Срещата с раждането и смъртта: динамика на перинаталните матрици

Със задълбочаването на емпиричното самонаблюдение елементите на емоционална и физическа болка стават все по-интензивни. Могат да станат толкова екстремни, че су­бектът да изпита чувството, че преминава границите на индивидуалното страдание и изживява болките на цели групи нещастни човешки същества, на цялото човечество и дори на цялото съществувание. Нерядко хората, чийто вътрешен процес е стигнал до този стадий, съобщават за емпирична идентификация с ранени или умиращи воини от най-раз­лични епохи, затворници в ужасни тъмници и концлагерис­ти, подложени на гонения християни или евреи, родилки и новородени или дори с животни, нападнати от хищник или пък измъчвани, заклани и т. н. От горното става ясно, че на това ниво на несъзнаваното чисто биографичните пре­живявания се пресичат с трансперсоналните (ТПП), които ще бъдат описани в следващия раздел.

Типично за тези преживявания е, че са съпътствани от драматични физиологични явления, например, различни форми на задушаване, ускорен или неравномерен пулс, га­дене и повръщане, промени в цвета на кожата, колебание на телесната температура, спонтанна поява на кожни об­риви и отоци, треперене, спазми, гърчове и други необичай­ни двигателни смущения. При психеделични сеанси, а по­някога и при нефармакологични емпирични сеанси или спонтанно постигнати НСС, тези феномени могат да бъ­дат толкова автентични и убедителни, че субектът остава с убеждението, че наистина умира. Това убеждение може да се предаде и на околните, особено ако нямат опит с такива ситуации, и те да помислят, че стават свидетели на изклю­чително сериозно произшествие.

На биографично ниво само на хора, които действител­но са преживели сериозен сблъсък със смъртта, може да им мине мисълта за оцеляване или тази за мимолетността на човешкия живот. Но когато вътрешният процес излезе от сферата на биографичното, проблемите, свързани със стра­данието и смъртта, вече напълно доминират картината. Но дори и хора, чиято постнатална биография не включва слу­чаи на сериозна заплаха за живота им или за целостта на тялото, могат директно да навлязат в тази емпирична сфе­ра. В другите случаи повторното преживяване на сериозни физически травми, заболявания или операции изпълнява функциите на своеобразен емпиричен мост към въпросна­та сфера. По този начин повторното преживяване на изкарана в детството пневмония, дифтерит, магарешка кашли­ца или давене може да се задълбочи до повторното преживя­ване на задушаването, което детето изпитва при раждането.

Разтърсващата среща със смъртта, характерна за тези емпирични секвенции, е тясно свързана с най-различни яв­ления, очевидно имащи отношение към процеса на биоло­гичното раждане. Изправени пред агонията и смъртта, хора­та едновременно преживяват мъките на собственото си раж­дане и/или освобождаване от бременност. В допълнение мно­го от физиологичните и поведенчески конкомитантиⁱ на те­зи преживявания могат да намерят своето естествено обяс­нение като производни от перинаталния процес. В този кон­текст е съвсем обичайна идентификацията с плода и преиз­живяването на редица аспекти от биологичното раждане, придружено с най-различни специфични и убедителни детай­ли. Елементът смърт може да бъде представен чрез едновре­менна или редуваща се идентификация с болни, стареещи или умиращи хора. Въпреки че спектърът на тези преживя­вания не се ограничава единствено с преизживяването на биологичното раждане, травмата от него несъмнено е важ­но звено в емпиричния процес, протичащ на това ниво. Ето защо наричам тази сфера на несъзнаваното перинатална.

Терминът перинатален е съставен от две думи - гръц­кият префикс peri означава „около” или „близо”, а латин­ският корен natalis показва отношение към раждането. Ши­роко се използва в медицината за описанието на процеси, които непосредствено предхождат раждането на детето, свързани са с него или го следват - затова и в медицински­те текстове се говори за перинатален кръвоизлив, инфек­ция или мозъчно увреждане. Но в тази книга терминът пе­ринатален се използва не в традиционния му акушеро-ги­некологичен смисъл, а във връзка с определени психични преживявания. Сегашната неврофизиология отрича възмож­ността за спомени от раждането - обичайният довод, кой­то се изтъква в защита на горното, е ненапълно развитата мозъчна кора на новороденото. Само че съществуването на автентични перинатални преживявания не може да бъде отречено; честата им поява и огромно клинично значение би трябвало да послужат като стимул за учените да пре­разгледат и ревизират своите остарели теории.

