Програма асоки на проекта Калимера Културни приложения: Местни институции като посредници



бет17/37
Дата23.06.2016
өлшемі5.49 Mb.
#155110
түріПрограма
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   ...   37
    Бұл бет үшін навигация:
  • LIBLICENSE
PA/JISC guidelines

Резултатът от съглашението между сектора на висшето образование в Обединеното кралство и издателите върху това, кое е достъпно за копиране електронно без клирингово задължение – безпристрастна употреба.

http://www.ukoln.ac.uk/services/elib/papers/pa/clearance/study.doc
SCRAN (Scottish Cultural Resources Access Network)

Проект за създаване на “Мрежов мултимедиен ресурс, базов за изучаването и отбелязването на човешката история и материалната култура в Шотландия”. Потребителите трябва да имат разрешение, съгласувано със стриктните условия за ползване.



http://www.scran.ac.uk
UKOLN

Centre of expertise in digital information management, providing advice and services to library, information, education and cultural heritage communities.

http://www.ukoln.ac.uk/
САЩ
Coalition for Networked Information (CNI)

Американска организация, предназначена да подпомага мрежовите информационни технологии за напредването на училищната комуникация и обогатяването на интелектуалната продуктивност. Включва проект за договаряне на мрежови информационни договори и разрешения от защитата на правата за електронен достъп и разпространението на информация.



http://www.cni.org/
Legal insight

Американски правен уеб сайт, който очертава интервюта с правни експерти и включва обширен сектор на интелектуалната собственост, музика и авторско право - права и собствени мнения, съглашения за технологично развитие и софтуерни нарушения.



http://www.legalinsight.net

LIBLICENSE

Този проект, финансиран от U.S. Council on Library and Information Resources (CLIR), беше създаден през 1996 г. с цел да информира и образова членовете по запълването на информационната верига относно ефективното сключване на контракти за електронни информационни ресурси. Уеб сайтът съдържа модел на лиценз, термини и дескриптори по лицензиране, национален сайт на лицензни инициативи и адресен списък.

http://www.library.yale.edu/~llicense/index.shtml


Обратно към съдържанието


Насоки на проекта Калимера

Глава 3:


Технически насоки




Насоки на проекта Калимера

Основни технологии и инфраструктура

ОБХВАТ


Секторът културно наследство има за цел да осигурява услуги с практически измеримо социално, икономическо и образователно въздействие върху общността. Насоките описват ключовите технологии, които лежат в основата на този вид услуги:


  • XML(eXtensible Markup Language)

  • Уеб услуги

  • Семантичен уеб

  • Услуги на семантичния уеб

  • Мрежи

  • Високоскоростен Интернет (Broadband)

  • Оптичен Интернет

  • Сателитен Интернет

  • Безжичен Интернет

  • WiFi безжичен Интернет


ПОЛИТИКИ Обратно към Обхват

Технологиите промениха начина, по който музеи, библиотеки и архиви поднасят информацията си и направиха възможни нови услуги, немислими допреди няколко години. Потребителите свикват с електронната доставка на услуги в банковия и търговския сектор. Фокусът на Шестата рамкова програма на Европейския съюз за технологии на информационното общество е върху “бъдещото поколение технологии, при които компютрите и технологиите ще бъдат интегрирани в ежедневието” [1]. Институциите, съхраняващи културно наследство, могат да играят ключова роля в осъществяването на тази цел.


Доставянето на услуги по електронен път нeизменно се отразява върху общата инфраструктура, състояща се от сгради, мебели и оборудване; налага се да се намери място за компютрите и интерактивните витрини, да се търси най-подходящата комбинация от различни видове мебели, да се инсталират комуникационни връзки. От друга страна пък, много потребители на практика ще използват отдалечен достъп до мрежите и за тези потребители физическото пространство, мебелите и апаратурата няма да имат значение.
Настоящите насоки разглеждат най-вече технологичната инфраструктура, при която музеи, библиотеки и архиви търсят начини да бъдат в крак с постоянно променящите се и бързо остаряващи технологии, избирайки най-подходящите за съответната област. Целта е двойна: да се удовлетворят очакванията на все по-взискателната публика и да се отговори на европейските и националните стандарти за електронна достъпност.
Насоки за добри практики
Обратно към Обхват
Нови технологии и стандарти се появяват непрестанно, а вече съществуващите се променят и развиват изключително бързо. Ето защо, за да избегнат прилагане на неподходящи или вече остарели технологии и стандарти, за да планират ефективно работата си и да подбират адекватно приоритетите си, особено при оборудване с нови системи и при възлагане внедряването им на външен изпълнител, музеите, библиотеките и архивите трябва да познават отлично новостите.
XMLeXtensible Markup Language Обратно към Обхват

XML е механизъм или “метаезик” за създаване на маркиращ език за специфични цели.

Неговата основна функция е да улесни споделянето на структуриран текст и информация между компютрите в мрежата. XML е официално препоръчан от консорциума World Wide Web (W3C). За да се разбере XML, е необходимо да се знае какво е маркиране. Маркиращ език означава правила за разшифроване или определяне на етикети (tagging) на структурните единици на един документ. Името “маркиращ” произхожда от традиционната в книгоиздаването практика да се “маркират” ръкописи, т.е., да се добавят печатни забележки в полетата на книжния ръкопис, както се прави в издателската дейност при съвместното обсъждане на отпечатания работен вариант от автора, редактора и печатницата.

Езикът XML е набор от специфични елементи за подобно стандартно маркиране на текст.

Акцентът на XML пада повече върху съдържанието на документа, а не върху формата и художественото оформление. При този език, част от текст се идентифицира като самостоятелна единица с отделно име и се задават правилата как това отделно име да се структурира и подраздели; не е важно дали текстът е удебелен, подчертан или подравнен - това са чисто визуални средства, които не представят характеристиките на името като лично, фамилно, заглавие и т.н.
XML документи могат да се създават в съгласие с набора от правила, изразени в така наречените Дефиниции за типовете документи (Document Type Definitions - DTDs) или Схеми.

DTD или Схемите всъщност формулират характеристиките на едно име и правилата за неговото дешифриране. Веднъж след като DTD или Схемите (като например MARC21-XML [2] и EAD (Encoded Archival Description) [3] ) са дефинирани и публикувани, всеки един XML документ може да бъде свързан с тях като сроден документ от същия вид. Този механизъм позволява на документите в XML да бъдат проверявани за съвместимост и последователно обработвани от софтуерни приложения за много широк спектър от цели - търсене, извличане на данни, обмен на данни.


