат вниманието на детето от физическата болка, но и стимулират тялото му да отделя естествени средства против нея.

Много от триковете, уменията и навиците, които ще откриете в тази книга, са представени под формата на игри и други забавни дейности. Ана Фройд, дъщеря на Зигмунд Фройд и същевременно известен детски терапевт, бе тази, която обясни, че „играта е работата на децата". Възприех присърце за цял живот тази старинна поговорка, като учех децата на нови емоционални и социални умения посредст­вом развлекателни и предизвикателни игри. Те са добър на­чин да се преподават умения с ЕК, защото децата обичат да ги играят отново и отново. Чрез игрите даваме възможност на децата да научат и да практикуват нови начини да мис­лят, чувстват и действат, а участвайки в тези игри, ние ста­ваме неразделна част от емоционалния учебен процес.

Докато четете тази книга и изпробвате игрите и дейнос­тите с учениците си, единствените три неща, от които се нуждаете, са: време, интерес и желание да се наслаждавате на предизвикателствата да възпитавате деца.

***

Децата и семействата, описани в тази книга, са измислени и са комбинация от няколко случаи с де­ца, които познавам и с които съм се занимавал през последните двайсет години. Действителни са слу­чаите с деца, интервюирани за вестници или опис­вани в книги като изключителни случаи на емоцио­нална интелигентност.

***

Част 1

Въведение

Емоционалната интелигентност: нов начин да възпитаваме децата

За децата от предучилищния клас на мис Ансел днес беше един много специален ден. Не че всеки ден не беше специален в тази стая с ярко оцветени рисун­ки по стените, с огромен детски локомотив, който служеше и като място за четене, и с преградни, из­пълнени с книжки и играчки. Днес обаче класът ще­ше да има много важен посетител, който ще играе с тях забавни игри и всеки ще може да участва.

Четиригодишният Бари бе избран да участва пръв в тази игра, която беше замислена така, че да е много трудна за децата. Гостът, научен работ­ник в областта на развитието на децата, показа на Бари лъскава метална топка, поставена на платформа, прикрепена за една кула. „Като малък асансьор е" - каза той. Трябва да издигнеш плат­формата до върха на кулата така, че малката топка да не падне."

При първия опит на Бари топката падна почти веднага. Вторият път тя отново падна и се тър­кулна от масата в ъгъла. При третия опит Бари успя да издигне топката на около четвърт път на­горе към кулата, преди тя да падне. Четвъртият път не беше по-добър от първия.

- Мислиш ли, че можеш да направиш това ? - по­пита посетителят спокойно.

- О, да! - отговори Бари ентусиазирано, докато се опитваше отново.

По природа малките деца са самоуверени, дори и пред лицето на непреодолимо препятствие и повтарящ се неус­пех. Според Дебора Стайпек - създателката на експеримен­та с кулата: „До шест-седемгодишна възраст децата имат високи очаквания за успех, независимо от лошото си изпъл­нение при отминалите опити... те неизменно очакват да из­дигнат платформата до върха, въпреки че едва успяват да я издигнат от основата, без топката да падне, при четири пре­дишни опита."

Качествата, които децата от предучилищния клас на мис Ансел демонстрират - настойчивост, оптимизъм, собствена мотивация и дружелюбен ентусиазъм - са част от т. нар. емоционална интелигентност (ЕИ). ЕИ или ЕК не се осно­вават на това, колко умно е детето, а по-скоро на това, кое­то някога наричахме личностни характеристики или просто „характер". Сега от проучванията се установява, че тези со­циални и емоционални умения могат да бъдат по-решаващи за успехи в живота, отколкото интелектуалните способнос­ти. С други думи, високият ЕК може да се окаже по-важен за успеха в живота, отколкото КИ (коефициента на интели­гентност, измерен чрез стандартизираните тестове за инте­лигентност).

ЩО Е ЕМОЦИОНАЛНА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ?

