Съдържание
жүктеу/скачать 3.4 Mb.
|
- Бұл бет үшін навигация:
- XII.СПИСЪК НА ТАБЛИЦИТЕ
- XIII.КРАТЪК РЕЧНИК НА СПЕЦИАЛНИТЕ ДУМИ И ИЗРАЗИ
XI.СПИСЪК НА ФИГУРИТЕФиг. I.1 Приоритети на DAE 6 Фиг. IV.2 Областни центрове в България 32 Фиг. IV.3 Дял на домакинствата с достъп до интернет 35 Фиг. IV.4 Дял от домакинствата с достъп до интернет по тип на населеното място 36 Фиг. IV.5 Показатели за високоскоростна свързаност в България 38 Фиг. IV.6 Покритие с широколентов интернет достъп в България към декември 2012г. 43 Фиг. IV.7 Покритие по технологични комбинации, края на 2012 г. 44 Фиг. IV.8 Проникване на широколентов интернет в ЕС (2013 г.) 45 Фиг. IV.9 Фиксиран широколентов интернет – пазарен дял в България (2012 г.) 46 Фиг. IV.10 Предоставяне и проникване на фиксиран широколентов достъп, % от домакинствата, 2012 46 Фиг. IV.11 Високоскоростен и свръх-високоскоростен достъп, като % от всички интернет абонати, 2012 47 Фиг. IV.12 Предлагане и разпространение на широколентов мобилен интернет, 2012 48 Фиг. IV.13 Достъп до интернет, % от домакинствата, 2005-2012 48 Фиг. IV.14 Достъп на лицата до интернет, % от населението, 2005-2012 49 Фиг. IV.15 Устройства за достъп до интернет, % от използващите интернет, 2005-2012 49 Фиг. IV.16 Достъп до интернет на работното място, % заети, ползващи компютри с интернет, 2011-2012 50 Фиг. IV.17 Предприятия с широколентов достъп, % от всички предприятия, 2011-2012 50 Фиг. IV.18 Лица, ползващи интернет регулярно (поне веднъж на седмица) в % от населението 51 Фиг. IV.19 Дял и профил на интернет потребителите, като % от населението, 2012 г. 51 Фиг. IV.20 Лица, които никога не са ползвали интернет в % от населението 52 Фиг. IV.21 Нива на компютърни умения към края на 2012 г. (% от населението) 53 Фиг. IV.22 Употреба на институционални електронни услуги в България (2012 г.) 54 Фиг. IV.23 Развитие на електронните услуги за създаване на бизнес, търсене на работа и образование в България (2012 г.) 55 Фиг. VII.24 Дял на население в места с поне един доставчик с 30+ Mb/s 82 Фиг. VII.25 Населени места в бели и сиви зони 83 Фиг. VII.26 Населени места с поне един доставчик 83 Фиг. VII.27 Населени места в черни зони 84 Фиг. VII.28 Население с поне един доставчик на 30+ Мb/s 84 Фиг. VII.29 Дял на население с поне един доставчик на 30+ Mb/s 85
XII.СПИСЪК НА ТАБЛИЦИТЕТаблица II.1 Скорости при различните DOCSIS стандарти 13 Таблица II.2 Примерно сравнение на разходите за реализация на достъп от 1Gb/s посредством G-PON и PtP/AON решения 17 Таблица II.3 Сравнителна оценка на консумираната енергия 18 Таблица IV.4 Достъп до интернет по райони в България 33 Таблица IV.5 Достъп до интернет по домакинства 33 Таблица IV.6 Дял от домакинствата с достъп до интернет -2013 г. 34 Таблица IV.7 Дял на предприятия с достъп до интернет 35 Таблица IV.8 Покритие по технология за широколентов достъп в България 39 Таблица IV.9 Напредък на България по целите на Цифрова програма за Европа 2020 41 Таблица VIII.10 Използване на различни ПЧП 94 XIII.КРАТЪК РЕЧНИК НА СПЕЦИАЛНИТЕ ДУМИ И ИЗРАЗИИКТ Информационни и Комуникационни Технологии 41 София, 2014 г. 1В своята същност, дигиталните екосистеми представляват виртуални пространства, които са изпълнени с реални индивиди, бизнеси или цели общества. 2DAE/COM (2010) 0472 final 3DSL – DigitalSubscriberLine 4VDSL – Very High Speed Digital Subscriber Line 5BG C 25/12 Официален вестник на Европейския съюз 26.1.2013г. 6FTTCab – Fiber to the cabinet 7FTTH/B – Fiber to the Home/Building 8DSLAM – Digital Subscriber Line Access Multiplexer 9FTTC - Fiber to the Curb 10M. Timmers, M. Guenach, C. Nuzman, J. Maes.G.fast: Evolving theCopper Access Network. IEEE Communications Magazine • August 2013. pp. 74-79. 