Книга втора Вместо предговор 4 І. Тайната на братя Илиеви 5

6. Бонджорно, каро мафиозо

ДОМАКИНЪТ НА БОРЦИТЕ В ХОТЕЛ „ПОМОРИЕ" МИТЬО сламката - Сламчоне е мек като гореща поничка. Чуди се как да угоди на бор­ците.

Взимат заедно вехто кръчме и сметище край плажа.

Арендаторът Сламчоне вдига цял комплекс в чест на „Васкови". Влага цялата си изобрета­телност в дискотека „Калигула". Морското братче на „Нерон" е издържано в имперския стил на Златния ВИС.

Имитира античен храм с купол, разтворен под звездите. Дискотеката тупти във фатал­ните „червено и черно".

Кожени сепарета и кръгли барове излъчват полъх на порок. Антична наслада струи от все­ки детайл.

„Калигула" става летен дворец на цезарите с бухалки.

Босът и свитата му по цял ден се шляят на плажа пред дискотеката. След бурни нощи висаджиите изпълзяват на припек към обяд. Пове­чето са по бански, препасани с пищови. Карат джетове. Играят табла, цакат карти.

От време на време скачат по колите и оти­ват да „поотупат" длъжниците, които проявя­ват характер. По залез слънце пият коктейли на кръглия бар с Васко Илиев.

След това 30-ина души от висшия ешелон на ВИС се затварят в императорския ресто­рант на „Калигула".

Домакинът Сламчоне ги посреща в тронна зала с изкуствени факли. Сервитьори в пурпурни смокинги правят поклони. Носят менюта - енциклопедии.

Сребърните прибори са като за разфасов­ка на човек.

Птички и шадраванчета със златни рибки изпълват оазиса. Тронът, разбира се, е за Васил Илиев. Зад всеки от приближените му се изви­сява по един нарисуван римски император. До бо­са е Нерон, мигащ, в сигнални цветове и дискотечни лампички.

Васил Илиев казва: „Наздраве" с император­ска чаша, а фламбетата горят като клади.

Нощите преливат в дискотека „Калигула".

Стриптийзьорки танцуват в животински клетки.

Разхождат се силоваци с бухалки. Когато Ва­сил Илиев влиза, правят шпалир около него. Пус­кат любимата му песен „Бонджорно, каро мафиозо!" В нея се пее за сладък живот, власт и пари.

Босът танцува с чаша „Дъмпъл" в ръка.

Изглежда непробиваем с 15-ина силоваци край себе си. Пазят императора и нежното цве­те, което тази нощ се готви да откъсне...

7. Сандокана мята двата ножа

ЛЕТНИЯТ ДВОРЕЦ „КАЛИГУЛА" Е И ПОПИВАТЕЛНА ЗА ЕКСЦЕСИИ. Еуфорията се изражда във вакханалия призори.

Сламчоне се е погрижил на всяка маса да има бутилка уиски. Понякога се опустошава цяла ба­тарея. Борците танцуват по бермуди и джапан­ки. Край тях пърхат девойки. Васил Илиев се из­низва обикновено рано.

След него прииждат хардлайнерите на купо­на, които не си тръгват преди 7 сутринта.

Всяка нощ Бай Миле цепи секундата като Пе­пеляшка. Пристига точно в три.

„Влетяваше в „Калигула" с гръм и трясък - спомня си очевидец. - Предвождаше цигански ор­кестър. Мъкнеше по 10 кръвожадни кучета с намордници."

Бай Миле развява два ножа и командва: „Стоп!"

Дискотеката замлъква. Циганите подкарват „Партизан за бой се стяга" и „Ние сме на всеки километър". Бохемът се е разпищолил ка­то героя на парчето „Сандокана с двата ножа". Размахва остриета във въздуха като удавник, който иска да привлече вниманието.

Чужденците се изнасят на прибежки.

Бай Миле задява танцьорките в животинс­ките клетки. Понякога им пуска кучетата. Об­сипва ги с цветисти оферти и нежни обръще­ния в стил: „Свиньо блатска".

Иначе Бай Миле е енергична ракета. Не на­пуска „Калигула" преди слънцето да е напекло. Троши махмурлуците като великденски яйца. Гушва възглавницата за кратко и отново изг­рява на дансинга.

По този повод един от първите висаджии казва на Васил:

„Василе, правим заведения в тях да си седим само ти и аз. Виж, че всички бягат. Бай Милчо реве като змей горянин. Туристите пищят ка­то пред заколение."

Босът издава заповед: „Повече никакви мутри в „Калигула!"

Отваря скоба, че могат да идват само най-близките около него. Стига да присъстват по-дискретно...

VI. Гангстерски превъплъщения

1. Смърт по никое бреме

СОФИЯ, ЛЪВОВ МОСТ.

Васил Илиев влиза в Дирекцията на нацио­налната полиция. Очаква го един от шефове­те. Двамата се познават добре и са стопили айсберга на недоверието. Говорят си в прав текст.

Полицаят е запомнил думите му дословно: „Шефе, шлагерът с бухалките мина. За мене улицата умира. Днес трябва да се инвестира в хотели, заведения и легален бизнес. Държавата ще ни изтрие отвсякъде, ако продължаваме да рекетираме на дребно."

Босът си пие кафето в сладка раздумка.

Дори не подозира, че в този момент бухал­ките го връщат в първи клас. Само на стотина метра от главата му става убийство.

20 август, складова база „Илиянци". Във вла­дението на ВИС нахлува Бранимир Григоров - Бранко с алената забрадка. Край него крачат бив­шите крадци от бригадата на Мето.

Почват да „брулят" китайските търговци.

Жълтурковците са под шапката на Голяма­та Чен. Чорбаджийката на манифактурата дър­па конците на целия внос.

Докато борците обират парсата, търгов­ците се скарват кой къде да опъне сергията.

Най-силно кряска младият Ли Су Пао. Шамаросва го Иван Кубето, рецидивист и професионален убиец. После бригадирите скачат върху него.

Лудият Бранко пощръклява и грабва масата от ръцете му. Алуминиевият крак троши чере­па на китаеца като кокосов орех.

Крясъците му пресъхват.

В тържището нахлува Мето Илиенски, бял като тебешир. Някой му е казал, че „Илиянци" гори. Мето го качва в жигулата си. Пали към „Пи­рогов". Закъснял е. Ли Су Пао няма да види пове­че оризовите плантации на Китай.