Връзката между биологичното раждане и гореспомена­тите перинатални преживявания е доста дълбока и специ­фична. Това позволява да се използват клиничните стадии на бременността за конструирането на концептуален мо­дел, който би ни помогнал да схванем динамиката на пери­наталното ниво на несъзнаваното и дори да правим конк­ретни предположения по отношения на процеса смърт-пре­раждане при различните индивиди.

Перинаталните преживявания се появяват в обособени групи, чиито характерни черти са свързани по силата на емпиричната логика с анатомичните, физиологичните и био­химичните аспекти на този стадий на раждането, с който се асоциират. Перинаталният модел хвърля нова и неочак­вана светлина върху динамичната архитектура на редица форми на психопатология и предлага наистина революци­онни възможности на терапевта (Grof 1985).

Някои от по-важните особености на перинаталния про­цес ясно показват, че не става дума само за преизживяване на биологичното раждане, а за много по-мащабно явление. Наблюденията от клиничните изследвания на НСС показ­ват, че много форми на психопатология имат дълбоки коре­ни в биологичните аспекти на раждането. Емпиричните сек­венции от смърт и прераждане имат траен терапевтичен ефект при различни емоционални и психосоматични проб­леми, свързани с травмиращото въздействие, което раждането оказва и на майката, и на детето. Но те имат и важни трансперсонални измерения и могат да предизвикат дълбо­ки промени във философски и религиозен план, в основната йерархия на ценностите и житейската стратегия като цяло.

За дълбинната емпирична среща с раждането и смърт­та са типични асоциациите с някоя изключително тежка екзистенциална криза, през която субектът е поставил под сериозно съмнение не само смисъла на своя живот, но и на съществуванието като цяло. Тази криза може да бъде ус­пешно разрешена само чрез свързването с вътрешните ду­ховни измерения на психиката и дълбинните ресурси на ко­лективното несъзнавано. Евентуалната личностна трансфор­мация и еволюция на съзнанието би могла да се сравни с промените, описвани в контекста на древните мистерии, посвещаването в тайни общества и обредите на прехода в различни племенни култури. Или с други думи, перинатал­ното ниво представлява важен интерфейс между индивиду­алното и колективното несъзнавано, както и между тради­ционната психология и мистицизма.

Преживяванията на смъртта и прераждането, отразя­ващи перинаталното ниво, са богати и сложни. Типично за секвенциите, свързани с различните стадии и аспекти на биологичното раждане, е преплитането или асоциирането с много митологични, мистични, архетипни, исторически, со­циополитически, антропологически или пък филогенетич­ни трансперсонални преживявания. Тук се очертават чети­ри характерни емпирични модели или констелации и явно съществува дълбока връзка между тези тематични клъстери и клиничните стадии на раждането.

Свързването с преживяванията на плода по време на биологичното раждане изпълнява функциите на селективен шаблон (stencil), осигуряващ емпиричен достъп до специ­фични области на колективното несъзнавано, включител­но и до сходни състояния на съзнанието. То е доказало сво­ята огромна полза за теорията и практиката на дълбинна­та емпирична работа при постулирането на четирите хипо­тетични динамични матрици, управляващи процесите, свър­зани с перинаталното ниво на несъзнаваното и съотнася­щи се с тях като базисни перинатални матрици (БПМ)²

Освен че са със специфично емоционално и психосома­тично съдържание, те функционират и като организацион­ни принципи за материала от други нива на несъзнавано­то. Например, от биографичното ниво елементите на важ­ни СОЕХ-системи, отнасящи се за физическо насилие, зап­лаха, раздяла, болка и задушаване, но и за противополож­ните състояния на биологично и емоционално удовлетворе­ние, са тясно свързани със специфични аспекти на БПМ.