В заключение, XML използва стандарта за унифицирано кодиране на знаци Unicode [4], който позволява свободен пренос на данни, независимо от вида операционна система, софтуера и програмния език.
За запознаване с темата XML виж “Лесно въведение в XML” от K. М. Спърбърг-Маккуин и Лу Бърнард [5] на уеб сайта на TEI (Text Encoding Initiative). TEI е международен и интердисциплинарен стандарт. Чрез този стандарт, библиотеки, музеи, архиви и издатели могат да представят произволен литературен и лингвистичен текст във вид, удобен за он-лайн проучване и обучение, използвайки дешифрираща схема, която максимално точно изразява съдържанието и не е уязвима на бързо технологично остаряване [6]. (Виж също Резюмето от 10 точки, предоставено от Консорциума World Wide Web (W3C) [7].) По-подробна информация може да се намери на уеб сайтовете на W3C [8], Wikipedia [9] и XML.COM [10]. За XML са направени много изследвания и разработки. Добър източник за текуща информация върху търсещи инструменти (query tools) като xpath например, е уеб страницата на W3C XML Query Group [11].
Уеб услуги Обратно към Обхват

Уеб услугите се развиха в отговор на пряко възникнала потребност от страна на големите организации, които трябва да споделят и разменят информация и данни, използвайки различни софтуерни приложения, различни програмни езици и различни хардуерни системи. Всъщност, Интернет представлява подобна смесица от най-разнообразни приложения и операционни среди. Секторът културно наследство е добър пример в това отношение – за да открие необходимото в Интернет, потребителят се нуждае от средство, което му дава възможност с едно единствено търсене да получи резултати, идващи от различни бази-данни, с различна структура, различни правила на търсене и различен начин на представяне на тези данни.


Така че какво точно са уеб услугите? Услугата е част от програмен код – обикновено написан на Java, C# или друг обектно ориентиран език за програмиране. Този език конкретизира средствата, с които отделните обекти или класове могат да станат достъпни или да бъдат обработвани. Уеб услугите използват XML, за да описват услуги чрез Езика за описание на уеб услуги (Web Services Description Language -WSDL [12]) и чрез Протокола за достъп до прости обекти (Simple Object Access protocol - SOAP[13]) с цел предаване на съобщения между услугите и клиентското приложение, което ги използва. SOAP съобщенията са достъпни най-често чрез TCP/IP протоколи като HTTP, SМTP, FTP по Интернет. Универсалният регистър за описание, откриване и интегриране (Universal Description Discovery and Integration - UDDI [14] ) и Протоколът за достъп Lightweight directory (Lightweight Directory Access Protocol (LDAP) [15]) са указатели, които позволяват откриването на наличните услуги в уеб. Независимо от езиковата и хардуерната платформа, уеб услугите се осъществяват безпроблемно.

Подробна информация може да бъде открита на уеб сайтовете на W3 [16], OASIS (Organization of the Advancement of Structured Information Standards) [17], Wikipedia [18], и WS-I (Web Services Interoperability Organization) [19]. OASIS също предоставя услуги за текущо информиране. [20].


За примери извън сектора културно наследство и за минутки на отдих и забавление, опитайте Xmethods ,указател на прости услуги с демонстрации [21].
Технологиите на уеб услугите се развиват изключително ускорено. За пример виж WS –Securuty [22].
Семантичният уеб Обратно към Обхват

Семантичният уеб е визия, описана във вoдещата статия на списанието “Scientific American” от май 2001 [23], в която Тим Бърнърс-Лий, директор на консорциума World Wide Web (W3C), казва: “Семантичният уеб е паяжина от данни, нещо като глобална база-данни”. Това твърдение подкрепя идеята, че “…целта на WWW е да бъде полезен не само за комуникация между хората, но и машините трябва да са в състояние да участват и помагат”. Ключовите концепции, технологии, протоколи и стандарти за развиване на Семантичния уеб включват XML, RDF и уникалния идентификатор. Добър източник за текуща информация, новини за научни изследвания и разработки е уеб страницата W3C Semantic web [24]. В Европа с тази нова технология се ангажира Шестата рамкова програма на Европейския съюз. Първият симпозиум върху Европейския семантичен уеб беше проведен в Хераклион, Гърция, през май 2004 [25].


RDF (Resource Description Framework – Рамка за описание на ресурси)

Рамката за описание на ресурси RDF дава възможност да се кодират, обменят и използват повторно структурирани метаданни посредством XML като набор от синтактични правила.

По този начин RDF подпомага интегрирането на разнообразни приложения: от библиотечни каталози и указатели на Интернет сайтове, през новинарски и софтуерни ресурси, до лични колекции от музика, фотографии и събития.
RDF позволява да се извличат формули за даден ресурс във вид на набор от атрибути, които следват определена схема. Тези формули се записват в частта на RDF рамката, отнасяща се до описанието на XML елементи.

Причината RDF да бъде така мощна и широко разпространена рамка е, че тя налага структурни ограничения, които подкрепят последователното и еднозначното кодиране и обмен на стандартизирани метаданни. Това осигурява взаимен обмен на отделни пакети от метаданни, дефинирани от различни практики за описание на ресурси. В допълнение, рамката RDF е средство за публикуване едновременно на традиционни и на машинно обработвани речници, целящи да насърчат повторното използване и разширяване на семантиката на метаданните сред разнородни информационни общности. Описанията на RDF понякога използват библиотеките за аналогия. За информация, виж уеб страницата на W3C RDF [26].


Онтологичният уеб език (Web Ontology Language - OWL) [27] използва рамката RDF и схемата RDF, за да изгради един по-богат речник за описание на свойства и класове. Онтологичният уеб език (OWL) улеснява създаването на дефиниции на основните концепции и техните връзки, които могат да се обработват машинно.

Онтологичният уеб произлиза от DAML+Oil [28], последната версия на езика

DAML, който осигури богат инструментариум за създаване на онтологии и маркиране на информация, така че тя да бъде машинно четима и разбираема.
Услуги на Семантичния уеб Обратно към Обхват
Уеб услугите са сайтове, които не само предоставят статична информация, но позволяват и определени операции като продажба на продукти. Услугите на Семантичния уеб позволяват на потребителите да локализират и използват тези услуги автоматично. Моделиращата онтология на уеб услугите (WSMO - Web Service Modeling Ontology) [29] дефинира онтологиите (за онтология виж по-долу следващия параграф – бел. на преводача) за описание на различни аспекти на Уеб услугите. OWL-S [30] (преди - DAML-S [31]) е онтология от услуги, които целят да направят възможно това. Важността на онтологиите за услугите на Семантичния уеб предизвика развитието на определена схема за разширяване на съществуващите стандартни уеб езици: XML беше разширен като XML- Schema, а RDF – като RDF-Schema.
Онтологии Обратно към Обхват

Онтологиите са решаващи за развитието на интелигентни уеб услуги, тъй като те помагат на машините да комуникират по-ефективно. Онтологията може да бъде дефинирана като формално описание на обекти и техните взаимовръзки. В контекста на Семантичния уеб, целта е машините да могат да общуват помежду си с минимална или никаква човешка намеса (Виж проекта WonderWeb [34]). Възникват все повече семантично богати подходи за моделиране на онтологии, включително:



  • Списъци на термини с недефинирани отношения

  • Класификационни схеми

  • Тезауруси с отношения на наследявания и асоциации

  • Тематични карти [35], нов ISO стандарт за система, която описва познавателни структури и ги свързва с информационни ресурси. Тематичните карти трябва да осигуряват мощни възможности за навигиране в обширни и взаимосвързани информационни масиви. Вместо да повтаря характеристиките на книжните показалци, тематичната карта ги обобщава, разширявайки ги едновременно в много посоки.

