Книга моисеева битие глава в начало Бог сътвори небето и земята

2. Драгоценните синове на Сион, равноценни с най-чисто злато, как са те сравнени с глинени съдове, изделие на грънчарска ръка!

3. Дори и зверовете подават нянка и кърмят своите рожби, а дъщерята на моя народ стана жестока като камилска птица в пустиня;

4. езикът на кърмачето прилепва о небцето му от жажда; децата искат хляб, и никой им не подава.

5. Тия, които са сладкиши яли, гинат по улици; отхранените на багреница в смет се валят.

6. Наказанието за нечестие на дъщерята на моя народ надминава наказанието за греховете на Содом: оня биде сринат мигновено, и ръце човешки не са се допирали до него.

7. Князете й бяха в нея по-чисти от сняг, по-бели от мляко; те бяха телесно по-хубави от корал, видът им бе като сапфир;

8. а сега лицето им е по-тъмно от всичко черно, не ги узнават на улиците; кожата им прилепна о костите им, стана суха като дърво.

9. Убиваните от меч са по-честити от ония, които глад убива, защото тия чезнат, поразявани от липса на полски плодове.

10. Дори жени мекосърдни варяха с ръце децата си, за да им бъдат храна, когато гинеше дъщерята на моя народ.

11. Господ изпълни гнева Си, изля яростта на гнева Си и запали на Сион огън, който погълна основите му.

12. Царете земни и всички живеещи по вселената не вярваха, че врагът и неприятелят е влязъл в портите иерусалимски.

13. Всичко това е поради греховете на лъжепророците му, поради беззаконията на свещениците му, които посред него проливаха кръвта на праведници;

14. скитаха се като слепи по улиците, оскверняваха се с кръв, тъй че не беше възможно да се допреш до одеждите им.

15. "Отстранете се, нечисти!" викаха им; "отстранете се, отстранете се, не се допирайте"; и те отминаваха смутени; а между народа казваха: "тях няма да ги има вече!"

16. Лицето на Господа ги разсея; Той няма вече милостно да ги погледне, защото те не уважават лицето на свещеници, към старци милост нямат.

17. Очите ни са изнурени да очакват напразно помощ; от нашата стражна кула очаквахме народ, който не можа да ни спаси.

18. А те дебнеха стъпките ни, за да не можем да ходим по нашите улици; краят ни наближи, нашите дни се изпълниха; краят ни дойде.

19. Които ни преследваха, бяха по-бързи от орлите небесни; тичаха подире ни по планини, поставяха засади за нас в пустинята.

20. Духът на живота ни, помазаникът Господен е уловен в техните ями, оня, за когото казвахме: под негова сянка ще живеем сред народите.

21. Радвай се и весели се, дъще Едомова, обитателко на земя Уц! И до тебе ще дойде чашата; ще се опиеш и ще се разголиш.

22. Дъще Сионова! наказанието за твоето беззаконие се свърши; Той няма вече да те изгонва; но беззаконието ти, дъще Едомова, Той ще накаже и ще разкрие твоите грехове.

2. нашето наследство у чужди премина, нашите къщи - у другоплеменници;

3. останахме сираци, без баща; майките ни са като вдовици.

4. Пием водата си срещу сребро, доставяме дървата си с пари.

5. Бият ни по врата, работим - и отдих за нас няма.

6. Протягаме ръка към египтяни, към асирийци, за да се нахраним с хляб.

7. Бащите ни грешиха: тях ги няма вече, а ние търпим наказание за техните беззакония.

8. Роби владеят над нас, и няма кой да ни избави от ръцете им.

9. Хляба си добиваме с опасност за живота - пред меч в пустинята.

10. Кожата ни е почерняла като пещ, от лют глад.

11. Жени безчестят на Сион, девици - в градовете иудейски.

12. Князе избесиха със свои ръце, лица на старци не уважиха.

13. Юноши вземат при хромели, и момчета падат под товари дърва.

14. Старци вече не седят при порти; юноши не пеят.

15. Свърши се радостта на сърцето ни; нашите хора' се обърнаха на тъга.

16. Падна венецът от главата ни; горко ни, задето съгрешихме!

17. От това и чезне сърцето ни; от това потъмняха нашите очи.

18. Защото опустя планина Сион, лисици ходят по нея.