Терминът „емоционална интелигентност" е използван за първи път през 1990 г. от Питър Саловей от Харвардския университет и Джон Майер от Университета в Ню Хемпшир, за да се опишат емоционалните качества, необходими за постигане на успех. Те включват:

• СЪЧУВСТВИЕ

• ИЗРАЗЯВАНЕ И РАЗБИРАНЕ НА ЧУВСТВА

• КОНТРОЛИРАНЕ НА НАСТРОЕНИЯТА

• НЕЗАВИСИМОСТ

• ПРИСПОСОБИМОСТ

• СПОСОБНОСТ ДА БЪДЕ ХАРЕСВАН

• СПОСОБНОСТ ДА РАЗРЕШАВА МЕЖДУЛИЧНОСТ­НИ ПРОБЛЕМИ

• НАСТОЙЧИВОСТ

• ДРУЖЕЛЮБНОСТ

• ЛЮБЕЗНОСТ

• С ЧУВСТВО ЗА УВАЖЕНИЕ

През 1995 г. Даниел Голмън с бестселъра Емоционална интелигентност насочи общественото внимание към тази концепция, като я постави на корицата на списание „Time" и я превърна в тема на разговор -от класната стая до заседа­телната зала. Идеите и значението на ЕК стигнаха дори до Белия дом. „Ще ви покажа коя книга е страхотна - каза пре­зидентът Клинтьн на репортерите, когато се спряха пред книжарница в Денвър, Колорадо, - това е Емоционална ин­телигентност, изключително интересна книга. Очарован съм от нея. Препоръча ми я Хилари." Вълнението около емоционалната интелигентност започва от изводите за въз­питание и образование на децата и се простира до значени­ето й на работното място и по-точно, във всички човешки взаимоотношения и усилия. От изследванията се установя­ва, че уменията на детето ви с ЕИ, усетени от учителя, кой­то забелязва, че е ентусиазиран ученик или че се харесва на приятелите си на игрището, ще му помагат и след двайсет години в работата и в семейния живот. Според много про­учвания в корпоративна Америка възрастните не се разли­чават от децата, които някога са били, и социалните бизнес отношения в една професия напомнят на обсъждането на политически теми на спортната площадка. Това не е изненада за консултантите по човешки ресурси, които казват, че „уменията на хората" са важни на всяко ниво от дейността на компанията - от телефонната оферта до заседателната зала. Но степента, до която уменията с ЕК могат да окажат влияние на работното място, все още е изненадваща. Нап­ример Алън Фарнхам докладва в статия на списание „Fortune" за проучване в Bell Labs, целящо да се открие за­що някои учени имат незадоволителни резултати, независи­мо от интелектуалните им заложби и академични препоръ­ки, равностойни на колегите им с високи постижения. Изс­ледователите проучили образци от електронната поща на всички учени и открили, че служители, които не се харесва­ли поради лоши емоционални и социални умения, били от­лъчвани от колектива по същия начин, по който тромавият играч се елиминира от играта на игрището. В Bell Labs иг­рището са стаите за почивка, използвани не само за клюки, но и като място, където хората обменят важна професио­нална информация. От проучването се установява, че соци­алната изолация, която вероятно се дължи на нисък ЕК, во­ди до намалена ефективност в работата.

Въпреки че едва напоследък емоционалната интелигент­ност стана част от обществените проучвания, опитът на хо­рата в тази област не е нов. През последните петдесет годи­ни е имало хиляди проучвания върху развитието на умени­ята с ЕК при децата. За съжаление малко от тези открития са приложени в практиката, което се дължи главно на анта­гонизма между академичния свят, с внимателно планирани­те му статистически парадигми, и претрупания със задъл­жения свят на учителите от предната линия. Ние обаче не можем да си позволим повече да възпитаваме и да обучава­ме децата си само на основата на интуицията или на „поли­тическата коректност". Също както медицината и другите точни науки ние трябва да се стремим към същността на знанията, за да вземаме компетентни решения, влияещи върху всекидневното благосъстояние на децата ни. Профе­сор Уилям Дамън от Brown University убедително обяснява това в предговора към книгата си Моралното дете:

Научните изследвания върху морала на децата имат голям потенциал да ни помогнат в нашето настойчи­во желание да усъвършенстваме моралните стойнос­ти на децата. Това все още е една неосвободена енер­гия, защото повечето от тези проучвания са или неиз­вестни, или пренебрегнати като неуместни, или развенчани като безсмислена кула на мечтите... (На мес­та) научната работа за морала на децата е неясна, за­щото е заровена в академичните списания и разпиля­на в коренно различни професионални публикации.

