Тема: здравеопазване
жүктеу/скачать 249.5 Kb.
|
- Бұл бет үшін навигация:
- Скандал с бонуси в болница
- Странни идеи за неосигурените
- С цигара - само вкъщи
- Генерици срещу оригинали в битка за касата Асоциациите на генеричната и научноизследователската индустрия се счепкаха за надмощие на пазара и в НЗОК
- Премиерът спешно да внася лекари Калоян Атанасов
- Документалните филми - новите разследващите медии
| 12 април 2012 г.
ТЕМА: ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ 
500 лв. глоба за цигара на закрито от 1 юни ЗДРАВКА АНДОНОВА От 300 до 500 лева санкция ще плащат пушачите, които бъдат хванати с цигара в обществени помещения, от 1 юни т.г. Тогава влиза в сила пълната забрана за тютюнопушене на закрито. Това решиха депутатите вчера, като приеха на първо четене промени в Закона за здравето. Поправките бяха одобрени с 92 гласа „за", 4 - „против", и 10 - „въздържал се". Според промените глобата за повторно нарушение е до 1000 лв. Собствениците на заведенията, които са еднолични търговци и не спазват забраната, ще се глобяват от 1000 до 1500 лв. при първо нарушение и от 1500 до 3000 при второ. Санкциите за юридически лица са съответно от 3000 до 5000 лв. и от 5000 до 10 000 лв. Единствените закрити места, където ще се пуши, са самостоятелните помещения в сградите на летищата. Забранява се тютюневият дим в дворове на училища и градини. „Във външните градини на заведенията ще може да се пуши", обясни здравната министърка Десислава Атанасова. Тя се обяви против идеята да се дими в кръчмите и дискотеките след 22 ч. Атанасова разказа, че се опитва да откаже цигарите, като ги е намалила до 2 на ден. Няма да е законно да се пуши дори в помещенията, които се ползват само от един служител. С други промени се забранява продажбата на енергийни напитки на деца под 18-годишна възраст.
Скандал с бонуси в болница Бившите директор и счетоводителка на общинската белодробна болница във Велико Търново са си раздали неправомерно над 50 000 лв. финансистката Маргарита Атанасова получила хонорари от 2953 лв. за 2010 г. и още 3450 лв. м.г. като медицински консултант при лечението на туберкулозноболни. Директорът Иванчо Драганчев подписвал граждански договори със себе си. Далаверите бяха разкрити след проверка на общината в затъналата в дългове болница. Резултатите ще бъдат дадени на прокурор. 
Странни идеи за неосигурените Новите управляващи в здравната ни система се надпреварват да подхвърлят коя от I коя по-спорни идеи за санкции срещу хората, неплащащи осигуровки. Тъкмо когато изглеждаше, че здравният министър Десислава Атанасова е влязла поне малко „в час", тя пак настоя лична карта и шофьорска книжка да се издават само срещу документ за платени здравни вноски. „Който не си внася здравните си вноски, трябва да бъде наказван чрез лишаване от други права. Ако нямаш лична карта, това ще те лиши от социални помощи и правото да гласуваш на избори, а без шофьорска книжка няма да можеш да управляваш автомобил", дълбокомислено заключи Атанасова. Много добре би било, ако министърът най-накрая се „самосезира", че основният документ, по който се управлява държавата, се нарича Конституция на Република България. Там ясно е казано: „Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество", както и че никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, необявено от закона за престъпление към момента на извършването му. Така че Атанасова веднъж за винаги трябва да спре дори да си помисля за мерки, нарушаващи правата на гражданите. Невнасянето на осигуровки все още не е криминализирано, а държавата ни е една от малкото в света, в които безработни без доходи са задължени да правят здравни вноски. По този казус даже вече има заведени дела срещу нея в съда в Страсбург. Шефът на здравната каса д-р Пламен Цеков пък предложи друг радикален ход. Здравната осигуровка да се превърне във вид данък. „Когато едно лице не си е плащало вноските за минало време, след като напусне лечебното заведение и му е оказана помощ, към него следва да бъдат предявени искания за данъчни задължения", обяснява управителят на НЗОК. Така върху дълговете щели да се трупат лихви, а с възстановяването на сумите към касата трябвало да се заемат данъчните служби. Цеков май не е разбрал, че проблемът на осигурителната система идва от високата безработица в страната и „сивата икономика". Безработните българи в края на 2011-а са над 380 хил. души, което означава, че 11.4% от работоспособното население е извън трудовия пазар и няма как да си плаша осигуровките. Изследване неотдавна доказа, че сме и държавата с най-сива икономика в Евросъюза, като бюджетът ни за 2009-а е бил ощетен с 3.7 млрд. евро по този показател. Така че вместо управляващите да се правят на интересни, по-добре да търсят начини да стимулират икономиката и разкриването на нови работни места, а оттам автоматично ще се реши и въпросът с осигуряването.