Перинаталното разкриване (unfolding) често се съпро­вожда и от трансперсонални преживявания от рода на ар­хетипни визии на Великата Майка или Ужасната Майка Богиня, ада, чистилището или рая, идентификацията с жи­вотни, както и спомени от предишни инкарнации. Тъй ка­то става дума за различни асоциативни СОЕХ-системи, свързващото звено между тези важни трансперсонални фе­номени и БПМ е сходството на изпитаните емоции или фи­зически усещания.

БПМ имат специфично отношение и към някои аспек­ти на процесите в ерогенните зони (по Фройд) и най-раз­лични форми на психопатология (вж. синоптичната пара­дигма в Приложение Б). По-долу ще опиша БПМ в последо­вателността, в която се редуват съответните стадии от раж­дането. Този ред обаче рядко се спазва в процеса на дъл­бинното емпирично самонаблюдение - темите на отделни­те матрици могат да се появят в най-различни вариации на секвентните модели.

Биологичната база на тази матрица е симбиотичното съжителство на плода и майката по време на преднатал­ния интраутерален стадий. На пръв поглед, условията, в ко­ито е поставен плодът, изглеждат почти идеални. Но това безметежно състояние може да бъде сериозно застрашено от най-различни фактори от физическо, химическо, биоло­гично и психологическо естество. Освен това, през по-късните стадии на бременността са възможни и други услож­нения - поради размерите на плода, засилващия се механи­чен натиск или относителния недостиг на плацента.

Перинаталните преживявания могат да бъдат преиз­живяни в конкретната си биологична форма или в съчета­ние с различни символични образи и други феномени, с ко­ито те са свързани. Отношението между индивидуалните стадии на раждането и асоциативните теми е доста специ­фично и селективно и отразява дълбока емпирична логика. Идентификацията с плода в различни стадии на бременността явно позволява селективен достъп до теми от транспер­соналната сфера, което включва сходни емоционални със­тояния и психосоматични преживявания. Някои от тези те­ми приемат формата на архетипни секвенции; други отра­зяват ситуации, съхранени в колективната памет на чове­чеството и дори в холографските архиви на природата, свър­зани с животинското, растителното и минералното царство.

Затова и елементите на безметежния интраутерален ста­дий могат да бъдат съпътствани или да се редуват с прежи­вявания, общото с които е липсата на граници и препятст­вия. Тук попада дълбинната емпирична идентификация с океана или различни представители на подводния свят (во­дорасли, анемони, медузи, риби, делфини, китове) или с все­лената, междузвездното пространство, галактиката или с астронавта, който се рее в безтегловно състояние в откри­тия космос или в своя кораб. Появяват се и образи на при­родата, представящи я в най-благоприятна светлина - кра­сива, сигурна и винаги грижовна (Майката-Природа), кои­то представляват също толкова характерни и доста логич­ни конкомитанти на блажения ембрионален стадий.

Архетипните теми от колективното несъзнавано, до ко­ито може да се достигне в този контекст, включват виде­ния на райските селения и небесните царства от различни култури по света. Това явно има своя дълбок смисъл, тъй като архетипната представа за рая често включва огромни открити пространства, небесната шир, сияйни небесни те­ла (Слънцето или звездите), както и други елементи и ха­рактерни белези на астрономическия космос. По подобен начин образът на рая в различните култури представя при­родата във възможно най-добрата й светлина - с всичките тези прекрасни цветя, вкусни плодове, екзотични птици, бля­съка на златото, среброто и скъпоценните камъни, както и потоците или изворите на водата на живота.

Всички гореописани преживявания имат много отчет­лив нуминозен аспект. Все пак най-върховният израз на сак­ралното и спиритуалното при БПМ 1 е преживяването на космическото единство и unio mystica. За него е характерно преодоляването на времето и пространството, зашеметява­що силните екстатични чувства (Аполонов или океански ек­стаз), усещането за единство с всичко съществуващо без ог­раничения и дълбоката почит и обич към цялото творение.