19. Ти, Господи, пребъдваш вовеки; Твоят престол е из рода в род.

20. Защо ни съвсем забравяш, оставяш ни за дълго време?

21. Обърни ни към Тебе, Господи, и ще се обърнем; обнови нашите дни, както в старо време.

22. Нима си ни съвсем отхвърлил, разгневил си се на нас безмерно?

ПОСЛАНИЕ НА ИЕРЕМИЯ *

* Това послание е преведено от гръцки.

1. Препис от посланието, що Иеремия изпрати до ония, които щяха да бъдат отведени пленници във Вавилон от вавилонския цар, за да им извести, каквото му бе заповядано от Бога.

2. Заради греховете, с които съгрешихте пред Бога, ще бъдете отведени пленници във Вавилон от Навуходоносора, вавилонски цар.

3. Като влезете във Вавилон, вие ще стоите там много години, и дълго време, дори до седем рода, а след това Аз ще ви изведа оттам с мир.

4. Сега ще видите във Вавилон богове сребърни, златни и дървени, на рамена носени, които внушават страх на езичниците.

5. Пазете се, да не заприличате и вие на другоплеменниците, и страхът пред тях да не обхване и вас. Като видите тълпата отпреде и отзаде им да се покланя пред тях, кажете си в ума: Тебе трябва да се покланяме, Владико!

6. Защото Моят Ангел е с вас, и той е защитник на вашите души.

7. Езикът на тия богове е издялан от художник, и те сами са обковани със злато и сребро; но те са лъжливи и не могат да говорят.

8. И като за девица, която обича украшения, езичниците взимат злато и правят венци върху главите на своите богове.

9. Бива и това, че жреците крадат от своите богове златото и среброто и го употребяват за себе си;

10. отделят от него и на блудниците под техния покрив; украсяват тия златни, сребърни и дървени богове с дрехи като люде.

11. Но те се не избавят от ръжда и молец, макар и да са облечени в пурпурна дреха.

12. В капището изтриват от лицето им праха, който по тях е твърде много.

13. Ето един, който има и скиптър като човек - съдия на страната, но той не може да умъртви виновния пред него.

14. Има меч в дясна ръка и секира, а сам себе си не може защити от войска и разбойници; оттук се познава, че те не са богове; и тъй, не бойте се от тях.

15. Защото, както строшен съд става безполезен за човека, тъй и техните богове.

16. Откак ги турят в капищата, очите им са пълни с прах от нозете на влизащите.

17. И както у оногова, който е оскърбил царя, се затварят входовете на жилището, кога го отвеждат на смърт, тъй техните капища пазят жреците им с врати, брави и завори, за да ги не ограбят разбойници;

18. жреците палят за тях свещници, и повече отколкото за себе си, а те ни едного от тях не могат да видят.

19. Те са като греда вкъщи; сърцата им, казват, ги ядат червеи земни и сяждат тях сами и дрехата им - а те не усещат.

20. Лицата им са черни от кадежа в капищата.

21. По тялото им и по главите им кацат прилепи, лястовици и други птици, лазят по тях и котки.

22. От това ще разберете, че те не са богове; затова не се бойте от тях.

23. Ако някой не очисти от ръжда златото, с което са обковани за украса, те няма да лъщят; и когато са ги изливали, те не са усещали.

24. За висока цена са купени, а дух у тях няма.

25. Бидейки безноги, биват носени на рамена, като показват с това своята нищожност пред людете; засрамват се и ония, които им служат;

26. защото, ако паднат наземи, те сами не могат да станат; също, ако някой ги постави прави, не могат сами да се движат и, ако някой ги наведе, не могат да се изправят; но турят отпреде им дарове, като пред мъртви.

27. Жреците продават жертвите им и злоупотребяват с тях; също и жените им солят част от тях и нищо не отделят ни за сиромах, ни за болен.

28. До жертвите им се допират жени нечисти и родилки. И тъй, след като узнахте от това, че те не са богове, не бойте се от тях.

29. Та как да ги наречем богове? Жени принасят жертви на тия сребърни, златни и дървени богове.

30. И в капищата им жреците седят с раздрани дрехи, с обръснати глави и бради и с непокрити глави:

31. реват те с писък пред своите богове, както други на помен за умрели.

