Програма асоки на проекта Калимера Културни приложения: Местни институции като посредници
Стандарти за метаданни, специфични за определени сфери
жүктеу/скачать 5.49 Mb.
|
- Бұл бет үшін навигация:
- Библиотеки
- Описание на ниво колекции
- Контролни речници, тезауруси и контролни файлове
- Терминология
- Онтологии
- Идентифициране на обекти
- ПРЕДВИЖДАНИЯ ЗА БЪДЕЩЕТО
- БИБЛИОГАРФИЯ
- ВРЪЗКИ
Стандарти за метаданни, специфични за определени сфери Обратно към Обхват Те са разработени, за да обслужват специфични изисквания на отделни видове институти, например:
Институтите в областта на културата трябва да познават изискванията на стандартите за метаданни, специфични за тяхната общност и сфера на действие. Възприетите схеми за метаданни трябва да се документират за всички проекти. Тази документация трябва да включва подробни инструкции за каталогизиране, изброяващи елементите на метаданните и описващи как трябва да се използват тези елементи, за да опишат видовете ресурси, създадени и управлявани от дадения проект. Такива инструкции са необходими дори когато се използва стандартна схема за метаданни, за да се разясни как се прилага тя в конкретния контекст на проекта.
Описание на ниво колекции Обратно към Обхват При кооперираните проекти е уместно да се обмисли употребата на метаданни за описание на ниво колекция, за да се опишат фондовете на участващите организации (обхват, ниво, дълбочина, език и др. ) За използването на описание на ниво колекция виж , напр. Фокус върху описанието на колекциите (Collection Description Focus [37]) на британския център за мениджмънт на дигитална информация UKOLN , и Minerva: Deliverable D3.1: Инвентиране и откриване на дигитално съдържание и многоезични издания: Доклад с анализ на съществуващото съдържание. [38]. Описанието на ниво колекции не трябва обаче да се ограничава само до кооперирани проекти. Описанието на масиви (агрегации) от материали може да е полезно в различни аспекти. Може да се окаже полезно дори за ресурсите на един единствен институт или проект. (Виж подхода към откриване на ресурси, описан във Функционалния архитектурен модел на информационната среда (JISC Information Environment Architecture Functional Model) [39]. Дигиталният ресурс не е изолирано създаден, той е част от една дигитална колекция и трябва да се разглежда в контекста и развитието на тази колекция. Нещо повече, самите колекции се разглеждат като компоненти, около които могат да се строят различни видове дигитални услуги. Колекциите трябва да се описват така, че потребителят да може да открива важни характеристики на колекцията. Колекциите от своя страна трябва да могат да се интегрират към по-широк масив от вече съществуващи дигитални колекции и към дигитални услуги, обслужващи тези колекции. Музеите, библиотеките и архивите трябва да са запознати с инициативи за разширяване разкритието и откриваемостта на колекциите като описи или указатели на дигитализационни дейности (международни, национални, отраслови, областни, местни) в областта на културното наследство и да са в състояние да сътрудничат и участват със свои метаданни в подобни услуги. В описанието на колекциите обикновено е необходимо придържането към подходяща схема от метаданни. Добри примери за такива схеми са:
Контролни речници, тезауруси и контролни файлове За да се осигури последователност и унифицираност при изграждане на указатели, най-добре е да се приемат и използват кодиращи схеми или контролни речници. Добър пример са Предметните рубрики на Библиотеката на Конгреса. (Library of Congress Subject Headings) [43]. Тезаурусът е контролен речник, в който термините са подредени в йерархии, показващи отношенията между тях: кои са термините с по-широко и кои – с по-тясно значение, кои са напълно или частично еквивалентни. Термините са обозначени със съчетания от предпочитани и непредпочитани термини с цел да се контролира употребата на синоними. Тезаурусите също включват бележки за обхвата на термина и друга полезна информация. Съществуват ISO стандарти за тезауруси: ISO 2788, 1986 Ръководство за съставяне и развитие на едноезични тезауруси [44], и ISO 5964, 1985 Ръководство за съставяне и развитие на многоезични тезауруси [45]. В момента и двата стандарта се ревизират. Нов стандарт се планира в момента: BS 8723: Структурирани речници за извличане на информация (виж Насоките за Многоезичност) Интернет страницата на музея Гети предоставя списък на тезауруси, между които: Тезаурус Гети за изкуство и архитектура [46] и Тезаурус Гети за географски имена. [47].