Онтологиите стават все по-важни в системите за управление на знанието (knowledge management) и в развитието на Семантичния уеб. Те вече намират приложение в някои системи за управление на знанието—примери в това отношение са системата за електронна търговия, в частта, касаеща описание на продукти и услуги (виж Насоките на Калимера в частта за Социално и икономическо развитие), както и при описване и подреждане на дигитални музейни колекции.




Някои проекти ще се насочат към изследване потенциалните възможности за семантично взаимодействие, предложено от утвърдени онтологии като Модел за концептуални връзки CIDOC (CIDOC Conceptual Reference Model -CRM) [36] или Онтологичният модел ABC (ABC Ontology/Model [37]). Моделът за концептуални връзки CRM осигурява обща и разширена рамка, в която всяка информация, свързана с културното наследство, може да бъде въведена и организирана. Тя също може да даде модел за посредничество между различни източници на информация. Онтологията ABC, разработена за Проекта Хармония, е първокласна онтология за улесняване на взаимодействието между схемите за метаданни в рамките на дигитален библиотечен домейн.


Мрежи Обратно към Обхват
Два или повече свързани заедно компютъра правят мрежа. Мрежата позволява на компютрите да споделят файлове, принтери, скенери и Интернет връзки. Мрежите са два основни вида: безжична и Ethernet ( “жична”, кабелна ). Двата вида имат два основни компонента: 1. базова станция (позната също като рутер, маршрутизатор) и 2. мрежов адаптер за всеки компютър в мрежата. В кабелната мрежа Ethernet кабели свързват всеки компютърен мрежов адаптер към базовата станция или рутера. В безжичната мрежа, радиовълни комуникират между всеки компютърен безжичен адаптер и безжичната базова станция. В зависимост от обхвата мрежата може да бъде PAN (Personal Area Network), LAN (Local Area Network) или WAN (Wide Area Network). Безжичната технология прави възможна глобалната работа в мрежа.

Мрежите за споделяне на файлове позволяват на потребителите да правят заявки за електронни файлове и да ги разпространяват чрез своите компютри, често играейки ролята на клиент и на сървър едновременно. Някои операционни системи и системи за ръчни устройства ще интегрират в себе си технологията “от точка до точка” (peer-to-peer - P2P – два компютъра в мрежа обменят файлове без посредничеството на сървър [38]). Тази технология ще контролира споделянето и разпространението на файлове, както и някои комуникационни аспекти на технологията. Услугите за споделяне на файлове като Foldershare [39], Grove Networks [40], Skype [41], Gnutella [42] and Kazaa [43] дават възможност за споделяне на всички видове дигитални обекти, вкл. филми, картини и софтуери.


Високоскоростен Интернет (Broadband) Обратно към Обхват
Високоскоростният Интернет (широка и скоростна връзка - Broadband) е вид предаване на данни, при който един единствен носител (кабел) може да пренася няколко канала едновременно, така че потребителите могат да говорят по телефона и да сърфират в Интернет в същото време. Кабелът е достатъчно широк, за да пренася усъвършенствани мултимедийни приложения. Типична скорост за “dial-up” модем е 56 килобита в секунда, докато широколентната връзка може да бъде 1000 пъти по-бърза. Повечето големи организации ще използват модеми ISDN (Integrated Services Digital Network), или връзки от типа T1 или T3 (високоскоростни, постоянно работещи мрежови връзки, които директно свързват локалната мрежа LAN в Интернет, обикновено посредством телефонна компания. Дигиталните абонаментни линии (Digital Subscriber Lines DSL) и дигиталните кабелни връзки могат да се използват от малки институти или за домашни нужди.

Дигиталните абонаментни линии (DSL) са относително евтини постоянно работещи връзки към Интернет, които използват телефонната линия, без да прекъсват телефонните услуги. Скоростта е около 1.5 мегабита в секунда. Дигиталните кабелни връзки са също в постоянен режим на работа и се пренасят по медни или оптични кабели със скорост до 1 мегабит в секунда.


Оптичен Интернет Обратно към Обхват

Оптичните нишки са стъклени влакна, които пренасят сигнали във формата на пулсации от светлина на разстояние до 50 километра. Сигналите могат да бъдат кодирани гласови съобщения или компютърни данни. Тъй като използват много по-малко енергия в сравнение с медните кабели и поддържат по-висока честотна лента (bandwidth), те могат да пренасят повече канали от информация на дълги разстояния. Оптичните кабели са много леки и тънки и лесно се инсталират в кабелни тръби. Трудно се източва информация от тях. Те са защитени от смущения на радиосигнали, както и от пожари. Оптичните кабели се използват все повече в локални мрежи (LAN), кабелни телевизии и телевизионно-информационни системи за вътрешно ползване (CCTV - Closed Circuit TV).



Сателитен Интернет Обратно към Обхват

Достъп до Интернет чрез сателит е подходящ за системи, обслужващи обширни райони извън големите градове. За този достъп се използва сателитна чиния за двустранна комуникация (качване и сваляне на данни). Скоростта на качване (upload) е около една десета от 500–те килобита в секунда на скоростта на сваляне. Кабелнияt Интернет и Дигиталната абонаментна линия (DSL) имат по-висока скорост на сваляне, но сателитната система е около 10 пъти по-бърза от обикновения модем. Двустранният сателитен Интернет използва технологията Интернет протокол за разпръскване (IP Multicasting technology), което означава, че до 50,000 канала за комуникация могат да се обслужват едновременно от един сателит, който изпраща данни в компресиран формат от една до много точки по едно и също време. Компресирането намалява размера на данните и на честотната лента. Наземните системи с телефонно набиране имат ограничения в капацитета на връзката, които не позволяват разпръскване от такъв мащаб.


Сателитният Интернет е най-добрата възможност за отдалечени от големите центрове райони да получат достъп до световните комуникации. Този тип Интернет не подлежи на локален контрол върху достъпа и съдържанието и може да се ползва от хората на една практична цена, която никоя друга комуникационна медия не е в състояние да предложи.

Безжичен Интернет Обратно към Обхват

Безжичните технологии предоставят връзка без ограниченията на жици и кабели.



Има няколко вида безжични мрежи, покриващи обсег от една работна станция до цял континент:

  • Локална безжична (или Лична - PAN – Personal Area Network) за използване в офис или стая вкъщи. Позволява връзка между безжична мишка, клавиатура, лаптоп и принтери, и др. като използва радио и инфрачервени технологии;

  • Безжична Локална мрежа (Wireless Local Area Network - WLAN ) за свързване обикновено на 10-15 потребители на разстояние 100 м вътре в сградата и 300 метра извън сградата. Може да бъде полезна за музеи, библиотеки и архиви с няколко стаи и етажи или с хранилище извън основната сграда. Повечето мрежи от типа WLAN са изградени върху WiFi стандарти (Виж по-долу).