С цигара - само вкъщи От 1 юни 2012 г. влиза в сила забрана за тютюнопушене на закрити обществени места, както и на открито в дворове на училища, в ученически общежития, в детски ясли и градини. Това реши Народното събрание, като прие на първо четене промените в Закона за здравето. Одобрените текстове поставят извън закона и рекламата, а също и продажбата на енергийни напитки на лица под 18-годишна възраст, както и на лица в пияно състояние. Забраната се простира и на територията на детски градини, училища, общежития за ученици, в лечебни заведения, по време на спортни и обществени мероприятия. Най-голям спор в пленарната зала породи ветото за тютюнопушене в заведенията, против което се обяви Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. Членовете й искат сегашният ограничителен режим да се запази до 2014 г., защото от въвеждането му през 2010 г. досега бизнесът е инвестирал около 50 млн. евро за обособените помещения за пушене. С промените в Закона за здравето се закриват и детските експертни лекарски комисии. Занапред се предвижда освидетелстването на деца до 16-годишна възраст да се извършва от териториалните звена, в които трябва да има специалист по детски болести. Заради липса на кадри в много области на страната не успяват да сформират комисии.
Генерици срещу оригинали в битка за касата Асоциациите на генеричната и научноизследователската индустрия се счепкаха за надмощие на пазара и в НЗОК Скандалът с високите цени на лекарствата, заплащани от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), остави на втори план разразилата се битка за по-голям пазарен дял между двете крила на фармацевтичния бранш. Асоциациите на генеричната и научноизследователската индустрии - BGPharmA и ARPharm, вече„опипаха почвата", като се срещнаха с новия здравен министър Десислава Атанасова и изразиха съгласие да направят някои отстъпки. В същото време, чрез различни прийоми, те заявиха твърдо намерение да запазят и съответно увеличат присъствието си на лекарствения пазар. Явно целта им е да използват преговорите и да наложат позициите си пред новите и още неопитни ръководства на министерството и здравната каса. Как ще завърши тази „тиха" война все още е рано да се каже, тъй като в нея са намесени интереси за милиарди. Това обаче ще е един важен тест за правителството. Ответната му реакция ще ни ориентира към коя дестинация „пътува" лекарствената политика на държавата. И двете страни си имат своите добре обосновани доводи, подкрепяни и от съответните политически лобита. Най-важното е кой и как ще „чете" фактите. Пряката конфронтация трудно може да бъде избегната, а соломоновско решение на този етап изглежда невъзможно. На първо място, генеричните компании очевидно се стремят да използват благоприятния момент, за да разширят присъствието си в Позитивния лекарствен списък, който досега се доминираше от „оригиналите". Затова BGPharmA, в унисон с преговорите, предложи и пакет от мерки за оптимизиране на разходите на НЗОК за 100% плащаните от нея медикаменти. Сред тях изпъква желанието на бизнеса да бъде ускорен достъпът на пациентите до генерични лекарства чрез съкращаване до 30 дни на срока за получаване на цена и включване в списъка за нов медикамент. Друго искане е лекарите да бъдат насърчени да предписват по каса определен минимум генерични лекарства за социалнозначимите заболявания. По данни на асоциацията здравната каса е заплатила през 2011 -а 76% за оригинали и 24% за генерични медикаменти, а за тази година се очаква съотношението да достигне съответно 85 на 15 процента. Генеричните производители ще се стремят да увеличат дела си, като информират пациентите и обществото, че лекарствата им са четири пъти по-евтини, а в същото време терапевтичният им ефект е близък до този на оригиналите. Председателят на Българската генерична фармацевтична асоциация Росен Казаков смята, че за да се намалят цените на лекарствата у нас, трябва да бъде стимулирана пазарната конкуренция. Което е директна отправка към сегашната монополна позиция на фирмите от „вражеския лагер" на лекарствения пазар. От своя страна „оригиналните" производители се опитват да насочат въпроса в друга плоскост. Според компаниите от ARPharM през последната година здравната каса е заплащала по-високи цени за 36 медикамента за онкозаболявания, защото наредбата досега не е позволявала да се договарят отстъпки за лекарствата с аналог, доставяни от повече от един производител. НЗОК ще спести близо 7 млн. лв., ако промени правилата на играта и за генеричната индустрия, смятат от обединението, припомняйки, че от договорени намаления за техни медикаменти държавата вече е икономисала 4 млн.