Траугот Коч е компилирал ценен списък на контролни речници, тезауруси и класификационни схеми [48]. Списъкът на TASI (Technical Advisory Service for Images) “Да контролираш езика си – връзки към речници за метаданни” [49] осигурява връзки към повече от 60 източника с речници. Терминология Обратно към Обхват Ако потребителите трябва да извършват полезни търсения сред множество отделни разпръснати масиви от данни, то създателите на тези данни трябва да въвеждат стойности на метаданните по един последователен и унифициран начин. За намиране на стойности за елементите на метаданните, където е възможно, трябва да се използват утвърдени многоезични източници на терминология. Само в случай, че няма на разположение стандартна терминология, трябва да се обмисли използване на локална терминология. Ако се въведе такава локална терминология, то нейните термини и тяхното значение трябва да се разгласят и направят публично достояние. Използваният източник на терминология, бил той стандартен или специфичен за конкретен проект, трябва да бъде ясно посочен във всеки запис от метаданни в базата-данни. В записите от метаданни на ниво колекция могат да се използват терминологичните източници, препоръчани за схемата на проекта Минерва [41]. Онтологии Обратно към Обхват Онтологията може да се опише като формално описание на обекти и техните взаимовръзки. (Виж Насоките върху Основни технологии и инфраструктури, където се обясняват Семантичния уеб и рамката RDF) Идентифициране на обекти Обратно към Обхват Основната причина за даване на уникални идентификатори на ресурсите е, че те трябва да се отличават ясно и недвусмислено. Идентификаторите трябва да са надеждни, уникални (един и същ идентификатор не може да се присъжда на различни ресурси) и непроменливи (т.е. той продължава да идентифицира ресурса – колко дълго, зависи от контекста и природата на ресурса). Може да има изискване идентификаторът да се използва за достъп до ресурса, т. е. има възможност идентификаторът да бъде “решен” посредством достъпа на определена текуща локация на ресурса. Примери за уникални и непроменливи идентификатори:
Пол Милър е написал лесноразбираема статия, обясняваща уникалните идентификатори (Miller, Paul: I am a name and a number. Ariadne, issue 24, 21st June 2000 [55]. Международният съвет на музеите (ICOM) публикува Международни насоки за информация относно музейни обекти: CIDOC информационни категории [56] през 1995. (Виж също Насоките върху Дигитално опазване и съхранение на колекции) ПРЕДВИЖДАНИЯ ЗА БЪДЕЩЕТО Обратно към Обхват В бъдещето хората ще бъдат заобиколени от интелигентни, отзивчиви и надеждни машини, способни да реагират като индивиди. Множеството технологии, описани в настоящите насоки, съществуват сега, но тяхното напълно развито, зряло взаимодействие е все още въображаемо. То ще засегне домове, училища, хотели, автомобили, самолети – накратко, всички аспекти на живота. Неговият ефект върху културните институти ще бъде с важни и трайни последици. С разрастването мощта на компютърните системи ще стане възможно съхраняването на все повече информация, напр. метаданни, които описват милиони обекти. Това ще доведе до създаване на огромни кооперирани каталози. Ще бъде също възможно да се складират по-усложнени описания, които да внедрят, например, второто издание на стандарта за музейни данни Museum Documentation Association Spectrum, който изброява стотици полета. Метаданните в културния сектор вероятно ще се развият от статично структурирани каталози към комплексни описания в свободен текст, включващи интерпретации на обекти или ответни реакции към тях. БИБЛИОГАРФИЯ Обратно към Обхват [1] Gill, Tony and Miller, Paul: Re-inventing the Wheel? Standards, Interoperability and Digital Cultural Content . D-Lib Magazine, Volume 8 Number 1, January 2002. http://www.dlib.org/dlib/january02/gill/01gill.html [2] TASI (Technical Advisory Service for Images): Metadata and Digital Images. 