  • Безжична обширна мрежа (Wireless Wide Area Network – wWAN), например мрежа на мобилни телефони за свързване с целия свят.

За преглед на безжичните мрежи виж “Wireless networks” от Deborah Liddle и Stuart Smitton [44].
Безжичните стандарти/протоколи включват:

  • GSM (Group Special Mobile – Global Systems for Mobile Communications) [45] – Глобална система за мобилни комуникации, преобладаващият в Европа дигитален стандарт за мобилни телефони от второ поколение. Той използва земна мрежа от антени и съхранява информация върху SIM карти;

  • Bluetooth [46], малообхватна радиотехнология с обхват на разстояние около 10 метра, която се използва при уреди за поставяне на етикети, четци на баркодове и др. ;

  • WAP (Wireless Application Protocol [47],) - Протокол за безжично приложение, предназначен да свързва мобилни телефони с Интернет. Потребителите разглеждат уеб страници, написани на WML (Wireless Mark-up Language) [48];

  • GPRS (General Packet Radio Service) [49], Общ пакет за радио услуги. Технология на поколение 2.5 G (по-напреднала в сравнение със стандартната технология от второ поколение 2G, но не удовлетворява изискванията на напълно разработената технология на третото поколение 3G). Позволява информацията да се изпраща и получава по мобилна телефонна мрежа. Има по-бърз трансфер от WAP и по-висока степен на успешни връзки.

  • Система за универсални мобилни комуникации (Universal Mobile Telecommunications System – UMTS [50], представител на третото поколение технологии за мобилни телефони. Скоростта на пренасяне може да достигне до 2 мегабайта в секунда на един потребител и глобалният роуминг също е възможен.


WiFi безжичен Интернет Обратно към Обхват
“Безжична точност” (Wireless Fidelity - WiFi) е технология за трансфериране на мрежови данни между компютри, без да има нужда да се свързват с кабел. Точките за достъп на WiFi (наричани понякога “hotspots”-“горещи точки”) ще “разпръскват” безжичен сигнал, който може да се получава от безжичен уред --лаптоп, персонален дигитален бележник (Personal Digital Assistant – PDA), мобилен телефон от трето поколение или всеки друг апарат, способен да получава безжичен сигнал.
Основното развитие на WiFi е в разпространението на “горещи точки” – “hotspots”.

Горещите WiFi точки са насочени предимно към хора, които са в движение и които желаят да имат достъп до Интернет или други мрежи чрез Интернет. Типични горещи точки са заведения за бързо хранене, кафенета, железопътни гари, хотели и библиотеки. Развиват се обаче и свръхнатоварени горещи точки, които обхващат практически целия център на града. Някои горещи точки на WiFi са безплатни, но повечето таксуват услугата за период от време (напр. за 30 минути).


Горещите то чки WiFi дават възможност на потребителя просто да включи лаптопа си и да започне сърфиране в Интернет, без да е необходимо физически да се включва към хост мрежа. Това е голямо удобство за мениджъра, който е далеч от офиса, но трябва да провери електронната си поща; за изследователя, който съхранява данни на собствения си лаптоп; изобщо за всеки, който е в движение се нуждае от удобно място за свободно навигиране в Интернет.
WiFi е удобна за организации с много потребители, защото предлага един относително евтин начин за осигуряване на публичен достъп до Интернет. Ако вече има изградена мрежа, комплектът на WIFi, който разширява обхвата (обикновено 100 метра), не е никак скъп. Изграждането на горещи точки WIFi от самото начало, без съществуваща вече мрежа, изисква инсталация на специален подхранващ механизъм (напр. от ADSL – Asymmetric Digital Subscriber Line) от Интернет доставчик.
Техническите стандарти на WiFi са разработени от Института за eлектрическо и електронно инженерство (Instiutute for Electrical and Electronic Engineers – IEEE) [51]. Стандартът за горещите точки на WiFi е 802.11 б, но стандартът 802.11 има множество варианти за различните видове безжични приложения. Британският департамент за търговия и индустрия публикува кратък полезен справочник за WiFi [52]. Други източници на информация са: WiFi Networking News [53], он-лайн бюлетин, информиращ за стандартите в процес на разработка; съюзът WiFi Alliance [54], международна организация с идеална цел, основана през 1999 с цел да издава сертификати за безжични продукти, произвеждани на основата на стандарта IEEE 802.11. Уеб сайтът на съюза WiFi Alliance съдържа насоки за създаване на безжични мрежи и изброява горещите точки на WiFi по целия свят.
ПРЕДВИЖДАНИЯ ЗА БЪДЕЩЕТО Обратно към Обхват

Семантичният уеб ще извърви дълъг път, докато се сбъдне мечтата на Тим Бърнърс-Лии; ще се изгражда на различни етапи, от хора с различни интереси. Всъщност, истинската сила на Семантичния уеб ще се осъзнае, след като хората създадат много програми, които събират уеб съдържание от разнообразни източници, обработват информацията и обменят резултатите с други програми. Според прогнозите, на тази следваща фаза Семантичният уеб ще разчупи рамката на виртуалния свят и ще навлезе във физическия. Представата за микровълновата печка, която е свързана с уеб и търси технически инструкции за готвене на уеб сайта на производителя на замразени храни, може един ден да се прибави към услугите на музеи, библиотеки и архиви. За една виртуална рамка за картина и най-подходящата за нея картина ще се иска съвет и мнение от местен музей или галерия, местната виртуална публична библиотека да подскаже коя е идеалната електронна биография, която й подхожда и която може да се свали от Интернет. В една такава обстановка, хората, работещи в сектора културно наследство, трябва да бъдат поощрявани да проявяват необуздано въображение. Шестата рамкова програма “Технологии на информационното общество” на Европейския съюз спонсорира нови проекти тъкмо в тази област.


В бъдеще онтологиите могат да се използват, за да подпомагат достъпа, базиран на съдържателен анализ на ресурса, като осигуряват на потребителите много по-усъвършенствани техники на търсене и разглеждане, включително с помощта на т.н. “интелигентни агенти” (intelligent agents).
Предвижда се също, че бъдещите указатели на уеб услуги ще се предоставят на разположение на определени клиентски програми в Интернет, които програми ще ги издирват и консумират. Има обаче и немалко въпроси, касаещи поддръжката, качеството, контрола, сигурността и интелектуалната собственост, въпроси, на които трябва да отговорим, преди тази визия да се разрасне и превърне в универсална. Междувременно, затворени общества внедряват техни собствени библиотеки от контролирани услуги.
В следващите няколко години могат да бъдат разработени такива уеб услуги, които да бъдат разчитани и прилагани автоматично от компютърните устройства на потребителите. Външни доставчици на приложения за услуги (Application Service Providers – ASPs) могат да осигуряват такива услуги за организации от сектора културно наследство. Идеята за уеб услуги в момента се развива предимно в областта на електронната търговия. Но със сигурност потенциал има в приложенията за обществения сектор. Интерфейси за търсене например могат да бъдат предоставяни като уеб услуги от публичните библиотеки или от доставчиците на приложения за услуги (Application Service Providers – ASPs). Непреодолимата нужда да се развият plug-in модули (програма, която се вмества в друго приложение) с цел технологичен трансфер от индустрията до институциите, съхраняващи културно наследство, е ключовият въпрос на бъдещето.
Основната причина за популярността на XML е неговата гъвкавост. Но тя е и една от потенциалните му слабости. Нови езици и схеми на основата на XML се зараждат всеки ден. Дълготрайната значимост на XML ще зависи до голяма степен от това, дали потребителската общност ще успее да се съсредоточи върху адаптирането и разгръщането на някои основни стандарти, вместо само върху самото XML разпространение.