лева. От асоциацията изтъкват също, че според европейската статистика цените на близо 6000 лекарства, отпускани с лекарско предписание у нас, са сред най-ниските в Европа. За крайния потребител те се оскъпявали главно заради начисляването на 20% данък ДДС. Средната стойност на продадена в България опаковка е 3 евро на цена на производител спрямо 4.2 евро в Румъния, 5.9 евро в Унгария, 8.1 евро в Испания, 9 евро в Гърция и 17.1 евро в Германия. Затова допълнителни административни мерки за намаляване на производствените цени за всички продавани лекарства не били необходими, смята „оригиналната" фармацевтика. Според нейния отчет през 2011-а 80% от всички предписани от лекар медикаменти са били генерични. Това е едно от най-високите нива в Европа и допълнителното му увеличаване щяло да доведе до затрудняване на достъпа на българите до съвременни терапии. Генериците да изпълняват социалната си роля, като се конкурират помежду си за по-ниски цени, призовават още от ARPharM. Въпреки че въпросните онкомедикаменти са само около една десета от заплащаните напълно или частично от касата по Приложение 2 от Позитивния лекарствен списък, договарянето на отстъпки за тях може да постави едно добро начало към осветляване на завоалираните отношения.....между държавните институции и фармацевтичната индустрия. Здравната каса бе изпратила покани до 62 фирми, притежаващи разрешителни за употребата на 284 лекарства за лечение на злокачествени заболявания с искане да свалят ставките си с минимум 5 процента. Според шефа на отдел „Лекарствена политика" Калина Пенчева малко преди крайния срок (23 март) 50 от компаниите са подали оферти. „Предстои да ги разгледаме, ще изберем най-ниските предложения и ще поканим на разговори избраните производители", отбеляза тя. От българските компании най-много позиции във въпросния списък се държат от „Софарма", „Тева фармасютикълс", „ГлаксоСмитКлайн" и „Актавис". Сред чуждестранния контингент от нарочените за намаление лекарства преобладават внасяните от германски, австрийски, английски и холандски дистрибутори и производители. Стойността на повечето от медикаментите варира между 20 и 100 лв., но има и такива, като „зондарон" от 100 милиграма, надхвърлящи хилядарката, показва справка на в. „БАНКЕРЪ". При идеалния сценарий, в който всички доставчици от двата лагера се съгласят да намалят цените си, държавата може би ще спести до 20 млн. лева. Въпросът е дали новите подадени оферти наистина са занижени? Българските търговци и производители вероятно са откликнали на призива, защото в преобладаващите случаи местният пазар е приоритетен за тях. Но някои от големите чуждестранни фирми май са готови по-скоро да си тръгнат, отколкото да свалят ставките си. Възприетата методика на договаряне по никакъв начин не задължаваше партньорите на касата да участват в схемата, а имаше само пожелателен характер. Нещо повече, търговците на фармацевтични продукти получиха поне няколко вратички, за да бламират процедурата. Като например да попълнят документацията си некоректно, да предложат старите или дори по-високи цени и така да забавят процеса, докато отшуми общественото напрежение. Нови- те контракти ще бъдат подписвани само за една година, което значи, че в първите месеци на 2013-а не е изключено тихомълком да се върнат старите ценови нива. Но това са само предположения, а какво ще се случи на практика, трябва поне този път да ни кажат от здравната каса. Особено след като новият й директор д-р Пламен Цеков декларира, че всички решения на ведомството ще бъдат публично огласявани. Здравният министър се опитва да разреши сложния казус с нормативни средства, но каквото и да направи, неизбежно ще накърни нечии интереси. Първоначално Атанасова отхвърли идеята на предшественика й д-р Стефан Константинов с промяна в Закона за здравното осигуряване цените да бъдат върнати на нивата им от 2010-а, но впоследствие сама пожела текстовете му да бъдат ревизирани в посока либерализация. „Моето предложение е да се договарят отстъпки за абсолютно всички лекарствени продукти, заплащани от НЗОК, а не само на 100% реимбурсираните", каза тя. Друга нейна идея е да бъде увеличен броят на референтните държави, спрямо които се определят цените на лекарствата в България. Спорът е дали ставките да се определят спрямо най-ниската от всички страни членки на Европейския съюз, или ще се вземат само досегашните осем от тях. Македония, Сърбия и Турция обаче отпаднаха от плана, защото не влизат в Евросъюза. А именно техните граждани купуват по-евтини медикаменти от нас.