11UTP Ethernet (Unshielded Twisted Pair Ethernet);Етернет на основата на неекранирани усукани двойки 12Breuer D., Geilhardt F., Hülsermann R., Kind M., Lange C., MonathT.,Weis E. OpportunitiesforNext-GenerationOptical Access. IEEE Communications Magazine, pp. 17 -24, February, 2011. 13М. Andrade, G. Kramer, L. Wosinska, J. Chen, S. Sallent, B. Mukherjee, Evaluating Strategies for Evolution of Passive Optical Networks. IEEE Communications Magazine • July 2011, pp.176 – 184. 14G. Kramer, Ethernet Passive Optical Networks, McGraw- Hill, 2005. 15EPON – Ethernet PON 16GPON – Gigabit PON 17F. Effenberger et al., “An Introduction to PON Technologies,” IEEE Commun. Mag., vol. 45, no. 3, Mar. 2007, pp. S17–S25. 18F. Effenberger et al., “Next-Generation PON-Part II: Candidate Systems for Next-Generation PON,” IEEE Commun. Mag., vol. 47, no. 11, Nov. 2009, pp. 50–57. 19 J. Zhang et al., “Next-Generation PONs: A Performance Investigation of Candidate Architectures for Next-Generation Access Stage 1,” IEEE Commun. Mag., vol. 47, no. 8, Aug. 2009, pp. 49–57. 20 J.-I. Kani et al., “Next Generation PON — Part 1: Technology Roadmap And General Requirements,” IEEE Commun. Mag., Nov. 2009. 21М. Andrade, G. Kramer, L. Wosinska, J. Chen, S. Sallent, B. Mukherjee, Evaluating Strategies for Evolution of Passive Optical Networks. IEEE Communications Magazine, July 2011, pp.176 – 184. 22ITU-T G.984 Series of Recs., “Gigabit-Capable Passive Optical Networks (GPON).” 23ITU-T G.987 Series of Recs., “10-Gigabit-Capable Passive Optical Networks(XG-PON).” 24M. Hajduczenia, H. Da Silva, and P. Monteiro, “10G EPON Development Process,” Proc. Int’l. Conf. Transparent Optical Networks (ICTON), vol. 1, July 2007, pp. 276–82. 25S. J. Park et al., “Fiber-to-the-Home Services based on Wavelength-Division-Multiplexing Passive Optical Network,” J. Lightwave Tech., vol. 22, no.11, Nov. 2004, pp. 2582–91. 26S. S. Wagner and H. Kobrinski, “WDM Applications in Broadband Telecommunication Networks,” IEEE Commun. Mag., vol. 27, no. 3, Mar.1989, pp. 22–30. 27F. Effenberger and H. Lin, “Backward Compatible Coexistence of PON Systems,” Proc. OFC/NFOEC 2009, Mar. 2009. 28K. Choi et al., “An Efficient Evolution Method From TDM-PON to Next-Generation PON,” IEEE Photonics Tech. Lett., vol. 19, no. 9, 2007, pp. 647–49. 29K. McCammon and S. W. Wong, “Experimental Validation of an Access Evolution Strategy: Smooth FTTP Service Migration Path,” Proc. OFC/NFOEC 2007, Mar. 2007. 30F. Effenberger and H. Lin, “Backward Compatible Coexistence of PON Systems,” Proc. OFC/NFOEC 2009, Mar. 2009. 31J. Chen et al., “Cost vs. Reliability Performance Study of Fiber Access Network Architectures,” IEEE Commun. Mag., vol. 48, no. 2, Feb. 2010, pp. 56–65. 32F. Effenberger and H. Lin, “Backward Compatible Coexistence of PON Systems,” Proc. OFC/NFOEC 2009, Mar. 2009. 33L. Kazovsky et al., “Next-Generation Optical Access Network,” IEEE/OSA J. Lightwave Tech., vol. 25, no. 11, Nov. 2007, pp. 3428–42. 34A. Shami, M. Maier, and C. Assi, Eds., Broadband Access Networks, Technologies and Deployments, Springer, 2009. 35K. Kitayama, X. Wang, and N. Wada, “OCDMA over WDM PON-Solution Path to Gigabit-Symmetric FTTH,”IEEE/OSA J. Lightwave Tech., vol. 24, no. 4, Apr. 2006, pp. 1654–62. 