Популярността на мобилните телефони недвусмислено доказва, че потребителите се нуждаят от достъп, когато са в движение. Технологията WiFi вероятно ще посрещне тази нужда. Публичните библиотеки са идеално място за горещи точки WiFi, имайки предвид, че тъкмо публичните библиотеки са синоними на информация. Всъщност, някои библиотеки са вече такива горещи точки. Броят им ще расте. Традиционно горещите точки WiFi покриват малки места--кафенета,клубове, но в момента се разработва една по-мощна версия, която да обхваща по-обширни райони с по-малко базови станции. В такъв случай, необходимостта от индивидуални горещи точки може и да отпадне. Мобилните телефони с вградена WiFi позволяват много по-бърз достъп до Интернет. Стандартна характеристика на новите компютри са вградените WiFi чипове и карти за достъп. Това е интересна тенденция, която може с времето да промени структурата на Интернет доставките като такава и да я превърне изцяло в безжична, особено в големите мегаполиси и гъсто населените райони.


WiFi-технологията променя революционно начина, по който музеите и галериите използват технологиите в услуга на посетителя. Много музеи заменят аудиоустройствата с интерактивни турове, при които посетителите, снабдени с WiFi устройства, могат да реагират на конкретно място в музея и да получават допълнителна информация.
Технологиите се развиват бързо и каналите за доставка стават все по-малки и портативни. За музеите, библиотеките и архивите е важно да бъдат в крак с тези нови технологии. Те са истинско предизвикателство за тях, особено по отношение на финансирането, инфраструктурата, уменията на персонала и очакванията на потребителите. Персоналът и хората, които са отговорни за определянето на политиките, трябва да общуват непрекъснато с професионалните асоциации, да участват в дискусионни електронни групи, да се възползват от бюлетини и всички налични средства за текущо информиране, за да са в течение на новостите. Проекти като DigiCULT [56], които управляват и оценяват съществуващите и нововъзникващи технологии в полза на сектора културно наследство, и които публикуват бюлетини и доклади, са наистина безценни в това отношение.

БИБЛИОГРАФИЯ Обратно към Обхват
[1] Шеста рамкова програма на Европейския съюз “Технологии на Информационното общество”

EU IST 6th Framework Programme



http://europa.eu.int/comm/research/fp6/index_en.html
[2] Схемата MARC 21 XML. Офисът “Развитие на мрежите” към Библиотеката на Конгреса и офисът за MARC стандарти разработват рамка за представяне на MARC данни в XML среда. Тази рамка ще бъде гъвкава и с възможности за разширения, за да позволява на потребителите да манипулират MARC данни в съответствие с техните изисквания. Самата рамка включва много компоненти като: схеми, стилови листове, софтуерни инструменти. http://www.loc.gov/standards/marcxml/
[3] EAD (Encoded Archival Description) http://www.loc.gov/ead/
[4] Unicode http://www.unicode.org/
[5] Sperberg-McQueen, C. M. and Burnard, Lou: A Gentle Introduction to XML. TEI Consortium, 2004. http://www.tei-c.org/P4X/SG.html
[6] Text Encoding Initiative (TEI) - Инициативата за кодиране на текстове е международен и интердисциплинарен стандарт, който помага на библиотеки, музеи, архиви, издатели и отделни личности да представят всякакъв вид литературен и лингвистичен текст за он-лайн научни изследвания и преподаване чрез кодираща схема, която максимално точно изразява съдържанието и в същото време е неподатлива на бързо технологично остаряване.

http://www.tei-c.org
[7] World Wide Web Consortium (W3C): XML в 10 точки

http://www.w3.org/XML/1999/XML-in-10-points.
[8] World Wide Web Consortium (W3C) – сайт за XML

http://www.w3.org/XML
[9] Wikipedia http://en.wikipedia.org/wiki/Xml
[10] XML.COM – сайт, който представя всички аспекти на XML

http://www.xml.com/pub/a/98/10/guide1.html#AEN58
[11] World Wide Web Consortium (W3C) XML Query Group http://www.w3.org/XML/Query
[12] Web Services Description Language (WSDL) http://www.w3.org/TR/wsdl
[13] Simple Object Access Protocol

(SOAP) http://www.w3.org/TR/soap12-part1/


[14] Universal Description, Discovery and Integration (UDDI) http://www.uddi.org/
[15] Lightweight Directory Access Protocol (LDAP) http://www.openldap.org/
[16] World Wide Web Consortium (W3C) – Основният източник на информация за стандарти в WWW http://www.w3c.org/2002/ws/
[17] OASIS (Organization for the Advancement of Structured Information Standards) –организация с идеална цел, световен консорциум, който задвижва разработката, унифицирането и адаптирането на стандарти за електронния бизнес. http://www.oasis-open.org/who/
[18] Wikipedia http://en.wikipedia.org/wiki/Web_services
[19] Web Services Interoperability Organization (WS-I) http://www.ws-i.org. Виж също и http://xml.coverpages.org/ws-i.html
[20] OASIS – тази страница предоставя страници за текущо осведомяване

http://xml.coverpages.org/
[21] Xmethods http://www.xmethods.net/
[22] Уеб услугите се развиват много бързо. Виж за пример WS-Security

http://www-106.ibm.com/developerworks/webservices/library/ws-secure/
[23] Berners-Lee, Tim; Hendler, James and Lassila Ora: The Semantic Web. Scientific American, May 2001.

http://www.scientificamerican.com/article.cfm?articleID=00048144-10D2-1C70-84A9809EC588EF21&catID=2
[24] World Wide Web Consortium (W3C) – уеб страници за Семантичния уеб

http://www.w3c.org/2001/sw/
[25] . Симпозиум върху Европейския семантичен уеб

European Semantic Web Symposium, Heraklion, Greece, May 2004 http://www.esws2004.org/


[26] World Wide Web Consortium (W3C) Страници върху RDF http://www.w3.org/TR/2004/REC-rdf-primer-20040210/
[27] World Wide Web Consortium (W3C) Web-Ontology (WebOnt) Working Group: Работна група върху уеб онтологията [Web Ontology Language (OWL)] http://www.w3.org/2001/sw/WebOnt/