Нарушената безметежност на интраутералния живот се асоциира с образи и преживявания на подводни опасности, замърсени реки, езера или океани, замърсена природа или изобщо негостоприемна среда (токсична почва и кал след вулканични изригвания, индустриални отпадъци, сметища и пустини). Появата на подобни образи е напълно обясни­ма, като се има предвид фактът, че повечето интраутерал­ни смущения се дължат на токсични плацентни влияния или недостатъчно подхранване. По-агресивни интервенции като спонтанно помятане или аборт се преживяват като някаква универсална заплаха или се асоциират с кървави апокалиптични видения за края на света.

Също толкова честа е идентификацията с войници, под­ложени на химическа атака, пленници, издъхващи в газо­вите камери на нацистки концлагер, както и хора или жи­вотни, които са били отровени. Най-обичайните архетипни конкомитанти включват различни демони и други сили на злото, злокобни астрални влияния, преживявани в митоло­гичния контекст на най-различни световни култури. В рам­ките на подобни преживявания мистичното заличаване на границите, характерно за епизодите на фетално блаженст­во, се заменя с психотичното изкривяване и разпадане на всички привични и надеждни структури, съпътствано от ужас и параноя.

Позитивните аспекти на първата перинатална матри­ца са тясно свързани със спомените за симбиотичната връз­ка с майчината гръд, с позитивните СОЕХ-системи и с въз­произвеждането на ситуации, навяващи асоциации за ре­лаксиране, удовлетворение, сигурност, вътрешен покой, красиви природни гледки и възхитителни художествени твор­би. Подобни селективни връзки съществуват и при различ­ните форми на позитивни трансперсонални преживявания със сродни теми. Затова пък негативните аспекти на БПМ І най-често се свързват с определени негативни СОЕХ-систе­ми и със съответните негативни трансперсонални матрици.

Колкото до ерогенните зони (по Фройд), позитивните ас­пекти на БПМ I съвпадат с биологичните и психологичните условия, при които не съществува напрежение в нито една от въпросните области и съответните влечения са задоволени. На свой ред, негативните аспекти на тази матрица са свърза­ни с гадене, диспепсия и стомашно-чревни разстройства.

Ще илюстрирам динамиката на индивидуалните БПМ с примери от собствените ми психеделични сеанси. Следва откъс от описанието на преживяване с висока доза ЛСД (300 микрограма), повлияно най-вече от БПМ I. Подобни преживявания се наблюдават доста често и при сеанси с холотропно дишане.

Имах чувството, че се свивам и ставам все по-малък. Плу­вах в искряща течност, обкръжен от прозрачни ефирни воали. Не беше особено трудно да идентифицирам това състояние като дълбока регресия - завръщане към ембрионалния стадий. Из­пълваше ме някакво деликатно, но дълбоко усещане за блажен­ство и несмутим покой -с нищо несравним покои (peace that passeth all understanding). Състоянието ми включваше и този странен парадокс: докато се разтварях в абсолютната пустота, ставах все по-малък и по-малък, но затова пък имах чувството, че вече нищо не ме ограничава и се разпростирам в безкрайността.

Фантазията ми подхвърли една забавна идея. аз съм граци­озна медуза, която плавно се рее из океана, тласкана от нежни­те водни струи. Тази идентификация - в началото колеблива и почти съноподобна - постепенно ставаше все по-реална. Имах някакви примитивни филогенетични усещания, но изключи­телно убедителни и преживях най-различни странни процеси, които нямаха нищо общо с ординерния човешки опит. Това състояние бавно премина в не no-малко убедителна идентифи­кация с различни риби, морски кончета, анемони и дори кафя­ви водорасли, еднакво автентични и удивително достоверни в биологичните детайли