36D. Qian et al., “Optical OFDM Transmission in Metro/Access Networks,” Proc. OFC/NFOEC 2009, Mar. 2009 37J. M. Fabrega, L. Vilabru, and J. Prat, “Experimental Demonstration of Heterodyne Phase-Locked Loop for optical homodyne PSK receivers in PONs,” Proc. Int’l. Conf. Transparent Optical Networks (ICTON), vol. 1, June 2008, pp. 222–25. 38N. Cvijetic, “OFDM for Next-Generation Optical Access Networks,” IEEE/OSA J. Lightwave Tech., invited tutorial, to appear Feb. 2012. 39B. Charbonnier, N. Brochier, and P. Chanclou, “(O)FDMA Pon Over A Legacy30db ODN,” OFC 2011, 6–10 Mar. 2011. 40B. Raaf, W. Zirwas, K. Friederich,s E. Tiirola, M. Laitila, P. Marsch, R. Wichman. Vision for Beyond 4G Broadband Radio Systems. DOI 978-1-4577-1348-4/11. 2011 IEEE. 41Theimpact of Broadband on Jobs and the German Economy, 2010. 43Czernich, N., Flack O., Kretschmer T., and Woessman L., (2009), Broadband infrastructure and economic growth, CESifo Working Paper No 2861. 44McKinsey&Company, Mobile Broadband for the Masses, 2009. 45Broadband: a Platform for Progress, A Report by the Broadband Commission for Digital Development, ITU/UNESCO, June 2011. 46The Economic Impact of a Competitive Market for Broadband, 2003. 47Socioeconomic Effects of Broadband Speed, Research by Ericsson, Arthur D.Little and Chalmers Uniwersity of Technology, 2012. 48Socioeconomic Effects of Broadband Speed, Research by Ericsson, Arthur D.Little and Chalmers Uniwersity of Technology, 2012 49The impact of Broadband on Jobs and the German Economy, 2010. 50The UK’s Digital Road to Recovery, 2009. 51Crandall, R., Lehr W. and Litan R, (2007)The Effect of Broadband Deployment on Output and Empoyment: A Cross-sectional Analysis of U.S. Data. 52Economic Impact of Broadband: An Empirical Study, 2009. 53Booz&Company, Digital Highways: The Role of Governments in 21 Century Infrastructure, 2009. 54Thompson H. and Garbacz C., (2009), Broadband Impacts on State GDP: Direct and Indirect Impacts. 55Varian H., Litan R. Elder A., Shutter J., 2002, The Net Impact Study. 56Clarke G. and Wallsten S., 2006, Has the Internet increased Trade? Evidence from Industrial and Developing Countries, Economic Inquiry 44(3). 57Adams J., Account Opening: Seizing the Half Who Try Online. American Banker, June (2009). 58PriceWaterhouse Coopers, 2009, Champion for digital inclusion: The economic case for digital inclusion. 59Fornefeld М., Delaunay G. and Elixmann D., 2008, The Impact of Broadband on Growth and Productivity. 60Fuhr J. and Pociask S., 2007, Broadband Services: Economic and Environmental Benefits. 61Unlocking Energy Efficiency in the U.S. Economy, McKinsey Global Energy and Materials, July 2009. 62http://www.netindex.com/download/allcountries/ 63SEC (2010) 627 – Europe’s Digital Competitiveness Report, Vol. 1, Commission Staff Working Document 64SEC (2010) 627 – Europe’s Digital Competitiveness Report, Vol. 1, Commission Staff Working Document, стр. 37 65SEC(2010) 627. Europe’sDigitalCompetitivenessReport, EC, 17.5.2010 66SEC (2010) 627 – Europe’s Digital Competitiveness Report, Vol. 1, Commission Staff Working Document 67Ibid. 68ARC Broadband Coverage Study (2012) e изследване, изчерпателно за цялата страна на ниво населено място и обхваща както характеристики на предлагането на интернет достъп (типове оферти, скорости и цени на достъп, видове технологии), така и фактори, определящи социално-икономическото развитие на населените места (демографски показатели, предлагане на образователни, здравни, административни и социални услуги, проникване на интернет в домакинствата и т.