OWL Web Ontology Language Overview http://www.w3.org/TR/owl-features/


[28] DAML+OIL http://www.daml.org/about.html
[29] WSMO (Web Service Modeling Ontology) http://www.wsmo.org/
[30] OWL-S http://www.w3.org/Submission/2004/SUBM-OWL-S-20041122/
[31] DAML-S http://www.daml.org/services/
[32] XML-Schema (XMLS) http://www.w3.org/XML/Schema
[33] RDF-Schema (RDFS) http://www.w3.org/TR/rdf-schema/
[34] Wonderweb http://wonderweb.man.ac.uk/
[35] Pepper, Steve: The TAO of Topic Maps: finding the way in the age of infoglut. Paper presented at XML Europe 2000, Graphics Communications Association.

http://www.gca.org/papers/xmleurope2000/papers/s11-01.html
[36] CIDOC Conceptual Reference Model (CRM) http://cidoc.ics.forth.gr/
[37] The ABC Ontology and Model

http://jodi.ecs.soton.ac.uk/Articles/v02/i02/Lagoze/
[38] Peer-to-Peer (P2P) http://www.openp2p.com/
[39] Foldershare http://www.foldershare.com/
[40] Groove Networks http://www.groove.net/
[41] Skype http://www.skype.com/
[42] Gnutella http://www.gnutella.com
[43] Kazaa http://www.kazaa.com
[44] Liddle, Deborah and Smitton, Stuart: Wireless networks. An issue paper from the Networked Services Policy Taskgroup.

http://www.ukoln.ac.uk/public/earl/issuepapers/wireless.html
[45] GSM (Groupe Spécial Mobile - Global Systems for Mobile Communications) http://www.gsmworld.com/index.shtml
[46] Bluetooth http://www.bluetooth.com/
[47] WAP (Wireless Application Protocol)

http://www.cordis.lu/ist/99helsinki/finland/wap.html
[48] WAP Wireless Markup Language Specification (WML)

http://xml.coverpages.org/wap-wml.html
[49] GPRS (General Packet Radio Service)

http://www.gsmworld.com/technology/gprs/intro.shtml
[50] Universal Mobile Telecommunications System (UMTS)

http://www.iec.org/online/tutorials/umts/
[51] IEEE (Institute of Electrical and Electronics Engineers) Standards Association http://standards.ieee.org/
[52] UK Department of Trade and Industry: WiFi factsheet.

http://www.dti.gov.uk/bestpractice/assets/wifi.pdf
[53] WiFi Networking News http://www.wifinetnews.com/
[54] WiFi Alliance http://www.wi-fi.org/
[55] Проекти на Европейския съюз и неговата програма Технологии на информационното общество, които подпомагат развитието на семантичния уеб.

EU IST projects helping to weave the Semantic Web



http://istresults.cordis.lu//index.cfm?section=news&tpl=news&ID=65260
[56] DigiCULT project http://www.digicult.info/pages/index.php

Обратно към Обхват

ВРЪЗКИ Обратно към Обхват

Норвегия
Дигитален репозиториум на Националната библиотека на Норвегия
Националният репозиториум е разработил генерализирана услуга за вход/изход за дигиталния репозиториум на основата на отворени стандарти (комуникативния протокол SOAP чрез HTTP, Java, базиран на SOAP-Library Apache Axis, сървър Linux, сървър Tomcat, база данни на Oracle (все още в процес на разработка и няма уеб сайт).
Мрежа за култура на Норвегия

Официален вход в уеб за норвежката култура. Представлява нова форма на портал, която използва Topic Maps и XML за разпространение на информация до лични устройства като персонални дигитални бележници (PDA) и мобилни телефони. За повече информация относно Topic Maps виж http://www.ontopia.net (на английски). Стандартът ISO за The Topic Maps може да се намери на http://www.isotopicmaps.org/m4tm/.



http://www.kulturnett.no; http://www.culturenet.no

Обединеното кралство



AIM 25, Архиви в Лондон и областта M25

Инициатива от типа “отворени архиви”. Главният проект, който осигурява електронен достъп до описание на ниво колекция на архивите на повече от 50 образователни институции и научни общества в рамките на Лондонска област.



http://www.aim25.ac.uk/
Bristol StreetNet

Стартирана през есента на 2004 г. Това е зона за външен безжичен достъп с безжични горещи точки, инсталирани в улично оборудване, като напр. улични лампи.



http://www.cityspace.com/press/level2/releases/040722-PR-Bristol.asp
Cornucopia

База данни от описания на колекции, финансирана от Асоциацията за модерна лингвистика (MLA) в Англия. Базата данни използва уеб услуги за едновременно търсене в множество източници.



http://www.cornucopia.org.uk/search
Природонаучен музей

Колекциите и Локаторът на научни данни на Природонаучния музей използват онтологии, за да намерят информация, съдържаща се в онлайн базите данни на музея относно видове организми и материали. http://internt.nhm.ac.uk/jdsml/locator/index.dsml


OSS Watch

Уеб базиран център за текуща информация, конференции и семинари, целенасочена помощ за институти и софтуерни проекти, разглеждащи отворени източници и проучвателни доклади. http://www.oss-watch.ac.uk/


Мрежа за хората - The People’s Network

Целта на тази мрежа беше да осигури всички публични библиотеки във Великобритания с високоскоростна Интернет връзка (broadband). Но това бе невъзможно в по-отдалечените места, така че 10 публични библиотеки от провинцията в момента използват WiFi като част от пилотен проект, давайки възможност на хората да използват техни собствени WiFi устройства в библиотеките и по този начин да повишат полезността на малкия бизнес, където сигурността на данните е проблем. (Виж Пот, Дейвид. Библиотеките тръгват към безжичния Интернет – разширяване на високоскоростната връзка до провинциалните общности. 15 юли 2004



http://www.peoplesnetwork.gov.uk/news/article.asp?id=333)

Русия
ARBICON

Този проект свързва библиотеки от 54 региона и създава “чадър” за локални библиотечни системи на регионален принцип. Системните решения се осланят на отворени стандарти: Z39.50, ISO ILL, LDAP. http://www.arbicon.ru



Унгария
CodeXML

CodeXML е рамкова система, разработена от Scriptum Inc. със стабилна основа, предназначена да съхранява и управлява обекти и описателна информация, свързана с тези обекти.



http://codex.scriptum.hu
Финландия
Манцала

Град Манцала разполага с 11-километрова WiFi мрежа, предоставена на обществото и училищата.



http://www.80211gnews.com/publications/page354-880326.asp
Музеи Финландия – Финландски музеи в Семантичния уеб MuseumFinland - Finnish Museums on the Semantic Web

Портал, предоставящ на крайния потребител семантичен интегриран преглед на разпръснати колекции в областта на културата. С използване на техники на семантичния уеб е възможно колекциите да бъдат семантично съвместими и да си взаимодействат. На музейните посетители се предлага интелигентно съдържателно търсене и разглеждане на огромни бази-данни. http://museosuomi.cs.helsinki.fi;



http://www.cs.helsinki.fi/group/seco/museums/
Холандия
HotSpot Amsterdam
През август 2004 година в Амстердам се откри безжична компютърна мрежа със свръхнатоварена версия на WiFi, която ще покрие целия град със 125 антени.

http://www.hotspotamsterdam.com/ .