Премиерът спешно да внася лекари Калоян Атанасов В миг на просветление премиерът Бойко Борисов откри, че можещите, работещите и успелите лекари в България всъщност прибират много добри заплати. Някои от медиците ни вземали по 15, 20, 70 хиляди лева месечно, а останалите лесно си намирали работа в чужбина заради много доброто образование, което получавали у нас. Да се заиграваш, дори на думи, с един от сериозните проблеми на здравната ни система, не е много далновидно. Защото повечето специалисти твърдят точно обратното – че заплатите са ниски, а условията на труд в болниците - мизерни. Противно на мнението на министър-председателя доктор Стойчо Кацаров от Центъра за защита на правата в здравеопазването посочи, че системата не стимулира най-добрите лекари, медицинското образование (най-вече практическото обучение) не е на добро ниво, а схемата за специализации е „отблъскваща". Официалните данни красноречиво показват, че здравеопазването ни най-вероятно ще бъде изправено пред незапомнен кадрови колапс още в следващото десетилетие. Близо 600 медици са напуснали страната само за миналата година, а за първото тримесечие на 2012-а лекарският съюз е издал 139 сертификата за работа в чужбина. Лекарите в България са около 35 хиляди, но по-голямата част от тях не работят по специалността си. Дори в момента съществува недостиг на анестезиолози, рентгенолози, педиатри, психиатри и патоанатоми. Неотдавна световно проучване доказа, че почти 90% от българските лекари са недоволни от бавния темп на реформите в здравния сектор, като 5000 от тях обмислят сериозно възможността да продължат професионалното си развитие зад граница. Ако прибавим към тях и дипломиращите се медици, 80% от които отиват да специализират в чужбина, картинката придобива още по-мрачни краски. Така че, вместо Борисов да се чуди как да иска трансферни суми за завършващите медицински училища, по-добре да осигури пари, за да внасяме лекари. Съвсем скоро ще ги търсим със свещ в ръка.