Но зад всичко това стоеше все по-натрапчивото чувство, че съм зародиш, който си плува в амнионната торбичка и е свързан с организма на майката чрез пъпната връв и плацентната циркулация Усещах сложния и многостранен обмен меж­ду нас, отчасти биохимичен и физиологичен, отчасти емоцио­нален и дори телепатичен. В един момент в моето преживяване доминираше темата за кръвта като сакрална и животворна суб­станция Чувствах плацентната връзка с моята майка и ясно усещах притока на кръв по артериалните и венозните разкло­нения, доставянето на кислород и храна, както и метаболити. Това се преплиташе с различни архетипни и митологични те­ми, акцентиращи най-вече върху значението на кръвта и ней­ните нуминозни свойства. С леко изместване на ударението успях да стигна и до един по-външен пласт на същото преживя­ване - автентична идентификация с кърмаче, в която ролята на сакрална подхранваща субстанция бе поета от млякото.

От време на време позитивните преживявания бяха пре­късвани от вълни на силен физически и емоционален диском­форт и чувството за някаква мистериозна неопределима запла­ха. Очевидно присъстваше и някакъв химически компонент - прилошаваше ми, гадеше ми се, имах чувството, че съм отро­вен. От отвратителния вкус в устата ми ми идеше да повърна. В същия миг се почувствах като обсебен от някакви зли сили. Когато епизодите с демонични попълзновения отшумяха, мое­то емпирично поле се проясни и се завърнах в дълбините на океанското блаженство⁴. Стигнах до извода, че всичко това би трябвало да е преизживяване на ситуации, в които интрауте­ралните условия са били нарушени от някакви неблагоприят­ни фактори в организма на майката.

Постепенно океанът се превърна в огромно междузвездно пространство. Чувствах се като астронавт, който се рее в без­брежния космически океан, но е свързан чрез съответните „сис­теми” с „кораба-майка”, като същевременно поддържах иден­тификацията със зародиша. Осеяната със звезди вселена с ясно очертания Млечен път и милионите галактики ми вдъхваше спокойствие и равнодушие, които никога не бях подозирал, че мога да изпитам. На фона на тази безбрежност и безвремен­ност всяко събитие, независимо от своя мащаб и значение, из­глеждаше просто като една нищожна вълна, набраздила за миг лика на океана.

Когато сеансът приключваше, преживяването ми се фоку­сира върху земята, но усещането за безвремие се запазваше, макар и в малко по-различна форма. Подобен на гигантска статуя на Буда, непоклатима сред бъркотията и хаоса на чо­вешкия живот в последователно редуващите се цикли на раждането и смъртта, аз се превърнах в огромна секвоя, съзерцава­ща невъзмутимо хода на времето през безкрайните хилядоле­тия. И сякаш за да се убедя, че в света на съзнанието размерът няма значение, аз се преобразих в малко борче, кацнало сред склоновете на Скалистите планини, чието съществуване също тече от хилядолетия.

Когато се завръщах в нормалното си съзнание, бях изпъл­нен от чувство за благодарност. Благодарях за чудото, нарече­но живот, и даровете на природата. Пред очите ми преминава­ха многобройни образи на „Майката Земя”, която изхранва всички свои безчислени чада - тучни зелени пасища, поля с узряло жито и царевица, овощни дръвчета, натежали от плод, терасовидните ниви в перуанските Анди, благословената доли­на на Нил и земният рай на Полинезия.

Този емпиричен модел е свързан с началото на биоло­гичното раждане и с неговия първи клиничен стадий. Тук се нарушава първоначалната хармония и равновесие на фе­талното съществуване - първо с тревожни химически си­гнали, а по-късно с механични контракции на матката. С напредването на този стадий плодът периодически се при­тиска от утералните спазми. На този етап системата е на­пълно затворена; шийката на матката не се е разширила и все още не е осигурен изход. Тъй като артериите, доставя­щи плацентата, следват въртелив курс по цялата комплекс­на спирала, кръглата и надлъжната тъкан на утробната мус­кулатура, както и всяка контракции ограничават доставка­та на кръв, т. е. кислород, храна и топлина за плода.