Статия по този въпрос виж на:



http://www.reuters.com/newsArticle.jhtml?type=internetNews&storyID=6104054
Чешка република
Национални архиви (бившите централни държавни архиви)

Чешките архиви използват следните технологии в Интернет: XML, уеб услуги, широколентен Интернет, оптичен кабел, сателит, безжична мрежа, WiFi.



http://www.nacr.cz
Система Крамериус

Тази система има потребителски и административен интерфейс. Формирана е от база данни PostgreSQL, файлова система, дисково поле, сървър и архивираща система на основата на отворен код на GNU GPL лиценз, което позволява на всички останали институти да я използват безплатно. Системата се опира на стандарта XML.



http://kramerius.nkp.cz/
Обратно към Съдържание

Насоки на проекта Калимера

Дигитализация



ОБХВАТ


Въпросите в тази част включват:


Планиране и работни процедури

Финансови въпроси

Селекция

Хардуер и софтуер

Формати на файлове

Стандарти

Права над интелектуалната собственост

Дизайн и начини на представяне

Пространство за съхраняване
ПОЛИТИКИ Обратно към Обхват
Европейският съюз декларира, че “Дигитализацията е основната първа стъпка за генериране на дигитално съдържание, което ще подпомогне създаването на една напълно дигитална Европа. Това е жизнено важна дейност за опазване и съхранение на колективното културно наследство на Европа, дейност, осигуряваща достъп на гражданите до тяхното наследство, дейност, подпомагаща разрастването на образованието и туризма и развитието на индустрията за електронна информация (eContent industries)”. Европейският съюз се ангажира с координиране на националните дигитализационни програми и публикува Принципите от Лунд [1], които от своя страна доведоха до Плана за действие Лунд [2] .
Проектът Минерва [3] беше започнат през 2002, за да насърчи тенденцията за споделяне на една обща методология за дигитализация на културни материали и да улесни приемането на Плана за действие Лунд. Ползите от дигитализацията включват: по-широк и по-лесен достъп, съхраняване на оригинали, начин подобаващо да се оцени стойността и значението на експонати и колекции, както и възможност за генериране на доход (виж Насоките за Работни модели). Дигитализацията може също да рекламира материали и да привлича много по-голям брой посетители и потребители на електронни колекции.

Какво представлява дигитализацията? - Това е процес на създаване на дигитални файлове чрез конвертиране на аналогови носители. Резултатът е дигитално копие или дигитален заместител, който бива класифициран като дигитален носител и който е обект на същите предизвикателства, свързани с опазване на достъпа до него, както и ако е “дигитален по рождение” (материал, създаден в дигитална форма, който няма аналогов еквивалент). Качеството на файла, форматът, използван за съхранението му, неговото описание, идеите за използването му, дълготрайното му опазване, методът на доставяне до потребителите, защитата от посегателство върху интелектуалната собственост –тези са само някои от проблемите, изискващи решение. Освен това, за всеки тип дигитализиран материал трябва да се вземат под внимание множество различни фактори, за да се гарантира, че дигиталният продукт ще се използва пълноценно в истинския му потенциал както в момента, така и в бъдеще.


И тук, важен въпрос участието на персонала. Не бива да се подценява значимостта на професионалните умения, които се изискват, за да се опази в процеса на дигитализация оригиналния материал. Проектът за дигитализация създава една добра възможност за провеждане на необходимата консервационна работа. Може например да се окаже, че трябва да се ползват защитни ръкавици и маски. Персоналът се нуждае от обучение по техническите аспекти на дигитализацията; дори ако същинската работа е възложена на външен изпълнител, той трябва да познава в детайли процедурите. Необходимо е персоналът да бъде обучен как да използва крайния продукт и как да помага на потребителите да го използват. Работещите в такъв институт се нуждаят от нови умения, за да работят в една дигитална среда, тъй като потребителските запитвания все по-често ще се получават по електронен път и нови групи потребители, които досега не са използвали традиционното обслужване и ще се нуждаят от консултации. Необходимата квалификация включва технически способности, умения за дизайн, маркетингови умения и познаване на техники за обучение на потребителите.
Проектите за дигитализация откриват възможности за партньорство както с други институции от сектора културно наследство, така и с комерсиални организации (виж Насоките върху Сътрудничество и партньорство). Партньорството може да включва събиране на ресурси на едно място за създаване на нови виртуални колекции, обмяна на опит, общо ползване на оборудване, разпределяна на обем възложена работа заедно със софтуерни специалисти и снабдители. Кооперирането с образователни институти и/или общности може също да доведе до създаване на дигитални ресурси.

НАСОКИ ЗА ДОБРИ ПРАКТИКИ Обратно към Обхват
Проектът Минерва публикува Наръчник за добри практики [4] и технически насоки [5] , които излагат практически съвети за дигитализационни проекти.

Дигитализацията е процес на създаване на дигитални файлове чрез конвертиране на аналогови носители. Резултатът е дигитално копие или дигитален заместител, който бива класифициран като дигитален носител и е обект на същите предизвикателства, свързани с опазване на достъпа до него, както и ако беше “дигитален по рождение”.



Планиране и работни процедури Обратно към Обхват
Важно е проектът да се планира внимателно и задълбочено (виж Стратегическо планиране и Работни модели). Планът трябва да включва:

  • Причината за дигитализиране, напр. да осигури достъп до малко използвани колекции, да запази деликатни материали от физическо износване, да създаде виртуални колекции, да достигне конкретна група от потребители, да даде принос към регионалните, националните и международните мрежи;

  • Какво ще се дигитализира. Това се определя главно от причините за дигитализация и в зависимост от това, дали ще се получи разрешение за дигитализация от притежателите на интелектуалната собственост (виж селекция по-долу);

  • Кой ще извърши работата. Може да бъде собственият персонал, външни специалисти на временен договор, член на партнираща организация или комерсиален контрактор. Участващият персонал може би ще има нужда от определена екипировка - защитни ръкавици, маски и др. При преместване и манипулиране на физически износени материали, винаги трябва да се правят консултации с музейни уредници, които познават добре материалите, (това може да бъде и възможност за провеждане на консервационни работи);

  • Къде ще се извърши работата. В повечето случаи за предпочитане е работата да се върши на място, в самата институция, за да избегнат рискове като загуба или повреда на оригиналите, транспортни разходи, и т. н. Идеалният вариант е да се отдели специално място с подходяща светлина, температура, влажност и др., особено в случаите, когато се дигитализират оригинали в недобро физическо състояние;

  • Кога ще се извърши. Трябва да се вземат предвид обстоятелства като: време на най-голяма натовареност, отпуски на персонала, планирани изложби, друго събития и проекти. Трябва да се изготви график с посочени основни срокове;

  • Как ще се извърши. Тази част от плана включва подробности от работните процедури, тъй като е важно да се проследява материалът, обект на дигитализиране, както и как напредва работата. Полезно е да се въведе единна система от списъци, които документират и датират всички манипулации на обработваните материали. Файловете трябва да се именуват по време на дигитализационния процес;

  • Стратегия за опазване. Да се заложи още в процеса на планиране, за да се гарантира устойчивост и дълготрайна използваемост на колекцията. Опазването ще зависи от документирането на всички технологични процедури, които са довели до създаване на дигитален обект, още повече, че важна информация може да бъде извлечена само в момента на създаване (виж Насоките за Дигитално опазване и съхранение на колекции);

  • Други въпроси за обмисляне в етапа на планиране са: правни въпроси като Правата за интелектуална собственост (IPR), избора на дигитален формат, хардуер, софтуер, методи на доставяне или формати на крайния продукт и естествено, цени.