Документалните филми - новите разследващите медии? „Традиционните печатни медии са в рязък спад. Заради това и документалните филми станаха толкова важни. Може би те са по-добрата форма за казване на истината." Констатацията е на актьора Робърт Редфорд. Преди 36 години той и Дъстин Хофман се превъплътиха в двамата репортери от „Вашингтон пост", разплели аферата „Уотъргейт". Заради нея президентът Ричард Никсън хвърли оставка, филмът „Цялото кралско войнство" бе под режисурата на Алън Па-кула. Пред Би Би Си остарелият екссекссимвол Редфорд прави дисекция на днешната журналистика в САЩ. Поводът е филмът му „Завръщане към цялото президентско войнство", който догодина ще бъде излъчен по „Дискавъ-ри". Документалната лента се фокусира отново върху мегаскандала, като тълкува неговото отражение върху политиката и медиите 40 години по-късно. Редфорд споделя, че имал огромен късмет, тъй като се появил в момент, когато журналистиката стигнала своя връх на морала и професионализма. Сега обаче неговите сънародници се чудели откъде да получат истината. „Оттогава досега журналистиката очевидно се влошава - казва той. - Тогава не си представях, че това ще се случи толкова рязко и драстично, че правилата, които управляват журналистиката - като това, че трябва да отидеш при източник и да го запишеш, преди да го цитираш, ще изчезнат." Критиците на Редфорд възразяват, припомняйки как вестниците са разкрили няколко големи скандала през последните години - британският „Гардиън" проследи доказателствата за телефонното подслушване, а „Ню Йорк Таймс" - разнищи предозиране с радиация в някои американски болници. Но актьорът е категоричен, че филмовите дейци са поели щафетата. Според една от най-големите звезди на американското кино по-дългият път на работа при кинопродукциите им позволява да се ровят по-дълбоко, отколкото крайните срокове на вестниците. Така ли е и у нас? Вярно ли е, че документалните филми изземват хляба на репортерите? Смени ли истината своя дом - от репортажите във филмите? Журналистически разкрития тип „Уотъргейт" в България няма. Още по-малко подадени президентски оставки заради професионалната упоритост на някой репортер. И причината не е, че в нашата страна нямаме достойни за разследване политици или пък опитни журналисти. Сериозните журналистически удари все повече са мираж основно заради самите медии. Те не искат да разплитат грандиозни властови злоупотреби. Не искат да са максимално полезни на гражданите. Поне три четвърти от медите ни не припознават същността на журналистиката в този й вариант, тъй като приоритетно обслужват властта. И нейните производн и. Политическият контрол върху журналистиката в България се увеличава, а свободата на словото се влошава. Както и в Македония, и в Албания. Това отбеляза преди дни в доклада си американската организация IREX, която измерва индекса за устойчивост на медиите в 21 страни. Все пак, въпреки плътските отношения между медиите и управляващите и у нас има примери за разкрития благодарение на пресата. Като аферата „Батко и Братко", която разнищи как братът на бившия шеф на агенция „Пътна инфрс-труктура" Веселин Георгиев и братовчедите им са замесени в конфликт на интереси около обществени поръчки на пътния фонд. Делото обаче още не е приключило. В резултат на журналистически публикации изникна и аферата „Та-новгейт". Само че повече от година не се разбра кой е виновен за изтичането в пресата на скандалните записи на разговори между премиера Бойко Борисов, шефа на митниците Ваньо Танов, тогавашния му заместник Антони Странджев и финансовия министър Симеон Дянков. Разговорите се прочуха с откровението на министър-председателя: „Поех ангажимента да не го закачам Мишо Бирата". Софийската градска прокуратура спря разследването с мотив „неизвестен извършител". Така, вместо да хвърчат оставки на политици и чиновници, по български модел се търси кои е „предал" записите на журналистите. Какво се случва в електронните медии и действително ли те са застрашени от дейците на киното? Разследвания и там не липсват. Например репортерката Диляна Гайтанджиева преди две години (когато бе в „Нова телевизия") обяви как депутатът от ГЕРБ Лъчезар Иванов я е „молил" да не излъчва материал за имотите на свой приятел митничар. След оплакването й на Бойко Борисов материалът се излъчи. Но вместо Иванов направо да си хвърли оставката като народен представител, той бе „сурово наказан" -отстраниха го от заместник-председателския пост в ГЕРБ-София и като заместник-шеф на парламента. Не запази задълго и шефското кресло в здравната комисия на Народното събрание. Друго разследване на същата журналистка, само че вече в екипа на ТВ 7, за цените на лекарствата, допринесе и за иначе предизвестената оставката на здравния министър Стефан Константинов. Разследвания, макар и повечето с криминален оттенък, се правят и в „Хрътките" по „Би Ти Ви Екшън", в предаването „Разследване" на „Нова телевизия", а по БНТ такива опити прави Валя Ахчиева. Похвално