н.) и се провежда по стандартизирана методика веднъж годишно от 2010 г. 69Източник: Фондация „Приложниизследвания и комуникации“ (ARC BCS 2012) 70Broadband coverage in Europein 2012. Mapping progress towards the coverage objectives of the Digital Agenda. Final Report by Point Topic.SMART 2012-0035 71Съгласно използваната от изследователите методология, наблюдаваните технологии за достъп до широколентов интернет са: DSL, VDSL, стандартен кабел, Docsis 3 кабел, WiMAX, HSPA, LTE и сателит. Спрямо скоростта, която могат да доставят, горните технологии се делят на технологични комбинации: стандартен широколентов достъп (включва всички технологии без сателит), стандартен фиксиран широколентов достъп(включва DSL, VDSL, FTTP, стандартен кабел, Docsis 3 кабел и WiMAX) и широколентов достъп от ново поколение (включва VDSL, FTTP и Docsis 3 кабел - технологиите, които могат да достигнат скорост от 30Mbps).Ibid. 72Източник: Broadband coverage in Europe in 2012. Mapping progress towards the coverage objectives of the Digital Agenda. Final Report by Point Topic. SMART 2012-0035 73Digital Agenda for Europe Scoreboard 2013, EC, 2013. 74Проект BG161PO001/2.2-01/2011 „Подкрепа за развитие на критична, защитена, сигурна и надеждна обществена ИКТ инфраструктура”, с бенефициент ИА „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи”. 75 Източник: Broadband indicators 76 Източник: Broadband indicators 77 Източник: Евростат, 2013 78Източник: Евростат, 2013 79Digital Agenda for Europe 2020: Internet activity and digital skills in Bulgaria - 2013 report, p. 2. EC, 2013. (available online at https://ec.europa.eu/digital-agenda/sites/digital-agenda/files/BU %20internet %20use.pdf) 80Източник: DAE Scoreboard 2013, Country presentation – main indicators 81По данни на МОН (Управляващ орган на ОП РЧР), около 10 хил. души са преминали пре-квалификационни курсове за периода 2007-2012 г., като почти половината са посещавали общ или специализиран курс в областта на ИКТ. 82Оценката е въз основа на дълбочинни интервюта с петима мениджъри в ИКТ компании, предимно в областта на разработване на софтуер. 83Напр. Национална програма "Модернизиране на системата на професионалното образование" и Национална програма „Информационни и комуникационни технологии в училище" и др. Въпреки фокусът върху капиталови инвестиции в технологии и услуги, през 2012 г. броят компютри (независимо дали свързани или не към интернет) в българските училища остава наполовина под средното за ЕС. (Digital Agenda for Europe 2020 report on Survey оf Schools: ICT in Education. Country Profile: Bulgaria, November 2012) 84Напр. проект „За по-качествено образование“, финансиран чрез ОП Развитие на човешките ресурси, разработва проекто-версии на държавни образователни изисквания за задължителна и профилирана подготовка по предмети, както и на учебни програми в началното, прогимназиалното и гимназиално обучение, вкл. в областта на ИКТ и информатика. Друг подобен, макар и с много по-ограничен бюджет и обхват, е съвместният проект на МОН и Британски съвет „Професионални умения” - „Skillsforemployability” (2010 – 2012). 