32. Някои от техните дрехи жреците си вземат и обличат с тях жените и децата си.

33. Ако изпитват от някого зло или добро, - не могат да отплатят; не могат да поставят цар, ни да го свалят.

34. Също ни богатство, ни дори дребна медна монета те не могат да дадат. Ако някой им обещае оброк и го не даде, - не го изискват.

35. От смърт човека не избавят, нито слаб от силен отърват;

36. на сляп човек зрение не ще възвърнат; на човек в нужда не ще помогнат;

37. към вдовица не ще покажат състрадание и на сирак не ще направят добро.

38. Тия дървени и обковани със сребро и злато богове са като планински камъни, - и които им служат, ще се посрамят.

39. Та как може да се помисли или каже, че те са богове?

40. При това и самите халдейци ги не зачитат: кога видят ням, който не може да говори, довеждат го при Ваала и молят да проговори, като че Ваал може да чувствува.

41. И като забележат това, не могат да ги оставят, защото са неразумни.

42. Жените, превързани с тръстикови връзки, седят на улиците, палейки кадиво от маслинени трици.

43. И кога някоя от тях, увлечена от минувача, преспи с него - укорява другарката си, че не се е удостоила със същото, като нея, и че превръзката й не е скъсана.

44. Всичко, което се върши у тях, е лъжливо. Затова как може да се мисли или говори, че те са богове?

45. Направени са те от художници и златари; нищо друго не стават, освен това, каквото художниците са искали да ги направят.

46. И които ги правят, не са дълговечни;

47. та как направените от тях могат да бъдат богове? Те оставиха след себе си лъжа и срам на своите потомци.

48. Кога ги сполети война и бедствия, жреците се съветват помежду си, де да се скрият с тях.

49. Та как да се не разбере, че ония, които сами се не спасяват ни от войни, ни от бедствия, не са богове?

50. Понеже те са дървени и обковани със злато и сребро, може да се познае, че те са лъжа; на всички народи и царе ще стане ясно, че те не са богове, а работа на човешки ръце, и в тях няма никакво божествено действие.

51. Та кой след това не ще разбере, че те не са богове?

52. Цар на страната те не поставят, дъжд на людете не дават;

53. съд не отсъждат, обиден не защищават, понеже са безсилни

54. като врани, които се намират между небе и земя. Защото и тогава, кога пламне капището на боговете дървени или обковани със злато и сребро, жреците им ще избягат и ще се спасят, - а те сами, като греди посред, ще изгорят.

55. Ни на цар, ни на врагове те не могат се опря. Та как може да се приеме или помисли, че те са богове?

56. Ни от крадци, ни от грабители не могат опази себе си тия богове, дървени и обковани със сребро и злато:

57. като ги надминават по сила, те свалят златото, среброто и дрехите, които са на тях, и отиват си с плячката, а тия не могат сами на себе си да помогнат.

58. Затова, по-добре е цар, който показва храброст, или полезен вкъщи съд, който стопанинът употребява, нежели лъжливи богове; или по-добре е врата вкъщи, която пази в нея имота, нежели лъжливи богове, или по-добре е дървен стълб в царски палат, нежели лъжливи богове.

59. Слънце, месечина и звезди, бидейки светли и пращани за потреба, са благопослушни.

60. Тъй и светкавицата всеки път, кога се явява, се вижда ясно; тъй и вятърът на всяка страна вее.

61. И облаците, кога им Бог заповяда да минат над цяла вселена, изпълнят заповедта.

62. Също огънят, който се праща отгоре да изтреби планини и гори, извършва отреденото; а тия не приличат на тях ни по вид, ни по сила.

63. Та как може да се помисли или каже, че те са богове, когато не са силни ни съд да съдят, ни добро да правят на людете?

64. И тъй, като знаете, че те не са богове, не бойте се от тях.

65. Царе те не ще прокълнат, нито благословят;

66. личби не ще покажат на небето и пред народите; не ще осветлят като слънцето и не ще озарят като месечината.

67. Зверовете са по-добри от тях: като избягнат под заслон, могат да си помогнат.

68. И тъй, от нищо ние не виждаме, че те са богове; затуй не бойте се от тях.

69. Както плашило в градина нищо не овардя, тъй и техните дървени, обковани със злато и сребро богове.