Финансови аспекти Обратно към Обхват
Дигитализацията е скъп процес и местните институти трябва да търсят начини за увеличаване на основното финансиране, например:

  • Лобиране и застъпничество на национално и местно ниво;

  • Влияние върху общественото мнение и сформиране на приятелски групи;

  • Кандидатстване за дарения за финансиране на конкретен проект за дигитализация. През последните няколко години практиката на търгове е изключително популярна в музеите, библиотеките и архивите в много страни. Някои правителства, Европейският съюз, немалко благотворителни тръстове и фондации предпочетоха да канализират средства, като обявяват състезателни оферти или търгове;

  • Националните професионални асоциации трябва да са в състояние да дават консултации за източници на финансиране. Уеб сайтът на Европа съдържа пътеводител за финансиращите възможности на Европейския съюз [6];

  • Партньорство с други институти за възлагане на работа на външен подизпълнител (виж Насоките върху Сътрудничество и партньорство);

  • Форми на извличане на доход. В някои страни съществуват административни забрани за генериране на доход или вземане на такси от услугите (виж също насоките за Работни модели) , включително непряко облагодетелстване от тях.

Количеството и вида материали за дигитализиране понякога зависи от наличните средства, затова трябва да се определят приоритети. Тези приоритети може да са подчинени на целите на проекта (опазване и съхранение или увеличен достъп), на значимостта и уникалността на оригиналите, на физическото състояние на оригиналите, потенциалното им използване и др.


Селекция

Обратно към Обхват

Критериите за подбор, както се изтъкна по-горе, ще бъдат определени главно от целите на проекта, но може да включат и следните аргументи:



  • Правни въпроси като: възможно ли е да се получи разрешение за копиране на материала при необходимост (Виж текста за Права над интелектуалната собственост и насоките върху Законодателни и правни въпроси) ;

  • Публиката, към която е насочен проектът;

  • Значението на материалите (експонати, ръкописи) за културното наследство на общността, региона, страната, Европа и света;

  • Уникалността на оригинала;

  • Физическото състояние на материалите и нуждата от опазване на оригиналите чрез създаване на дигитални версии като алтернативи за ползване;

  • Връзките с други проекти;

  • Финансови въпроси: стойност на проекта или нуждата да се извлече доход от таксуване на услуги или продажба на компакт дискове.

Хардуер и софтуер

Обратно към Обхват
Хардуерът и софтуерът трябва да се определят още в етапа на планиране, като се има предвид тяхната надеждност, стойност, удобство, евентуалната нужда от обучение на персонала, цената на поддръжката, наличното място, възможностите за наемане и др. Оборудването трябва да позволява записването и съхранението да се извършват с възможно най-високата резолюция, защото изображение с ниска резолюция, т. е. по-малък файл, може да се извлече от изображение с по-висока резолюция, но никога не може да стане обратното. Мястото за съхранение също трябва да се има предвид, тъй като изображенията с висока резолюция създават големи файлове, които съответно изискват по-голямо място за съхранение.

Оборудването трябва да е подходящо за дигитализиране на материали. Трябва да се вземат под внимание следните неща:

Скенери


  • Плоски скенери да се използват само за неподвързани печатни материали или документи;

  • За подвързани материали е нужна дигитална камера или пък книжна люлка (“book cradle”) – уред за придържане и предпазване на крехки книжни тела по време на дигитално или фотографско копиране;

  • Скенерите трябва да са големи поне колкото големината на най-големия обект за сканиране, за да се избегне прегъването или т.н. “раздробяване на мозайка” на материала;

Уреди за триизмерно сканиране



  • Използват се за музейни експонати или исторически сгради;

Дигитални камери



  • Камерите могат да се използват за музейни експонати или подвързани книги;

  • Камерите могат да се използват за записване на събития, сгради, места и пейзажи;

  • За доброто качество на снимката са важни: броят пиксели, качеството на оптичната лента и качеството на цветовете (bit-depth - броят битове, използвани да съхранят информация за един пиксел);

  • Специална поставка за материала, който се фотографира, би била от полза;

  • Нужен е триножник за камерата;

  • В повечето случаи е необходима и допълнителна светлина;

  • Нужни са филтри за минимизиране деформацията на цветовете.

Видеокамери



  • Нужна е специална апаратура за създаване на дигитален продукт от обикновен филм или видео;

  • Видеозаписващата техника се използва за улавяне на движещи се образи и като такава е нужна за създаване на проекти, чийто резултат е “дигитални по рождение” материали;

  • Видеокамерата е мощен инструмент за представяне на непрекъснат изглед от всички страни на даден обект, както и за показване на триизмерни пространства;

  • Наличието на сравнително евтини дигитални и видеокамери прави този вид презентация възможен за по-малки институти, главно музеи или галерии, които не могат да си позволят апаратура за създаване на съдържание за пълна виртуална реалност;

Аудиозаписваща техника



  • Нужна е апаратура, която може да произвежда дигитален продукт от аналогов носител;

  • Използва се също за улавяне на звук (реч, музика и др.) и като такава е нужна за създаване на проекти, чийто резултат е “дигитални по рождение” материали.


Софтуер Обратно към Обхват
От софтуера се изисква да обработва дигиталния резултат (продукт) в посока корекция на цветовете на дигиталните образи, подрязване на краища или компресиране на файла с цел представянето му в уеб. Софтуерът трябва да може:

  • да отваря много големи файлове;

  • да модифицира резолюцията и дълбочината на цвета;

  • да съхранява различни версии с различни големини на файла;

  • да копира част от образа и да го съхранява като отделен файл;

  • да експортира образи в различни файлови формати.

Изборът на софтуер трябва да е съобразен с типа на материалите, които се дигитализират. Ако документът, например, съдържа текст, написан на ръка, тогава се изисква пакетът OCR – оптическо разпознаване на букви (optical character recognition).

Уеб сайтът за технически консултации върху картинни файлове TASI (Technical Advisory Service for Images) предлага съвети върху всички аспекти на дигитализацията, включително хардуер и софтуер [7].




Достарыңызбен бөлісу:
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   ...   37




©dereksiz.org 2024
әкімшілігінің қараңыз

    Басты бет