Конкретните спомени за заплахата, която началото на раждането представлява за плода, имат своето символично съответствие в т. нар. „поглъщане от космоса”. Това включ­ва мъчителното чувство за нарастваща тревожност и усе­щането за някаква надвиснала угроза. Източникът не мо­же да бъде ясно идентифициран и затова субектът е скло­нен да тълкува света в параноиден дух. Това може да го доведе до убеждението, че е бил отровен, хипнотизиран, об­себен от демонични сили или отвлечен от извънземни

Характерно за тази ситуация е преживяването, в което някаква триизмерна спирала, центрофуга или въртоп неот­клонно те засмукват към своя център. Тясно свързано с то­зи анихилиращ Мелщорм е преживяването, в което те пог­лъща страховито чудовище - огромен дракон. Левиатан, пи­тон, крокодил или кит. Също толкова чести в този контекст са преживяванията, в които те напада чудовищен октопод или тарантула. Има и един не толкова драматичен вариант на същото преживяване, свързан със слизането в опасен под­земен свят, царството на мъртвите, система от мрачни пе­щери или мистериозен лабиринт. Съответните митологич­ни теми са началото на пътешествието на героя, падението на ангелите и изгубеният рай.

Някои от тези образи може би ще се сторят странни на аналитичното съзнание, но имат своята дълбока емпирич­на логика. Въртопът представлява сериозна заплаха за все­ки организъм, свободно плаващ във водна среда, и го при­нуждава да прави рисковани некоординирани движения. По същия начин ситуацията с поглъщането заменя „свобода­та” с мъчителните ограничения или „затвора”, които има своя аналог в заклещването на плода при отварянето на таза. Октоподът сграбчва в пипалата си морските организ­ми и ги души, което несъмнено застрашава живота им. Па­якът улавя в мрежата си и „пленява” насекомите, които до­тогава са летели свободно в своя безметежен свят, и също представлява сериозна заплаха за техния живот.

Символичното съответствие на първия клиничен ста­дий на раждането е сблъсъкът с безизходността или ада. Това би могло да се изрази в чувството, че си затворен в клетка, килия или ненадейно си се озовал в клаусрофоби­чен, кошмарен свят, както и изпитването на изключително силни психологически и физически терзания. Ситуацията е непоносима, при това изглежда безкрайна и абсолютно без­надеждна. Субектът губи представа за време (в смисъл на линейна последователност) и не вижда начин да прекрати това мъчение или поне да го избегне.

Под влиянието на БПМ II субектът е селективно засле­пен за всичко позитивно в света и в собствения си живот. Болезненото усещане за метафизична самота, безпомощ­ност, безнадеждност, малоценност, неадекватност, екзистен­циално отчаяние и вина са стандартните конституенти на това състояние на съзнанието. През призмата на тази мат­рица човешкият живот изглежда абсолютно безсмислен те­атър на абсурда, фарс с марионетки и безмозъчни роботи или пък жестока панаирджийска атракция.

Колкото до организационната функция на БПМ II, тя привлича и е свързана с СОЕХ-системи, включващи ситуа­ции, в които пасивната и безпомощна жертва е подложена на ударите на някаква изключително деструктивна сила, без никакъв шанс да оцелее. Тя има афинитет и към транспер­соналните теми от подобно естество.

По отношение на ерогенните зони (по Фройд) тази мат­рица очевидно е свързана с онези условия, при които въз­никват усещания за неприятен натиск, болка и фрустрация. На орално ниво това е гладът, жаждата, гаденето и болез­нените стимули; на анално - задържането на изпражнени­ята, а на уретрално - задържането на урината. Съответни­те усещания на генитално ниво са сексуалната фрустрация и болките, изпитвани от жените през първия клиничен ста­дий на раждането.

Следващото описание на мой психеделичен сеанс с 300 микрограма ЛСД е типичен пример за преживяване, в кое­го доминира най-вече БПМ II, с няколко първоначални те­ми, свързващи биографичното и перинаталното ниво и с елементи на БПМ IV в заключителната фаза. Преживява­нията, характерни за втората матрица, са отделени в текс­та с прави скоби.