70. Също тъй техните дървени, обковани със злато и сребро богове, са като трънов храст в градина, върху който кацат всякакви птици, тъй и на труп, хвърлен в тъмнина.

71. От пурпура и багреницата, които се скапват на тях, вие може да разумеете, че те не са богове; та най-после и те сами ще бъдат сядени и ще бъдат за позор в страната.

72. И тъй, по-добре е човек праведен, който няма идоли, защото той е далеч от позор.

КНИГА НА ПРОРОК ВАРУХА *

* Тая книга е преведена от гръцки.

ГЛАВА 1.
1. Думи на книгата, която написа Варух, син на Нирия, син на Маасея, син на Седекия, син на Асадия, Хелкиев син, във Вавилон,

2. в петата година, в седмия ден на месеца, в онуй време, когато халдеите превзеха Иерусалим и го с огън изгориха.

3. И прочете Варух думите на тая книга гласно пред Иехония, син Иоакимов, иудейски цар, гласно пред целия народ, дошъл да слуша книгата,

4. гласно пред велможите и пред царските синове, гласно пред старейшините и гласно пред целия народ, от малък до голям, пред всички, които живееха във Вавилон на река Суд.

5. И те плакаха и постиха, молиха се пред Господа

6. и събраха сребро, всеки според силите си,

7. та пратиха в Иерусалим до първосвещеник Иоакима, син на Хелкия, Саломов син, до свещениците и до целия народ, който се намираше с него в Иерусалим,

8. когато Варух взе отнесените из храма съдове на Господния дом, за да ги върне в Иудейската земя, в десетия ден на месец сиуал, сребърните съдове, които бе направил иудейският цар Седекия, Иосиев син,

9. след като Навуходоносор, вавилонски цар, бе преселил от Иерусалим Иехония и князете, затворниците и велможите и народа на страната, и ги бе довел във Вавилон.

10. И казаха те: ето, ние ви пращаме сребро; купете за това сребро всесъжения, жертва за грях и тамян, пригответе дар и възнесете върху жертвеника на Господа, нашия Бог,

11. и молете се за живота на вавилонския цар Навуходоносора и за живота на сина му Валтасара, щото дните им на земята да бъдат като дни на небето.

12. И Господ ще ни даде сила и ще просвети очите ни, и ще живеем под закрила на вавилонския цар Навуходоносора и под закрила на сина му Валтасара, и ще им служим много дни и ще намерим милост у тях.

13. Молете се и за нас на Господа, нашия Бог, понеже ние съгрешихме пред Господа, нашия Бог, и не се отвърна от нас яростта на Господа и гневът Му доднес;

14. и прочитайте тая книга, която ви пращаме, та да се разглася в Господния дом в ден празничен и в дни бележити;

15. и кажете: у Господа, нашия Бог, е правдата, а у нас - срам по лицата, като днес, у всеки иудеин и у живеещите в Иерусалим,

16. у царете ни и у князете ни, у свещениците ни, у пророците ни и у бащите ни,

17. задето съгрешихме пред Господа,

18. и Му се не покорявахме, и не слушахме гласа на Господа, нашия Бог, за да ходим според заповедите на Господа, които е дал пред лицето ни.

19. От оня ден, в който Господ изведе бащите ни из Египетската земя, и доднес ние бяхме непокорни пред Господа, нашия Бог, и не ни беше грижа, че не слушахме гласа Му.

20. Затова ни сполетяха бедствия и клетва, - както днес, - която Господ определи пред Своя раб Моисея в оня ден, в който изведе бащите ни из Египетската земя, за да ни даде земя, в която тече мед и мляко.

21. И не слушахме гласа на Господа, нашия Бог, във всички думи на пророците, които Той праща при нас,

22. и ходехме всеки според мислите на своето зло сърце, служейки на други богове, вършейки зли дела пред очите на Господа, нашия Бог.
ГЛАВА 2.
1. И Господ изпълни думата Си, която бе изрекъл против нас и против съдиите ни, които съдеха Израиля, и против царете ни, против князете ни и против всеки израилтянин и иудеин,

2. че ще напрати върху нас големи бедствия, каквито не е имало под цялото небе, както направи в Иерусалим, според писаното в Моисеевия закон,

3. че ние ще ядем - един плътта на сина си, а друг - плътта на дъщеря си.