2002-2004. http://www.tasi.ac.uk/advice/delivering/metadata.html [3] Machine Readable Cataloguing (MARC): MARC 21 http://www.loc.gov/marc/ [4] Dublin Core Metadata Element Set, Version 1.1 http://dublincore.org/documents/dces/ [5] Hillman, Diane: Using Dublin Core. 2003. http://dublincore.org/documents/usageguide/ [6] Online Archive of California Best Practice Guidelines for Digital Objects (OAC BPG DO), Version 1.1. January 2004. http://www.cdlib.org/inside/projects/oac/bpgdo/ [7] PREservation Metadata: Implementation Strategies http://www.oclc.org/research/projects/pmwg/ [8] RLG set of 16 basic metadata elements to support preservation;) http://www.rlg.org/preserv/presmeta.html [9] Reference Model for an Open Archival Information Service (OAIS) http://ssdoo.gsfc.nasa.gov/nost/isoas/ [10] Lavoie, Brian F.: Implementing Metadata in Digital Preservation Systems: the PREMIS Activity in D-Lib Magazine, April 2004, Volume 10 Number 4. ISSN 1082-9873. http://www.dlib.org/dlib/april04/lavoie/04lavoie.html [11] Day, Michael: Preservation Metadata. Prepublication draft of chapter published in: G. E. Gorman and Daniel G. Dorner (eds.), Metadata applications and management, International Yearbook of Library and Information Management, 2003-2004, London: Facet Publishing, 2004, pp. 253-273. ISBN 1-85604-474-2 (Facet Publishing); ISBN 0-8108-4980-1 (Scarecrow Press). http://www.ukoln.ac.uk/metadata/publications/iylim-2003/ [12] NISO Z39.87-2002 AIIM 20-2002 Data Dictionary -- Technical Metadata for Digital Still Images (НИСО стандарт за технически метаданни за неподвижни изображения) http://www.niso.org/standards/resources/Z39_87_trial_use.pdf [13] Indecs Project http://www.indecs.org/ [14] Metadata Encoding and Transmission Standard - METS) http://www.loc.gov/standards/mets/ [15] IMS Content Packaging Specification http://www.imsproject.org/content/packaging/ [16] IEEE Learning Object Metadata standard http://ltsc.ieee.org/wg12/par1484-12-1.html [17] IMS Global Learning Consortium http://www.imsproject.org/ [18] CETIS (Centre for Educational Technology Interoperability Standards http://www.cetis.ac.uk/ [19] ISO 19115:2003 Geographic information – Metadata http://www.iso.ch/iso/en/CatalogueDetailPage.CatalogueDetail?CSNUMBER=26020&ICS1=35&ICS2=240&ICS3=70 [20] International Standard for Archival Description (General) (ISAD(G). Second Edition. http://www.ica.org/biblio/isad_g_2e.pdf [21] ISAAR (CPF) (International Standard Archival Authority Record for Corporate Bodies, Persons and Families), 2nd ed. 2004 http://www.ica.org/biblio.php?pdocid=144 [22] EAD (Encoded Archival Description) http://www.loc.gov/ead/ [23] EAC (Encoded Archival Context) http://www.library.yale.edu/eac/ [24] EAD Help Pages – Metadata http://www.iath.virginia.edu/ead/metadata.html [25] International Committee for Documentation of the International Council of Museums (ICOM-CIDOC): Museum documentation : standards and guidelines http://www.willpowerinfo.myby.co.uk/cidoc/stand3st.htm CIDOC CRM (CIDOC Conceptual Reference Model) http://cidoc.ics.forth.gr/index.html [26] SPECTRUM, the UK Museum Documentation Standard, 2nd Edition http://www.mda.org.uk/spectrum.htm [27] Getty Research Institute, Categories for the Description of Works of Art (CDWA) http://www.getty.edu/research/conducting_research/standards/cdwa/ [28] UK mda (Museums Documentation Association) factsheets http://www.mda.org.uk/facts.htm [29] IFLA Digital Libraries: Metadata Resources http://www.ifla.org/II/metadata.htm [30] GILS (Government Information Locator Service/Global Information Locator) http://www.gils.net/about.html [31] Dublin Core Metadata Initiative (DCMI): Government Working Group. http://dublincore.org/groups/government/ [32] e-gif (Electronic Government Interoperability Framework) http://www.govtalk.gov.uk/schemasstandards/egif.asp [33] e-gms (Electronic Government Metadata Standard) http://www.govtalk.gov.uk/schemasstandards/metadata.asp [34] UK e-Government Unit http://e-government.cabinetoffice.gov.uk/Home/Homepage/fs/en [35] Dublin Core Metadata Element Set (DCMES) http://dublincore.org/documents/dces/ [36] DC.Culture http://www.minervaeurope.org/DC.Culture.htm [37] UKOLN Collection Description Focus http://www.ukoln.ac.uk/cd-focus/ [38] Minerva: Deliverable D3.1: Inventories, discovery of digitised content & multilingual issues: Report analysing existing content http://www.minervaeurope.org/intranet/reports/D3_1.pdf; [39] JISC Information Environment Architecture Functional Model http://www.ukoln.ac.uk/distributed-systems/jisc-ie/arch/functional-model/. [40] Research Support Libraries Programme (RSLP) Collection Description schema http://www.ukoln.ac.uk/metadata/rslp/ [41] Minerva: Deliverable D3.2: Inventories, discovery of digitised content & multilingual issues: Feasibility survey of the common platform http://www.minervaeurope.org/intranet/reports/D3_2.pdf [42] Dublin Core Collection Description Application Profile http://www.ukoln.ac.uk/metadata/dcmi/collection-application-profile/2004-08-20/ [43] Library of Congress Subject Headings http://www.loc.gov/catdir/cpso/lcco/lcco.html [44] ISO 2788, 1986 Guide to establishment and development of monolingual thesauri http://www.iso.org/iso/en/CatalogueDetailPage.CatalogueDetail?CSNUMBER=7776 [45] ISO 5964, 1985 Guide to the establishment and development of multi-lingual thesauri http://www.iso.ch/iso/en/CatalogueDetailPage.CatalogueDetail?CSNUMBER=12159 [46] Getty Art and Architecture Thesaurus http://www.getty.edu/research/conducting_research/vocabularies/aat/ [47] Getty Thesaurus of Geographic Names http://www.getty.edu/research/conducting_research/vocabularies/tgn/ [48] Controlled vocabularies, thesauri and classification systems available in the WWW. DC Subject. Compiled by Traugott Koch. http://www.lub.lu.se/metadata/subject-help.html. [49] TASI (Technical Advisory Service for Images): Controlling your language - links to metadata vocabularies. http://www.tasi.ac.uk/resources/vocabs.html [50] DOIs (Digital Object Identifiers) http://www.doi.org/ [51] URNs (Universal Resource Names) http://www.ietf.org/rfc/rfc1737.txt [52] PURLs (Persistent Uniform Resource Locators) http://purl.oclc.org/ ВРЪЗКИ Обратно към Обхват Международни SEPIA - Съхраняване на европейски фотографски изображения с цел достъп до тях (Safeguarding European Photographic Images for Access) Този проект, спонсориран от Европейския съюз, е разработил модел и инструмент за софтуер с отворен код (SEPIADES) (open source software) за описание и каталогизиране на аналогови и дигитални фотографии. http://www.knaw.nl/ecpa/sepia/workinggroups/wp5/cataloguing.html MICHAEL- Многоезичен културен опис на Европа (Multilingual Cultural Inventory of Europe) Този проект дефинира стандарти за описание на ниво колекция на ресурси от областта на културното наследство. Той ще осигури услуга за он-лайн откриване на ресурси, която ще стане достъпна през 2005-2006 година. http://www.michael-culture.irg/index.html Испания Архиви и фондове на Андалусия: CENSARA и CENFOCOA Информация за локални архиви и колекции в сферата на културното наследство се подава от самите архивисти, които използват уеб шаблони. Тази информация е достъпна в Интернет. Новата технология е първият проект в региона, адаптиран към международния стандарт ISAD-G. http://www.juntadeandalucia.es/cultura/aga Fichero de Autoridades de Aragón Целта на този коопериран архивен портал е създаване на контролен файл за имена на личности, семейства, организации и места. Партньорите в проекта могат да качват нова информация или да актуализират стари записи, като използват свързани бази-данни. http://www.anabad.org/gtaa/ жүктеу/скачать 5.49 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|