85 Източник: Европейската комисия, „Електронни обществени услуги“, 2012 г. 86 Източник: Европейската комисия, „Електронни обществени услуги“, 2012 г. 87Broadband coverage in Europe in 2012. Mapping progress towards the coverage objectives of the Digital Agenda. Final Report by Point Topic. SMART 2012-0035 88Съгласно използваната от изследователите методология, наблюдаваните технологии за достъп до широколентов интернет са: DSL, VDSL, стандартен кабел, Docsis 3 кабел, WiMAX, HSPA, LTE и сателит. Спрямо скоростта, която могат да доставят, горните технологии се делят на технологични комбинации: стандартен широколентов достъп (включва всички технологии без сателит), стандартен фиксиран широколентов достъп(включва DSL, VDSL, FTTP, стандартен кабел, Docsis 3 кабел и WiMAX) и широколентов достъп от ново поколение (включва VDSL, FTTP и Docsis 3 кабел - технологиите, които могат да достигнат скорост от 30Mbps).Ibid. 89(COM(2010) 245 final/2 90 (2009/С 235/04) 91 /2013/С 25/01/ 92COM(2010) 472 final 93 (2010)/572/EC) 94Забележка: Препоръката за регулиран достъп до NGA от 2010 трябва занапред да се разглежда и в контекста на Препоръка за съгласувани задължения за недопускане на дискриминация и методологии за определяне на разходите с цел насърчаване на конкуренцията и подобряване на средата за инвестиции в широколентова инфраструктура от 11 септември 2013 г. 95 Препоръка на ЕК 2007/879/ЕО от 17 декември 2007 г. 96 http://ec.europa.eu/digital-agenda/sites/digital-agenda/files/140access_1.pdf 97 https://ec.europa.eu/digital-agenda/sites/digital-agenda/files/140framework_5.pdf 98Забележка: Към датата на подготовка на разработката Комисията за регулиране на съобщенията (НРО) не налага специфичните задължения по т.2, 3 и 4, тъй като технологиите FTTH и FTTN не са развити на територията на страната от предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи, със значително въздействие на пазара. 99 „равнопоставеност на входа” – точно същите продукти, цени и процедури се предлагат на конкурентите, както на поделението за услуги на дребно на предприятието със значително въздействие на съответния пазар – т.6 “g” на Дефиниции от Препоръката от 11 септември 2013 (C(2013) 5761 final. 100Пълните текстове на предложенията се намират на следния интернет адрес: http://ec.europa.eu/budget/reform/commission-proposals-for-the-multiannual-financial-framework-2014-2020/index_en.htm http://ec.europa.eu/commission_2010-2014/president/index_en.htm 101 (2012/C 377 E/47) 102/2013/С 25/01/ 103 (2009/С 235/04) 104 Решение на Комисията от11 декември2007 г. по дело C 53/2006 Нидерландия, Citynet Amsterdam — инвестиция на община Амстердам в мрежа от типа FTTH (оптични линии до домашни абонати), ОВL 247, 16.9.2008 г., стр. 27 105Държавната помощ трябва бъде предимно допълваща, наред с пакет от административни и регулаторни мерки, насочени към поощряване на разгръщането на ШД. Такива мерки са извън приложното поле на Насоките за държавна помощ. Така например, поради факта, че много голяма част от разходите за изграждане на мрежи за ДСП са за строителни работи, държавите-членки могат да уредят способи за улесняване на процеса на предоставяне на право на преминаване, да наложат задължение на операторите на мрежи да координират строителните работи и/или да предоставят част от своята инфраструктура за съвместно ползване и/или задължение за изграждане на кабелна връзка, подходяща за ДСП при строежа на нови обекти (включително нови водопроводни, енергопреносни, транспортни или канализационни мрежи) и/или сгради. Освен това, може да бъде регламентирано и трети лица също да предоставят ползване на своя пасивна мрежова инфраструктура, при всички случаи когато осъществяват общи строителни работи. Тази възможност следва да се предоставя по прозрачен и недискриминационен начин за всички заинтересовани оператори; да бъде открита за всички потенциални потребители, а не само за операторите в областта на електронните съобщения (т.е. електроснабдяването, газоподаването, водоснабдяването и т.