4. И Той ги стори поданици на всички царства около нас, за поругание и опустошение у всички околни народи, между които ги разпръсна Господ.

5. И ние се намерихме долу, а не на върха, защото съгрешихме пред Господа, нашия Бог, не слушайки гласа Му.

6. У Господа, нашия Бог, е правдата, а у нас и бащите ни - срам по лицата, като днес.

7. Всички ония бедствия, каквито Господ изрече върху нас, ни сполетяха.

8. Ние се не молихме пред лицето на Господа, да отвърне всекиго от помислите на злото му сърце.

9. И Господ следеше тия бедствия и ги напрати върху нас, защото Господ е праведен във всичко, каквото ни заповяда нам.

10. Ала ние не слушахме гласа Му, за да ходим по заповедите Господни, които е дал пред лицето ни.

11. И сега, Господи, Боже Израилев, Ти, Който изведе Твоя народ из Египетската земя с яка ръка, с личби и чудеса, и с голяма сила и висока мишца, и Си създаде име като днес:

12. ние съгрешихме, постъпвахме нечестиво, неправедно против всички Твои наредби, Господи, Боже наш!

13. Нека се отвърне от нас Твоята ярост, защото малко останахме сред народите, между които ни разпръсна.

14. Чуй, Господи, нашата молитва и нашата просба, и избави ни заради Тебе и дай ни милост пред лицето на ония, които ни преселиха,

15. та да познае цяла земя, че Ти си, Господи, Бог наш, защото Твоето име се призовава над Израиля и над рода му.

16. Погледни, Господи, от светия Твой дом и си спомни за нас, приклони, Господи, ухото Си и чуй!

17. Отвори очите Си, виж, защото не мъртвите в ада, чиито дух е взет из техните вътрешности, ще въздадат слава и хвала Господу,

18. но човек, който скърби поради голямото бедствие, който ходи наведен и унил: очи потъмнели и изгладняла душа ще въздадат слава и правда на Тебе, Господи!

19. Не според правдата на отците ни и на царете ни ние поднасяме тая молба пред Твоето лице, Господи, Боже наш;

20. защото върху нас Ти изпрати Твоята ярост и Твоя гняв, както бе говорил чрез Твоите раби, пророците.

21. Тъй казва Господ: наведете рамената си, за да работите на вавилонския цар, и ще живеете на земята, която дадох на отците ви;

22. ако пък не послушате гласа на Господа, за да служите на вавилонския цар,

23. Аз ще направя да изчезне в иудейските градове и иерусалимските околности глас на веселие и глас на радост, глас на младоженец и глас на невеста, и не ще остане по цялата тая земя следа от обитатели.

24. Но ние не послушахме Твоя глас, за да служим на вавилонския цар, и Ти изпълни думите Си, които бе говорил чрез Твоите раби - пророците, за да бъдат изнесени костите на царете ни и костите на отците ни из своето място.

25. И ето, те са изхвърлени на дневния пек и на нощния студ, а умряха от лоши болести, от глад, от меч и от изгнание.

26. Ти остави дома, върху който се призовава Твоето име, като днес, поради нечестие на дома Израилев и дома Иудин.

27. Ти, Господи, Боже наш, постъпи с нас по всичкото Си снизхождение и по всичкото Си голямо милосърдие,

28. както Ти каза чрез Твоя раб Моисея в оня ден, в който му заповяда да напише Твоя закон пред Израилевите синове, думайки:

29. ако не послушате Моя глас, то туй голямо и многобройно множество народ ще се обърне в малко сред народите, между които ще ги разпръсна.

30. Аз зная, че те не ще Ме послушат, защото са упорит народ; но те ще се обърнат към сърцето си в земята на своето преселение,

31. и ще познаят, че Аз съм техен Господ Бог. И Аз ще им дам сърце, - и ще разумеят, и уши, - и ще чуят.

32. И ще Ме прославят в земята на своето преселение, ще си спомнят Моето име

33. и ще се отвърнат от упорството си и от лошите си работи, защото ще си спомнят пътя на бащите си, които съгрешиха пред Господа.