Сеансът започна в оптимистичен дух - някъде около 40 минути след поглъщането на дрогата. Почувствах как стреми­телно регресирам в безгрижния свят на едно удовлетворено дете физическите ми усещания, емоциите и възприятията бя­ха съвсем примитивни и автентично инфантилни, което пък се асоциираше с автоматични смукателни движения на устния, обилно слюнотечение и уригвания.

Всичко това периодически бе прекъсвано от видения, пред­ставящи моменти от изнурителния и припрян живот на възрас­тния, изпълнен с напрежение, конфликти и болка. Когато ги сравних с райската идилия на детето, внезапно се свързах с онзи познат на всички ни дълбок копнеж да се завърна към това първоначално състояние на инфантилно щастие. Видях образа на Папата, държащ пищно инкрустирай кръст, а на ръ­ката му имаше гравиран пръстен с масивен камък, тълпи от хора гледаха към него, изпълнени с огромно упование. Послед­ва гледката на стотици хиляди мюсюлмани, кръжащи около Каабата в Мека със същия дълбок копнеж. После една огром­на безлична тълпа с червени знамена се взираше в гигантските изображения на комунистически лидери по време на манифес­тация на Червения площад; милиони китайци се кланяха на Председателя Мао. Почувствах съвсем ясно, че силата, която ме тласкаше към подобни религиозни и социални движения, бе нуждата да възстановя, да се завърна в онова състояние на задоволеност, преживяно в ранното детство.

Когато ефектът на дрогата се засили, внезапно усетих при­лив на панически страх. Всичко стана мрачно, потискащо и пла­шещо, сякаш целият свят се сви около мен. Образите от убогото ежедневие, които преди се появяваха като контрапункт на безп­роблемния свят на детството, вече неумолимо доминираха. Те показваха абсолютната безнадеждност на човешкия живот, из­пълнен със страдание от раждането до смъртта. В този момент прозрях посланието на екзистенциалистките философи и авто­рите на Театъра на абсурда. ТЕ ЗНАЕХА! Човешкият живот е абсурден, чудовищен и напълно безполезен, той е безсмислен фарс и жестока шега, която са погодили на човечеството.

Родени сме в страдание, страдаме докато сме живи и уми­раме в страдание. Чувствах се сякаш съм се докоснал едновре­менно до болката на раждането и агонията на смъртта. За мен те се сливаха в неразчленима амалгама. Това доведе до следно­то наистина ужасяващо заключение: човешкият живот завър­шва с едно преживяване, наподобяващо онова, с което започва. Всичко друго е само въпрос на време - един вид очакване на Годо! Това ли е имал предвид Буда?

Реших, че се налага да открия някакъв смисъл в живота като противодействие на това съкрушително прозрение - все нещо трябваше да има! Но преживяването бе безмилостно и методично разрушаваше всички мои усилия. Всеки образ, кой­го бях в състояние да призова в съзнанието си, за да покажа, че човешкият живот има смисъл, незабавно бе следван от своето отрицание и осмиване. Древногръцкият идеал за блестящия ум в красиво тяло не издържа дълго, физическите обвивки на най-ентусиазираните и упорити почитатели на бодибилдинга стигат до същия сенилен маразъм, за да бъдат след това разру­шени от смъртта като всички останали. Знанието, събирано в продължение на хиляди учебни часове, отчасти се забравя и отчасти става жертва на органичната дегенерация на мозъка, настъпваща със старостта. Виждах хора, прочути със своите интелектуални постижения, които в старческата си сенилност трябваше да полагат мъчителни усилия, за да се справят с най-елементарните и най-тривиални битови проблеми. Смъртта на тялото и мозъка ознаменува края и пълната анихилация на знанието, което си трупал с толкова усилия през целия си жи­вот. Добре, ами децата? Не с ли това една благородна и смис­лена цел? Но образите на прекрасни усмихнати дечица момен­тално се сменяха със сцени, в които те порастваха, остаряваха и накрая умираха - като всички останали. Не можеш да осмис­лиш живота си. като създаваш потомство, чийто живот е също толкова безсмислен като твоя.