н.). Създаването и поддържането на централен регистър за съществуващата пасивна и активна инфраструктура, като при възможност в него се включат и планираните дейности, може да помогне за разгръщането на търговски широколентов достъп. Под „съществуваща инфраструктура” не следва да се разбира единствено телекомуникационната инфраструктура, като например кабелна, безжична или спътникова инфраструктура, но и алтернативни инфраструктури (канали, шахти и др.) на други отрасли (като комуналните услуги). 106COM(2013) 634 final 107Повечето държави-членки са изразили само предварителни становища и споделят необходимоста от допълнителни проучвания по урежданата материя. Наред с това и водещите парламентарни комитети обсъждат уреждане на материята, по-скоро в диерктива отколкото в директно обвързващ ги регламент. 108http://ec.europa.eu/information_society/eeurope/i2010/index_en.htm 109http://www.mtitc.government.bg/upload/docs/nasoki_za_burzo_razgr_shirokolentovi_mreji_bg.pdf 110ПМС № 232 от 28.09.2009 111 http://www.mtitc.government.bg/upload/docs/AktualiziranaStrategia.pdf 112 http://www.mtitc.government.bg/upload/docs/NacionalenOperativePlan.pdf 113 Директива 2002/21/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за рамката), Директива 2002/20/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за разрешението), Директива 2002/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относнодостъпа до електроннисъобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях (Директива за достъпа), Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относноуниверсалната услуга и правата на потребителитевъввръзка с електроннитесъобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга), Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съветаот 12 юли 2002 годинаотноснообработката на личниданни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електроннитекомуникации (Директива за правото на неприкосновеност), Директива 2002/77/ЕО на Комисиятаот 16 септември 2002 годинаотносноконкуренцията на пазарите на електроннисъобщителни мрежи и услуги (Директива за конкуренцията), изменени съответно с Директива 2009/140/ЕО на Европейския парламент и на Съветаот 25 ноември 2009 година за по-добро регулиране и Директива 2009/139/ЕО на Европейския парламент и на Съветаот 25 ноември 2009 година за правата на гражданите 114http://crc.bg/files/_bg/Public_Internet-2.pdf 115Под “по-добро регулиране” се разбира опростяване и подобряване на качеството на регулиране, чрез: продължаващо редуциране на секторното ex-ante регулиране, там, където пазарното развитие позволява – “50 % намаление на регулациите и фокусиране на широколентовата конкуренция”, опростяване на процедурата за определяне, анализ и оценка на пазарите и определяне на оператор със значително въздействие на съответните пазари и налагане, продължаване, промяна и отмяна на специални задължения, както и при повторно разглеждане на тези пазари (член 7 на Рамковата директива), прилагане на нови ex-ante мерки, като функционално и/или структурно разделяне, съвместно ползване на пасивна инфраструктура. 116Със ЗЕСсе преодоляват поредица от правни и регулаторни бариеризазаконовото закрепване на пълната либерализация на сектора, след постъпателно оптимизиране и премахване на някои лицензионни режими. Осъществяването на обществени електронни съобщения стартира при общи изисквания за определени мрежи и/или услуги и се обвързва единствено с писмено уведомяване на КРС за започване на дейност, съобразно общо установените и предварително известни условия и технически изисквания, без да е необходима изрична последваща санкция/одобрение от административния орган; издаване на разрешения от регулатора само, в случаите, когато предоставянето на определени електронни съобщителни мрежи и/или услуги е обусловено от използване на индивидуално определен честотен и/или номерационен ресурс от патримониума на българската държава. 