34. И Аз ще ги върна в земята, която с клетва обещах на отците им, на Авраама, Исаака и Иакова, и те ще я владеят; и ще ги умножа, - и не ще се намалят.

35. И ще сключа с тях вечен завет, че Аз ще бъда техен Бог, а те ще бъдат Мой народ, и вече не ще изгоня Моя народ Израиля из земята, която съм им дал.
ГЛАВА 3.
1. Господи, Вседържителю, Боже Израилев! утеснена душа и унил дух вика към Тебе:

2. чуй, Господи, и помилувай, защото Ти си Бог милосърден; помилувай, защото съгрешихме пред Тебе;

3. Ти вечно пребъдваш, а ние вечно гинем.

4. Господи Вседържителю, Боже Израилев! чуй молитвата на Израилевите умрели и на техните синове, които съгрешиха пред Тебе, които не послушаха гласа на Господа, своя Бог, затова ни и сполетяха бедствия.

5. Не си спомняй неправдите на бащите ни, а спомни ръката Си и името Си в това време,

6. защото Ти си Господ, Бог наш, и ние ще Те прославим, Господи!

7. Затова си вселил Твоя страх в нашето сърце, за да призоваваме Твоето име; и ние ще Те прославяме в нашето преселение, защото отхвърлихме от нашето сърце всяка неправда на бащите си, които съгрешиха пред Тебе.

8. Ето, ние сме сега в нашето преселение, където Ти ни разпръсна за хула, за клетва и за отплата поради всички неправди на бащите ни, които отстъпиха от Господа, нашия Бог.

9. Чуй, Израилю, заповедите на живота, внимавайте, за да разумеете мъдростта.

10. Що значи туй, Израилю, че ти се намираш в земята на враговете? Остаря ти в чужда земя, оскверни се заедно с мъртвите,

11. причислен си към тия, които са в ада,

12. оставил си източника на премъдростта.

13. Ако беше ходил по Божия път, щеше да живееш мирно довека.

14. Познай де се намира мъдростта, де силата, де знанието, та заедно с това да узнаеш, де се намира дългоденствието и животът, де се намира светлината на очите и мирът.

15. Кой е намерил нейното място, и кой е влязъл в нейната съкровищница?

16. Де са князете на народите и ония, които владееха над зверове земни, които се забавляваха с птици небесни

17. и събираха сребро и злато, на които се надяват людете, и чиито имоти край нямат?

18. Де са ония, които се занимаваха със сребърни изделия, и чиито изделия брой нямат?

19. Те изчезнаха и слязоха в ада, и вместо тях се други издигнаха.

20. По-сетнешните видяха светлина и живяха на земята, но пътя на мъдростта не познаха;

21. не разбраха пътеките й, и техните синове я не достигнаха; те бяха далеч от нейния път.

22. И не се чуваше за нея в Ханаан, нито я виждаха в Теман.

23. Синовете на Агар диреха земно знание, също и търговците от Мера и Теман, и баснословците и изследвачите на знанието, но пътя на премъдростта не познаха и не забелязаха нейните пътеки.

24. О, Израилю! колко е голям Божият дом, и колко е пространно мястото на неговото владение!

25. Голям е той и няма край, висок е и неизмерим.

26. Там отначало имаше прочути исполини, твърде големи, изкусни във война.

27. Но не тях избра Бог, и не тям откри пътя на премъдростта;

28. и те загинаха затова, че нямаха мъдрост, загинаха от своето безумие.

29. Кой се качи на небето, и я взе и свали от облаците?

30. Кой премина морета и я намери, и кой ще донесе нея - по-добрата от чисто злато?

31. Никой не знае пътя й, ни помисля за пътеките й.

32. Но Знаещият всичко я знае; Той я откри със Своя разум, Оня, Който направи земята за вечни времена и я изпълни с четириноги животни,

33. Който праща светлината, - и тя иде, повика я, - и тя го послуша с трепет;

34. и звездите заблестяха на стражите си и се зарадваха.

35. Той ги повика, и те казаха: "ето ни", и заблестяха от радост пред своя Творец.

36. Този е нашият Бог, и никой друг не ще се сравни с Него.

37. Той намери всички пътища на премъдростта и я подари на Своя раб Иакова и на Своя възлюбен Израиля.

38. След това Той се яви на земята и живя между людете.