е, че големите телевизии имат афинитет към този жанр, защото дълго време той беше приоритет на един-двама репортери. Увеличаването на този тип материали означава, че има глад за тях, а и много неща в държавата, които трябва да бъдат разобличени. Има обаче и друга тенденция - все повече от репортажите се представят като документални филми. „Гледал съм много документални филми по телевизията, които претендират да са документални, но те са еднодневки -след три седмици никой не си спомня какво са искали да покажат. Документалните филми имат важни, общочовешки теми и изводи, те остават завинаги", коментира за „БАНКЕРЪ" режисьорът Андрей Слабаков. Той добави, че ако искаш задълбочено разследване, не е достатъчно да използваш една скрита камера - трябват и много пари, време и познания „Телевизионен филм за войната в Косово не е филм, а разширен репортаж", смята режисьорът. Според него нещата трябва да се наричат със собствените им имена. „Тук се прави тюрлюгювеч от кадри - журналистите е необходимо да знаят, че изображението и говорът са едно цяло. Подобна тенденция ме отвращава. Възстановките са куци, стоят оперетно и неестествено, защото за тази работа се иска режисьор, който е работил в киното. Сега разбрах защо документалистите у нас трудно си намират работа, а телевизиите не искат да излъчват филмите им. Разчитам на това, че журналистите ще започнат да си вършат работата. Не са много разследващите репортери у нас като Васил Иванов, тъй като в момента е модерно да се хващат теми на парче, а едно разследване изисква време и чувство за отговорност, защото внушаваш основни морални ценности на обществото. Имам усещането, че чета един и същи вестник, гледам една и съща телевизия", изтъква Сабаков. Той е абсолютно съгласен с Робърт Редфорд, че документалното кино ще изземе работата на журналистите, още повече че българското документално кино е на много високо ниво. Междувременно друг журналист - Сашо Диков, направи разкрития за разкритията на Диляна Гайтанджиева. В свой репортаж за подпалвачите на коли в София тя използвала говорителя на легия „Антима-фия" Петър Якимов уж като експерт, но на екрана излязъл като сериен подпалвач. Якимов се съгласил да обясни как се правят палежите във възста-новка, при условие че силуетът му не се вижда ясно, а гласът му е променен. Репортерката обаче не спазила уговорката и пуснала репортажа без надпис „възстановка". „Антимафиотът" подал искова молба в съда срещу Гайтанджиева, но до момента нямал отговор. Същият безмълвен резултат получил и от ТВ7, към които се обърнал с нотариалната покана за извинение. Сашо Диков показа и материал, от който се вижда как бивш служител на „Нова тв" - Ивица Димитров, е главно действащо лице в два нейни репортажа. В единият той е представен като „местен сръбски жител", а в другия е „подставено лице в разследване на наркоканал". Пред Диков Гайтанджиева оповести, че срещу нея се води поръчкова война. Сегашният й шеф Николай Бареков я защити и я определи като „най-добрата разследваща журналистка на България". Дали това е реалното лице на българската разследваща журналистика? Много ми се иска да вярвам, че не е така. Както и че има нахъсани, необреме-нени, начетени и любопитни репортери, които няма да загубят без бой независимостта си. В противен случай кадърните сигурно бързо ще се преориентират към документалното кино. Само дето то достига до отбрана аудитория, след като телевизиите днес претендират, че правят такова. „В документалните филми можеш да покажеш неща, които правителството или някоя голяма корпорация биха скрили", казва Робърт Редфорд и дава за пример филма Chasing Ice, правен няколко години, в който е показано намаляването на ледниците и как климатът се отразява на природата и екосистемата. Но въпреки вярата си в силата на това изкуство Редфорд остава скептичен за способността му да влияе на политиката: „Заблуждаваме се, ако мислим, че един филм ще промени цяла система или цяло правителство." Михаела Павлова Българските граждани не получават качествено отразяване на политическите, социалните и икономическите процеси в държавата заради негативните процеси, развиващи се в повечето медии. До този извод стига в доклада си американската организация IREX, измерваща устойчивостта на световните медии. Според анализа журналистиката ни В голямата си част е „развалена" от политически и корпоративен натиск, редакционни пристрастия и търговия с новинарско съдържание. Нивото на интелигентност на авторите пада, а електронните и печатните издания дават благоприятна оценка за правителството в замяна на финансиране, е друго заключение на експертите. IREX посочва за най-тревожни нападенията срещу журналисти, превърнали се в тенденция, при това без да има идентифициран и осъден нападател. Същевременно симпатията към журналистите изчезва. Автоцензурата е превърната в норма за някои медии, а редакторите активно налагатограничения, изтъкват от IREX. 
жүктеу/скачать 249.5 Kb. Достарыңызбен бөлісу:
|