117Обн. ДВ, бр.72/2003, изм. и доп. Бр.23/2011 и бр.98/2012 118Лисабонска стратегия 119 По смисъла на § 5, т. 31 от Закона за устройство на територията 120ROW – Рамкова директива, Директива за оторизациите 121Това обстоятелство може да бъде съществена причина за недопускане на държавна помощ, като несъвместима с чл.107, ал.3 на ДФЕС. 122Обн. ДВ, бр.53/2005 123Обн. ДВ, бр.5/2009 124 Директива 2002/19/ЕС относнодостъпа до електроннисъобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях 125 Пазари 1, 2, 3 по Препоръка на ЕК 2007/879/ЕО от 17.12.2007 126Обн. ДВ, бр.63/2009 127Обн. ДВ, бр.99/2012 128 http://ec.europa.eu/digital-agenda/en/news/draft-revised-recommendation-relevant-markets 129 Методика за условията и реда за определяне, анализ и оценка на съответнитепазари и критериите за определяне на предприятия съсзначителновъздействиевърхупазара (Обн. ДВ. бр.89 от 13 Ноември 2012 г.) 130Предприятията, навлизащи на пазара след либерализацията на сектора. 131Препоръката на Комисията от 20 септември 2010 година относнорегулираниядостъп до мрежи за достъп от следващо поколение (NGA) 132Структурни бариери за навлизане на пазара са такива бариери, които в резултат от необходимите първоначални разходи или условията на търсенето и създават неравноправни условия между предприятията със значително въздействие върху пазара и навлизащите предприятия на пазара, затрудняващи или препятстващи навлизането на пазара. Правни или регулаторни бариери са бариери, които не се основават на икономическите условия, а са резултат от законодателни, административни или други държавни мерки, които в някаква степен ограничават достъпа до пазара на потенциалните конкуренти или тяхното бъдещо поведение. 133 По смисъла на § 5, т. 31 от Закона за устройство на територията 134Социално-икономически анализ на търсенето и предлагането на продукти и услуги, базирани на информационните и комуникационни технологии и интернет, основаващ се на индикаторите в Цифровата програма за Европа, АРК Консултинг ЕООД, 15.01.2014 135>= 2Mbps скорост на сваляне при крайния клиент 136Напр. въвеждането на индивидуални чип-карти, съдържащи здравното досие на пациента предвижда повишена обмяна на видео данни между здравните учреждения с цел съхраняване на информацията от индивидуалните чип-карти в централизирано хранилище. По същия начин, предлагането на повече ГИС-базирани услуги – напр. от териториалните поделения на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, ще доведе до рязко нарастване на трафика и необходимост от поне базисен или дори високо-скоростен интернет при крайния клиент, ползващ подобни услуги. 137Cisco Visual Networking Index: “Hyperconnectivity and the Approaching Zettabyte Era,” Cisco Systems, San Jose, CA, 2010 138Mckinsey & Company, “Creating A Fiber Future,” Next Generation TelecomInfrastructure (NGTI) Initiative, Feb. 2010. 139D. Breuer et al., “Opportunities for Next-Generation Optical Access,” IEEECommun. Mag., Feb. 2011 140BroadbandcoverageinEuropein 2012. Mappingprogresstowardsthecoverageobjectives of theDigitalAgenda. Final Report by Point Topic.SMART 2012-0035 141 По смисъла на § 5, т. 31 от Закона за устройство на територията жүктеу/скачать 3.4 Mb. Достарыңызбен бөлісу:
|