В един момент тези образи на абсурдността и безполез­ността на човешкия живот станаха просто непоносими. Све­тът изглеждаше изпълнен с болка, страдание и смърт. Или бях селективно заслепен за всякакви позитивни аспекти на живо­та, или такива просто нямаше. Имаше само неизлечими забо­лявания, едно от които беше и животът, безумие и жестокост от всякакво естество, престъпност и насилие, войни, револю­ции, затвори и концентрационни лагери. Как е възможно да не съм го виждал досега? За да откриеш нещо позитивно в живота, трябва да си сложиш розови очила, т. е. постоянно да се само­заблуждаваш! Сякаш моите очила се бяха счупили и вече нико­га нямаше да мога да се излъжа отново.

Усетих, че съм попаднал в порочния кръг на непоносими емоционални и физически страдания, които явно щяха да траят во веки веков. Нямаше никакъв изход от този кошмарен свят. Беше ясно, че дори и смъртта - независимо дали спонтанна или чрез самоубийство - нямаше да ме избави от него. ТОВА БЕ­ШЕ АДЪТ! На няколко пъти преживяването действително прие формата на архетипни образи на адските селения. Постепенно обаче започнах да осъзнавам, че в цялата тази мрачна фило­софска перспектива към живота като че ли има едно измере­ние, което дотогава не бях забелязал. Сякаш цялото ми тяло бе стегнато в менгеме, като натискът бе най-силен около челото ми. Хрумна ми, че всичко това е свързано по някакъв начин с повторното преживяване на спомена от моето биологично раж­дане, на клаустрофобичното усещане за заклещване в родил­ния канал.

Ако случаят беше такъв, може би имаше изход, може 6и ситуацията само привидно бе безнадеждна, както впрочем би се сторила на всяко борещо се за живота си дете. Явно задачата ми сега бе да завърта цикъла на повторното преживяване на раждането с появата си на белия свят. Само че за известен пе­риод от време, който ми се стори цяла вечност, не бях сигурен, че това действително ще се получи, тъй като за целта се налага­ше да открия смисъл в живота. Задачата явно бе неизпълнима и ако това бе задължителното условие за освобождаване от този адски свят, нямах особени надежди.

Внезапно натискът изчезна като с магическа пръчка и в следващия миг аз се изхлузих от този пъклен родилен канал. Усетих, че ме облива светлина и неописуема радост, по някакъв начин бях успял да се свържа със света и потока на живота. Всич­ко бе свежо и искрящо, преливащо от ослепителни цветове, ка­то в най-добрите картини на Ван Гог. Усетих невероятен апетит - най-баналният сандвич с чаша мляко и плод щеше да ми се стори като амброзията и нектара на олимпийските богове.

По-късно бях в състояние да обмисля преживяването си и да формулирам големите житейски уроци, които бях извлякъл от него. Дълбокият религиозен и утопичен копнеж, който се крие във всяко човешко същество, не отразява само нуждата от онова простичко и безметежно щастие на детето, на което бях свидетел в началото на сеанса, но и настойчивото желание да се избяга от кошмарния спомен за травмата от раждането и да се премине в постнаталната свобода или в океанското бла­женство на утробата. Но това бе само повърхностният пласт. Зад всички тези биологично обусловени потребности се крие­ше и искрен копнеж към трансцендентно, който не би могъл да се сведе до някаква формула на естествените науки.

Разбрах, че липсата на удовлетворение в човешкия живот се дължи на факта, че ние никога не преодоляваме травмата от раждането, нито пък страха от смъртта. Раждаме се само ана­томично и не смогваме да завършим и интегрираме този про­цес в психологически план. Симптоматични за тази ситуация са въпросите за смисъла на живота. Щом животът е цикличен и включва смъртта, то не е възможно да откриеш смисъл в него, ако се осланяш на разума и логиката Човек трябва да се гмурне в потока на жизнената енергия и да се наслаждава на собствено­то си съществуване - тогава стойността на живота става ясна от само себе си. Затова и след това преживяване се чувствах като сърфист, яздил с огромна радост вълните на живота.