Освен това трябва да се обръщаме към училищата за практическа информация относно ефективността от пре­подаването на социална и емоционална интелигентност. Въпреки противоречието между преподавателите по отно­шение на смисъла от въвеждането в общественото образо­вание на издания, свързани с умственото здраве, през пос­ледните десетилетия са похарчени стотици милиони дола­ри за преподаване на социални и емоционални умения. Ле­гитимността на възпитаването на тези умения в училища­та може да се проследи в единствения акт на Конгреса, Об­ществен закон 94-142 - Образователна Наредба за всички деца, поставени при неизгодни условия. Според този нова­торски закон всички деца в САЩ имат право на обществе­но образование и ако има някакви проблеми, които пречат на детето да учи, те трябва да бъдат адресирани чрез учи­лищната система. Училищните психолози и учителите по специално обучение, които работиха за осъществяване на този закон, бяха между първите професионалисти, които осъществиха връзка между емоционалния коефициент и училищния успех. В резултат от усилията им сега има го­лямо разнообразие от техники и програми, усъвършенст­вани за деца със специални потребности, които можете да приложите за вашите деца.

ЕМОЦИОНАЛНИЯТ КОЕФИЦИЕНТ СРЕШУ КОЕФИЦИЕНТА ЗА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ

Социолозите все още спорят какво е КИ на една личност, но повечето професионалисти са съгласни, че той може да се измери със стандартизирани тестове за интелигентност, ка­то Таблицата за интелигентност на Уелчестър, която оценя­ва словесните и несловесните способности, включващи па­мет, активен речник, решаване на проблеми, абстрактна причинност, възприемане, информационен процес и визуално-двигателни умения. „Общият фактор на интелигент­ност", произтичащ от тези критерии, или това, което нари­чаме КИ, се приема за изключително стабилен след шеста­та година на детето и обикновено се намира в съотношение с други тестове за способности - например приемния тест в колежите.

Значението на ЕК е по-неясно. Саловей и Майер най-напред определиха емоционалната интелигентност като „подмножество от социална интелигентност, която включва способността да контролираш собствените си и на другите чувства и емоции, да правиш разлика между тях и да изпол­зваш тази информация, за да направляваш мислите и дейст­вията си". Те се противопоставят на употребата на термина емоционален коефициент като синоним на емоционална ин­телигентност, като се страхуват, че той ще подведе хората да мислят, че има някакъв тест за точно измерване на ЕК или че той въобще може да се измерва. Въпреки че ЕК ни­кога не би могъл да се измери, той все пак е една многозна­чителна концепция. Независимо от това, че не можем лесно да измерим повечето личностни и социални черти, като лю­безност, самоувереност или уважение към другите, можем да ги разпознаем в децата и да се съгласим с тяхното значе­ние. Популярността и вниманието на медиите към книгата на Голман засвидетелства факта, че хората интуитивно раз­бират значението и важността на емоционалната интелиген­тност. Те разпознават ЕК като съкратен синоним за тази концепция по начина, по който разпознават, че КИ е сино­ним за познавателна интелигентност. Уменията на ЕК не са противоположни на КИ, или познавателните умения. Те вза­имодействат динамично на нивото на концепции и в реал­ния свят. Една личност може да доминира както с познава­телните, така и със социалните и емоционалните умения, какъвто е примерът с някои от нашите най-големи лидери. Според Джеймс Дейвид Барбър, политолог от Duke Uneversity, Томас Джеферсън е притежавал почти съвърше­на хармония между личност и интелект. Той е известен ка­то велик и енергичен комуникатор, също и като истински гений. При други велики водачи високият ЕК, изглежда, че е бил достатъчен. Много хора смятат динамичната личност и необуздания оптимизъм на Франклин Делано Рузвелт ка­то един от най-важните фактори за извеждане на страната от Депресията и Втората световна война. Оливър Уендъл Холмс описва Рузвелт като „притежаващ второкласен инте­лект, но първокласен темперамент". Същото се казва и за Джон Ф. Кенеди, който според много историци е водел стра­ната колкото със сърцето, толкова и с главата си.

Може би най-важното различие между КИ и ЕК е това, че ЕК е по-малко генетично заложен, давайки възможност на родителите и преподавателите да компенсират там, къде­то природата е пропуснала да реши шансовете на едно дете за успех.